Интересно: <<хуманизма, морала и прочие лицемерни идеи.>> Един се чуди какъв съм - кръвопиец ли, изрод ли в края на 20 век, друг прати хуманизма и морала в графата лицемерни идеи. Виж Нино, трябва да ти обърна внимание, че НИКОГА не съм казвал че целта на НАТО е били хуманитарна мисия. Това е пропагандна опаковка, което всеки го разбира. Но изглежда много хора НЕ ИСКАТ да разберат, че интерсите на дадена политическа и военна сила МОГАТ да служат на историческата справедливост. (пример: руско-турската война от 1878) За неосъществената въоръжена борба срещу Милошевич - само подчертавах, че АКО ИСКАХА сърбите можеха и трябваха да направят ВСИЧКО възможно да го спрат. Тъй като това не стана, сръбския народ трябва да прoеме вината за всичко което стана - включае за "мръсотиите, които натвори НАТО". Ясен ли съм? НАТО твърдеше и продължава да твърди че води война срещу сръбските управници, а не срещу сръбския народ. Ако не беше така нямаше да обещае пълно възстановяване на щетите в Сърбия и приобщаване на страната към Европа, само че не преди Милошевич да си е отишал. Изглежда ти пак не разбираш, че има разлика между война, която като всяка война има определени специфични за войната цели, и отношението на международната общност към един народ, макар и виновен в нейните очи. Не случайно ти дадох и примера с Германия. През Втората световна тя беше срината до основи, окупирана, но никой не е воювал с Германския народ. След като германците осъзнаха какво са направили и поеха своята историческа отговорност (забележи историческа, а не криминална, каквато беше вината на германските управници) бяха третирани като равни със всички останали народи от Европа.

Повечето от цивилноте обекти бомбардирани от НАТО са включени в женевската конвенция като забранени и се тълкуват, като геноцид Болници Химически предприятия Рафинерии и т.н.

Светец, моляте цитирай ми тази конвенция или ми посочи къде мога да я намеря. За болниците не се съмнявам, но за останалото... Ще ти обърна внимание (пък и на всички които надават вопли срещу НАТО) че едно военно действие става престъпление, когато е изрично заповядано или съзнателно извършено. Ако се докаже че има заповед от военното командване на НАТО, или от който и да член на техните войски, за бомбардиране на болници и други обекти, които нямат и не могат да имат военно значение, тогава въпросното командване или член на войските става автоматично военнопрестъпник. Това че в една война могат да бъдат засегнати такива обекти е възможност, която за съжаление никой никога не може да отхвърли. Това е война, както се казва. Та нали ако НАТО искаше да унищожава цивилни, нямаше да хаби боеприпаси за милиарди в продължение на два месеца, а щеше да направи един-два бомбени килима и наистина тогава Сърбия щеше да престане физически да съществува. Някъде за около седмица.

Никога не съм твърдил, че НАТО има за цел да унищожава цивилни. Не! Мисълта ми е, че водеха война за сплашване на сърбите като народ и при това не се спираха пред нищо. По повод на заповедите за унищожаване на цивилни обекти: Ако, трябва всеки път да се търси писмена заповед то тогава повече от воен..... престъпления не могът да бъдат доказани. Примери колкото искаш! Любоптно, след падането на берлинската стена се оказа, че в ГДР никой никога не е издавал писмена заповед ла се стреля и убиват бягощите от ГДР немци! Въпреки това, обаче имаше много осъдени, както между стрелците, които са в действителност най малко винивни, ттака и между висшите ешалони. Това за конвенцията го зная от немските СМИ (телевизионо предаване), но ще се опитам да уточня и ще ти дам източника. Пусни ми малък iMAIL за да имам адреса.

<<Мисълта ми е, че водеха война за сплашване на сърбите като народ и при това не се спираха пред нищо.>> Според мен бомбрадираха инфраструктурата, върху която се крепи армията. Единствения възможен начин да се нанесе вреда по въздуха на дълбоко окопала се военна сила. Алтернативата на това бяха военни действия на сухупътни сили, но вярвам че не си го искал - жетрвите сред цивилното население, щяха да са наистина ужасни. Ако искаха да сплашват сърбите като народ, щяха да направят показно като в Дрезден през Втората световна. <<Ако, трябва всеки път да се търси писмена заповед то тогава повече от воен..... престъпления не могът да бъдат доказани. >> Точно затова и осъдените военнопрестъпнци от Босна са толкова малко - все пак това е съд, а не разтягане на локуми, както си го представяха сърбите с техните обвинения. Относно съдебните процеси срещу бивши функционери в ГДР. Точно това смятам за един от най-големите гафове и подигравка с правото случвали се някога в демократична държава. Не че морално не осъждам тези функционери, но раздаването на справедливост по този начин беше подигравка с основни принципи на правото, а това е много по-опасно от самите престъпления, колкото и жестоки те да са били. Май тогава германците преиграха в желанието си да се дистанцират по какъвто и да е начин от тяхното собствено минало през Втората Световна.

"Ще ти обърна внимание (пък и на всички които надават вопли срещу НАТО) че едно военно действие става престъпление, когато е изрично заповядано или съзнателно извършено. " Тук ще си позволя да пуликувам отново едно свое мнение от по-стара дискусия по повод оговорността за поразяване на цивилни обекти: В наказателноправната теория и в законодателствата основополагаща роля за дефиниране понятието "престъпление" има понятието "вина", разбирано като субективен елемент на състава- отношението на дееца към собствените си действия, причинявания резултат и тяхната причинно-следствена връзка и противоправност (необходимо е да се отграничи "вина" в този смисъл" от "виновност" = причиняване). Вината има няколко различни форми: А/Непредпазливост-когато не се цели обективно причинения резултат в две разновидности: -небрежност-деецът не предвижда този резултат, но е можел и е бил длъжен да го предвиди; -самонадеяност-деецът предвижда възможността за престъпния резултат, но се надява той да не настъпи или да го предотврати; Б/Умисъл-когато се цели или допуска постигането на престъпния резултат в две разновидности: -пряк-директна цел е престъпният резултат; -евентуален-цели се нещо друго, но деецът разбира, че със своите действия неминуемо ще причини като "страничен ефект" противоправния резултат , но вътрешно "се съгласява" с това причиняване; Извинявам се за дългото обяснение, но ми се струва, че то може да внесе известна яснота по въпросите, кото тук дискутираме. Та за какво става дума (лично мнение): Планирайки целите и средствата за тяхното поразяване и имайки предостатъчно теоретични данни и емпиричен опит, военното командване на НАТО отлично съзнаваше НЕИЗБЕЖНОТО ПРИЧИНЯВАНЕ НА ЦИВИЛНИ ЖЕРТВИ както по принцип, така и ЗА ВСЕКИ ОТДЕЛЕН СЛУЧАЙ. Както и да го погледнеш- евентуален умисъл, докато не се съберат достатъчно данни, за да се види, че някои от тези резултати за пряко целени - т.е. директен умисъл.

Следвайки твоята логика, всеки военен акт, използването на въоръжена сила от всеки индивид го прави атоматично престъпник. Предлагаш едно много широко тълкувание, което не може да се приложи към реалността. Кога според теб убиването на човек във война не е престъпление? Ако кажеш че не е престъпление само ако е санкционирано от ООН се изправяш пред една друга дилема. Резолюцията на ООН оправдава ли в такъв случай всеки един смъртен случай - т.е. според теб смъртта на едно дете в рамките на мисия на ООН законна ли е? Да не говорим че тава широка трактовка на престъплението е много съмнително да съществува в различните правни системи по света.

"SECTION II HOSTILITIES CHAPTER I Means of Injuring the Enemy, Sieges, and bombardments Art. 22. The right of belligerents to adopt means of injuring the enemy is not unlimited. (!!!!!!!!!!!!!!!!!!) Art. 23. In addition to the prohibitions provided by special Conventions, it is especially forbidden - (a) To employ poison or poisoned weapons; (b) to kill or wound treacherously individuals belonging to the hostile nation or army; (c) To kill or wound an enemy who, having laid down his arms, or having no longer means of defence, has surrendered at discretion; (d) To declare that no quarter will be given; (e) To employ arms, projectiles, or material calculated to cause unnecessary suffering; (f) To make improper use of a flag of truce, of the national flag or of the military insignia and uniform of the enemy, as well as the distinctive badges of the Geneva Convention; (g) To destroy or seize the enemy's property, unless such destruction or seizure be imperatively demanded by the necessities of war; (h) To declare abolished, suspended, or inadmissible in a court of law the rights and actions of the nationals of the hostile party. A belligerent is likewise forbidden to compel the nationals of the hostile party to take part in the operations of war directed against their own country, even if they were in the belligerent's service before the commencement of the war. Art. 24. Ruses of war and the employment of measures necessary for obtaining information about the enemy and the country are considered permissible. Art. 25. The attack or bombardment, by whatever means, of towns, villages, dwellings, or buildings which are undefended is prohibited. Art. 26. The officer in command of an attacking force must, before commencing a bombardment, except in cases of assault, do all in his power to warn the authorities. Art. 27. In sieges and bombardments all necessary steps must be taken to spare, as far as possible, buildings dedicated to religion, art, science, or charitable purposes, historic monuments, hospitals, and places where the sick and wounded are collected, provided they are not being used at the time for military purposes. It is the duty of the besieged to indicate the presence of such buildings or places by distinctive and visible signs, which shall be notified to the enemy beforehand. Art. 28. The pillage of a town or place, even when taken by assault, is prohibited." Hague Convention (IV) Respecting the Laws and Customs of War on Land, U.S.T.S. 539, 2 A.J.I.L. Supp. 90, entered into force January 26, 1910 Международното право на военните конфликти възвежда в принцип ограничеността на причиняване на жертви на врага - до рамките на неизбежната военната необходимост и с определени средства. В хода на бомбардировките многократно бяха нарушавани тези ограничения (например нападението срещу РТС). Освен това избягването на причиняването на цивилни жертви като "страничен ефект" е вменено в задължение на военните.Имаше няколко случая, когато определено някой не беше положил необходимите усилия при планирането на удара и при осъществяването му (влака на моста, автобуса и линейката на другия мост). Всичко това са нарушения на правилата за водене на война и биха си останали такива независимо от евентуалната санкция на ООН за "ударите".

Някои изглежда са убедени дотолкова в твърде странни написани от тях неща, че ще ги търсят в конвенции. "Повечето от цивилните обекти бомбардирани от НАТО са включени в женевската конвенция като забранени и се тълкуват, като геноцид Болници Химически предприятия Рафинерии и т.н. " Те могат да си спестят излишното "търсене" с помощта на малко разсъждения. Няма и не може да има нито една война, в която коя и да е от страните да е абсолютно сигурна, че по погрешка не ще засегне болница. Една летяща ракета може да се отклони при повреда в електрониката й или в резултат на успешни действия за "отвеждането" й на десетки километри от програмираната от изстрелялите я цел и ... да попадне точно в болница. Един уцелен собствен или противников самолет може да падне върху болница на десетки километри от мястото на въздушно сражение. Ако представеното ни - че геноцид е всяко попадение на болница, включително и такива поради грешка или неконтролируеми обстоятелства, то това би означавало, че никоя страна не би имала право да предприема война, поради риска от "неумишлен геноцид" и войните трябва не да бъдат регулирани от международни закони за начините на водене на война, а чисто и просто да бъдат забранени въобще. Представеното твърдение разбира се не е вярно - престъпление е само предумишлено нападение на болници, непредумишлено попадение не е престъпление, така, както не е престъпление и разрушаването на болница от земетресение. В международните закони за начините на водене на война по понятни причини не важат понякога прилагани съждения в мирновременното цивилно право - дали при действията си субектът би трябвало да прецени, че при непредвидени обстоятелства иначе правомерното му действие би могло да има неправомерен резултат. В международните закони за начините на водене на война умишлеността е основното изизкване за да има престъпление. Вмъкването на стратегически обекти с двойно възможно предназначение - и цивилно, и военно в категорията на защитените от защитата срещу "геноцид", като "химически предприятия, рафинерии и т.н." е също твърде несъстоятелно и трудно ще бъде открито в "конвенции". Химическият процес за производството на изкуствен тор и на динамит в началото е общ, барут и експлозиви за военната индустрия се произвеждат в "химически предприятия", гориво и масла за военни превозни средства, самоходни оръдия, танкове и военни самолети се произвеждат в рафинерии и продуктите по принцип са едни и същи и за цивилните превозни средства и за цивилните самолети. Конвенциите обикновено следват здравия човешки разум. Иван Иванов, Упсала, Швеция

Уважаеми г-н той НЕ е, Струва ми се, че радио-телевизионни станции (РТС) принадлежат изцяло към обектите с двойно предназначение и при преценена необходимост могат да бъдат разрушавани без това да нарушава конвенциите. По времето на Втората световна война имахме десетки случаи, когато сигнали до собствени военни сили, до собствени диверсионни групи в тила на врага и други, бяха предавани от обикновени концертни радиостанции по предварително уговорен начин - например чрез фраза на говорител или чрез изпълнение на мелодия в определено време. Военните командвания днес могат да имат резервни варианти за кодирано използване на цивилните радио, телевизионни (например текстовата телевизия) и телекомуникационни мрежи при поражения на военните съобщителни мрежи и средства. Освен това например антените на цивилни, военни или общи радиорелейни линии обикновено се поставят най-удобното и налично без допълнителни инвестиции място - телевизионните кули. И освен това, радиото и телевизията се използват във водене на психологическа война срещу противника и дори и само заради това са легитимни цели - през Втората световна война в много страни дори бе забранено срещу строго наказание слушането на чужди радиостанции и копчето за настройка бе "запечатвано" на една единствена собствена станция. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция