"Анализирай постъпките на USA в аналогични ситуации по големия свят и ако си без предубеждения ще констатираш, че политиката е безкомпромисна борба и в нея няма никъкво място за сантименти..." Това е част от любезния ти отговор на писанията ми от онзи ден. Използвам ги като "нишанче", за да изразя едно мнение, което мисля, всички донякъде ще споделите, но досега ни е убягвало. Ще го разбия пак на няколко части да не затруднявам евентуалните читатели.

Няма как да не видя, че САЩ се стремят, при това сравнително успешно, да наложат ако не световно господство, то поне влияние над всички краища на света. Американската политика, за мен, е значима именно с това, че тя единствено гони някакви ТРАЙНИ цели, а не евтини и бързи печалби, които за в бъдеще да се окажат основи на нови трагедии и разочарования. Някой вече сравни САЩ с Римската империя - аналогия, която се набива в очи. Поради тази аналогия част от нашите събеседници в дир-а като г-н Зиези например, се обявяват срещу САЩ и НАТО - поне доколкото разбирам - защото НИЕ, българите, нито сме принадлежали към Римската империя, нито имаме нещо общо (това вече е спорно) със САЩ и Запада изобщо, за да защитаваме техните интереси. Т. е. НИЕ не сме ТЯХ. Но с риск пак да мина за родоотстъпник (извинявай, че използвам това клише, някакси не мога без него) ще кажа, че мен това, което донякъде ме привлича в американската външна политика, е нейното намерение да бъде ГЛОБАЛНА. Американците, мисля, единствени разбират собствената си сигурност като неразделна част от световната сигурност. Затова евентуални събития в Панама или Косово, Виетнам или Афганистан са проблеми, които няма как да не ги касаят, поне косвено. Американците не са егоцентрици, понеже всеки от тях помни, че той, баща му или прадядо му са дошли отнякъде другаде. За разлика от немци, французи и англичани американците не живеят с чувството, че са НЕЩО ПОВЕЧЕ от останалите хора по света. Но в същото време те са крайни скептици. Неспособни да си обяснят политическото поведение на свои съперници (СССР) и дори съюзници (Франция, Турция), американците не защитават идеята за СВЕТОВЕН ПЛУРАЛИЗЪМ. За тях световният ред, поне на първо време (а това първо време със сигурност ще продължи векове напред) може да се поддържа само ако светът гравитира около някакъв център. Този център, вследствие на събития, за които американците почти нямат вина, се премести от Европа в Северна Америка.

Оттам, американците, които да началото на века имаха доста нехайно отношение към собствената си държава, в днешно време смятат за свой дълг да ратуват за ПОЛИТИЧЕСКАТА ЦЕНТРАЛИЗАЦИЯ на своята федерация, до защитата на нейните типично олигархични основи (прави ли ви впечатление, че 80 процента от американския политически елит принадлежи към тъй наречените WASP-ове?). Защо италианците и мексиканците не се борят за пропорционално участие във властта на ФЕДЕРАЛНО ниво? Ще кажете: защото не им позволяват. Може би, но не им позволяват, защото те още не са поискали подобно участие на ВСЯКА ЦЕНА. Всъщност, американците са заложили на консервативното начало в своята външна и федерална политика, защото за тях редът и традицията имат първенствуващо значение. Демокрацията - на ниво град или най-много щат. На ниво федерация властта е отредена на един стар, изпробван от времето политически елит, който напомня на стария римски нобилитет - богатите фамилии, които се редуват в управлението на страната и защитават консервативните устои на републиката. Подобно отношение има и своите негативни страни: образованието в САЩ има цел освен практическо ограмотяване на ученика - основа за бъдещата му кариера - да гарантира лоялността, на всяка цена, към олигархичната власт. В този смисъл американската култура наистина ПРОМИВА МОЗЪЦИ. В ограничения учебен материал са застъпени само англоезични автори, историята започва с кораба Mayflower, в часовете по музика на рокендрола се гледа като на сериозно изкуство, на европейското кино се гледа с открито снизхождение и т.н. С други думи американците са толерантни към хората по света, но сами за себе си бягат от културния плурализъм, да не би да стане той основа за внасяне на хаос и разтуряне на съществуващата и добре функционираща политическа система. Оттам американската култура се разпростира над света именно с цел да го уеднакви, да положи някакви фрагментарни основи на бъдещо световно разбирателство - Coca-Cola, Levi's, Michael Jackon, Star Wars и т.н. Подобно е било отношението на римляните към останалия свят преди две хиляди години. Римляните никога не са смятали своята култура за по-висша от гръцката, напротив, възхищавали са се и на гърци, и на египтяни, но в крайна сметка ТЯХНАТА култура като по-практична се е наложила из цялото Средиземноморие.

Защо им е на американците това присъствие навсякъде? За да поддържат себе си като ос, около която да гравитира целият свят. Но как осъществяват те това присъствие? Как би могла една олигархична управленска класа, англоезична, не особено развита в интелектуално отношение, неспособна да вникне в традициите на народите по света, неосведомена по много въпроси, касаещи техните врагове и партньори, да осъществи своя контрол над света. Естествено, не сама. Естествено, че американците не могат с едно щракване на пръстите да променят целия свят, да превърнат всички хора по света в мики-маусовци. Те не искат да ПРОМЕНЯТ света, а да го НАГЛЕЖДАТ. За тази цел предпочитат да общуват с партньори-либерали, консерватори и в краен случай - авторитаристи. За тази цел те са склонни да подкрепят Аугусто Пиночет и еди кой си Сомоса, дори Талибаните (огромна грешка), ако срещу тях е Червената армия и анархокомунизмът. Но САЩ не са СЪЗДАЛИ Сомоса, като са му дали пари да се въоръжи и да изтреби сандинистите. Сомоса си е бил там, той е представлявал някаква политическа реалност, бих рекъл дори визия, макар че думата не е много ясна. И Пиночет си е бил там, и Перон, и много други съмнителни типове, които американците поддържаха. Латинска Америка и изобщо Третият свят се оказа неспособен да изгради сам, и за кратко време, институции, традиции и начин на мислене у мнозинството хора, които да позволят траен растеж, социално спокойствие, мир и сигурност. Според мен никъде (освен ако някои американски чиновници не са действали за своя сметка) САЩ не са разпалвали ВОЙНИ. Но политическата им доктрина налагаше навсякъде, в независимо коя държава и в каква ситуация САЩ да вземат страна. Всеки един конфликт би имал по-добро и по-лошо разрешение. САЩ не се отказаха 100 години вече да защитават всеки път онова решение, което смятат за по-добро.

Разбирам, че и ти, Светец, и много други, бяхте против намесата на САЩ на Балканите именно по тази причина: САЩ НЯМАТ ПРАВО да се месят там, където не им е работа. Тук въпросът опира до концепции. Както казах, американската е скептична: светът не може да се управлява сам, защото това ще означава той да се разпадне на безброй много малки светове, които не биха могли да общуват помежду си и да гарантират едни на други сигурността си. За да не стане това американците си поставят за задача да установят своя PAX AMERICANA - т.е. да си търсят съюзници навсякъде с цел да могат ЧРЕЗ тях да налагат мир и спокойствие навсякъде по земята. Ако не са успели досега, това се е дължало на неспособността: 1/ да се уцели правилният съюзник; 2/ да се намерят подходящите средства за съдействие (понякога военни, понякога икономически или само политически; понякога преки, понякога косвени). Нашата задача (НА НАС, ЕВРОПЕЙЦИТЕ), според мен, не е да викаме ДОЛУСАЩ, НАТО ВЪН, а да търсим сътрудничество със САЩ, за да можем да му посочим кои са правилните съюзници и кои - не. И да възпитаваме себе си в традиции на хуманност и цивилизованост, които дори и да не съвпадат с днешните разбирания на американското образование един ден биха ни позволили да ИЗМЕСТИМ САЩ и чрез контакти с представители на различните културни сфери по света - да сменим PAX AMERICANA с PAX UNIVERSALIS или нещо подобно, в интерес на истината, не знам латински.

“Защо им е на американците това присъствие навсякъде? За да поддържат себе си като ос, около която да гравитира целият свят.” Ще рискувам да си навлека гнева на апологетите на “демократичната” американска външна политика. Целта на Америка винаги е била собствения й икономически просперитет.В глобален мащаб това означава подчиняване на чуждите пазари посредством поддържане цените на суровините и крайните продукти. САЩ предпочитат един много по-точно премерен колониализъм в сравнение с европейските им конкуренти от началото на века.Те не са готови да създават формално своя колониална империя и поради това в I-та световна война не застават на страната на Германия, а глупостта на европейците да изразходват повече от половината от националното си богатство в тази война е най-добрият подарък, който Америка някога е получавала (защото - къде са похарчени тези пари?).Проникването на американския капитал на пазарите на третия свят и установяването му като господстващ там – това е тайната на постигнатото от САЩ положение на световна икономическа суперсила. “Но как осъществяват те това присъствие? Как би могла една олигархична управленска класа, англоезична, не особено развита в интелектуално отношение, неспособна да вникне в традициите на народите по света, неосведомена по много въпроси, касаещи техните врагове и партньори, да осъществи своя контрол над света. Естествено, не сама. “ Методът на проникване е изключително прост и ефективн – с пари.Парите осигуряват съюзниците. Докато съществува колониалната система, САЩ използват европейските конфликти, за да проникнат на колониалните пазари (например прословутия “лендлиз”, съпроводен с “отваряне” на пазарите на Британската империя), а заедно с това да поставят правителствата на съюзниците си в достатъчна зависимост посредством кредити (например прословутия “лендлиз”, съпроводен с “отваряне” на пазарите на Британската империя от 1941г.). Разпадането на колониалната система в периода, когато Европа не е в състояние да противостои икономически на САЩ предоставя на американския капитал (голяма част от който е натрупан от военните доставки за воюваща Европа) неограничено поле за действие. В политически план естествените съюзници на САЩ в третия свят са местните олигархични структури,крепящи се на установената клиентско-патронатна система.Като правило, местните върхушки черпят икономическата си сила от полуфеодалните отношения на поземлена собственост и традиционният им консерватизъм ги насочва именно към този вид икономическа дейност, докато индустрията се появява и развива именно от чуждия капитал.Олигарсите също са поставени в зависимост от проникващия капитал поради господството на Щатите в световната търговия. Политическият “елит” на Третия свят, воден от алчността си, сам осигурява поставянето на националнита икономики в зависимо положение посредством ненужните кредити, които взема и частично присвоява, а основно прахосва (и познайте къде се връщат прахосаните пари).Тогава се появява МВФ с идеите си за управление на икономиката, либералният модел на икономика се забравя и се заменя с повсеместен контрол под диктата на чиновници, контролирани от Вашингтон. “Естествено, че американците не могат с едно щракване на пръстите да променят целия свят, да превърнат всички хора по света в мики-маусовци. Те не искат да ПРОМЕНЯТ света, а да го НАГЛЕЖДАТ. За тази цел предпочитат да общуват с партньори-либерали, консерватори и в краен случай - авторитаристи. За тази цел те са склонни да подкрепят Аугусто Пиночет и еди кой си Сомоса, дори Талибаните (огромна грешка), ако срещу тях е Червената армия и анархокомунизмът. Но САЩ не са СЪЗДАЛИ Сомоса, като са му дали пари да се въоръжи и да изтреби сандинистите. Сомоса си е бил там, той е представлявал някаква политическа реалност, бих рекъл дори визия, макар че думата не е много ясна. И Пиночет си е бил там, и Перон, и много други съмнителни типове, които американците поддържаха. “ В страните от Третия свят САЩ нямат никакъв интерес от промяна на политическото или икономическото статукво.Поради това Америка на просто се опира на олигархичните структури, а активно ги подпомага, като при това определено предпочита крайно консервативните сили пред либералите или социалистите.Могат да се посочат доста примери за свалени с американска помощ режими, които са всичко друго, но не и комунистически.Що се отнася да средствата – ЦРУ (преврати, политически убийства и т.н.) или понякога морската пехота. Примерът със Сомоса е 100% против тезата за “ненамеса”, защото именно с американски пари се финансира този режим, а превратът срещу Сандино е организиран с активно съдействие от ЦРУ. Като се анализира историята на американските намеси в Третия свят неизбежно се налага констатацията, че тезата за “защита на човешките права” не е нищо повече от един лицемерен предлог, влизащ в употреба твърде избирателно.А примерът с Хърватска е за мен направо христоматиен. “Латинска Америка и изобщо Третият свят се оказа неспособен да изгради сам, и за кратко време, институции, традиции и начин на мислене у мнозинството хора, които да позволят траен растеж, социално спокойствие, мир и сигурност. “ Тази констатация отразява много точно тъжната действителност в момента.Но тя не казва цялата истина, а именно – не посочва една от най-съществените причини за това положение.А това е систематичната намеса на САЩ за поддържане на статуквото(стабилизация на нивото на бедността – познато, нали?).Тук съм далеч от мисълта, че например Латинска Америка е била в състояние да се превърне в Европа- ако е имала сама възможността да определя бъдещето си – за това само можем да гадаем. “Според мен никъде (освен ако някои американски чиновници не са действали за своя сметка) САЩ не са разпалвали ВОЙНИ. Но политическата им доктрина налагаше навсякъде, в независимо коя държава и в каква ситуация САЩ да вземат страна. Всеки един конфликт би имал по-добро и по-лошо разрешение. САЩ не се отказаха 100 години вече да защитават всеки път онова решение, което смятат за по-добро. “ Не намирам, че разрешението на даден конфликт, което по мнението на САЩ е по-добро, е по-добро и с оглед интересите на замесените в такъв конфликт. А “чиновниците” от ЦРУ на мога да си представя да действат за своя сметка.

http://startext.net/news/doc/1047/1:PUBDATE/1:PUBDATE020199.html Za vseki sluchai, US se gotvi mnogo aktivno za voini (za samozashtita, razbira se) v blizko badeshte, a ne za mir...

Да приемем, че си прав, имам един прост и много заядлив въпрос: ако целта на САЩ е да защитава единствено своя егоистичен интерес, как така успяха САЩ да воюват единствено и само срещу недемократични режими? С други думи разпростри се по-подробно на твърдението си: "Могат да се посочат доста примери за свалени с американска помощ режими, които са всичко друго, но не и комунистически." Аз, общо взето, не се сещам, поне не и за последните 50 години. Преди това - Испания, войната от 1898 г. Войните с Мексико - и в двата случая обаче става дума за война за територии. Къде САЩ са свалили не-прокомунистически режим?

В аналогиите си пропускаш нещо много важно - двата фактора, станали база за разлагане отвътре на Римската империя: 1. Развратът във върховете - нещо, което се наблюдава в момента в САЩ - не визирам лично Клинтън, имам предвид глобалното явление - Секс, наркотици и ..../третото е променлива, първите две - константи/ 2. Проникването на една близкоизточна религия, която ерозира римските представи за света - сходни явления се наблюдават в САЩ и са изследвани от такива видни американски учени като Ноъм Чомски. Въпросът е - аналогиите означават ли идентичност и дали се намираме в зората или в заника на поредния световен център. Ако се замислите - движението е от Изток на Запад. И последно - след Републиката в Рим следват дните на една от най-ужасяващите империи в света. Ще поживеем, ще видим добри или лоши са резултатите от "глобалната политика".

Господин П.М., беше удоволствие да прочета разсъжденията ви. Но за съжаление не мога да се съглася с повечето от заключенията, които правите. Вие казвате, че американците единствени разбират собствената си сигурност като неразделна част от световната сигурност. Това ги кара да се намесват навсякъде. Логическото продължение на вашата мисъл, така както е формулирана, е че те са заинтересувани от сигурността на всички останали, защото това гарантира и тяхната сигурност. Как, обаче застрашената българска национална сигурност, например, може да застраши и американската? Липсва механизъм за това. Ако американски жизнени интереси бяха застрашени от тази война, Уолстрийт щеше да реагира с понижение на индексите и на курса на долара. Нямаше и помен от такова нещо. Вие пишете, че американците не живеят с чувството, че са НЕЩО ПОВЕЧЕ от останалите хора по света. Като отделни хора те наистина не се мислят за нещо повече. Но като нация те смятат, че са нещо изключително и тотално различно от всички други нации на света. Те виждат Америка като маяк на свободата за всички хора по света. Смятат, че Америка в морално отношение е много по-високо от всички останали нации в света и че американските ценности ( свободата и правата на човека) са универсални ценности, които Америка трябва не просто да пропагандира, но да разпространява със средствата на своята външна политика. Това прави тази политика безкрайно експанзионистична, т.е. - глобална. Удроу Уилсън говори, например, за "божественото предопределение" на Америка, което я задължава да разпространява своите ценности. Америка се изживява съвсем искрено като месия. Затова цялата морална риторика, която използват, за да оправдаят бомбардировките и която на много хора се струва чисто лицемерие, всъщност се базира върху дълбоките вярвания на американците в това, че външната им политика се ръководи само от морални императиви. Тази нация няма как да бъде мобилизирана за някакво съществено усилие без то да бъде обосновано от морални причини. Имаше интересни социологически анализи, сочещи, че и спадът в подкрепата за войната се дължи на моралното и осъждане от все повече американци. Но да се мисли, че американската външна политика се гради единствено върху морални съждения, би било груба грешка. Наред с тях има и съображения из областта на реалполитиката. Тъкмо двойнствения характер на американската мотивация (морални и геополитически съображения) прави американската външна политика изключително трудна за анализиране. Аз непрекъснато констатирам, че анализатори от различен калибър изпадат в крайности : едни привиждат само скрити груби материалистични подбуди (да си пласират старите ракети), други само иделистични такива (Америка се бори срещу световното зло). Американската външна политика всъщност е странна сплав от несъвместими елементи. Тя трябва да бъде обоснована морално, за да получи подкрепата на американския народ и трябва в същото време да използва средства, които рядко сами по себе си са морални, за да защити американската национална сигурност и интереси. Защото въпреки претенциите си за изключителност, Америка е нация като останалите - със свои специфични интереси, които се дефинират с понятията на реалполитиката и се защитават със средствата на силата.