Моля предварително за извинение всички, които имат друга визия и друг подход към конфликта. Моята е известна от началото: Цивилизован национален егоизъм. 75-80% realpolitik. Мисля че за всички ни ще е полезно да направим малко преоценка, малко подреждане. Да видим кой какво мисли по относително важните въпроси. 1. В крайта сметка развитието на нещата около Косово могат ли да бъдат полезни за България и с какво? Имам предвид тези играчи, тези роли, този вариант на сценария. 2. Промяната на световната политика, лакмус /или може би катализатор/ за която беше кризата в Косово в наш интерес ли е? /Това не е допълнение към първия въпрос, става дума за друг прожектор на осветляване./ Кои играчи какво отношение имаха към нас преди кризата, кои го запазиха и кои го промениха? 3. В наш интерес ли е това, че Балканите, т.нар. "Югоизточна Европа" отново беше 2-3 месеца на първо място в световните новини? Спечелихме ли и какво? Какво загубихме? Възможно ли е оттук нататък да спечелим от именно балканската си териториална принадлежност? 4. Спечели ли вътрешнополитическото преразпределение на пластовете от кризата? Добре ли беше че се ускориха някои ферментационни процеси? Кои и защо? /PS Не съм социолог, който иска да използва безплатно мозъчни сокове или да прави дисертация или проучване. Просто наистина се интересувам от Вашето мнение. И не само от тези въпроси, ама много дълго ще стане, ако дебатираме и за друго. Може би по-нататък./ С почит: Генерал Антонеску

1. Мисля че определено са полезни за България в следните насоки: а/ началото на процеса, който ще елминира Сърбия като постоянна заплаха за страните от региона и причина тези страни да бъдат периодично хвърляни в икономически кризи, поради ембарго, нарушени транспортни комуникации и липса на инвестиции б/ ясно се очертава необходимостта от нови транспортни коридори, които при всички случаи ще са в директна полза за България. Възстановяването на пътищата в Сърбия няма да бъде много бърз и лесен процес. Най-мналкото още около година според мен Сърбия няма да се нормализира вътрешнополитически и едва тогава ще се говори за възстановяване. в/ за първи път се очертава план тип Маршал за региона. До сега вечните ни надежди и хленчене пред запада това да огрее точно нас, не отчитаха че сигурността на инвестициите в България е невъзможност без обща сигурност в региона. г/ с налагането на НАТО като арбитър в региона се премахва възможността от безкрайни безмислени конфликти познати ни от историята. Никой няма да заплашва никой, ако всички са под чадъра на НАТО. 2. Мисля че е катализатор. ООН в този си вид е създаден през 40-те години за да обслужва паритета на силите по времето на студената война. Условията са променени, трябва да се промени и ООН. Как, накъде е още трудно да се каже. Както спомена Йошка Фишер големият проблем е дали да се държи на остарелия принцип за суверенитета на държавата, или да се заложи на принципа за защита на човешките права. В изминалото десетилетие принципа за върховенството на суверенитета, породи такива конфликти, като тези в бивша Югославия и Чеченя. Не съм много сигурен, че руснаците щяха да действат толкова брутално в Чечня, ако рискуваха незабавна международна изолация на ниво ООН (което е невъзможно в момента). Същото и за Югославия - ако Милошевич знаеше още от самото начало, че ще бъде обявен за престъпник и то не от една групировка, а от целия свят, щеше да потърси други начини за лично обогатяване. Така че рано или късно преосмислянето на принципите на международната общност трябваше да стане. Просто НАТО имаше ресурсите, властови и икономически, да извика пръв "Царят е гол!" 3. Най-малкото доста хора разбраха за съществуването на България. Други пък видяха България в светлината на сериозна сила в региона, с която трябва да се съобразяват. Любопитното е, че името на България се спряга не толкова заради дали сме дали или не сме дали коридор на някого, а с подаряването на 150 танка на Македония. При това нашето име веднага се спряга с това на Германия. Което според мен идва да ни наведе на мисълта, че ние трябва да си се държим за НАТО без никакви уговорки, но в същото време да правиме собствени ходове, които да ни извадят една крачка напред от редицата на държавите в региона. Нещо каквото правят гърците, макар че този път те се уляха и ще си плащат затова според мен. 4. Рано е да се каже. Или аз не мога да кажа защото, нямам пряки наблюдения.

Че не пишеш дисертация - ясно е! Ако пишеше такава, нямаше да питаш за "некомпетентни" мнения. Нямаше да питаш и за "компетентни". Щеше да проучиш коя "неправителствена" агенция дава в момента пари на твоята катедра, сиреч шефът на комисията, която в бъдеще ще те оценява, на кой се клани. И щеше да пишеш по неписаните но въз-ясни академични златни закони: който дава златото, той определя законите. (То това не е единствено академичен закон, нали?) При нужда, примерно, можеше да изкопаеш политически-правилна родственост. Едно е научен труд от някой си, друго е пак същия научен труд, но от някой си, чиито произход е част български, част македонски, и част еврейски... (Последните два са много модерни, ако се надяваш на американско "признание"!) А за действията около Косово и аз имам мнение. Сигурно е твърде неосведомено. Защото гледам на цялата работа като на проба на оръжия по живи мишени. Не е за пръв път - нито в американската, нито в световната история. С удобния повод на загриженост за човешки права за потъпкано малцинство - което обаче е мнозинство. Който повод също не се появи за пръв път с Косово. Това, което мен ме вълнува от косовската пушилка, е защо Англия и Франция (че и САЩ) така се обърнаха срещу сърбите - след твърдо и праволинейно 170 годишно приятелство (в случая с Англия и Франция)! Когато Гърция бива освободена от английски, френски, и руски войски, Англия и Франция не дават и дума да става нито за независимост, нито даже за частична автономия на България - през чиято територия руските войски не само минават, но и където те в движение громят турските войски. Сърбите обаче получават специално отношение. Това преди над 170 години. От тогава до 1989 Сърбия беше любимка на Англия, Франция, и САЩ. Колко стотици милиони долари получаваха сърбите всяка година, в помощ, само от САЩ! Говорим за 1970-те и 1980-те. И преди това. Сърбите получаваха американска икономическа (и друга) помощ почти наравно с гърците - а Гърция е на второ място в света по получена американска помощ (след Израел). Да не говорим за българските територий, все още окупирани от Сърбия (и от Гърция, впрочем). Е, вярно, че американците много нежно целеха. (Интересно защо американските и английските пилоти не са били обвързани със същите мишенни ограничения когато са бомбардирали, примерно, България.) Но великото про-сръбско отношение на Англия, Франция, и САЩ нещо се пропука... Ще поживеем, ще видим, ще разберем. В САЩ поне най-пострадалите от оръжейните проби над Косово се оказаха не сърбите, а евреите. Имаше няколко синагоги запалени, очевадно във връзка с косовските събития. Антисемитизмът не е рядкост в САЩ (до Втората Световна Война голямите университети в САЩ са имали ограничителни квоти за еврейските студенти!), и вандалщина срещу синагоги се случва горе-долу редовно по САЩ. Но подпалванията надминаха "обичайната" граница. Това беше моето скромно отбелязване по въпроса. Надявам се други да имат по-дълбоки и подробни становища. Георги Ушев, Светийство по Скромност тъп американец пре-прочитащ повелите на Майка Англия към САЩ и другите колоний

Пешко - дълбоко проникновен, праволинеен - Отличен 6 за бъдещето Светейшество - повърхностно прозаичен, архаичен - Среден 3 за миналото

Е, как искаш да разбереш отговора на въпроса който те вълнува, след като предпоставяш мотивите?

Аз не претендирам да се изказвам компетентно, но ще се изкажа така или иначе... Сега сериозно на въпроса: "1. В крайта сметка развитието на нещата около Косово могат ли да бъдат полезни за България и с какво? Имам предвид тези играчи, тези роли, този вариант на сценария. " Към подточките на ех-Пешо бих добавил само, че най-сетне от доста време насам и нас някой ни слуша на външнополитическата сцена. Колко, не знам, както и колко време ще продължи това. Остава да се надяваме, че нашите "играчи" (демек политици), няма да проспят момента, а ще поускорят приемането на някои закони и т.н. за да привлечем инвестиции докато ни обръщат внимание. Покрай всичко друго, забелязах че покрай Косово и за нас заговориха като за "отличници", и като цяло се изсипаха куп похвали към България. Дано да се изсипе и евквивалентен куп с пари. "2. Промяната на световната политика, лакмус /или може би катализатор/ за която беше кризата в Косово в наш интерес ли е? /Това не е допълнение към първия въпрос, става дума за друг прожектор на осветляване./ Кои играчи какво отношение имаха към нас преди кризата, кои го запазиха и кои го промениха? " В наш интерес е, защото предполага накакво ускоряване на процеса за влизане в НАТО. Още повече след като за пръв път се изрепчихме така сериозно на Русия, което не знам дали беше много умно, но когато си между чука и наковалнята можеш ли да избираш. В този смисъл ние показахме ясно, че сме с НАТО (или ООН ако щете), а не с Русия, което променя светлината към нас от "най-верен бивш сателит" в нещо съвсем друго. Тук в Полша даже имаше дебат между мен и мой колеги в Института по Психология (те са социални психолози и точно с политиците се занимават), и те ми казаха че това ни изрепчване е променило доста мнението за нас... Разбира се да не забравяме колко са болни поляците на тема руснаци (не че е без причина де...). "3. В наш интерес ли е това, че Балканите, т.нар. "Югоизточна Европа" отново беше 2-3 месеца на първо място в световните новини? Спечелихме ли и какво? Какво загубихме? Възможно ли е оттук нататък да спечелим от именно балканската си териториална принадлежност? " Ами да. Чу се за нас нещо различно от атентата срещу Папата, футбола и българския чадър. Както казах по-горе, даже ни похвалиха. В светлината на това, че ни сочат като стабилна държава на Балканите, може би можем да очакваме и някакъв наплив (ех, че силно казанооо), на западни фирми и инвеститори нас. Затова и посочих, че е добре да се приемат законите, които имат връзка с инвестициите и въобще да се направят промените докато е време. После да не стане така, че да дойдат хората в България, да видят какво всъщност е дереджето и накрая дори да се оправим - нека някой ги убеждава, че у нас е хубаво. "4. Спечели ли вътрешнополитическото преразпределение на пластовете от кризата? Добре ли беше че се ускориха някои ферментационни процеси? Кои и защо? " Тук нищо не мога да кажа. Първо: вътрешната политика никога не ме е привличала, и второ: не съм там за да коментирам компетентно (хе-хе!). Поздрави Павел Петров Варшава, Полша

То често отговорът на въпрос се съдържа не в словесния отзив, а в премълчаване на същността на въпроса. Въпросите на Антонеску са интересни. Отговорът им няма нужда от мнения, а от факти. Някои диплят икономически и психологически факти (или поне фактори), други диплят други. В това няма нищо лошо. Въпрос на лично виждане. Според мен, отговорите на Антонескувите въпроси лежат в потока на хора, напускащи България. Дали този поток ще продължи? Дали ще се намали? Или ще започне да се отбелязва и обратен поток - на българи, завръщащи се в България. Или може би в България да се наложи основаване на имигрантска служба, по която ще виснат опашки от западняци, всеки с надежда да получи българска "зелена карта". Човешкият поток е истината. Според мен, с моите скромни познания по международна политика. Сега, аз все още не мога да разгадая ефекта на събитията в Косово върху човешкия поток от България. (До колкото чуваме, в САЩ все още напливат българи.) Ще видим след няколко години. До тогава - приказки много. В каквито аз не бих нагазвал. Но гледайки към миналото, какво дава основание за преломно-различно бъдеще? Защото преломи след сблъсъци от мащаба на Косово, от национално ниво - даже ако нацията брои част от американски град - са рядко нещо в историята. Иначе хипотезите, предложени в отговор на Антонесковите въпроси, са интересни. Но не са отговори. Св. Скромни тъп американец чувал за политика и икономика от телевизията

Винаги съм мислел, че в България се е понасъбрал доста боклук. Така че има нужда част от него да се изнесе (защото не можем да го изхвърляме - все пак хора са, макар и боклук). Нека за него се погрижат по-богатите, докато ние си стъпим на краката. След това може и емигрантски служби да основем. С уважение

Венко, ти от Григорий ли ги учиш тия работи?

Благодаря на всички, които се отнасят сериозно не толкова към моите въпроси, които те сигурно също са си задавали, колкото към себе си. Доброто възпитание е дефицит и няма как да не бъде отбелязано по подобаващ начин. Наистина ми е интересно да прочета мненията, особено на по-постоянните посетители на форума. Останалите, моля Ви, не се въздържайте, дори мнението Ви да е коренно различно от онова, което съм защитавал аз. Просто след някои от отговорите дискусията се обогатява, сигурно има още неща, за които не съм се сетил. Именно това според мен е начинът да се разговаря тук, без разбира се да изключваме и задявките и чувството за хумор. Колкото до плявата - в Библията е казано: до деня на жътвата, плевелите ще бъдат заедно с житото...