... която търпи същите критики за позоваване на анонимни източници. Забележете, аз не претендирма че този материал доказва нещо. Просто илюстрация, че нашия безродник цитира само тези вестникарски спекулации и политически сили които му изнасят. Serbs admit massacre cover-up, phone tap reveals Date: 29/01/99 By R. JEFFREY SMITH in Racak, Yugoslavia The massacre of 45 Albanian civilians here was ordered by senior Serbian officials in Belgrade, who then orchestrated a cover-up following an international outcry, according to telephone conversations intercepted by Western governments. Angered by the killing of three Serbian troops, senior officials in Belgrade ordered government forces to "go in heavy" on the village on January 15 to find Albanian guerillas who the Serb authorities believed were responsible for the soldiers' deaths, according to the intercepts. As the civilian death toll mounted, and in the face of international condemnation, Yugoslavia's Deputy Prime Minister, Mr Nikola Sainovic, and the officer in command of Interior Ministry forces in Kosovo, General Sreten Lukic, systematically sought to cover up what had taken place, according to telephone conversations between the two men. Details of the conversations, which were made available by Western sources familiar with them, shed new light on the attack and its aftermath. The calls show that the assault on Racak was monitored closely at the highest levels of the Yugoslav Government, and controlled by General Lukic. In a series of telephone conversations, Mr Sainovic and General Lukic expressed concern about international reaction to the assault and discussed how to make the killings look as if they had resulted from a battle between government troops and Kosovo Liberation Army guerillas. The objective was to challenge claims by survivors - later supported by international monitors stationed in Kosovo - that the victims had been executed in a massacre, and to defuse pressures for a NATO military response. Mr Sainovic is the highest-ranking official in the Yugoslav Government responsible for Kosovo matters. Western officials said they understand that he reports to Yugoslavia's President Slobadan Milosevic on Kosovo issues. "We often see him as the link between the government in Belgrade and the administration down here" in Kosovo, one said. The attack on Racak "was a search and destroy mission" with explicit approval in Belgrade, a source said. As the attack on Racak was under way, Mr Sainovic called General Lukic from Belgrade, Western sources said. Mr Sainovic was aware that the combined assault was going on, and he wanted the general to tell him how many people had been killed. General Lukic replied that at that moment the tally stood at 22, according to the sources. In calls over the following days, the two men expressed concern about the international outcry and discussed how to make the killings look like the result of a pitched battle. One measure Mr Sainovic suggested was to seal Kosovo's southern border with Macedonia to prevent Ms Louise Arbour, a United Nations war crimes investigator, from entering the country. Ms Arbour was turned back. Another was to demand that Interior Ministry troops should fight to regain control of the killing site and reclaim the bodies. Serbian forces launched a second assault on the village two days later, and on January 18 they seized the bodies from a mosque and transferred them to a morgue in the capital, Pristina. A third measure was to see if the deaths could be blamed on an independent, armed group. Mr Sainovic was told this claim was not feasible. Shortly after the attack, a Yugoslav Government spokesman said the bodies found on the hillside were armed and uniformed members of the KLA. That account was challenged by international inspectors and journalists who had arrived on the scene on January 16 and found dozens of corpses, all in civilian clothes. The Government later alleged that some of the victims were accidentally caught in a cross-fire with rebel forces or deliberately slain by the guerillas to provoke international outrage. But survivors, inspectors and rebels who were in the area at the time say little shooting occurred inside the town during the early hours of the assault and that no battle was under way at around 1pm, when most victims are said to have died. These sources say that KLA forces were not deployed near the gully where the bodies of more than 23 people were found. A team of forensic pathologists who arrived from Finland last Friday has found nothing to contradict these accounts, according to a Western official. "A picture is beginning to emerge from the autopsies, and it is a tragic one," said another source. The types of wounds indicate the victims were "humiliated" before being shot at from several different directions, this source added. - The Washington Post This material is subject to copyright and any unauthorised use, copying or mirroring is prohibited.

Така е, броят на публикациите, потвърждаващи гледната точка на Нато по отношение на Рачак дори е много по-голям от противните публикации и кореспонденции. Естествено! Важното обаче е, че само два-три по-сериозни документа са достатъчни, за да поставят голяма въпросителна върху натовската версия, която, привлекат ли се допълнителни информации (например биографията на Уокър), както и контекста и тайминга, много започва да прилича на конструкция и режисура. Извинявай, но и трите френски вестника (Льо Монд, Фигаро и Либерасион) са извънредно сериозни издания.Освен това визията им се потвърждава и от доста немски, нидерландски, белгийски и други източници, които поради езикови причини просто по-малко хора четат и които ме мързи да превеждам за форума. Въпреки, меко казано, тази сериозна въпросителна за Рачак, "клането" заля именно в съмнителната си версия медиите, за да послужи като морален аргумент за така наречените преговори в Рамбуйе, които нито в международноправно отношение, нито в практическото им протичане заслужаваха името преговори, а просто си бяха баснята за вълка и агнето, та да се задействуват бомбардировачите на Нато, и то с доста по-друго предназначение от възстановяване на мултиетническото съжителство, човешки права и други бабини трънкини. Генерал Александреску може да е против морала в политиката, ала повечето западни граждани не са, поради което Нато изключително с морални медийни бомби аргументира действията си. Защо тогава като гражданин и данъкоплатец да не реагирам, съзирайки лъжата на моралните медийни бомби? Аналогична е моралната бомба "Сребреница". Първоначално бяха 12 хиляди масакирани мюсюлмани, после осем, после шест, сега Амнести говори за четири хиляди. В региона се води кървава война от 1992 година, защото Сребреница бе силен мюсюлмански гарнизон, прекръстен в "Зона за сигурност на ООН". Комендантът на този гарнизон Орич опостушава 1992-1995 година около 50 сръбски села наоколо, трупове колкото щеш, ала всичко това не се брои, брои се само устроеното от сърбите клане през лятото на 95-та, за да послужи, подобно Рачак, за задвижването на поредната фаза от настаняването на Нато на Балканите.Само дето труповете от сръбското клане още ги няма. Ексхумирането им протече по същия начин, както в Косово: то не бяха сателитни снимки, то не бяха показания на очевидци, после дойде зима, после дойде лято, намерените трупове далеч не задоволяват очакванията, и върви днес да доказваш, как са загинали и от каква народност са труповете, с които е пълен целия регион. На всичко отгоре през 1997 година в босненските общински избори две-три хиляди мюсюлмански имена, фигуриращи в списъка на жертвите от Сребреница, се появиха в мюсюлманските избирателни списъци, конфузия, преброяването, ако си спомня някой, поради това се проточи няколко месеца. Всичко това е публикувано и документирано, но не съм при архива си в момента. Но продължава да се говори за Сребреница като за доказано масово клане с митични измерения, апокалиптичен факт, легитимиращ намесата и настаняването на Нато в Босна. Аналогичен е и случаят с моралната бомба "Маркале" в Сараево, която пък послужи за първата бомбардировка на Нато срещу босненските сърби. Трябва ли да уверявам, че никакъв интерес не ми налага да виждам нещата така, както ги виждам? Че нито съм сърбин, нито Белград ми плаща, нито съм комунист? Напротив, работя за западни медии, и те ми плащат. Не съм и глупак, мисля, изучил съм се, общувам на много езици с много хора, и наивник не съм, знам да преценявам, какво е правдоподобно и какво - не.Щом в тази светлина виждам югославската война и ролята на Нато в нея, значи си има причини, залегнали в събитието като такова, а не в субективни интереси извън него или в интелектуалната ми неспособност да възприема правдивостта на Нато. Алтернативата е, да викна като генерал Антонеску: "който търси морал в политиката, е глупак!", и да си накривя калпака. Освен всичко останало, ми е много банално като принцип. Другият аргумент на генерала гласи: лъжа - нелъжа - важното е, България да има изгода. Тук вече морал наистина няма, ала дали изгодата ще я има ? Имам обаче основания да се надявам, че с подмяната на гарнитурата от политици, непосредствено отговорни за войната и за лъжите около нея, ще има доста сериозна смяна на и на парадигмата от Маркале през Дейтън та до Рамбуйе и Косово. - По една случайност се видях свободен тази вечер, хайде със здраве и честита ви 2000 година, скоро няма да досаждам отново.

Пак подвихме опашка... Сега трябва да излизам, но като се върна ще напарвя най-накрая пунктуален анализ на мистификациите от сериозната френска преса. Като и на някои спекулации за Сребреница, макар че един път се изнесоха неща по този въпрос и , но безродника надменно замълча, за та повтаря сега пак същото все едно че нищо не е било. Както вече казах - НАГЛОСТ.

Кой е казал че съм против морала?!?!?! Аз просто настоявам когато се говори рационално, да е рационално, когато е емоционално - емоционално. Смесването на двата типа аргументации е глупаво, продължавам да твърдя това. Безродник, изобщо не си ме разбрал за употребата на реалполитиката. Аз изобщо не мисля, че съм се поддал на пропаганда. Не знам кой си и къде живееш. Аз не мога да ти докажа онова, което твърдя по-долу, но дали е така, може да се провери. Аз бях в Косово миналата година, преди войната. Водих група български журналисти. Ходил съм във всяка република от бившата СФРЮ. Ходил съм много пъти и в Русия, прекарал съм и известно време там. Мисля, че онова, което пиша е от първа ръка. Да, в пропагандата винаги има лъжа. Изобщо никога не съм твърдял че Джейми Шей говори вързан към детектора на лъжата. За пропагандата на сърбите просто ми се струва губене на време да говорим. Отговори ми, ако искаш: Ти отричаш ли, че сърбите извършваха зверства, особено в Босна. Не говоря за точния размер. Не говоря за това дали хърватите или помохамеданчените сърби в Босна също са правили такива. Не говоря за това кой хвърли бомбата на пазара в Сараево - доказателствата са само и единствено въпроса на надлъгване на PR-специалистите. Отговори ми честно: Вярваш ли че сърбите клаха онези, които говорят на един и същ език с тях /и изповядваха друга религия, доколкото въобще мога да приема, че хората в Босна бяха религиозни/? Не те питам вярваш ли, че е имало Холокост, защото това вече го говорихме, а има и много авторитетни източници, които "опровергават" много от основни постулати от учебниците за поведението на Третия Райх през ІІ световна... Ти твърдиш ли, че сърбите не извършваха жестокости в Косово, че не извършваха етническо прочистване, доколкото можеха, през последните 10 години?! Отговори ми честно. Аз твърдя, видях го с очите си, че албанците в Прищина не живееха като в своя страна. Сърбите се държаха като окупационна администрация. Уверявам те, така беше. Е, вече не е. Защо трябва да ми е мъчно за тях?