След ден или след месеци войната в Косово ще свърши. Светът ще продължи нататък. Време е да помислим как ще изглежда той. Нека започнем с оценка какво стана в Косово. Правителството на САЩ получава сведения за извършван геноцид в Косово, които то е намира за достоверни и решава да се намеси. САЩ започнаха с опити да диктуват условия на правителството в Белград като за целта подготвиха документ, сега наричан Споразумение от Рамбуйе. Събраха около себе си съюзниците си от НАТО и поискаха всички страни да приемат това споразумение. Всички страни имаха сериозни колебания, но, в крайна сметка, албанците го приеха, а сърбите не. Водейки НАТО, САЩ заявиха, че ако сърбите не приемат документа точно във вида, в който им се предлага, без допълнителни преговори, НАТО ще започне въздушна кампания срещу Сърбия. САЩ заявиха това с пълната увереност, че Белград ще капитулира. Белград обаче не го направи. Сега, откривайки, че НАТО не желае да започне сухопътна операция срещу Сърбия, а също и че няма достатъчно въздушна мощ за да смаже сръбската съпротива, САЩ вероятно ще бъдат принудени да приемат компромис и да го нарекат победа. С това ще бъде поставен краят на една ера, която започна с иракската агресия срещу Кувейт през 1990. САЩ, ръководени от президента Буш, решиха, че агресията е неприемлива и трябва да се намесят. Основното в тази интервенция беше, че в глобален, стратегически смисъл тя не носеше никакви рискове. Разбира се, имаше опасност от загуби, но намесата се базираше на две предпоставки. Първата бе, че ако САЩ решат да се намесят, те ще могат да създадат международна коалиция, а втората - че така създадената коалиция ще може наистина да освободи Кувейт. Интервенцията в Ирак беше първата от поредица намеси сред които Сомалия, Хаити, Босна и сега Косово. Не всички от тях завършиха успешно. Сомалия беше, по всякакви стандарти, провал. Босна бе планирана като краткотрайна интервенция, но се превърна в постоянно присъствие. Никоя от тези интервенции обаче не принуди САЩ да се изправят пред основния въпрос: Къде са границите на американската мощ? Администрацията на Клинтън разглеждаше намесата в Косово като въпрос дали САЩ да се намесят и дали ще позволят на Сърбия да запази суверенитета си над провинцията. Тя обаче пропусна да си зададе по-важния въпрос: Дали САЩ и техните съюзници имат военната мощ за постигане на политическите си цели в региона и дали необходимата военна мощ трябва да бъде изразходвана именно в Косово. САЩ просто приеха, без необходимия прецизен анализ, че разполагат с необходимите сили. Това обаче не бе вярно. Така десетилетието, което започна в Кувейт, завършва в небето на Сърбия. Вероятно нито едно американско правителство няма, поне в близко бъдеще, да приема за даденост, че разполага с военната мощ, необходима за налагане на политическата му воля. Това, очевидно, е един здравословен урок. Разликата между това да бъдеш най-голямата военна сила и да си всесилен е огромна. САЩ владеят моретата и могат, където сметнат за необходимо, да владеят и небето. Това обаче не означава че са способни да принудят други нации да капитулират по въпроси от особено голямо национално значение. Презумпцията, че общото превъзходство на американската военна сила неизбежно води до бърза победа при всякакви обстоятелства е очевидно грешна и това вече е доказано. Ще бъде много изненадващо ако след Косово администрацията на Клинтън опита други хуманитарни интервенции. Всъщност, един от уроците за всички бъдещи правителства е, че никога не трябва с лека ръка да се предприемат военни действия освен когато и ако на военните е дадено време за планиране и осъществяване на операцията, както Буш направи това при “Пустинна буря”. Освен това, като се има предвид, че всяка интервенция на територията на Европа или Азия е обикновено скъпоструваща и отнема много време, това, което на пръв поглед изглежда добра идея, може в дългосрочен план да се окаже много лоша грешка. Самото желание да направиш нещо не означава, че то е осъществимо. Лесно е да се приемат морални задължения. Понякога обаче е невъзможно те да бъдат изпълнени. Казано другояче - приказките са лесни, войната не е. След Косово може да се очаква възникването на два паралелни процеса. От една страна може би ще видим по-пасивни и дори изолационистки САЩ, които няма да бързат да реагират на проблеми в Европа и Азия. От друга, вероятно ще има значително увеличение на военните разходи. Упражнението в Косово показа, че съкращенията на въоръжените сили на САЩ са ограничили военната им ефективност. САЩ вероятно ще се поотдръпнат от агресивната си лидерска позиция не само по собствено желание. Те ще го направят тъй като сериозно загубиха доверието на много от съюзниците си. С изключение на Великобритания, останалите страни от НАТО са просто възмутени от начина на действие на САЩ в този случай. Заключителната част от играта вече се оформя от Германия, Италия и Русия, тъй като САЩ просто се блокираха в позиция, от която нито можеха да отстъпят, нито да вървят напред. Много бързо стана ясно, че въздушната кампания няма да принуди сърбите да капитулират. Вместо обаче да предприемат компенсиращи маневри, САЩ настояваха за твърдост, без при това да разработят победна военна стратегия. След Косово най-вероятно ще претърпи изменение политиката на Германия, за която е от фундаментално значение да поддържа добри отношения с руснаците. От геополитическа и финансова гледна точка една враждебна Русия е последното нещо, от което Германия има нужда. Очерталата се за известно време конфронтация между НАТО и Русия по въпроса за Косово беше отрезвяващо преживяване за германците. Членовете на червено-зелената коалиция в Бон са по начало подозрителни към САЩ и военните авантюри. През последния месец те се опитваха да покажат, че са добри членове на НАТО. От това обаче стигнаха до ясното разбиране, че са били прави да се съмняват в американското лидерство и да се притесняват от военни авантюри. Една от последиците от Косовската криза е, че европейците като цяло и Германия и Италия в частност, в бъдеще ще бъдат изключително внимателни преди да се съгласят на “творческо” използуване на НАТО. Големият победител от всичко това е, разбира се, Русия. Тя получи не само 4.5 млрд долара, но и всеобщото внимание, което имаше в доброто старо време на срещите на високо равнище с Рейгън. Тя не само напомни на Европа за много реалната си военна сила (като по този начин започна процеса по измъкване на пари от Запада), но и успя да се постави в положението на честен посредник, на когото вярват и Германия/Италия и Сърбия. Всъщност, руснаците излизат от кризата с имидж на трезви държавници, стремящи се към мир и стабилност. В американската външна политика трябва да има нещо много сбъркано щом в резултат на действията й Елцин може да изглежда като трезв и конструктивен държавник. Вероятно провалът в Косово ще принуди САЩ в бъдеще да се въздържат от прибързани интервенции и, което е по-важно, американската непохватност в Косово ще накара европейците да се дърпат от лидерството на САЩ, особено когато става дума за европейски въпроси. Вероятността някое правителство на САЩ да вкара НАТО в друга военна авантюра в Европа става минимална. Това е много важна промяна. Досега имаше огромна асиметрия между Европа като военно-политическа и като икономическа общност. Изразът на първата беше НАТО, а на втората ЕО. Това, че НАТО и ЕО просто не са съвместими, в голяма степен затрудняваше европейците при изразяването на единна позиция. От Косово може да се очакват два резултата. Единият е засилване на чисто европейските институции като ЗЕС, който е е много по-сходен с ЕО, за сметка на НАТО. Вторият е по-голяма предпазливост на отделните нации при поемане на мултинационални ангажименти, (включително и по европейски въпроси), основание за която дава фактът, че Германия има свои, германски, интереси, Франция има други, а британските интереси са си британски и са доста различни от тези на другите две страни. С Косово по всяка вероятност ще приключи това, което би могло да се нарече ера на на небрежните интервенции на САЩ. Най-доброто отрезвяване идва след провал. Може да се очаква, че това ще е последната външнополитическа авантюра на администрацията на Клинтън и няма да бъде изненадващо, ако в близко бъдеще М. Олбрайт, С. Бъргър и Р. Холбрук преминат на работа в частния сектор. Друго, което е и по-важно, е това, че с Косово може би приключва “междувластието” между две ери. Студената война не беше заместена от еднополюсен свят. Това беше временна аномалия. Сега започва новата ера на една свръхсила и няколко велики сили, обединяващи понякога усилията си за ограничаване на мощта на САЩ. До намирането на по-подходящо име бихме могли да кръстим това “Нов Световен Безпорядък”.

Чавдаре, Засега ще си позволя да направя две забележки не по съдържанието на въпроса ти. Първо-така да се каже "по процедурата" - по начина на изложение. Разбирам, че такава тема предполага обстойно изследване и анализ, но по-добре е, струва ми се, в началото само да се маркират основните аспекти на проблема и след това да се разглеждат подробно "на порции" - така ще може да участват не само тези , които "не ги мързи". Второ - за момента. Наистина вече има доста индикации за дългосрочните последици от проблема Косово, но преди приключването на войната според мен хипотезите са твърде много, за да можем да ги обхванем тук.Искам да кажа, че изключително важен е въпросът как точно ще приключи войната. Надявам се, че ще разглеждаш тези забележки в позитивния им смисъл, аз от своя страна си позволявам да те поздравя за ангажираността. Смятам да дам и своето мнение по темата по-късно. P.S. Извинявам се, че пиша на "ти" - правя го винаги, освен когато комуникирам с г-н Иван Иванов (защото предполагам, че той държи на това).Ако ти е неприятно - кажи.

Никакъв проблем с обръщението на ти. Предпочитам го. Пуснах го, защото смятам, че и тази тема е интересна, пък и през последните дни "играта" в дир-а май прекалено често започна да добива "селски характер" и да се свежда до лични престрелки. Нямам нищо против да обсъждаме и други въпроси, свързани с темата. Съжалявам, ако понякога пиша по-дълго, но нещо смислено по сложни въпроси трудно може да се каже с две думи. Иначе, войната може да се развие във всякаква посока, тъй като, доколкото следя събитията, непрекъснато се сипят индикации с коренно противоположен знак.

Имах предвид да разделиш темата на по-кратки подтеми. Но след като си я изложил изцяло и обстойно - ще я коментираме така. Но на мен ще ми отнеме малко повече време докато се запозная с нея и формулирам своите възгледи.

Чавдаре, най искренни поздравленя. Анализът е добър в стил и като за нашият форум достатъчно изчерпателен. Естественно може да се търси по сериозна аргументация и по всеки аргумент да се изследва кокто положитеното му въздействие така и отрицателното, но до тука. Лично аз бих скал ти да бъдеш прав, но ми се струва, че ти разглеждаш събитията и правиш логически заключения от презумцията, че тази който забъркаха този хаос сега изведнъж ще се стреснат и ще си кажат" леле кво напрааяхме лелееееее!" За съжаление ситуацията е такава, че можем да очакваме и абсолютни ирационални постъпки от гледна точка на общоевропейските интереси. Постъпки продиктувани от криво разбрани интереси, или тънки сметки на отделни страни от алианса. Гледай какво прави бившата голяма сила Англия. Тези са пощуряли. Между другото имам информация, че главната движеща сила за тази агресия и именно Англия. И все пак дано си прав. Ако е така вечеря от мен за всички неистарични участници в форума!

Чавдаре, "той Не е", Е прав. Много е дълго. С удоволствие ще взема отношение, но тъй като в анонса има доста твърдения, истини и предположения, които са твърде дискусионни ,предлагам да го направим по пунктове, именно защото въпросът е сложен. Извинявай.

Пиенето от мен. Обещавам! Помисли сериозно и дай предложение без "ако".

"Сега започва новата ера на една свръхсила и няколко велики сили" Започвам отзад напред, защото в заключителната част на твоето изложение има по-малко предположения. а/Ако НАТО постигне пълна победа в конфликта Съгласен съм, че САЩ са икономическа, военна и политическа суперсила в съвременния свят, непозната в историята досега.Но САЩ все-още не са в състояние самостоятелно да налагат хегемонията си извън Американския континент.За това именно е необходим НАТО и т-нар. евроатлантическа общност. Ако консолидацията около една обща политика (определяна както досега главно от Белия дом) продължи както бе прокламирано във Вашингтон(и именно продължаването на тази консолидация най-много зависи от победата срещу Югославия), този съюз ще бъде в състояние да се налага в Европа, Близкия и Средния Изток.Русия и Китай (а вероятно и Индия) ще бъдат постепенно изтикани от тези сфери на влияние. Това създава допълнителен риск от амбиции за разширяване сферата на "изключително влияние" на евроатлантическата общност в Далечния Изток (Индокитай и Корея) и Средна Азия (бившите съветски републики).Това би било изключително опасно, защото там са такива несравними с Югославия стратегически ресурси, които неминуемо ще накарат било Китай, било Русия да се намеси активно(искам да кажа със сила).Не мога да предвидя, а и не ми се иска да предвиждам ескалацията на подобен конфликт. При този сценарий не съществуват добри възможности за страни като България - те ще загубят изцяло какъвто и да е политически и икономически суверенитет.В същото време ще се запази досегашният им патронатен модел на вътрешнополитическо устройство - нещо като мини-Латинска Америка. б/Ако НАТО не постигне пълна победа в конфликта Всяко друго развитие на конфликта в Косово извън пълна капитулация на Милошевич ще е поражение за НАТО. Това сериозно ще разклати авторитета на САЩ в т.нар. евроатлантическа общност и ще доведе до коренна преоценка за сферите на контрол. Сърбия ще остане независима от САЩ и ще служи като форпост на Русия за влиянието й в Източна Европа.С други думи, щурмът за тотален световен контрол ще бъде спрян на предния рубеж. Подобно развитие, струва ми се че ще накара управляващите кръгове на Запад да преосмислят методите си на инвазия в нашата част на света.Западът отново ще се наложи да стане миролюбив и цивилизован. Образно казано, заплахата от руското влияние ще ги накара да бъдат по-благосклонно и конструктивно настроени спрямо страни като България, находящи се на границата на евроатлантическата зона. Начинът за интеграция в тази зона ще е коренно различен - усилията ще се насочат към помощ за балканските страни за достигане на икономическите и политически условия за евроинтеграция и неизбежната подмяна на сегашния политическия модел с модел на реална демокрация.

Minavam direktno "per Du". Poneje ti izkaza edna hipoteza za roliata na Anglia, koiato e i moe ubejdenie moga da ti izpratia edin seit, ako imash vreme za tchetene. Otnosno polititcheskite posleditzi ot tazi voina, shte mi se da vidia sveta po sledniat natchin: 1. USA+Anglia - NATO 2. Germania+Frantzia+Rusia - Evrovoenen saiuz Taka bi imalo po-dobar balans za sveta. Samo mi e interesno, koi i kak shte se opita da razvali vrazkata m/u Rusia i Germania? I na kakva tzena? Az sam edin goliam pesimist. Vijdam neshtata dosta tcherni i zatova se pazia ot prognozi. Bi mi bilo interesno da posporia s Vas na tazi tema, kakto se kazvashe predi - gradivno.

Чавдаре, коментара ти е изключително прецизен и максимално реалистичен.Единственият препъни-камък са продажните политици дори и на запад ( и там искат сиренце към хляба). Според мнението на баща ми - Щатите са купили във цяла Европа дори и потенциалните бъдещи политици. Наскоро един сектант ми каза на улицата : - Просто вършете максимално почтено вашите задължения в живота, това е достатъчно. Не съм сигурен обаче дали наистина е така ? Дано да си прав все пак................. с най-искрени благопожелания:Иван Иванов-но не оная........................