В началото на първия си мандат Клинтън си бил залепил на бюрото надпис “Става въпрос за икономиката, глупако”. В началото на косовската криза той би трябвало да си сложи друг - “Става въпрос за руснаците, глупако”. От началото до края на кризата истинският проблем пред НАТО бяха не сърбите, а руснаците. Косовската криза започна през декември 1998 в Ирак. Руснаците побесняха, когато САЩ решиха да бомбардират Ирак въпреки тяхното несъгласие и без да се консултират с тях. Според тях, САЩ ги игнорираха напълно и ги смятаха за страна от Третия свят, изключвайки способността на Русия да отговори. Особено недоволни бяха висшите военни. Именно тези руски настроения накараха Милошевич да стигне до извода, че времето е подходящо да предизвика Запада в Косово. За него беше ясно, че руснаците няма да позволят да бъдат унижени втори път. Той беше прав. Когато войната избухна, руснаците не само побесняха, но и оказаха открита политическа поддръжка на Сърбия. В началото на май в НАТО се появи усещането, че спешно е нужен някакъв компромис. Това усещане произтичаше от факта, че само въздушната война нямаше да доведе до постигане на политическите цели, а сухопътните действия бяха изключени. По същото време стана ясно, че само руснаците имат достатъчно влияние в Белград за да могат да постигнат задоволителен компромис. Руснаците, обаче, нямаха никакво желание да стават посредник. Те дадоха да се разбере, че ще приемат посредничество само ако основните параметри на споразумението бъдат предварително договорени между НАТО и Русия. В резултат на това договаряне се появи планът на Г-8. Двата най-важни елемента на плана на Г-8 бяха неписани, но те бяха сърцевината на споразумението. Първият бе, че НАТО ще третира Русия като велика сила, а не като момче за поръчки. Вторият - че всяко уреждане на кризата ще се разглежда като компромис, а не като победа на НАТО. Това беше необходимо не само на Милошевич, но и на Елцип. След унижението в случая с Ирак Елцин не можеше да си позволи просто да отстъпи пред НАТО, тъй като това би довело до задействане на мощни антизападни, антиреформистки и антиелцински сили. Елцин се опита много сериозно да поясни на НАТО, че става въпрос за нещо много по-голямо от Косово. НАТО изглежда не го чу. Така че, основното в плана на Г-8 беше да има компромис, при който НАТО постига това, което иска, докато Югославия запазва това, което иска. В Косово щяха да влязат чужди войски, вкл. и от НАТО. Щеше да има и войски от Русия. Тези руски войски трябваше да гарантират поведението на натовските си колеги по отношение на сърбите, по разоръжаването на АОК , а също и да гарантират дългосрочните права на Сърбия в Косово. Присъствието на руски войски там, било под обединено командване на ООН или като самостоятелна сила, беше съществен елемент от Г-8. В продължение на месец руснаците натискаха Милошевич да приеме това споразумение и той в края на краищата се съгласи на компромис. Той го направи не заради бомбардировките. Те го раниха, но не го осакатиха. Той прие споразумението защото руснаците искаха това и защото те гарантираха, че ще присъствуват като независими наблюдатели за да се уверят, че НАТО ще се придържа в договорените рамки. Това е ключът: Руснаците, а не бомбардировките накараха сърбите да отстъпят. НАТО наруши споразумението в момента, в който от Белград дойде съобщение за сръбското съгласие. Преднамерено и много публично алиансът атакува основите на постигнатото съгласие като го обяви за едностранна победа на НАТО и фактическа капитулация на Сърбия. Сърбия, която смяташе, че е приела гарантиран от руснацитге компромис, откри, че НАТО и западните медии разглеждат съгласието й като капитулация. Сръбските генерали бяха абсолютно шокирани, когато при срещата с натовските военни те им връчиха ултимативни искания на НАТО. Те не само отказаха да подпишат, но явно са се и обадили директно на руските си колеги. На преговорите пристигна руски генерал, който явно председателствуваше техния провал. През последната седмица НАТО беше в странното положение да претендира за победа над сърбите, а в същото време да се опитва да ги убеди да го пуснат в Косово. Разбира се, иронията на ситуацията убегна на НАТО.Сърбия се беше съгласила с плана на Г-8 и се придържаше към него. Искането на НАТО Сърбия да приеме неподлежащи на преговори условия беше просто отхвърлено, точно защото Сърбия не беше победена. Основният въпрос беше ролята на руснаците. На Сърбия е било обещано независимо руско присъствие. Споразумението на Г-8 предвиждаше всякакво обединено командване да бъде подчинено на Съвета за сигурност. Това не се получаваше. Сърбите не подписваха. Опитът на НАТО да диктува условия от позицията на победител се провалиха. Руснаците предложиха втори компромис. Ако няма да има командване на ООН, то те биха поели отговорността за своя зона. НАТО отхвърли това, заявявайки, че руските войски в Косово или ще бъдат под натовско командване или изобщо няма да влязат там. Това не само наруши принципите, ръководещи преговорите на Г-8, но и постави руснаците в невъзможно положение, както в Белград, така и в Москва. Руските участници в преговорите изглеждаха като лековерни глупаци, тъй като при условията на НАТО Косово би станало точно това, което Сърбия отхвърли в Рамбуйе: натовски протекторат. И Русия, съюзникът на сърбите, ги бе предала на НАТО. Към края на седмицата нещо в Москва се счупи. Не е ясно дали самият Елцин е издал заповед за влизане на руски войски в Прищина или заповедта е била на руския ГЩ. Ясно е обаче, че Елцин повиши руския генерал, който влезе с войските там. Също така е ясно, че въпреки обещанието на Игор Иванов за незабавно изтегляне на войските, това не се случи. Ситуацията се усложни. НАТО натисна Унгария и Украина да забранят прелитането на руски самолети с войски за Косово. Унгария е член на НАТО. Украина не е. Сега НАТО подчертава факта, че Русия е обкръжена, изолирана и безпомощна. Също така, то принуждава Украина директно да пречи на фундаментални руски стратегически интереси. С това то убеждава руснаците, че сегашната геополитическа реалност е неприемлива от руска гледна точка. До неделя руският натиск принуди Украина да промени политиката си. Руските военни обаче няма да забравят този урок. Вероятно проблемът е в това, че НАТО и САЩ си имат работа с хора като Черномирдин. През последните 10 години тези хора се опитваха да създадат капиталистическа Русия. Те не само се провалиха, но провалът им е очевиден из цялата страна. Авторитетът им там е нулев. Преговаряйки със Запада те търсят всякакви икономически отстъпки в надеждата да постигнат икономическо чудо. Това ги прави по-отстъпчиви. Явно НАТО бърка отстъпчивостта на залязващи руски лидери с истинските условия в Русия. Ясно е, че Олбрайт, Бъргър, Талбот и Клинтън са решили, че могат да измъкнат от Иванов и Черномирдин каквото споразумение си поискат. В това те бяха прави. Ужасната им грешка обаче е по отношение на хората, с които не преговарят, но чиято власт и авторитет нарастваше ежедневно. Тези безлики хардлайнери във военните среди в крайна сметка се озъбиха пред унижението, на което НАТО изложи публичните им лидери. За първи път от края на Студената война Русия прие военна конфронтация на ниско ниво с НАТО. Независимо от опитите на НАТО да омаловажи случилото се, това е определящ момент в историята след Студената война. НАТО се опита да диктува условия на Русия и Русия отговори с военни средства. След това НАТО използува дипломатически натиск да прегради пътя за руски подкрепления в Косово и принуди Русия да се изправи пред факта, че в случай на криза Украина няма да бъде неутрална или про-руска, а про-натовска. Това на практика означава, че НАТО се е разширило до Украина. Това обстоятелство е неприемливо за руснаците и те ще вземат мерки за отстраняване на проблема. Не е известно какво става в Москва, но индикациите са, че може да се очаква много по-агресивна руска външна политика. На Запад е разпространена интересна фантазия, според която икономическите проблеми на Русия предотвратяват военни действия. Това твърдение е толкова глупаво, колкото и вярата, че САЩ ще победят Виетнам, защото са по-богати. Богатството не е пряко свързано с военната мощ, особено, когато става дума за Русия. Това го откриха и Наполеон и Хитлер. Освен това, всички цифри за руската икономика са безсмислени, защото такава голяма част от нея е в сянка, че никой не знае точното й състояние. Номерът е да се извади неформалната икономика на светло. Всички трябва да помним, че руснаците са майстори на това. Също така трябва да помним, че фактът, че руската военна машина е повредена означава просто, че има да се прави ремонт. Сам по себе си процесът на ремонтиране на военната машина може да бъде икономически тоник и да реши редица проблеми. Военните авантюри са психологически, икономически и политически дар за боледуващи икономики. Макиавели учи колко е важно никога да не раняваш противниците си. Много по-добре е да ги убиеш. Да ги раниш и след това да ги мъчиш и да им се подиграваш е възможно най-лошата стратегия. Русия със сигурност е ранена, но съвсем не е умряла. Стратегията на НАТО в Косово беше да дразни ранена мечка. Това не е умно, освен ако не се готвиш да я убиеш. Тъй като никой от НАТО не иска да ходи на лов за мечки, спиращото дъха презрително отношение, което НАТО показа през последните няколко седмици не е мъдро. Изглежда, че Клинтън и Блеър до толкова са се вживяли в дребния въпрос за Косово, че наистина не разбират какъв е ефекта от тяхното поведение в Москва. Те просто не могат да проумеят, че не става въпрос за Косово, не става въпрос за хуманизма. Става въпрос за руснаците, глупако! И за Китай и за глобалния баланс на силите.

Chavdare prav si no dokato vseki edin ot Kremal ima pari v Shveicaria i kara "S" Class Mercedes - Benz. "Ruskata Mechka" za koito predoprejdavash e v kletka na pokaz v Zapadna Zoologicheska gradina! Kupiha gi i te kato vsichki bednyaci se prodadoha! I nie sme kupeni, i vsichki strani po sveta. Kazvat mu "Nov Svetoven Red."

Чавдаре, слабия момент на иначе добре направения анализ е, че всичко се крепи на обидените хардлайнери в Русия, които ще изхвърлят Черномирдин и сие от управлението. Въобще не съм убеден че такива ВЛИЯТЕЛНИ хадлайнери съществуват. В един постинг, горе-долу на подобна тема, споменах че обикновенно руските висши офицерски чинове за милионери в зелено. Да оставим настрана къде си държат парите. Въпроса че е тези пари те не са паднали от небето, нито пък са спечелени с честен бизнес, а са резултат от сливането на държавната бюрокрация (включае и военната) и отковенно мафиотските структури. В резултат на тази симбиоза, държавна собственост се трансформира в частна. Никоя, ама наистина никоя страна от този процес няма изгода от някакво усложняване в отношенията със Запада, защото това би означавало тяхното богатство да се превърне в имагинерна величина без възможността да се реализира като потребление или участие на световните пазари, било то легални или нелегални. Никой не го еня дали Русия е обидена или не. Тях много повече ги грее възможността да хванат самолета за Бахамските острови да речем, да отворят куфарите с долари и да си купят която си вила поискат. Това е реализацията на тяхната финансова мощ. Без тази възможност доларите им в Русия са толкова ценни, колкото керенките които навремето са ги ползвали за тапети. Май пак в същия постинг обърнах внимание и на факта, че през всичките тези години, хардлайнерите непрекъснато бяха на косъм да вземат власта. А-ха и Зюганов на власт. Да, ама не! Случайно ли мислиш е това? Те дори и преврата срещу Горбачов не използваха, макар че още тогава на всички им беше ясно кой и как обижда Русия. Но тъкмо военните тогава спасиха реформаторите. Защо? Заради черните им очи ли? Не ми се вярва. Отново казвам - позицията на Русия е театър. В миналото беше за външна и за вътрешна употреба, сега е само за домашната публика. Просто навънка никой вече не се връзва. Затова и Клинтън си позволява всички тези неща. И накрая пак ще повторя и друго нещо което казах преди известно време - Клинтън нямаше да започне всичко това, ако: 1. не беше притиснат от обстоятелствата (добре е да се помисли, какво толкова изънредно е станало) 2. не знаеше предварително, че държи печелившите карти Може би утре ще ти дам една друга интерпретация защо Милошевич клекна. но нека чуя малко други мнения.

Analizat bez samnenie e mnogo interesen, makar da ima niakoi protivorechia, kakto Rumen e otbeliazal. Spored men, ima 2 plasta, v koito triabva da razglezhdame povedenieto na rusnacite: 1. Reaktsia spriamo prekalenata samouverenost (stigashta do arogantnost) na NATO v posledno vreme (t.e. tova, za koeto govori STRATFOR). 2. Predimno vatreshnopoliticheski foerverki (tova, za koeto govori ex-Pesho). Az mislia, che i dvete v niakakva stepen sa verni. Vazhniat vapros e za saotnoshenieto: koia prichina e preobladavashta, koia e opredeliashtata? Ako tova e t.2, znachi US & Co pravilno sa si napravili smetkata. Za tova govori povedenieto na Rusia kato tsialo, ne samo po kosovskia konflikt. Zatova az sam po-sklonen da priema tozi variant. I vse pak, ako e t.1? Shte vidim...

Румене, приятелю, та ти се задъха от емоции, най-накрая бих казал , злъчни емоции. Може би те са причината за това накъсано изложение, в което така и не намери обяснение очевидният факт от по ново време - мощните САЩ загубиха войната от немощния Виетнам. Икономика, технологиии и т.н. са без съмнение важни неща, но като че ли има и някои други, неподдаващи се на елементарен рационален анализ обстоятелства, които обаче са не по-малко обективни и като таквиз точно, бутат историята в една или друга посока съвсем неочаквано. Според мен, изложеното от Чавдар, може да се обобщи по-кратко по следният начин - развитието на международните отношения в последните 10-на години, започва обективно да застрашава съществуването на Русия, не само като велика сила, ами и като държава въобще. И не е обяснението на поведението й Tony в това, че се правят фойерверки - вътрешно или външно политически - обяснението на последните действия руски, е в осъзнаването на заплахата за държавността на страната.

Ами и от този материал става ясно, че докато някои са се вгледали в "дребния" проблем за съдбата на 1-2 млн. "шипари", друг се оитва да си оплете кошницата на гърба (по-точно от ребрата) на сърбите и всичките им съседи. P.S. Някой защитава ли в момента сърбите в Косово и кой? Въобще кой какво прави там? С уважение

Защо не помислиш и над следните варианти: 1. Може би някои смятат, че при едно засилване на позициите и влиянието на военните и отбранителната промишленост ще имат повече възможности да си пълнят гушката. 2. Действията на САЩ/НАТО се възприемат от определени среди (и не без основание) като "отнемане на кокала" на Русия (в глобален план) и това изобщо не им харесва. Освен това ми се струва, че твърдението, че руската политика се определя само и единствено от личните банкови сметки е прекалено опростяване на нещата. Точно както и тезата, че Клинтън започнал войната в Косово за да замаже скандала със "свирката".

Чавдаре, автора е абсолютно прав, точно това е мисълта, която аз винаги съм защитавал: Руснаците искаха да направят мръсно на Запада, да се покажат за приятели на сърбите без да рискуват нищо, да спечелят авторитет в Европа, да намерят външен враг срещу който да се борят и т.н. И те са тези, които доведоха Югославия до това положение в което са сега.

"заплахата за държавността на Русия" e mnogo po-goliama ot strana na samite ruski mafiotsko-VPK strukturi, otkolkoto ot NATO (v chastnost US). Zashto li togava vaprosnite strukturi prodalzhavat da upravliavat Rusia i da ia tegliat kam danoto?

Абсолютно си прав, проблема е обаче че там /в Русия/ след една година има избори и никой не знае дали на власт няма да дойде някой на когото само парите не са му достатъчни - повечето от тях /руснаците/ за разлика от повечето от нас /българите/ имат достойнство. Вярно, промиван им е мозъка 70-тина години, но не са били под робство 500... Така че Чавдар много точно го казва:"Става въпрос за руснаците..." а не за няколко хиляди мекерета които в момента се разкарват из Кремъл.