Долу пак се повдигна въпроса за корените на Югославия. По-долния пасаж е написан отдавна, като го бях замисли като част от едно сбито изложение на историята на Югослвия в която много ясно се виждат кой каква роля играе и защо в събитията от последното десетилетие. За съжаление нямам физическото време да направя подобен преглед за всеки от останалите етапи от историята на Югославия и стигнах само дотука. След това реших че никой не ми плаща да се занимавам със сръбско ченге като Безродника и зарязах нещата до този етап. Може би само ще направя в скоро време изложение на събитията от 1987 г. насам, защото много хора очевидно си представят събитията доста превратно. Но ще видим. Всъщност следвайки добре изпитания похват полуистини и откровенни лъжи да се предствят като истини, Безродника и по въпроса за създаването на Югославия пак манипулира своите опоненти и аудиторията във форума. Но ето го и пасажа, така както съм го написал преди няколко месеца: Създаването на Югославия Започвам с грешката си относно това, че Великите сили са създали Югославия. Смятах че тя е тяхно инжинерно образование. Наистина не съм бил съвсем прав, макар че не се е разминало и без тях. От друга страна, историята около създаването й хвърля добра светлина за жизнеспособността на Югославия и причините за поведението на страните, които я създават 70 години по-късно. Хвърля светлина и върху манипулативната сръбска идея че видите ли Сърбия била защитничка на Югославия, а други страни все гледали да я разрушат. Последното е много съществено в сръбската риторика и пропаганда в събитията от последните 12 години. Но всичко по реда си. В общи линии, идеята за Югославия се заражда и намира своите първи силни поддръжници в Хърватско. Заражда се в процеса на съпротивата и на хървати и на сърби, живеещи под властта на Австро-унгарската империя. Но все пак и там идеята не се е възприемала от всички и е имало доста силни настроения срещу нея и въобще срещу сътрудничество със сърбите. Едва след 1905 година съюза между хървати и сърби в рамките на Австро-унгарската империя придобива по-сериозна тежест. Но в същото време: “The Belgrade Serbs paid little attention to Croatian politics, and neither did the new generation of Croatian populist leaders, who organized the mass Croatian Peasant Party. “ За Сърбите от Белград още от самото начало идеята за държава на южните славяни всъщност е била само модификация на Велика Сърбия. За това говори и образователната програма в сръбските училища от края на миналия век, в която съвсем открито се лансира идеята за Велика Сърбия в териториалните рамки на по-късната Югославия. Да не забравяме че тъкмо това образование е подготвило бъдещия сръбски елит: “Popular nationalism was not only the product of Radical Party politics. Beginning in the 1880s, the Progressive and Radical parties agreed to expand free public education. By the 1890s half of the eligible male students in the country were completing four years of elementary education. The state exercised total control over the schools, including the curriculum and textbooks, and those textbooks conveyed an emphatic Serbian nationalist message. The basic geography text identified as Serbian (and not simply South Slavic) all the lands which made up the later Yugoslav state, except for Slovenia . Supposedly Serbian areas include the Hungarian Vojvodina, Macedonia as far south or farther than the eventual 1912 border with Greece, parts of eastern and northern Albania, and all of Croatia, Slavonia and Dalmatia. There was no mention of a separate Croatian ethnicity or language: when Croats were identified, it was as "Catholic Serbs." “ От друга страна, и в самото Хърватско, идеята за Югославия не е била безспорна. Тогава какво е довело до образуването на Югославия? Най-общо казано това е бил моментния интерес и то не само на страните влези в състава на Югославия. Хърватите и словенците са търсели начин да се еманципират от Австро-Унгария и да се защитят от претенциите на Италия към адриатическото крайбрежие. Те са виждали въпросната Югославия тъкмо като едно федеративно образование, което им помага да извоюват и защитят независимостта си, но в същото време им оставя достатъчно свобода за запазване и утвърждаване на тяхната собствена национална идентичност (това е много важно ако искаме да разберем защо тези две страни искат 70 години по-късно или конфедеративна Югославия или нейното напускане). От друга страна Сърбия вижда в Югославия удобен начин за реализиране на идеята за Велика Сърбия. Но, което е много интерсно, тя започва да го вижда като възможност едва когато Сръбско-хърватския съюз в Австро-Унгария съобщава на сръбското правителство че има договорка между Съюзниците да се даде Далматинското крайбрежие на Италия като награда за участието и на страната на Съюзниците. Това е огормна заплаха за идеята на Велика Сърбия и сръбското правителство решава да подпише съвместно със Сърбо-хърватския съюз Декларацията от Корфу за създаване на Държава на Южните Славяни. Към това трябва да се прибави че загубата на Русия, като може би най-силен съюзник и адвокат пред Съюзниците срещу аспирациите на Италия, също допринася да се възприеме идеята за Югославия. В същото време Англия и Франция са се страхували че многото малки държавици, останали след разпадането на Австро-Унгария по-лесно могат да попаднат под влиянието на Германия или Русия. Ето защо те не се противопоставят на идеята за Югославия. Така общо взето се ражда Югославия – като моментен компромис на противопложни интереси. Няма нищо вярно в твърдението на Безродник че “Югославия се появи в резултат на утвърдилото се още в средата на миналия век убеждение на интелигенцията и на огромното мнозинство от хората в този регион, че това е за тях "естествената" държавна формация.”. Не може да се говори за огромно мнозинство след като идеята е намерила истинска почва и идеологическа защита само в рамките на една от политическите сили в Хърватско. А за интелигенцията намерих много сходни мисли в различните автори, но бележката в Библиотеката на Конгреса на САЩ обобщава доста точно ситуацията: “The creation of Yugoslavia fulfilled the dreams of many South Slavic intellectuals who disregarded fundamental differences among twelve million people of the new country. …. Many people regarded the new government and its laws as alien, exploitative, and secondary to kinship loyalties and traditions. “ Проблемът е, че историческата перспектива и интереси на “огромното мнозинство” са били твърде разнородни, често и противоречиви. Така например, твърде важно е какво става в низините, по време и след обединяването: “Non-elites, too, quickly became dissatisfied, as Serbian army units were called in to put down peasant revolts in the chaotic days after the empire's dissolution and as unfamiliar Serbian laws and regulations were rapidly imposed on the Habsburg lands. This non-elite sentiment was particularly important because the new Yugoslav state had extended universal male suffrage into the new territories. The political elites during the empire, and thus those who had arranged the Yugoslav union, had been selected on a very restricted basis of suffrage. Now, the new political importance of the peasantry strengthened the hand of the Croatian Peasant party (HSS), which had previously been marginal.” Но елитите също не са подхождали еднакво. По-един начин се е виждала Югослaвия от Загреб, по друг начин от Белград. По един начин са я виждали интелектуалците от сърбо-хърватския съюз и въобще тези които са били под властта на Австро-Унгария, по друг начин сръбския елит, възпитан в духа на идеята за Велика Сърбия. Обединяването е само пред лицето на външаната заплаха, в контекста на интересите на Великите сили (без тяхната пряка намеса) и след като непосредствената заплаха от Италия преминава, противоречията излизат на бял свят с пълна сила. Към всчико това се прибавя и факта, че когато се подписва Декларацията от Корфу, въпросът за това как напрактика ще се организира новата държава остава нерешен. Хърватския съюз за Югославия е преполагал федеративно управление, докато Сръбското правителство е преполагало силна централизация начело със Сърбия. Какво се е случило: “Each step in establishing the post-war state showed that Croatian federalists were going to be disappointed. "Yugoslavia" was rejected as the official name of the country in favor of the "Kingdom of the Serbs, Croats and Slovenes." A more serious blow fell in 1921, when a national assembly adopted a centralist constitution based on that of pre-war Serbia. The voting followed ethnic lines: although the election was fair and democratic, it set a bad precedent because the voting amounted to a tyranny of the majority. “ Тези противоречия, които са съществували още при създаването на новата държава, продължават да съществуват през цялата й история чак до наши дни. П.П. Пасажа се базира на следните книги и студии: Banac, Ivo. 1984. The National Question in Yugoslavia: Origins, History, Politics. Ithaca: Cornell University Press Jelavich, Charles and Barbara Jelavich. 1977. The Establishment of the Balkan National States, 1804-1920. Seattle: University of Washington Press. Steven W. Sowards http://www.lib.msu.edu/sowards/balkan/ Library of Congress http://lcweb2.loc.gov/frd/cs/yutoc.html

Уважаеми г-н ex-Pesho, Аз не съм склонен да отдавам особено значение на съюза между хървати и сърби в рамките на Австро-Унгария и на декларацията от Корфу за създаването на Югославия вън от интересите и действията на страните-победителки, де-факто само Франция. Тази съюь и декларация са направени от две страни с различни цели - на Хърватско да основе независима от Австро-Унгария собствена държава с цената на отдаване на част от тази независимост в една равноправна федерация със Сърбия, докато целта на Сърбия е "Велика Сърбия" чрез завладяването на обявени за по прицип "почти" сръбски нации и територии под безапелационно господство на Сърбия. Ако нещата се развиваха извън жестокия военен театър на Първата световна война и не по-малко жестокия мирен театър в различните предградия на Париж, където се увековечават диктатите на Клемансо, аз съм убдеден, че Югославия никога не би се създала на базата на мимолетните и всъщност противоречивите интереси на Хърватско и Сърбия, да не говорим за колонизирането на Вардарска Македония, Западните покрайнини, Словения, Войводина. Според мен основните причини за създаването както на бившата Югославия, така и на бившата Чехословакия бяха: 1. Желание на Франция да омаломощи завинаги загубилите войната страни чрез разкъсването и орязването им в добавка на чудовищните репарации. 2. Съзнание, че само откъсването на територии и обособяването им като самостоятелни или подопечни на Франция територии без сериозни морални аргументи, освен че щеше да бъде в грубо и немотивирано противоречие с декларацията от 14 точки на американския президент Уилсън за "мир без промяна на етническите граници", но не щеше да просъществува дълго - "самостоятелните" откъснати, но непресъединени към никоя държава територии, при първа възможност щяха да се "завърнат" към собствените си страни. 3. Желание на Франция да възнагради и да затвърди съюзниците си с военна плячка, лесно приемайки допадащи за случая сръбски аргументи, че почти целия Балкански полуостров си е сръбски. В годините след предаването на териториите на Сърбия, тя без ни най-малко място за съмнение доказа и пред френските си приятели, че твърденията за "сръбски произход" са измама, поемайки и изпълнявайки роля на обикновен, но необикновеножесток окупатор против волята на очевадно несръбското население на окупираните земи. Немалко почтени общественици във Франция (например Анри Пози прави подробна анкета на място и написва потресаща книга "Войната се заръща") се обръщат с призив към Франция да ревизира жестоката грешка. Но Франция на Клемансо и маршалите не бе ръководена от стремеж за справедливост или от мита (бързо развенчан) за желаната от "всички" "южнославянска държава". Тя изхождаше само от своите изгоди и силата си на победител. Имам резерви и по отношение на твърденията в източниците, че хърватите не са били с национален идентитет, а само "католически" сърби. Аз съм общувал и със сърби, и с хървати и дори и след 70-годишно "съжителство" в посърбяващата Югославия, намирам различни национални черти у хърватите. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция

Уважаеми г-н Иванов, Не намирам никакво противоречие между източниците, които ползвам и Вашето становище. Обърнете внимание, че те просто предават гледната точка на едната и другата страна и това съвсем ясно показва противоречивостта на интересите им (сръбска и хърватска). Упоменаването на "католическите сърби"е дадено точно като пример за истинските намерения и подход на Сърбия към останалите народи от бъдеща Югославия. Може би единствено не бих се съгласил с вас относно омаловажаването на влиянието на сърбо-хъвратския съюз в рамките на Хърватия по описаното време (смятам че източниците са много сериозни и обективни), но ако сте обърнали внимание изрично подчертавам, че този съюз е бил само част от политическия спектър, който съюз бързо отстъпва своето влияние на Селската партия в условията на сръбско доминираното новообразувано кралство. Ето защо и изтъквам че за никаво "огромно" мнозинство не може да става и дума. Вкратце - всички сериозни исторически източници изтъкват че Югославия е моментен компромис на противоположни интереси. Този компромис по-късно води до безкрайни политически кризи, преврати, кланета до и по време на Втората световна война, последвани от период на изкуствен мир наложен изключително кърваво от Тито, подкрепен от баланса между Запада и Източния блок, от милиарди долари налети в икономиката, които са истинската причина за югославското "чудо", и като финал - причината за кървавото разпадане на Югославия , когато доларите свършват, покровителите се оттеглят и остава само това което е било в началото - републики които държат на своята национална идентичност (но и на запазването на Югославия в рамките на конфедеративен съюз - същия принцип откъдето идеята за Югославия започва) и мегаломанските идеи на сръбския управляващ елит, за който самата мислъл някой да бъде равен с тях в рамките на Югославия е непоносима. Печалният резултат го знаем. В момента наблюдаваме поредното извиване на ръцете от страна Сърбия в рамките на остъците от Югославия. Нищо ново под слънцето.

... da cheta polemika na visoko nivo i sas saotvetnoto uvagenie kam mnenieto na dvete uchastvashti strani.Pozvoljavam si tova vmeshatelstvo tai kato tova e rjadko javlenie. Tai kato v sam dalech ot Bulgarija i mojata biblioteka ne e pri men njamam vazmognost da se pozovavam na avtori i dati. Shte prodalgavam s interes da cheta vashite razgovori na istorichesko - politicheska tema. givi i zdravi nie tyk v South Africa taka se pozdravjavame che neznaesh ...

Уважаеми г-н ex-Pesho, Разбирам и напълно споделям Вашите пояснения. Може би е интерсен и един друг аспект на разпада на Югославия - до каква степен той бе истоеически неизбежен и до каква степен различните комунистическите режими в тази страна отложиха или ускориха този разпад. Според мен до края на Втората световна война Югославия се крепеше с тогава все още международновъзприетите морални норми - колонизаторът имаше правото да държи в подчинение колониите си с всички избрани от него средства - от "етническо прочистване" до избиване. И сръбските де-факто колонизатори действаха според най-уродливите волности на тези разбирания. След Втората световна война човечеството еволюира и стана ясно, че държането в подчинение на несобствени националности с груба сила вече не се възприема в международната общност. Класически и могъщи колониални държави започнаха къде доброволно, къде по принуда да се отказват от колониите си. Югославия, далеч не класическа и далеч немогъща, държала де-факто колониите си само малко над две десетилетия, нямаше особен шанс да ги задържи със сила в бъдеще. Тук стана едно нещо, което може би е интерсно да обмислим дали бе закономерност, или бе щастливо, но все пак временно изключение за хегемонистична Сърбия. Югославия попадна лоното на комунизма и в ръцете на подготвения в Москва за вожд и учител на югославския народ хърватин Тито (от същия клас за "вождове" на мустакатия учител с ботуши, както Георги Димитров за България, Георге Георгиу Деш за Румъния, Клемент Готвалд за Чехословакия, Вилхем Пик за Германия, Владислав Гомулка за Полша, Морис Торез за Франция, Палмиро Толиати за Италия, Долорес Ибарури за Испания, Куусинен за Финландия). Тито обаче, познавайки добре учителя Сталин-Джугашвили, веднага избра варианта да бъде независим комунистически владелец вместо такъв по мимолетната милост на Вожда (въобще) на народите. И скъса с него. Имайки ловкостта и хитростта, надхвърляща тези на обикновен комунист-сталинист, той видя единствения шанс да властва в цяла Югославия в ограничаване на сръбската хегемония в Югославия и в създаване на илюзията, че колониите вече не са колонии с цената на от стъпване на известна част от своята централна комунистическа власт на местни доверени комунистически гаулайтери от съответната колонизирана националност, създавайки югославските "републики". Тито ликвидира хегемонията на сърбите в политиката и в комунистическата партия и ги отправи в армията и органите за сигурност под надежден контрол на свои преданни довереници. Освен това той от една страна поразхлаби каиша около врата на обикновения човек, а от друга успя да изиграе по най-изгоден начин картата на "дисидент" спрямо Сталин и СССР и в резултат получи признание и огромни изгоди от страна на свободния свят. Така Югославия продължи да съществува и денационализаторската политика на Белград продължи да ерозира съзнанието на хората в колониите, вече "републики". През 1989 г. необикновеният комунист бе сменен от обикновен такъв, не отстъпващ нито милиметър от своята абсолютна власт, "преговараящ" само с тояга и нещата, независимо от "отлагането" им, според мен бързо последваха своя логичен и неизбежен ход. Според мен разпадането на Югославия не непосредствено след Втората световна война, а едва сега, бе едно необикновено развитие, дължащо се на случайни обстоятелства - прозорливаостта и ловкостта на един диктатор. Струва ми се, че погледнато реално в исторически план разпадането на Югославия, Чехословакия и СССР бяха неща, които чисто и просто трябваше да се случат и че драматичността, с която ние възприемаме техния край, е всъщност неоправдана. Драматичното и трагичното е според мен само нечовешкият начин, по който стана разпадането на Югославия и аз отдавам "заслугата" за това изключително на "обикновения" комунист, все още обитаващ президентския пост на вече несъществуващата Югославия. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция

Само един въпрос!Кой е бил на власт между Тито и Милошевич че тоя момент нещо ми се губи?Пък и нашата преса по това време не отдаваше голямо значение на Югославия. Също една забележка и към двамата участници.С всичко около спора за създаването на Югославия съм горе долу съгласен но за разпадането забравяте(може би умишлено)ролята на Запада.Или мислите че никой не се е намесил и хървати и босненци сами са си намислили че могат да си направят държави без чужда поддръжка.С това определено не мога да се съглася.Целия процес по разпада на Югославия е част от общия процес на определяне на Новия Световен Ред.И всякакви твърдения за някакви човешки права и право на самоопределение висят във въздуха напоен с мирис на кръв и пожари. Поздрави! Любо

По-нататък по-подробно по въпроса за разпадането на Югосалвия. Но съвсем накратко - това за ролята на Запада са ГЛУПОСТИ. Ще ти покажа как месец след месец са се развивали събитията, как и Словения и Хърватско и Босна (особенно) НЕ СА ИСКАЛИ да се разпада Югославия и как Сърбия ги е ПРИНУДИЛА да се отцепят и как Запада е ПОДКРЕПИЛ Сърбия в услията й силово да наложи своя хегемония в рамките на старата Югослвия. Очевидно е крайно време да се прекрати с тези измислици за добрите и нещастните сърби и лошите словенци, хървати и босненци. въпроса да е намеря малко повече време.

Pityr, syglasiavam se s pochti vsichko, koeto si napisal, i v spora ti s Bezrodnik( kogoto uvazhavam mnogo) po temata za syzdavaneto na Jugoslavia - mislia, che si prav.Tova, koeto mi napravi vpechatlenie, e che vypreki svoiata nachetenost, Bezrodnik, propusna da spomene niakolko mnogo vazhni fakta (koito i ti si propusnal), a i syshto Bezrodnik, za syzhalenie otide tvyrde dalech s iztsepkata si za 1915 i "gyrba" na Serbia. No tova shte go ostavim za drug pyt. A eto na kratko faktite, koito malko ili mnogo oprovergavat Bezrodnik: (izviniavam se, che pisha malko po-dylgo ot oboknoveno) fact: Vyv "Velikata Voina" Serbia e razgromena ot Avstro-Ungarskata Imperia, v chiito reditsi se srazhavat i hyrvati ! fact: Ot 2 miliona prez 1912 g (Serbia), 4 miliona - 1913 (Serbia), do 12 miliona prez 1918g., naselenieto na novoto Serbo-Hyrvatsko-Slovenskoto kralstvo e podchineno edinstveno i samo na Srybskitata politika na Belgrad Sled Kraia na WW I fact: Bylgarite v Makedonia sa nirachani Juzhni syrbi, a promanianata na imena, ulitsi i t.n. e totalna fact: Srybskia ezik e narochen za ofitsialen i v mestnoto i v tsentralnoto upravlenie, ta ot ministerstvata i sydilishtata v Belgrad, do nai-niskite stypala na burikratichnata sistema. Upotrebata na srybskia ezik na obshtestveni mesta i po neofitsialni sluchai e bilo strogo zabraneno.Vsichko se syrbizirashe chak do nazavaniata ne pytishtata, firmite na magazinite i textovete na filmite ( L. George 1938g.). fact: Nikola Pashich oglaviava pravitelstvata ot 1921g. do 26g., kato 11 pyti e primier na razlichni pravitelstva ... Pashich, ako e neizvezstno na niakoi ot diskutirashtite e - edin ot bashtite na Radikalnata partia i ideiata za "Velika Serbia".] fact: E, tozi fakt popada tochno v syrtseto na "hyrvatsko-srybskata lubov". Prez 1928 godina, ot srybski deputat (mozhe i da e bil chernogorets) v Skupshtinata sa zatreliani trima deputati, mezhdu, koito i lideryt na Hyrvatskata selska Partia - Radich ... Ta tova sa v obshtii linii vazhnite fakti, i ako dobavim i razni drugi ot Predi Vtorata Svetovna Voina(naprimer Atentata v Marsilia), a i po vreme na voinata - shte uspeem da podredim pyzelyt. Btw, v Jugoslavia propusnah da kazha zhiveiat nad 15 natsionalnosti ili okolo:)), a mozhe i poveche! Iskam obache da zavyrsha kato obyrna vnimanie, che ideiata na pisaniata za Jugoslavia/Serbia leko mi mirisha na nepriatnoto: " E, vidiahte li kakvi sa bili serbite? Sega taka im se pada!", s koeto az uvazhaemi gospodinchovtsi, ne moga i nikoga niama da se syglasia! Neka spomena, che s mnogo ot neshtata napisani ot "General Antonesku" se syglasiavam ( Generale, Miteran si zatraia dokolkoto si spomniam prez 1982g., obache ti pomnish li kakvo beshe torpedoto/raketa, s koeto be potopen edin "brand new" velikobritanski voenen korab?:)), a i oshte Zheliaznata Leidi be reshila da izvadi Velikobritania ot Treta Gluha, deto ia biaha navriali ... , kakto i Putin v momenta , by the way ...), no omarazata kym niakoia dyrzhava ne e seriozna baza, za trezva otsenka na sybitiata! Za bydeshteto syshto! Sasho pp. G-n Ivanov, obache, za poreden pyt me miata v bambuka ... komentarite tozi pyt biaha kazhi-rechi dobri, no tova SSSR i klisheto za "mezhdunarodnata obshtnost" koga shte si go izbie ot glavata ne znam ... dano da e skoro)))

Ако си обърнал внимание въобще не засягам отношенията на Сърбия с България, макар че имаме много основания да го правим когато говорим за това какви са корените на Югославия и дали наистина тя някога е била въобще пример за междуетническа хармония. Правя го съвсем съзнателно за да не бъда обвинен за пореден път че съм мразил сърбите на националистическа основа. Затова само се опитвам да съсредоточа вниманието по определящата за Югославия ос на отношенията между сърби и хървати (и донякъде словенци). Там са големите митове и лъжи и там е ключът за разбирането защо се разпадна Югославия. А иначе можем много неща да цитираме - като се започне от Македония и българите в Косово през 1912 които са били почти колкото сърбите (после не остава нито един), та се стигне до великосръбската демагогия от 1986 година насам, която прикрива отчаяните опити на сръбските комунисти да спрат промените... Искам само едно нещо да отбележа съвсем накратко - и Словения и Хърватско и Босна НЕ СА ИСКАЛИ да се разпада Югославия, а само да се трансформира в конфедерация, която не само да запази общността, но и да предпази отделните републики от ретроградния диктат на Сърбия. По една или друга причнина (процесите са много сложни) само в Сърбия промените към демокрация, заляли цяла Източна Европа, остават нереализирани и Сърбия е тази която иска не само да се запази старата Югославия непроменана, но дори и да се отнеме и съществуващата самостоятелност на републиките. Точно с това никой от останалите не е искал да се примири и едва когато Джеймс Бейкър ДАВА ЗЕЛЕНА СВЕТЛИНА на Милошевич да запази в името на Хелзингските договорености старата Югославия НА ВСЯКА ЦЕНА, едва тогава Хървататско и Словения решават да напуснат Югославия защото са изправени пред въоръжен преврат от страна на Югославската армия. Босна се решава на тази стъпка едва година по-късно, след напускането на Македония, и когато вече части от нейната територия са дефакто откъснати. И в момента Черна Гора се опитва да се освободи не от Югославия, а от компанията на Милошевич в нея. Никой не е искал Югославия да се разпада, нито в нея, нито извън нея. Просто всички бягаха (както и Черна Гора в момента се опитва да избяга) от чумата на събудения от сръбските комунисти великосръбски шовинизъм. Това е. А Безродник ни разправя байки за сърбите-жертви и как той бил велик демократ опълчил се срещу бившите си идоли. Само се разходете по няколко сръбски сайтове и ще видите идеите му едно към едно и защо аз силно се съмнявам че той дори не е българин. Всъщност може и да е "българин" - като онези депутати които тропаха по банките в Българското Народно Събрание и скандираха Сърбия.

Интересно ми е на какви факти се базира твърдението "и Словения и Хърватско и Босна НЕ СА ИСКАЛИ да се разпада Югославия, а само да се трансформира в конфедерация, която не само да запази общността, но и да предпази отделните републики от ретроградния диктат на Сърбия". А не мога да си представя Франьо Туджман или Алия Изетбегович като политици и лидери без идеята за национална еманципация на народите им (с уговорката че босненските мюсюлмани са по-скоро религиозна общност, отколкото национална). Горе-долу същата програма имаше и Милошевич. Изобщо не виждам някой от лидерите (ползващи се с безусловната подкрепа от общественото мнение в репобликите си) да е желаел запазването на Югославия. Балансът на силите в стара Югославия, покрай другото, се поддържаше и от определените граници, които изобщо не съответстваха на етническите граници.При разпада на федерацията тая бомба нямаше как да не експлоадира.А сърбите се оказаха във война срещу всички защото като народ бяха разпокъсани в няколко нои държави. Това, което така и не мога да си обясня в поведението на Запада с оглед прокламираните ценности, е признаването на новите републики в (административните, а не националните по същността си) граници на републиките на СФРЮ. От тая гледна точка (легитимистката) Косово е диаметрално противоположен пример. От другата гледна точка (на признаването на националното самоопределение), Славония, Крайна и Босна са обратния пример.