Вече три месеца много хора по света, особено в дир.бг, с повече или по-малко аргументи доказват, че мотивите на НАТО са всичко друго, но не и морални. Замисли ли се обаче някой дали мотивите на СЪРБИТЕ са морални? Въпросът ми е не дали сърбите имат моралното право да гонят албанците от Косово, а дали истинската цел на войната е запазването на Косово и на свещената сръбска земя? Според мен това не е чак толкова очевидно. Официалната сръбска позиция обяснява напускането на Косово от десетки хиляди сърби през последните десетилетия единствено с насилието, на което те са подлагани от албанците. И което Тито, кой знае защо, е толерирал. Според мен сърбите напускат Косово най-вече защото това е бедна, откъсната от света провинция, също както и Източните Родопи са сред най-бедните краища на България. С други думи, дори албанците да напуснат Косово или поне ограничат своя терор (ако такъв има) над сърбите, Косово едва ли ще бъде заселено масово от сърби, дори от бежанци от Босна и Хърватско. Повечето от тях ще предпочетат да си търсят късмета другаде. Или казано по-цинично: на сърбите Косово не им трябва. За тях то наистина представлява история. Защо тогава воюват? Защо от самото начало превърнаха умиротворяването на една своя провинция в същинска война с някаква си полу-фантомна АОК, защо бомбардираха села на собствената си сръбска територия, все едно са на чужда земя? Според мен сърбите воюват не ЗА Косово, а ПРОТИВ Албания. Те не държат толкова Косово да остане част от Сърбия - каквато на практика то не е, - а в никакъв случай да не се създаде призрачната Велика Албания. Защо? Всъщност сърбите и до ден-днешен следват една стара своя политика: да не се позволи "балансът на силите" в региона да бъде нарушен. Това им беше оправданието, когато нападнаха България през 1885 г. Това им беше оправданието, когато окупираха Македония през 1912 г. Това им беше оправданието, когато заповядаха изтребването на всички български комунисти в Македония през 1944 г., нищо че заедно се бяха сражавали срещу българските окупационни сили. Това им беше оправданието за неистовия стремеж да присъединят и Солун - политика, от която македонските им наследници и до ден-днешен не са се отказали. Балансът на силите в региона не може да бъда нарушаван от друг, освен от самите сърби. Вие всички виждате как в глобален мащаб САЩ пречат на Европа да се обедини, като сеят конфликти в нейния Югоизток. Но никой не ще да види как Сърбия сее конфликти, за да попречи на Балканите да се обединят. Сърбите възприеха политиката на изолационизъм - СРЮгославия в момента НЕ Е член на ООН - напълно съзнателно. Сърбите се отказаха от либерализация на икономиката си също толкова съзнателно. Тук наистина не става дума само за Милошевич, г-н Иванов от Упсала. Милошевич се отнася с опозицията в страната си като диктатор, но това изобщо не означава, че е човек без подкрепа сред народа. (Съзнавам, че досега твърдях друго, но в крайна сметка може би съм първият в този форум, който си променя мнението в движение. Просто междувременно се осведомих за това-онова.) Защо следва той тази политика на умишлен изолационизъм? Първо, защото видя какво стана в България, Румъния, Албания и Македония. Постепенната либерализация на икономиката в балканските страни доведе до главоломен спад на производството и съответно на жизнения стандарт. Сърбите навярно си дават сметка, че това ще се случи и с тях, затова напълно съзнателно отложиха либерализирането на своята икономика. Второ, за да не накърни военния потенциал на страната и политическата тежест на Югославия, която се крепи на този военен потенциал. Но има една трета причина, доста по-зловеща: чрез съзнателното изолиране на Сърбия, за което допринасят хървати, словенци и албанци, Милошевич слага прът в колелата на общобалканската интеграция и приобщаването на Балканите към Европа. Балканите не могат без Сърбия, както не можеха и преди WWII без България - за жалост гърци и сърби се усетиха твърде късно. Докога Сърбия ще отлага приобщаването си към балканското сътрудничество? Докато не се увери, че при една евентуална интеграция Югославия отново ще заеме водещо място в региона. Югославяните разчитаха на това, че запазената им индустрия, добрата инфраструктура, старите контакти със Запада ще им позволят да приберат много повече инвестиции, отколкото съседите им. Аз бях доста смаян да разбера, че след '95-та в страната са били инвестирани 2 млрд. долара - т.е. много повече, отколкото в България. Ще кажете: какво общо има това с войната? Не е ли причина, напротив, Сърбия да се пази от войни? Не е причина. Изолацията само затвърждава преимуществото, което Сърбия има спрямо България, Румъния и Македония. В подобна изолация практически се оказва и Гърция - зад желязната завеса на Шенген. Нито Гърция, нито Сърбия разполагат с достатъчно средства, за да "колонизират" България и Македония, както го сториха немците с Чехия и Полша, че дори с Русия. Но Сърбия и Гърция се възползват от географското си положение и от икономическото си превъзходство отпреди '89-та и практически държат заложници България, Македония, донякъде Албания. Т.е. Сърбия нямаше интерес от равен старт в евентуалното привличане на инвестиции, защото отварянето на границите и общобалканската интеграция би позволило на Турция да измести Сърбия като първостепенен фактор в региона, би позволило Македония да се обвърже по-тясно с България - и да се откопчи от икономическата си зависимост от Белград, би позволило на Албания да се възползва от географското си положение, за да компенсира огромното си изоставане, би позволило Македония и България да намерят други пътища към Европа, улеснявайки собствената си евроинтеграция и подобрявайки инвестиционния си климат, би позволило и Турция да установи по-трайни търговски връзки с Европа и т.н. Една Велика Албания ще ограничи политическата тежест на Югославия - и съответно способността й да ПРЕЧИ на съседите си. Още повече - Велика Албания би била нов, при това сериозен, конкурент (заради връзките с Турция и Италия), а общото съотношение на силите на полуострова ще се измени в полза на стария съперник България (към която лека-полека ще се привързва Македония). Коридор Номер 8, Коридор Номер 6, повдигането жизнения стандарт в Румъния и България като основа за премахването им от Шенгенския списък - всичко това ще позволи на съседките на Югославия да привлекат повече внимание и съответно да глътнат инвестициите, които иначе биха отишли в Югославия. Сърбия си дава сметка, че прекъснатите връзки между балканските страни нанасят много по-малка вреда на нея, отколкото на България, Македония, Албания, дори Хърватско. Макар и смалена, тя продължава да е от по-големите балкански държави и да контролира най-важните пътища на полуострова. Чрез Черна гора си запази излаза на Адриатическо море. Общите интереси я превърнаха в желан партньор за Гърция, а затруднените връзки между България и Русия - за Русия. Разбира се, всичко това рухна на 24 март. Но сърбите, мисля, просто не очакваха, че НАТО наистина ще ги удари. Разчитаха, че като в Босна конфликтът в Косово ще има време да се проточи, при това така, че не сърбите, а техните съседи да усетят по-силно тежестта му върху себе си. Хипотезата ми може да е налудничава, но в крайна сметка защо да смятаме а приори, че мотивите на САЩ са егоистични и материални, а на сърбите - чисто морални? Зад привидната защита на историческото наследство и националното достойнство, според мен, стои и защитата на националния интерес. Това, че тя се оказа погрешна, не означава, че сръбските ръководители не са я смятали за правилна.

Не звучи налудничево.Един участник във форума го цитира съвсем точно " Каквото и да ти кажат, работата опира до пари".Всъщност всичките проблеми стоят на икономическа основа.

Zashto togava sarbite ne se vazpolzvaha ot predninata, koiato imaha prez 1989 zaradi parite, koito zapadat izlia tam po titovo vreme? Zashto triabvashe da vojuvat s vsichki ot YU vmesto da praviat obsht biznes i dnes da sa dalech pred Bulgaria, Romania, Makedonia, Albania? Da "заемaт водещо място в региона" bez takiva slozhni planove.

Вината естествено, че не е само на Югославия. А и войната в Хърватско може и да е изненадала Белград. Поддържането на затворените граници в региона е политика, провеждана целенасочено от кажи-речи всички "социалистически" правителства на полуострова: Жан, Илиеску (т.е. протежетата му), Цървенковски. Колкото до общия бизнес, Югославия беше изградила пълноценна автаркия - това им позволи и да живеят толкова продължително в пълна изолация. Ние имахме интерес от установяване на търговски връзки, но сърбите не видяха смисъл в това. Както и Румъния не вижда смисъл да даде съгласие за мост над Дунава - мери-крои, българите все ще спечелят повече от него...

Ей, много приказки, много нещо. Та всичките (или почти всички) балкански държави са гарджета, широко отворили човки към пустото, та белким някой пусне нещо в тях (инвестиции). Че и отгоре на туй, от казаното произтича - поне аз така го разбрах - че е голям келепир да зяеш към небето, че освен туй е и едничката ни възможност да просъщесвтвуваме. И ето за туй се бута Сърбия из гнездото (Балканския полуостров), да заеме божем, най- позицията. Не възприимам! 1. Основата да се оправим се състои в туй да си седнем на парцалите и да се хванем да работим. Никакви инвестиции не са нужни за това. Но е очевидно нужно народа да е единен. А той не е! Ако приемем, че комунистите заемат тотално властта някъде след 1946 г., то какви са били резултатите 10 години по-късно? Много може да се спори, но има очевидни неща: Язовири - Сталин (сега Искър), Георги Димитров (сега Копринка), Баташки водносилов път, Димитровград с неговата химическа промишленост, ДМЗ Ленин (сега Стомана -Перник), Прохода на Републиката (сега Хаинбоаз), жп линия Перник - Волуяк, довършване на жп отсечката Ловеч-Троян, начало на елетрификация, начало на радиофициране и т.н. и т.н. Отделно образование, отделно здравеопазване (някой да е чувал за Cursus Magnus - надявам се, че добре го изписах) Не мога да кажа какви са били инвестициите, но решаващо е било единството на народа. 2. Според мен сърбите защитават държавата си. И толкоз. Какво е туй държава и струва ли си да се защитава? Е, въпросът е твърде философски, но според мен, хората, защитавайки държавата, в която живеят, защитават в крайна сметка себе си. И действително е сложен проблем, ако голяма група хора реши изведнаж, че не ще да живее в досегашната си държава, иска в друга или в своя, собствена. Разклащането на една държава я прави нестабилно, лошо място за живеене и що е толкоз чудно на някои, че този процес среща отпор? Щото всякакви таквиз неща, като революции, демокрации, комунизми, капитализми и пр. и пр. човешки идеи се явяват, развиват, разпадат, т.е живеят, в рамките на държавите. Поне засега. А дали отпорът е премерен? Ами като гледам отпорът на отпора колко е премерен - затри цяла държава - то си мисля, че няма критерии за оценка. Е, пак много думи, нали?

Не е вярно ,че воюват сърбите. Воюват Слобо и Мира, заедно с техните лакеи-генерали. Обикновеният сърбин му е писнало от войната и никога не е искал това да става.

Др. Кангелов, ако народът толкова спонтанно беше строил язовирите, защо и толкова спонтанно остави цялата си социалистическа родина да се превърне на джунгла? Защото му писна един да работи, а друг да яде. А само инвестициите ще направят така, че да можем всички да работим за пари, а не за тоя, дето духа. Разбиранията ви за икономика май са се оформили по времето на Априлската линия. Не може така... Трябва поне малко да си осъвременим мисленето.

Може ли да се счита според Вас, че в първите 10 години на комунистите, построеното и направеното е било само с бачкане. Нима можем да отречем огромните инвестиции на б. СССР. Ако по някакъв метод се изчислят съпоставимо със сегашните инвестиции от Запада, може да се окаже, че последните са доста по-малко. И това е така, защото Запада инвестира от финансов интерес преди всичко, а б.СССР от политически. Че ние не бачкаме, не бачкаме, но като, че ли трябва и нещо друго. Имаме и една основна слабост - винаги чакаме някой да одобри това което сме направили, последното дори ни доставя удоволствие, а не сме свикнали да се радваме когато след яко бачкане ни се пълни джоба.

Вижте, адски елементарно си представяте нещата. Само със запретване на ръкавите и яко копане не става. Живеем във времето на микрочипове, сателитни връзки, мениджмънти и тем подобни чуждици, които изискват една друга чуждица - ноу-хау. А последното, поради ред причини от последните 50 години, тотално ни липсва (има много кадърни българи, но няма система която да оплзотвори кадърността им). Та тъкмо покрай тези инвестиции идва и т.нар. ноу-хау. Имайте малко уважение към реалността. Тя не се свежда само да лапането и пазенето на своята си купичка от посегателствата на останалите. Вярно е, че от памти века в основата на всичко са икономическите интереси, но те са доста по-сложни от времето, когато маймуните са слезнали от клона. А вие сведохте позицията на Сърбия точно до това - до пазене на клона.

Кангелов, имаш пълната ми принципиална подкрепа. Цялото събитие може да се разгледа и в много други разрези, но това не променя същноста. Бедата според мен е в това, че USA чрез НАТО злоупотреби с етническият конфликт в КОСОВО, който очевидно с прекъвания има многовековна история и жертва Югославия. Освен това създадени са условия от сега нататък при необходимост за всеки по силен да те ликвидира провоцирайки етнически конфликт и опирайки се на мощна пропагандна машина. Питам се кой е следващият на ред за превъзпитание? И Албанците и Сърбите са жертви по мое дълбоко убеждение и този ужас няма нищо лобщо с хаманоста и справидливоста. Естественно и сърбите носят вината си, но това няма абсолютно нищо общо с войната.