А извинявам се :))) Все още живея с мисълта че курса е 1 :1,800 :)))) Няма значение. Значи опитай се да размениш 1 $ за 40 стотинки. Успех :)))))

Ami chovek s parite na edin Soros da rechem mai ne mozhe da napravi nomera, a? Ttuk stava duma za izchislenie na pokupatelnata sila na valutata i sravnenie sas silata po valuten kurs. Pokupatelnata sila e "1 $ за 40 стотинки". A valutnata e $1 za 180 stotinki. Koito iznasia, pecheli ot razlikata. 400%. Statistikata otchita namalenie v iznosa. Mitnicharite puk si stroiat palati. A pravitelstvoto shte zapochva pregovori za prisaediniavane v EC. Da, ama v EC takiva "anomalii" niama. I drugo, spored EC sme 4x po-blizo do tehnia standart, otkolkoto spored bulgarskoto pravitelstvo. Interesna rabota:-))))))

"Изборът е продукт на морала и общественото съзнание на индивида." Погледни малко по-задълбочено на въпроса. Моралът е нормативна система, подобна на правото. Той не е вродено качество на индивида, а е продукт на онова, което сме свикнали да наричаме "цивилизация" - без този възглед няма как да си обясним, че в различни епохи и при различни народи има различни, дори коренно противоположни правила на морала. Същото, впрочем, важи и за обичая. Аз не знам какво имаш предвид под "обществено съзнание", но ако това е процесът, при който индивидът сравнява намеренията си за поведение с изискванията на нормативните системи за дължимо, то това не е нищо друго освен част от механизма на действие на нормативната система, където полето на свободната воля се ограничава самостоятелно на мисловно ниво. P.S. Зарежи тия смешки за Ярослав Радев и помисли със собствената си глава, без да държиш на всяка цена да опонираш заради самия спор.

Ако искаш си вярвай. :)))))

"Той не е вродено качество на индивида, а е продукт на онова, което сме свикнали да наричаме "цивилизация" - без този възглед няма как да си обясним, че в различни епохи и при различни народи има различни, дори коренно противоположни правила на морала." Тъкмо за това говоря. Индивидът извън цивилизацията (аз я наричам обществото) не е човек. Човешката природа с това е уникална, че не се базира САМО върху генетични особености и биологични способности, а върху общуването с другите индивиди. Така нампример е доказано че индивид поставен извън обществото за дълъг период от време или от самото начало израсъл извън контакт с други хора губи завинаги поведението си и характеристиките си на човек. Не е така с животните, при същите експеримантални условия, животните имат шанс да оцелеят и да възстановят общуването си със себеподобните си. Това говори че самото общуване с другите хора представлява базата за човечността на индивида. Ето защо е немислимо да се говори за ЧОВЕШКИ избор или СВОБОДНА воля ПРЕДИ или ИЗВЪН отношението към другите индивиди. Разбира се че системата на тези отношения, моралът, е фундаментална характеристика която е ПРЕДИ избора на индивида. И разбира се че тя се мени в различните епохи. Всъщност която и да е морална система има в основата си признаването на равнопоставеността със себеподобния си. Оттам тя служи и за основа на обществото и правната норма в нейните най-разнообразно проявления. Забележи че както за членовете на първобитното племе, така и за римляните, така и за съвременните общества равноспоставенността се разглежда именно в рамките на общността в която човек се е родил. През древността индивида загубва своите човешки характеристики, дори имаме сведения че собственото му възприятие за него като човек престава да съществува, ако той по един или друг начин е откъснат от общността. Става роб. Интересно е, че римското право е важало само за римските граждани, докато другите народи в империята са се управлявали по техните си закони, стига да не влизат в противоречие с тези на римляните. Същото явление е и с националните държави. Те конституират своя сувренитет и своите правни норми върху традицията и морала на едно определено общество. Тъкмо затова Заир се отличва от Финладия да речем, и дори една африканска държава от нейната съседка. А в същото време, поведението на една животински вид е почти идентично без значение къде се намира. Твоята идея за свободен избор не отчита това фундаментално отношение, изискаването за равнпоставеност като същностна характеристика на човека. Ако ти поставиш парче месо пред едно куче то може да посегне, може и да не посегне към него. Но това не е свободен избор, защото в своето си действие кучето ще се води от инстинкта, а не от свободата на избора (едва след дълги тренировки можеш да победиш инстинкта в него, но това пак няма да бъде избор изпълнение на волята на стопанина). Мотива за действие от негова страна няма да бъде ОСЪЗНАТАТА възможност за действие (което е избора), а инстинкта за хранене. И така ще бъде с което и да е куче. Така че когато човек прави избора си да спазва или да не спазва законите, той не го върши просто ей така от някакви ирационални мотиви, а поради своето осъзнато отношение към другите хора и системата от отношения която го прави човек, член на обществото. Най-завършената, цялостна и вътрешно-непротиворечива философска теория казва че свободата е осъзната необходимост. Тези неща не ти ги говоря заради самият спор, а защото твоите понятия за свободен избор, избор въобще, морал и човек влизат в противоречие с философията чиито собствен предмет те са. Не отхвърлям възможността и някоя друга правна школа, освен тази на Ярослав Радев, да си предствя нещата така както ти ги излагаш, но пак повтрям твоята теория противоречи дори само на практиката на прецедентното право. А аз не мога да си предствя и че немската правна система, която доколкото знам е в основата на модерните европейски правни системи, би имала различни изходни предпоставки от принципите на класическата немска философия. А там да кажеш че правната норма е мяра за несвобода е абсурд.

99 души с годишен доход от по хиляда долара и 1 човек с годишен доход от 200 хиляди долара обсъждат бюджета на своето скромно общество. Всеки има право на един глас. Познайте кой ще плати всичките данъци. Като допълним - понеже усещам какво ще е основното възражение на болшевиките във форума (доста лесно разобличени от екс-Пешо, за което го поздравявам), - че без 200-те хиляди долара на стотния депутат, хилядата долара на останалите просто не би имало откъде да се вземат.

Да видим как хората обикновено разсъждават пред тоя проблем. В древния Рим, при ранната Република, богатият би платил всичко сам.Избраните на различните длъжности са покривали обществените разходи за своя сметка. В Средновековието по силата на богоизбраността си единствения аристократ не би платил и стотинка, а останалите ще си разделят разходите поравно. Според тия, които наричаме "десни" всички ще платят или по равно, или в най-мекия вариант-пропорционално. Ако са шведи, богатият ще плати непропорционално повече от останалите. Кое си избираш? Вероятно, като либерал, ще си на особено мнение - никой нищо да не плаща, защото всеки достатъчно добре се оправя и сам и "обща баница" няма Да дава Господ по-скоро да дойде такъв ден.Макар че според мен това е само красива утопия.

Мисля, че разсъждаваш доста наивно. Твърдиш, че моралът е фаномен само на съзнанието на човешките индивиди, идващ да ги отличи от животното. Ако е така, то няма обяснение защо хората вършат неща, наричани "зло".С други думи, актът, покриващ тази оценка (според моралната норма) прави човека нечовек, животно. Добре, обаче извън всяко съмнение всички перманентно или инцидентно асоциални хора (психично болни, престъпници,малки деца и т.н.) не са животни, а субекти на правото. Има и още нещо.Правото се интересува от волята на субектите както в случаите, когато тя е насочена към предписани последици, така и когато е насочена към забранени.Най-малкото, поне наказателното право в материята за вината и вменяемостта например (подобно е в и гражданското). Ето един прост казус за размисъл: Човек върши престъпление, което е нещо неморално (в смисъл на нарушаващо златното правило на Кант, ккоето ти намираш за отличаващо човека от животното).Без съмнение се установява, че той е вменяем (в смисъл възприятието му съответства на общоприетото).Как да се подходи? -признаваме, че той има воля, но не я е ограничил съгласно предписаното и го осъждаме; -преценяваме, че това не е човешка воля и го освобождаваме както бихме освободили една маймуна;

"Мисля, че разсъждаваш доста наивно." Е, ако 2500 години европейска философия са наивни, добре, съгласен съм. :)))) Но конкретно: "Твърдиш, че моралът е фаномен само на съзнанието на човешките индивиди, идващ да ги отличи от животното. Ако е така, то няма обяснение защо хората вършат неща, наричани "зло".С други думи, актът, покриващ тази оценка (според моралната норма) прави човека нечовек, животно." Ако не е така, тогава трябва да приемем че конят има морал :) А хората правят зло не защото им идва отвътре (няма престъпници по рождение), а защото съзнателно, по една или друга причина, се опълчват срещу морала на обществото. Изборът който правят е продукт на тяхното съзнателно съотнасяне с другите. Моралът е техния ориентир в самия акт на избора който правят. Крадците крадат не защото са клептомани (поне 99% от тях, а другите са душевноболни хора), а защото не зачитат принципа на неприкосновенност на чуждата собственост. Те много добре знаят кое е зло и кое е добро. И тъкмо защото те правят съзнателен избор между добро и зло, фактът че избират злото автоматично суспендира техния статут на членове на обществото и им се отнемат правата които имат другите индивиди. Не случайно ти споменах че в миналото, робите тъкмо затова са имали този статут - извън тяхната си общност те едва ли не в буквалния смисъл на думата са ставали говорещи животни. С течението на времето, когато самото понятие за разбирането на човешката природа се модифицира и започва да търси общата основа на всички етноси и народи, с развитието на общочовешкия морал в противовес на на етническия или националния, се разширява и практическото разбиране и отношение към другите националности и народи - дори извън тяхната общност те продължават да бъдат възприемани като хора, а не като роби или говорещи животни. "Добре, обаче извън всяко съмнение всички перманентно или инцидентно асоциални хора (психично болни, престъпници,малки деца и т.н.) не са животни, а субекти на правото." Не, асоциалните хора (по една или друга причина) не са субекти на правото, а негови обекти. Само пълноправните членове на обществото са субекти на правото защото те го пораждат в хода на политиеските избори. Те делегират своите права на субекти на законодателите, които от тяхно име и в тяхно име създават законите. Законите са общестен договор между равни и свободни хора в които те опредметяват своята свобода. Който наруши тяхната свобода му се суспендират правата в една или друга степен (зависимост от неговото деяние) и този човек от субект на правото, равен с другите, става обект на правото (външен за общността предмет) - той бива подчинен на неговите разпоредби определящи степента на неговото наказание. С него започват в някакъв смисъл и степен да се отнасят като с предмет - местят го от един затвор в друг, ограничват придижването му в пространството. (Това ти го говоря ако не си запознат с разликата между субект и обект) "Има и още нещо.Правото се интересува от волята на субектите както в случаите, когато тя е насочена към предписани последици, така и когато е насочена към забранени.Най-малкото, поне наказателното право в материята за вината и вменяемостта например (подобно е в и гражданското)." Разбира се, но то се интересува от волята на субектите, тъкмо в контекста на съзнателната им преценка на ситуацията. Точно това потвърждава че човешката воля не е и не може да се разглежда като акт изън общественото съзнание на човека. Животните нямат воля. "Ето един прост казус за размисъл: Човек върши престъпление, което е нещо неморално (в смисъл на нарушаващо златното правило на Кант, ккоето ти намираш за отличаващо човека от животното).Без съмнение се установява, че той е вменяем (в смисъл възприятието му съответства на общоприетото).Как да се подходи? -признаваме, че той има воля, но не я е ограничил съгласно предписаното и го осъждаме; -преценяваме, че това не е човешка воля и го освобождаваме както бихме освободили една маймуна" След като той е човек естествно че ще има воля. Но волята не е нещо независимо от неговата човешка природа. Ние го осъждаме не защото не е ограничил своята воля, а защото неговата воля е неморална. Не защото не е изпълнил някакво предписание за ограничаване на волята си, а защото качеството на неговата воля е мутирала - тя е зла. Твоята представа е, че човек априорно има зла воля, която правото е призвано да ограничва. А аз ти казвам че априорно волята на човека е морална и самото отклоняване от принците на морала е дефиницията за зла воля. Злата воля е отрицание на нещо същетсвуващо - морала, а не морала е следствие на ограничването на злата воля. Между другото Маркс е прав когато говори че отуждението на човека от неговата обществена природа, поради силата на обективните обстоятелства които имаме налице в досегашната човешка история, пораждат т.нар. превърнати форми на човешкото съзнание. Една от които е правото. Поради силата и самостоятелната роля която има в човешкото общество, самото право започва да се възприема самото себе си като субект на човешките отношения, на който субект индивидите са подчинени като обекти. Но истината е че винаги, всякога, във всеки момент човешката дейност на индивидите пораждат правото и те са неговите субекти , а не обратното.

"Защо войната е нарушаване на суверенитета на една държава държава, а икономическата блокада не е? " Защото следва да се зачита международното право, т.е. договорите трябва да се изпълняват: CHARTER OF THE UNITD NATIONS ...... CHAPTER I PURPOSES AND PRINCIPLES ....... Article 2 ..... 3.All Members shall settle their international disputes by peaceful means in such a manner that international peace and security, and justice, are not endangered. 4.All Members shall refrain in their international relations from the threat or use of force against the territorial integrity or political independence of any state, or in any other manner inconsistent with the Purposes of the United Nations "б/ Защо конфликта в Кампучия е от компетенцията на международната общност, а 50 години съветска окупация на Източна Европа не са? " Не помня да съм твърдял, че съветската окупация на Източна Европа е законна.Тя е несъотносима към Хартата на ООН по простата причина, че по онова време тя още не е подписана.Но ми се струва, че противоречи на предишни международни договори, защото агресивната война и преди това се е третирала като незаконна и на това основание (планиране и разпалване на агресивна война) са произнесени няколко присъди в Нюрнберг. Прословутото "листче" на Чърчил не може да бъде международен договор. А интервенцията в Чехословакия,например, си е агресия вече и по смисъла на Хатртата на ООН " Кога вътрешните работи на една държава престават да бъдат нейна си работа, а са достойни за вниманието на международната общност? " Международната общност може да разглежда само тези вътрешни за една държава въпроси,досежно които държавата е поела ангажименти в международен договор. Средствата за въздействие, обаче, са ограничени до дипломатическо и икономическо въздействие (както в случая с ЮАР например).