От един месец чета това, кото пишат, явно млади хора, с изострено чувство за справедливост. И аз съм противник на насилието, против разрушението. Но срещу всяко насилие.И се питам . Защо чак сега обществото ни се развълнува за това , което става отвъд западната ни граница? Защо не се развълнува , когато милите ""сръбски братя", разрушиха без да се замислят старинния Дубровник. (За тези, който не са се интерисували Дубровник е старинен град, за чиято красота са се трудили и немалко български строители от ранга на Колю Фичето). Интересно защо чак сега забелязахте, че има война. Ами то война си имаше от 8 години вече. И то мръсна война - с терор над цивилни, с изнасилване на невръстни, с убийства на старци. ВЕЧЕ 8 !!!! ГОДИНИ. Знам че ще ми отговорите, дето сега нещата били различни и че се напада независима държава. Но не бяха ли независими държави и Хърватска и Словения - насилствено вкарани под управление на Сърбия след втората световна война. Защо тогава никой в българия не отиде да протестира пред Югпславското посолство преди 4-5 години. Защо никой не поиска оставката на тогавашните правителства, заемащи прекалено неутрални позиции без да си кажат мнението за онова насилие. Знам че когато нещата са по-близо до теб, когато можеш и да видиш кръжащите самолети над себе си и да почувстваш опастността, човек е по-чувствителен към нещата. . Знам че не само Сърбите са виновни, и че си имат своите оправдания. Знам че АОК е мафиотска структура не по добра от бандите на Аркан. Но отговорете ми - само на чувства ли трябва да разчита човек , когато си формира мнението за реалностите? Но не простите реалности от типа "Мръсниците нападат суверенна държава" , а реалностите до които трабва да достигнеш, когато си поблъскаш главата, като съпоставяш история, икономика, интереси на собственият си народ и частите му из други, "по мое мнение изкуствени" държави. Искам да попитам и това какво щеше да се слючи ако не бяхме се прусъеденили към останалия свят, не само НАТО а и ЕВРОПА. Щяха ли да ни приемат като нормани хора, след като Чехия, Словакия, Словения, Унгария и т.н. централно и източно европейски държави подкрепиха НАТО. Въпросите ми са отправени към ония, които не реагират веднага . Към хората , които са в състояние да се замислят като се абстрахират от черно-белите краски на оценките напоследък. Животът , според мене е сив, и правилността на оценката е в откриването на нюансите. Там някъде е истината за нас - българите. Тя може да е различна от истините са съседите ни. Но такъв е живота. Ние търсим нашата - те тяхната. Простете за разсъжденията, освен въпросите, но не разбирам - Защо толкова хора реагират само с чувства без да се стремят да помислят малко ?

какво да ти обяснявам,като си прав?

Защото не разполагат с тази информация с която ти разполагаш. Друг е въпросът, че дори и да разполагаха с нея трябва и да се мисли. Трябва да се проследяват и връзките между различни събития. Другата причина е, че сръбската пропаганда е от гьобелсов тип. Да не забравяме , че диктаторите нямат проблеми с пропагандата.

Ами помисли си само.... Как реагира Гърция и колко гафове направи Италия в самото начало в разрез с политиката на НАТО. Очевидно е че според теб повече от 70% от хората минали през www.dir.bg не мислят, а просто ей тъй на чувства са я ударили. А за интересите то си е ясно - Доларът се качва за сметка на европейските валути, а конкретно за нас после мойе да отпуснат някой заем. Ама нали се сещаш, че после трябва да го връщаме, а на заемите и лихва се плаща. Така че кой губи от цялата работа? Не и САЩ - те винаги печелят от войните и страданието на хората (поне през последния век)

Е,добре де,САЩ печелят.А ние какво ще спечелим като не ги подкрепимили се обявим срещу тях?

Уважаеми г-н ППеев, Надявам се, че Вашите дълбоки и разумни разсъждения ще провлечат вниманието и ще приканят към размисъл много млади хора тук, поддаващи се само на наплив на чувства в област, в която са необходими и размисъл, и познаване на историята. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция

G-n Peev, vuv osnovatelnite vi vuprosi se sudurjat do-goliama stepen i otgovorite. Tezi hora, za koito pitate, zashto ne misliat, moge bi prosto ne sa se nauchili da misliat. Osven tova ne sum ubeden, che tezi koito vizirate sa tolkova mladi. Ne sudete samo po infantilnite im, poniakoga, razsujdenia - te po-skoro mi zvuchat kato opitvashti se da nasitiat diskusiata izpulniteli na nechii ukazania. Dosta neumelo, mejdu vprochem.

Уважаеми г-н Пеев Същите въпроси си задавам и аз. Не съм достигнал до отговор който ме задоволява, текущата ми хипотеза за основната причина е че българите правят паралел с нашите малцинства, и оттук осъждат НАТО. По-нататък просто рационализират емоционалната си преценка.

Смятам, че част от отговорите могат да бъдат намерени в това, което пишете. Не се наемам да говоря от името на всички, които са срещу войната, и затова ще Ви отговоря така, както аз виждам нещата. Защо хората реагират сега? Според мен, по простата причина, че сега войната дойде до прага ни, сега на българска земя избухват ракети, сега има реална опасност да пострадат българи. Не смятам, че реакцията на българите е по-различна от тази, примерно, на американците. Вярно е, че бойни действия на територията на Югославия се водят от доста време, но никога преди те не са ни засягали така пряко. Вярно е, че войната е била мръсна (коя ли не е), вярно е че са извършвани престъпления. Моето мнение е, че всички, извършвали такива действия, трябва да бъдат наказани. Важното е да бъдат наказани ВСИЧКИ, а не де се демонизира само едната страна, както прави Западът през последните години. Нямам и най-малкото намерение да оправдавам сърбите (още повече, че имам причини да не ги смятам за "братя"), възможно е те да са убили повече невинни хора, но защо да се правим, че хърватите и мюсюлманите са невинни ангелчета и не са извършвали същите престъпления. Само защото такава е линията на "Големия брат"?! Защо не сме протестирали пред югопосолството? Първо, виж по-горе и второ, в света постоянно някой някъде води война и извършва престъпления срещу цивилни, което не води автоматично до бурни протести (не говоря само за България). По Вашата логика би трябвало непрекъснато да правим демострации пред посолството на Турция, защото това, което става с кюрдите там (от много по-дълго време) изобщо не се различава от "случая Косово". На свой ред аз Ви питам: Вие защо не протестирате, защо CNN не показва репортажи оттам (не че някой ще ги пусне - в тези райони има извънредно положение и не се допускат никакви журналисти)? Сега конкретно защо съм срещу войната: По мое мнение вината на западните лидери за създалата се трагедия е не по-малка от тази на Милошевич тъй като те не направиха всичко възможно за уреждане на проблема по мирен път, дори напротив. Какво имам предвид? Защо САЩ, вместо да засилят ролята на умерените представители на косовските албанци, де факто легитимираха АОК (която според собствените им спецслужби е мафиотска терористична структура) и я окуражиха и засилиха позициите й, като я включиха в преговорите? Защо при т.нар. преговори не е била проведена нито една пряка среща между представителите на двете страни? Защо в т.нар. споразумение не бяха формулирани твърди гаранции за запазване на териториалната цялост на Сърбия? Защо беше необходимо да се поставя ултимативно условие за въвеждане на натовски сили, де факто със статут на окупационни войски? От информацията, която имам досега, определено стигам до извода, че не Милошевич, а който и да е на негово място, не би подписал такъв документ, освен ако не иска да извърши моментално политическо самоубийство. Войната е едно средство за постигане на политически цели, което трябва да се използува в краен случай и то разумно и след добра подготовка. На какво сме свидетели досега? Първоначално ОБЯВЕНИ политически цели (подчертавам го, защото не съм сигурен, че няма и необявени): Да се предотврати хуманитарна катастрофа и дестабилизиране на региона. Какви са резултатите след 30 дни военни действия: 1. Хуманитарна катастрофа с огромни размери. Знам, че ще възразите, че Милошевич гони албанците. Съгласен съм, само че, това нямаше да бъде възможно, ако не бяха започнали бомбардировките, тъй като дотогава в Косово имаше международни наблюдатели, хуманитарни организации, чужди журналисти, т.е. свидетели, които служеха като спирачка. 2. Пълна дестабилизация на региона и опасност от разливане на конфликта и в съседните страни. Тази опасност ще стане още по-остра в случай на предприемане на действия по суша. 3. Огромни икономически загуби за съседните страни, в т.ч. и за България, които възникнаха В РЕЗУЛТАТ на действията на НАТО. 4. Ефективно ликвидиране на политическата опозиция срещу Милошевич и укрепване на позициите му във властта, тъй като пред лицето на външната заплаха нациите (може би с изключение на нас) обикновено се обединяват. 5. Влошаване на международния климат и изостряне на отношенията между Русия и Запада. Между другото, войната срещу Югославия прави огромна услуга на комунистическите и националистически партии (в Русия) в предизборната им борба. Нали няма да кажете, че България би имала полза от такова развитие на нещата в Русия? Какво говори това? Ами много просто. Говори, че господата Клинтън, Блеър и компания са решили да си играят на война без да имат ясна представа за противника си, без да имат алтернативни планове за действие в случай на неуспех на основния, без да са преценили правилно последствията и без да са подготвени за тях (вижте само колко време им отне докато започнат да оказват някакво съдействие на македония и Албания). Като се имат предвид огромните разузнавателни и анализаторски ресурси на тези страни този факт е не само необясним, но и направо плашещ. Определено важно значение имат и други аспекти на действията на НАТО: Пълно принизяване на ролята на ООН и присвояване функциите на световен полицай, съдия и палач. Нарушаване както на досега съществуващите международноправни норми, така и на устава на самата организация. Създаване на крайно опасен прецедент с де факто подкрепяне исканията на едно малцинство за независимост. Т.е. прекрояване на граници. Последствията от това, особено на Балканите, са непредвидими и могат в бъдеще да доведат до крайно опасно развитие, тъй като почти всяка държава има в границите си една или друга етническа група, която при "подходящи" условия би могла да предяви съответни претенции. И накрая - за нашата позиция. Смятам, че опасенията, че няма да ни приемат за "нормални хора" говорят повече за някакъв комплекс за малоценност, отколкото за реална опасност (да ви припомня ли, че Западът нямаше особени скрупули и даваше кредити на комуниста Т. Живков). През тези дни чух много призиви за прагматичен подход, т.е. да се изтъргуваме. Аз пък питам, като досега бяхме толкова послушни и спазвахме де що има ембарго какво получихме? Нищо, освен потупване по рамото (да не се изразявам по-цветисто). Какво можем да получим сега - според мен нищо, освен някой и друг заем, който и правнуците ни ще изплащат. Ако изобщо ни приемат в ЕС, то това няма да е преди да си оправим нашите бакии. Това ще трябва да го направим САМИ. За членството в НАТО (не съм сигурен, че то ни е нужно) съм също доста скептичен. За разлика от изхвърлянията на доста хора у нас срещу Русия, Западът подхожда много по-прагматично и ще гледа да замаже пукнатините в отношенията си с нея, възникнали в резултат на тази война. Една от разменните монети може да бъде отказ от нашето приемане в НАТО. Няма да е за първи път, нали? Спомнете си Ялта. Та така, по въпроса може да се говори и пише още много, но в момента смятам да си легна, така че, до нови срещи!

Г-н Пеев, Хубави въпроси задавате, на някои от тях дори сам си отговаряте и мисля, че ви разбирам... но някак не мога да се съглася с всичко. Ще говоря за себе си, защото се самоопределям като една от тези "с чувствата". Идвам тук, на това място и всеки ден чета до ред всички мнения и повярвайте ми най-удволетворена се чувствам, когато успея да се докосна до наистина личното мнение, тръпката, болката на пишещите. Тук, благодарение на "чувстващите", аз самата давам отговори на въпросите в себе си. Тук, успявам да скъся непреодолимото разстояние, което ме дели от Родината, близките, приятелите. Самата аз на няколко пъти си позволявах да споделя своите чувства точно тук, защото повярвайте, наистина няма къде другаде да ги изкажа. А иначе, г-н Пеев, наслушах се и се начетох на размисли, коментарии, логични и нелогични мнения, история, анализи... Много неща премислих и прехвърлих през главата си в безкрайните нощи, седейки пред монитора, за да чета вестници, журналистически мнения, за да слушам радио. И единственото, което като заключение разумът ми приема, може да се изрази само с една думичка: Стига!! Кой има нужда от моите размишления? Кого да убеждавам? Кому да обяснявам? Ситуацията е абсурдна и колкото и да се опитваме да търсим корените и в миналото, т.е. в историята или в настоящето, колкото и да се опитваме да мислим, резултатът е същият - все ще се блъскаме в стената на безсилието да предотвратим всичко това. И не с риск да ви подразня, а с надеждата да разберете и другата страна, бих казала: Благодаря! на всички, имали смелостта да покажат наяве чувствата си. Повярвайте, г-н Пеев, трудно е да плачеш за Справедливостта, когато всички си мислят, че такова нещо отдавна не съществува. Смелост е да го правиш пред аудитория. С уважение Синчец