Повод за настоящия постинг ми дава не само силната инвазия на Безродник, но и някои полу-принципни спорове досега. Удивен съм защо тук когато става дума за неща, подчинени на рациото се говори с толкова много епитети. А на повечето хора май не им липсва самочувствие, значи не можем да го приемем като извинение за избиване на комплекси. Политиката е занимание за рационални хора. Решенията се вземат в резултат не на сблъсък на морални категории, а на интереси. Знам че това не звучи приятно, но е факт. Затова и толкова дълго ползвах Бисмарковия термин Realpolitik. Значи нещата са изключително прости. Ако срещу себе си на гладиаторската арена /а много малки народи са просто гладиатори, независимо че се мислят за богоизбрани/ имаш разумен човек, колкото и да си силен, ти имаш много малък шанс. Просто тук тезите често са изтъкани от парадокси. Например защитниците на сърбите, по-точно, говоря за по-многобройната група на противниците на НАТО. Ами всички аргументи за техните тези са емоционални, от категориите на морала. И понеже спорът се води ирационално, веднага мненията им биват неглижирани, и те биват набеждавани в русофилство например (което в немалка част от случаите е уместно). Но Русия е един от най-типичните представители за алхимическа смес от ирационални комплекси и суперпрагматична политика. В този смисъл защитата на руските позиции е изключително трудна от гледна точка на морала. Или пък за българските интереси. Например секретните служби на една държава /вкл. на Швеция :)))))/ извършват дела, които за отделния човек би трябвало да са табу. По-висшите цели го налагат. Наистина, и не е смешно. Или пък военно-промишленият комплекс произвежда оръжия. Те убиват, което е неморално. Но няма рационални аргументи срещу тези два феномена например. Ако ние спрем първи с тези неморални структури, това няма да ни накара да се чувстваме по-добре, само ще станем по-уязвими. Гражданският контрол не променя факта на дълбоко неморалните в своята същност дейности - само успокоява съвестта ни, че няма да се стигне до крайности. В този смисъл, ако Сърбия, преди нас, и - едновременно с това "Великите сили" се откажат от производството на своите оръжия, да спрем и ние нашите заводи. Ако спрат да ни шпионират - да спрем и ние. Ама никога не се е получавало. И тук е мястото на глобализма, но това е друга тема. Ние създаваме една взривообразна смес от нерви, защото се опитваме да загасим пожари с воден пистолет. Политиката, политическото говорене са в сферата на реалността. За тях се говори рационално. Започнала война - трябва да спре. Важното е на първо място минимален брой жертви, изчислява се кой вариант, и се преминава към него. Докато умуваме, жертвите нарастват. В сферата на морала се мисли дълго, за това винаги има време. Но животът продължава да тече и по време на беседите...

Генерале, не мислиш ли, че много от аргументите срещу войната на НАТО бяха от морално естество по простата причина, че лидерите на САЩ/НАТО изтъкнаха като причина за започване на бойните действия именно морални аргументи? А с другите си забележки си май закъснял - ние спряхме и да произвеждаме оръжие и да шпионираме

Чавдаре, точно за това ми е думата. Значи тук обменяме мнения /аз например научих доста интересни неща особено що се отнася до източниците, които колегите тук ползват/. Тук не сме в пресцентъра нито на р. Белград, нито някой от нас получава заплатата на Джейми Шей. :) Забавно е как се псуват разумни хора, но по-скоро е тъжно. Например един човек с добри обноски тук от време на време стои адски добре, а когато бъде ситуиран в един и същ контекст с едно псуващо българче - нещата просто не могат да бъдат описани. В този смисъл аз говорех, че когато се говори за политика, поне тук няма нужда да се поддаваме на пропаганда. Тя е неизменна част от политиката, но смятам че имаме достатъчно интелигентност, търпение и безпристрастност, за да отделим, както казва пророк Еремия - "скъпоценното от нищожното".

Генерале, nobody's perfect :)))

Чавдаре, ама ти сериозно ли очакваш (в контекста на казанато от Генерала за политиката) някой политик да се изтъпанчи пред публиката и да започне да разправя за истинските мотиви на действията си и интересите, които седят зад тях? Моля те, посочи ми и един пример за такъв кристално честен политик. Може да съм пропуснал това чудо на чудесата.

Ами разбира се. Друго си е Клинтън и Тони, вместо да дрънкат врели - некипели за демократично мултиетническо общество в Косово, за спасението на бедните албанци и т.н., направо да си кажат "А бе, искаме да си пробваме новата доктрина за ролята на НАТО, да разкараме шибаните руснаци от Балканите, пък и да си осигурим трасето за, напр., каспийския нефт" :))))))))))))))))))))))))))

Така си е. :)))))))))

Добре де, Чавдаре, ама поне един път кажи какво харесваш ти. :) Какво предлагаш. Другото си е партизанска война - всички са маскари. Не е гот така. Трябва да има дебат, и ако да речем Джейми Шей дрънка глупости, кажи кой не го прави. Иначе не е честно... :)

Понеже не съм се занимавал пряко с политика, съм от онези роматици, които все още мислят, че политиката се нуждае от морал. И винаги когато избереш моралната кауза, печелиш в дълготраен план. Най-добър пример за това е спасяването на еврейте през Втората световна война. И тогава е имало прагматици които са нашепвали: - Германия ни даде Беломорието и Македония, а ние се циганим за 50000 хиляди евреи. - Абе ние, сме против това да ги избиват, ама така или иначе ще ги избият. Дайте поне нещо да спечелим от това. - Хората ни дадоха толква много, а сега опря до една дребна жертвичка от наша страна и веднага се опънахме.Това българите, не разбираме от благодарност и това си е - и тъй нататък....... И добре, че всек пак не сме послушали прагматиците, защото спасяването на еврейте, е едно от малкото неща, които ме карат да се гордея, че съм българин. Зная,че сме прекалено малка страна. И често нямаме избор в политиката си. Но нищо не ни пречи, когато видим, че нещо е неморално, поне да не си затваряме очите или демостративно да гледаме в друга посока. Достатъчно е да заявим, че сме го видяли. Весели празници

Ама ти какво искаш да ти кажа, като и Джейми Шей дрънкаше врели-некипели (и откровени лъжи), а пък за сръбските официални представители да не говорим - пропагандата им беше на нивото на 50-те.