Ето един случай когато аз съм против конкретната политика на сегашното правителство, а изведнъж Той Не Е се оказа негов ревностен радерел :)))) И до какво води тази политика. Пак от Капитал: Осигурителните вноски доубиват конкурентността на икономиката Нейковизмът гаси и последните лъчи на българския износ - шивашката и обувната индустрия Любомир Василев Някой ще каже - на Нейков това му е работата - да се грижи да има пари за социално слаби, пенсионери, безработни, болни. Проблемът е кой ще съумее да неутрализира болното съзнание на бившия (дали?) синдикалист. Как иначе да си обясним умопомрачителната му идея - за да не се намалят разполагаемите доходи на работещите заради по-високите осигурителни вноски, които ще плащат, работодателите със закон трябва да бъдат задължени да увеличат техните заплати! Или другата, официализирана от Николай Николов, шеф на Националния осигурителен институт, но пак провокирана от Нейков - 1% от ДДС да отива директно в пенсионната каса, а ако няма натрупани средства, трябвало да се увеличи ДДС с 1%. Защото така било станало и в Германия. А защо, бе господа Нейков и Николов, никой не споменава какво стана в Естония? Или вие сте любители на авангардните идеи, но не чак дотолкова, че да приемете такава еретична, че чак антидържавна политика - представяте ли си просто да премахнат данък печалба. Фондовият проблем на Нейков Проблемът с парите по осигурителните фондове идва от факта, че по разчетите на Националния осигурителен институт бюджетът му за следващата година има между 200 и 300 млн. нови лева дефицит. Социалните шефовете обаче за повече приходи по линия на все повече и все по-високи вноски, контролирани от все нови и нови, добре обзаведени администрации. Все още, въпреки че частният сектор произвежда 2/3 от брутния продукт, на него се падат под 10% от постъпленията от осигурителни вноски. Оказва се, че въпреки голямата администрация НОИ не може да си събере парите от частния сектор. То няма и как да стане, когато борбата пак е насочена срещу следствията (хора и фирми не плащат, значи трябва да ги накараме да плащат) вместо срещу причините (да се тръгне от простичкия въпрос защо хора и фирми не плащат). Но Нейков избра да увеличава тежестта на осигурителното бреме. Първата му идея беше да се повиши два пъти минималната работна заплата. Повечето частници осигуряват работниците си на минимална заплата и така, щат не щат, те ще плащат повече, твърдеше Нейков. Предложението му обаче срещна съпротива от представителите на Международния валутен фонд, тъй като тази мярка щеше да доведе до увеличаване на фонд работна заплата в бюджетната сфера, където той е ограничен, както и в губещите държавни предприятия, които нямаше да могат да посрещнат тези увеличени разходи. По-нататък Нейков реши да промени съотношението между осигурителните вноски, които правят работодателят и работникът. Сега при най-разпространената трета категория труд работодателят плаща 34.7%, а работникът - 1%. Съотношението е 97:3. Министърът на труда внесе и успя да прокара в правителството проект на социален кодекс, според който съотношението трябваше да стане 60:40. По-късно реши да осигурява и за доходите от наем и ценни книжа. Конкурентността си отива, ама съвсем, ама съвсем Постепенното намаляване на данъчната тежест беше една от основните тези в икономическата политика на правителството на премиера Иван Костов. За съжаление тя и досега си остава предимно теза. Куриозното е, че от близо година Международният валутен фонд, известен с фискалните си възгледи, е доста по-склонен за намаляване на цялостната осигурителна тежест, отколкото българското правителство. И тази позиция на фонда съвсем не е базирана на някакви самарянски мотиви, а на икономическа логика и по-дългосрочна политика. Целта е да се стимулира легалното наемане на служители и съживяване на бизнеса и в частност на износа. Но не би - досегашните реформи в данъчноосигурителната система са на път да убият и последните остатъци на конкурентоспособност на българската икономика. Промяната в същността на социалното и здравното осигуряване сами по себе си са чудесни идеи, които би трябвало да отделят тези дейности от държавния бюджет и да гарантират качествено здравно обслужване и спокойни старини. Смяната на концепцията обаче има значителни слабости както като подход, така и като реализация. От гледна точка на бизнеса най-неприятно е, че извеждането на разходите по здравното и социалното осигуряване от държавния бюджет се използва от правителството за извличане на облаги за самия него дотолкова, доколкото облекчаването на бюджета от тези разходи не се съпътства с намаляване на задълженията на фирми и граждани към бюджета под формата на данъци. Напротив, едновременно с прокламираното символично намаляване на корпоративния данък и ДДС в края на 1998 върху бизнеса се стовариха изневиделица осигурителни вноски върху социалните разходи, както и върху болничните и отпуските по майчинство. Ако социалните разходи могат да бъдат трансформирани в реално заплащане, бизнесът няма никаква вина нито за това, че хората се разболяват, нито за това, че все още някой иска да има деца. Оставяме настрана простия факт, че облагането на отпуските по майчинство създава предпоставки за дискриминация спрямо бременните, и колкото и морално неприемливо да е това за обществото, в много случаи вероятно ще се стигне до такава, за да оцелее дадено предприятие. В случая с болничните работодателите се третират като хора, които са склонни да изпратят работниците в болнични, за да си спестят собствени разходи. Това може да е вярно за едно държавно губещо предприятие, но е нелогично за частно предприятие, което се стреми към печалба, като произвежда. Нещо повече, частният работодател има стимул да търси варианти за ограничаване на болничните, за да използва по-пълно наличното работно време. Крайно негативен е и “ефектът на изненадата” от подобни стъпки, както и пълната липса на интерес към зачитане на мнението на публиката при дебатирането на тези проблеми. Цитираният по-горе пример с нововъведените осигуровки доведе до свиване на оперативния марж на печалбата на всички дружества и особено на тези, при които разходите за труд са основно перо в разходите като цяло. В най-голяма степен това важи за шивашката и обувните промишлености - два сектора от икономиката, които продължават да изнасят почти цялата си продукция зад граница, като разчитат на единственото конкурентно предимство на икономиката - ниската цена на труда. По данни на БНБ за първите шест месеца на приходите от износ на дрехи и обувки са 299.6 млн. долара, което представлява 17% от общия износ и 48% от износа на потребителски стоки. В допълнение тези два сектора са едни от малкото, ако не и единствените, които отбелязват растеж на износа през настоящата година спрямо миналата. Точно тези две индустрии обаче ще бъдат и най-силно засегнати от неколкократното увеличаване на разходите за здравни осигуровки. Всички предприятия от този бранш работят в силно конкурентна среда и за тях ще е невъзможно да повишат цените на своята продукция с процента на увеличение на разходите си, предизвикано от високата здравна такса. Крайният ефект от това най-вероятно ще е преструктуриране и съкращаване на производствата на тези индустрии до запазване само на най-високо производителните участъци, а това ще доведе и до ръст на безработицата. Ефектът ще се предаде моментално и по веригата износ - търговски баланс - платежен баланс - валутни резерви на БНБ - макроикономическа стабилност. В крайна сметка се създава предпоставка за навлизане на отношенията бюджет - индустрия в един порочен кръг. Увеличаването на данъчното и квазиданъчното бреме ще води до закриване на производства, увеличаване на безработицата, което ще увеличи нуждата от средства в различните социални фондове за компенсации, докато в същото време източниците за тези средства ще са по-малко. И по добре утвърдена в България практика най-вероятният начин за компенсиране на това ще е повишаване на осигурителните ставки, което ще завърти колелото още веднъж. А докато Нейков обмисля да увеличава ДДС, никой не споменава за намаляване на срока за възстановяване на данъчния кредит, за възможност за доброволна регистрация - все неща, които допълнително намаляват конкурентостта на икономиката като цяло. По отношение на доходите на физическите лица положението не е много по-различно. Докато Нейков се напъва да дооблага доходите от акции, ще се сети ли самият той или някоя друга министерска глава да реши генералния към днешна дата данъчноосигурителен проблем на търговията с акции - че физическите лица нямат възможност да приспадат загубата от търговията с едни книжа от печалбата от други. Това означава, че ако едно физическо лице например закупи по 100 акции от две предприятия, да ги наречем “Свободна инициатива” и “Нейков прогрес”, и след това ги продаде - първите на печалба от 1000 лева, а вторите на загуба от 1500 лева, тогава, въпреки че лицето е на загуба от цялата операция, данъчноосигурителната система му казва: “А, да си ги нямаме тези, за печалбата от търговията със “Свободна инициатива” ще си платиш и данъка, и здравната вноска, и осигурителната вноска, а за загубата от “Нейков прогрес” ние не сме виновни, да си мислил, когато си го избирал”.

Доста нескопосан опит за манипулация,бих казал. Какво излиза? -Цената на труда реално е намалена, защото работниците поемат част от осигуровките за сметка на заплатата си; -Държавата увеличава кръга на подлежащите на квазиданъчно облагане доходи като оскъпява именно социалните разходи; Това е направено.Другото са приказки. Всичко това, взето в комплекс и като свършен вече факт показва облагодетелстване преди всичко на бюджета за сметка на доходите на работниците. Всъщност крадливата ни държава все го върти и суче така че да взема повече, а не да харчи по-малко. Е, къде видя тук мерки за защита на пазара на труда?

Ти можеш ли да четеш: "Как иначе да си обясним умопомрачителната му идея - за да не се намалят разполагаемите доходи на работещите заради по-високите осигурителни вноски, които ще плащат, работодателите със закон трябва да бъдат задължени да увеличат техните заплати!" Това си едно към едно твоята социалистическа идея за държавна намеса в икономиката.

Шъ мъ прощаваш, ама аз говорех за съвсем други неща, които ти (не) знам защо си ги преведе като централизирано определяне на заплатите. Спомни си не ставаше ли дума за отваряне на границите, мерки за социална защита,образователна политика,синдикални свободи и изобщо онова, което гледаме на запад от шенгенската завеса. А тъпотиите на Нейков за щастие си останаха само приказки с вече изтекъл срок на годност. Ако толкова го беше грижа за работниците, щеше да предложи да се намалят размерите на данъците и на осигурителните вноски (при получен чист месечен доход 200лв работникът ще плати данък 112лв. и осигуровки 56лв,а работодателя - 84лв., т.е. от тая средна за страната заплата държавата се облажва с ~250лв.), които и без друго се пилеят за самолети, беемвета, мерцедеси или се ползват за погасяване на задължения с криминален произход. Вероятно си забравил какво дискутирахме точно за данъците и осигуровките преди няколко месеца? Там бях направил простата сметка как ако държавата се държи така икономично, както й подхожда, спокойно може да се лиши от приходите от преките данъци

"Спомни си не ставаше ли дума за отваряне на границите,..." И какъв ще бъде ефекта от това за България? "мерки за социална защита,...." Какви по-точно? "образователна политика,..." Пак каква по-точно? "синдикални свободи..." Какви по-точно?

Едва ли е толкова трудно да се сетиш. Или ,може би ,имаш предвид пак някакъв апокалипсис?

Със сещане тази работи не стават. Или имаш конкретни идеи, или си траеш.