Нека да видим какви са алтернативите за световен ред след края на студената война: 1. Върховенство на международното право под егидата на ООН в което всички са равни, няма постоянни членове на Съвети за сигурност, няма привилегировани. Доста наивен и нереален модел, тъй като можем да се окажем в ситуация, например, Бряг на Слоновата Кост да решава съдбата Финладия или Япония. Тоест страни с различна степен на икономическо и социално развитие, с различен принос в световната икономика да бъдат равнопоставени при взимането на решения които ненакърняват техните собствени, но създават изкуствени кризи заради незачитането интересите на другите. Всъщност колко е жизнеспособен такъв модел го демонстрира самата Югославия - докато я имаше желязната тъка на Тито и помощите на Запада всичко изглеждаше като в мечтите на Безродник. След това обаче моментално истинските противоречия излезнаха наяве и особено факта че някои от членовата на федерацията бяха далеч по-икономически развити и нямаха никакъв интерес да носят на гърба си останалите. 2. Изолационизма в САЩ понякакъв начин надделява, същото се случва и в Западна Европа и Япония. Те престават да се намесват където и да е било. Последствията от това ще бъде затваряне на границите към останалия свят (Шенген на степен 10-та) и изтегляне на инвестициите от същия този свят. Надявам се разбирате, че в същия този свят ще се настанят моментално най-различни ислямски, комунистически, лични и племенни режими, които знаем какво вършат обикновенно със своите си поданици. И за да бъдат държани далеч от гранците на богатите страни, същите богати ще бъдат принудени да използват превантивни ядрени удари срещу този или онзи, който се полакоми за техния просперитет. Така няма да се излагат на опасност американски войници, а базите на противника ще бъдат гарантирано разрушавани. 3. Опитите да се наложи текущия модел, т.е. САЩ като световен арбитър и полицай, успяват. Тъй като приоритет на САЩ е стабилността на световния пазар и защитата на американските интереси навясъде по света, те ще се опитват да разрешават конфликтите по такъв начин, че да налагат демократичния модел за развитие, който със сигурност предотвратява съществуването на външно-агресивни или неконтролируеми режими. Тъкмо тези режими са най-опасни и за интересите на САЩ и за техните съседи (между другото защо сматате че САЩ не са си излекли поука от историята с шаха на Иран). Ключът към сигурността е самонарастваща световна икономика в която всички са свързани един с друг, което би отстранило най-голямата вътрешна заплаха за САЩ, Западна Европа и Япония (пък и за всяка друга държава - малка или голяма) - цикличните кризи в икономиката, които унищожават богатства многократно по-големи от печалбите от експлоатирането на евтини суровни от третия свят. И нещо много интересно - ако стабилността на световните пазари и тяхното непрекъснато нарастване е приротет за САЩ, най-ествествения критерии дали дадена държава се вписва в този световен ред или не, е спазването на правата нейните граждани, така като те се разбират в западната демокрация. Който не ги спазва или ще получи икономическа блокада, или ако тя не работи и няма други средства за вразумяването му, ще бъде силово принуден да влезе обратно в световната общност. Малко помислете кой от всичките сценарий е най-хуманен. Международния ред не може да се поставя върху абстрактни принципи, които не отразяват реалното положение на нещата. А реалното положение е че има страни които са по-развити и имат далеч простиращи се интереси и други, които са по-малко развити и за своето развитие трябва да разчитат на съчетаване с интерсите на по-развитите. Самите по-развити отдавна са престанали да виждат светът по схемата империя-колонии, а като баланс на интереси - местни и световни. Някъде този баланс може да бъде постигнат безболезнено, на друго място трябва да се вмени със сила. Със сигурност обаче въпросните развити страни са осъзнали че най-евтиния и сигурен начин да се поддържа този баланс, който е безпорно в тяхна полза, е налагането на демократични институции и постепенното замогване на всички. Тъкмо това е и причината за рухването на колониалните империи. Те са икономически неизгодни. По-изостаналите страни вече не са интересни само с природните си богатства, а и като потенциални пазари на които да се реализират стоките произвеждани от международните капитали. А единствения начин те да се реализират е да има платежоспособни платци. А единственият начин да има платежоспоспбни платци е местните икономика да имат ръст и да се развиват. А единствения начин за постигане на такъв ръст е демокрацията. А демокрация без върховенството на човешките права не може.

"Самите по-развити отдавна са престанали да виждат светът по схемата империя-колонии, а като баланс на интереси - местни и световни. " Би ли се разпрострял по-подробно върху въпроса като какво преставляват имперските или колониалните интереси и какво - световните и местните. И какви са разликите?

Според мен първите два сценария не са за обсъждане, толкова те изглеждат science-fiction. Третият е възможен. Но аз бих поставила въпроса в европейски мащаби, защото това ни засяга непосредствено. Ето ви пак три възможности: 1. Една фрагментирана Европа - всеки за себе си, с нищожен приръст, жестока конкуренция, обедняване на големи маси от населението, безработица. ------- 2. Една Европа, която под натиск на недоволни земеделци, безработни и консуматори налага протекционни мерки и отделните страни се обособяват по региони. ------- 3. Една Европа с либерализирани пазари, с технологически напредък, с приръст, с реинвестирани, с разширение към по-малките и по-изолирани държави. Така подсилена тя вече е достоен партньор на САЩ, на ALENA, на Азия. Аз избирам последния вариант. ------------ Въпрос от който зависи всичко:Дали ще има крах на бурсата?Те настъпват все през есента /1987г.,1990, 1998/. Поздрави Перла

В системата имерия - колонии вторите имат винаги значението на непосредствен източник на ресурси (най-вече енергийни и суровини) за поддържане и развитие на производството в метрополиите. Това е добре за метрополиите до един момент, но тази примитивна експлоатация се базира върху интерсите на националните капитали в метрополиите и остра конкуренция между самите тях. Това от своя стана поставя рамки в развитието на всеки национален капитал по отделно, и по специално гарантира цикличността на кризите на свръхпроизодство - евтини суровини се внасят и преработват, печалбите растат, но в един момент рано или късно пазара не може да поеме повече потребление и започва свиване. Спечеленото се загубва и цялото общество е хвърлено в криза. Връзките в модела на имперските държави са изградени във вертикална посока и не съществуват механизми за преодоляването им освен агресивна война за завладяване на нови колонии или гарантирането на нови развити пазари. Докато принципът за развитието в световния пазар е съвсем друг. Там целата е не паразитирането върху завоювани развити пазари и бедни колонии, а спомагането за естествното развитие на нови пазари чрез преливане и размяна на капитали. По този начин всички са обвързани в една обща система от интереси, която е еднакво изгодна за всеки. Капиталите от развитите страни търсят по-изгодни условия за максимизиране на печалбата в по-неразвитите страни защото те предлагат по евтин труд и възможност за ръст в относително не толкова конкурентен местен пазар, какъвто има в развитите държави. От своя страна, идването на капитали в тези държави постепенно, с течение на времето развива местната икономика (която израства покрай свежите пари отвън) и доходите и стандарта на живот се подобряват. Самите развиващи се страни стават платежоспособен пазар за стоки произведени на друго място в света. Колкото са повече тези платежоспособи пазари, толкова по-сигурно е че ако някъде възникне напрежение от свръх производство то може сравнително по-безболезнено да се регулира и да се предотврати най-страшното за всички - кризата в развитите държави. По този начин отпадат естествени предпоставки за световните войни. Никой в САЩ, Западна Европа или Япония не е луд да напада другите - просто това е все едно да напада себе си. Пак подчертавам че тази система имаше ограничено приложение докато съществуваше СССР като активен външен враг. Всичко беше пречупвано през призмата на това фундаментално противопоставяне. И баланса в света се крепеше не на взимната изгода, а на взаимната заплаха. Разбира се ще трябва време този нов световен ред да измести стария, ще има и много противоречви събития, ще трябва да се откажем и от стартите представи за света и за справедливостта в него (като изхождаща от върховенството на суверенитета). Конкуренция между световните слили ще продължава да има, но тя никога няма примеме агресивни форми. И сега трите центъра на Запада се конкурират по между си но не са се избили, дори напротив. В същото време обаче ще е нужно време докато Русия и Китай се интегрират безболезнено в тази система и се откажат от идеите за хегемония почиваща върху силата. Просто това са държави от миналото и са неадекватни на това което става в момента в света. Никой няма да ги възприема като пряка заплаха за своето съществуване ако западните капитали влезнат свободно в тези страни и са осигурени от едни демократични политически системи. И ако разбира се руските капитали легално влезат на западните пазари, а не се опитват да го правят през задния двор. В момента тази размяна на капитали е почти символична, сравнявана с мащабите на Русия и Запада, а е такава поради простия факт че Русия все още не е демократична държава и продължава да залага на недемократични режими в реализирането на своите световни интереси.

То това не е световен ред, а нов златен век! Интересно защо с настъпването му пропастта между бедни и богати страни се задълбочава. Защо и в самите богати страни огромната част от собствеността и богатството са концетрирани в 1-2% от народонаселението.. Или да вземем конкретния пример с Косово, когато установяването на този - не златен, този алмазен - световен ред доведе до разрушения и икономически загуби за всички на полуострова, а след като бе установен установителите му се измъкват по терлици от обещанията си за икономическа помощ за региона и оставят тук не капиталите си, а само железните си кохорти да не би на туземците нещо да им хрумне да уреждат съдбата си както те я разбират. Всичко дето екс-Пешо го мечтае е много хубаво. Само че нещо не се връзва с реалностите.

Защо си толкова сигурен, че външно-НЕагресивни или контролируеми (от гледна точка на САЩ) режими означава непременно демократични режими???

Inter-industry trade based on comparative or complementary advantage takes place between dissimilar economies whilst intra-industry trade based on absolute or competitive advantage characterizes similar economies. The bulk of North-South trade is of the former type(12). Even much manufactured export from the South is of standard products based on established technologies. Whereas equalized incomes drive the pattern of trade within the North, it is the pattern of specialization and trade that supports non-equalization of factor prices between North and South: primary producers are poor countries and rich countries are industrialized ones. In fact, the absolute difference between average wages in the North and the South has been growing ever larger for close to two centuries. Hence, North-South inequality (in the sense of absolute differences) must be understood in terms of uneven development i.e., dynamic factors making for persistently or even progressively different endowments. _________________________ 12. According to Hamilton and Winters (1992) 70 per cent of the variation in trade flows among a sample of 76 countries was explained by variables measuring national 'proximity' such as incomes rather than variables measuring national differences, a reflection of the large share of North-North trade. But exports from the South are primarily to the dissimilar North Тази констатация, която, надявам се, няма да оспориш, е в изследване на МОТ (ILO - INTERNATIONAL LABOUR ORGANIZATION) Аз съм на мнене, че фактически много малко се е променило в колониалните отношения в последното столетие.

Екс-Пешо написа: "...тъй като можем да се окажем в ситуация, например, Бряг на Слоновата Кост да решава съдбата Финладия или Япония. Тоест страни с различна степен на икономическо и социално развитие, с различен принос в световната икономика да бъдат равнопоставени при взимането на решения... А реалното положение е че има страни които са по-развити и имат далеч простиращи се интереси и други, които са по-малко развити ..." Значи Бряг на слоновата кост не може да решава съдбата на Япония и Финландия, но Япония и Финландия могат да решават съдбата на Бряг на слоновата кост. И защо? Защото те са развити и богати, а африканците са бедни. По-директно казано политическите права са не права, а привилегии, които произтичат от богатството. Пренесено в рамките на държавата това би означавало участието в политическия живот да се определя на базата на някакъв имуществен ценз. Щом си богат - участваш в управлението. Беден ли си - не участваш. На това Екс-Пешо му вика "реалистичен подход". Аз бих го нарекъл опит за пропаганда на олигархични принципи, които са на светлинни години от идеята за демокрация. Този световен ред не е нов. Откак свят светува все си е той. Олигархичният принцип пренесен в международните отношения. Ето какво ни се представя за нов световен

В дъното е идеята за неравноценност на човеците, основана върху нееднакво генерирания GNP per capita. Аз съм на мнение, че тази идея чисто логически отрича всякаква идея за универсални човешки права, да не говорим за типичните американски ценности като правото на избор.

Защото при демокрациите възможността да възникне нещо като режима на аятоласите, или комунистически режим или какъвто и да е друг враждебен режим е пренебрежимо малка. Докато при опитите да държиш една държава в зависимост със силови средства рано или късно получаваш нещо неприятно и неизгодно за теб. Както се вижда всички примери с които тук се опитват да бъдат дискредетирани САЩ са от времето на Студената война. И второ, защото само при демокрация може да има работеща пазарна икономика и населението на тази държава само да пази американските инвестиции, а не да се бори против тях.