Tezi dni popadnah na tezi dva texta ot edin drug ne losh forum:
... Франзуците и англичаните продължават да прииждат. Първите вършат най-големите
безчинства, грабежи и зулуми в градовете и селата, през които преминават. Най-много са
пострадали Кюстендил и околните села, и Радомир. Имало маса изнасилвания на жени и
малолетни. В това най-много се отличавали колониалните войски. Англичаните се държали твърде
коректно. Изстъпленията на французите са заслужен урок за нашите отявлени франкофили..."
Откъсът е от книгата Корона от тръни, с автор Стефан Груев, 1991 г., приведеният тексте е от
стр.93, от един доклад на Добрович.
Посвещавам постинга на тези, които ще си кажат, че тях това не ги засяга.
Анонимен Българофил
**************************************************************************************************
За жабарите и други породи
МАРК ТВЕН
"Французи и команчи"
"Трудно е да се тегли съвсем строга разграничителна линия между французите, команчите и някои
други народи, постигнали едно и също нравствено и социално равнище. Справедливостта налага
да признаем, че в едно отношение команчите превъзхождат французите: те не воюват помежду си,
докато любимото занимание на французите още от незапомнени времена е било да се изгарят и
колят един друг. Няма оръжие, което да е проляло такива реки от френска кръв, каквито е пролял
френският меч. Няма омраза така непримирима, както омразата на французина към неговия
сънародник. Няма религия, която да е извършила такива нечувани зверства, както кротката и
смирена религия на французина...
Турците, както и много други варварски народи, са воювали от време на време помежду си, но
гражданската война е достигнала истинско съвършенство, ожесточеност, ефикасност и размах само
в две общества - френското и това на килнекийските котки...
Но в едно отношение французите са ненадминати. Страстта към масова сеч, изглежда, им е дар от
Бога. У нито един народ тя не е така ярко изразена. В течение на вековете французите са
установили почти пълен монопол над нея. Много преди Вартоломеевата нощ те са познавали
висшето удоволствие от масовата сеч и са се пристрастили към нея. Но Вартоломеевата нощ е
толкова монументална, че в нейната необятна сянка се губи внушителният низ от кланета,
извършени преди това; те се виждат като през мъгла, тъй че почти не може да се различат, но
независимо от това, те са исторически факт. Ако някои от тях бяха станали в Англия, те щяха да
помрачат слънцето на нейната история, но в родината на масовата сеч те изглеждат така
естествени и на място, както обривите по кожата на прокажения, и никому не правят впечатление.
...Французинът е преди всичко набожен. Но само собствената му набожност не го задоволява - той
държи да направи набожен и брижния си и ако ближният се опъва, той ще го убие, но ще го
направи набожен. Да, ако ближният му отказва да води благочестви живот, французинът грабва
секирата и го вкарва в пътя на истината. Французинът е обществено животно и не иска да прекарва
времето си на оня свят в самота - затова гледа да си осигури компания...
Разбира се, кланета във Франция са ставали и след това. Доста продължително и приятно било
клането по време на Терора. И в наше време ние станахме свидетели на няколко такива кланета, но
с нито едно от тях французите не се гордеят тъй, както със своята несравнима Вартоломеева нощ.
...Чужденците въобще са били голямо благодеяние за Франция. Повечето нейни велики хора са
имали обикновено чужд произход и тези мъдри личности, изглежда, много добре са разбирали как
да угаждат на средния гражданин. На средния гражданин му е нужна "слава" - това е най-важното;
повече слава, повече шум, повече зрелища, повече братство и равенство, повече маскаради, повече
главозамайващи глупости, повече разпуснатост и хвалби; повече увереност, че очите на света са
отправени към него, че неговата жена определя модата, а самият той е образец за светска
любезност; повече напомняния, че неговият език е дворцовият език на всички нации и че Париж е
слънцето, чийто залез би потопил земята в интелектуален мрак; повече Vive la Republique днес, Vive
le Roi утре, Vive le Commune други ден и Vive дявол знае какво по-други ден; повече високопарни
фрази и безкръвни дуели, за да се възстанови неговата наранена чест; повече благочестивост и
непристойност, и кланета, и "ура" - това иска той приживе, а после - животът му да завърши с
помпозно погребение със свещеник и фенер начело на процесията, с фалшив генерал-майор на
капрата на катафалката и върволица от празни траурни карети, следващи отзад - тогава той е
доволен и литва възрадван към другите ангели, да им разкаже за своето славно погребение...
... Сега, ако съм свършил интелигентно работата си, навярно съм успял да покажа, че в някои
отношения французинът превъзхожда китаеца, в други е равен на турчина и дахомееца и едва ли в
нещо отстъпва значително на команча. За мен няма съмнение, че Франция е предопределена да
заеме достойно място пред полуцивилизованите народи на нашата планета.
... И тъй, нека се вдигнем всички като един и помогнем на французина. Нека се проникнем от обич
към това презирано и унищожавано звено между човека и маймуната, нека го издигнем и го
направим наш брат!"
Неанонимен англофил - инж. John Lenin
|