Тези дни в-к "Демокрация" публикува съветите на големия икономист и носител на нобелова награда М.Фридман за икономики като българската. Той най-убедително подчертава предимствата на тоталната либерализация. Ако тя е възможна в САЩ, поради много причини/ между които силното влияние на църквата и грегарната /gregarious/структура на обществото, които допринасят за стабилност/, то в Европа, където индивидуализма е с дълбоки корени и десятки години след втората световна война се изграждаше и продължава да се гради социалната държава, това се поставя под въпрос. Като преценяват, че социалната държава без реформи не може да се приспособи към глобализацията и съзнават, че трябва да се модернизира социал-демокрацията и премине към отговорен либерализъм Т. Блеър и Г.Шрьодер усилено говорят за Третия път и намират не малко последователи в Европа. И тогава се поставя въпросът пред нас и нашата икономика. Кой път? Имаме ли духовната подкрепа на религията? Солидарни ли сме? Организирани ли сме достатъчно в асоциации и защитни организации? И много други въпроси. Поздрави.

Статията е доста размита откъм съдържание или аз не съм я намерил и прочел цялата. Твойте въпроси също много не са ясни. Можеш ли да се конкретизираш?

Третият път не е еднопосочна улица, по която Европа да се доближи до американския модел. В Америка също се говори за трети път, което означава да се приеме нещо от европейската социална държава. Това, което в момента Клинтън прави с Medicare е точно в тази посока. Ако не беше скандала с Моника, може би президенството му щеше да се запомни най-вече с опита да вкара елементи на социалната държава в Америка.

Президенството на Клинтън ще се запомни най-вече с небивалия ръст на икономиката и изместването на традиционните за демократите приоритети по към центъра. Точно формирането на един вид коалиционна политика му донесе успехите и популярността. Никой вече не се сеща за Моника. Просто излезе от мода.

Тази тема е толкова на мода, откак Господата Блеър и Шрьодер я представиха пред общественото мнение, а пък и М.Фридман е толкова интересен и от значение за икономическата политика /на България/, че аз се въздържах да бъда много обстоятелствена и разясняваща. Току виж, че някой се засегнал. Ние трябва да се определим, както се мъчат да направят много страни - дали тоталната либерализация на пазара, намаляване ролята на държавата до минимум, приватизацията "до дупка" ще могат да ни предпазят от неприятностите на глобализацията или да поразгледаме това, което ни предлага Третия път - нещо средно между демократизирана социалдемокрация и социален либерализъм. /Тяхния гуру е Anthony Giddens, изложил теорията си в "The Third Way", Cambridge, Polity Pres, 1998/. И двата пътя са рискувани, но един от двата трябва да се поеме. Между капките няма да минем. И въпросите, които поставих по-горе / за църквата и солидарността/ са от значение. Някои тези на" третия път" - Социалната държава е антидемократична защото много бюрократична Трябва нови социални контракти, които да не насърчават пасивността Да се премахне пенсионната възраст Няма права без отговорност Нов тип суверинитет и "космополитни нации" Неделни поздрави.

Засега по-добре либерализация и приватизация до дупка. После хората сами ще кажат дали искат да имат регулиращи механизми и какви. Това за което се говори в Третия път предполага доста развити граждански институции и активни личности. Такива неща в България в момента няма. И друго нещо - имаме доста различна историческа перспектива със западните общества относно ролята на религията в обществото. Трудно могат да се пренасят техните модели тук. Пък и там нещата не са еднозначни. Има много противоречиви тенденции, а ситуациите са много динамични. Въобще тази проблематика все още ги касае само тях. Все още това не е актуално за нас.

Напълно съм убедена в жизнеността на американската икономика и също ми се иска да кажа и аз като теб - либерализация и приватизация до дупка. Но именно защото се съмнявам в способността на църквата да ни обединява и помага здраво на по-изостаналите, защото ни липсва грегарния дух на американците, солидарността и организирането ни в асоциации, се колебая. Но в същност социал-либерализма на Блеър-Шрьодер взема не малко от американската система: 1. Икономика на предлагането 2. Намаление на данъците 3. Редефиниция на Държавата-Провиденция 4. Нова солидарност базирана не върху равенството между всички, а върху социална ре-интеграция. Май, последното е най-трудно за изпълнение, като се има предвид безработицата. Не мога да се съглася с това, че тези проблеми не са актуални за нас. Ние не сме по-различни от другите. Поздрави.

Мойто виждане е че всички тези неща в САЩ или Западна Европа са актуални и възможни, защото има много дълга традиция и наличие на свободни пазарни субекти, в най-общия смисъл на думата. В България все още ги нямаме. Илюстрация - отговора на Master of не-си-спомням-какво-беше на моята покана за коментар на плановете за намаляване на данъците в България. В България социалистическите граждани все още са подавляващо мнозинство.

I tova e "third way" :-) http://www.users.dircon.co.uk/~thirdway/ Ta koi ot dvata trite puti ima pochva u nas? Do ponedelnik!

Interesno interview na A. Giddens v Newsweek; dolu-gore, tova kaza i xPesho: nyamame neobhodimite sotsialni institutsii http://www.dailydavos.com/nw-srv/issue/13_98b/printed/int/dept/vu/front.htm Citat: Q: Russia now seems to be turning away from the market economy altogether. A.G.: It would be a disaster if that happens. The great lesson of Russia is that you can't have an effective capitalist economy without the proper social institutions to back it up. Do ponedelnik