Най-накрая се случи това, което трябваше да стане. Безумието свърши. Милошевич развя бяло знаме и "полувоенните" му формирования, заедно с остатъците от Югоармията се изтеглят от Косово. Но дали това ще всичко? Никак не ми се вярва. Тепъва ще се откриват доказателствата за извращенията на сърбите в Косово - масови гробове, опожарени селища и прочее. Има да съдят в Хага. Да му мисли Слобо, щото вече няма даже сметка в Швейцария - закриха му я. Какво следва? Следва отделяне на Косово от Югославия, а в перспектива - и Черна гора. Свърши се - най-омразният враг на Българите през последните сто години, враг, който ни нападаше подло и ръфаше от България - врагът е на колене и скоро ще моли за някой друг долар, за да има какво да папкат. Свършено е с Югославия. Крайно време беше!

Мъртвия не ни е враг... /Димчо Дебелянов/ А да се нахвърляме с омраза върху падналия, не е достойно. А и не е характерно за народопсихологията ни.

Съгласен съм че е недостойно да риташ падналия. А иначе за бъдещето на Сърбия прочетете сами. Postwar Prospects Grim for Serbs Postwar Prospects Grim for Serbs By CANDICE HUGHES= Associated Press Writer= BELGRADE, Yugoslavia (AP) _ It's summer in Serbia, and people are wearing shorts and sunglasses and sipping icy drinks in outdoor cafes. They're also hunkering down for winter. An uneasy peace is descending on this battered pariah state, which will have little outside aid to repair the damage wrought by months of NATO bombs. The economy _ already limping from years of Balkan warfare and economic sanctions _ is in tatters. Even with help, it would take years to mend the bridges, highways, refineries, factories, and power plants hammered by NATO. Dreading power shortages in the coming winter, people are snapping up wood burning stoves and generators, building fireplaces, and stockpiling basics like sugar. Estimates of the damage to Serbia's infrastructure vary wildly, but some say it is at least $10 billion. More than half the workforce is unemployed, and industrial production, already in a slump before the war, is at a near standstill. Agricultural production is expected to fall by half this year because of a lack of fuel and fertilizers. The European Union and international aid agencies are preparing to help repair the damage to Yugoslavia's neighbors and to Kosovo, a province in southern Serbia, Yugoslavia's dominant republic. But officials say the rest of Serbia won't get any aid as long as President Slobodan Milosevic is in power. Serbian forces, led by Milosevic, were responsible for a crackdown on ethnic Albanians in Kosovo, which led to the NATO airstrikes. Some think the economic hardships ahead could trigger Milosevic's fall. Others doubt that the Balkan strongman's grip on power can be broken anytime soon. But all fear the tough times ahead. ``We're about to see the death of the national economy,'' predicted Zoran Jelicic, head of the private Media Center. Some will fare worse than others in the uncertain times ahead. Few will flourish. ---= The modest Mitrovic house is cracked like an eggshell. Deep fissures run crazily across brick and stucco, inside and out. The ceiling's been divorced from the walls. So has the floor. Two huge NATO bombs aimed at army general staff headquarters went astray in this old Belgrade neighborhood at 2:30 a.m. on April 30. One hit yards away, fracturing the house. One neighbor was killed, several nearby houses were reduced to rubble, and the water line running under the street was broken. The Mitrovic house shakes like jelly when heavy equipment clears away surrounding rubble. Marija Mitrovic was born in the four-room house 60 years ago, and she's lived here all her life. She spends the days sitting under the apricot tree in the yard, weeping and wondering. She's a retired office clerk. Her 64-year-old husband, Jordan, is a retired truck driver, and they get a pension equal to $20 a month. Their 25-year-old son, Lazar, an electrician, has been out of work since he was laid off two years ago. In short, the Mitrovic family can't afford to rebuild. And with so many other, bigger, more important things in ruins, they don't expect the government will help them. ``I'm 64, and I'm kaput!'' said Jordan. ``I can't even afford to buy a shirt, much less build a house!'' ---= In an airy office in downtown Belgrade, Djorde Cvejic is a shade more hopeful. But just a shade. ``We didn't lose customers,'' said Cvejic, 47, whose company, Contal, supplies thermal resins to scores of factories in Yugoslavia. There is, however, one problem: ``They just don't have any production.'' Still, Cvejic has weathered more than one Balkan war, and he figures he'll also weather this one. Somehow. His big customers, like the Zastava auto plant, are at a standstill. The arms industry, another good customer, has been completely destroyed. But even the most modest sort of rebuilding could mean business for Contal. The resins it distributes are used for a huge variety of items, including electrical outlets, switches and other essentials. But mere survival wasn't Cvejic's goal when he went into business for himself a few years ago. He had ideas about branching out. He imagined his country transformed. He dreamed of bringing new technologies to Yugoslavia, helping to make it competitive, opening it up to new markets. ``What now?'' he asks. ``We're isolated completely from the whole world. Now we are lost.''

Но с духът на сърбите никога няма да се свърши. Тук трябва да се спомене първо за извращенията на албанците срещу сърбите през цялата история на Балканите. Като доказателство на това е че от 100% сръбско население в Косово (Стара Сърбия) преди време, сага са останали 5%. И за да правиш такива гръмки исказвания ми се струва че трябва да прочетеш малко история (по-точно как сме изгубили "изръфаните територии" и кой се е противопоставил на Сан Стефанска България) и кой ни е държал под робство 5 века. И толкова ли е безумно да пазиш цялостта на държавата си?

Динко, чисто по човешки твоето тържествуване ме възмущава, но да оставим емоциите. Мисля, че е рано да тържествуваш, и вооще не е уместно. Помисли за следният вариант. Утре на мястото на Милошевич седне някой про USA и про-НАТО-вец. След няколко месеца подтиснатите засега прозападни настроения в Югославия ще се възродят. Сърбите са не по малко интересчии от нас. Югославия става първи приятел на USA и НАТО и поради маса причини от историческо и актуално глобално политическо естество Вашингтон реши да заложи на Югославия. За шиптарите моментално ще забравят както и за отделяне на Косово. Ние ще се разминем само с благодарности и потупване по рамото. Възможен ли е такъв сценарий? Аз мисля , че да, не вднага но в продължение на година две! Помисли си защо от два века запада залага повече именно на Югославия а не на нас? Благодарност освен на думи или някоя и друга троха ние едва ли ще видим. Ние заедно с румънците си изиграхме ролите и нямаме повече козове, а политиката е всъщност само борба на интереси с различни средства, но винаги безкомпромисна и прагматична. Къде е нашето място в Европа като незаменими или поне горе долу нужни аз лично не виждам. Как мислиш?

Ne iskash li da si vzemem Belomorska Trakija, rodoljubeco ? I Ohrid da e grebna baza na Sofijskija Universitet ? Az dati kazha - i tri pyti po-golemi da sme, vse syshtoto lajno. Balkandzhijata si e balkandzhija - podkupi, reketche (kato onzi s katadzhiite), izmami i dajte da obvinim njakoj drug......

Тодоре, не че се заяждам, но на Балканите имаше една държава, която виеше на умряло и плюеше гущери и змии само като чуеше за Сан-Стефанския договор. Тази държава се нарича Сърбия.

Виж Динко има една поговорка-не ритай падналия!За разбиването на Югославия не се съмнявам-щом пуснаха вече чужди войски въпрос на време е.Най сетне ще можеш и ти да заспиш спокойно.Ама да си мислиш че сърбите ще се молят за коричка хляб-абе Таранкоолу хич не ги познаваш.Бе човек те след четири години ембарго на нас даваха жито че за себе си ли няма да имат.Бас хващам с тебе че след две-три години пак ще са по-добре от нас.Просто бачкат повече от нас хората и ако не се занимават постоянно с войни да са изпреварили и чехите и унгарците а за гурците да не говорим.Да ти припомня че преди да почнат милошевските глупости бивша Югославия бе първа в списъка за приемане в ЕС.Ако не вярваш колко са напред от нас просто се разходи дотам,дори сега след войната.Не ги мисли. Любомир Христов Русе,10.06.1999

Динко, този път светецът има известно право. Трябва активно да се намесваме във вътрешните им работи, а не да "ритаме падналия". Трябва да се опитаме промените там да станат в максимална степен под наше влияние, точно както те са се опитвали да влияят у нас /нямам предвид само 1925 г./ Неморално може да звучи, но правда няма, има интереси. Аз, разбира се, съм цивилизован човек, тъпотия е да тръгнем с танкове за Белград. Но това не значи да не играем активно. Както правят англичани, американци, руснаци и пр. умници.

Чак пък толкова да са били напред от нас... А за живото имаше ТВЪРДЕ сериозни съмнения, че си е било българско, но пре-експортирано от приятелския кръг.