Някой каза, че Русия била спечелила нещо. Дали е така? Какво смятат руснаците (според АФП)? Руската преса беше почти единодушна в критиките си срещу Черномирдин, обвинявайки го, че твърде често е правил отстъпки на западните представители при подготовката на мирния план. “Белград даде съгласие за нещо, което на практика беше планът на НАТО, доставен от специалния пратеник на Русия. ...Черномирдин не успя да запази руското влияние не само на Балканите, но и в по-общ геополитически смисъл.... Най-важните точки на плана представляват натовската, а не руската интерпретация на принципите на Г-8. ... Във всеки случай, вчерашните събития в Белград означават, че Русия загуби повече отколкото спечели.” (Независимая газета) Уважаваният в. “Комерсант” коментира, че мирният план позволява на Запада да засили икономическите, военните и политическите си позиции на Балканите. “Известия” отбелязва, че изходът от Косовския мирен процес не е добър за Черномирдин предвид намеренията му да се кандидатира за президент при следващите избори през юни 2000. Отбелязва се също, че са се засилили противоречията между него и влиятелни военни, които се противопоставят на всякакви компромиси със Запада. Вестникът предупреждава, че докато Косовската криза изглежда затихва, то може да се очакват неприятни изненади не само от Белград, но и от Москва. Според някои прогнози пренебрежителното отношение на Запада към Русия и особено отказът на НАТО да чуе исканията й за спиране на бомбардировките може би са дали идеално предизборно оръжие на комунистите в предстоящите избори. Влиятелният губернатор на Самарска област Константин Титов твърди: “Бомбардировките в Косово сериозно намаляват про-демократичния електорат. Те сериозно подкопават демокрацията в Русия. Клинтън и НАТО може и да спечелят войната и да получат контрол над Косово, но те също ще върнат комунистите на власт в Русия.” Днес наблюдатели в Москва казват, че Кремъл е бесен от скептичното отношение на Вашингтон към руските усилия за посредничество за прекратяване на натовските удари срещу традиционния му съюзник. Директорът на Московския институт за Европа Павел Кандел казва: “В света след Югославия на Русия е връчена ролята на малкия помощник на НАТО в случаите, когато лидерите на САЩ решат, че съдействието на Москва е необходимо.” Сега наблюдателите посочват, че дори младите руснаци са разочаровани от предвождания от САЩ алианс и си задават въпроса дали система, базирана на западните идеи е подходяща за тях. Всичко това може много да помогне на комунистите през декември, когато ще бъдат изборите за нов парламент. Кандел смята, че “Най-негативната последица от Косовската криза за руската вътрешна политика е това, че парламентарните, а може би и президентските избори се поднасят на комунистите”. Интересно, ако тези песимистични прогнози се сбъднат, дали в по-дългосрочен няма да се окаже, че и Западът всъщност е загубил повече, отколкото е спечелил?

Много ми е неприятно Чавдаре но си прав, наистина комунистите в Русия ще спечелят изборите.

Az mislia, tche shte e v interes na USA, da poupravliavat malko komunistite v Rusia.

Съм съгласен, сал това не-й вярно- редовна газетна уда. Народа на Руссия ощте един път го предали. За Югославия Елцин и семейство-то получи от Тато Съм подържка на тъ-й наричен," мегок","най демократичен преврат" ( тоталния контрол на агитациони технологии, фальсифицироване на изборите, разгон на Думата, миене на мъзги{кък казва моя тати - ко же ти казват сяк ден чи тий си прасе подер седмица же начениш да хрюкаш} и т. н.). Руссия си изгуби всичко на Бълканите -най главното доверие на славянските народи. От друга стърна Руссия же се издигни абсолутно сал това же бъди през 7-10 години. Здравей! Михаил

Чавдаре, помниш ли изказването на Оленка "Помогите, что наших красних рвутся к власти" и нещо в този смисъл. Определено някои среди от политическия елит на Русия ще се втвърдят - никой велик, пък и дори бивш, не обича да го свеждат до "необходимия куриер" за пред хората.Мисля, че в избора на Черномирдин има нещо заложено като мина - може би не е удобен за кандидат президент.Изборите не са далече, ще видим. Поздрави

Черномирдин държи кранчето за газта. Без продажбите на тази газ никой в Русия не може. И това всички го знаят. Както обикновнно разиграват театър за вътрешната публика. Колко пъти през последните години комунистите бяха а-ха да дойдат на власт и все не идваха. Та така и сега ще бъде. Мисля че те си изиграха добре картите в създалата се обстановка. Защитиха си имиджа на важен фактор в Европейската политика, в същото време запазиха си отношенията със Запада. Да не забравяме че и още траншове ще им трябват в скоро време.

Интересно, защо руснаците не смятат, че са си защитили имиджа. Това, което съм пуснал е изцяло цитати от руска преса и експерти (цитирани от АФП). Мои са само увода и финалния въпрос.

Интересно, защо руснаците не смятат, че са си защитили имиджа. Това, което съм пуснал е изцяло цитати от руска преса и експерти (цитирани от АФП). Мои са само увода и финалния въпрос. Точно за това е театъра за вътрешна употреба. Трябва да се поддържат илюзиите на народа, че има избор :-) Болшинството от висшите кадри в армията са милионери в зелено. Всички са обвързани с газовата индустрия. Когато дойде време за избори пак ще се окаже че ама съвсем за малко пак не съм и достигнали няколко гласа на комунистите да вземат властта. Всяко нещо си има цена, а не вярвам Зюганов и компания да са на фотосинтеза :-)

Представеното според мен дава основания за сериозен размисъл. Не е изключено комунистическите сили да съумеят да използват нечисто развитието в Югославия. Но основният въпрос там според мен си остава друг - кой ще се настани в Кремъл след г-н Елцин. Аз не вярвам отявлени комунисти да имат особено големи шансове дори и с "точки" от Югославия, макар че Русия си остава трудно предсказуема. Руската дипломация бе поставена действително в трудна позиция. Тя трябваше да съответства на велика сила, която от една страна да не падне на нивото на съмишленик на един пропаднал комунистически режим, а от друга страна да отърве невинните граждани на този режим от страданията им без да влиза в конфронтация с новите си западни приятели. Аз лично не знам дали това уравнение имаше решение, от което всички извън Русия и в Русия щяха да бъдат доволни. Според мен руската дипломация заслужи похвали (друг е въпросът, дали някога ще ги получи) за две неща: 1. Тя бе единствената, която никога не прекъсна дипломатическите усилия 2. Тя бе праволинейна и принципна - не обичаме Милошевич, но не желаем насилие (независимо, че без отстъпчивост на Милошевич тези начала не можеше да обедини ничия дипломация). Чак когато внезапно г-н Милошевич даде индикации, че ще отстъпи, дипломатическо разрешение стана възможно. Г-н Ахтисаари поработи няколко дни, г-н Милошевич капитулира, и г-н Ахтисаари обра овациите, а г-н Черномирдин получи ругатните у дома си. Така е понякога в дипломацията - лесна стъпка във вярна посока в подходящ момент може да даде лесен успех. За сметка на тези, които са положили сериозен труд също в правилна посока, но в още "неузряло" време. Иван Иванов, Упсала, Швеция

Най после малко релизъм и трезвост! Защо ли?