Za onova
598 отговора
11290 прегледа
Заключена
43 глава
Сутринта се събудих в светлата си стая с чувството на осъден на смърт. Знаех, че ще трябва днес да говоря с баща си и някак да обясня отсъствието си; бих могла да го излъжа, но не виждах смисъл да съчинявам историйки. Той ме познаваше прекалено добре; просто следеше реакциите ми. И макар да ях доста изкусна лъжкиня, винаги ме хващаше. Като дете... вместо да ми се кара, че съм се опитала да го лъжа, само се натъжаваше. Така ме отучи да лъжа... поне него.
Тръгнх към частния му кабинет, като горделиво пренебрегвах шушукането на прислугата, която се втренчваше в мен безкрайно досадно. Почуках и влязох.
ралят беше затрупан с книжа, както винаги. Когато и да влезех в кабинета му, виждах го приведен над различни писма, карти, документи. Понякога ми четеше от тях... говореше ми за дипломация и етикет, а аз го слушах замаена от сложността на това, което в действителност правеше.
Седнах на креслото. Той повдигна глава от бумагите и ми се усмихна.
Казах му. Много неща му казах. Още като споменах Фангория, лицето му помрачня. Е, не можех даразкажа на баща си всичко, просто не можех... пропуснах някои неща, посъкратих други, изтормозено посъчиних нещичко. Не казах нищо за майка си... оставих го за най-накрая.
-- Разбрах... разбрах още нещо, -- вметнах накрая. -- Казаха ми за майка ми... казах ми всичко.
Той сякаш потъна в креслото си.
-- Съжалявам, Али, много съжалявам.... Щях да ти кажа скоро, не биваше да научаваш по този начин... Сигурно си се почувствала ужасно да ти го кажат други хора.
Аз го гледах недоумяващо.
-- С майка ти бяхме решили да ти кажем кой е баща ти, когато навършиш пълнолетие, -- начумери се той. -- Макар че едва ли щях да го направя.
Aledar~
Тръгнх към частния му кабинет, като горделиво пренебрегвах шушукането на прислугата, която се втренчваше в мен безкрайно досадно. Почуках и влязох.
ралят беше затрупан с книжа, както винаги. Когато и да влезех в кабинета му, виждах го приведен над различни писма, карти, документи. Понякога ми четеше от тях... говореше ми за дипломация и етикет, а аз го слушах замаена от сложността на това, което в действителност правеше.
Седнах на креслото. Той повдигна глава от бумагите и ми се усмихна.
Казах му. Много неща му казах. Още като споменах Фангория, лицето му помрачня. Е, не можех даразкажа на баща си всичко, просто не можех... пропуснах някои неща, посъкратих други, изтормозено посъчиних нещичко. Не казах нищо за майка си... оставих го за най-накрая.
-- Разбрах... разбрах още нещо, -- вметнах накрая. -- Казаха ми за майка ми... казах ми всичко.
Той сякаш потъна в креслото си.
-- Съжалявам, Али, много съжалявам.... Щях да ти кажа скоро, не биваше да научаваш по този начин... Сигурно си се почувствала ужасно да ти го кажат други хора.
Аз го гледах недоумяващо.
-- С майка ти бяхме решили да ти кажем кой е баща ти, когато навършиш пълнолетие, -- начумери се той. -- Макар че едва ли щях да го направя.
Aledar~
44 глава
Aledar sedeshe na kresloto, gledashe tozi, kogoto dopredi nqkolko udara na syrceto si beshe smqtala za svoi bashta, i ne mojeshe da povqrva, 4e tova se slu4vashe to4no na neq, to4no sega...
Gledashe ugrijenata mu fizionomiq, bry4icite po 4eloto mu, koito poznavashe tyj dobre, i ma4kashe iznerveno rycete v skuta si. Tova i beshe otdavnashen navik, za syshtestvuvaneto na koito tq dori ne podozirashe.
Sqkash beshe v nqkoi ot tezi koshmari, koito q napadaha noshtem...
realni
Opitvashe se da prikrie nqkak iznenadata si, potresa si, no ne uspqvashe da go napravi osobeno spolu4livo. Za nein kysmet kralqt beshe prekaleno zamislen, za da moje da pravi to4ni nabliudeniq.
Vsi4ko se beshe srutilo. Predstavata i za jivota, naprimer... podreden jivot, v koito tq beshe prestolonaslednik na krasiva i mogyshta strana. Vsyshtnost -- okazvashe se, 4e v kryvta i si te4e naj-obiknovena kryv, kryvta na maika i, koqto beshe stanala aristokrat samo po volqta na sydbata... a bashta i... Koi beshe bashta i, Drakone?
-- Nqmah namerenie da ti kazvam, Aledar. Vsyshtnost s tova shtqh da narusha obeshtanieto, koeto dadoh predi tolkova godini na maika ti... No predpo4itah da stana kletvoprestypnik, otkolkoto da kaja na dyshterq si, 4e ne sym ij bashta. Za men ti si moe dete, razbra li?
Ne, ne razbirah. Nishti4ko ne razbirah. Kakvi gi govoreshe? I kak da go pitam, koi e bashta mi? Taka shte razbere, 4e e izbyrzal, i shte se natyji.
-- Bih iskala.... -- zapo4nah az i izvednyj vdyhnovenieto mi sekna. -- Bih iskala da mi razkajete vie.
Toj se namryshti oshte pove4e. Znaeh, 4e iska da zabravi cqlata istoriq, znaeh, 4e ako mojeshe, bi pokril vsi4ko kakto ot sveta, taka i za sebe si.
-- Nali ti kazah, Ali, az teb nishto ne se promenq. Ti si prestolonaslednikyt i tova e krainoto mi reshenie.
Bolka, bolka... zashto tazi bolka?
-- Iskam da go 4uq ot vashite usta, kraliu, -- rekoh. Po-dobre da go bqh zashlevila...
Aledar~
Gledashe ugrijenata mu fizionomiq, bry4icite po 4eloto mu, koito poznavashe tyj dobre, i ma4kashe iznerveno rycete v skuta si. Tova i beshe otdavnashen navik, za syshtestvuvaneto na koito tq dori ne podozirashe.
Sqkash beshe v nqkoi ot tezi koshmari, koito q napadaha noshtem...
realni
Opitvashe se da prikrie nqkak iznenadata si, potresa si, no ne uspqvashe da go napravi osobeno spolu4livo. Za nein kysmet kralqt beshe prekaleno zamislen, za da moje da pravi to4ni nabliudeniq.
Vsi4ko se beshe srutilo. Predstavata i za jivota, naprimer... podreden jivot, v koito tq beshe prestolonaslednik na krasiva i mogyshta strana. Vsyshtnost -- okazvashe se, 4e v kryvta i si te4e naj-obiknovena kryv, kryvta na maika i, koqto beshe stanala aristokrat samo po volqta na sydbata... a bashta i... Koi beshe bashta i, Drakone?
-- Nqmah namerenie da ti kazvam, Aledar. Vsyshtnost s tova shtqh da narusha obeshtanieto, koeto dadoh predi tolkova godini na maika ti... No predpo4itah da stana kletvoprestypnik, otkolkoto da kaja na dyshterq si, 4e ne sym ij bashta. Za men ti si moe dete, razbra li?
Ne, ne razbirah. Nishti4ko ne razbirah. Kakvi gi govoreshe? I kak da go pitam, koi e bashta mi? Taka shte razbere, 4e e izbyrzal, i shte se natyji.
-- Bih iskala.... -- zapo4nah az i izvednyj vdyhnovenieto mi sekna. -- Bih iskala da mi razkajete vie.
Toj se namryshti oshte pove4e. Znaeh, 4e iska da zabravi cqlata istoriq, znaeh, 4e ako mojeshe, bi pokril vsi4ko kakto ot sveta, taka i za sebe si.
-- Nali ti kazah, Ali, az teb nishto ne se promenq. Ti si prestolonaslednikyt i tova e krainoto mi reshenie.
Bolka, bolka... zashto tazi bolka?
-- Iskam da go 4uq ot vashite usta, kraliu, -- rekoh. Po-dobre da go bqh zashlevila...
Aledar~
Редактирано от Aledar на
45 глава
Dona beshe poiskala audienciq pri princa po mnogo neobi4ajno vreme - kysno ve4erta, sled zalez slynce, kogato nikakvi audiencii ne bqha razresheni. No tq vinagi si beshe celeustremena i nqmashe nikakvo namerenie da se otkazva da postigne svoeto. Uspq da premine prez strajata, koeto samo po sebe si beshe postijenie - strajite bqha nepodkupni. Qwno i tuk si beshe svyrshil rabotata si sluhyt, 4e tykmo tq e godenicata na princa. S bydeshtite kralski veli4iq shega ne bivashe da stava.
Kralskiqt organizator - taka se nari4ashe tazi dlyjnost - beshe poslednoto prepqtstwie po pytq j kym princa. Stariqt myj kategori4no otkazvashe da q dopusne do priemnata po tova vreme. Beshe si tradicionalist i za nego nespazvaneto na protokola si beshe ravnosilno na prestyplenie. Bqlata mu brada trepereshe ot vyzmushtenie, kogato Dona vypreki kategori4niq mu otkaz prodyljavashe da nastoqwa. W glawata mu se wyrteshe ideqta, 4e tezi novoizdignati veli4iq i novoizpe4eni aristokrati si ostavat edni selqni i nishto drugo. Naprazno tq go moleshe sreshtata j s princa da byde syvsem neoficialna... dali nqma da moje organizatoryt da mu syobshti na negovo veli4estvo?
Sled kato nishto ne podejstva, Dona sedna na edno kreslo i re4e, 4e ne myrda ot tuk dokato ne vidi tozi, kogoto iska. " Ne mi puka, ako shte skandal da stava!", beshe kazala, i organizatoryt j vqrvashe,kolkoto i da ne mu se iskashe. Gledashe q - beshe nqkyde kym 18-19 godishna, dobre oble4ena i iszkliu4itelno blagovyzpitana na vynshen vid dama. Ne mojeshe da se otyrve ot useshtaneto, 4e pod tazi vynshnost se krie demon.
Dona demonstrativno razperi roklqta si, za da pokaje, 4e smqta da ostane tuk MNOGO dylgo. Nakraq zapo4na da podsmyr4a i trqbvashe da si priznae, 4e tova beshe poslednoto j oryjie. Izvadi si belosnejna nosna kyrpi4ka, pogledna organizatora s tymnite si o4i i zahlipa bezuteshno.
4asheata na tyrpenieto mu prelq. Edno ot neshtata, koeto vinagi beshe mrazil - pla4esta jena - sega mu se natrapvashe po edin nesymneno ujasen na4in. Iznerven do kraj, organizatoryt se otpravi kucukajki kym staqta na princa, jelaeiki pove4e ot vsik4o na sveta da stovari nejelanata godstenka v 4ujdi i po-opitni ryce.
-- Bahsta mi... -- zapo4na Dona i tozi pyt naistina izglejdashe razstroena, -- bashta mi po4ti mi zapowqda da se omyja za vas.
Princyt stoeshe bezmylven i prekaleno prehlasnat, za da vyzpriema kakvo to4no mu se govori.
-- Zaminavam, -- dobavi tq, i tova uspq da pronikne prez paqjinata na syznanieto mu.
-- No kak? -- re4e. -- Kyde?
-- Ne znam, -- klateshe tq otricatelnos glawa. -- Nima ima zna4enie? Iskam... Iskam da pytuvam.
-- A az?
-- Wie...
Sqkash misylta za nego 4ak sega q oseni. Dona nikoga ne se syobrazqvashe e horata okolo sebe si, nqkaksi prosto ne umeeshe da go pravi, zatova ne se i opitvashe. No vse pak beshe reshila, 4e mu dylji nqkakvo obqsnenie, dylji mu....
-- Wie se 4uwstwajte svoboden, prince. Ako do sledvashtata zima ne doida, zabravete za men. Ako dotogava sreshnete jena, koqto pojelaete da napravite svoq sypruga, pak me zabravete.
Svetlinata na sveshtite si praveshe stranni eksperimenti s liceto i... Nqkakva osobena sqnka ili igra na ly4ite sposobstva za mig to da zaprili4a na... ne 4erep. Princyt potrypna. Tolkova mnogo balove, pomisli si toi, i to4no kogato nameri jena, koqto beshe dostoina s intelekta i krasotata si da stane kralica na Armaniq... trqbva da q zagubi.
Moje bi... ako se beshe opital da q zadyrji, ako beshe napravil neshto, kakvoto i da e, ako i beshe povishil ton, tq shteshe da ostane. Jenskata i priroda se stremeshe to4no kym tova - da useti,. 4e e cenena, 4e e vajna... Zatova bashta j beshe sgreshil s jelanieto si da q napravlqva kato nqkoq vesht... vesht, koqto beshe sklonen da podari. Da, bashta i iskashe da uredi DOna vyzmojno naj-dobre.... 4estta beshe neveroqtna - kralica! Dyshterq mu, koqto po nqkakva slu4ainost ne beshe rodena kato obiknovena selqnka, shteshe da stane kralica na Armaniq!
Aledar~
Kralskiqt organizator - taka se nari4ashe tazi dlyjnost - beshe poslednoto prepqtstwie po pytq j kym princa. Stariqt myj kategori4no otkazvashe da q dopusne do priemnata po tova vreme. Beshe si tradicionalist i za nego nespazvaneto na protokola si beshe ravnosilno na prestyplenie. Bqlata mu brada trepereshe ot vyzmushtenie, kogato Dona vypreki kategori4niq mu otkaz prodyljavashe da nastoqwa. W glawata mu se wyrteshe ideqta, 4e tezi novoizdignati veli4iq i novoizpe4eni aristokrati si ostavat edni selqni i nishto drugo. Naprazno tq go moleshe sreshtata j s princa da byde syvsem neoficialna... dali nqma da moje organizatoryt da mu syobshti na negovo veli4estvo?
Sled kato nishto ne podejstva, Dona sedna na edno kreslo i re4e, 4e ne myrda ot tuk dokato ne vidi tozi, kogoto iska. " Ne mi puka, ako shte skandal da stava!", beshe kazala, i organizatoryt j vqrvashe,kolkoto i da ne mu se iskashe. Gledashe q - beshe nqkyde kym 18-19 godishna, dobre oble4ena i iszkliu4itelno blagovyzpitana na vynshen vid dama. Ne mojeshe da se otyrve ot useshtaneto, 4e pod tazi vynshnost se krie demon.
Dona demonstrativno razperi roklqta si, za da pokaje, 4e smqta da ostane tuk MNOGO dylgo. Nakraq zapo4na da podsmyr4a i trqbvashe da si priznae, 4e tova beshe poslednoto j oryjie. Izvadi si belosnejna nosna kyrpi4ka, pogledna organizatora s tymnite si o4i i zahlipa bezuteshno.
4asheata na tyrpenieto mu prelq. Edno ot neshtata, koeto vinagi beshe mrazil - pla4esta jena - sega mu se natrapvashe po edin nesymneno ujasen na4in. Iznerven do kraj, organizatoryt se otpravi kucukajki kym staqta na princa, jelaeiki pove4e ot vsik4o na sveta da stovari nejelanata godstenka v 4ujdi i po-opitni ryce.
-- Bahsta mi... -- zapo4na Dona i tozi pyt naistina izglejdashe razstroena, -- bashta mi po4ti mi zapowqda da se omyja za vas.
Princyt stoeshe bezmylven i prekaleno prehlasnat, za da vyzpriema kakvo to4no mu se govori.
-- Zaminavam, -- dobavi tq, i tova uspq da pronikne prez paqjinata na syznanieto mu.
-- No kak? -- re4e. -- Kyde?
-- Ne znam, -- klateshe tq otricatelnos glawa. -- Nima ima zna4enie? Iskam... Iskam da pytuvam.
-- A az?
-- Wie...
Sqkash misylta za nego 4ak sega q oseni. Dona nikoga ne se syobrazqvashe e horata okolo sebe si, nqkaksi prosto ne umeeshe da go pravi, zatova ne se i opitvashe. No vse pak beshe reshila, 4e mu dylji nqkakvo obqsnenie, dylji mu....
-- Wie se 4uwstwajte svoboden, prince. Ako do sledvashtata zima ne doida, zabravete za men. Ako dotogava sreshnete jena, koqto pojelaete da napravite svoq sypruga, pak me zabravete.
Svetlinata na sveshtite si praveshe stranni eksperimenti s liceto i... Nqkakva osobena sqnka ili igra na ly4ite sposobstva za mig to da zaprili4a na... ne 4erep. Princyt potrypna. Tolkova mnogo balove, pomisli si toi, i to4no kogato nameri jena, koqto beshe dostoina s intelekta i krasotata si da stane kralica na Armaniq... trqbva da q zagubi.
Moje bi... ako se beshe opital da q zadyrji, ako beshe napravil neshto, kakvoto i da e, ako i beshe povishil ton, tq shteshe da ostane. Jenskata i priroda se stremeshe to4no kym tova - da useti,. 4e e cenena, 4e e vajna... Zatova bashta j beshe sgreshil s jelanieto si da q napravlqva kato nqkoq vesht... vesht, koqto beshe sklonen da podari. Da, bashta i iskashe da uredi DOna vyzmojno naj-dobre.... 4estta beshe neveroqtna - kralica! Dyshterq mu, koqto po nqkakva slu4ainost ne beshe rodena kato obiknovena selqnka, shteshe da stane kralica na Armaniq!
Aledar~
46 глава
-- Maйка ти се върна след повече от година, бях се отчаял вече. Мислех си, че никога няма да се върне... Но тя се върна. Затова, когато и ти изчезна, се надявах, че ще се върнеш някой ден, Аледар.
-- Какво ти разказа тя за отсъствието си? -- попитах нетърпеливо.
-- Почти нищо, за жалост. Каза ми, че е живяла във Фангория - това беше първото, което спомена.
Първоначално принцът не можа да я познае. Явно спомените му за Дона бяха много по-неточни, отколкото тези на Организатора; тъкмо Организаторът се беше приближил до него една вечер и му беше пошепнал, че една млада дама желае да го види. Гласът му беше настоятелен, което само по себе си беше странно за човек, виждал през дългия си и подреден живот какво ли не.
Принцът беше станал от масата незабавно.
Всъщност... дори не предполагаше, че това може да е тя.
Но това пред него определено беше Дона. Една Дона, която не можеше да познае.
Беше бледа и с впити страни; изглеждаше преуморена до смърт и това го трогна. Беше станала и много по-красива, но тази красота нямаше нищо общо с това, което го беше впечатлило преди повече от година. Красотата й беше мъртва.
Дона му обясни тихо, че през изминалата година е изживяла изключително тежък период; че едва ли ще бъде способна да изпълни обещанието, което бе дала - ако той все още иска, да се сгодят, когато тя се завърне.
Страстта го беше връхлетяла отново и той не можеше да се противопоставя. Всъщност Дона имаше нещастието да привлича така, че да не могат да я забравят. Странно беше....
Нещастие е думата...
Той започна да настоява, тя мълчеше и накрая изтърси, че е женена.
След малко добави с мъка, все едно че чак сега възприемаше този факт, че е БИЛА женена. Това го стресна... Дона беше принадлежала на друг мъж и това автоматично я лишаваше от правото да стане нечия съпруга за в бъдеще.
Принцът беше млад... и прекалено влюбен, за да се съобразява с каквото и да е. Всъщност... гледаше я и беше сигурен, че ще я накара да го обича.
-- Мисля, 4е нося детето му, -- каза Дона и млъкна.
Aledar~
-- Какво ти разказа тя за отсъствието си? -- попитах нетърпеливо.
-- Почти нищо, за жалост. Каза ми, че е живяла във Фангория - това беше първото, което спомена.
Първоначално принцът не можа да я познае. Явно спомените му за Дона бяха много по-неточни, отколкото тези на Организатора; тъкмо Организаторът се беше приближил до него една вечер и му беше пошепнал, че една млада дама желае да го види. Гласът му беше настоятелен, което само по себе си беше странно за човек, виждал през дългия си и подреден живот какво ли не.
Принцът беше станал от масата незабавно.
Всъщност... дори не предполагаше, че това може да е тя.
Но това пред него определено беше Дона. Една Дона, която не можеше да познае.
Беше бледа и с впити страни; изглеждаше преуморена до смърт и това го трогна. Беше станала и много по-красива, но тази красота нямаше нищо общо с това, което го беше впечатлило преди повече от година. Красотата й беше мъртва.
Дона му обясни тихо, че през изминалата година е изживяла изключително тежък период; че едва ли ще бъде способна да изпълни обещанието, което бе дала - ако той все още иска, да се сгодят, когато тя се завърне.
Страстта го беше връхлетяла отново и той не можеше да се противопоставя. Всъщност Дона имаше нещастието да привлича така, че да не могат да я забравят. Странно беше....
Нещастие е думата...
Той започна да настоява, тя мълчеше и накрая изтърси, че е женена.
След малко добави с мъка, все едно че чак сега възприемаше този факт, че е БИЛА женена. Това го стресна... Дона беше принадлежала на друг мъж и това автоматично я лишаваше от правото да стане нечия съпруга за в бъдеще.
Принцът беше млад... и прекалено влюбен, за да се съобразява с каквото и да е. Всъщност... гледаше я и беше сигурен, че ще я накара да го обича.
-- Мисля, 4е нося детето му, -- каза Дона и млъкна.
Aledar~
12 ноември 2001 - част 1
Дневнико, днес денят е сив. Понякога ми се струва, че всички дни са такива, може би защото не правя разлики между тях.
Получих малка дупка... нямало ме е към 5 часа. Не си спомням, къде съм била, нито какво съм правила. Забелязвам, че тези прозорци се увеличават. Нещо в мен се опитва да ми каже, че има проблем.
Липсва ми един човек.
Всъщност... нямам на кого да кажа това, Копривщице. Затова го kазвам на теб, ти ще ме разбреш, и ти си жена. Не ми се обяснява... всъщност днес цял ден си мисля за него. Ей тъй... чета книга, возя се в седмицата, и изведнъж се отнасям нанякъде. Спомням си отдавна забравени реплики, разменени мисли, разказани истории... и ми става тъжно. Още по-тъжно ми става от факта, че за пореден път трябва да се прикривам и да не давам знак какво точно става там някъде.
Болно ми е заради това. Имам чувството, че съм загубила свободата си, а това е нещо, което не мога да прежаля. Сещам се за едни други времена, когато волността беше единствената ми характеристика. Сега се затварям в стаята с жълти пердета и гледам Хераста, цветето си. С нея си говорим; другото ми цвете, Марес, не е много разговорчив...
Хери, казвам й, Хери, кажи ми, какво да правя, как да променя... как да променя нещата... как да стане...
Тя протяга листа, за да ме утеши.
Все греша. Не знам защо, но греша.
Aledar~
Получих малка дупка... нямало ме е към 5 часа. Не си спомням, къде съм била, нито какво съм правила. Забелязвам, че тези прозорци се увеличават. Нещо в мен се опитва да ми каже, че има проблем.
Липсва ми един човек.
Всъщност... нямам на кого да кажа това, Копривщице. Затова го kазвам на теб, ти ще ме разбреш, и ти си жена. Не ми се обяснява... всъщност днес цял ден си мисля за него. Ей тъй... чета книга, возя се в седмицата, и изведнъж се отнасям нанякъде. Спомням си отдавна забравени реплики, разменени мисли, разказани истории... и ми става тъжно. Още по-тъжно ми става от факта, че за пореден път трябва да се прикривам и да не давам знак какво точно става там някъде.
Болно ми е заради това. Имам чувството, че съм загубила свободата си, а това е нещо, което не мога да прежаля. Сещам се за едни други времена, когато волността беше единствената ми характеристика. Сега се затварям в стаята с жълти пердета и гледам Хераста, цветето си. С нея си говорим; другото ми цвете, Марес, не е много разговорчив...
Хери, казвам й, Хери, кажи ми, какво да правя, как да променя... как да променя нещата... как да стане...
Тя протяга листа, за да ме утеши.
Все греша. Не знам защо, но греша.
Aledar~
12 ноември 2001 - част 2
Понякога ми се струва, че не е нормално да говоря с цвете. А после се сещам за Блага Димитрова и книгата й "Лице". Там главната героиня, стара мома, беше силно емоционално обвързана с фикуса си. Е, поне не му беше дала име. А моята Хераста...
По дяволите, този човек се е напъхал в главата ми!!!!!!! Какво да направя? Ето... спомням си вече почти всичко и това ме тормози прекалено много. Буферът не можа да задейства и да ме спре, не искам да мисля за него, не искам, не искам, не искам, не искам!
Понякога го чувам.
Струва ми се, че за няколко месеца успях да направя от себе си едно нищо. Брависимо, Аледар!
Егати и проститутката си.
Знаеш защо:)
ne moga da spra da se 4udq
kakwo to4no ne e nared
kyde sgreshih otnovo
otnovo
otnovo
otnovo
otnovo
otnovo
otnovo
otnovo
otnovo
i pak otnovo.
mislq si
4e
ponqkoga
ne mojesh da spresh da greshish
zashtoto i greshkite sa priqtni
potyvam
Aledar~
По дяволите, този човек се е напъхал в главата ми!!!!!!! Какво да направя? Ето... спомням си вече почти всичко и това ме тормози прекалено много. Буферът не можа да задейства и да ме спре, не искам да мисля за него, не искам, не искам, не искам, не искам!
Понякога го чувам.
Струва ми се, че за няколко месеца успях да направя от себе си едно нищо. Брависимо, Аледар!
Егати и проститутката си.
Знаеш защо:)
ne moga da spra da se 4udq
kakwo to4no ne e nared
kyde sgreshih otnovo
otnovo
otnovo
otnovo
otnovo
otnovo
otnovo
otnovo
otnovo
i pak otnovo.
mislq si
4e
ponqkoga
ne mojesh da spresh da greshish
zashtoto i greshkite sa priqtni
potyvam
Aledar~
14 ноември 2001
Dnes dori i Herasta nqkak ne jelaeshe da govori s men. Moje bi zaradi mislite mi...
Spomnih si mesec... qnuari. To4no qnuari.
Togava 4uh glasa mu za pryv pyt. Sybudih se rano sutrinta i go 4uh da me vika. Kazah si - Ali, tolkova si hlytnala, 4e daje i sluhovi haliucinacii polu4avash. Breh, kak go napravi tozi 4ovek?
Togava razbrah, 4e neshtata sa seriozni.
Znaesh li, Koprivshtice, shte mi se da moga da protegna edna dylga-dylga ryka i samory4no da si izdyrpam ushite, kakto si leja tam, v staqta s rozovi tapeti.
Ne, samory4noto dyrpane na ushi ne e dostaty4no.
Vsyshtnost - i ne se sheguvam - iskam da se protegna i da zabiq glawata si v stenata, dokato se 4ue zvyn kato ot biene na kambana.
Zashtoto liubov nqma.
Misleh si, 4e kogato minaliqt noemvri izkonsumirah svoqta salata na zagubenite iliuzii, sym konsumirala i vqrata si, 4e liubov ima.
Samo 4e za tazi generalna iliuziq mi potrqbva mnogo pove4e vreme za gyltane...
Sega mi ostava samo da se samopodigravam.
Ve4noto SAMO.
Aledar~
Spomnih si mesec... qnuari. To4no qnuari.
Togava 4uh glasa mu za pryv pyt. Sybudih se rano sutrinta i go 4uh da me vika. Kazah si - Ali, tolkova si hlytnala, 4e daje i sluhovi haliucinacii polu4avash. Breh, kak go napravi tozi 4ovek?
Togava razbrah, 4e neshtata sa seriozni.
Znaesh li, Koprivshtice, shte mi se da moga da protegna edna dylga-dylga ryka i samory4no da si izdyrpam ushite, kakto si leja tam, v staqta s rozovi tapeti.
Ne, samory4noto dyrpane na ushi ne e dostaty4no.
Vsyshtnost - i ne se sheguvam - iskam da se protegna i da zabiq glawata si v stenata, dokato se 4ue zvyn kato ot biene na kambana.
Zashtoto liubov nqma.
Misleh si, 4e kogato minaliqt noemvri izkonsumirah svoqta salata na zagubenite iliuzii, sym konsumirala i vqrata si, 4e liubov ima.
Samo 4e za tazi generalna iliuziq mi potrqbva mnogo pove4e vreme za gyltane...
Sega mi ostava samo da se samopodigravam.
Ve4noto SAMO.
Aledar~
47 глава
Седях уморена и намусена; чаках най-после да чуя името на фангориатеца, станал мой баща. Едва ли това име щеше да ми говори нещо, но все пак... исках да знам.
-- Сигурен съм, че Аркон е бил невероятен човек, -- рече кралят и ме загледа изпитателно.
-- Всъщност... той е най-интересната фангорийска легенда, -- промърморих. -- Всъщност, исках да ви кажа нещо важно, кралю. Щом вече произходът ми е ясне, също тъй явно е, е не е справедливо тронът да бъде наследен от мен. Наирена е престолонаследникът. Ако трябва да подпиша официален отказ, ще го подпиша.
-- Глупости! -- изведнъж той съвсем загуби самообладание. -- Ти ще наследиш трона и това е крайното ми решение.
-- Но защо? Нека си говорим открито - аз съм чуждо и натрапено ви дете; между нас няма никаква кръвна връзка. Вярно е, че за мен вие сте единственият баща, който някога съм имала, и аз ще ви обичам и занапред като такъв. Но не мога да разбера, защо пренебревате единственото си дете, дете, което носи вашата кръв.
Бях от простолюдието, това си е факт...
Кралят се завъртя недоволно на стола си. Сякаш се опитваше да се сдържи да каже нещо... А после внезапно избухна и загуби всякаква мярка. Заеквайки ми обясняваше, че през годините бе изпитвал някакви колебания, но сега бил убеден, че Наирена е абсолютно неспособна да поеме тази отговорност.
-- Дори и да я оженя, тя никога няма да е способна сама да се погрижи за кралството ни, Аледар. Колкото и да ми е болно да говоря така за детето си, не мога да разбера, как нищо не е наследила от майка ти... Мекошава е; жените могат да си позволят да притежават това качество, но не и кралиците.
-- Но... В мен няма нито капка кралска кръв! -- запротестирах, угнетена от приказките му. Не смятах, че е редно да отхвърля по този начин детето си.
-- Аледар, като пораснеш малко повече, ще разбереш, че кралете са крале по дух и се раждат такива, а не придобиват качеството по наследство.
Замълчах си. Беше прав някакси. Отчасти поне.
Трябваше да реша; можех да остана тук и да се грижа за страната си. Можех да се опитам да забравя Фангория; от друга страна - можех да й помогна със злато и оръжия; хазната можех да я източа в тази посока, без да съжалявам.
А можех и да се върна и да подуша смъртта, да почувствам кръвта по устните си, като оставя Наирена да порасне и да се попромени.
Aledar~
-- Сигурен съм, че Аркон е бил невероятен човек, -- рече кралят и ме загледа изпитателно.
-- Всъщност... той е най-интересната фангорийска легенда, -- промърморих. -- Всъщност, исках да ви кажа нещо важно, кралю. Щом вече произходът ми е ясне, също тъй явно е, е не е справедливо тронът да бъде наследен от мен. Наирена е престолонаследникът. Ако трябва да подпиша официален отказ, ще го подпиша.
-- Глупости! -- изведнъж той съвсем загуби самообладание. -- Ти ще наследиш трона и това е крайното ми решение.
-- Но защо? Нека си говорим открито - аз съм чуждо и натрапено ви дете; между нас няма никаква кръвна връзка. Вярно е, че за мен вие сте единственият баща, който някога съм имала, и аз ще ви обичам и занапред като такъв. Но не мога да разбера, защо пренебревате единственото си дете, дете, което носи вашата кръв.
Бях от простолюдието, това си е факт...
Кралят се завъртя недоволно на стола си. Сякаш се опитваше да се сдържи да каже нещо... А после внезапно избухна и загуби всякаква мярка. Заеквайки ми обясняваше, че през годините бе изпитвал някакви колебания, но сега бил убеден, че Наирена е абсолютно неспособна да поеме тази отговорност.
-- Дори и да я оженя, тя никога няма да е способна сама да се погрижи за кралството ни, Аледар. Колкото и да ми е болно да говоря така за детето си, не мога да разбера, как нищо не е наследила от майка ти... Мекошава е; жените могат да си позволят да притежават това качество, но не и кралиците.
-- Но... В мен няма нито капка кралска кръв! -- запротестирах, угнетена от приказките му. Не смятах, че е редно да отхвърля по този начин детето си.
-- Аледар, като пораснеш малко повече, ще разбереш, че кралете са крале по дух и се раждат такива, а не придобиват качеството по наследство.
Замълчах си. Беше прав някакси. Отчасти поне.
Трябваше да реша; можех да остана тук и да се грижа за страната си. Можех да се опитам да забравя Фангория; от друга страна - можех да й помогна със злато и оръжия; хазната можех да я източа в тази посока, без да съжалявам.
А можех и да се върна и да подуша смъртта, да почувствам кръвта по устните си, като оставя Наирена да порасне и да се попромени.
Aledar~
48 глава
На другия ден си събрах багажа; пренебрегнах заплахите на баща си, че щял да ме затвори в източната кула, докато ми дойде акъла в глвата. Може би беше стигнал сам до извода, че ще трябва да ме държи там десетилетия. Не се виждаха никакви перспективи да поумнея, поне не в смисъла, който той влагаше.
Този път нямаше да се измъквам в потайни доби; избрах си кон от кралската конюшня, намерих си нови дрехи и заминах още същия ден.
Толкова бях бързала да се прибера, а какво се беше получило...
Гледах Арамгард как намалява в далечината... как замъкът придобива размери на детска играчка...
Винаги съм била от хората, които не обичат да се задържат на едно място твърде дълго.
Този път щеше да се воюва.
Aledar~
Този път нямаше да се измъквам в потайни доби; избрах си кон от кралската конюшня, намерих си нови дрехи и заминах още същия ден.
Толкова бях бързала да се прибера, а какво се беше получило...
Гледах Арамгард как намалява в далечината... как замъкът придобива размери на детска играчка...
Винаги съм била от хората, които не обичат да се задържат на едно място твърде дълго.
Този път щеше да се воюва.
Aledar~
18 ноември 2001
Днес се замислих, че съм абсолютен маниак; нещо повече, сигурна съм, че нещо съвсем е объркано с мен.
Имам странни халюцинации.
Една част от мен е натърпелива и бърза към поредната среща w mileniuma; mesecyt e февруари.
Странно, защо ми е толкова трудно да забравя???
зле ми е
Aledar~
Имам странни халюцинации.
Една част от мен е натърпелива и бърза към поредната среща w mileniuma; mesecyt e февруари.
Странно, защо ми е толкова трудно да забравя???
зле ми е
Aledar~
26 ноември 2001
Сънувах, че пълзя. Пълзя под шума на гранатите и шрапнелите. Сънувах, че другарите ми загиват. Сънувах, че ... че съм загубила сърцето си.
После го видях на бойното поле. Сърцето, де.
Кървеше. Кървеше сред дима и пушека, туптеше уплашено и забързано.
Помислих си...
... как ли да го взривя?
Aledar~
После го видях на бойното поле. Сърцето, де.
Кървеше. Кървеше сред дима и пушека, туптеше уплашено и забързано.
Помислих си...
... как ли да го взривя?
Aledar~
Re: 26 ноември 2001
тук е мястото да напиша най най най любимото нещо което съм прочела:)
в пустинята видях човек
гол
озверял
клечеше на земята
и стискаше сърцето си
и го ядеше..
-горчиво ли е , приятелю? - попитах го аз.
-горчиво е. - отвърна той.
Но ми харесва.
Защото е горчиво
и е мое.
в пустинята видях човек
гол
озверял
клечеше на земята
и стискаше сърцето си
и го ядеше..
-горчиво ли е , приятелю? - попитах го аз.
-горчиво е. - отвърна той.
Но ми харесва.
Защото е горчиво
и е мое.