Заглавието е перифраза на една друга фраза / не искам да я цитирам, за да не обидя някого/, но политиците /или поне част от тях/ днес ми донесоха поредното разочарование.Става въпрос за течащия в момента дебат относно предлагания от опозицията вот на недоверие към Правителството.Аз не искам да обсъждам основателността на това недеверие-това всеки ще направи сам за себе си.Искам да задам само един въпрос - що за народ сме ние, народ който плюе правителството си и иска свалянето му в момент, когато на километри от нас се води война? За сравнение: сърбите / дори тези, които бяха върли противници на Милошевич и неговия режим/ са застанали днес плътно зад него. Цитат: "Съединението прави силата".

Уважаема г-це или г-жо НАНА, Бих искал да уточним нещата - недоверие на правителството, съгласен съм с Вас в твърде неподходящ момент, иска не българския народ, а една или две политически партии, представени в парламента. Според мен ние не можем да стоварим отговорността за уместността по време на този ход върху всички български граждани. Тази отговорност според мен принадлежи на ръководствата на съответните партии. Искрено Ваш, Иван Иванов, Упсала, Швеция

Че правителството е тъпо - тъпо си е, но действително от този вот на недоверие няма никаъв смисъл. И тъпите комунисти знаят че не могат да го свалят, но са готови да губят може би седмица парламентарно време, вместо то да се използва за нещо съществено. Що се отнася са единството на сърбите - това е типичния военен синдром, който винаги сплотява съответната нация.

Прав сте, че искания вот е от определени политически среди.Прав сте и че може би не трябваше така бързо да обобщавам и заключавам - нека приемем, че това е резултат от моето огорчение и непосредствена реакция, тъй като слушам в ефир дебатите / а голама част от обвиненията са едни и същи непрекъснато повтаряни, и повтаряни, и пак повтаряни твърдения по логиката, че три пъти повторената лъжа става истина/. Но все пак има нещо симптоматично в това така бързо да се нахвърляме идин срещу друг / пък било то и в лицето на една партия /.Защото тези, които представляват съответната партия също са българи, нали? Ето, това е моето огорчение и недоволство.

НАНА, военновременната пропаганда активира най-нисшите инстинкти и разчита именно на тях, сърбите сега не са по-обединени от друг път, просто така изглежда. Колкото до партията, която иска вот на недоверие сега, то тя предпочита Милошевич пред Костов, такава си е. Обещавам награда за всеки цитат, в който партията на Тодор Живков и Георги Димитров е защитила, ама насериозно, българите от Западните покрайнини, да не говорим за Македония, че става страшно.

Uvazaemi g-n Iwanow, estestveno, che otgovornostta e varhu vsichki grazdani.... Ta nali nie sme gi izbirali narodnite ni predstaviteli.....

Защо опозицията в родината е импотентна? Защо червените магарета нададоха гърлен рев точно сега? Защо не им стиска, а им се иска да сграбчат руля на държавния самосвал? Защото са безотговорни и не признават интересите на България - всъщност, те поставят своите нездрави мераци над всичко, над националните интереси, над съдбата на обикновения българин, над всичко. Зайците скачат в нивата със зеле тогава, когато пазачът е зает с нещо друго.

Признавам, това е най-цветистото ти включване в този сайт. Имаш едно малко. ПП Все пак, продължавай, отърси се по-енергично от реликтовия патос на недобре замислените от некадърните ни журталисти клишета. /Виж си втората част./ То повечето хора тук се отдават на словоблудство, но с чужди фрази, все едно са гепили чужди жени. Само че не знаят горките, че процесът на залавянето е обратен.

Генерале. Припомни си Сливница ! Нима нисшите инстинкти накараха истерзаните войски да се бият за Родината си. Защитавали са България от агресора (Сърбия ) . Обединението , никога не изглежда ,, просто така ,, . Аналогията е показателна . Дали Сърбия -тогава или НАТО - днес , аз мисля ,че няма разлика .

1. В България от 1944 г. има еднопартийно управление, подчинено на чужди сили. 2. Промените от 1989 г не се отнасят до т. 1. 3. Дебатите в парламента по същество са вътрешнопартийни търкания и разногласия. 4. Има опасност тези управлявящи, за които гласувах, след месец два да съкратят армията ни и до 1000 души. Достатъчно е ЕС или НАТО да поискат това. Около такава кауза, произтичаша от т.1-5 българите не могат да се обединят. Никой не иска да бъде съучастник в закриването на собствената си държава.