Не бях много изненадан, когато чух съобщението, че самостоятелен италиански контингент тръгва към Албания. Това е изключително любопитно. Все едно да има японски контингент в Корея или - не е пресилено - германски в Чечня. Или пък израелски в Йордания. Или български - в Беломорска Тракия. Италия е окупирала Албания през ІІ световна, сега албанците ги посрещат като освободители /имаше такова заглавие "Албания се дава цялата на НАТО"/. Значи НАТО не всички го възприемат като враг? Или греша? Значи твоите бивши окупатори може да са ти приятели? Ако и дядо ти да е стрелял срещу дядото на другия? Интересно е всичко това на фона на слуховете за преминаване на турски сухопътни части през България. Не знам защо, но всички забравят, че с изключение на Студената война, Турция ни е била съюзник през последните две войни... Не ми е симпатична политиката на Анкара, още по-малко на Истанбул преди това, но не мога да разбера този патос... Русия е погубила цвета на нашата нация след ІІ световна /казвам Русия, въпреки че преките извършители са били нашите родни национални предатели/, както, за съжаление е унищожила и собствените си таланти, Русия ни е съсипала така "както и турчин не ни е клал". Платон ми е скъп, обаче истината ми е по-скъпа. Ние можем да имаме нормални отношения с другите само когато техните нации /може да се каже и обществено мнение/ са на нашето цивилизационно ниво. Сега не мога да призная това нито на сърбите, нито на руснаците. Не ме е страх да го кажа и да го защитя. В този смисъл приемането на батальон на бивши окупатори на своя територия /Черноризец Храбър би казал "живи са още тези, които са ги видели"/ е едно знамение - светът е такъв, какъвто никога не е бил, затова не трябва да прекаляваме с историческите аналогии. Мечтая за времето, когато чехите и поляците ще се радват да правят съвместни учения с руснаците... Ибо, славяни са все пак /ха-ха/. Мечтая за времето, когато думата "турско" няма веднага след себе си да води "робство". Не че не трябва да се пропагандират пораженията върху нашата нация в продължение на най-важните за развитието ни векове, особено в Европа, но това не значи, че трябва да се конфронтираме излишно с който и да е от нашите съседи. Ние бихме могли да се мразим много и с гърците, ако искаме, има за какво... Но сега те съвсем насериозно лобират за нас - и за ЕС, и за НАТО, доказват го официалните им изявления. Така че който гледа назад пада. Справка - заглавието на цялата ни дискусия: КОСОВО.

Има нещо вярно в това , но се налагат уточнения . Вярно , че в двете световни войни сме били съюзници с Турция , но не са минавали техни войски . Освен това съюзът ни е бил с цел - обединяване на българските земи в Македония и Тракия . Освен това преди І световна война от Турция сме получили малко територия (сега в Гърция) . Албанците допускат чужди войски не защото толкова някой ги иска , а защото смятат , че тези войски ще им донесат обединение с Косово . За тях това е армията , която ще донесе освобождение , но не на тях , а на Косово . Какво печелим обаче ние от пропускането (евентуално) на турски войски ? Аз не знам дали ще спечелим нещо . Ако някой знае - да каже . Само да не са смехотворните твърдения , че ще ни приемат в ЕС скоро - такава глупост не си заслужава коментара .

Генерале, съгласен съм с тебе, че не трябва да се конфронтираме със съседите си. Май обаче някои хора тук забравят, че сърбите също попадат в тази категория. Освен това, ако се атакуват същите тези сърби за отношението им към нашите сънародници от Западните покрайнини, защо това да не се направи и по отношение на Турция (културно, естествено) във връзка с решаване на въпросите за българските имоти и компенсациите за имотите на българските бежанци от Одринска Тракия, по които си прави оглушки? Освен подкрепата на кандидатурата ни за НАТО Турция би могла например да си пооттегли една от най-боеспособните армии от нашата граница (както направихме ние), а също и да си позакрие министерството за "външните турци" (в тази категория влизат и нашите).

Изключително занимателен въпрос. В това отношение не мога да се въздържа и да не цитирам малко история - по въпроса за връзките на България и Германия. През 829г. Омуртаг създал отношения с Франкската империя. те се развивали и развивали и така до днес. Някой да си спомня да сме били в различни лагери с Германия?

Въобще не си падам по преминаването на турски войски през българска територия! Но държа да уточня следното: съставна част от българския национален интерес е промяна на политиката на Сърбия към общ цивилизационен подход с нас /шаблонно казано европейски стандарти/. Сърбия ни е съсед, но в момента най-лошият възможен съсед. Смятам, че политиката ни по отношение на Турция е много последователна, и се чудя на онези антибългари, които правят всичко възможно да създадат напрежение там. А че имат министерство на външните турци - проблемът е че ние нямаме такова на външните българи, т.е. проблемът е в нас, те са си прави за себе си - те сърбите също имат такова министерство. Със сърбите не трябва да се конфронтираме излишно, ако не се вразумят да се разберем просто трябва "да ги изработим" - тук не включвам военни, а, казано с български букви, но английска дума - с "интелигентни" средства.

Генерале, трябва ли да разбирам, че за Вас поставянето на въпросите за българските имоти в Истанбул и компенсациите за имотите на бежанците от Одринска Тракия (за които Турция има задължения и по международни договори, ако не се лъжа) е антибългарско действие?! И за да не "създаваме напрежение" трябва да се откажем от законни искания?! Ей богу, това не го разбирам.

Prez purvata svetovna voina purvoto poragenie naneseno na romuncite e pri Tutracan - suvmestno ot Bulgarski i Turski voiski.

При Тутракан са ни помагали германски войски , не знам за турски . Турски войски са участвали в боя за Кубадин (на мястото на германски), но не знам дали са минали по суша или море . За компенсация обаче , след разгрома на Румъния не са искали да ни дадат Северна Добруджа без съответните компенсации за тях

Все пак Генерал Антонеску връща Южна Добруджа на България! И то без война. България и Турция са формални победители през І световна /е на докрай, но на Русия, то тогава кой ли не я е победил/. Договорът е подписан на 3 март./1918 г./