Важно е за мен, след като толкова храбро коментираме великите световни дела, дали разбираме какво става в нашата градина. Не казвам нито дали Костов е добър, нито дали е лош. Единственото, което е водещо за мен е дали съотвентото действие е добро за България, наречете го национален егоизъм, ако щете. Така че в случая ме интересува не толкова мнението ви за Костов, то надали ще се промени от един жест, колкото за действието на отказа на редица западни високопоставени служители да приемаме /респ. да се включим косвено/ в югоконфликта.

Независимо от симпатиите или антипатиите ми към Костов подкрепям това негово решение и се надявам да не се поддаде на външния натиск . Смятам , че не трябва да се намесваме в конфликта , включително и с приемането на бежанци .

Вижте какво излиза: Като искаме компенсации за загубите, посланничката на USA казва, че няма компенсации заради лоши съседи; Щом съседите се сбият, сме длъжни да метем след тях. Няма реципрочност тука. Така че дето Костов се опъна е добре, ама още по-добре е да го изтъргува това нещо. Стига сме поемали пасиви.

Категорично подкрепям позицията на Костов.

Аз мисля, че почтените и честни хора би трябвало да се ръководят не от егоизъм, а от човещина и разбира се възможностите си. Аз бих желал да префразирам умните думи на един голям наш поет, казал "Мътвият не ми е враг", че и "Прокуденият не ми е враг". Аз не смятам, че подпомагане на изпаднали в страшна беда невинни хора ("виновните" днес в съседна Югославия се разстрелват на място и при най-малкото съмнение) е "намесване в конфликта". Утре земята под нозете ни може да се размести, както става отвреме-навреме в нашата земетръсна зона или нашите "абсолютно сигурни" реактори в Козлодуй могат да излязат не така сигурни и ние да имаме нужда от помощ за да изровим живи погребаните или да спасим към живот обгорени и облъчени деца. Ако ние нямаме човещината днес да помогнем според силите си на себеподобни, изпаднали в страшна нужда, ние не би трябвало утре да бъдем достойни за съпричастие и помощ, когато ние бъдем в подобна нужда. На рисуващите аполикаптични ужаси, ако ние приемем и помогнем на нуждаещите се днес, аз искам да напомня, че наши предшественици, очевидно по-различни от нас, са го правили по най-достоен начин във време, когато страната ни е била нито по-богата, нито по-сигурна. В началото на века страната ни прие десетки хиляди арменски бежанци без никакъв страх от съседката Турция и без никакви изгледи (за разлика от сега) за международна финансова помощ. Години по-късно страната ни прие десетки хиляди (а може би и стотици хиляди) български бежанци от изгубени във войни територии без никакви изгледи (за разлика от сега) за международна финансова помощ. След болшевишкия преврат през 1917 г. страната ни прие десетки хиляди руски бежанци, включително и цяла организирана армия под командването на ген. Врангел. Страната ни не пропадна, а заслужи уважението и на приятелите си, и на враговете си и любовта и лоялността на новите си граждани. Изглежда, че тогава в българските земи са живяли хора с по-добри сърца, с повече гражданско достойнство и кураж и с ... по-малко егоизъм. Изглежда, че безпътното тоталитарно време успя да изкорени тези добродетели. Иван Иванов, Упсала, Швеция

Най-накрая и правителството да вземе някое решение само ... А колкото до хуманизма, бликащ от думите на г-н Иванов, мога само да кажа, че в момента ни е необходим повече реализъм, за да не се стигне до катастрофа като тази с бежанците в Македония.

Почитаеми господин Иванов! Националният егоизъм няма нищо общо с личния, аз не споделям идеологията на Уидроу Уилсън за еднаквите морални аршини на държавите и личностите. Освен това е лесно да се каже, че "трябва да се прояви солидарност и съчувствие". Моят работен ден, ако има бежанци, от 12 часа дневно ще стане 16, такава ми е работата. България е била значително по-стабилна и не така опустошена, когато е приемала бежанци в други случаи. Повярвайте, и за самите бежанци е добре да не идват в България.

Г-н Иванов Подкрепям мнението ви за взаимопомоща. Предлагам ви да приемете при себе си едно албанско семейство докато преминат събитията. Сигурен съм че дори след разходите за това семейство матералното ви състояние ще надвишава значително материалното състояние на живеещите в България българи. А също така ви предлагам да сформирате подобна инициатива за българите в Швеция. Успех

Няма да досаждам, он националният егоизъм не е непременно недостатък. Личният, той не е добродетел.