Бих искал да споделя с вас раздразнението си от някои субекти във форума. Както всички знаете яростта и омразата не са най-добрия съветник. Но се оказва че именно те са първоизточника на широката употреба на думата "комунист". Напоследък завършващата дума чрез която вие сразявате своя опонент, навирате го в миша дупка, унищожавате, унизявате го, когато са ви се свършили всички аргументи е "комунист". Така вие се чуствате моралния демократичен победител, защото сте разкрили гадния изедник, който не споделя вашия морал. Естествено опонента ви може никога да не е чувал за Маркс и Енгелс, но това вас не ви интересува: той е комунист : баста, точка, край. Може и вие да не сте чували за тях, но това не е пречка да използвате този епитет. Мисля си, че това е много точно повторение на историята. Преди бяхме "антифашисти", сега сме "антикомунисти". Преди беше разбит Хитлер и фашизмът, а сега всеки който се налага да бием автоматично става комунист, за да имаме моралното самозадоволяване - разбира се, ще им разбием мутрата та гадните комунисти. Нормално, защото в принципите на демокрацията не е казано че може да избиваш някого само защото не е демократ. Но комунистите са друга работа - за тях принципите на човешките права не важат. Мили мои сънародници, мое дълбоко убеждение е че всеки има право да живее както му се иска и никой няма право да му налага мнение. За съжаление виждам че демокрацията (която е само една форма на обществен договор все пак) въобще не е решението. Защото някои пак са по-равни от други. Резултатът от войната за нас май ще е проглеждане: че демокрацията е също толкова неморална, колкото и другите форми на управление: просто сега по-силният се налага "демократично", евентуално с "мироопазващи хуманитарни бомбардировки". И пак всички трябва да ръкопляскаме, защото ако не изпадаме в див възторг и не ни потичат лигите от кеф, когато Джейми казва поредното демократично "сори, че ви убихме", то тогава сме комунисти (т.е. не сме хора). Та много моля използвайте други ругатни, ако ви се псува.

Извинете, но защо говорите така, изобщо, а не отговорите на някой от субектите, който Ви е раздразнил. Или поне ни кажете кои са те. Иначе оставаме с впечатление, че всички, които по нчкакъв повод сме употребили думата "комунист" сме Ви раздразнили. Да не би тази дума вече да е забранена за употреба? Освен това не мога да се съглася с Вас, че "всеки има право да живее както му се иска и никой няма право да му налага мнение". Ами той и Златистия така си мислеше, пък сега искат да го съдят. За Милошевич да не говорим, че пак ще кажа някоя забранена дума. Не мога да се съглася и с деленето на хората, което правите Вие - на комунисти (на тях им текат лигите от злоба) и на такива, на които им текат лигите от кеф. Така извън вашата класификация остават повечето хора - нормалните, на които не им текат лигите. А за демокрацията нищо ново не казвате. Да лоша е, но нищо по-добро не е измислено. Вие също не предлагате. С уважение

Знаеш ли Пинтър, прав си, макар че лично за мен проглеждането не е дошло, като резултат от войната, а доста по-отдавна. А иначе, действително не мога да си обясня този упорит закъснял героизъм, с който и образованите дори, изпитват наслада да закичват опонента с квалификацията "комунист". Най-простото е да наречеш другия "фашист". Още повече, онзи ден Владимир Костов каза, че няма такова нещо, което да не може да се докаже! А знаем , той е майстор, може да му се вярва. И какво от това? На мен собствено не ми става по-топло. "За съжаление виждам че демокрацията (която е само една форма на обществен договор все пак) въобще не е решението. Защото някои пак са по-равни от други." Ами спомни си какво е казал Чърчил за демокрацията: - "Гадна история, но по-добро още не е измислено". Всъщност, докато си четеше лекцията в Университета, Харолд Пинтър не го ли обявиха за комунист в София ? - преди две години струва ми се...

Напротив, измислени са много формули за реална демокрация на Запад, но точно дискусията по тях се подменя с общи лъжливи фрази, е, с някоя полуистинка в тях - колкото да клъвне публиката. Както вчера по телевизията един казионен социолог - "мирът можел да бъде по-лош от войната"... "дяволчето било в детайлите"... По-принцип възможни и верни неща, но СКРИТОТО ВНУШЕНИЕ е: ВОЙНАТА НЕ Е ТОЛКОВА ЛОШО НЕЩО" или "АЗ ВСЕ ПАК не тържествувам, като ви хваля нещо" - лъжи за шарани.

Dumite na Чърчил naistina sa "Клише". I znaesh li dokoda shte bade taka? Dokato ne se nameri po-dobar nachin na upravlenie. Niama "реална демокрация" i ne"реална демокрация". Ima "демокрация" i ne"демокрация". Da govorish che "на Запад са измислени много формули за реална демокрация", postaviaiki nuans mezhdu "демокрация" i "реална демокрация", sa si tochno sashtite "лъжи за шарани" kato primerite, koito sam davash.

Май, че във форума се използва тази дума по-скоро като нарицателно, отколкото да се влага някакво съдържание в нея.От опит (пък и от годините) мога да твърдя, че има няколко категории хора, свързани с нарицателното: 1. Комунисти по убеждение 2. Комунисти по принуждение 3. Комунисти по интерес 4. Комунисти - като диагноза Категории 1 и 3 няма да разглеждам по обясними причини - те са ясни. Категория 2 изисква малко по-голямо внимание. Според мен, това са хора кадърни, знаещи и можещи, на които в определен момент от тяхното развитие е бил поставен въпроса така: "Умен си, кадърен си, но не си партиен член.Ако искаш по-нагоре - подавай документи, ако не подадеш - най-много до началник смяна" (или нещо от тази боя). Тези хора, за мен - професионалисти, бяха най-ощетените през 50-тте години след 1944, защото хем не бяха съгласни с партийните "повели", хем трябваше да имат и партиен билет за да могат да растат в професията.Казвам съвсем точно професията, а не кариерата, нещо, което се отнася за категория 3.Голяма част от професионалистите пострадаха след 1989 по същите причини, поради които пострадаха след 1944 инженерите, завършили в Германия. И почти никой не постави като основополагащо уменията и опита им в управление на предприятията. Позната от историята картинка - "Ти си от бившите, нямаш място сред нас".Тъпо, но факт.А идеологията "комунизъм" нямаше нищо общо с такива хора и най-малко те заслужаваха тази участ.Един пример: Ако ти, уважаеми читателю, си да речем гл.инженер на фирма до 1989 и гониш подчинените си само и единствено в интерес на работата, не търпиш некадърниците, и т.н., но за да си на този пост имаш партиен билет № ...., кого мислиш, че ще изгонят от тази фирма новите управляващи? Стигаме до категория 4.Те са най-опасните.Точно за тях са определенията "чугунени глави" и да не удължавам темата с други определения.Те са хората, за които ако не си с тях си против тях и средно положение няма.Но не се заблуждавайте, те не са само оцветени в червено, не.Те са принадлежност към всяка партия, към всеки цвят.Те са т.н."твърд електорат".Именно, според мен, това е същността на съществително-нарицателното, за което споменах в началото.Това е категорията хора която мисли, че е единствено права в спора, за която собственото мнение е най-правилното, за която няма нюанси и нещо по-различно от черно-бяло, синьо-червено .... Разбира се, че деленето само на 4 категории е непълно, има много и най-разнообразни комбинации от така посочените, но основата е това.Като поставим и различното интелектуално равнище на хората в тези категории става наистина пъстър букет.Толкова по въпроса за категориите. Извинявайте за дългото писание.

Mnogo interesen analiz. A kakvo shte kazhesh za razlikata mezhdu: "1.Комунисти по убеждение" i "4.Комунисти - като диагноза". Mislia si i drugo: "Комунисти по принуждение" sa vsashnost i "Комунисти по интерес". Ako edinstveno profesionalnata kariera e prichinata chovek da stane chlen na partia, koiato ne odobriava vatreshno v sebe si, ne e li tova "интерес"? Shto se otnasia do "най-опасните", moeto lichno mnenie e, che nai-opsni sa "3. Комунисти по интерес", koito v sashtoto vreme sa nekadarnitsi. Sledovatelno partiinoto chlenstvo e edinstvenia im shans da varviat po-nagore (v sravnenie s po-talantlivite si kolegi, koito sa bezpartiini). Ima mnogo takiva, koito predi 1989 biaha v upravliavashtata partia, i sega sa pak v neia. T.nar. "vetropokazateli". A ima li anti-"kомунисти като диагноза"? Shte bade interesno da sposelim mnenia....

Dobur analiz. Haide sega da se opitame da eksponirame otdelnite kategorii vurhu nastoiashtite subitia v Bulgaria.Togava mai shte izleze, che chervenata vurhushka, koiato si prichislil kum grupa 3.- Комунисти по интерес, se okaza edna negoliama grupa hora(Politbiuro, TsK na BKP, semeistvata i blizkite im,...) koiato chrez ostanalite grupi, kakto i organite na durjavnata vlast (i nai-veche Durjavna sigurnost), kakto i s "bratskata" suvetska kompartia, uspia ne samo da ograbi i unishtoji Bulgaria, no i da se naredi sred purvite "biznesmeni" u nas. A sred ostanalite grupi - niama zashto da se lujem, preobadavaha zaslujeno izluganite, koito biaha napravili kompromis sus sebe sii i suvestta si, v imeto na kariera, pari, vlast. Te sega se chuvstvat nai-izlugani, zashtoto vsushtnost sa obekt na vseobsht nepriazun, vupreki che ne sa mogli da postignat tselite, koito sa preslsdvali, prisuediniavaiki se kum komunistite i stavaiki vsushtnost chast ot tiah niakoga.Ot tam idva i ozloblenieto, oburkvaneto im, na koeto vsichki sme svideteli i koito te izluchvat navsiakude - i v semeistvata si, i v obshtestvoto, vkl. i v diskusiite za Kosovo. Za men sa po-interesni obache vzaimootnosheniata mejdu otdelnite grupi komunisti sega, zashtoto oshte predi desetina godini be poveche ot iasno, che te ne mogat da chlenuvat v edna partia. Ta moje li milionerut v $ i bedniakut, chiato misul e zaeta s osiguriavaneto na prehranata na semeistvoto, da imat edni i sushti interesi i da sa "chlenove na edna partia"? I koga shte spre da srabotva "kucheshkia" sindrom na podchinenie i navika na "redovite" komunisti, ta da poiskat smetka ot mastitite si "nachalnitsi" za ograbenia im jivot, mechti, iliuzii, pari, budeshte?!? Zashtoto inache t.n.chervani "kardinali i stratezi" shte produljavat s opitite si da manipulirat obshtestvoto ni chrez "supartiistite" si, za da zashtitavat chisto lichnite si interesi i sigurnost. Vprochem ne vijdate li neshto simptomatichno v nachina, po koito be zastrelian "vsepriznatia tehen lider i mozuk", "choveka na Moskva" v Bulgaria - Andrei Karlovich? Ne vi li govori neshto fakta, che sus sushtia pistolet, s koito be zastrelian kato kuche, e bil ubit predi niakolko godini i ukrainski mafiot? I che pritejatelite na orujieto sa ot Ukrainskata mafia, namerili gostopriemstvo pri horata na Karamanski? Kakavo hubavo obkrujenie, a ?

Защо, на мене "комунист" ми харесва за обида. Още повече, вече я има и в Българския наказателен кодекс. Ако наречеш някого "комунист", той може да те осъди... Аз, лично, си имам такава ругатня "Майка му, комунистическа!" Много гладко върви. И винаги впечатлява хората.

Мога да се съглася с почти всичко казано, но тъй като понякога полуистината е по-лоша от лъжата, бих желал да изложа оше няколко мисли, специално за комунисти категория 2, без които анализът на тази категория ми се струва непълен и дори подвеждащ. Първо има немалко примери на кадърни хора, които успяха да се реализират и без да станат партийни членове. Но иначе разбира се е къде по-лесно. А анализът според мен е непълен, защото се анализира причината, поради която такива хора са ставали партийни членове, но не се казва нищо за последствията от такава постъпка. Като че ли с взимането на партийна книшка вратите се отварят и всичко приключва. А не беше така. Направили компромис веднъж, тези хора продължаваха да правят компромиси със съвеста си винаги, когато имаха интерес. На принципа "мокър от дъжд не се бои" или по-точно на принципа "пачавра леке не хваща". А някои от тях дотам се вживяваха, че ставаха "по-големи турци от ходжата". Но даже и да не стигаха до там, повечето с удоволствие участваха в "пречупването" на по-младите, които се опитваха да прогресират на база кадърността си и не искаха да станат партийни членове, макар, че често това зависеше само от тях. И аз до някъде ги разбирам - недопускайки това, те доказваха, че друг начин няма и в това търсеха оправдание за себе си. Но и да ги разбирам, не ги оправдавам. С уважение