ami taka de.
kato ne te haresvat oznachava che ne te haresvat.
prejiviavash go..ama niama vrushtane shtoto...vednuj kato ne sa te haresali..kak iskash da te haresat 2 put. puk bilo i to da sa smekchili tona i da sa uchtivi?
pak ne te haresvat.
tova e. otkudeto si trugnesh ne se vrushtash!!!!
pitam se samo kakvo stava ako ne ostane koi da te haresa?

...Today is where your book begins The rest is still unwritten...

дирът почва изключително много да ме дразни.

shto?
po tozi p[ovod mene google adski me iznervia.

...Today is where your book begins The rest is still unwritten...

Редактирано от eskarina на 22.01.05 16:51.

puf... sega shte hodq na teatyr... obeshtaha mi da e tyjen teatyr.

shte se zasechem dovechera...

nishto ne zarejda. tova e. ne mi se zanimava. daje ne mi se obiasniava.
a mai pak spiram da govoria. i pak se rovia v neta za gluposti.
istinata e che shte mi lipsvat. neobisnimoto spokoistvie na valio
otegchenostta na joro
panikata na neli
samouverenosttana maria
niakak zapochnah da gi haresvam.
ama kvoto pisano..
tozi put niama drami.

..a niakoi kara kolelo. i sladoled.
o setih se: nova tema

...Today is where your book begins The rest is still unwritten...

poludiah s tia taTuirovki.
kak mina teatura?

...Today is where your book begins The rest is still unwritten...

Редактирано от eskarina на 22.01.05 23:44.

beshe zabavno. na mesta. i tyjno. imashe... magii. jalko, che vinagi se chuvstvam ne na mqsto na takiva mesta, wse ednosm izpylzqla izzad pechkata... mda.

тъжно ми е, когато ги чувам как се смеят в другата стая.
все едно си изключен от човешкия род.
не изключен, а заключен в малка тъмнична изба, а светлината се процежда едва-едва.
съвсем както в една друга тъмнична стая. но тя беше на едно друго място и бих казала, в един друг свят. може да се каже, че в онзи свят бях един милион пъти по-... хм, абе по-някаква си. по-определена.
това е единственото място, където се чувствам вкъщи, освен в търново. търново ми липсва. страшно много, чак боли.
не знам защо свързах търново и фангория. от една страна между тях няма нищо общо. един град в бг и един град в главата ми. но сега търново също е в главата ми и двата града си правят компания. доста от хората, които срещнах реално или виртуално в търново пренесох вътре.

виждам тяхната тъмнина. тъжно е. колко е тъжно да гледаш как някой се лута.

тъжно е, когато гледаш как се лутат из същите места, където си се лутал ти самият. понякога изтръпвам, толкова са близо до бездната.
страшно става, когато се лутат другаде и малкият ти егоистичен ум веднага бие аларма - може би и ти ще попаднеш там.

mislia che vsichki se lutat.
s tazi razlika che ednite otrichat. dori pred tiah si.
az predpochitam da si priznavam. makar i s risk da me narichat depresarka.
svikva se.
puk i po dobre taka. otkolkoto prez smiah da palia cigara ot cigara. samo za da mine vremeto i da zablujdavam drugite che sum shtastliva, cvejarka i t.n, dokato ne pochna sama da si viarvam i da si jiveia v psevdo prekrasnia jivotec.
gluposti.

p.s imash li ideia za kakvo govoria? az niamam.
makar che dnes kazah che razbiram sebe si napulno.

...Today is where your book begins The rest is still unwritten...