Предлагам да помислим за интелектуалците по света. Какво ли става с тях? Не ме интересува дали са за или против, както ние с мрачна упоритост се надлъгваме. А дали ги има още? Благодаря.

Уважаеми г-н Principal, Бихте ли обяснили на мен, неведомия (след пояснението какво не Ви интересува), защо тогава предлагате в този форум, който, забележете, е за Косово, да започнем световна инвентаризация на интелектуалците? Да не би случайно да искате да ни внушите, че липсата на масови протести на интелектуалци срещу едната или другата страна (но особено срещу едната) е признак, че интелектуалците изведнаж са изчезнали в небитието? В такъв случай, с Ваше позволение, бих искал да Ви напомня, че има и друга възможност - интелектуалци да има и днес, както винаги ги е имало, но техните преценки да са по-различни от жадуваните от някои. И така масовите протести на интелектуалци да отсъстват, без самите интелектуалци да са изчезнали. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция

Г-н Иванов, Не се изненадвам от реакцията Ви. Не очаквах обаче естет като Вас да демонстрира раздразнение и едва прикрита неприязън. Допускам, че е заради късния час. Уверявам Ви, никога не съм имал афинитет към прояви от групов характер. Има нещо стадно в тях. Дори не ходя да гласувам - звучи нахално, но резултатът го знам предварително. Ставаше въпрос за друго. Ето Ви един пример. По случай годишнината на НАТО, тези дни в зала "България" имаше концерт и последващ коктейл. Празненството се проведе под мотото "НАТО за мир". Присъстващите държавни мъже, атлантици и интелектуалци се забавляваха пускайки гълъби. Няма съмнение, тези хора влизаха за първи път в живота си в тази свещена за музиката зала. Твърдя го в качеството си на член на филхармоничното общество, с над 20-годишен стаж, като ценител на тази essential music. Оставям настрана реакциите на цялата преса по случая, вариращи от "Пресолиха" до "Пир по време на чума" - редакционен коментар на в-к Стандарт, който едва ли може да се нарече "комунистически". Та въпросът беше как стоят тези неща при Вас в Швеция например. Все пак НАТО отмени /или отложи/ празненствата. A propos - Докато си споделяме това, онова, днес чета във в-к Труд една декларация против двустранното безумие, подписана от 9 бълг. писатели, 6-ма турски, 12 литератори от Македония, 20 водещи гръцки автори, румънски и югославски такива. Съставът на българите е доста шарен. Забележителното е, че не се взима ничия страна! Ако проявявате интерес , ще Ви изпратя текста. Благодаря. p.s. Съжалявам за нестройното ми писане, но наистина не разполагам с време. p.p.s. Сетих се нещо. Стайнбек усърдно подкрепяше "мръсната" война във Виетнам навремето.

МНОГО ДЪЛГО МИСЛИШ THE PRINCIPAL.

Не съм толкова умен , за да вися денонощно на компютъра. Пък си имам и друга работа.

Уважаеми г-н The Principal, Значи все пак правилно съм разбрал действителния Ви въпрос - дали, защо и как интелектуалците в света реагират или не реагират на събитията в Югославия. Разбира се освен единият възможен отговор, който аз вече дадох, според мен има и много други възможни. Най-вероятният според мен, е че много от интелектуалците не могат да вземат позиция и за това никой не трябва да им се сърди. Интелектуалците нямат по дефиниция решенията на всички сложни световни въпроси. Някои от тях освен "интелектуалци" са и вероятно почтени и последователни хора. Те знаят, че да се избиват хора е лошо, но знаят и че ако извисят глас например "Спиране на бомбардировките!", трябва да имат готов отговор на въпросите, които ще им бъдат зададени: "А после?". "Преговори?". "С кого и докога и колко пъти?". "И с продължаващо "етническо прочистване" в сегашните "ударни" темпове, или с темповете на "обикновеното серийно производство" отпреди войната?". "Или да "омиротворим" диктатора, пожертвайки накакви си там 1-2 милиона хора (и при това албанци), както Чембърлейн и Даладие "омиротвориха" Хитлер (за да се наложи след това един цял свят да провежда несанкционирана от ОН "агресия" срещу "суверенна" Германия и да загуби десетки или стотици милиони хора)?". Освен това, някои "интелектуалци" си спомнят, че не са извисили своя глас през последните години срещу режима на г-н Милошевич, когато той "прочистваше" системно в обичайни (за него) обикновени "производствени" темпове. И сега не им достига глас. Разбира се с оглед на пълнотата трябва да отчетем, че винаги има "интелектуалци", които са "набедени" за такива, поради например това, че са притежатели на дадени дипломи и титли. Уважаеми г-н The Principal, Моето лично мнение е, че интелектуалците нямат решение на сегашната криза в сегашния й статус. Имаме работа с всичко друго, но не и с интелектуалец. Тук решението според мен е у политиците и военните. Струва ми се, че това, което "интелектуалците" могат сторят в сегашния статус на кризата, е само да насочат вниманието към собствените си възвишени особи с някоя и друга декларация или лозунг-призив без нищо конкретно или без никакви реални шансове да се окажат решение на кризата, но да имат стойност на чудесен и крайно необходим "вятър" в мелниците на "прочиствателите". А що се касае за "пира по време на чума", смятам, че алегорията не е употребена съвсем на място, а може да имаме и съвсем прозаична причина за това, Атлантическия клуб не отложи честването. Независимо от гръмкото си и съгласете се, малко парвенюшко название ("Българско сдружение за НАТО" би ми звучало по подходящо), не вярвам този клуб да е особено богат. Ако е предплатил залата или е заплашен от неустойки при отказ, може логиката де е била като на героя на Щастливеца ("Пени се, не пени се ...). Разсъжденията за "пир по време на чума" според мен са изключително актуални, но ... за цялата наша държава. Тя, според мен, се "коктейлизира" с повод и без повод, шампанско се лее като Искъра за щяло и за не щяло - последното "проливане" бе в ... парламента по случай ... празника на ромите, много от които нямат и питейна вода у дома си. Арогантното и парвенюшкото е разпространено, както у висшите ешалони на държавната администрация (където се заплаща с данъчни пари или се приема съмнително "спонсориране"), така и у частни предприятия, а дори и у граждански сдружения и фондации. (Струва ми се, че Министерският съвет е една от малкото пестеливи институции, що се касае до коктейли и шампанско - там стомашните удоволствия все по-често се заменят с духовни, например кратки камерни изпълнения на "живо" на сериозна музика от сериозни изпълнители). Общо взето милиони левове се коктейлизират и шампанизират, вместо да се насочат като благотворителност към ударените от чумата на нищетата. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция

С риск да Ви отегча, Ви поднасям с незначителни съкращения текста на писмо изпратено от Гърция: "Настояваме: - За незабавно прекратяване на бомбардираовките срещу Югославия - За незабавно прекратяване на военните операции в Косово, за защита на цивилното население и за започване на политика на преговори под егидата на ООН относно бъдещето на Косово, които ще предвиждат широка автономия за областта и международни гаранции за границите на Югославия - Да бъдат положени грижи от страна на международната общност за непосредствените потребности на бежанците, а в последствие за безопасното им репатриране под международно наблюдение - За освобождаване на всички заложници и пленници - За предоставяне на международна икономическа помощ за възстановяване на щетите - За закрила и възстановяване на културните паметници, поразени от бомбардировките Призоваваме интелектуалците от целия свят да подпишат този текст и да обединят гласа си, за да спре най-после употребата на военна сила ." Писмото е подписано от известни гръцки интелектуалци и подкрепено от над 60 български такива. Списъкът е дълъг и поради тази причина го пропускам. Мисълта ми беше, че интелектуалците биха могли да предложат нещо конкретно извън абстрактния хуманизъм. И тук съм съгласен, че реализацията е работа на други. p.s. А според Харолд Пинтър : " Определението на американската външна политика е "Целуни ми задника или ще ти разбия мутрата". Милошевич отказа да целува задници и Клинтън разби физиономията на сръбския народ / не на Милошевич/, с катастрофални последици за косовците. Операцията на НАТО е зле обмислена, зле преценена и зле пресметната, тя е катастрофална. Хуманитарните съображения, изтъквани като оправдание за въздушните удари, са много лоша шега, която доказва дълбокото лицемерие на САЩ и Великобритания...Нивото на интелигентност на цялото това начинание е патетично и дори инфантилно. САЩ днес са една изключително опасна и напълно неконтролируема сила." - Съжалявам за дългия цитат.

С риск да Ви отегча, Ви поднасям с незначителни съкращения текста на писмо изпратено от Гърция: "Настояваме: - За незабавно прекратяване на бомбардираовките срещу Югославия - За незабавно прекратяване на военните операции в Косово, за защита на цивилното население и за започване на политика на преговори под егидата на ООН относно бъдещето на Косово, които ще предвиждат широка автономия за областта и международни гаранции за границите на Югославия - Да бъдат положени грижи от страна на международната общност за непосредствените потребности на бежанците, а в последствие за безопасното им репатриране под международно наблюдение - За освобождаване на всички заложници и пленници - За предоставяне на международна икономическа помощ за възстановяване на щетите - За закрила и възстановяване на културните паметници, поразени от бомбардировките Призоваваме интелектуалците от целия свят да подпишат този текст и да обединят гласа си, за да спре най-после употребата на военна сила ." Писмото е подписано от известни гръцки интелектуалци и подкрепено от над 60 български такива. Списъкът е дълъг и поради тази причина го пропускам. Мисълта ми беше, че интелектуалците биха могли да предложат нещо конкретно и разумно, извън абстрактния хуманизъм. И тук съм съгласен, че реализацията е работа на други. p.s. А според Харолд Пинтър : " Определението на американската външна политика е "Целуни ми задника или ще ти разбия мутрата". Милошевич отказа да целува задници и Клинтън разби физиономията на сръбския народ / не на Милошевич/, с катастрофални последици за косовците. Операцията на НАТО е зле обмислена, зле преценена и зле пресметната, тя е катастрофална. Хуманитарните съображения, изтъквани като оправдание за въздушните удари, са много лоша шега, която доказва дълбокото лицемерие на САЩ и Великобритания...Нивото на интелигентност на цялото това начинание е патетично и дори инфантилно. САЩ днес са една изключително опасна и напълно неконтролируема сила." - Съжалявам за дългия цитат.