ПОЩАЗатвори
Име:
Парола:
Регистрирай Free

Клубове Дир.бг
powered by diri.bg
търси в Клубове diri.bg Разширено търсене

Вход
Име
Парола

Клубове
Dir.bg
Взаимопомощ
Горещи теми
Компютри и Интернет
Контакти
Култура и изкуство
Мнения
Наука
Политика, Свят
Спорт
Техника
Градове
Религия и мистика
Фен клубове
Хоби, Развлечения
Общества
Я, архивите са живи
Клубове Дирене Регистрация Кой е тук Въпроси Списък Купувам / Продавам 23:35 25.10.14 
Градове
   >> Копривщица
*Кратък преглед

Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
Тема Za onova  
Авторdrakona (Нерегистриран)
Публикувано26.06.01 20:00



За онова, което става, ако става нещо въобще... моля ви да не ми четете писанията, нещо ми е тежко, искам да се изплача, а ме е срам ве4е да го правя пред приятелите си; срам ме е.
Честно казано, смятам да направя този клуб нещо като място за оплакване.И така тук никой не идва... защо да не си го приватизирам един вид?



Тема Re: Za onovaнови [re: drakona]  
Автордpakoнa (Нерегистриран)
Публикувано26.06.01 20:03



какъв дракон съмм аз? едно нищо... седя и се самосъжалявам... цял ден...



Тема за същотонови [re: дpakoнa]  
Авторнeвepeнд (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 10:59



А едно време сякаш не беше така. Бях по-силен, бях устойчив... а може би си го внушавам това? Може би винаги съм бил слаб? Или така ми се струва?
Объркан съм, много съм объркан. все едно че йивотът ми се е разпаднал на съставните си части и аз не знам какво да правя и как да го направя. и дали въобще да правя нещо?
Има дни, почти всички дни, в които просто се опитвам да живея. Ей така, без много шум или хвалби... просто да живея някакси, без да се замислям много какво правя, защо го правя.
А в останалите дни... мисля за самоубийство. Мисля за ножа, който ще се плъзне по китката ми; мисля за кървавата вода; мисля за болката, която ще пищи в съзнанието ми; мисля за почивката, толкова необходима. И си казвам... хех, какво правя тук още?
Мога да си отговоря сам. Опитвам се да помагам. Опитвам се да осветявам хората около себе си; да им давам част от себе си, най-нежната част... занесена и усмихната част... обичаща част. Защото съм способен да обичам, колкото и да ме е страх да си го призная. Обичах един човек май... или ми беше приятно да го чувам да ми говори неща, които всеки човек иска поне веднъж в живота си да ги чуе; е, чух ги. Стига ми толкова.
Страх ме е да обичам хората... страх ме е, че ще ги загубя... страх ме е.



Тема za nejnosttaнови [re: нeвepeнд]  
Авторpak toj (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 13:15



I pak za tova, za smyrtta de.
Tazi smyrt, koqto za men se prevyrna v nqkakvo uteshenie i zamestitel na vsi4ko, koeto mi llipsva.... priqteli, roditeli, opora i podkrepa, liubov.
Ponqkoga se osmelqvam da da si me4taq za liubov, makar 4e pyrviqt i posleden pyt, kogato se osmelih da se opitam da realiziram me4tite si, me posma4kaha... i kak stna taka, 4e edna spodelena liubov se obyrka tolkova? Moga li da znam, ne me pitai... ne znam. Luiz... taka se nari4ah edno vreme, koagto pak bqh v bezdnite na syznanieto si. Luiz... a sega... sega sym neshto syvsem drugo, stanah neshto drugo. Opitvam se da se spasq taka, ne znam zashto.
Ednata moq 4ast kreshti za pomosht, kakvato i da e pomosht, ot koito i da e. A drugata se smee tirani4no, kazva mi da ne se zablujdavam, da ne se lyja samaat sebe si; kazva,... vzemi noja, stiga tolkova... ostyr e, nali? na men mi haresva taka... da si myrtyv; da si neshto novo, neshto drugo.
mislq si, 4e nqkoq nosht shte go napravq. ei taka, shte go napravq. i se 4udq - nqkoi dali shte si spomnq za men? dali shte reve? ili... pustinq, to4no kato jivoa mi. kak vsyshtnost moga da nari4am jivot tova iztezanie?
mislq, 4e mi trqbva po4ivka ot tozi jivot.
iskam edno leglo...
meko i hladno leglo sys sateneni 4arshafi; beli sateneni 4arshafi; prohlada... otvoreni prozorci, vqtyr v zavesite... studeni sokove, voda... 4uvam vodata, 4uvam q... shumoli, bylbuka, pee... lee se okolo men, prispiva me... bqlo, nishto 4erno nqma okolo men... nikakvi drugi cvetove osven edna belota... belota vsepoglyshtashta, vseobzemashta, tancuvashta v preumorenite mi o4i... useshtam kak vqtyryt se prokradva sred zavesite, povdiga gi, zavihrq gi... kyde sa jitata, kyde sa... beli zavesi, prozra4ni, edva prikrivat legloto... samo zvukyt na potoka, za vodata, koqto se lee, samo toi ostana v syznanieto mi... samo tova... vqtyryt v jivoto zeleno more, v ryjta... ne, v zavesite e, v zavesite, tezi zavesi, koito medokosvat s kraishtata si...
leja, razperil ryce v nqkakva iznemoga.... nqmam sili da disham, umiram sqkash, no tova e edna shtastliva smyrt, smyrt krasiva i blajena, smyrt belosnejno-satenena; sred shuma na vqtyra i vodata.... tq se lee, 4uvash li q? i az sym bqla na fona na 4arshafite.... mle4na, katro mle4niq pyt... kosata mi e s cveta na prezrqlo jito... no tova ne e bqla koja, a blednina... lishenost ot kryv, lishenost ot cvqt nqkakyv; lishenost ot jivot.
ponqkoga mi se struva, 4e umiram. a posle se seshtam, 4e naistina umiram, samo deto ne smeq da si go priznaq; ne smeq. strah me e. strah me e da znam, 4e tova ne zavisi ot men, 4e zavisi ot nqkoi drug, ot sydbata moje bi. moej bi sydbata e kazala - abe dete, nez naesh li 4e nishto ne mojesh da napravish? umirash! Umirash! Kolko ti ostava? Malko li e? I kato se setq za tova si kazvam - kakyv e smisylyt togava da se samoubivam, kato taka ili ina4e mi ostava .... kolko.... ne znam kolko, ne znam. malko li e, mnogo li e, sredna rabota moje bi;
ne znam dori dali stava vyrpos za meseci ili za dni,.... ili za godini.... bolestta mi e takava, 4e moga samo da predpolagam v koi den to4no prosto shte se svle4a na zemqta.... i nqma da moga da pomrydna ve4e.... syrceto mi prosto shte e otkazalo, kakvo da napravq.... a si misleh, 4e shte moga da napravq neshto v tozi skapan jivot, vmesto tova,,,, da reshavat vmesto men.
I znam edno... moje bi, ako resha taka, vypreki vsi4ki bolki i myki, shte oceleq. shte jiveq. Samo edno mi trqbva i lekarqt taka kaza - volq za jivot. a tq lipsva... i shte lipsva, dokato se samoprispivam i samouteshavam s misli za smyrt... leka smyrt, byrza smyrt... nejna i celuvashta me...
celuvki....
ima dni, v koito umiram nqkoi da me celune.
ne dni...
momenti.
momenti, v koito mi stava zle i si kazvam... molq se... iskam...
no nqma kak.
i ostavam necelunata.
taka e.



Тема Fangoriatнови [re: drakona]  
Авторosmata (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 13:40



Za imeto...

predi nqkolko godini, desetina po-to4no... togava... izostavih paralelniq si svqt, bqh go izrastnala. Pyrviqt mi paralelen svqt.... v nego.... toi beshe neshto kato western, s cowboy-i i pishtovi... bqh se vliubila v ediniq ot glavnite si geroi, toi se beshe prevyrnal v centyr za men... no toi beshe jestok, mnogo jestok... ubivashe ... a az sym humanist, pone sega sym, ne bih ubila nikoi, zashtoto vsqko 4oveshko syshtestvo mi e cenno, vsqko... predi misleh, 4e nqkoi hora ne zaslujavat da syshtestvuvat... a sega si kazvam... koq sy az, 4e da opredelqm koi stava i koi ne? koq? i kak sym si go pozvolqvala tova... da sym sydnik na horata... dori i maika si razkritikuvah, 4e ne se griji za men, 4e me iztormozi....

ta v tozi svqt... trqbvahse da se otkysa ot nego, ne mojeh da prodyljavam taka, ne mojeh.... razbrah, 4e neme otrazqva, a mi trqbvashe svqt, koito da e po moi obraz i podobie...
Taka syzdadoh Fangoriat. Miliqt mi... miliqt mi svqt!
Tova e svetyt na Aledar. Svetyt na Aledar Infinity. kak zvu4i samo.... Ime i familiq.

Zaradi Fangoriat se otkysnah tolkova ot realniq svqt... paralelite sa po-nejni kym men, a az ne ponasqm grubostta, vse edno pod kakva forma e maskirana.



Тема Fangoriatнови [re: drakona]  
Авторosmata (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 14:08



Fangoriate, grade na me4tite! fangoriate, stolica na sylzite! Fangoriate, uteshiteliu na metejnite! Fangoriate, liubov moq, syrce moe... edinstveni moi...
Vyv Fangoriat... tam neshtata... sa drugi...
Malki kyshtii4ki, beli kyshti4ki s dvor4eta... s lozi, rajonyt e vinodobiven... mnogo kone, vsqko domakinstvo si ima kon, dori i nai-bednite... makar 4e tuk e beden samo tozi, koito e izbral tova... rabota ima za vsi4ki, koito pojelaqt da rabotqt... horata si pomagat, jiveq zaedno... naistina jiveqt, a ne syjitelstvat...
niski ogradi, kamenni... tuk kamykyt e na po4it... ogradite sa niski, zashtoto nqma krajbi...
V me4tite si jiveq tam. Na ulica "Myni4ka" N 8... malka uli4ka v pokraininite na stolicata... kamenna kyshti4ka. Zaobikolena e ot dvor4e... i gradinka. Otglejdam cvetq tam, i to ne kakvi da e... za tezi cvetq horata izminavat kilometri... s tova se izdyrjam, s cvetqta si. Ne gi proodavam, prosto si podarqvam... a horata mi ostavqt po neshto, kolkoto da se prehranvam.
Kyshtata mi e na dva etaja... na dolniq e samo kuhnqta, golqma staq, kato vsekidnevna q izpolzvam... Dve ot stenite sa zaeti ot etajerka; stari knigi, s kojena podvyrziq... nqkoi sa s magii... s mnogo iliustracii... tuk prekarvam dnite si, sred knigite... no prez po-golqnmata 4ast ot vremeto si sym v gradinata.
A na vtriq etaj... to e tavanska stai4ka mai, myni4ka, mnogo myni4ka... s prozorci v 4etiri posoki... tova e spalnqta mi... zaspivam, legnala po korem, gledaiki zvezdite prez izto4niq prozorec... sutrin gledam izgreva, ve4er - zaleza... zaleza na svetovete...
A gradinata mi... dyrveta, plodovi dyrveta. Vsqkakvi - vishni, qbylki, 4ereshi, krushi, slivi, praskovi, kaisii... narove i limoni... kogato cyftqt, ne izlizam ot gradinata si... prosto si leja na trevata... sled kato si svyrsha rabotata s cvetqta, lqgam po gryb na sqnka... gledam belite oblaci, koito se plyzgat po ogldalno-sinioto nebe... i par4encata sineva, koqto prozira prez belotata na cvetovete... leja v trevata... ryjta... ne, nikakva ryj, trevata... i nabliudavam kak se vyrtqt vyv vyzduha malkite beli cvet4eta... na vishnite...



Тема osobenoнови [re: osmata]  
Авторpak tq (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 14:46



tam jivee Aledar... bezkrainata i kazvat horata, taka q nari4at... taka me nari4at...
Cvetqta... kakvo osbeno ima v tqh?

Beli rozi. Samo beli rozi.
No tezi rozi ne sa obiknoveni. Magiq... znaesh li kakvo e magiq? Az sym magiq naprimer. Malko magiq... malko iznemoshtqla i myjdukashta magiq. No vse pak magiq. Predi bqh bqla magiq... sega malko sym pomytnqla, no tova e zashtoto sym bolna, ne za drugo... vse oshte sym zapazila svetlinata si. Pone 4ast ot neq.

Ami da, ne sym vse v 4erno, ne govorq za drehite. Makar 4e vsi4kite mi drehi sa 4erni, bez izkliu4enie. Ot glavata do petite. 4erni drehi. 4erni predmeti. Minalata godina si bqh oka4ila edin plakat na stenata... 4eren karton, 65 na 55 santimetra. Horata vlizat... i se vtren4vat v nego. Pitat me zashto, kakvo e tova. Kazvah im na vseki neshto razli4no... na edin kazah, 4e tova e dushata mi, i ne go izlygah... a moje bi sym go izlygala?
Imam dni, v koito svetq; izly4vam takava energiq, 4e zaslepqvam horata okolo sebe si, ne mogat da go izdyrjat tova... a az sym aktivna i siqq... tova e dumata - siqq, svetq. Svetq v bqlo. Usmihvam se i horata se obryshtat sled men, zashtto v tezi momenti sym krasiva, krasiva do ot4aqnie s tozi neestestven priliv ot energiq i ogyn. Togava sym i malko hishtna, malko strastna, malko luda... jiveq, disham, smeq se do iznemoga... po venite, tezi veni, koito iskah da prereja i iskam da prereja... po tezi veni te4e svetlina, a ne kryv, kakvato te4eshe predi... togava ne me e strah da obi4am, nito da iskam, nito da jelaq... togava sym sposobna da osvetq tezi okolo men, osvetqvam i sebe si, pone za malko, za myni4ko da usetq kak vsi4ko tova, koeto razdavam na horata, preminava prez men kato prez nqkakyv provodnik... stoq pred lunniq ogyn i protqgam rycete si, iskam da se stoplq pone malko, myni4ko, molq se za tazi toplina, iskam tq da plyzne po tqloto mi, da plyzne po dushata mi, koqto pokrih s tolkova mnogo 4erni drehi i 4erni misli.
Spomnqm si tova, koeto bqh edno vreme.... edna druga Aledar, edna nejna Aledar; vsyshtnost... koga li sym bila nejna? Tova e iliuziq nqkakva, to4no taka, iliuziq. Edin myj samo e iskal ot men da byda nejna s nego; a az ne znaeh kak. ne znaeh kakvo da mu kaja, kak da go kaja... i opitah vyrhu edno ku4e. Ku4e, da. Ot bezdomnite. behse go strah ot men, sgurno sa go udrqli. Rymjeshe mi. A az mu vikam... tiho, mili... togava za pryv pyt q kazah tazi duma na nqkoi realno... tiho, mili, mili... dokosnah go, a to se plashi, nervno e... zapo4nah da mu govorq, to mi rymji... mili... mili, syrce moe, dusha moq... edinstveni... iskam te... ne znaeh kakvo da kazvam, kak da go kazvam... dokosvam go leko po ushite, dokosvam go edva po gyrdite... a to treperi... i az s nego... kazah mu, 4e go obi4am... i tova ne bqh kazvala predi, no go kazah... mili.... prystite mi se beleqt po kozinata mu... a to... legna... obyrna se po gryb, zavyrtq opashka... slushashe me, moje bi...
V posledstvie neshtatat se zavyrtqha taka, 4e ne se naloji da gi kazvam tezi dumi na nikoi. Ostanaha si za ku4eto samo...



Тема самонови [re: drakona]  
Авторlm[F(x)] (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 14:51



за да знаеш че те чета
но няма да се намеся отново докато не го поискаш сама

... а за разлика от тебе аз си държа на думата :) хех



Тема Re: самонови [re: lm[F(x)]]  
Авторdeteto (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 14:54



az shte si pisha tuk, pyk ako ti se 4ete, idvai. ne mojesh s nishto da mi pomognesh.



Тема Re: самонови [re: deteto]  
Авторgoran (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 14:55



imam nujda da go kaja, a v maili ne moga... kato go blokiram , stava po-zle, zatova si narushih dumata.



Тема тъй да бъденови [re: deteto]  
Авторlm[F(x)] (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 14:57



знаеш че решението си е само твое
и затова ми стана болно от онова което си ми написала
няма те насилвам


само между другото да те попитам
знаеш ли какво значи когато пиша без никакви препинателни знаци



Тема Re: тъй да бъденови [re: lm[F(x)]]  
Авторnebesna (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 14:59



ne, kaji mi.



Тема значинови [re: nebesna]  
Авторlm[F(x)] (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 15:03



празнота



Тема Re: значинови [re: lm[F(x)]]  
Авторaledar (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 15:04



zashto praznota?



Тема osven tovaнови [re: aledar]  
Авторaledar (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 15:06



a za bolnoto... prosto... mnogo byrzash... i me plashish s tova... ne iskam da ti e bolno... iskam prosto... da ne byrzash... molq te...



Тема ама не спирай денови [re: drakona]  
Авторlm[F(x)] (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 15:20



пиши си
нали ти обещах да не ти се бъркам
още ли не ми вярваш



Тема lithiumнови [re: drakona]  
Авторallie (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 15:22



Sutrinta se sybudih na gorniq si etaj... v malkata spalnq. Otavqm o4ite si... onezi o4i, 4iito pogled rano sutrin e neponosim za nepriviknala publika... zashtoto svetqt, zeleni sa... ne znam zashto taka se polu4ava... protqgam ediniq si krak, dokosvam zemqta... naslada nqkakva e da se budq tuk... stypvam na kilima, ot tezi raznocvetnite, tykanite... s mnojestvo sharki... usmihvam se na slynceto, koeto se vplita v kosite mi... a na slyn4eva svetlina kosite mi stavat kato zlato; s meden otblqsyk... prokarvam prysti prez neq... poglejdam nadolu... bqla riza, yvsem obiknovena... dylga e do sredata na bedroto mi... bez sharki, nai-prosta kroika... slizam bosa nadolu po stylbite... vse taka usmihnata, malko razroshena... slynceto oshte ne e izgrqlo, no v dushata mi gree ve4e edno malko slynce... shtastliva sym, zatova. Protqgam se s naslada, cqloto mi tqlo e v dvijenie pri tova protqgane... useshtam vseki muskul, ne me boli nishto... kolko stranno... dvija se kato kotka, krak pred krak... izlizam na dvora, toi nali e malko otdale4en ot shuma... zad kyshtata prostranstvoto e zakrito. Vse taka bosa se pridvijvam po pyte4kata... trevite me gydeli4kat, stava mi smeshno... tova ne e tozi smqh, koito e priznak na ot4aqnie pri men... zashtoto smeq li se, zle mi e.
Izlizam prez vrata v ogradata, tazi simvoli4na ograda... a tam zapo4va gora, gora gysta i dylboka... kraishtata, vyrhovete i... ne se znae kyde sa, nikoi ne se e vyrnal ot tam... moje bi e nameril po-krasivo mqsto ot moq Fangoriat...



Тема vyzdushnoнови [re: allie]  
Авторallie (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 15:38



potok... potok... sqdam do nego, potapqm kraka... ledena voda, s vyrtqshti se lista vneq... ne e dylboko, no e tolkova poglyshtashto... izmivam liceto si bavno, otmivam synq si... potapqm go vyv vodata tozi syn, za da se zapazi svej... i hladen, kogato doida da si go vzema ve4erta... rano e, zatova nqma hora. Ina4e ne bih mogla da si pozvolq da se razhojdam po riza...
vryshtam se... po syshtiq pyt... dokosvam s vyrhovete na prystite styblata na dyrvetata, vekovni dyrveta... tymno e oshte, slynceto moje da hvyrli samo kosi senki tuk, sred papratite... vyrvq i galq dyrvetata... useshtam korata im po dlanite si... 4erpq energiq... ili im davam, ne znam...
Imam na razpolojenie cql den. den, izpylnen... s cvetqta. Rozite mi... nosqt kysmet. I liubov. zatova gi tyrsqt horata, idvat tuk, tylpqt se v nqkoi dni... koi iska da napravi shtastliva syprugata si, koi liubimata... ili iska da q dari na deteto si, za da mu donese uspeh v jivota... a te rastat taka bavno, taka... postepenno... iskat grijite mi, iskat liubovta mi... davam q.
Ka4vam se gore... obli4am se bavno, rizata ostava na legloto, slagam si udobni drehi, bez kolani, bez pritesneniq... jenski drehi... s kosata ne moga da se spravq, prekaleno e nepokorna... splitam q na plitka uj, a otdelni ki4ur4eta se pokazvat... ehhh.... usmihvam se v momenta, kato go pisha tova...

Slizam v gradinata... i useshtam, kak syrceto mi e prepylneno s neshto, ne znam s kakvo... s radost, s mnogo radost... skoro shte zapo4vat da idvat gostite, netyrpelivi sa... davam im po edno cvete, izslushvam gi... te sami zapo4vat da govorqt, az ne pitam... usmihvam se, slusham gi vnimatelno... ponqkoga gi dokosvam... nqkoi idvat da spodelqt mykata si, zagubite si... koi zagubil dete, koi priqtel... nqkoi sa zagubili samite sebe si, te sa mi nai-vajni... te se nujdaqt ot istinskata podkrepa, zashtoto sa zagubili pytq si, zagubili sa posokata si. Az da pokazvam posoki ne moga, no moga da vi obi4am. Ei tyi, nqma zna4enie kakvi ste... dobri, loshi, vse ste hora, vse ste 4ast ot men... ot bqlata mi 4ast.
S tova se zanimavam dnite si... razdavam. Razdavai! - kazaha mi, i az tova pravq. Razdavam 4asti ot Aledar... samo tova imam, zatova.



Тема myjaнови [re: allie]  
АвторAllie (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 15:53



Vednyj doide edin 4ovek... ne znam otkyde, ne beshe tukashen mai... govoreshe osobeno. Izlqzoh ot kyshti4kata si, a toi sedeshe tam, na peikata. Stoi i ne pomrydva. Uplashih se nqkak... izglejdaseh tolkova ot4aqn, tolkova izostaven. Pomislih si - toi... ima nujda ot men, ot vnimanieto mi.... Sednah do nego, a toi me pogledna i trepna... gledashe me dylgo, a az samo navedoh glava, ne iskah da me gleda v o4ite... Ne obi4am nqkak da me gledat v o4ite, struva mi se, 4e shte razpoznaqt tainite mi... pyk i malko sa horata, koito mogat da go izdyrjat tozi pogled...
No toi go izdyrja... beshe nastoqtelen... zapo4na da govori... tyrsil me bil, slushal bil za men... imal nujda da obi4a nqkoi... iskal da obi4a men, az sym bila zvezdata mu... krasiva sym bila, dushata mi bila krasiva...
I zapo4na da govori za sebe si. Voinik bil, naranqval horata s jestokostta si; bil nepokoren i jestok, nepokolebim v silata si... A az vijdah deteto v nego, naranenoto, obezobrazenoto... iskah da mu pomogna, tova e slabostta mi, ne moga da ustoqvam na naranenite. Dylgo go slushah... za jivota mu predi... bolno mi beshe, mnogo bolno... Toi privyrshi... no prodylji da me gleda. Taka ne me bqha gledali predi, ne mi haresa, pritesnih se... opitvah se da mislq za gradinata si, za cvetqta si, no ne mojeh... toi me hipnotizira... s neshto, sys slabostta si, predpolagam, tazi slabost, taka dobre maskirana kato bronq, kato dospehi... svih se cqlata, ne iskah da me gleda taka... ne iskah, strah me e...
A toi kazva - ela s men. Ela s men, imam nujda ot teb.



Тема nqkakva si tam storyнови [re: Allie]  
АвторAllie (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 16:12



iztrypnah... tova e moqt svqt, kak shte izostavq Fangoriat? Moqta liubov e tova, syrceto si vse edno da iztrygna i da go zareja tuk...
A toi povtarq: Ela s men, obi4am te... i zapo4na da govori neshta, koito ne bqh 4uvala predi, neshta, koito zapaliha ogynq v neizpolzvanoto ognishte... otrovni dumi, otrovni... Kazva mi... iimal nujda ot men... nujda... nujda... naranen e, vijdam go... iskah da mu pomogna, da go nakram da jivee. Toi beshe zagubil smisyla si, beshe zagubil pytq si, beshe zagubil duhsata si... silata mu beshe samo pokazna, izpraznena... izpraznena ot sydyrjanie... voin beshe toi, voin... oryjiqta mu oskverniha praga na kyshtata mi, no az nishto ne kazah, znaeh, 4e raz4ita na tqh.

Ne iskah da zaminavam. No iskah da go spasq. Dushata mu, po-to4no. Reshih da se jertvam nqkaksi, da jertvam nai-skypoto si - Fangoriat. Fangoriate... grade moi.

Toi me vze za ryka i me povede. Ne vzeh nishto... nishti4ko. Ostavih se v rycete mu i zapo4nah da svetq za nego, a tova vinagi sym go mojela... osvetih go. Osvetih go do krainost. A az zapo4nah da pomrykvam; oshte ot momenta, v koito napusnah Fangoriat... zapo4nah da gasna. No prodyljih da 4erpq ot energiite, koito ne bqha bezdynni. Prodyljih da obi4am nego, no samo zashtoto toi imashe nujda ot tova... a nqkakva 4ast ot men bezumno kreshteshe, 4e tova shte me unishtoji... stiskah zybi i mu se usmihvah. Vidqh sveta mu, vidqh horata, s koito jivee... i plakah ot bolka, no taino, prikrito... bez toi da vijda.
Promenih go. Malko po malko go promenih. Nakarah go da 4uvstva 4ujdata bolka, tova mu dadoh. I si misleh, 4e sym go otklonila ot pytq, po koito beshe poel. Az go otklonqvah s dushata si... no ne mu davah da me dokosva.... zashtoto znaeh, 4e tova... tova shte me unishtoji. Toi ne beshe Edinstveniqt. Tozi, kogoto 4akam. Kogota 4akam vyv vremena, kogato vseki e s vseki i nqma liubov otvyd instinkta.

Misleh, 4e sym go otklonila... no ne bqh. Pone ne izcqlo. toi narani 4ovek, doide da pla4e na ramoto mi... uteshih go, podkrepih go... dadoh mu ot sebe si, otnovo i otnovo... a toi pak narani 4ovek... beshe zakrepnal sega, zashtoto bqh do nego, dadoh mu smisyla... pomognah mu... tova go napravi silen...
I trqbvashe da resha... dali da ostana s nego... no tova ozna4avashe... da stana kato nego... ili da se vyrna... v rodinata si... vyv Fangoriat...
Edna nosht mu kazah, 4e go napuskam... toi kreshteshe, nastoqvashe, iskashe... a az myl4ah i gledah v zemqta... zapo4na da me moli, da prosi, da se unijava... a az myl4ah i gledah v zemqta... zapo4na da pylzi... da zaplashva... pritisna me v stenata... ne pomrydnah.



Тема neshto...нови [re: Allie]  
АвторAllie (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 16:24



Toi zaspa... s glava v skuta mi... edva mojah da stana... ne iskah da go budq, toi speshe leko kato jivotno... no s men se 4uvstvashe v sigurnost, zatova uspqh da se izmykna vnimatelno... toi znaeshe, 4e tova e poslednata ni nosht... iskashe da buduva, no ne izdyrja...
Vyrnah se po pytq si... po pytq, po koito toi me vodeshe... no az ne bqh syshtata... ostatycite ot Aledar, ot bezkrainata... znaesh li zashto sym bezkraina? Bezkraina sym v mislite si i v 4uvstvata si... nqmat analog te... nqmat.
razranih krakata si, dokato stigna do vkyshti... 4esto po4ivah po pytq, nqmah sila da se dvija... edva edva praveh kra4ka sld kra4ka, a me4tata mi sqkash se otdale4avashe, ne se priblijavashe... neshto kato fatamorgana, mirajite v pustinite; umirash ot jajda - vijdash oazis, reka, ezero... umira ti dushata - vijdash fangoriat s belite mu kyshti i spretnati ulici. Vijdash vishnite...
Dylgo pytuvah, zashoto se dvijeh bavno, iznemoshtqla... umorena, ugnetena, obezverena... no jaduvashta... jaduvashta da se vyrna tam, otkydeto doidoh... zashtoto si izpylnih misiqta, osvetih edin 4ovek, no negovata tymnina beshe tolkova mnogo, 4e me izcedi...
Fatamorgana... vijdam Fangoriat! Vijdam go! No... kakvo e tova... boje...



Тема mykaнови [re: Allie]  
АвторAllie (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 16:32



Fangoriat e myrtyv.
Fangoriat... nqma go ve4e.
Fangoriat sym bila samata az.
Fangoriat e dushata mi.
Beshe dushata mi.
Fangoriat e oputoshen...

Vlqzoh... vlqzoh v predelite na grada si... nqma hora.... kyde ste? Vikam... Vikam, no slabo, nqmam sila... Fangoriateeeeeeee! Kyshtite... kyshtite sa .... pusti i tymni... potymneli... gradinite sa... gradinite sa myrtvi... susha... susha e razcepila po4vata... dyrvetata sa kato obvineniq, so4eshti nagore... prysti, otpraveni vyprositelno kym nqkoi ili neshto...
prepyvam se kym kyshtata si... vqrvam, 4e moje neshto da e ocelqlo... neshti4no....

Nqma q.

Nqma qqqqqqqqqqqq
Bezvetrie. Nito zvuk.
Izvednyj lyhna neshto... miris na grobnica... zastoql vyzduh, maskiran kato groteskov vqtyr...

Vsi4ko ruhna.
Pqsyk. Tova ostava samo. Pqsyk.
Boje, zashto ubih sveta si?



Тема tova ve4e me zabolq, i to mnogoнови [re: Allie]  
Авторfinity (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 16:48



stoq sred pustinqta i ne moga da povqrvam... 4e az go ubih... tozi svqt... e 4erpil jivot samo ot men... a az.... go izostavih... no si kazvam... napravih go za dobro... samo tova me opravdava... ot4asti...
Tishina.
Vqtyryt bruli diunite.
Sedq v pqsyka, krakata mi sa zaroveni.
Moje bi ako postoq oshte malko, i shte me zatrupa cqlata.
Stoq kato ot4aqna statuq.
Nishto ne e ostanalo ot men. Ot krasotata mi. Ot svetlinata mi. Zagubih sveta si.

Stoqh taka dylgo. Bez da mislq. Bez da 4uvstvam. Prosto sedqh. Ravnodushno. Zashtoto kato zagubish vsi4ko, stavash ravnodushen.

Izvednyj bolkata me zadavi, udari me, zaslepi me, zapo4na da me dushi.

I zaplakah. Zaplakah, zavih ot bolka, koqto me razkysvashe otvytre.
Zavih ot ot4aqnie i ujas... ne mojeh da se vyrna pri voina, zashtoto ne iskah. Bqh mu pomognala, toi nqma nujda ot men zanapred...

Zavih ot gnqv i bezsilie.
Zaplakah bez sylzi.... taka se pla4e v nai-ujasnite momenti, kogato e presyhnal izvoryt na vsqkakvo oblek4enie...
Sylzite mi sytvoriha ryjta.
Pole. Pole shiroko i bez krai. Pole, koeto se podhranva ot Fangoriat, ot otstankite mu. Pole, koeto sytvorih ot mykata si. Ryjta, koqto se vturva ludo v syznanieto mi, v kosite mi... v nego iskam da se otpusna....
Maiko, priiuti me v nejnite si smaragdovi nedra... iskam da 4uvam kak se vplita vqtyra v styblata ti, kak gi zavihrq i gali... iskam samo da vpiq prysti v bedrata ti topli...iskam da se otpusna v skuta ti, nishto drugo... i da po4ivam...




Тема ZA ONOVA AGAINнови [re: drakona]  
АвторBOLNO (Нерегистриран)
Публикувано27.06.01 17:18



BOJE KAK SE MRAZQ SAMO KAK SE MRAZQ... MEKA E TAZI DUMA ZA MEN MNOGO E MEKA ZA 4UVSTVATA KOITO IZPITVAM. AKO BQH MALKO PO-SILNA OT TOVA KOETO SYM BIH SE UNISHTOJILA OSHTE SEGA BEZ DA SI TYRSQ KAKVITO I DA E OPRAVDANIQ. ZASHTO SYM SLABA OSHTE? I DOKOGA SHTE BYDA?
I AKO NE MI BQHA KAZALI 4E JIVOTA MI TAKA ILI INA4E E NA KOSYM DOSEGA DA SYM OTLETQLA. A TAKA SAMO MI OSTAVA VREME VSQKA SUTRIN DA SE ZAPITAM - TI LI SI POSLEDNATA MI SUTRIN? AKO NE SI MRAZQ TE! AKO SI... BYDI BLAGOSLOVENA I ME OTYRVI OT SAMATA MEN. MOLQ TE.




Тема ex nihiloнови [re: drakona]  
АвторAllie (Нерегистриран)
Публикувано28.06.01 10:55



Paralelite sa tova, koeto me e spasqvalo prez vsi4kite godini na grubost i unijenie. Koga se zatvorih tam? Kogato bashta mi umrq. Zashto se zatvorih? Imah nujda ot pomosht. Zatova. Imam zverskata nujda ot pomosht v edin svqt, kydeto... nqmashe koi da mi pomogne, zashtoto vseki sam beshe potynal v mykata si.
I togava si kazah - tozi svqt, realniqt de, ne mi haresva! Boli me v nego, ne iskam da me boli pove4e, ne iskam.
I togava... stana 4udo.

A Fangoriat e nai-krasivoto neshto, koeto sym syzdavala. Syzdadoh go ot material s nai-golqma cennost - syzdadoh go ot dushata si.

Sega bqh izpliuta v deistvitelnostta po nai-grub na4in... i ne moga da go ponesa, ne moga. ne sym sviknala. Pyk i taka sym bez opora.
Kato se zamislq - 4e prez vsi4kite tezi godini opora sym bila samata az. Az sym stojeryt na razvitieto si, az sym! I ako uspeq...

Ako uspeq da si sygradq svqt.... zashtoto tuk ne izdyrjam...

Syzdadoh Fangoriat, kogato bqh na 16-17 godini; sega sym po4ti na 21; kakvo ozna4ava tova? ami kato se zamislq, ustanovqvam, 4e shte izgradq neshto 4udovishtno. Narasnal e opityt mi; imam motivi, izgraden harakter shto-gode... Shte syzdam neshto, koeto shte e syvyrsheno, zashtoto samata az... kak da se izrazq, sym blizko do tova systoqnie v sobstvenite si \o4i.
No zavyrsha li si sveta, koito syzdavam v momenta... zashtoto az syzdavam, i ako ne posegna vyrhu sebe si, shte go zavyrsha... Shte vyzrodq Fangoriat. Ako uspeq da ustoq na jelanieto si da umra... shte se zatvorq okon4atelno. Za vsi4ki.



Тема reshenieнови [re: Allie]  
АвторAllie (Нерегистриран)
Публикувано28.06.01 11:02



A sega... i sega sym dostaty4no zle v obshtuvaneto. Ne govorq s hora ve4e... v momenta sedq v staqta si v getoto, sykvartirantkite mi se iznesoha... sedq i 4eta... izlizam, razhojdam se... Ne govorq. Zabravih zvuka na sobstveniq si glas... I postepenno...
Znaesh li, pyrvo poludqvah ot tova myl4anie... slu4i mi se za pryv pyt da myl4a mnogo prez mai mesec. Togava... skarah se s ednata si sykvartirantka; prestanahme da si govorim, dori dobyr den ili 4ao... nishto. Poludqh... zashtoto bqh prestanala da hodq na u4ilishte, ne izlizah nikyde.,... az i knigite mi, tova beshe... Edna sedmica, dve sedmici, a po edno vreme... prosto nqmashe smisyl da govorq polse, ne mi se i iskashe. Idvah v neta da se vidq s nqkoi priiqtel, tova e... introvert sym dori v 4ata, ne obi4am da se zapoznavam s novi hora, a kato 4uq asl pls mi se povryshta ve4e...



Тема Re: reshenieнови [re: Allie]  
АвторAllie (Нерегистриран)
Публикувано28.06.01 11:11



Prosto shte se zatvorq, tova shte e. Priqteli realno ve4e nqmam. Amputirah gi.
Ostavat virtualnite. A tqh...
Ami ne moga da gi zareja. Obi4am gi.
No moga da otkaja neta, sigurna sym. Stoq tuk samo zaradi horata.
A Fangoriat...



Тема Re: Za onovaнови [re: drakona]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано28.06.01 11:16



Da znaete, 4e si tyrsq nov klub... mnogo stanaha zqpa4ite mai



Тема mesteneнови [re: drakona]  
АвторAledar (Нерегистриран)
Публикувано28.06.01 11:24



Za liubopitnite - iznasqm se ot tuk... a mi haresvashe v koprivshtica



Тема а отвъд гората ...нови [re: drakona]  
Авторropckи ckитниk (Нерегистриран)
Публикувано28.06.01 15:18



а отвъд гората все още има живот. онази гора, от която още никой не се е върнал ... отвъд непрогледния мрак и труднопроходимите трънаци ...

тук вече не тече вода. от нявга бързия ручей не е останала и плитка суха браздица дори. дърветата скърцат жално със съсухрени гласове, а обезлистените им клони ден по ден се ронят и трошат. дневните жеги отдавна са изсушили всичката растителност, отдавна се е насипала на прах по земята, и отдавна студените нощни виелици са я разнесли навсякъде. наситили са въздуха, набили са я в скалите ... всепроникваща прах ... и пепел ... пепелта на един изчезнал град ... град, който сякаш никога не го е имало ...

... а отвъд гората все още има живот. онази гора, от която още никой не се е върнал ... отвъд непрогледния мрак и труднопроходимите трънаци ...

там потоците все още текат. а водите им са бързи, чисти и студени. водопадите искрят с ослепителни пръски по-красиво от всякъде другаде. тревите се поклащат от топъл привечерен вятър, а дърветата хвърлят прохладните си сенки из обедните жеги.

... поляните са затрупани с цветя, но няма кой да им се радва. буйна зеленина е заляла равнините, но няма пасящи стада. дърветата шумолят примамливо с листа, но няма птиче гнездо сред клоните им. вировете пустеят, единствено вода ги изпълва. жива душа не припарва в този иначе прекрасен кът ...

защото това са земите на дракона. замъкът му е от другата страна на низината, точно в подножието на бълващата дим планина. замъкът, който никой не е виждал. защото никой не е достигал до него. поне не жив. гората, тя пази тези земи от натрапници. никой не е успявал да я премине. онази гора, от която още никой не се е върнал ... отвъд непрогледния мрак и труднопроходимите трънаци ...



Тема драконътнови [re: ropckи ckитниk]  
Авторбял rapвaн (Нерегистриран)
Публикувано28.06.01 15:41



драконът лежи в своя замък. прегърнал своето златно съкровище. камари натрупани скъпоценности и бижута, красиви и смъртоносни оръжия, безценни килими и гоблени по каменните стени и под. произведения на различни култури и поколения, всичките надживени, победени, покорени и унищожени от дракона. това съкровище е единственото свидетелство за тяхното съществуване ...

драконът прекарва дните си върху него. когато е буден вижда него. когато спи - пак него сънува. то е радостта на живота му. но нищо не му доставя по голямо удоволствие от това да го гледа как расте. да лети над чужди земи и да граби и плячкосва. да опожарява градове и да изтребва жителите им. да превръща земята в пустиня, небето в пламък, а живота в смърт. и после да се завръща тук, в своята недостъпна крепост, защитена от всички страни, и да се любува на своята рожба. с дни да преподрежда, претегля, излъсква и укрива любимите си играчки. драконът не изхвърля нищо. което е влязло веднъж в замъка - не го напуска. и нито човек, нито животно някога ще доживеят да надникнат тук ...

само белият гарван е неуязвим за вкаменяващия поглед на дракона, за зловонният му и изпепеляващ дъх, за тромавите тласъци на крилете му и раздиращите нокти на лапите му. сега драконът спи, но когато се събуди, отново ще започне да преброява съкровището си. и тогава ще разбере какво му е отмъкнал гарванът - нещо съвсем мъничко, но безкрайно ценно ...



Тема перличканови [re: бял rapвaн]  
Авторзлaтo (Нерегистриран)
Публикувано28.06.01 16:12



не вякое злато сияе, но златото на дракона свети. макар и не със собствена светлина. на връх купчината, където драконът спи има малка кристална кутийка. той я е затиснал между лапите си и е положил глава върху нея. отвътре е натъпкана с черно кадифе, но това което кадифето загръща и пази от нараняване свети така силно, че то изглежда почти нематериално прозрачно. това е източникът на светлина, който кара цялото съкровище да сияе, самата кристална кутийка изглежда като изтъкана от жив огън ...

и това наистина е така. драконът не смее да погледне вътре, затова е сложил и черно кадифе, но то не помага особено. всеки път когато неволно се загледа вижда живия огън вътре и образа на онази, от която го открадна, гърчещ се сред пламъците му ... той не е забравил нищо. още помни как я издебна и в нейно отсъствие отмъкна силата й. драконът знае, че огънят няма да е вечен, че тя гори в него, и той ще живее докато живее и тя. и това е единственото нещо от което го е страх ...

защото живият огън го е оковал, той няма нужда да бъде пазен и охраняван. но драконът вече е негов роб. живият огън бе последното нещо, което добави към имането си. и заради него извърши най-големите жестокости. драконът отдавна вече не грабителства, затворил се е в замъка си и живее единствено с желанието да погълне колкото се може повече от светлината и топлината на огъня, те са по силни и проникващи и от тези на огнедишащата планина на която е кацнал замъкът му.

но не може да ги опази само за себе си. те се промъкват на вън и превръщат пустинните му мрачни владения в зелен рай. а той не усеща нищичко от живителната им сила. някой ден, когато пламъкът угасне, и драконът ще угасне заедно с него, всичкото му злато ще престане да свети, и замъкът, владенията, и целият му свят ще си станат отново грозни и отблъскващи каквито си бяха. а самият дракон ще бъде просто купчина непотребни люспи ...

затова дори в съня си, така здраво е хванал своя живот в лапи. опашката му бие конвулсивно с острия си шип каменните плочи на пода. а той отново сънува, че когато се събуди ще е безсмъртен, че отново ще лети и увеличава съкровището си ... а когато се събуди отново ще установи, че вече всичко е ограбено, сринато и изпепелено ... че единственият живот наоколо е резултат от действието на тази непонятна сила ... живият пламък ...

... и че живият пламък е изчезнал !!!



... един бял гарван лети бързо, стискайки внимателно в човка малка перличка. тя не може да го ослепи нито изгори, неговата белота отразява всичко и й го връща удвоено. той лети над гората, онази гора, от която още никой не се е върнал ... отвъд непрогледния мрак и труднопроходимите трънаци ...



Тема Re: Za onovaнови [re: drakona]  
АвторAllie (Нерегистриран)
Публикувано28.06.01 17:13



Ami ne iskam da se mestq, ne mi haresva tam! Iskam da sym si tuk, tuk mi haresva, tuk! Ostavam.



Тема за търсенетонови [re: drakona]  
Авторpoyз (Нерегистриран)
Публикувано28.06.01 17:30



Дълго седях из ръжта, в полето си... в останките на Фангориат, в пустинята, която остана след него. Седях си в тревата, усмихвайки се пусто... виждали ли сте пуста усмивка? Сякаш вси4ко е изцедено от нея, вси4ко... Така се усмихвах... все едно оплаквах детето си; а това си е загуба, която се равнява в очите ми на загубата на дете...
Слушах вятъра... гледах вълните на морето си... класовете на ръжта се привеждат надолу... после се изправят, сякаш нищо не е било... от търкането се получава много особен звук, много особен... наслада за ушите ми, които в другия свят, в света на воина се наслушаха на крясъци и стонове... Сега си стоях в залеза, това е. Мълчаливите ми сълзи бяха пресъхнали... полето спря да се разширява...

Чакам. Чакам. Чакам.

Какво чакаш, дете?
Трябва да стана. Трябва да продължа. Трябва да намеря това, което... което загубих...което си отнех сама от себе си... да намеря светлината си някакси, знам, че съм болна, но съм сигурна, че тази светлина... просто... има я, знам че я има, знам. Вярвам в нея. Ако не вярвах, досега да се бях разсипала като света ми...



Тема движениенови [re: poyз]  
Авторcъщaтa (Нерегистриран)
Публикувано28.06.01 17:46



Станах.
Станах.
Станах от ръжта... някакси. Станах и тръгнах. Не знаех накъде, но трябваше да се движа, трябваше. W koq posoka da se otprawq? Kogato stoi[ w sredata na ogromno pole i horizonta se sliwa с ръжта... тогава какво? Накъде да се отправя?
Тръгнах към слънцето, исках да се стопля... треперя цялата, нямам сила... едва крача, едва... както днес, по улиците на Търново... имам чувство, че просто ще се свлека... но знам, че волята ми е в повече, 4е не бих го направила това... да покажа слабост? Пфу! Никаква слабост, никаква... ще се движиш, аледар, ако ще да трябва да те дърпам, разбра ли, малката?
Тръгнах към слънцето... тялото ми се обля в светлина, в кръв... небесна кръв; но аз не се уплаших, нямаше как. От какво бих могла да се уплаша, щом съм мъртва? От ръжта можах да изляза само мъртва... само мъртва. Движа се безшумно сред стъблата като сянка; сянка... черна сянка. Движа се бавно, препъвайки се... крачка след крачка... но не спирам... инат, винаги съм била инат...
Полето има край, може би. Два края има. Чак сега го рабрах това за двата края...
На единия край...



Тема край първинови [re: cъщaтa]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано28.06.01 18:07



Край първи...

Седя на пода на банята; малка и тъмна баня, без удобства... крушка от 40 вата... мъждукаща. Капеща вода.
Коленете ми са обгърнали легена, дига се лека пара, съвсем лека... водата вътре в легена е топла, с температурата на кръвта ми...
Седя си... и се усмихвам. Малко демонично изглеждам... може би, не знам, не мога да се видя отстрани.
Студено ми става, подът е циментов... не ми е удобно, никак даже... но знам, че скоро няма да ми пука.
Вдигам шишето... почти съм го изпразнила. Това беше първото ми питие, съвсем първото... досега не съм опитвала алкохол, дори и бира... особено пък бира:((... отпивам от парещата жълта течност, една глътка само; лицето ми се свива от болка, гърлото ми протестира... а топлината се спуска по гърдите ми.
Събрах смелост. Най-сетне! Няма да съм мижитурка повече, няма! Ще умра така, както аз искам...
Вдигам ножа... остър е, това ми харесва; винаги съм обичала оръжията, какво пък толкова; знам, това не съответства на представите ви за женски интереси, ама не ми пука. Ножа... да не се разсейвам, ножа... опипвам с пръст острието... усмихвам се. Това май съм го правила и преди, знаеш ли... само че по друг начин... жалко за усилията, напразно... тогава не успях... ама сега...
Хващам го решително, няма какво повече да се колебая. Прекарвам го бързо ( така по-малко боли, като е бързо) през едната китка... после през другата. Болката ме прерязва... не спирам, не мога да спра до тук... потапям ръцете си във водата, така... така кръвта тече по-бързо, изтича по-бързо... водата червенее... става мътна...
Коленете ми отслабват натиска... нещо... става ми... толкова въздушно... та... аз.... аз.... тласъците... сърцето ми се превръща в мой убиец, защото равномерно изтласква кръвта ми... помпичката се самоубива... болката пуслира, пулсира... първо ме влудяваше тази болка, сега не ми пука вече... и защо ли трябва да ми пука... убивам един труп, който не е способен нито да обича, нито да мрази... или по-точно обича всички еднакво... някои хора не могат да се примирят с това... че трябва да... болката... не я чувствам вече... изтича с кръвта ми...
БОЖЕ, КОЛКО СЪМ ЩАСТЛИВА

не мога да мисля... само... гледам... кървавата вода... аз...

аз...




Тема край вторинови [re: cъщaтa]  
Авторcъщaтa (Нерегистриран)
Публикувано28.06.01 19:14



Мога да опитам и с диазепамите... макар 4е това е лекарсвото, което мразя най-много.
Ако го смеся с достатъ4но коли4ество алкохол, ще отплувам. Въпросът е в дозировката... не знам колко ще ми трябва. Може да съм болна, ама... същото това тяло е плувало две хиляди метра... така че не бива да го подценявам.
Може би ще е редно да подпитам майка си по някакъв начин,.... само че тя няма да иска да ми каже, познава ме, знае... баба си не мога да питам, тя ми е чела книгата... мога да опитам да го изчета отнякъде, медицински книги вкъщи има бол... ама... там едва ли ще пише, какво количество десет милиграмови диазепани ще са необходими за да отправят директно в отвъдното един 60 и няколко килограмов плувец...



Тема getoнови [re: cъщaтa]  
Автордъ ceйм (Нерегистриран)
Публикувано28.06.01 19:38



Прибирам се в гетото... нисък и разплут във вси4ки посоки блок... 4етириетажен, на места двуетажен... чудо на съвременната архитектура... влизам през главния вход, подминавам равнодушно надписа, изискващ пропуски... поглеждам към пощенската кутия; знам, че няма кой да ми пише реално, не е както миналата година... но по навик поглеждам, може пък Марин да се е излъгал да ми пусне нещо... макар 4е и него съдбата го завъртя; наложи му се да прекъсне, а е интелигентен, гениален даже... много си го обичам него,не знам защо... а дори забравих рождения му ден, забравих го... може би защото той не ми помогна... през зимата... пуснах му маил, просих за помощ, а той не отвърна... и аз се отказах да прося за помощ вече,отказах се.
Зелени, унило зелени коридори... наляво, наляво, надолу, надясно, наляво, стълби, надясно, моя коридор, тук живея вече втора година... отключвам... след като половин час съм ровила из раницата си за връзката... влизам в апартамента; моята стая е отсреща. Влизам и почвам да се събличам... хвърлям си дрехите по земята, не ми се слу4ва често, но ми се случва... дънки, блуза... нахлузвам ризата си и се хвърлям в леглото... късно е, но в стаята е светло - точно отсреща е уличната лампа, свети директно през прозореца.
Тишина. Сесия е, хората учат... а които са свършили, са се изнесли. Само отсреща, в другия блок, някакъв мъжне е спрял да пие от десет дни, пуска една и съща музика... зле му е, усещам го. Понякога се изкушавам да отида при него, да почукам на вратата му и да му кажа - стига, моля те, стига... спри да се унищожаваш, кажи ми, какво е станало? да го накарам да се изплаче, може би, защото той от това има нужда...
опитвам се да затворя очи, мисля си за един приятел... не знам защо се сетих за него; в коридорас почва да се шумоли... имаме мишки. Съквартирантките ми много се шашкаха отначало, пищяха, протестираха... на мен никога не ми е пукало. Даже по Коледа, когатоостанах сама в целия блок... останах сама с мишките. Тя една от тях умря от глад... тогава въобще неядях, седмица кошът беше празен... влизам в тоалетната и я виждам, легнала на едната си страна... не знаех, че мишките имат розови лапички... доплака ми се и се обвиних, че не съм я нахранила... голямо говедо съм...
не святкам лампи... за какво ми е? Виждам нощем като звяр, това ще е от сините очи, те били виждали по-добре на тъмно... лежа в това огромно легло и мисля... мисля.... мисля...
Ако произнеса необходимата фраза, ще попадна във Фангориат... фразата е... Коя е Аледар



Тема коя е Аледарнови [re: drakona]  
Авторaz (Нерегистриран)
Публикувано28.06.01 19:53



Беше толкова отдавна... не си спомням даже майка си... умряла е... отдавна... след като е родила сестра ми... чувала съм за нея от прислугата; студена жена била... студена, не показвала никакви емоции... Баща ми често ме гледа странно, затова знам, че много приличам на нея... а на баща си не приличам въобще. Аз - тъмноока, тъмнокоса... той светъл, синеок...
Питах го, защо са ме нарекли Аледар; не е това обичайно име за Армания, не е. А той ме погали по косата и някакъв облак се плъзна по лицето му; този облак се появяваше винаги, когато се сещаше за Дона, майка ми. Каза ми - майка ти така пожела, дете. Повече не съм го питала, макар че още не знам, какво означава Аледар.
Глезиха ме доста - все пак аз бях наследникът на трона; прислугата ми се подмазваше, а аз ставах под това вредно за едно дете влияние все по-безцеремонна и груба. Не исках да се подчинявам на никой; възпитателите ми не можеха дълго да запазят работата си - правех беля след беля и нищо и никой не можеше да ме обуздава.
Винаги съм си била малко странна... предпо4итах мъжките игри, мечовете, лъковете... с това се занимавах цял ден, докато сред народа плъзна слух, че си няма принцеса, а принц. Тези слухове ми бяха много приятни; станах още по-луда и буйна, баща ми само клатеше глава, четеше ми по някое конско, но не можеше да ми влияе. Сестра ми, Наирена, си беше моми4енце, което се играе с кукли... кукли, които аз обожавах да обезобразявам.
когато навърших 16 години, баща ми реши да ме даде на обучение... билкарство, ле4ителство, магии... бродерии и етикет, родословия и легенди... история на Армания... нищо не усвоих... не исках.



Тема edno slunchewo dete ...нови [re: drakona]  
Авторim (Нерегистриран)
Публикувано28.06.01 20:03



... chaka da byde uspokoeno
a az da polucha edin otgowor (no towa utre:)
ne ni razocharowaj :)))



Тема Ариан Маганови [re: az]  
Авторпak aз (Нерегистриран)
Публикувано28.06.01 20:03



Спомням си часовете по магия...
Ариан Мага се е надвесил над мен и ми дудне нещо в ухото... а аз гледам навън през прозореца на кулата... мисля си за контузията на коня си, нещо куцаше сутринта...
-- Аледар!!!!-- стряска ме той.--Събудете се, мадам!!! Важно е да усвоите това, защо не внимавате?
-- За какво ми е да знам как да превръщам муха в сребърна лъжица? -- питам недоумяващо, разбудена от воплите му.
-- Принесо, това го правихме в4ера... сега ви у4а как да говорите със змиите... Не ме ли слушахте, цял 4ас ви обяснявам!!!
-- Ъъъъ... Не ми се слуша така или иначе. Отивам в конюшните....
излизам от стаята, която е затрупана с шишета, книги, оръжия, кожи, рисунки, подправки, бурканчета, вълшебни предмети... Чувам гласа на Ариан Мага как се носи след мен.... щял да каже на баща ми, дрън-дрън... представям си, как му трепери брадата чак от възмущение... Нашият дворцов Маг... негово Магьосничество 2 степен маг на Армания... старчето...



Тема династиянови [re: пak aз]  
Авторmalkata (Нерегистриран)
Публикувано28.06.01 20:35



Баща ми никога не ме е насилвал... остави ме да раста на свобода; може би защото твърде рано разбра, че не може да ме удържи. А аз рано разбрах, че ако някой се опита да ме върже, ще ме загуби; така и ставаше нататък из живота ми. Места, хора, чувства - не обичам нищо да ме връзва. Почувствам ли се обездвижена, започвам да гасна...
та живеех си безгрижно до 16-тата си година. Тогава баща ми започна да се оглежда за принцове... да ме задомява демек. Ама как можеш да задомиш вятъра? Напразно плаках и му се молих, казвах му, че не искам, не искам, рано ми е. А той вика - спокойно, само ще те сгодя... пък сватбата шще я направим след две години, след три... ще се опознаете с него, всичко ще е наред. Аледар, вика ми, това царство се нуждае от мъжка ръка... а и теб като те гледам, ти трябва някой да те обуздава...
А аз се запънах - не та не! Да ме обуздава? Аз да не съм кобила!



Тема династиятанови [re: malkata]  
Автортя (Нерегистриран)
Публикувано28.06.01 22:15



Нещата обаче излязоха извън контрол. Баща ми стана непреклонен; не знам откъде черпеше тази сила да ми заповядва по този начин... а аз се дърпах.
В замъка ни започнаха да прииждат разни мъже... млади и стари, красиви и грозни, бедни и богати. Аледар беше като на продан - прием след прием седях до баща си, от лявата му страна... в женски дрехи, никакви конюшни вече...

Огромна приемна зала, залата на Армания. Безброй ухилени лица, лицата на гостите.... ''принцесо, колко сте красива''... ''принцесо, вие сте звезда''... бля-бля, глупости. Стоя и гледам все по-мрачно с тайната надежда, че ще ги откажа от това да ме ухажват така гнусно и престорено... като всяка жена исках да бъда оценена заради това, което съм, а не заради... трона.
Груба съм; на всеки комплимент отговарям с полуобида; iroнизирам, а те ми се мазнят... baща ми гледа благосклонно; аз се муся и дърпам гневно краищата на скъпата си дреха; хапя си устните... омръзнало ми е да ме оглеждат вече... спомних си за Ариан Мага... сега си спомних с умиление за него, той наистина искаше да ме научи нещо... и никога не се е държал подмазвачески, искаше да си свърши работата, а аз му се качих на главата...

Na последната вечер от пира... баща ми обяви годежа... с принца на Хараде... хубав момък, само дето... като ме докосна... като ме хвана за ръка... и ми стана неприятно... дръпнах я, а той се направи, че не разбира, и пак стисна ръката ми в изпотената си dlan...
Ядосах се.
Същата ве4ер...
Същата ве4ер заминах.



Тема гето не гетонови [re: дъ ceйм]  
Авторsveshti4ka (Нерегистриран)
Публикувано29.06.01 12:50



А все пак ще ми липсва тази стая... две години живях в нея. а утре... утре ще й кажа сбогом и никога повече няма да прекрача прага й. Стаята, в която обичах. Стаята, в която мразех. Стаята, в която крещах. Стаята, в която пях от болка. Стаята, в която прекарах в самота две нови години и две коледи - 2000 и 2001; тук се запознах с нови хора; тук се гневих; тук мислех и написах книгата си.
Стаята с розови тапети... три легла, два стола, две бюра; две етажерки.
Тук живях две години.
Две години самота... нямаше ли такава книга - 100 години самота?
Малко са ми значи две години, малко. Заслужавам... инфинити години самота.

Утре ве4ерта... или в понеделник... тогава ще изнеса остатъците от багажа си.
И ще замина към полето, милото ми поле, родното ми горнотракийско поле... знаеш ли, като гледам през прозореца... жита... жита...

Ще спя за последна нощ в леглото си... без завивки, ей тъй, на матрака... ще заспивам с о4и, втрен4ени в отблясъците на лампата... на външната лампа...
Боли ме, много ме боли... миналата година не беше така май, по-лесно я преживях раздялата. А тази година ми се струва, че никога повече няма да се върна тук... никога... никога...



Тема бягствотонови [re: тя]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано29.06.01 13:04



Втурнах се вихрено в стаята си в източната куличка... завъртях се около себе си, огледах се... каво да взема, в името на Дракона? Не знам какво... всичко ми е ценно, всичко ми е важнно, всичко... как да избера...
Взех малко пари... взех лъка си, стрелите си от тръстикови стъбла... преоблякох се, хвърлих гневно роклята си на земята, стъпках я даже...

Мечът ми... мечът ми... Феарад, меча ми... изваждам го от ножницата... този ме беше изработен заради мен от майстора-ковач Килен... най-добрият от най-добрите... Искри с нежен блясък в тъмната ми стая; размахах го, той свисти, грее...
Тичам леко през дългите коридори, не искам, не мога да остана тук, за да стана нечия робиня... не давам да ме връзват, не давам! Промъквам се през стражите, замъкът е заспал, тихо е... не чувам стъпките си, безшумна съм... слизам през тайното стълбище, което ми показа Ариан Мага... отвъзрзвам коня си, прилепям се към топлия му гръб... галя го леко, не искам да ме издаде с пръхтенето... слагам длан на ноздрите му, за да не цвили...

Зарязвам всичко. Това не е моят живот, не мога да продължавам така.



Тема грешканови [re: Aли]  
Авторleka (Нерегистриран)
Публикувано29.06.01 13:16



грешка беше, че изоставих така семейството си. Грешка беше, че зарязах сестра си; грешка беше, че не помислих за баща си.
В главата ми тогава бушуваше гневът... не можех да мисля правилно; пък и бях едно разглезено 16-годишно дете, което не знае какво иска и защо го иска. Едно знам - желаех да нараня баща си, да го накарам да ме забележи, оцени; да разбере, че съм пораснала, че не съм дете; а бях дете. Дете, което не знае накъде се е отправило в тази нощ на странни мисли и чувства.

Яздех в нощта, усмихвайки се на луната. Къде отивах? Не знам. Не исках да знам. Кога щях да се върна, щях ли да се върна въобще? И това не знам.

Просто яздех в нощта; ни]o ne me interesuwashe.

Otiwam na lunata. dwija se po lunniq pyt, oseqn sys zvezdi... ostavqm praha im da se vplita s kosite mi...

Коя е Аледар?



Тема Re: гето не гетонови [re: sveshti4ka]  
Автор Aledar (мъртва)
Публикувано30.06.01 17:58



Geto ne geto... zarqzah go. Kakto zarqzvam vsi4ko cenno v jivota si... ili moje bi to me zarqzva, znam li... ne se zamislqm nad tozi vypros... za tova, koe koj i kogo izostavq... az li izostavih staqta si, ili tq men?
Moje bi i dvete... v na4aloto na godinata... kogato smqtah, 4e shte ima nqkakva promqna v jivota mi... a inspektorkata kazva... imame tuk edna hubava staq, slyn4eva... i kazva nomera i... shtqh da padna napravo.... kakyv kysmet, vtora godina syshtata staq!!! I to bez da sym go pojelala.
Togava si kazah - tova e sydba... minalata godina... ne sym porasnala, ne sym progresirala... i za nakazanie... me vyrnaha v syshtata staq, za da moga da si popravq greshkite.
I ako tazi godina ne sym gi popravila... sledvashtata godina pak shte sym v syshtata staq. Ponqkoga se vijdam sledvashtite hilqda godini vse tam... zashtoto ne sym si popravila greshkata...
A istoriqta s Vesela opredeleno mi teji oshte... stranno.

Mislq si vse pak, 4e progresirah... moje bi.... sledvashtata godina shte sym v druga staq.

Aledar~


Тема edini4kaнови [re: Aledar]  
Авторmalka (Нерегистриран)
Публикувано01.07.01 11:15



Ako se polu4i, sledvashtata godina shte sym v edini4ka... Staq s edno leglo, 3 na 2.5 metra... i syvsem shte poiveq. Moje bi zashtoto tazi godina vse pak mi se nalagashe da syjitelstvam nqkaksi s oshte 5 momi4eta... no sega... shte sym sama... a imaiki predvid, 4e az ne izlizam... samo na u4ilishte... heh, veselo shte stane... 9 meseca myl4anie...

Mislq, 4e tova nqma da mi se otrazi mnogo dobre.



Тема posledno lqtoнови [re: drakona]  
АвторAllie (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 10:06



Kak zvu4i samo...
Predi nqkolko godini, 1999... prez proletta mi se vijdashe, 4e pove4e nikoga nqma da vidq tova... dyrvetata de. I nqkaksi mu se naslajdavah. Dali zashtoto beshe krasivo... ili zashtoto... zashtoto beshe posledno? Ne znam.



Тема пътятнови [re: leka]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 10:44



Яздех през нощта цяла нощ... нощ дълга и светла... заради пълнолунието. А пълнолунието винаги ми е действало по странен начин, още от дете. Тогава старите хора казват - Драконът се преоблича, а в момента на пълната луна - тогава можем да видим сърцето му. Може би ако ме бяха сгодили в друга нощ, щях да приема съдбата си и всичко щеше да протече по разли4ен на4ин...
Не знаех накъде отивам... не бях уморена, във вените ми течеше лунния огън... исках да... исках да живея далеч от всички лицемерия... от подмазвачеството на околните... омръзнало ми беше да се преструвам...
....малко ми остава, не искам да се преструвам....

Изгря слънцето, първото слънце на новата ми свобода. Усмихнах му се... отдавна не бях виждала изгрев, все се успивах... но този ден... видях го и се влюбих в него.
Знаех, че ще ме търсят, затова избирах обиколни пътища. На няколко пъти едва успявах да свърна в храстите - около мен прехвърчаха отряди... от кралските отряди, познавам им униформата - сините наметала се веят... А после... после се загубих. Пак бях свърнала от пътя, но реших да заобиколя... и по едно време се усетих, че се движа направо из гората, без път; клонаците ставаха все по-дебели, сенките - все по-гъсти... помислих си да се върна, но си казах - за какво ми е да се връщам на пътя? Тук съм в безопасност, едва ли отрядите ще навлязат в горите. Горите в Армания са на почит, но хората избягват да влизат там заради тролите... носят се слухове, че тролите не са изтребени, че все още дебнат. Бях нащрек... не ми се занимаваше с тези същества в момента.



Тема драконътнови [re: Aли]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 10:54



Без пътеки... Защо винаги се движа без пътеки? Светлината съвсем из4езна, появиха се скали... сумрак. Може и да съм била смела някога, в дома на баща си... но сега се налагаше да докажа смелостта си. Продължих да яздя.
И тогава се спусна мъгла.
Внезапно всичко се покри с белота... не можех да се ориентирам, не виждах нищо. Не беше това обикновена мъгла в това есенно утро... беше от онези мъгли, които се спускат за заблуда на пътуващите. С такава мъгла се крият вълшебните същества, които не ни обичат нас, хората... Помислих си дали да спра, но си спомних, какво ми беше казвал Ариан - никога да не се спира в мъглата... А аз спрях в най-гъстата мъгла...... затова реших да не спирам. Оставих коня си да ме води, доверих се на инстинкта му. Ръката ми хвана Феарад, меча...
Конят ми направи още една крачка... и мъглата из4езна.
Поляна.
А на поляната спеше Дракон.
Драконът на Армания.



Тема равносметканови [re: Aли]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 11:17



Той просто си лежеше там... в локва синя кръв.
Лежеше и дишаше бавно. От дъха му се повдигаха малки смерчове от прах... защото главата му беше забита в земята.
Скочих от гърба на коня... А Драконът отвори очи и в тях видях такава мъка, такава болка... и страх... той гледаше Феарад и очите му... очите му бяха изпълнени с тих ужас... както когато той се приближаваше и аз бях в ужас......
-- Не се приближавай, дете... -- каза той хрипливо... Опитвах се да си припомня всичко, което знаех за драконите... а то беше малко... горкият Ариан, къде си сега, когато имам нужда от теб?...все става така......
-- Какво се е случило?-- попитах тихо. -- Кой ти го направи?
-- Не си ли чувала за Риман?-- опита се да се засмее той, но вместо смях се закашля и цялото му тяло се сви от болка... В гърдите му беше забита стрела, огромна стрела.
Тогава почувствах... отдавна не бях чувствала нещо положително; почувствах болка... болеше ме неговата болка. За пръв път чувствах нещо към някой друг.
Направих една крачка напред, забравих страха си... до Дракона изглеждах толкова малка... А той, дори и ранен, си беше страховит...
-- А ти... Аледар... Аледар, нали?-- прошепна той.
-- Как позна?
-- Защо тръгна, мила? Знаеш ли какво те чака? -- гледа ме, все едно че прониква в съзнанието ми...
-- Не, не знам. Не ме и интересува. ....И мен не ме интересува.......
-- Защо изостави семейството си? -- пита той настоятелно. -- Кажи ми.
-- Не можех да живея така повече, не можех... ...не мога, не мога......
-- Ти си едно разглезено дете, Аледар... -- поклаща той глава, макар че я е повдигнал едва едва над земята...---Ох...,--простена той съвсем по човешки... --Умирам, умирам!-- извика той с цялата енергия, останала в тялото му. Крилете му потрепериха от болката.
--Моля те, кажи ми с какво да ти помогна, кажи ми... -- изпаднах в паника, не понасям да гледам чужда болка...
Но той не ме слушаше...
Изведнъж се състредоточи, очите му светнаха...
-- Запомни това име, Аледар - Риман. Риман, убиецът на Дракони. Риман -тиранинът. Маи... все пак не си чак толкова разглезена, колкото смятах... искаш да ми помогнеш... ще ти подаря нещо, Аледар...



Тема подаръкътнови [re: Aли]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 11:24



Драконът се надигна.

-- Ще полу4иш нещо... което не си искала. Всеки човек някой ден губи пътя си; особено за нещата, които са душата му. Виждам очите ти, аледар... черни са като небето в нощта... Гледай очите си... колкото повече се приближаваш до това, което трябва да си... толкова по-светли ще стават очите ти... толкова повече ще се променяш външно... това мога само да ти дам - посока и път, Аледар... сега не ме разбираш, но ще видиш, че съм ти дала едновременно най-големия дар и най-голямото проклятие...
Люспестата му лапа се притисна до раната... опашката му се впи в земята...
--Аледар, бъди достойна за името си... -- простена той. -- Търси Фангориат, Аледар.

Цялата треперех.. не можех да го гледам как умира, хвърлих се на коня си... и го пришпорих жестоко...

но подаръкът остана в мен



Тема половенови [re: Allie]  
Авторcъщaтa (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 17:11



Едно време една от паролите ми беше - същата съм. После я промених на въпрос - същата ли съм или не съм?
Същата спрямо какво? Това е въпросът.
едно време, спомням си, исках да стана жена. Въпросът не се свежда до секс, хех, както си мислят повечето хора... свежда се до усещане. Ей така, да се чувстваш с определен пол... имаше период, в който можех само да се моля - жена или мъж, или каквото и да е, само да не е това... статукво. Равновесие между несравними неща.
Но молитвите ми не се сбъднаха... не можах да се трогна, защото всичко се свежда до това да успея да се птрогна самата себе си и да си наложа нещо. Да съм жена например. Защо ли се замислих за това? Ne znam, ej taka mi hrumna... като четох днес едно писмо... за желанието общо взето... и ми стана неприятно, защотот усещам, че пак лъжа.. мамя хората някакси.
А не искам. Не съм виновна, че не се получава това женското, колкото и да се напрягам, не мога да го доизмайсторя. Все едно си ми връчил мотика - признавам, не мога да работя с нея. Е, някой на шега ми е дал странно тяло, с което също не мога да се сработя... Гневно поглеждам нагоре и се мръщя... бахти прекарването, хех.



Тема уфнови [re: cъщaтa]  
Авторceйм (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 17:20



Седях си в автобуса и се опитвах да си внуша, че никой не седи до мен. Ама седеше. Жена при това, а в съзнанието си го свързвам с още по-неприятни емоции. Опитвам се да се свия на седалката си, затварям очи. Повтарям си - заспи, заспи, моля те, заспи, Али... И заспивам, мозъкът ми е трениран, а в момента не искам нищо сруго освен да спя, да съм на сигурно място. Сигурността е моята мечта, нещо, което винаги ми се е изплъзвало. Как ми се иска някой да ми дари сигурност, минимална сигурност... W zamqna dawam sebe si...
макар че не се притежавам. Това означаваше единият цитат на латински - nemo dat qoud non habet - никой не може да продаде това, което няма...
Та за докосването... омръзна ми вече, и се чудя как ли садистично да процедирам със себе си... Може би трябва да стана политик... така поне ще ми се налага да подавам много пъти на ден ръка...
Само че стана ли политик, край на мечтите за Фангориат.



Тема само да питамнови [re: drakona]  
АвторИмФx (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 17:21



знаеш че те чета
ама тъй както пишеш в трето лице ...
на кого и за кого всъщност пишеш?



Тема пътятнови [re: Aли]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 17:32



Пътувах седмица... седмица през горите, през реките, през планината... бих се с троли, скарах се с вещица, загубих Феарад, меча си, после го намерих... Яздех по цял ден, докато тялото ми ме болеше до смърт. Всяко движение на коня ми ме нараняваше; ръцете ми се израниха от юздите...
боже, колко съм уморена само...

само едно се чудех - бях ли прекосила границата или не?
Границата с Фангория, забранената страна... само легенди се чуваха за нея, но никой не я беше посещавал от години, а който се опиташе да я посети, не се завръщаше.
Кога станах некрофил?
Фангория отдавна привличаше вниманието и любопитството ми... с детска наивност смятах, че именно аз ще разкрия тайните й. Затова упорито продължих да яздя на север, на север... Енигматичният север на неразгадани мистерии, как звучи само. Но истината беше само една - никой не знаеше какво става във Фангория от десетилетия... Спомних си, какво каза баща ми - дори не се знае името на владетеля... никой не е успял да излезе от тази страна, нито да влезе в нея. Това означаваше за мен само едно - това ще е раят, щом никой не иска да го изостави.
Винаги съм търсела Рая, все едно под каква форма се е трансформирал...

Може би там щях да открия... интересни занимания за едно разглезено царско чедо... ... може би щях да открия себе си...



Тема ще ми кажеш ли?нови [re: ИмФx]  
Авторlm[F(x)] (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 17:46



или да си се вживявам в ролята на бостанското плашило във виртуалното поле на клубчетата дето прогонва виртуланите гарги от виртуалния посев?



Тема Re: ще ми кажеш ли?нови [re: lm[F(x)]]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 17:55



пиша единствено и само за себе си. Ако някой иска да чете - да чете, мен това не ме засяга.
Провали се, Им.



Тема taka eнови [re: Aли]  
Авторim (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 18:01



ala se prowalih mnogo mnogo otdawana
i to sreshtu dosta po slab protiwnik

kolkoto do razqsnenieto, blagodarq, neobhodimo beshe



Тема пустинятанови [re: Aли]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 18:02



Тогава гората оредя.
Не можех да се изхранвам с лов вече... животните изчезнаха, срещаха се само някакви неядливи и жилави гущери. Само коня ми успявашв да се нахрани с буренаците... а аз гладувах...
гладувах...

После изчезна и последната растителност и започнаха пясъците. Безкрайни пясъци, които се сливат с хоризонта...
Продължих, когато ми свършиха последните запаси от храна.
Продължих, когато ми свърши водата.
Продължих, след като установих, че всяка дюна разкрива нова дюна.

Оазиси няма.
Жажда.
Знаете ли какво е жажда?

Тогава бях в болницата... наместваха ми ключицата след катастрофата, била съм под упойка... и ми забраниха да пия за повече от 24 часа. щях да загина от жажда... И ако тогава дяволът ми се беше появил, щях да му извикам - взимай я, взимай! Разменям я (душата де) срещу чаша вода!

И тогава конят ми падна. А аз излетях от гърба му и забих главата си в пясъка... прекатурих се няколко птъти, легнах... и заплаках.
Заплаках без сълзи, защото бях загубила предишния си живот безвъзвратно. Чак сега го осъзнах това... със смъртта на коня ми, който можеше да угасне тихо в кралските конюшни... а сега щеше по моя вина да стане плячка на лешоядите... Плачех, опитвйки се твърдоглаво да изплюя пясъка, дребния и остър пясък, който бях нагълтала при падането си... zatwarqh o]i, struwa[e ми се, че ще ослепея от блясъка на тази пустош...

Сянка... исках сянка.
Отказах се. Легнах на земята и се отказах.



Тема Re: taka eнови [re: im]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 18:04



провали се, защото беше самонадеян.



Тема towa e kraen etapнови [re: Aли]  
Авторim (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 18:08



kogato ne e ostanalo na kakwo drugo da se nadqwash
i mojesh da se nadqwash samo na sebe si
skoro i ti shte stugnesh do nego, ne pribyrzwaj



Тема Re: towa e kraen etapнови [re: im]  
АвторAлeдap (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 18:11



горкият... защо се опитваш да се заблуждаваш, че разбираш и знаеш какво става? Кого се опитваш да лъжеш? Себе си май, детенце.



Тема повтаряш се веченови [re: Aлeдap]  
Авторim (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 18:14



а аз не обичам да го правя



Тема лешоядитенови [re: Aли]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 18:22



Така лежах в пясъка, без да мога да открия сили в тялото си просто да стана... слънцето ме изгаряше, изгаряше очите ми, въпреки че бяха затворени.... светлината проникваше през клепачите, причиняваше ми болка...
Тогава чух нещо.
Чух някакъв отвратителен крясък, отворих очи..
И ги видях как кръжат над мен.
Лешоядите.
Само чакат да се отпусна...


Така ви възприемам понякога... като лешояди, които ме дебнат... параноя някаква, предполагам...

И си казах - как така ще ставам плячка на едни грозни птици? Ето ги, вият се около мен, аз съм храната им! Но са подценили... ината...
Тюююю, стига летете! Стига протягайте клюнове! Труп съм, знам, но ме оставете да ... да се оттегля с някакво достойнство, без да ми гра4ите...

Станах. Станах и продължих.
С налудничава крачка се отправих на север, даже не се обърнах да погледна коня си, любимеца си... нещо се беше счупило в мен, не знам какво.



Тема Re: повтаряш се веченови [re: im]  
Авторxex (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 18:25



и ще се заповтарям още повече... приеми си поражението.
и не ме критикувай.
и не ме коментирай.



Тема Re: хехнови [re: xex]  
Авторим (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 18:28



за първото - забрави
а другите две така или иначе не ги правя



Тема Re: Za onovaнови [re: drakona]  
Авторeднa (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 18:33



Душата ми е кален стон, изхвърлен сред тъмата;
сърцето ми е черен кон, препускащ из мъглата...
и няма милост, няма ров - мъката си да захвърля;
и няма радост, няма зов - сърцето си аз ще изтръгна...




Тема чувство за хуморнови [re: eднa]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 18:37



Малко странно ми е чувството за хумор...
В момента се смея например.
И колкото по-гадно ми става, толкова повече се смея.
И този път не е истерия - истерия ме лови в други ситуации.

На това му се вика смях през сълзи.



Тема получих си отговоранови [re: ИмФx]  
АвторИмФx (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 18:47



стига толкова
само дето не разбрах кое и е лошо на самонадеяността ...



Тема asl plsнови [re: drakona]  
Авторmikrob (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 19:30



maitapche sis:)))))



"zabavliavash" se tuk v koprivshtica?
heh...
a az ne se zabavliavah.. pone na povecheto postingi..
tajno mi beshe...

drugi pak biaha neveroiatno obaiatelni.. za men..
haresa mi sveta ti... i .. se nadiavam da go postroish... nanovo..
mislia che shte uspeesh...
vervam v teb! [nikoga seriozna:)]
e.. ne e sveta koito bih postroila za sebe si..
no nekak si... e prosto..
tochno tvoi...
tolkova tvoi..aledaren...
ne moga da si predstavia drug da e princesata v nego:))
princesa.. ne princ:)))...

ne mislia che imash nujda ot men tochno.. naistina..
a moje bi i ne me tarsish... znam li..
no vse pak sam tuk zashtoto ti mi kaza...

nishto ne moga da ti dam Ali
no moga da polucha mnogo ot teb..
i go poluchavam v momenta..
moga da te obicham. naistina.
moga i da te gledam v zahlas... i zaplesnato..:)))
no ne bih mogla da ti sazdam jelanie za pobeda....
v bitkata koiato sega vodish...

vseki si ima paralelen sviat...da kaja pochti vseki... i da dopalnia: taka mislia, moje i da ne e verno:))
az sashto si go imam..
i bih mogla da ti razkaja za nego... no nema da ti haresa..
parvo: tvarde dalech e ot tvoita sashtnost...
vtoro: i da iskam mai ne bih mogla da go opisha:)).. kuca mi sposobnostta za izraziavane:(
pri teb e v izlishak... vazhishtavam ti se za tova...


btw...
nema da zadavam vaprosi:)))
zashtoto tova koeto iskah da znam za teb...
koeto mi e nujno da znam za teb..
veche go..


p.s. koprivshtica e tochno do liubimia mi klub:))))
govoria za padashtoto meniu...
basi.. kade si se skrila!!!:)))



Тема Re: asl plsнови [re: mikrob]  
Авторantibiotik (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 21:06



i az te obi4am, sis. naistina. ne znam kakvo ti davam... dano e neshti4ko pone.



Тема реканови [re: Aли]  
Автордeн (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 21:29



Не знам накъде вървях... нито защо.
Просто вървях.

така вървя реално, в реалиите, без да знам защо... и накъде. Просто вървя.

Dюните нямаха край...
Толкова съм загубена в момента... загубих семейство... загубих дом... загубих себе си... какво ми остава да загубя?
Но вървях.

Сега и това не правя.

Пейзажът не се променяше; пясъци. Пясъци без край.
И тогава го чух.
Чух шума на реката.
Река в пустинята... Паднах на колене и благодарих на Дракона... запълзях в посока на шума, без да обръщам внимание на разранените си колене; пих до изнемога, стомахът ми не можа да го понесе, разбунтува се. Така си и стоях, присвита на две на брега на незнайна жълта река... легнах по корем и се вгледах в отражението си. Стопено лице... имала съм била скули даже, пък аз да не знам... и очите... черни като два въглена... без блясък, без живот.
От другата страа на реката видях село... много далече ми се видя, но мирисът на дим и на хляб достигна до ноздюрдите ми. Без да помисля дори се хвърлих напред, в реката.



Тема нямаш...нови [re: antibiotik]  
Авторchehalche (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 21:39



... си и представа..
колко ми се иска,
това, което казваш.. да е истина...

защото пат познава Али...
Али не познава пат...

но.. казваш 'аз обичам всички"
е.. това значи, че и мен...
мда...
винаги съм мислила: всички=никой..<=> неосъзнато лицемерие
дано.. заради предствата ми за теб...
равенството/еквивалентността.. не е вярно...

сис, намери място и за мен в твоя свят:))
нака аз съм трола, който няма лоши намерения към теб:)))
да съм нещо дребно, вредно, но доброжелателно..
въпреки лошата си природа..
става ли?:)



Тема Re: нямаш...нови [re: chehalche]  
Авторcecтpa (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 21:46



Ти си ми сестра, в името на дракона!
И това не означава малко за мен!
Не те познавам... може и така да е. А може би те усщам. А може би много съм научила за теб.
Искаш да те обичам?
Обичам те. Искам да се срещнем... ако ти искаш. Това за мен не е малко, защото вече не се срещам с хора реално... и не говоря реално. Но ти едва ли ще искаш да се видим.
Избери си роля, сис. Мъжка, женска, добра, лоша роля - ще останеш завинаги в легендите на Фангориат.



Тема hodataistvaнови [re: chehalche]  
Авторsumm (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 21:48



mi i az iskam... dori da e s kachvane na glavata....



Тема ехнови [re: summ]  
Авторнoщнa (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 21:49







Тема Гораннови [re: дeн]  
Авторднeвнa (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 21:56



Не си спомням нищо след това... просто... плувах, борех се с останалите си сили, защото течението се оказа силно и ме повлече...
А реката сякаш не ме искаше, защото ме изплю на брега.
И загубих съзнание от удара...

Лежах на твърдата земя... опитвах се да помръдна, но не можех. И тогава чух познат звук; звук, който успя да се прокрадне сред мъглата в съзнанието ми. Колела на каруца... стъпки.
-- Не можем да го зарежем тук, -- каза единият глас умолително. Стъпките приближиха и някой ме подхвана внимателно. -- Жена е. Дали са започнали да използват и жени?
-- Че знам ли, -- промърмори другият. -- Горане, така или иначе не можем да я оставим. Чух, че тролите вилнеят в околията... Не ми се мисли, какво ще й направят, ако я намерят. Пък ако е засада.. досега да ни се бяха нахвърлили.
-- Тя е още дете, -- каза човекът, наречен Горан.
-- Вдигай я. Да ти помогна ли?
-- Не, ще се справя. Едва ли тежи много.
Но другият слезе от каруцата и се приближи. Опитвах се да отворя очи... някой отметна косата от очите ми...
-- Красива е... напомня ми... Все едно...-- каза мъжът, чието име така или иначе не чух.
Някой леко ме подхвана под коленете и под раменете... и ме притисна до себе си. Носеше ме внимателно. Почувствах топлината му и знаех, че съм на сигурно място... докато ме държи в ръцете си, докато ме притиска до гърдите си... почивка... почивка...



Тема в името на дракона!:)нови [re: cecтpa]  
Авторsisterka (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 22:12



искам, искам да се срещнем:)
наистина.
но ме е страх..
разочарование...
уплаха..
незнание...
как ще се държим..
разговора.. за какво ще бъде?

ще приемеш ли мълчание от моя страна?
а дали ще мълча?.. или ще говоря глупости - моя запазена марка...
а ти ще се отдръпнеш ли?
скрито, но крайно..

страх, Али...

роля?.. нека да е средна..
какво значение има.. мъж?.. жена?.. животно?.. растение?..ТО

в Фангориат... нека да съм горско създание..
сливам се с горските цветове..
на оная гора... дето е трудно да я преминеш..
но нека да съм нещо.. което помага..
въпреки лошата си природа...
да стигнеш до онова място... живо и красиво, потока...
на което му липсва само ..... хех...
ти...



Тема ми...нови [re: summ]  
Автор:))) (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 22:14



ти го получи..
с този медал отгоре..:)))



Тема Re: в името на дракона!:)нови [re: sisterka]  
Авторmalkata (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 22:21



ako go mislish tolkova,verno nqma da mojem da govorim... v imeto na drakona:) A tozi izraz naistina go izpolzvam v real life vmesto 'za boga':)
shtom iskash, shte se vidim... no edva li shte e predi esenta... sega sym vyrzana tuk, trqbva da se lekuvam...:( a esenta mi se vijda... dale4:(

imash q rolqta, odobrena si... na kastinga... taka li mu se vika?



Тема zabravihнови [re: malkata]  
Авторsyshtata (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 22:28



zabravih da ti pojelaq dobre doshla vyv Fangoriat:))



Тема в името на приятелството!:)нови [re: malkata]  
Автортя (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 22:49



няма значение:)

някой път се чудя..
защо е това разграничение.. тук и там...
не е ли тук... реалност.... като там...
аз съм аз... тук- и там...
различието идва само от усещането за различието...
биде ли пренебрегнат този момент...
реалноста тук, става реалност - там..
на пейката..
пред сградата...
пред материалното...
пред визуалното...
пред ....

ми да...
разликата е само ....
тук - въображение за човека ...зад мислите
там- визуализиране на човека ...зад мислите...

хех.. объркано ми е...

просто...
трудно ми е да обясня...
срещаш някого... няма значение как...
и нещо в теб трепва.. и си негов...
когато стане това...
особено при мен...
страхувам се че не мога.. не заслужавам да го имам..

бе.... мисля, ако братлето беше тук...
щеше да осветли:)))
хех.... и него го обичам:)
а не го ознавам:))
обичам=в мислите ми е/сте...


бе... има ли значение..
аз сис.. за разлика от теб.. не само че знам какво е алкохол..
ми и пркалявам с него...
порок...
да!
колкото мога... и възможно най- пълно...

стига толкова...

айе сис.. до...



Тема :))нови [re: syshtata]  
Авторhappy (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 22:51



dobre zavarila!:)))



Тема neprostimo!:(нови [re: malkata]  
Авторahhhh (Нерегистриран)
Публикувано02.07.01 22:55



i az zabravih..

lekuvash?

bih iskala da mahna s magicheska prachka
i da zabravish znachenieto na dumata bolest..



Тема неподвижностнови [re: drakona]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано03.07.01 14:43



Имам такива дни, в които не мога да се движа. Обикновено - още от сутринта ме обхваща нещо... и не мога да стана от леглото си. Лежа си сред разбунтуваните завивки, дърпам от гняв ръкавите си... и просто не мога да стана. Веднъж се разревах заради това, защото ми се налагаше да изляза, а просто не можех. Това беше в гетото... гледах вратата, тя беше / е точно срещу леглото ми... розовите тапети... тези тапети най ме дразнеха, бонбонено-безвкусно розово. Гледам си вратата и си казвам - ей сега на, ще стана! Ставай, Али! Ставай!
А не мога да мръдна. Може би защото подсъзнателно не искам... за какво ми е? Да се влея в потока от безизразни лица... безчувствени лица...
Веднъж заседнах така в един нет-клуб... за четири часа. Исках да стана, а не мога... срам ме е. Как да кажа на съседа си - моля те, ще ми помогнеш ли да стана?



Тема влаковенови [re: Aли]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано03.07.01 14:58



Това сънувам - влакове. Може би защото при мен почти всичко е свързано с влаковете... студетски живот ако ме питате какво е, ще кажа - БДЖ. Любимият ми превозвач...
Тази нощ пътувах... от Търново на юг... а линията е затрупана в момента, затова ми се налагаше да пътувам с автобус през Хаин Боаз... а ми става лошо, затова заспивам още преди да съм напуснала Търново... само че в съня ми се движех по тази линия... седях си в коридора и в целия влак нямаше никой... много странно...



Тема пак за негонови [re: днeвнa]  
Авторlunna (Нерегистриран)
Публикувано03.07.01 15:35



Сложи ме внимателно на дъските; седна до мен, усетих го. А аз все така не можех да помръдна, бях като скована. Дори и очите си не можех да отворя.
-- Да не е мъртва? -- попита мъжа. А ръката на другия, на Горан, се плъзна леко по врата ми...
-- Жива е... Жива е, хвала на Дракона!
-- Само дето, -- поколеба се другият,-- какво ще я правим? Не можем да я заведем в лагера, това ще е излишен риск. Трябва да я оставим в някое от селата наблизо... В Караен например. Там имаме верни хора.
-- Малко странно ми се вижда... младо момиче, само... ах!
-- Какво има, Горане?
-- Има меч, Леков. Има меч.
Каруцата спря рязко. Мечът ми досега беше прикрепен от вътрешната страна на дрехите ми, плащът го закриваше... Феарад за малко да ме удави, когато се опитвах да плувам...
Някой посегна да изтегли меча, усетих го. И отворих очи.
бяха ме сложили в средата на каруцата... До мен седеше мъж, този, който отговаряше на името Горан; тогава го видях за пръв път и образът му се запечата в паметта ми... ...сънувам го понякога, сънувам го... Красив е, красив... Не можех да откъсна поглед тогава... от очите му... поглъщаха ме...
-- Добро утро, мъничка,-- каза ми той и се усмихна. -- Как си?



Тема страхнови [re: drakona]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано03.07.01 16:36



За страха... за това ми се пише.
За страха....
За страха, който загубих.
За страха, който ме нападна.
най-големият ми страх - че ще ме изоставят. Още от дете го имам. Не знам как точно съм го получила... винаги ми се струваше, че родителите ми не ме искат и ще ме оставят някъде... ще ме подхвърлят един вид. Може би защото винаги съм живяла с мисълта, че не съм доброто дете, не съм това, което се изисква от мен. Дори са искали да съм момче... да имат двама сина, за какво им е било? Е, аз съм си дошла напук с друг пол... Така майка ми са я убеждавали няколко месеца, че ще има син, а накрая в родилното - ами... малка изненада, госпожо, имате дъщеря.
Друг страх...
Мисля в момента.
Беше ме страх от тъмното, но го преодолях.
Беше и още ме е страх от височини. Аз си знам, как го получих този страх. Като бях в трети клас, се обзаложих сама със себе си, че ще мога да вися само на ръце от прозореца на четвъртия етаж. Явно това е бил кошмарът ми... значи, хващам се за перваза... и провесвам крака. После увисвам.
Ако тогава някой беше влязъл в стаята, от стряскането щях да се изпусна, предполагам.
От този епизод получих страх от високото. Дори едва се качих на Балдуиновата кула в Търново. Помогна ми един курсант... първо ми взе якето, после раницата... и ме убеждаваше... може би защото не му подадох ръка, за да ми помогне... ама се качих на тази пуста кула. И слязох.

Не понасям да изпитвам страх. Полудявам направо. И се опитвам да го преодолявам. Готова съм на всякакви жертви, само и само за да докажа, че не съм страхлива.




Тема страх 2нови [re: Ali]  
Авторsame (Нерегистриран)
Публикувано03.07.01 16:46



Страх ме е от светлината понякога. Имах период, в който не исках да виждам светлината... напомняше ми, че самата аз съм тъмна, тъмна отвътре. Движех се нощем, из сенките. В комбинация с черните дрехи - ами... чувствах се невидима.
Всичко тръгва може би от комплексите. Но за това друг път, не ща да си развалям настроението сега.
Оттогава нощта остана част от мен.
А после, под влияние на Фангориат... обикнах светлината. И сега мразя тъмните стаи например, завесите, щорите. искам да ми е светло на душата, като растенията станах.




Тема страх 3нови [re: same]  
Авторceйм (Нерегистриран)
Публикувано03.07.01 16:55



Основен страх...
Страхът, че ще се влюбя.
Е с този страх не мога да се преборя.
Не знам защо така се получава... в семейството ми се приема, че да се влюбиш е нещо срамно, нещо като сифилис, предполагам. И въпреки това всички са се женели по любов. Никога по сметка.
Затова ми е странно да слушам съвети как да не се влюбвам. баба ми от малка ми е забила в главата, че да се влюбиш е ужасно; казваше ми: Ще видиш ти, някой като ти завърти главата!
На мен това ми звучи като заплаха. И сега така ми звучи. И може би, слад като го слушах толкова години, заразата е плъзнала в мен. Може би и аз си мисля, че да се влюбиш е като сифилиса...
Така или иначе, реших да се пазя някой да не ми завърти главата. Или ако ще ми я върти (хех, съвсем като в Екзорциста!), да е паралелен. Има един малък проблем с паралелите... и той е, че те не са чак толкова нереални.
Та тази моя фобия в комбинация с фобията ми да не ме изоставят... много весело става.




Тема страх 4нови [re: ceйм]  
Авторceйм (Нерегистриран)
Публикувано03.07.01 17:07



Той е във връзка със страх 3...
Страх ме е, че някой ще се влюби в мен.
Е това е кошмарът на кошмарите.
Повечето жени... при тях е друго, заради принципа на хищника. Те искат да са ухажвани, обожавани, облетявани... А аз съм в ужас от такива неща.
Мисля си... какво ще му дам на този, дето се влюби? Не давам да ме докосват... изпадам в некрофилски настроения... неконтролируема съм.... непредвидима съм... и луда понякога...
И до мерзение се опитвам да обяснявам, че не съм жена, че не искам да ме обикалят... защото няма да получат нищо. Никой няма да получи.
Пък и от 'богатия' си опит установявам, че мъжете, които са се осмелили да се приближат, са били стъпквани, и то жестоко.
Веднъж си обещах, че повече няма да допусна никой да страда заради мен. Затова в повечето случаи се държа отбранително... и хората си патят. Навлякох костюма на кактус и постепенно се превърнах в такъв.




Тема ами какво предлагам...нови [re: ceйм]  
Авторkakтyc (Нерегистриран)
Публикувано03.07.01 17:16



Хех, какво предлагам... на тези, дето... горките...


НЕКРОФИЛИЯ
ПАРАЛЕЛИ
МЪГЛИ
ЛЕТЕНЕ
НЕОЧАКВАНОТО

Щях да забравя ВЕЧНОСТТА.




Тема страх 5нови [re: ceйм]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано03.07.01 17:19



Страх пети - че ще се омъжа.
Уффффф, цялата изтръпвам.
Не искам да ме връзват.
Пък и цял живот наблюдавам какво може да направи един несполучлив брак.



Тема страх 6нови [re: Aли]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано03.07.01 17:22



Че ще имам деца...
Просто...

Аз съм си луда...
Скапана генетика.
следователно...
Пък и си мисля, че е жестокост да хвърляш деца в този свят само защото те е ударил хормонът.
Понякога обвинявам родителите си... ето, да кажем... само заради някакво си "майчино" чувство или инстинкт... ей ме на.
Това е гадно.



Тема страх 7нови [re: Aли]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано03.07.01 17:25



Ами... че не мога да пиша.
Всъщност, че не мога да пиша смислено. Или че сега пиша много по-зле, отколкото преди година, да речем.
Е това може да ме разстрои.



Тема страх 8нови [re: Aли]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано03.07.01 17:31



Страх ме е, че всъщност съм хубава. А аз не искам.
За какво ми е?
И така ме зяпат достатъчно... май нагло при това. В краката, в гърдите, вперили поглед... трънки!
Така се чувствам като на продан. Понякога се чудя, дали мъжете се усещат... в смисъл, съзнателно ли зяпат или просто инстинктивно.
Затова по принцип избягвам прилепнали дрехи. И ходя с кецове. И никакви поли...



Тема усмивканови [re: lunna]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано03.07.01 21:01



Ами... усмихнах му се. Въпреки умората, въпреки всичко. Може би защото най-сетне се почувствах у дома; може би защото ме нарече мъничка... може би защото усмивката му беше заразителна... не знам.
-- Ще ни кажеш ли откъде си?-- попита Леков. По гласа му някак разбрах, че съдбата ми зависи от него... Че той е по-важният, по-главният... 35-36 годишен мъж, висок, с прошарена коса... Тогава смятах, че хората над 30 са престаряли... За пръв път обаче срещах човек с такова излъчване...
Обмислих ситуацията толкова бързо, доколкото можех с преуморения си и изгладнял мозък.
-- Не си... не си спомням..., -- промърморих. -- Не знам... не мога да си спомня...
Имитирах паника; не можех да кажа, коя съм; така ме съветваше интуицията. Послушах я.
Леков сякаш не ми повярва много, защото изхъмка многозначително и двамата с Горан се спогледаха.
-- Поне името си ще кажеш ли? Спомняш ли си го? -- подсмихна се Горан.
-- Аледар... -- изпуснах се, съвсем автоматично стана. Първо се разгневих сама на себе си, а после си рекох - ако това е Фангория, тук едва ли са чували за мен. А в Армания пустини нямаше, в това бях сигурна.
Леков повдигна вежди и се втренчи в мен.
-- Какво да те правим сега, дете? -- попита.
-- Не ме оставяйте, не ме оставяйте... вземете ме със себе си, -- помолих аз. И за подкрепа погледнах умолително Горан. Той само се засмя и с поглед ми показа, че това не зависи от него.
-- Ще те оставим в най-близкото село, Аледар, -- реши Леков; малко се позапъна, преди да каже името ми... -- Ние сме търговци, пътуваме към Фангориатския пазар, не можем да те вземем със себе си.
-- Къде ви е стоката?
Горан се обърна с гръб и започна да се смее; всъсщност виждах само раменете му, а те се тресяха от спазъм на трудно сдържан смях. Леков се почеса по брадата, намръщи се и ме погледна строго. После погледна Горан и строгостта му падна като някаква маска. Засмя се и аз помислих, че не съм установила възрастта му точно... изглеждаше около 30-годишен, не повече.
-- Какво смешно казах?-- намръщих се и аз на свой ред. -- Каруцата ви е празна.
-- Нали затова отиваме, дете. Ще я напълним на панаира във Фангориат. -- обясни той,а после направи някакъв знак на Горан... -- Ще ни кажеш ли за меча, Аледар?
-- Какво за него? -- стиснах дръжката на Феарад, все едно щаяха да ми го отнемат.
-- Не знаеш ли, че тук мечовете са забранени? Ако го открият, ще те обесят на първия клон, който може да издържи теглото ти.
-- Как тъй? Кой ще се осмели? -- дръпнах се стреснато...
-- Във Фангория си, дете. За риманистите говоря. Май идваш отдалеч, щом не си чувала за Забраните.
-- Нищо не си спомням... -- промърморих объркано. Значи все пак бях във Фангория; страната-рай, която никой не напускаше...



Тема към селотонови [re: Aли]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано03.07.01 21:16



Струваше ми се, че съм паднала отвисоко... от луната например... и то на място, което ми беше съвсем чуждо и непознато. Риманисти? забранени мечове? Забраните?
А мъжете стояха до мен и ме гледаха малко подозрително. Как ми се искаше да им кажа - вярвайте ми! Обяснете ми, какво става! Но не можех да им кажа, не можех... Трябваше да им обясня коя съм.
И тогава се сетих за татуировката.
Престолонаследниците на всяка държава още след раждането си получаваха татуировка или на китката, или на рамото - стилизиран образ на златен дракон. Свалих незабележимо ръкава си... И си казах - при първа възможност трябва да измисля нещо...Нещо, което да крие китката ми и да не бие на очи.
-- Добре,-- изведнъж отсече Леков.-- Ще те закараме до най-близкото село, оттам ще се оправяш сама.
Понечих да протестирам, но Горан ми направи знак. Свих се до него и замълчах; а Леков се качи на капрата и шибна хилавото конче.
реших да пазя самообладание... само това ми оставаше; смятах, че скоро ще се ориентирам в обстановката.
А Горан ми се усмихваше... и сякаш нямаше нищо друго важно на света.



Тема in the summertime...нови [re: drakona]  
Авторняkoй cи (Нерегистриран)
Публикувано03.07.01 22:46



....when the weather is high.......

Ами уж нямаше да пиша по темата.... и в крайна сметка излиза, че не си държа на обещанията, въпреки всичките си твърдения Ама сис е виновна, не моята, твоята, Али. Аз такива опции нямам ... на мен никой не иска да ми е сестра и никой не иска да съм му сестра.... е нали взаимност трябва да има

....you can stretch right up an' touch the sky....

Е, кво да правиш едно време като ме питаха "искаш ли братче" казвах "Нееее", ама после нахитрях и исках, ама.... то така или иначе кой ли ме пита. Лаф да става, както се казва....

....when the weather's fine, you got women, you got women on your mind.....

Е, сега братото служи на родината в търново, ама... той май не беше мой брат

....have a drink, have a drive, go out an' see what you can find.......

Само да кажа, че тази песен я слушам втори ден... и ще си я слушам през останалата част от "лятото", тъй че никой да не очаква цитатите да спрат... даже напротив. Като казвам, че я слушам втори ден имам предвид, че слушам само нея.

....If her daddie's rich, take her out for a meal.....

Дам, определено оправя настроението.... въпреки всичко. Важното е да си викаш "чшип-чшип" в ритъм.... Е, от един момент нататък нищо не помага, но разчитам, че още не е дошъл Обаче в гардероба имам надлежно сгънат червен килим, джъст ин кейс.... Човек трябва да е подготвен за лошите моменти. Но все пак по-добре е да не идват....

....if her daddie's poor, just do what you feel,.....

Всъщност парите не са най-важното, хич даже. Ама винаги гледам подозрително когато някой започне да разправя, че нямали.... Ами не вярвам. Не вярвам и когато някой започне да ми разправя за вътрешната красота.... е, верно, много приказки са ми чели едно време, и аз съм си чел.... даже си имах и една любима. Беше много дълга и хубава, но най-важното беше че е дълга, обаче... в крайна сметка това си остават приказки. Същото е и за филмите... ами човек нормално се вживява в ролята на главния герой, обаче... ами виждам се като убития в първата сцена.... дали не съм единствения който се вижда така?

....speed along the lane, do a ton or a ton an' twenty five,.....


Та за приказките. На Али приказката много ми харесва. Нали не ме убиха в първото действие? Според мен е приказка (може да има и по-точно название, но на мен приказка си ми харесва...) Не ми се иска да свършва.... нали се сещаш, нещо от рода на.... и те живели дълго и щастливо... дрън-дрън. Е, всеки търси щастието..... уф, това е банално, ама хубаво е, че никой не може да го обясни на никой. Често и на себеси дори. Просто.... никак не е просто.

.....when the sun goes down, you can make it, make it good in a layby.....

Ами Али, слънчице си.... даваш ми .... опитвах се да обясня... думите ... те са.... моите.... отпуска, никога не са били когато ми трябват. Но ти си знаеш... Ех, ами обичам си те.

А песента не е свършила



Тема Re: ми...нови [re: :)))]  
Авторmi.... (Нерегистриран)
Публикувано04.07.01 10:54



ne beshe medala... beshe usmivkata Naistina beshe :)))



Тема Re: ми...нови [re: mi....]  
Автор:) (Нерегистриран)
Публикувано04.07.01 15:39



naj-hubawata usmiwka pri towa



Тема summertime...нови [re: няkoй cи]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 16:58



Polu4avash medal za tozi posting, struvalo si e da si narushish obeshtanieto
Prikazka e... i teb nqma da te ubiqt v pyrvo dejstwie... osven ako ne pojelaesh. Vse oshte ima svobodni roli... makar 4e imam neshto predvid za teb, da znaesh. E, moje bi shte se poznaesh v nqkoq ot 4astite.... koj znae:)

Ne sym si mislila, 4e shte go kajesh tova v nqkoe ot klub4etata.



Тема камък на шиятанови [re: Aли]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 17:17



Някаква особена сънливост ме налегна... и аз не знам защо така; след пустинята, след тази седмица 4е и пове4е на нпрежение... бях изтощена до крайност. Странното беше, че се отпуснах на такова място - с двама луди търговци - така ги възприемах тогава... търговци, които едва ли не насилствено ме возеха на някъде си... в някакво село с варварското наименование Караен. А аз просто се свлякох на дъното на каруцата и изпаднах в състояние на неадекватност... Една част от съзнанието ми обаче беше нащрек.
Мъжете мълчаха... по едно време Горан се премести отпред, до по-възрастния, и си зашепнаха нещо. Постепенно сякаш забравиха за присъствието ми... или може би разчитаха на това, че съм заспала. Така успях да подочуя нещичко.
Първо Леков предположи, че съм избягала от някое от околните села... после заобсъждаха меча...
-- Какво да я правим,--въздъхна накрая Леков. -- Как да я зарежем в това село?
-- Мислех,че си решил вече,--подметна Горан.
-- Ами уж... Ама... виж я, дете е... и май не би се върнала там, откъдето е тръгнала... А да я вземем с нас -- пак не става, и ти много добре знаеш защо.
-- Може пък да ни потрябва за нещо.
-- За какво? Да прелъстява риманистите, а ние после да ги убиваме ли? -- размърда се недоволно Леков. -- Остава само и жени да включим в тази лудница, същински панаир ще стане.
-- Не забравяй меча, той трябва да е ориентирът ни. Не си ли чувал за жените воини? Майка ти разказваше такива истории последния път като я посетих. освен това... --- и се поколеба.
-- Какво?
-- Легендата. Всички са я чували. За принцесата, която ще спаси Фангория...
-- Това са глупости, Горане, приказки за малки деца. Пък и това страхливо и наплашено дете кава принцеса ще е...
-- Не ми изглеждаше толкова страхлива... Размисли, имам чувството, че ще ни е полезна.
-- Камък на шията е тя, нищо друго...-- заключи Леков и чух как шибна кончето. -- Ще я оставим в селото и това е.
Камъкът на шията можеше само да лежи... и да червенее от срам.



Тема уфнови [re: Ali]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 18:04



Караен... малко село в покрайнините на Фангория. Надигнах се от каруцата, за да стана обект на най-неприятно зяпане от страна на селяните... а бях възпитана в дух да презирам същите тези селяни. Сега бях в ръцете им. И продължавах да завися от двама луди търговци, чиято единствена цел беше да се отърват от мен, захвърляйки ме в тази дупка.
Спряхме пред една неугледна посторйка; помислих си, че е обор, а се оказа къща. Ot neq izko`i kato куче от колибката си стара вещица... поне така ми се стори. Не бях виждала толкова стара и похабена жена... Настъхнах при мисълта, че някой ден мога да заприличам на нея.
-- Здравей, стара майко! -- поздрави Леков.
-- Ти луд ли си!-- разкрещя се старицата. -- Да влизаш тук посред бял ден! Ти, от който зависи...
Леков и направи знак към мен и тя млъкна като посечена.
-- Това пък какво е? -- изсумтя жената и закуцука към мен. -- Коя си ти, моме? Що мълчиш, да не загуби приказката си?
-- Спокойно, майко, -- намеси се Горан, -- намерихме го това дете на брега. От вашите ли е, не е ли?
-- Нали виждаш, че не я знам каква е! -- тросна се старицата. -- Я слез да те видя по-добре.
Смъкнах се неохотно... нима щяха да ме зарежат тук, при тази грозна старица?
-- Не се бой,-- шепне ми Леков и ме побутва към нея. -- Само изглежда страшна, иначе е добра и справедлива.
Старицата ме огледа... Поцъка с език, после ме хвана за ръка и ме поведе в къщата; преди да потънем в мрака, се обърна и даде някакво указание на мъжете, което не можах да чуя. Но явно те бяха наясно с обстановката, защото без да се суетят се заеха с коня и каруцата.
Тъмнина.... къща без прозорци, но хладна в сравниние с пека отвън. Старицата ме бутна на един трикрак нисък стол и седна срещу мен; погледът й ме притесни...
-- Сега ми кажи коя си.
-- Аз... Аледар се казвам, -- заекнах.
-- Откъде си?
-- Ударих си главата, майко, -- рекох й, за да я успокоя и предразположа. "Дърта вещице", помислих. -- Не си спомням откъде съм, ама май не съм тукашна.
-- Арманка си ти, виждам по дрехите, -- каза старицата убедено. -- Те мъжете от дрехи не разбират, ама аз съм стара лисица и много неща съм виждала през годините...
Старицата се унесе в някакви свои си спомени... забрави присъствието ми. Стресна се внезапно и рече:
-- Тук ще останеш, ще ми помагаш. Може пък да си спомниш коя си и откъде идваш; а дотогава ще стоиш при мен.
Изпаднах в паника... не исках да оставам в този коптор, аз , престолонаследникът на Армания, да живея в тази хралупа...
-- Не! -- отсякох. -- Отивам с тях.
-- Наистина си била камък на шията, -- засмя се някой зад гърба ми. Погледнах Горан ядосано... и умолително. целият ми поглед крещеше да не ме оставя тук, с тези хора... и чак сега се замислих в какво се бях заплела. Тук думата ми не важеше... и никой не ми се подчиняваше. даже се осмеляваха да ми се смеят в лицето.
След малко влезе и Леков, изслуша решението на старицата и кимна с глава. Това съвпадаше с неговото решение. недоволна бях само аз самата...
Горан излезе от къщата, аз го последвах; искаше ми се да го разубедя, макар 4е ве4е бях разбрала, че от него зависи твърде малко.
-- Искам да дойда с вас, -- заявих му.
-- Тц, тц...- засмя се той. -- Не може, не може. Чу какво реши майката.
-- Моля те, -- изкривих си аз езика... откога не я бях казвала тази думичка - моля.
-- Като се връщаме от тук, ще те вземем, -- опита се да ме успокои той и ме потупа небрежно по косата.
-- Лъжеш ме,нали? ... от малка знам, кога ме лъжат...
А той не ми отговори; направи се, че е зает със сбруята на коня.
леков излезе бързешката от къщата и махна с ръка на Горан -- тръгват зна4и. Усмихна ми се, Леков ми се усмихна... и заминаха. Проследих ги с поглед докъдето можех; после се обърнах, погледнах къщата и старицата на прага. Свлякох се в праха и се разревах от гняв и безпомощност.



Тема Re: in the summertime...нови [re: няkoй cи]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 18:11



освен това... и ти си знаеш



Тема няма пък!нови [re: Aли]  
Авторнeзнaйko (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 19:27



а аз не знам:(

и мразя тайните... и други неща мразя... но ин дис момънт тайните най- много...

сикретс, сикретс...

но ще каже някой...
тоз който мрази в кал гази...

бой в кал?

викам на дуел рицаря на бялата дама:)))
двубоя ще е нечестен...

отивам да поръчвам дъжд...



Тема Re: няма пък!нови [re: нeзнaйko]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 20:27



Priznawam si, 4e ve4e se zabyrkah koj koj e... ostavqjte mi nqkakyv znak, 4e syvsem se opletoh. Gorniq posting 4ii e?



Тема Re: няма пък!нови [re: нeзнaйko]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 20:28



mislq, 4e e na patton...ama ...



Тема да видиш...нови [re: Ali]  
Автортoчицa (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 20:37



хубаво ли е!

като не знаеш...

:)))



Тема :)нови [re: Ali]  
АвтортoчHO (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 20:40



хех... стилът ми е неповторим:))

но.. стига...
тук не е "лафа"

тук е "али в страната на чудесата"..

коя е старицата?

какво става после?



Тема за животанови [re: drakona]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 20:42



-- На, подръж го за малко, -- каза ми и ми го подаде.
Бебе... бррррррр!!! Бебе!
Бебето на класната ми.
А аз седя като кретен и не знам какво да го правя това бебе, което кацна така ненадейно в несръ4ните ми ръце. Седи и ме зяпа в очите. Не знам защо бебетата се фасцинират от очите ми. А ТО започна да гука.
Гледам го като малка граната, която издава странни звуци.
А ТО ме прегърна. Наистина ме прегърна!
Следващият път когато го държах, ми беше по-лесно. А класната установи, чемога да го усмирявам това бебе... като е в ръцете ми и престава да протестира. Нио, че не знам как да го държа; нищо, че не му гукам в отговор.
Гледаме се, това е.
Може би ще си преодолея страха от бебета.
А ТО продължава да ме гледа странно... влюбено.
Хихи, напомня ми едно момче, дето ме гледаше по подобен начин, само дето погледът на бебето е по интелигентен. Шегувам се:)))



Тема Re: :)нови [re: тoчHO]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 20:46



Ще се биеш със Summ в калта?
искам да гледам!!!



Тема Re: :)нови [re: тoчHO]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 20:49



Тцтц, пат, това е само началото... на романа. Не знаех, че и ти го следиш.:))



Тема срещата.нови [re: Aли]  
Авторпaт (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 20:49



оки:)))

но за кого ще викаш?



Тема Re: да видиш...нови [re: тoчицa]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 20:54



а ти... какво искаш да знаеш?
Оттук ще се подписвам само с Али, да не стават обърквания:)))



Тема а бих ли могланови [re: Aли]  
Авторпaт (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 20:54



да не го следя?!:)

хех това е...
фантагаро умножено по к на н-та степен...

обичам приказки... много много ги обичам
и макар да бях обещала да ти чета декамерон...
така май повече ми харесва...

ТВОЯТА приказка за НАС



Тема Re: срещата.нови [re: пaт]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 20:55



и за двамата, разбира се.
само че... имай предвид, че не искам да се нараявате.



Тема Re: а бих ли могланови [re: пaт]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 21:00



декамерон е супер...
проблемът с моята приказка е - дали ще се познаете. а сега съм още в уводната част... така че не е задължително да сте се появили.
хубавото е, че отразявам така целия си свят и вси4ките си познати. особено любимите ми познати, сис:))



Тема в момента..нови [re: Aли]  
Авторлюбoпитka (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 21:01



искам да знам
какво става.. когато Аледар остава насаме със старицата...

това им е прелестното на приказките..
нямаш търпение... не можеш да чакаш...
но и никога не трябва да свършват
никога..
като приказка без край:))))



Тема никви наранявания:))нови [re: Aли]  
Авторпaт (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 21:03



боя в кал е просто кален:)))
нищо повече...

после ще се чудиш.. кой, кой е...
а ние задружно ще те нацапаме:)))



Тема Re: в момента..нови [re: любoпитka]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 21:05



малка подробност...
аз това в момента го съчинявам. и продължението се пише. Поне една част да напиша тази вечер...



Тема именно..нови [re: Aли]  
Авторпaт (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 21:08



това е красотата!:)
твоята приказка... за всичко около тебе...
превръщаш риъл в магия...
хех какво по хубаво от това?:)

п.с. ама много трудно така бееее:(
като нерегистриран... не мога да се оправя кое къде е....



Тема ми...нови [re: Aли]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано05.07.01 21:23



И така... зарязаха ме...
Старицата се приближи до мен и рече:
-- Стига лиготии, ставай. Ела да ми помогнеш.
-- Да ти помагам? Аз?! -- избухнах гневно и ударих с юмруци земята; резултатът беше само облаче прах, от което кихнах.
-- Ставай да ти дам да ядеш, стига глупости.
Като каза да ям... и усетих, че умирам от глад. Затова престанах да се тръшкам и я последвах в "къщата". Е, това си беше ново изживяване за мен - да седя на трикракото столче и да ям с ръце някаква манджа с непознато съдържание и странен вкус.
-- Сега ми кажи всичко, -- рече старицата. -- Стига лъга за паметта, те мъжете може и да са ти повярвали, ама аз...
Ами.... тя стоеше и ме гледаше в очите. Трябваше да й кажа, нямаше начин... исках да разбера какво става в фангория, а това можеше да стане само ако й обясня, защо съм така неадекватна в обстановката...
Казах й всичко. А тя ме слушаше внимателно и поклащаше на места глава... промърмори нещо като " глупаво дете", но слушаше. И когато свърших, просто ме прегърна. и вместо да ми стане неприятно, че ме прегръща една непозната вещероподобна бабичка, просто се притиснах до гърдите й.
-- Искаш да вървиш с тях, така ли? -- каза ми тя след миг. -- Може пък... легендата да е истина.
-- И драконът намекна нещо... -- спомних си аз.
-- Драконът ли? Видяла си Дракона? -- настръхна старицата.
-- Той умря.
-- Мъл4и! Нито дума!
Понечих да кажа нещо, но тя ме спря с решителен жест.
-- искам да ми обещаеш сега, -- зашепна тя, -- че няма да казваш на никой, че Драконът е умрял. Обещай ми. Обещай ми.
-- Добре, добре... Моля те, майко, обясни ми... обясни ми, какво става тук, в името на Дракона... нищо не разбирам. Кажи ми за Риман... и за Фангория... какво става тук...



Тема страх 9нови [re: drakona]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано06.07.01 11:22



Страх ме е да живея.
Ей тъй, водя някакво си съществувание, но... реално живея само в паралелите. Ина4е просто наблюдавам какво става около мен... като на кино. Животът си минава... и минава...



Тема Ali...нови [re: Aли]  
Авторpak niakoi si (Нерегистриран)
Публикувано06.07.01 11:29



Iskash li stop palka?
Kazvat, che ot okaliani dospehi stavali hubavi stop palki



Тема ?нови [re: pak niakoi si]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано06.07.01 11:40



otpushi li se kanala? Imash maili, mimohodom.
i... za jivota li mi trqbva tazi stop-palka?



Тема za kakvoto ti triabvaнови [re: Ali]  
Авторmi.... (Нерегистриран)
Публикувано06.07.01 12:00



ako ti triabva za jivota - za jivota, ama imai predvid, che kato udriash s neia bili
Ako ti triabva za niakoi ot paralelite - i za tova stava.
Izobshto tova e edna mnogofunktzionalna palka



Тема natatykнови [re: Aли]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано06.07.01 12:23



-- Ще ти кажа какво става тук... Риман... той е проблемът на Фангория...
И тя запо4на да разказва с бавен и безжизнен глас, от който ме побиваха тръпки.

--Риман властва над Фангория от почти сто години. Ще попиташ как така - никой човек не може да живее толкова дълго. Там е проблемът, дете... Риман не е човек. Никой не знае откъде се е появил, кои са родителите му или какво е правил преди да се появи в Фангориат преди десетилетия. Маjka mi mi е разказвала това, което е чувала от своята майка... Риман бил млад магьосник тогава... сега е станал още по=могъщ. Никой не знае, как е успял да се качи на трона, с измама ще е било... как иначе кралят щеше да даде единствената си дъщеря на него?! Мътни истории са това, Аледар, мътни...-- тя поклати глава скръбно и продължи. -- От момента, когато сложиха короната на главата му... оттогава започна упадъкът на Фангория. Риман промени всичко; започна да граби богатствата, а който не му се подчиняваше, беше избиван. Така народът постепенно се примири, че му се налага да гладува. Виждаш къщата ми... това е от добре запазените къщи... Майка ми, Драконът да й даде вечен покой, ми разказваше за белите къщи на Фангориат... и за живота преди... нищо не остана от страната ни, нищо... разграбиха я риманистите.
-- За какво са му тези богатства?
-- Никой не знае, дете, ако знаехме... мислех преди, че алчност ще е това, но сега... злато граби той, злато... и по-лошо... взима децата... някои деца...
-- Децата ли?
-- От някои семейства по жребий взима дете, мом4е... така събира войската си. Те... бързо забравят за дома си... и... -- стариcata заплака. -- Синът ми... детето ми... Не, няма да плача повече, изплакала съм своето... Риман забрани мечовете и оръжията въобще... само войниците му са въоръжени... ако някой се опита да направи меч... или лък... и го заловят... убиват го... много са забраните, много...
-- Нищо ли не може да се направи?
-- Прави се, Аледар... От двадесет години се прави... Първо Аркон... Но Аркон умря, убиха го зверовете... А после Леков...
-- Леков ли?
-- Леков е от вода4ите на бунтуващите се... Затова се развиках, като го видях тук, денем. Търсят го под дърво и камък... а той рискува да влезе тук, заради теб го направи сигурно. Трябваше само Горан да дойде да вземе едни писма... Защото аз затова съм Майката, Аледар... тук се събира пощата, крия някои мом4ета... помагам им, храня ги. А те воюват... бавно става; и бавно ще става занапред, ако не открием слабото място на Риман... Можеш да останеш при мен, дъще... ще ми помагаш, тежка работа е това за възрастта ми... имам нужда от верен помощник. Но ако речеш, ще те упътя да си вървиш след съдбата... каквото е предрекъл Дракона.
-- Защо ме накара да обещая да си мълча за смъртта му?
-- На него се уповаваха хората... мислеха, че той ще ги спаси от Риман... и ако разберат за смъртта му, ще престанат да се надяват. А надеждта е най-силното оръжие... което имаме.
-- Най-силното ви оръжие следва да е смелостта, Майко.
-- Каква смелост искаш от уплашени и обезверени мъже, които се грижат за семействата си? Които пазят само децата си и нивата си? -- главата на старицата клюмна.



Тема пътнови [re: Aли]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано06.07.01 12:47



И сега... трябваше да реша какво да правя... да остана при нея, поне докато се ориентирам в обстановката... или да настигна Леков, да се опитам да помогна някакси.
През целия си живот се интересувах единствено и само от себе си...Но сега нещата станаха други... почувствах болката.Цялата болка и мъка на света...
Бях разглезено дете...
Но нещата се променяха. Аз се променях.
Старицата чакаше решението ми. А то беше готово...
-- Аз ще тръгвам, майко. Тук едва ли ще съм ти полезна.
Тя само кимна с глава; нищо не каза. Засуети се около мен, започна да търси дрехи, с които да не привличам вниманието. Измъкна от някакъв вързоп два ката дрехи - един мъжки и един женски и ме изгледа изпитателно... После се усмихна и прибра женския.
-- Момче ще те направим, момче...
Така и стана.
-- Само... -- стреснах се аз. -- Кон ми трябва...
-- Тюююю, дъще... Че то тук в цялото село само четири коня има; ама... ще ти измоля единия.
Помислих си - с какво ли влияние се ползва тази жена, че да успее да ми намери кон, да го изпроси сред тази беднотия. И разбрах - това не беше шегичка... цялата история не беше игра. Тази жена ми имаше доверие...

Когато доведе коня, главата ми клюмна.
Кранта. Стара и проскубана кобила.
Само че ние, арманците, сме майстори-коневъдци. Посресах я, почистих я, изтърках и с някаква четка корема... това можах само да направя. Качих се на коня и благодарих на Дракона, че никой арманец не може да ме види...
Целунах й ръка на Майката... помислих си, какво ли е изживяла, как ли е оцеляла след загубата на сина си; как ли е склонна да помага на тези, които някъде могат да убият детето й... как ли се осмелява да се занимава с това, откъде ли черпи енергия.
А тя ми се усмихна и ме огря. Забравих за външността й...
-- На север, Аледар; на север е Фангориат. По пътя ще настигнеш Леков... кажи му, 4е имаш благословията ми, дъще. И се пази... Меча! Не забравяй да го потулиш някъде...
-- Майко, -- сетих се внезапно аз. -- Какво гласи легендата?
Тя помръкна някакси.
-- Казва, че чужда принцеса ще спаси Фангория, -- отвърна ми и надяна на китката ми нещо като гривна от плат, за да скрие татуировката. -- Нищо друго, дъще, нищо друго. Нали знаеш какви са легендите...
Забих пети в хълбоците на коня, усмихнах се и потеглих.
Съдбата ме чакаше.
Чака ме...



Тема пътятнови [re: Aли]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано06.07.01 21:31



Obyrnah се за последно... никога нe бях имала майка... поне не си я спомнях...... а може да е по-лошо да имаш майка, която... Но решихда не се задълбочавамнад въпроса защо ена чужда жена мебеше приела като своя дъщеря. Само подръпнахюздите на кобилата си и се отправихна север, към Фангориат.
По пътя си минахпокрай много села, едно от друго по-мизерни; къщите бяха стари и полуразрушени, децата изглеждаха недохранени, хората - недоволни и намусени. И неволно си спомних за ливадите и селата на Армания, където всичко сега миизглеждаше толкова примамливо и красиво... избягвах да навлизамв самите села, заобикалях ги - не исках да привличамвнимание. ... в тъмнината... На места по пътя се виждаха остарели и прогнили табелки, сочещи посоката към Фангориат. Макар че мерките мибяха непознати, с удоволствие следях как числата прогресивно намаляват. Появиха се първите градчета,запо4нах да задминавамнатоварени със стоки каруци. Замислих се, как точно да скрия меча си... Плащът не беше достатъчно сигурна защита от любопитни погледи. Затова отбихконя си в едих гъсталак, скочи от седлото и се замислих...
Изведнъж ми хрумна нещо; наведох се, погледнах корема на кобилата. Там се кръстосваха каишите на примитивно седло. Извадих меча от гнките на плаща си и го подпъхна внимателно под кожените ремъци. Кобилата изпръхтя недоволно от натиска на желязото, пристъпи от крак на крак и явно се примири със ситуацията.
фангориат приближаваше... шумотевицата се засилваше, в столицата се вливаше колона от коли и конници. ТРазбрах, че съм загубила шанса си да настигна Леков и Горан... и не ми оставаше нищо друго освен отново да се ориентирам сама на чуждото място. Все се надявах, че ще успея да ги открия нейде сред тълпата... но колкото повече приближавах, толкова повече се убеждавах, че това едва ли ще е възможно сред тези тълпи от джуджета, селяни, воиници и търговци, жени е огромни кошници, хилави деца и коне.

Вратите на Фангориат... отворени, но негостоприемни. Колоната минаваше под зоркия поглед на десетима стражи... Стражите в Армания беше сбирщина от едри подпийващи ленивци; а тези стражи... избрани мъже, личеше си. Еднакви на ръст, силни, шлемовете им закриваха половината лице; не се виждаше накъде гледат.
Побиха ме тръпки... Ръцете им бяха като залепени за дръжките на мечовете. Ne pomrydwaha ot posta si... Казах си - с тези зверове ли воюват тукашните мъже? Нио чудно, че предпочитат нивите си. И си спомних горан... сравних го с тези войници... с тези грамади...
Минах. Минах някаси през портата. Но както по-късно разбрах, това ми се беше удало само заради Фангориатския панаир; иначе проверките бяха доста по-строги и се провеждаха разпити на всеки входящ.
Оглеждах се отчаяно в тълпата за познати лица... слязох от коня, за да стана прицел на блъскане и бутане; в ребрата ми се впиваха кошници и върбови пръчки; селяните си пробиваха път с някакво настървение. А аз не бях свикнала да съм в ткъв досег с простолюдието и вътрешно кипях. Но какво можеше да се прави? zawyrzah konq si na nqkakва пръчка пред забутана гостилница и се отправих към центъра с надеждата, че никой няма да свие такава кранта в отсъствието ми.
-- Риман,Риман, -- зашумя се сред тълпата. Хванах едно дете, което се опитваше да си пробие път след мен и го питах:
-- Какво ще прави Риман?
-- Не знаеш ли? Ще произнася реч, -- отговори ми то след като установи, че няма да може да се отскубне от мен.
Най-после щаях да видя този... Риман. започнах да се провирам сред тълпата още по-агресивно.



Тема площадътнови [re: Aли]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано06.07.01 21:47



И тогава тълпата заедно с мен се вля на огромен площад... поне на мен ми се видя огромен, в Армания нямахме такива площади.
В единия край видях струпване на войски.
Ако стражите ми се бяха видели едри и страшни, то телохранителите на Риман бяха още по-тренирани и мускулести. Черните им плащове сякаш поглъщаха светлината. Ред от скали в човешки образ.
А най-отгоре, на издигнат подиум, седеше Риман.
далеч бях, не виждах добре... Лицето му беше в сянка, всъщност не можех да видя нищо от качулката на наметалото му, която закримаше чертите му. Изведнъж той вдигна ръка... и тъплата млъкна. Нито звук.
На подиума се изкачи наперен мъж в червена дреха. "говорителят, Говорителят" - зашепнаа около мен.
-- Тишина! -- изкрещя Говорителят. -- Чуйте волята на Риман, вашия крал по волята на Дракона!
Тълпата се хипнотизира.
Говорителят издигна пергамента високо над лицето си - с това показваше уважението си към написаното.
-- На колене! И слушайте волята му!
Като един човек млади, стари, мъже и жени паднаха в праха... като кукли, точно като куклите, които гледах като малка в кукления театър. Подвоумих се малко, но клекнах... нямаше как.
-- Аз, Риман, по волята на Дракона Господар на Фангория, Рицар на Изумруда, Принц на Мрака, Белиал (... Белиал на староеврейски означава Княз на всяко зло..., заповядвам: първо: Данъците се увеличават с една десета; второ: Жребият за радостта децата ви да стават мои войници се стеснява от едно дете на 5 къщи до едно дете на три къщи; трето: Награда давам за този, който залови или убие Леков, разбойника, по чиято вина Негова Мрачност налага новия данък;четвърто: за заловено оръжие ще бъде обезглавен не само притежателят му, но и цялото му имущество ще се конфискува в полза на Фангория. -- прочете Говорителят.
Сред тълпата мина нещо като стон... някой тихо изпсува. Обърнах се нататък и видях Леков... коляното му не докосваше земята, той просто беше приклекнал. До него, държейки го за рамото, се беше навел и Горан.



Тема площадътнови [re: Aли]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано06.07.01 22:05



Погледнах Леков в очите и разбрах, защо са го избрали за водач на бунтовниците... ако погледът можеше да убива, Говорителят би паднал с взривено сърце, а Риман щеше да изчезне. такава омраза не бях и предполагала, че може да съществува. А Леков беше клекнал... юмруците му се свиваха и разпускаха; той заби огнения си поглед в земята, сякаш за да потуши това, което ставаше в съзнанието му.
-- Бъдете благодарни на вашия Господар и Спасител! -- изкряка Говорителят, обърна се към Риман и се поклони дълбоко. Магьиосникът само кимна с глава, но не каза нищо.
Кипнах.
Кипнах изведнъж, както вкъщи. Никога не съм могла да се въздържам... след като умрях, нравът ми се поусмири, разбира се. Преди избухвах лесно... а сега и да ме обиждаш, и да ме риташ, и да ми се смееш в лицето... не ми пука... не ми пука...Скочих от земята като попарена и се оказах единствената прва фигура на целия площад.
-- За какво да са ти благодарни, тиранино! За децата, които им отнемаш? Или за храната, от която ги лишаваш!
загубих всякаква мярка и самообладание... може би през последните дни ми се беше натрупало твърде много... нервите ми просто не издържаха.
Гласът ми отекна над целия площад; всички погледи се устремиха към мен, някъде отстрани чух как Леков ръси проклятия и си пробива път, все така полупълзейки.
Опитах се да кажа още нещо, не знам какво... Някой ме дръпна, хората се размърдаха в паника.
-- Хванете я, -- чух тих и спокоен глас... чак после съобразих, че това е гласът на Риман.
Мъжете скали, телохранителите, започнаха да си проправят път през народа.
На площада сякаш започна война... в ужас се разкрещяха жените, мъжете се опитваха да изведат семейството си от маршрута на телохранителите; някакв коне се развързаха и всяха допълнително паника сред опитващите се да станат и да се измъкнат хорица. Писъци и стонове изпълниха въздуха, цвиленето на конете се примеси със разтревожени викове на загубили се деца... Народът се втурна да бяга като подплашено стадо.
Настана малък ужас.
И сред този огромен театър на страх и паническо бягство чух пак гласа на Риман:
-- Искам я жива, хванете я.
Телохранителите напредваха бързо...



Тема Re: Za onovaнови [re: drakona]  
Авторspirit (Нерегистриран)
Публикувано09.07.01 08:42



Така....................save all................отивам да чета........................



Тема Re: Za onovaнови [re: spirit]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано09.07.01 13:24



a ti koj si? mnogoto4iqta ne govorqt mnogo v nqkoi slu4ai.



Тема прахнови [re: Aли]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано09.07.01 14:17



Хаос... стадо от хора в хаотичен бяг. А аз просто си стоях там, опитвайки се да пазя равновесие въпреки опитите да ме избутат и премажат в желанието си да са по-далеч от телохранителите. Май бях изпаднала в някакъв шок... не исках да помръдна... или не можех... ... обикновено не мърдам, защото не искам...
И тогава някой най-жестоко ме повали на земята. Видях Леков... вси1ко ми се виждаше забавено и не чувах нищо. А той явно схвана , 4е съм неадекватна и ме разтърси така, че целият свят си дойде на мястото... отново чух крясъците, цвиленето на конете в паника...
-- Ти си луда бе! -- изсъска Леков в ухото ми, скъкна плаща от рамената си и ме загърна през глава... Не виждах нищо, усещах само как някой ме влачи за яката без да се съобразява много-много за препятствията. Леков ме беше хванал през раменето и полуприклекнал заобикаляше някакви предмети - това го разбирах и без да има нужда да гледам... но въпреки варирането достатъчно ме болеше.
-- Горане, -- чух го да вика. -- Горане! Взимай я, аз ще се опитам да ги забавя...
-- Глупости, води я към страноприемницата, аз ще се занимавам с тях.
Отгърнах малко от плаща, за да видя само как Горан изчезва в посока на най-гъстата тълпа. А Леков ме помъкна отново през някакви малки и засукани улички, завиваше, минаваше през чужди дворове, връщаше се по следите си, докато накрая се оказахме на тихо площадче пред някаква кръчма. Там той ме пусна... просто ме пусна, което означаваше, че почти ме беше носил през цялото време.
Паднах в праха и яростно започнах да разтривам ударените места.
-- Знаеш ли какво направи, детенце? -- въздъхна той и седна до мен. -- Сега... сега ще Риман ще предприеме още по-големи наказания... ще има нови забрани...
-- Трябваше да мълча и да ви гледам как му се кланяте ли?
-- Нищо не разбираш... а на мен не ми се обяснява. Само едно ми кажи - защо си търсиш белята?
-- Защото... заради легендата, -- казах объркано аз.
-- Какво общо имаш с легендата? И с коя легенда всъщност? - намръщи се той.
Запретнах ръкава си и отгърнах плата, закриващ татуировката.
На слънцето проблясна Дракона и заискри в златно.
Леков просто се хвана за главата. Не каза нищо, нито думичка. Просто сякаш замръзна в поза на пълно отчаяние...
Така ни свари Горан - как седим в праха.
-- Малко ме посмачкаха, ама... пратих ги в друга посока, -- захили се той, без да обръща внимание на отчаяната физиономия на Леков. -- Даже ми дадоха златна монета за упътването... е, след като получих юмрук в ребрата де... Хайде, ставайте, хората ей сега ще заприиждат.
Леков стана тежко от земята.
--Трябва да напуснем града, преди да са завардили изходите. Е, не можахме да си свършим цялата работа, -- рече и ме погледна недоволно. -- Поне чухме какво му се мъти в главата на Риман.
-- А с нея какво ще правим? -- посочи в моя посока с глава Горан.
-- Ами... Казах ти аз, камък на шията е. Ще я заведем в лагера... Стана ясно май, че няма да се отървем от нея... Щом Майката не е могла да се справи с нея.
-- Не говорете за мен така, все едно че ме няма! -- намръщих се. -- Освен това имам благословията на Майката, така каза да ви предам.
Леков повдигна рамене.
-- Само това ни липсваше... луда жена в редиците...
Горан само се засмя.



Тема за оня, нетърпеливиянови [re: drakona]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано10.07.01 12:20



Ти си знаеш кой си.
Дето не можа да из4акаш да се появиш.
Оставям те да си призракуваш тук.
И така си нереален.



Тема Re: Za onovaнови [re: Ali]  
Авторash (Нерегистриран)
Публикувано10.07.01 14:24



Многоточията са секунда, частица от секундата, размисъл...А може би те отразяват онази останала част от мислите, които минават през нас, докато пишем само най-важното...знам ли...интересното е, че когато пиша на ръка, някак си не ми върви да слагам многоточия, но тук... И се заричам понякога да не ги използвам..даже се връщам и изтривам многоточията,а на тяхно място слагам необходимите запетайки или друго...
...всъщност все още не съм прочела това, което save-нах...не знам дали ще го направя наистина...то ще се разбере...



Тема Re: Za onovaнови [re: ash]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано10.07.01 20:06



mi... kakto iskash... 4eti, ne 4eti... bih iskala da mi se predstavish vse pak... shtom shte mi 4etesh dushata...
osven tova... napuskam koprivshtica... tova e. krai.



Тема Re: Za onovaнови [re: drakona]  
Авторocмaтa (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 15:16



понякога просто усещам как всичко се изнизва.



Тема Re: Za onovaнови [re: ocмaтa]  
Авторocмaтa (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 15:21



емоциите, мислите... понякога и някои други неща се изнизват.



Тема Re: Za onovaнови [re: ocмaтa]  
Авторocмaтa (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 15:24



и аз се изнизвам, или поне тва, което е останало от мен.



Тема Re: Za onovaнови [re: ocмaтa]  
Авторocмaтa (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 15:27



осма... осмия живот на котките.
нямаха ли девет живота?
стана ми смешно.



Тема Re: Za onovaнови [re: ocмaтa]  
Авторocмaтa (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 15:30



девет живота бяха.
сигурна съм ве4е.
нещо....
баси и хумора.




Тема Re: Za onovaнови [re: ocмaтa]  
Авторocмaтa (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 15:36



все едно.
все тая.




Тема Re: Za onovaнови [re: ocмaтa]  
Авторosmata (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 15:43



a nqkoi hora mi lipsvat



Тема Re: Za onovaнови [re: osmata]  
Авторняkoй cи (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 15:52



a moje bi e dobre da im go kajesh lichno?



Тема Re: Za onovaнови [re: drakona]  
Авторponqkoga (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 16:11



Съм гневна, много рядко, защотото рано се нау4их да се владея до съвършенсто.
а понякога...
пак се владея, но това ми коства все пове4е и пове4е....



Тема Re: Za onovaнови [re: няkoй cи]  
Авторнe мora (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 16:16



не мога, няма ги.



Тема Re: Za onovaнови [re: нe мora]  
Автортoraвa (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 16:22



ами казвай го на тези които ги има, не че някога ще заместят липсващите, но...



Тема Re: Za onovaнови [re: тoraвa]  
Авторopex (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 16:34



mam ti to povedat?
no uj som ti to povedala.
mam ta rada.
velmi.
aj ty mi chybas.
ale co mam urobit?
vlastne...
uz ma z toho hlava boli. teba tiez, som si ista.



Тема Re: Za onovaнови [re: opex]  
Авторrapan (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 16:43



/me kakto obiknoveno ne razbra. Но гледа умно и с почти разбиращ поглед. И се усмихва мило



Тема Re: Za onovaнови [re: rapan]  
Авторxex (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 16:45



ми някои признания се правят на тъмно



Тема Re: Za onovaнови [re: ponqkoga]  
Авторocмa (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 17:03



а един ден....


ще се разпадна.



Тема Re: Za onovaнови [re: xex]  
Авторznachi.... (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 17:10



/me prodaljava da ti se usmihva
Malko me e strah ot tamnoto, nali znaesh?



Тема Re: Za onovaнови [re: znachi....]  
Авторocмa (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 17:13



аз ще те държа за ръка.



Тема ако моженови [re: ocмa]  
Авторoбeщaй (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 17:22



да не ми пускаш ръка (та)

Алиииии



Тема Re: ако моженови [re: oбeщaй]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 17:25



ти си знаеш



Тема Re: ако моженови [re: Aли]  
Авторзнaeщ (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 17:31



ами и ти знаеш



Тема Re: ако моженови [re: знaeщ]  
Авторocмa (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 17:35



да, ама ти го каза ... тук, в клуб4етата...



Тема Re: ако моженови [re: ocмa]  
Авторaми.... (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 17:37



тогава и някой друг знае



Тема Re: ако моженови [re: aми....]  
Авторocмa (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 17:42



пък ти едно време... се из4ерви само задето ти казах 4е ми пука за теб...
хех
тцтц
предполагам 4е...
хех



Тема Re: ако моженови [re: ocмa]  
Авторми... (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 17:45



какво предполагаш?



Тема Re: ако моженови [re: ми...]  
Авторocмa (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 17:49



4е вси4ки знаят тожа, което знам аз



Тема четох...нови [re: ми...]  
Авторнaтpaпницa (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 17:49



дотук...

сега спирам...
всичко май е много лично... макар и показно...
та...
край за мен с тази нишка...

айе:)



Тема Re: четох...нови [re: нaтpaпницa]  
Автор4akaй (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 17:52



неее... хехе... не разбираш:)



Тема Re: четох...нови [re: 4akaй]  
Автортцтц (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 17:55



не знам какво да кажа



Тема Re: ако моженови [re: ocмa]  
Автор;))) (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 17:56



значи всички са много знаещи



Тема Re: четох...нови [re: тцтц]  
Авторkak ми бeшe имeтo (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 17:57



и аз така понякога



Тема Re: ако моженови [re: ;)))]  
Авторocмa (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 17:58



въпросът е какво знаят:)))



Тема не е за пръв път...нови [re: 4akaй]  
Авторнepaзбиpaщa (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 17:59



няма да е и за последен...

сега си тръгвам
и...
вие двамката..
умната:)))



Тема sistemni syobshteniqнови [re: drakona]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 19:15



prikazkata se prekysva poradi otnesenost na avtora.
sledvashti epizodi... mi... wyw wtornik? tam nqkyde. ako ozdraveq dotogava. sorry, pat, ama... neshto nqmam sila. shte opitam da se remontiram...
osven tova shte po4vam da pisha i na list.
taka shte napredvam po-byrzo.



Тема Re: влаковенови [re: Aли]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 20:12



Noshtnite vlakove....
miris na vlajno jelqzo v noshtta.
lunnite poleta...
i nqkakva osobena samota, koqto me privli4a...

ponqkoga ne mi se pristiga.



Тема Re: sistemni syobshteniqнови [re: Ali]  
Авторpat (Нерегистриран)
Публикувано12.07.01 22:06



zaraji ia prikazkata...

nablegni na remonta:)


celuvki



Тема Re: sistemni syobshteniqнови [re: Ali]  
Авторim (Нерегистриран)
Публикувано13.07.01 12:08



послушай пат
и не прави геройства :)))

{} и от мен :)))



Тема inatнови [re: Aли]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано24.07.01 12:52



После двамата си събраха главите и запо4наха да си шушукат нещо. А това действа доста изнервящо. Дочувах името си, Леков спореше, Горан настояваше.
-- Решихме да останем тук до края на панара. Сега охраната е най-голяма, сега се правят най-големите обиски. А тогава ще напускат столицата цели тълпи... -- каза Леков.
зарадвах се. така или ина4е не бях успяла да огледам Фангориат, бях им провалила работата, каквата и да беше тя. Сега щях да се възползвам да огледам града добре. Пък и... да разжбера в какво толкова се състои работата им.
-- Искам си коня обаче! -- заявих категорично.
-- Сега пък кон..., -- промърмори Леков намръщено. -- И къде ти е коня?
Дааааа.... Къде ми беше коня? Вързах го пред някаква страноприемница. А като се съсредото4их, успях да си спомня и името и - " Тролска бъчва".
Леков само въздъхна.
-- От вси4ки кръ4ми във Фангоиат избираш тролската, браво на теб. Нищо, ще минем от там и ще ти приберем коня.
-- Идвам с вас! - запротестирах.
-- А, не! Опасно е.
-- Тя трябва да знае, Леков.-- намеси се Горан. -- Все пак трябва да знае акво правим.
Тогава Леков ме ядоса много... Отнасяше се към мен като към някакво безотговорно дете, което не знае какво прави или защо. Не можеш да прецея безпристрастно, 4е именно той се грижеше истински за мен. Пък и бях заслепена от Горан, бях заслепена и объркана. за пръв път виждах толкова красив мъж... и проблемът не беше в красотата, а в 4ара, който просто зашеметяваше.
А аз бях загубено и заблудено дете. И още съм.
-- Ще дойда с вас така или ина4е, -- заявих. -- И това е.


Vinagi pravq taka - iskam da si 4upq glavata sama. Kazvat mi - Ali, tova e beton. A az kazvam, 4e ne mi puka, zashtoto moje bi shte uspeq. Zashtoto neshtata, koito iskash, se sbydvat. iska se samo da iskash. No ima edno uslovie - trqbva da iskash strastno. STRASTNO



Тема Sistemni syobshteniqнови [re: drakona]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано24.07.01 15:45



Syjalqvam, neshtata se vloshiha. Pak me dropva, kazano na kompiutyren ezik...



Тема новонови [re: Ali]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано26.07.01 11:26



Леков ме огледа критично.
-- С тези дрехи в никакъв слу4ай!--отсе4е.
-- Че какво ми е на дрехите?
-- По тях ще те познаят риманистите. Колко жени, облечени в мъжки дрехи, ди виждала по улицата?
Взе ме за ръка и ме вмъкна в страноприемницата. Obqsnqwa[e ne]o na namuseniq kryчmar, а онзи само ръмжеше. Това достатъчно ми уби куража.Но винаги смелостта ми е била пове4е от разума...Накрая се появи и жена му... Първо помислих, че му е сестра - огромна, разлята във всички посоки освен в необходимите. А тя как ме изгледа... Защо повечето жени ме гледат така?...Изслуша ръмженето на съпруга си и изчезна зад някаква мръсна завеса в дъното. Чувах я как мърмори нещо и проклинса, по тона и звучеше, че не ми пожелава нищо хубаво, нито на мен, нито на неродените ми деца... май и до внуци стигна. Накрая изнесе наръч дрехи и ги хвърли в краката ми.
-- Това са сватбените ми дрехи, повлекано, -- изрече и се захили гадно.
-- Мълчи, гадино!-- тази реплика на кръ4маря я разбрах.
Е, те ми ставаха.. и като си помислих, че едно време е била с моята фигура... тръпки ме побиха. Обиковени дрехи, добре запазени... Навлякох ги зад същата тази завеса.
Фангориат ме чакаше. Новите ми приятели ме чакаха.

Животът ме чакаше.

Само да протегна ръка.... виждам я... тънка китка, дълги пръсти... бяла кожа, невиждала слънце.... поняога си казвам - протегни ръка, Али...



Тема движениенови [re: Aли]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано26.07.01 15:37



Улиците на Фангория... Заради панаира блъсканицата беше уморителна и неприятна, джуджетата се възползваха от ръста си по доста неприятен начин.
-- Защо ми каза повлекана? -- попитах Леков, който ме държеше здраво под ръка. Горкия, май го бях наплашила...
-- Кръчмарят е от нашите, Арен се казва, запомни името му. Ако някой път имаш нужда от помощ. пшотърси го. Но жена му... Майката каза ли ти за децата?
-- Каза ми, -- прошепнах. И си спомних лицето й, болката й... Никога не бях мислела преди за това, никога. Че може би някой страда, че изпитва болка...
-- Детето им е там някъде, -- каза Леков и посочи към Замъка.
Чак тогава го видях... Той беше малко странен... губеше се от поглед, все едно че не искаше да бъде виждан. Огромен черен замък, кацнал на някаква височина, нещо като насип може би... Тогава изпитах страх. Истински страх.
-- Арен не се примири с това, е взимат детето му... опита се да се бори. Видя ли ръката му?
-- Не.
-- Направиха го неспособен за никаква друга работа освен да налива разредена помия на риманистите. Той прокле сина си, Аледар. Единствения си син. Отрече се от него. Но жена му не можа да го понесе. Не можа и да му прости това проклятие, много е суеверна... Такак живеят от години. А за повлеканата... тук има такъв обичай - ако една жена се движи по улиците с двама мъже, я смятат за... хм.
И млъкна.
-- Все едно, -- казах. Не че слушах много какво ми обясняваше за повлеканата. Мислех за това, какво обясняваше за Арен и жена му; за живота, който водеха от години, мразейки се... една трапеза, едно легло, една работа... а сега...
-- Тя ни мрази, -- добави Горан някъде отзад. -- Но слкючихме споразумение с нея... Детето на сестра й е от нашата група. Обещах й да го пазим. А тя ще си мълчи. Само дано не го заловят Жилото, че какво ще правим...
-- Е, какво. Просто... ще сменим щаба си. -- засмя се Леков и пак лицето му светна.



Тема работанови [re: Ali]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано26.07.01 16:00



От къща на къща...
По дворове и зимници, по градинки и тавани...
Леков говореше.
Тогава му обърнах по-глямо внимание, иначе погледът ми беше залепен в Горан.
Но когато Леков говореше, просто омагьосваше. А говореше за неща, които всички виждаха, но се примиряваха. За глада. За бедността. За това, че не Риман е наследник на трона, че е узурпатор. Че децта им убиват своите родители. Че животът може да е красив, но не бива да се очаква други да спасяват положението. Имаше невероятен дар-слово... А лицата на хората... все едно им разказваше приказка за нещо, което не може да стане реалност. Бяха загубили вярата си.
... аз загубих много неща... себе си дори по едно време... но стана чудо. Винаги съм казвала - вярвам, какво друго ми остава? Вярвам, че ще намеря това, което търся. Вярвам, че мога да помогна. Вярвам, че всичко е в моите, не, нашите ръце. Че не бива да се примиряваме с това, което не ни харесва, а трябва да го променяме по свой образ и подобие. Аз създадох свят - това исках, това ме прави щастлива. Не съм загубила вярата си.

Понякога усещах настроението им... гняв, подмазвачество, празни обещания, че ще се включат. От някои къщи направо ни гонеха, когато Леков се опитваше да обясни, за какво става въпрос. Други направо заплашваха, че ще извикат риманистите. а риманистите си стояха почти на всеки ъгъл - високи мъже в дълги черни плащове, с шлемове, покриващи лицето.... безчувствени и все пак нащрек. И аз се чудех на смелостта на тези двама мъже, които забравяха всичко в името на една идея... и то каква идея. какво е да спасиш цял народ?
Понякога говореше и Горан.... но външността му ги разсейваше, той също умееше да говори, но чарът му... той беше неговата сила и на него разчитаха май и двамата.
А аз просто слушах.
И не можех да повярвам, че някъде стават такива неща...
И си мислех за Армания. Не бих понесла да й се случи същото... и народът ми да гладува. Моят народ. Моят. Защото аз съм наследникът.



Тема heh bandata ...нови [re: тя]  
Автор Bullet (ne e ot tuk i e)
Публикувано27.07.01 09:45



... si bybri tuk? :-)))
basi shte vi prebia
biva li taka? :-)))
tz tz tz
vazmuten sam i ogorchen :-)))
provezhda se kasting a men nikoj ne me vika?
pfu
syrdit sam vi :-))))
mnogo pri tova

ako moga az da sam arhiepiskom na Kanterberi v tazi piesa?
ili pone ispanska inkvizicia?
ako ne odobrite i dvata varianta ostava Herr Flick ot gestapo

mhm
dokat izleznat rezultatite shte naduja Portishead - Strangers
struva mi se podhodjashto :-))))

ae sisterki :-)))
maj e vreme za bach

Всичко хубаво в живота е или незаконно,или неморално,или води до затлъстяване


Тема Re: heh bandata ...нови [re: Bullet]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано27.07.01 10:52



Bull, az taka ili ina4e shte te otrazq. Vyprosyt e dalis shte se poznaesh, zashtoto otrazqvam samo otdelni ka4estva, a ne pravq portreti.

Rolq otdavna si polu4il, oshte v momenta, kogato pojela da mi bydesh brat.

usmihnata, Ali~:)



Тема работа 2нови [re: Aли]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано27.07.01 11:09



Taka prodylji cql den... po4uvstvah se kapnala, a na tqh ne im li4eshe nikakva umora. Lekow me mykneshe naj-nevyzmutimo pod ryka iz ulisite, svivashe v nqkakvi mizerni i mrysni prohodi, obikalqhme kry4mi i kyshta sled kyshta, kyshta sled kyshta.
No podhodyt mu beshe razli4en.
Kym vseki otdelen 4ovek, kym vsqko semejstvo, po-to4no, toj uspqvashe da otkrie nqkakva proluka v zakostenelite im predstavi i ostavashe sleda. Po--kysno se okaza, 4e moqta skepti4nost e prekalena, 4e dumite mu ostavqt nqkakva sleda vyrhu syznanieto na horata. Pone sys sigurnost se ustanovqvashe, v koi kyshti pove4e ne biva da stypvame.
Togava se 4udeh... tezi myje... mladi sa vse pak, a... nqmat si semejstva, zarqzali sa vsi4ko, koeto bi moglo da gi privyrje, v imeto na zagubena kauza. Takava q smqtah togava - zagubena. Zashtoto stote godini na upravlenie na Riman si bqha okazali vliqnie. Horata ne si spomnqha nqkakvo drugo systoqnie na neshtata, za tqh neshtatat vinagi sa si bili takiva i shte si ostanat takiva. Ponqkoga mi idvashe da kipna i da gi raztyrsq, da gi nakaram da se sybudqt ot tazi pasivnost, ot tazi apati4nost.

... shte mi se horata da 4uvstvat. I to da 4uvstvat istinski, a ne da se prikrivat zad psevdo4uvstvata si. Iskam da obi4at, da mrazqt, no samo i samo da ne se otpuskat. Zatova gi tlaskam. Tlaskam gi s tova, koeto izly4vam...

Daaa... moje bi shtqh da premina i kym realna dejnost na raztyrsvane:))), no Goran me useshtashe... vinagi me e useshtal, strashna intuiciq imashe, v imeto na Drakona. Lekow govori bavno, za da go razbirat i mladi, i po stari. A goran me stiska za ryka do bolka, ne mi pozvolqva da mrydna.
4ak ve4erta se pribrahme v kry4mata. Konqt mi, za koito, hvala na Drakona, nikoi ne se beshe polakomil (koeto ne beshe mnogo 4udno imajki predvid vida mu), preplitashe kraka otzad.
Aren ni servira nqkakva ve4erq... syjalih rimanistite,a ko naistina poseshtavat zavedenieto mu ponqkoga. A posle Lekov stana, kimna na Goran i izleze. Daje ne me pogledna.
Moje bi shtqh da se qdosam, 4e me prenebregna tyj qvno. No bqh ostanala s Goran... i za men tova beshe...



Тема 33 главанови [re: Ali]  
АвторAли (Нерегистриран)
Публикувано27.07.01 16:16



Пък и Леков ми беше интересен; исках да знам всичко за него. затова започнах да разпитвам Горан, а той увърта, мълчи, усмихва се, шегува се - е една дума, изнервяше ме тогава до крайност. По-късно разбрах, че тогава още ми нямаха доверие, че за тях бях някакъв излишен товар. Успях да измъкна само откъслечна информация.
Няколко са основните водачи на съпротивата, а Леков е един от тях. И той познава само един от другите водачи, за да не може мрежата да се разкъса при залавянето му. Пове4ето от осветените - така наричат бунтуващите се - настояват Леков да стои само в горския лагер и да ръководи нещата от там. Но идеята на Аркон е била друга - за втори път чувах името му, и винаги се произнасяше с голямо уважение... Леков е основният камък в момента, не бива да го залавят - това обясняваше Горан. Всичко ще се разпадне без него.... Идеята на Аркон е водачът да е близо до народа, да е в досег с него, да дава пример,. а не да се крие.... Но с идването си във Фангориат Леков е поел излишен риск, и така го търсят под дърво и камък...
Попитах Горан откога Леков е водач, откога се е заел с това непосилно бреме.
-- Дълго, Али... -- каза ми. -- Сега е на 35, а се занимава с това от петнадесетина години. Аз се включих наскоро, може да се каже, че един вид ще му ставам заместник... макар 4е знам, 4е не мога да го заместя, изклю4ено е. Има талант да се разбира с хората, да ги привлича. Когато се включих към осветените, нещата бяха позамряли, Риман беше нанесъл няколко тежки удара върху осветените, мнгого от тях бяха заловени и изтезавани, мрежата почти се разкъса. тогава Леков беше още от редовите, но нещата се промениха. Нашите го приеха лесно за водач, защотото е от малкотот хора, които са осветени още от времето на Аркон. И е познавал Аркон!
-- На мен това нищо не ми говори... -- промърморих.
-- Аркон е началото на всичко, Али. Аркон. Светлината, така му казваха, преди да го заловят и убият риманистите.... И сега му казват така. Превърнал се е в легенда.

Трудно е да си нечия легенда.... и да очакват от теб повече от това, на което си способен. Трудно е да се бориш с авторитетите, защото те в повечето случаи са недсегаеми. Но може би.... някой ден ти самият ще станеш авторитет.



Тема ah ti nerazumni iurode:)))))))нови [re: Bullet]  
Авторpat (Нерегистриран)
Публикувано28.07.01 04:57



pfu... koi kogo shte prebiva...a? !!! /slovom: tri udivitelni/

ama gledai kolko pliosnato sedish takav lilav na nashte konspiratosrski zaglavia:)))

arhiepiskop na Kantarburou ????
be... dali tova e ot Robin Hud ?
heh.... ako e ot tam.... samo Gai ot Gizbarn... nishto drugo za teb:))))PPPPPPP
ako ne e.... normalno e:)))) pak da ne sam razbrala....

Portishead.... mDAAAAAAAAAAA:)))))
be tova bratle znae kvo da slusha.... i koga da go slusha:)))))))

i taka...
potancuvah...
popiah...
chetoh prikazka za leka nosht...
vreme e za san....

p.s.
sardit i ogorchen li si oshte?
ne?
nikak?

heh.... znaeh si:)))))



Тема za anoreksiqtaнови [re: drakona]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано28.07.01 10:12



ej tyj, hvashtash q slu4ajno.... Bqh se kompleksirala za tegloto edno vreme, tova me stresirashe, a se typ4eh ot myka i ot jelanie da se unishtoja.
I kakvo?
Ha-ha!
Posle....
Noemvri maj beshe, parite vkyshti svyrshiha. Ej tyj, maika mi raboti na dyrjavna rabota, lekar v obshtinska bolnica, polu4ava vseki mesec fish, a pari nqma. Togava za pryv pyt mi se naloji da pogladuvam, ne mojeh da vzimam zaemi, zashtoto ne znaeh, dali shte moga da gi vyrna. Makaroni. I oriz. Polovin kilogram oriz e bil hranata mi za edna semica, za shest dni po-to4no. Po kolko grama e tova? 500 : 6... 80grama i malko otgore na den. A v Tyrnovo razstoqniqta sa golemi - do universiteta pytqt e okolo 2 kilometra, pesha4kata, po dva pyti na den. da, nqkoi hora otkrivaha romanti4nost v gledkite. A az bqh gladna , zverski gladna. Obajdah se vkyshti ot vreme na vreme, maika mi me pita - pari imash li? A az kazvam - da, ne se trevoji, hranq se dobre. Hranq se dobre trynki! No kak da kaja na majka si, 4e deteto i bavno umira ot glad i e svelo razhodite si do minimum? Radvah se, 4e ne moje da me vidi, ne se pribirah po cql mesec, a kogato se pribirah s liubimoto mi BDJ, maika mi ahvashe - stopila sym se bila. A az se smeq i i kazvam - e, na dieta sym, hranq se zdravoslovno... i i obqsnqvam kak to4no zdravoslovno se hranq, 4e qm samo ryjen hlqb, 4e nablqgam na vegetarianskata hrana.... makaroni i oriz, heh. I solta svyrshi po edno vreme, no izmolih ot sysedite. Dobre, 4e neta beshe free v uni-to, 4e ina4e s kakvo shtqh da zalygvam glada si?



Тема za anoreksiqta 2нови [re: Ali]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано28.07.01 10:27



Majka mi taka i ne razbra... ne iskah da i pri4inqvam tova, da znae, 4e ne moje da izdyrja deteto si. Opitah da namerq rabota, no pri syobshtavaneto, 4e sym student, i to redovno, vratite se zahlopvaha.
I togava si kazah - majnata ti, Ali! Majnata ti! Za kakvo ti e da jiveesh? Gledahs kak kolegite ti, nadutite pravisti, se fukat s mobifon4etata i zlatata si, a v glavata ti e samo misylta kak da se nahranish, kak da poemesh nqkakva hrana, vse edno kakva.... Nakraq stignah do tam, 4e edna kolejka me nahrani... samo tq zabelqza kakvo stavashe s men, samo na neq i pukashe, i tozi nein jest shte go pomnq do kraq na dnite si.
Togava...
Reshih da otkaja hranata.
Ej tyj, tiho i nezabelejimo samoubijstvo, nikoi nqma da razbere. Zapo4nah da qm prez den... posle prez dva. Posle zapo4nah da qm samo kiselo mlqko. Ve4e imashe pari, no za kakvo mi bqha? Bqh dostignala do dynoto. I oshte me boli ot tova, ot glada, ot opitite da zaspish, kogato stomahyt ti e prazen. A trqbva da se dvijish, da si adekvaten, klekcii da poseshtavash.... to4no po sesiqta mi beshe naj-gladno... Togava reshih, 4e ako ne qm edna sedmica, prosto shte zamina., organizmyt mi beshe otslabnal ve4e dostaty4no, pone 5-6 kilograma bqh svalila, dynkite mi se svli4aha, bez da ima nujda da gi razkop4avam... )t 1 do 8 dekemvri glad. Nikakvo kiselo mlqko, celodnevno dvijenie. Nakraq se umorih, sednah na edna peika, gledah gi horata... usmihvah se dori, zashtoto smqtah, 4e tova e kraqt, a tova e bilo samo na4aloto.
Umorih se malko. Tova beshe rezultatyt ot ednosedmi4noto zversko gladuvane. Poumorqvane. I si kazah - bah ta v karyka, Ali, kak stava taka, kak stvaa? Pone da bqh pripadnala, pone nqkakva reakciq da imashe!
Nishto.
Posle prodyljih s tova kiselo mlqko. Edna kofi4ka na den, dve ponqkoga.
Taka sym ot dekemvri.
I moga samo da luja priqtelite si, 4e qm.
Ami ne qm!
Plodove i mlqko, tova e. Nishto drgo. baba mi e v panika, shtqla sym da se razboleq i da pukna. Prav mi pyt, vse edno 4e mi dreme. A izglejdam vse po-dobre, tova e strashnoto. promenih si metabozlizma, tova mi obqsniha. Kogato se obadi syrceto mi, beshe ot stresa. Vzeh prekaleno prisyrce problemite na edin priqtel... izhvyrlih kym nego cqlata energiq, koqto me poddyrjashe, nishto ne ostan a za men. I syrceto se rabuntuva, stegna me kato s kleshti. Lekarite bqha v 4udenka... dotuk. A predi nqkolko dni... otnovo pregled,.... nikakvi problemi, syrceto mi bilo zdravo kato na dete. I kakvo?



Тема za anoreksiqta 3нови [re: Ali]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано28.07.01 10:34



Da....
Togava beshe tejko.
I sega mi e tejko.
Za kakvo da har4a parite si?
Ne 4e gi imam mnogo, muftq net free.
No prodyljavam da ne qm. I tova... tova ne e dieta. Ne jelaq da qm. Vse oshte vqrva, 4e vse nqkoi den tozi organizym shte otkaje da rabot pove4e, 4e shte se otpusna... no ne stava. Edna nastinka ne moga da hvana daje! Ne sym se razbolqvala ot.... minaloto lqto maj. Prez zimata gripovete me podminavaha,a uj trqbvashe da sym zaslabnala i s uvredena imunna sistema.... trynki. Po-jiznena sym otvsqkoga. samo kogato otkaja kiseloto mlqko, togava sum slaba. I mi e trudno.... trudno da se dvija byrzo.
Tolkova maj za anoreksiqta.



Тема za semeistvoto 1нови [re: drakona]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано28.07.01 10:43



E, dnes hodih na grobishta. Iskah da govorq s dqdo si, imah nujda ot tova; az mu bqh liubimka, az maj sym semejnata liubimka, ne znam zashto, 4ar, predpolagam. I svetene.
A toj me obi4ashe.
Ako beshe jiv, kogato kandidatstvah, shteshe da me ambicira da u4a medicina. Treto pokolenie lekari shtqhme da stanem... No ne moga da ponasqm 4oveshkata bolka, ne moga prosto. Useshtam q kato svoq sobstvena.
Vyrvq kym grobishtata na hylma i reva. zashto reva? Mi ne znam, kym 6 sutrinta, prosto vyrvq i reva. zashtoto mi lipsva, zashtoto iskam da mu kaja - dqdo, opletoh se! Opletoh jivota si, zagubih posokata si, nishto ne e vajno za men, osven da pomogna na nqkoj zabluden skitnik, koito posle me zabravq... ne mi puka za pomneneto, prosto.... ne moga da spra. A tova sym go nasledila ot nego, ot noshtnite mu viseniq nad bolni4ni legla i to v infekziozno otdelenie... celi noshti trevogi nad bolno dete, uspokoqvane na blizkite... ot nego mi e sveteneto, ot nego.
Sednah na groba mu i zarevah s glas... kakvo pravq s darbata si, zashto q pogrebvam? A toj... zashto ne moje da mi pomogne, zashto me ostavi tuk? Zashto stava taka, 4e horata, koito naj-mnogo obi4am, iz4ezvat v ryjta i ne jelaqt da me iz4akat?



Тема za semeistvoto 2нови [re: Ali]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано28.07.01 10:46



Mykata na maika mi me pogubi. A az pogubih neq. Kvit sme zna4i. I znam, 4e kogato poglejda men, vijda liceto na bashta mi, i taka shte e zavinagi. Tova e nakazanieto za tova, 4e me osakati po takyv sadisti4en na4in.



Тема Re: za semeistvoto 2нови [re: Ali]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано28.07.01 10:48



da.... kolko godini psihi4eski tormoz stanaha? Qqqq da pomislq... stva mi smeshno, mnogo smeshno...
utre shte stanat deset. utre.



Тема za semeistvoto 3нови [re: Ali]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано28.07.01 10:59



tezi grobishta...
pripomnqt mi, 4e grobyt na bashta mi e v nqkakvo zabutano grad4e na ime Preshov v centralna Evropa.... na 1500 km ot men.
I se utteshavam... basi, uteshavam, shte revna, ne revnah ve4e
i se uteshavam, 4e duhyt mu e v men, s men, 4e mqstoto nqma zna4enie...
no za men ima.
bassi, nemoga da posetq sobstveniq si bashta, zashto e pogreban na majnata si!

a tolkova zverski imam nujda ot bashta... bassi, razrevah se.
i s kakvo moga da se uteshavam? S maika nevroti4ka, det me zaplashva, 4e shte se samoubie. Samo 4e tova sym go 4uvala ve4e, ot deset godini go 4uvam, ot malka mi go povtarq, togava i vqrvah, a sega ve4e ne moga da 4uvstvam sy4uvstvie kym emociite i, moga samo da se opitvam da q uspokoqvam i da i obqsnqvam, 4e ne biva da se samoubiva, zashtoto imamam nujda ot neq, zashtoto vsi4ki i vsi4ko, koeto obi4am, me napuska, postepenno i bavno se izti4a izmejdu prystite mi.
i moga samo da sedq i da se samosyjalqvam. i da reva de.ama ot tova ne mi stava po-dobre, naprotiv daje.




Тема Za onovaнови [re: drakona]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано28.07.01 11:04



MRAZQ TE, BOJE, AKO ZNAESHE KAK TE MRAZQ SAMO. PAZEL SI BIL DECATA, TAKA LI? a MEN ZASHTO NE OPAZI? ZASHTO ME OSTAVI SAMA VYV VSI4KO I ZA VSI4KO DA SE OPRAVQM V JESTOK SVQT, KOITO NQMA MILOST KYM NIKAKVA SLABOST? ZASHTO MI POZVOLI DA GLEDAM DECATA OT NORMALNI SEMEJSTVA, BEZ RODNINI S PSIHI4ESKI RAZSTROJSTVA, ZASHTOTO TO DO TOVA OPIRA, DO KAKVO DRUGO?
ZASHTO ME ZARQZA S DARBA, KOQTO NE ZNAM KAKVO DA PRAVQ I KAK DA UPRAVLQVAM?
IMA LI TE VYOBSHTE ILI SAMO MI SE PRAVISH NA NQKAKVO VSEMOGYSHTO KOPELE, DETO SE MESI NAVSQKYDE? ZASHTO NE SE NAMESI, KOGATO IMAH NUJDA OT TEB, KOGATO KRESHTQH OT BOLKA I SE MOLEH ZA POMOSHT, OTKYDETO I DA E?

PROKLINAM TE.
MOJE DA BOGOHULSTVAM - DREME MI NA...
MAINATA TI!
TI ME ZARAZQ, VODISH OVCETE SI. NO GI VODISH KYM GIBEL.
AZ NE SYM OT OVCETE TI.
NQMA I DA BYDA, ZASHTOTO TI SI EDNO NISHTO.
NE JELAQ EDNO NISHTO DA ME VODI KATO PASTIR NA BLEESHTI GLUPACI.




Тема ZA SYSHTOTOнови [re: Ali]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано28.07.01 11:13



I KAKWO SEGA?
KAKVO MI DADE, KOPELE?
INTELEKT?
ZA KAKVO MI E?
DA SI BIQ GLAVATA S NEGO, ZASHTOTO NE MOGA DA SPRA DA MISLQ ZA NESHTA, KOITO SA BEZRAZLI4NI NA POVE4ETO... ILI PO-TO4NO GI MYRZI DA MISLQT. V U4ILISHTE ME OPREDELQHA KATO ZUBRA4, ZASHTOTO OCENKITE MI BQHA VISOKI. MAMKA MU, ZAVYRSHIH GIMNAZIQ SYS 6.00! V DVANAJSTI KLAS DAJE NQMAH TEKUSHTA OCENKA 5; ZASHTO TAKA? AZ KAKVO SUM VINOVNA, 4E ZAPOMNQM OT EDIN PRO4IT? BASI, DA SE KOMPLEKSIRASH OT TOVA, 4E SI UMEN I V SVOBODNOTO SI VREME 4ETESH... KAKVOTO TI POPADNE, MEDICINA, FIZIKA, GEOGRAFIQ, ASTRONOMIQ, KLASIKA... POLIGLOT, VLADEESH 5-6 EZIKA.
V UNIVERSITETA.... NE ISKAH DA ZUBRQ, NE 4E NQKOGA SYM GO PRAVILA, NO SI VLQZOH TYPOTO PRAVO S NADEJDA, 4E SHTE MOGA DA POMOGNA NA NQKOI S TAZI PROFESIQ, 4E NQKOI SHTE IMA NUJDA OT MEN. I PAK USPEH NAD 5.50. POVE4E POLU4IHA ZUBRA4ITE... DREME MI ZA NQKVI SKAPANI OCENKI! MOGA DA SI ZAVRA DIPLOMATA ZNAESH KYDE.
KRASOTATA ME IZNENADA. I SEGA SAMO MOGA DA USESHTAM KAK MYJETE ME ZQPAT V CICITE I SI FANTAZIRAT OI ZNAE KAKVO. AMA NE SA POZNALI. NE MI DREME ZA TQH.
A DARBATA...




Тема izvineniqнови [re: Ali]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано28.07.01 11:16



syjalqvam za tova... ne iskam nikoj da me syjalqva ili da me uteshava. prosto imah nujda da go kaja.
I se izvinqvam na ppriqtelite si, 4e sa go 4eli.
Ne iskam da vi natovarvam.

naistina syjalqvam.

Ali~



Тема sistemni syobshteniqнови [re: drakona]  
АвторAllie (Нерегистриран)
Публикувано28.07.01 11:28



nqma da vlizam pone do srqda. otivam da piq. sheguvam se, de.



Тема Re: izvineniqнови [re: Ali]  
Авторsumm (Нерегистриран)
Публикувано28.07.01 19:54



Али, сигурно ще го прочетеш чак във сряда, но ако не се намери някой системен администратор да го изтрие, ще чака....

Всеки е имал трудни моменти. Провали. Отчаяния. Тези неща са за преодоляване, не за примиряване, нали?

Приятелите са за да помагат с каквото могат и да бъдат натоварвани, за какво са иначе?

Обещанията.... те за какво са не знам, вероятно за да бъдат нарушавани.



Тема pliosnato sedejki ....нови [re: pat]  
Автор Bullet (ne e ot tuk i e)
Публикувано30.07.01 10:11



:-)))))
alo shshshshshshsh dyrzh se prilichno dnes mi e rozhdenden :-))))

arhiepiskop i ispanska inkvizicia .... mi ot Monty Python sa :-))DDDD

pfut njama naspivane v toz zhivot ... shiban da kazha

sardit ogorchen vbesen nacupen mdaaaaa
ne, nikak dazhe :-))))DDDD

ma nikoga ne e kysno :-))
chaj sa az da si procheta malko
vse si ostavjam po malko
na porcii gi cheta :-)))
sa s kafeto i s leka muzika ...
mozhe i s dve chasti da se pocherpa :-)))

ae sisterki do ... :-))))))

Всичко хубаво в живота е или незаконно,или неморално,или води до затлъстяване


Тема бахти и рекламатанови [re: Ali]  
Авторlm[F(x)] (Нерегистриран)
Публикувано30.07.01 12:30



му фърли на туй кисело млеко



Тема Re: izvineniqнови [re: Ali]  
Авторимфx (Нерегистриран)
Публикувано30.07.01 12:41



това не е натоварване
казва му се доверие :)



Тема Re: za nejnosttaнови [re: pak toj]  
Авторggghhhjjj (Нерегистриран)
Публикувано30.07.01 15:35



"Тhe phantom of the opera is here
inside your mine...."



Тема Re: Fangoriatнови [re: osmata]  
Авторggghhhjjj (Нерегистриран)
Публикувано30.07.01 15:42



Мислиш ли, че ш ти допадне идеята да ми пращаш по идна страничка на седмица от всяко твое творение?



Тема Re: Fangoriatнови [re: osmata]  
Авторggghhhjjj (Нерегистриран)
Публикувано30.07.01 15:49



)))



Тема Re: osobenoнови [re: pak tq]  
Авторggghhhjjj (Нерегистриран)
Публикувано30.07.01 15:56



I зашо именно тук избра да го споделиш?



Тема Re: самонови [re: lm[F(x)]]  
Авторggghhhjjj (Нерегистриран)
Публикувано30.07.01 15:58



))
Нали, но така е по-добре )



Тема Re: самонови [re: deteto]  
Авторggghhhjjj (Нерегистриран)
Публикувано30.07.01 16:00



A, trябва ли? )
На какво се гради тази твоя уверенност?



Тема Re: тъй да бъденови [re: lm[F(x)]]  
Авторggghhhjjj (Нерегистриран)
Публикувано30.07.01 16:02



(шегувайки са) - Че си ниграмотьен кат мьен...



Тема Re: ама не спирай денови [re: lm[F(x)]]  
Авторggghhhjjj (Нерегистриран)
Публикувано30.07.01 16:05



Зашо си избрал текущети си занимания, а не си станал примерно артист?



Тема al & edarнови [re: allie]  
Авторggghhhjjj (Нерегистриран)
Публикувано30.07.01 16:17



(лукаво) - A kakва ти е по-тъмната страна ?



Тема Re: ZA ONOVA AGAINнови [re: BOLNO]  
Авторggghhhjjj (Нерегистриран)
Публикувано30.07.01 16:31



Kolkoto поичи вярват у теб, толкуз по-силнъ ш бъдеш ....



Тема Re: ex nihiloнови [re: Allie]  
Авторggghhhjjj (Нерегистриран)
Публикувано30.07.01 16:35



Ooo! Kава амбиция и каква уверенност! Виж ти!
Какви са основните приципи върху които ш градиш или градиш върху нищото?

Няма ли основа - къщата пада ggghhhjjj



Тема Re: reshenieнови [re: Allie]  
Авторggghhhjjj (Нерегистриран)
Публикувано30.07.01 16:38



Хм, ми то нормално бе, предстояла ти е сесия, Все пак туй дет го учиш е доста обемно. Лели кат са замисла - остават ти оши около 30 изпита до края - УЖАС!!!



Тема Re: reshenieнови [re: Allie]  
Авторggghhhjjj (Нерегистриран)
Публикувано30.07.01 16:39



Распраяйми ги.... глупости.... ти не моеш без ора !



Тема Re: Za onovaнови [re: Ali]  
Авторggghhhjjj (Нерегистриран)
Публикувано30.07.01 16:41



OOO a да ти распраям само какви са тез зяпачи .....



Тема lilak- lilaveesht, такъв....нови [re: Bullet]  
Авторlt:) (Нерегистриран)
Публикувано30.07.01 21:56



:)))))

живота не е шибан... просто...
един познат периодично казва: отивам да фъкам...

предполагам, че "създателя" като решил да 'създава' е казал...
айе малко да се пофакам....


ей ми я на... глупостта в 5-6 реда:)))))))



Тема Re: za nejnosttaнови [re: ggghhhjjj]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано02.08.01 11:35



In sleep he sang to me
in dreams he came
that voice which calls to me
and speaks my name

and do I dream again?
For now I find
the Pahntom ot the opera is there -
inside my mind.

pone pishi pravilno, kid.



Тема za pisane ... :-)DDDнови [re: Ali]  
Автор Bullet (ne e ot tuk i e)
Публикувано02.08.01 16:41



... and do I dream again?
For now I find
the Pahntom ot the opera is there -
inside my mind.

pone pishi pravilno, kid.


Phantom ..

ot brodvejska postanovka ima edno gotino parche ...

All I Ask of You
{Barbra Streisand}

No more talk of darkness,
Forget these wide-eyed fears.
I'm here, nothing can harm you
My words will warm and calm you.
Let me be your freedom,
Let daylight dry your tears.
I'm here, with you, beside you,
To guard you and to guide you . . .
Then say you love me every winter morning,
Turn my head with talk of summertime . . .
Say you need me with you, now and always . . .
Promise me that all you say is true
That's all I ask of you . . .
Let me be your shelter,
Let me be your light.
You're safe: no-one will find you
Your fears are far behind you . . .
All I need is freedom,
A world that’s warm and bright
And you always beside me
To hold me and to hide me . . .
Then say you'll share with me
One love, one lifetime . . .
Let me lead you from your solitude . . .
Say you need me with you here, beside you . . .
Anywhere you go,let me go too
That's all I ask of you . . .
Say the word and I will follow you...
Share each day with me, each night, each morning . . .
Say you feel the way I do
That's all I ask of you . . .
Anywhere you go let me go too . . .
Love me -that's all I ask of you . .


texta go kopirah da ne si pravite trud da tyrsite greshki :-))
mozhe da gi ima edinstveno v bylgarska chast :-)))))))))

ae kids :-))

Всичко хубаво в живота е или незаконно,или неморално,или води до затлъстяване


Тема inside your mine....нови [re: Bullet]  
АвторPhantom (Нерегистриран)
Публикувано02.08.01 17:49



http://search.midifarm.com/playfile.asp?loc=a/a%5Fphant2%2Emid&name=Phantom+of+the+opera&artist=+&author=+&rating=10



Тема Pishi si....нови [re: Bullet]  
АвторEric (Нерегистриран)
Публикувано02.08.01 18:50



Those who speak
of what they know
find, too late, that prudent
silence is wise.
Hold your tongue or
he will burn you with the
heat of his eyes . . .







*****

Like yellow parchment
is his skin . . .
a great black hole served as the
nose that never grew . . .

You must be always
on your guard,
or he will catch you with his
magical lasso!





Away with this pretence!
You cannot speak, but kiss me in my... croak!

Poor fool, he makes me laugh -
Hahahahaha!

Croak, croak, croak,
croak, croak, croak...






Тема sistemni syobshteniqнови [re: drakona]  
Авторosmata (Нерегистриран)
Публикувано03.08.01 11:47



Omryzna mi.
Naistina mi omryzna.
E, moga i da pisha.
No moga i da ne pisha.
Prikazkata uvisna, a v glavata mi e napisana 4ak do kraq.
Uvisna ne zaradi drugo, a zaradi tova, 4e ne moga da q pisha. Ne iskam. Za kakvo mi e?
Moje da si namerq drug klub, kydeto da pokanq trima-4etirima... 4e to tuk stana panair.



Тема Re: sistemni syobshteniqнови [re: osmata]  
Авторosmata (Нерегистриран)
Публикувано03.08.01 11:49



Ako tolkova mnogo dyrjah da imam ogromna publika, shtqh da si stoq v laf da stava.
A kakvo stana?
Laf da stava se prenese v Koprivshtica. Ha-ha!



Тема ***нови [re: Eric]  
АвторKristin (Нерегистриран)
Публикувано03.08.01 11:51



I kakvo?
Predpo4itam podzemiqta.

Ali~



Тема ..................нови [re: Kristin]  
АвторPhantom (Нерегистриран)
Публикувано03.08.01 12:02



O Kristin, ..... Kristin...... K r i s t i n...............



Тема #########нови [re: Phantom]  
АвторChristine (Нерегистриран)
Публикувано04.08.01 14:40



What was that?



Тема FIFO / LIFO ?нови [re: osmata]  
Авторlm[F(x)] (Нерегистриран)
Публикувано07.08.01 14:12



фърст ин фърст аут / ласт ин фърст аут ?
къффф е принципа на участие? :)))
да знам де, дали ми е реттт да бегам оттука



Тема 34нови [re: Aли]  
Автор ocмaтa (непознат )
Публикувано15.08.01 18:42



-- Разкажи ми за Аркон, -- помолих го. Не знам защо това име беше проникнало в съзнанието ми, будеше нещо.
-- Аркон... Дълго време хората не съзнавали положението си; не разбирали, че са потискани. Някои и сега не го разбират. И тогава се появил Аркон - преди двайсетина години. Бил млад, много млад, но и много зрял в същото време. Говори се, че е напускал Фангория и е обиколил някои съседни страни. Там видял, че нещата не навсякъде са такива, каквито са тук. И когато се върнал, започнал да обикаля страната, сам и без дружина си проправял път сред човешката апатия...
-- Звучи ми като приказка, -- промърморих.
-- Истина е... Отначало бил сам, а после от селата и градовете събрал дружина от смели и силни мъже. Дори и по-възрастни му се подчинявали, защото имал дарбата да обединява хората, бил е водач по рождение. Няколко години му били достатъчни, за да организира мрежа от верни хора и съмишленици. Идеята му била да създаде армия, с която да нахлуе в Замъка и да убие Риман. После народът сам щял да избере водач, пък и се говорело, че има наследници на трона, оцелели въпреки чистката, направена от Риман след като превзел властта. Организацията се пазела в тайна и риманистите не знаели какво им се готви. А после всичко рухнало... предателство, предполагам. Малко се знае, а които са оцелели, мълчат. Като Леков - той е бил там... но като го попитах, ми се развика. Не го бях чувал да вика преди.
-- И после?
-- След предателството ли? Аркон решил да заложи всичко на една карта. Нямал е избор, според мен. Арестите плъзнали из цялата страна; Замъкът се препълнил със затворници. С оцелелите той рискувал и нападнал Замъка... но бил разбит. Оттеглил се в горите, но там... там имало засада. Можел е да се спаси, но е предпочел да прикрива отстъплението на другарите си. И е загинал.

Какви асоциации правя само...



Тема 35нови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано15.08.01 19:26



Пак същото срещах... и си казах, че аз никога не бих имала смелостта да го направя... да се жертвам така... и то заради някакви си непознати хора. После си помислих за Армания - ако тя беше под властта на Риман, тогава какво?
Останах до огъня, след като думите му заглъхнаха. Протегнах ръце, разтрих ги. И обмислях деня, обмислях себе си. Мислех за егоизма си. А после чух дишането на Горан - бавно и спокойно; беше заспал. А аз вече бях решила.

Огледах се... в стаята нямаше никой. Арен и жена му бяха потънали зад завесата; посетители нямаше. Горан се беше отпуснал уморено на пейката и беше заспал в полуседнало положение; наистина умората не им личеше през деня, но вечер цялата "разходка" си даваше отражение.
И тогава видях огледалото. И едно демонче ми припомни думите на Дракона за външния вид. И си рекох - щом съм решила и аз да се жертвам и да остана с тях... може би това ще се отрази и върху мен? Станала съм добра... жертвоготовна. Гордостта се надигна в мен.

дааа... един от недостатъците ми... гордостта. Гордостта на падналия ангел.

Станах и се приближих до помътнялото огледало... въпреки арманското поверие, че по тъмно не бива да се оглеждаш, защото вещиците дебнели да откраднат от красотата на младите момичета. Помислих си, че на никоя вещица не би й стискало да се разправя с мен. Малко познавах живота тогава. Надникнах... по навик пригладих косата си. А очите... с тях плашех прислугата едно време, защото бяха черни, абсолютно черни.
Сега, след като бях взела това решение, очаквах промяната.

Но такава нямаше.
очите ми си бяха по-черни отвсякога.



Тема 36нови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано15.08.01 19:53



Вратата се беше отворила тихо и Леков беше застанал зад мен. Той винаги така се придвижваше - напълно безшумно, като котка.
Изчервих се... така ли трябвше да ме завари? Пред огледалото, съзерцаваща себе си? Обърнах се и го погледнах... и някъде дълбоко в сърцето ми се обади страхът. Леков си беше единственият човек, който някога ми е внушавал страхопочитание.
Тогава... видях в погледа му нещо, което ме изплаши. Устните му изрекоха нещо, някакво име, така ми се стори... А той... изведнъж всичко се промени. Леков ме изблъска навън, в нощта.
-- Искам да се върнеш там, откъдето си дошла, -- лицето му беше изпънато и гневно. Но усещах, че сякаш за този гняв не съм отговорна аз, а нещо дълбоко в съзнанието му го принуждаваше да говори.
-- Не, -- опитах се да се измъкна, но ръката му се беше впила в рамото ми.
-- Не разбираш ли? Това не е игра! Това не е приказка!


Това не е приказка. Отворете очите си, за да видите. Отворете ушите си, за да чуете. Отворете чувствата си, за да усетите. Това наистина не е игра. Нито ви разказвам приказки.
Почувствайте я. Почувствайте мен.




Тема 37нови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано16.08.01 11:53



-- Ти си дете още, -- продължи той, вече по-спокойно и уравновесено. -- Видя частица от тоова, с което се занимаваме. Захванеш ли се с това, вече няма да можеш да се измъкнеш. Познавам този тип хора като теб... захапете ли нещо, държите докрай. А тук края, детенце, обикновено е смъртта. На колко си години?
-- Почти на седемнадесет.
-- И искаш да умреш толкова млада? -- повдигна вежда той. -- Нямаш ли семейство, нямаш ли приятели? Нима няма нищо, което да те задържи?

Семейство... безразличие... приятели... съжаление...

В съзнанието ми проблясна образът на баща ми, на сестра ми... Арманския Дворец, стаята ми в източната куличка... И изчезна също така бързо.
-- Понякога има цели, които са по-важни от това.
Леков само поцъка неодобрително.
-- Един ден ще разбереш, че тоова е основата за всеки човек; че това е най-важното, което имаш. Но сигурно ще е късно, защотоо ще си ги загубила.
-- А ти?
-- Какво аз? Имам само майка, за която се грижа или по-точно съм я оставил в чужди грижи; приятели са съмишлениците ми. Друго не ми е необходимо.
-- Тогава защо на мен трябва да ми е необходимо друго? -- упорствах аз.
Той въздъхна безпомощно и седна на земята. Вдигна глава нагоре и сякаш ме забрави.
-- Мой дълг беше да те предупредя. Захванеш л се с това, нищо друго не бива да те отвлича. Ще трябва да вложиш сърце, душа, усилия и любов; наречи го страст. Това е, детенце. Утре заминаваш или с мен, или с Горан. Още не съм решил.
И влезе... изоставяйки ме с мислите ми.

Тези мисли, които те преследват денем и нощем; които не ти дават покой и те посещават и в съня ти като кошмари. Кошмари за неща, които по--късно стават реалност. Да сънуваш бъдещето... от това по-голямо наказание няма.



Тема 38нови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано16.08.01 15:47



Първата ми сутрин във Фангорият щеше да се окаже и последна. Бях се успала, а това никога не ми се беше случвало. Леков и Горан седяха на масата и обсъждаха нещо - май обсъждаха мен, защото когато влязох, razgoworyt pozamrq ili po-to`no - otkloni se.

Чудех се, кой от двамата ще трябва да ме поеме; толкова ми се искаше това да е Горан. Предишната вечер Леков направо ме беше наплашил, a перспeктивата да съм с него въобще не ме привличаше.

Koгато тръгнах с Горан... това беше един от най-щaстливите мигове в живота ми. На какво разчитах? Какво исках? Има ли значение?

Веднъж ми се е случвало... да не мисля, какво правя и защо. После съжалих, разбира се. И оттогава затворих чувствата си в клетката на мисълта.



Тема Re: 38нови [re: ocмaтa]  
Авторmondmuttie (Нерегистриран)
Публикувано16.08.01 19:21



Ne sazeliavai za minaloto,Allie...I pusni chustvata si na svoboda,kleines...Pozdrav..

When you're down and they're counting
When your secrets all found out
When your troubles take to mounting
When the map you have leads you to doubt
When there's no information
And the compass turns to nowhere that you know well
Let your soul be your pilot
Let your soul guide you He'll guide you well

When the doctors failed to heal you
When no medicine chest can make you well
When no counsel leads to comfort
When there are no more lies they can tell
No more useless information
And the compass spins
The compass spins between heaven and hell
Let your soul be your pilot
Let your soul guide you he'll guide you well

And your eyes turn towards the window pane
To the lights upon the hill
The distance seems so strange to you now
And the dark room seems so still

Let your pain be my sorrow
Let your tears be my tears too
Let your courage be my model
That the north you find will be true
When there's no more useless information
And the compass turns to nowhere that you know well
Let your soul be your pilot
Let your soul guide you Let your soul guide you
Let your soul guide you upon your way



Тема 39 главанови [re: Aли]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано17.08.01 11:00



Три месеца... толкова прекарах с него. Три месеца на нещо, което с най-чиста съвест бих могла да нарека обучение. Самият Горан беше новак в това, в което се занимаваше. Покрай него пораствах и аз. И отново пътища, преобличания, смяна на превоз. Пеша или на кон, през Фангорийските гори и полета, от село на село и град на град. За кратко време ми се налагаше да установявам и поглъщам огромно количество информация - имена на села и градове, на поддръжници и врагове. Често се спасявахме едва-едва, благодарение на интуицията му. Аз никога не можех да усетя, кога ни приемат радушно и кога всичко е само преструвка, а някое дете тича да търси риманисти. В провинцията всичко беше по-трудно... а пътуването ме разбиваше от умора. Понякога просто се свличах от коня, нямах сила за повече, освен да легна и да заспя мигновено, като изключена от реалността. Потъвах в разни кошмари, в които, не знам защо, основен герой беше Горан. Може би защото го обичах... и когато се подлагах на риск, се подлагах заради него. Той се беше превърнал в центъра ми. Отделяше ми всичкото си свободно време - често, виждайки умората ми, спирахме по-рано. И тогава ми говореше... за Фангория, за Риман, за Леков и другите, които все още не бях виждала. А те бяха много, понякога се засичахме в някое село, но те говореха само с Горан. Беше ми грозно как ме пренебрегват. Хвърляха само един поглед към мен, после си шушукаха нещо с Горан и чувствах болезнено как го съжаляват, че му се е паднало такова бреме.
А аз бях точно бреме - неориентирана, нетърпелива и грешаща... в преценката за хората, предимно. Горан сякаш винаги знаеше, на кого доколко може да се довери; опитвах да го достигна, но напразно. Бях си чужденец и всички тези мръсни селяни ме ужасяваха и отвращаваха. Не бях свикнала да общувам с подобни хора... гледах ги от викюсоко, а те от своя страна със селската си хитрост усещаха отношението ми и се отнасяха пренебрежително. Може би ако не беше Горан, щях да се откажа. Но той ме тласкаше...
След като се поопознахме, започнах да му говоря за Армания. Липсваше ми, пустата... А тук всичко беше толкова разли4но, че не можех да намеря аналог, нещо, за което да се закрепя.
Но трудът на Горан си даде своя плод... слушах думите му, учех се от поведението му. А после започна и другото обучение - оръжията. Упражнения до полуда, до припадък. Тук той вече не ме жалеше, мечовете ни блестяха и разменихме опит. Аз му показах това, което бях научила от учителя си по фехтовка - някои много ефективни удара. Единият от тях си беше същинска красота - мигновено падаш на коляно, мечът на противника минава високо над главата ти, а ти го промушваш в гърдите, тъй както си полулегнал... Много такива номера му показах. А той - той ми показа практиката, от упражненията укрепи китката ми.
Навърших 17 някак незабелязано. Помислих си тогава, какъв ли пир щеше да има в Арманския Дворец... а после тази мисъл из4езна.

Всеки си има приоритети. За този момент моят приоритет беше работата. Поне така я възприемах тогава - като работа. Все още не беше това, което трябваше да е - страст.



Тема 40 glawaнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано17.08.01 15:44



Три месеца живях с него. Точно живеене бих го нарекла - всичко беше общо. Нетърпението ми растеше, исках да го накарам да ме забележи някак. Показах му татуировката - това определено го впечатли, а аз се почувствах по-сигурна, че все пак ще постигна целта си. А целта ми, макар и трудно формулирана, беше той да стане мой.
И стана. За тези месеци, в които общуването ни беше ограничено с други хора; тогава просто стана. Какво стна ли? Насмешливото му безразличие се смени от загриженост и внимание. Може би наистина се променях физи4ески, кой знае...

И... добих увереност, че ме обича. Не знам защо, нито как. Винаги съм смятала любовта за някаква сладникава приказка за деца.

И сега смятам така... но в паралелите...

Външно всичко си оставаше същото. Той ми разказа, че Леков категорично го е заплашил - никакви такива изпълнения да няма, иначе ще го отлъчи. Затова всичко си остана скрито, мжду нас, далеч от хората, далеч от мненията им. Свобода във всяко отношение. Имаше и друга промяна - той започна да става все по-невнимателен и разсеян. В една от акциите се наложи дори самата аз да го измъквам - Горан не беше усетил опасността. И ставаше все по-отнесен и безотговорен. Много често яздехме, питах го нещо, а той не ме чуваше или отговаряше с голяма пауза.
Тогава видях, че нещо не е наред. Горан започна да се издънва и сред хората, в приказките си...



Тема 41 главанови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано17.08.01 16:12



Тогава поех нещата в свои ръце. Опитът ми беше малко, но реших да поема отговорността; това стана на третия месец - бях наблюдавала достатъчно. Когато на един събор станах, за да говоря, всичко в мен трепереше.

Понякога получавам пристъп на красноречие - тогава... тогава мога да омая всеки, защото съм убедителна и запалена в това, което говоря. Защото вярвам в това, което говоря. Тогава светя и никой не може да устои... обръщам света по свои образ и подобие...

Но говорех. Не знам колко смислено звучеше, нито какво точно съм говорила. Важното е, че бях убедителна. И накрая на думите ми станаха няколко души, готови да ме последват - мен, а не Горан, който седеше и някак апатични гледаше в пространството.
Това беше същинското начало на кариерата ми; за мой късмет - успешна, защото знаех, подусещах, че всичко рано или късно достига до Леков.
Тази вечер имаше празненство, накакъв местен празник на царевицата, струва ми се; с пиршество, танци... риманисти нямаше, защото бяхме в планински край, а планинците винаги се бяха славили с непокорството си. Тази вечер Горан танцува с мен... прегръщаше ме отчаяно, а аз не се противях, само тихо го молех да ми каже, какво става, защо е така отчаян. Той мълчеше, не можах нищичко да измъкна от него.
А нещо ставаше...
По средата на пиршеството се приближи някакъв мъж; издърпа най-безцеремонно Горан, но Горан повлече и мен. Зна4и все пак бях станала част от тези светещи.



Тема 42 главанови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано18.08.01 12:59



Брадатият ни поведе извън тълпата, извън шума; навлязохме направо в гората. Горан няколко пъти го попита, какво става, но онзи или мълчеше, или клатеше с безразличие глава.
Не знам колко вървяхме - стори ми се доста, а може да е било кратко... Нощем времето не тече така, както денем. Накрая стигнахме до някаква поляна. А там седеше Леков. Първоначално не можах да го позная - беше отслабнал, променен, с измъчен вид. Седнахме с него на тревата и той заговори бавно, едва артикулирайки думите, сякаш това му доставяше невероятно мъчение.
-- Мрежата се е пропукала, -- каза. -- Някой е проговорил, непрекъснато са по петите ми, на няколко пъти се отървавах на косъм. Трябва да напуснем този район, и то веднага.
Горан само кимна.
-- И двамата идвате с мен. Аледар, с радост дочух, че се справяш със задачата си добре; сгрешил съм, значи, че не те приех веднага. А с теб, горане, ще говоря по-късно.

Почувствах се объркана... Мрежата била пропукана, и то точно в района, в който работехме... И нима трябваше да оставим всичко така, без надзор?
Леков сякаш прочете мисълта ми, защото ми се усмихна и рече:
-- Нещата, които сме сторили, трябва да покълнат, Аледар. Нищо не става изведнъж. На хората им е необходима почивка, а не щъкащи из околията риманисти. местим се другаде, тук стана опасно... както за нас, а това е маловажно - стана опасно за населението. Затова е редно да напуснем, и то бързо. Дойдох да ви взема.
За мен това беше краят... Под надзора на Леков... С Горан оставахме изолирани един от друг. Чак по-късно Леков ми обясни защо по принцип не приемали жени сред осветените... Като първо, много малко жени биха се съгласили да напуснат дома си, семейството си; като второ, влюбването между съмишленици било изключително опасно - забавяло реакциите, отслабвало вниманието, разсейвало. Често го чувах да казва - бунтовник семейство и жена не храни.
е, решението му беше окончателно. Поемахме към един малко познат и необработван район - Ескания.



Тема 43 главанови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано18.08.01 18:42



Ескания беше област, малка област в северните покрайнини на Фангория. Тук беше царството на троли и арилии Арилиите са горски същества, наподобяващи елфите; но не винаги са добронамерени; много по-често използват стрелите си...
В Ескания беше и Сумрачната гора - за нея вече никой нищо не можа да ми каже. Сумрачната гора започваше в покрайнините на Фангориат, от сърцето на Фангория, и завършваше... къде ли завършваше? Никой не знаеше, а който се беше осмелил да навлезе в нея, не се завръщаше. Така че никой не знаеше със сигурност има ли край тази гора, какво се крие в дълбините й. Тук, в тези недра от тъмнина, беше кралството на тролите и арилиите, които бяха във вечно противопоставяне.
Имаше и села на хора, поне там, докъдето стигаха пътеките. А извън пътеките бяха царствата на Другите Същества. Явно ситуацията беше доста напечена, щом Леков ни поведе нататък, където хората просто си плащаха непосилните данъци или изстрадваха неспособността си да ги платят. Ескания... цяла област, в която не беше стъпвал крак на осветен; необработено поле от възможности. Яздехме часове наред... Леков беше толкова уморен, че не можеше да говори; Горан бе изпаднал в загадъчно мълчание; а някъде в сърцето ми потрепваше страхът от еднообразната гледка, която сякаш нямаше край. Накрая стигахме до някое село, отвоювало място за постройки и обработваема земя от самата гора. Там ни нагостяваха... но думите на Леков, защото той пое инициативата въпреки умората си, не даваха никакъв видим резултат.
Чувствах се излишна, затворена между двама мълчаливи мъже, които сякаш се съревноваваха в търпеливостта си да не произнесат нито една излишна дума. Мълчанието ме погубваше... но повече ме погубваше това, че хората не реагират на приказките на Леков... усмихваха се като деца. Тогава осъзнах, че те си нямаха представа за какво става дума; че с нищо не можем да ги трогнем, защото животът им протичаше в тези замислени и безмълвни гори, които оказваха влияние дори и на спътниците ми.
Веднъж само успях да събудя живот и реакция в Леков - заговорих му за учителя си, Ариан Мага, за магиите въобще. И с изненада установих, 4е във Фангория магиите са забранени; че обучението по магии е непозната практика; че магьосниците били посичани публично за назидание; книгите по магия били изгорени, и това станало преди десетилетия. По-младите въобще не знаели, какво означава магия...

Редактирано от ocмaтa на 18.08.01 19:09.



Тема 44 главанови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано18.08.01 19:08



И тогава ми хрумна идея... Щом много хора дори бяха забравили значението на думата магия, това означаваше, че подобна демонстрация би предизвикала суеверен интерес. Винаги съм обичала да манипулирам хората... Мислех си, че Леков ще се нахвърли върху мен - все пак това беше немислимо според морала му, знаех това. Да се възползваш от суеверието и необразоваността си беше несправедливо и неправилно. Но при Леков честопристигаха вестоносци... дори дойде един със забита стрела в гърба и едва можа да промълви, че риманистите били попетите ни, че мрежата се разпадала... затова се съгласи.
Само че... какво си спомнях аз от магии? през повечето време с Ариан Мага зяпах през прозореца, не бях усвоила нищичко ценно.
Но в следващото село... След като отново не забелязах реакция у хората след речта на Леков, а той говореше така добре... тогава станах аз и заговорих. Мъжете от селото отвръщаха упорито глава от мен и отказвахавъобще да ме погледнат. Тогава се запитах - дали аз не провалях работата на светещите с присъствието си? Жените не се възприемаха положително дори в столицата, а на тези заглъхнали и забравени и от Дракона места...
Заявих, че ще направя магия. Обясних какво е магия, някои от по-старите хора живнаха видимо и се втренчиха в мен.
Реших да не рискувам и да не се опитвам да правя празни експерименти - грешката щеше да е с трагични последици. Леков ме изгледа някка странно и насмешливо - беше наясно с познанията ми, бях му признала, че съм с възможно най-слаба магическа подготовка.
Струпах съчки в центъра на площада - хората ме зяпнаха с любопитство, но и с някакво недоверие.
Седнах до съчките и се опитах да се концентрирам... огънИмах нужда от огън, и то веднага. Съсредоточих се върху идеята за огън, както ме учеше Ариан... учеше ме преди хилядолетия май... опитвах се да си спомня напътствията му, но в главата ми царуваше мъгла, същата тази мъгла, тъй честа гостенка на Сумрачната гора.
Вдигна се лек пушек, съвсем лек... и изчезна. Почервенях от срам... провалих се най-позорно.
И изведнъж стана чудо.
Лумна огън. Лумна толкова внезапно, че се изненадах. Бяхсигурна, че не съм го запалила аз... отскочих бързо, защото енергията на огъня надхвърляше представите за огън... надхвърляше всичко нормално, всичко присъщо за огън. Издигаше се поне на няколко стъпки височина, съчките не го подхранваха, отдавна се бяха превърнали в особена маса; но очевидно беше, че нещо друго храни огъня. МАГИЯ



Тема 45 главанови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано18.08.01 19:26



Вестта за чудото се разнесе из областта... отказвах да правя опити повече, още повече че бях наясно, че не съм аз създателят на тези пламъци, избликнали така внезапно от нищото.
Но слуховете си бяха по-силни от всякакви чудеса и магии. Хората вече ни посрещаха с отворени обятия, гледаха ни и сякаш отгатваха желанията ни. такъв престиж... постигнат с някакво си чудо, надхвърляше всякакви речи,всякаква смелост. И това беше жалко... жалко за усилията на всички светещи. Дори вестоносци от централна Фангория носеха новини за някакви принцеси, които творели чудеса. Легендата се изпълнявала - това твърдяха всички... а аз още не знаех, защо при думата за легендата лицата на Леков и Горан помръкваха така внезапно. Беше ми приятно да се възползвам от привилегиите си... и го правех. станах глезеното дете на всяко село, в което стъпвахме. Хората се вслушваха в думите на Леков, но гледаха мен. Понякога се чудех, дали това го дразни - бях се появила тепърва от няколкомесеца, а пе4елех повече привърженици без да казвам нищо, със самото си присъствие.
Но той не показваше никакви признаци на раздразнение. Раздразненият беше Горан... с него връзкитени бяха прекъснати по необходимост. Щастие за мен беше да успея мимоходом да стисна ръката му или да го целуна в тъмнината... Не ме устройваше това положение, но нямах избор. Освен това постепенно стана това, което беше предриал и препоръчвал Леков- от работа осветяването се беше оревърнало в страст за мен, страст всепоглъщаща и заради това - унищожителна. Но тогава не се замислях над тези неща.
Леков беше станал изключително внимателен - кръгът се стеснява, самотова повтаряше. Колкото и да го питах, мълчеше. Мълчеше и пред Горан, не казваше какво му доверяват вестоносците, или по-точно споделяше добрите новини, а лошите запазваше за себе си. Просто наблюдавах маршрутите, които избираше - заобикаляше, връщаше се, минаваше по странни и недостъпни пътища, които ни преуморяваха, преуморяваха се и конете ни. Последната добра новина, която ни разкри, беше, че риманистите са изоставили тормоза над полето.
Нямаше нужда да съм надарена с някаква особена интуиция. Риманистите бяха по петите ни.



Тема 46 главанови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано18.08.01 19:39



Така си и беше - бяха по петите ни и сякаш усещах присъствието им. в краищата на гората задимяха пожари... горяха селата. Хората знаеха,каво става... може би за пръв път се замисляха, какво става и защо. Но не чухме обвинения... Нито укори; а че бяхме причинители на цялата тази шумотевица, беше ясно. Но от тези селяни, които толкова презирах и пренебрегвах в началото... от тези селяни не се чу нито една укорна думичка. Може би точно тук, в тази област, след онова чудо с огъня, забравих напълно, че съм кралска дъщеря, че съм престолонаследник, че ме очаква охолен и празен живот в дворец, изпълнен със слуги, които да изпълняват всяко мое желание или каприз. Вместо това спях край мъждукащ огън в есенните сутрини, когато цялата се покривах с ледена роса... хранех се с това, каквото ни предлагаха добри хора; яздех по цял ден, докато тялото ми се вкочаняваше от болка и едва се смъквах. Понякога ме смъкваше Горан; сваляше ме бавно, внимаваше къде ме докосва, а аз си мълчах, че ме боли всичко, всяко местенце от тялото ми крещеше от желание за почивка. такъв живот водех тогава...

Важното е, да си имаш цел. Загубиш ли си целта, или ако я постигнеш - загубен си. Е, аз постигнах целта си. Какво правя тук още?

Редактирано от ocмaтa на 18.08.01 19:41.



Тема 47 главанови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано18.08.01 20:00



Тогава стана това, което промени всичко, промени мен, промени Леков, промени Горан.
Наистина промени всичко по непоправим начин.
В едно от селата, посредата на речта на Леков, в двора на къщата, в която бяхме събрали населението, настана суматоха... Чу се чулен вик : "В името на Риман!", мощен и ужасяващ вик, които не можеше да остави безразлчен и най-големия смелчага. Хората се разбягаха в паника, а през вратата нахлуваха риманистите - черните им плащове бяха като залепени за тялото им, чуваше се цвиленето на конете им, мечовете бяха извадени.
В главата ми се появи само една мисъл - да се спася някакси... имаше броени секунди, докато риманистите се ориентират, кого точно трябва да заловят. Леков ме грабна за ръка и ме помъкна нанякъде... Горан изчезна в тълпата и напразно се обръщах да го открия сред паникьосаните селяни. Минахме през някакви шубраци , бягахме през уличките... ако беше Фангория, може би щяхме да се отървем. Но това беше малко провинциално селце. Стигнахме до края му, до някакъв обор, а аз чувах тропота на копитата по петите ни. Леков със замах отвори вратата на обора - вътре беше вързано конче, доста хилаво, но жилаво на вид. качи се на него тъй както си беше - неоседлано; подаде ми ръка и понечи да ме издърпа.
в главата ми се завъртяха няколко неща... Леков беше водачът, той трябваше да се спаси... от него зависеха прекалено много неща. Ако се качех с него... на това конче щяха да ни настигнат за минути. Затова само поклатих глава.
-- Върви! -- рекох му, прозвуча като заповед дори.
-- Не мога да те зарежа, не мога, Дона... -- шепнеше в някакъв бяс той, дори се опита да ме дръпне насила.
Но нямаше смисъл. Той го знаеше, аз го знаех...
затова просто се отдръпнах и ударих с всичка сила задницата на кончето. То се вдигна на задни крака, побунтува се малко, но после изхвърча като стрела и потъна в Сумрачната гора.
А аз извадих меча си и се приготвих да се отбранявам. Риманистите приближаваха; а аз бях готова да посрещна съдбата си. каквато и да беше тя, някак си предпочитах да загина за дело, което си струваше, вместо да заспя някоя нощ спокойно в леглото си.
съдбата за мен се появи под формата на конник - първият от цяла редица. него успях да посека - това беше първото убийство, което извършвах... но толкова ми се искаше да спечеля време за Леков, а може би и за Горан, който беше изчезнал така мистериозно.
Мислех си, че вторият конник ще ме убие. Но получих само удар с тъпото на меча му по главата си... така завършиха спомените ми за деня. Често съм чувала, че в критични моменти целият ти живот минава пред очите ти... глупост е това.



Тема Re: 46 главанови [re: ocмaтa]  
Авторslanchevsledobed (Нерегистриран)
Публикувано19.08.01 16:28



Bez znachenie,dali si zagubila zelta si ili si ia postignala...shtom vednaz si ostanala bez zel,nameri si druga i prodalzi napred..



Тема Re: 46 главанови [re: slanchevsledobed]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано19.08.01 19:30



Lunna, jalko, 4e dosega ne sii razbrala naj-vajnoto za men - ne obi4am da me pou4avat. Vinatqvam se.



Тема ne vyv vryzka, a bez vryzkaнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано19.08.01 19:45



Ami glupost e. dva pyti sym go pravila, ili tri pyti stanaha... ako smqtam i slu`aq, v koito shtqh da se udawq w dwumertow basejn... kolko pyti sreshta sys smyrtta i taka i ne mojah da se uplasha istinski, ne moja da mi zapuka za tova, kakvo stava s men i zashto. Ei tyj na, sqkash 4uvstvoto mi za samosyhranenie e iz4eznalo nqkyde i otkazva da se zadeistva. Kogato 4ovek popada v kriti4ni situacii, poslednoto, do koeto mu e, e da obmislq nqkakyv si jivot, deto e protekyl... kinolenti, da-da!
vsyshtnost... shte imam vyzmojnost da vidq, dali jivotyt mi shte prote4e pred o4ite mi. Ima vreme za vsi4ko... za wsi1ko, sywsem za vsi4ko. Imam malko vreme da dovyrsha prikazkata si - mesec i polovina, po-malko dori, shte trqbva da pisha dosta. Malko okastrqm neshtata, shte me izvinite, no prosto nqmam vreme, a trqbva da dorazkaja prikazkata si dokraj. nali v tova e smisyla - v kraq? Moje da q posykratq malko, az go i pravq - ne znam kakvo shvashtate i kolko... byrzam, vremeto ne mi e nared - v smmisyl 4e ponqkoga sym obstoqtelstvena, ponqkoga gyltam meseci. Nalaga se. Tezi meseci, koito prehvyrlqm nabyrzo... v glavata mi sa podrobni. I useshtam celuvkite na Goran, useshtam si realno vyrhu kojata si. zashtoto v tozi paralel, a tova e edin ot hilqdite mi paraleli, tova e myjyt, kogoto obi4am. Heh... 4udite mi se na akyla, predpolagam...
Znaete li, ima slovashko poverie, koeto glasi - " Do tretice vsetko dobre" - ozna4ava - do tri pyti i kysmetyt e s teb. Ako slovak izpusne nqkakyv predmet dva pyti edno sled drrugo, naro4no shte go izpusne i treti pyt, za da dokara dobriq kysmet v kyshtata si. Moje bi i pri men e taka - dva pyti izpusnah jivota si, vse edno kaka, taka ili ina4e ne moje da se opredeli, pyk i samo nqkolko hora znaqt kak... i to za ediniq, ne za vtoriq... i si kazvam - treti opit, Ali, treti opit... i kysmetyt...
Vsyshtnost... imala li sym kysmet nqkoga? Ili ne moga da se otyrva ot nego? Moje bi pri men shte stane obratnoto na slovashkoto predanie - tretiqt pyt shte e zaguba na kysmeta.
Kakvo oblek4enie samo.




Тема 48 glawaнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано20.08.01 12:41



Spomenite mi ot towa wreme sa malko obyrkani... cqloto mi tqlo beshe skovano, vko4aneno ot bolka; rycete mi bqha zavyrzani, kitkite - protriti. V pove4eto vreme me unasqshe v nqkakwa osobena poludrqmka - polubezsyznanie...

I togawa mi se srtuvashe , 4e sym studentka... Kakvo li beshe studentka? da, studentka... 4e jiveq v nqkakva stranna strana, kydeto parite sa po-vajni i po-cenni ot jivota; kydeto na po4it sa hitrostta i al4nostta; kydeto 4uvstvata sa zabraveni i sa zamesteni ot nqkakva apatiq, koqto nqma ravna na sebe si... Moje bi tova e syn? Koshmar, po-to4no... da, koshmar. Tova ne e realnost.

Bqha me ka4ili na nqkakyv kon i me vozeha nanqkyde; a az nqmah nito volq, nito vyzmojnost da napravq kakvoto i da e, za da pomrydna.
Neshto kato epizodi problqskvaha pred o4ite mi - stori mi se, 4e vijdam Fangoriat; vijdah q kak se priblijava vse pove4e i pove4e; stori mi se, 4e vijdam otvyrnati 4oveshki lica po ulicata - vse edno samiqt fakt, 4e shte me poglednat, shteshe da gi napravi moi syu4astnici; spomnqm si, 4e se opitah da se ogledam, da vidq Goran nqkyde naokolo, no ne mojeh, naistina ne mojeh da pomrydna.
Minahme prez cqlata stolica - stana mi qsno zashto, nqkyde dylboko v syznanieto mi edno demon4e se obadi - za nazidanie, za da znaqt horata kakvo ste gi postigne, ako se izpravqt sreshtu Riman i vlastta mu.
Nakraq syznanieto mi se popre4isti ot bolkata... i tova, koeto vidqh s ve4e proqsnenata si misyl, vyobshte ne me vyodushevi. Konqt mi beshe vyveden direktno v Zamyka, tozi Zamyk, koito bqgashe ot 4oveshkiq pogled; syshtiq Zamyk, ot koito nqmashe izlizane. Pone nikoi ne beshe izlqzyl ot nego... jiv.

Predi si misleh, 4e az syzdavam paralelniq si svqt, za da se spasq ot tova, koeto me obkryjava; da se izoliram ot bolkata i mykata, koqto me pohlupva v bodliviq si kapak. A ponqkoga si mislq, 4e Aledar e syzdala svoi paralelen svqt, v koito e obiknovena studentka v nqkoe si tam izmerenie... no se e okazala nespozobna da syzdade svqt bez tova, koeto e 4ast ot neq - bolkata i mykata.

Редактирано от ocмaтa на 20.08.01 12:45.



Тема 49 glawaнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано20.08.01 13:14



Swaliha me kato nqkakyw 4uwal i me pomyknaha po dwora... zashtoto sled propastta, pylna s voda, sled padashtiq most i strajite... vytre imashe kvadratno dvorno prostranstvo... ottam potynahme v nqkakyv koridor. Dvama rimanisti me vla4eha vse nadolu i nadolu, po koridori, podobni na labirint, dylgi i prazni... mra4ni i tymni, sys stranno eho, koeto usilvshe syznanieto mi... kra4kite na rimanistite zvu4aha taka, vse edno 4e me syprovojdaha pet dushi, a ne dvama. i tezi dvama bqha mnogo - mojeshe samo ediniq ot tqh da me nosi, zashtoto te tova i praveha - vla4eha me pod ryka prez stylbi i vrati... tolkova mnogo zakliu4eni vrati minahme, 4e dori i da sym hranela nqkakvi nadejdi da se izmykna, te zamrqha.
Nakraq stignahme do nqkakyv bezkraen koridor s mnogo vrati4ki... zatvoryt. Vsyshtnost osvetenite go proiznasqha kato Zatwora... prosto te useshtashe glavnata bukva. Sys Zatvora plasheha malkite deca predi zaspivane...

Zatworyt na vashata misyl. Stranno mi e kak nqkoi hora ne mogat da vyzpriemat malko iz4an4eni idei. I kak mi e omryznalo samo da me gledat uplasheno ili da mi kazvat, 4e sym luda! Do nqkoe vreme se tyrpi, a posle ti omryzva, potapqsh misite si dylboko v syznanieto si, skrivash gi ot glupavi podigravki. zashtoto nqma glupavi ili loshi misli ... ima samo glupavi i loshi hora.

Otnqkyde izpylzq mazen i nepriqten paza4 s ogromna vryzka kliu4ove. Rimanistite go preziraha, useshtah tova... A paza4yt naro4no se baveshe, tyrseshe nqkakyv kliu4 ot vryzkata, i se 4uvstvashe udovletvoren ot fakta, 4e voinicite go 4akat. nakrq otkliu4i, rimanistite me vnesoha i me hvyrliha na poda - ili moje bi prosto me pusnaha, zashtoto me bqha nosili prez celiq tozi labirint. Srutih se... i kogato vratata zad men se zatvori, kra4kite se otdale4iha... prosto se razplakah. A ne bqh plakala ot dete.

Dori i sega imam nqkakvo otklonenie - ne moga da zapla4a ot bolka, ot myka... pla4a samo ot gnqv i bezpomoshtnost. Infantilna sym si, nqma shto.

Plakah za provalenoto delo... Pla4eh ot strah za Lekow, zashtoto ako go bqha zalowili... kakwo shteshe da stane togava? oshte sto godini syn, dokato se poqwi nqkoi drug Lekow, nqkoi drug Arkon... Plakah i za Goran, nadqwah se, 4e e uspql da se pokrie, 4e e nqkyde na svoboda i shte prodylji deloto si. Plakah za sebe si, samosyjalqvah se, 4e sym popadnala v takava situaciq.
I kakto pla4eh... taka sym zaspala... tejyk i lepkav syn...



Тема 50 glawaнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано20.08.01 13:37



Togawa synuvah za pryv pyt tozi syn....

Vyrvq po nqkakyv gol hylm, bez hrast4e, bez trevi4ka... Kamy4etata sa drebni, srutvat se pod krakata mi, i mi se struva, 4e kato napravq edna kra4ka, me vryshta dve nazad.
No az pylzq, pylzq nagore. I znam, kakvo me o4akva tam - liubovta mi, bolkata mi, mykata mi, sybrana v edno... Cqlata mi strast. Moqta Golgota e tova.
Na vyrha vidqh feniksa... Stoi i me 4aka, a az syznavam, 4e e doshlo vremeto da si platq za vsi4ko, koeto sym propilqla kato dadenost. Znam, 4e ne biva da go poglejdam v o4ite... no ot druga strana, tova e smisylyt na celiq pyt, na izdranite mi ryce i kolena. Izpravih se v cql ryst - smyrtta trqbva da se posreshta taka, ne na kolene, ne prosejki, zashtoto sym 4ovek, zashtoto ne sym bezgreshna, no imam dostoinstvo... poglednah go v o4ite - v kyrvavo4ervenite mu o4i... feniksa razperi krile, oslepi me s blqsyka si... i dokato padah, dokato gubeh poslednite 4astici ot syznanieto si, vidqh kak nqkoi se izka4va po hylma sled men. Iskah da go predupredq, 4e ot tozi hylm nqma iizhod, nqma gledka... nqma prodyljenie, sled feniksa e nishtoto.... iskah da go predupredq, da go spra... no posle vidqh, 4e tova sym az, koqto pak izka4va syshtiq hylm, za da byde unishtojena ot pogleda na feniksa...


Ottogava 4etso go synuvam... sybudih se ujasena i umorena. Navyn beshe padnal esenniqt sumrak. Ogledah se v kiliqta - w ediniq i krai imashe neshto kato kamenno leglo; v drugiq imashe vedro... a prozorecyt beshe... beshe s goleminata na detska glava. I imashe reshetka. za kakvo li, zapitah se... ottuk bi mogla da se izmykne samo kotka, i to ako ima kysmet... A nqkyde visoko se vijdashe edna zvezda... no tazi zvezda, tova par4ence nebe se vijdashe samo ot opredelen ygyl. Sednah tam i usetih, 4e mqstoto e protrito ot horata, koito sa sedqli na syshtoto mqsto predi men... i sa gledali syshtata tazi zvezda predi desetiletiq.
Ne iskah da spq pove4e...

Stiga koshmari, stiga...



Тема Re: 46 главанови [re: ocмaтa]  
Авторdazdovnikapchizi (Нерегистриран)
Публикувано20.08.01 15:46



razbrah go..otdavna...prosto poniakoga ne moga da se sdarza..
izviniavai...



Тема Re: 46 главанови [re: dazdovnikapchizi]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано20.08.01 17:52



spoko, ne se izvinqvaj, az trqbva da se izvinq, prekaleno sym rqzka kym teb



Тема 51 glawaнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано20.08.01 18:11



Nqkolko dni se vyzstanovqwah - nishto ne se promenqshe. Na obed - pone predpolagah, 4e e obed, zashtoto 4uvstvoto mi za vreme beshe pritypeno i ne mojeh da opredelq nikakvi vremevi u4astyci... na obed vratata se otvarqshe za mig, vytre se hvyrlqshe par4e suh hlqb i se postavqshe pani4ka s voda... vijdah samop ryka, a jelanieto mi da zagovorq tozi nevidim paza4 si ostana neizpylneno. Kakvotot i da se opitvah da mu govorq, beshe posledvano ot nqkakvo ne4lenorazdelno rymjene.
Ne znaeh, kakvo shte stava s men... a imah prekaleno mnogo vreme da mislq. Tova si e dosta opasno... sedish si... i...

Mislite se prokradvat prez blokaja ti... uspokoqvashti misli za po4ivka... trevojni misli za horata, koito obi4ash...

... i si mislish za tova, koeto ve4e e izvyn vyzmojnostite ti da mu povliqesh. Obmislqh celiq si pyt do tuk... 4udeh se, kakvo sym uspqla da napravq. I syjalenie se prokradna v dushata mi - ne mojah da napravq dostaty4no, ne mojah da izpylnq misiqta si. E, ne misleh samo za takiva vyzvisheni neshta, razbira se. misleh za plyhovete, ogromni, ohraneni i nagli, koito ne se plasheha ot nishto - nito ot tropane, nito ot vikove. I prosto sviknah s tqh. Da kaja, 4e mi bqha simpati4ni, bi bilo lyja - no vinagi sym bila ot horata, koito byrzo se prisposobqvat...

...byrzo otrazqvat...

... i zatova za men ne beshe trudno da gi vyzpriema kato svoi sykiliinici. Tova pyk me navede na druga misyl - kakva e golqma razlikata mejdu tazi Aled@r, koqto se cupeshe na pirshestvoto, organizirano ot bashta j po slu4aj godeja i tazi Aled@r, koqto s apetit poglyshtashe suhite komati hlqb v mizerna dupka, obitavana ot plyhove.
Na tretiq den paza4yt prosto vleze v kiliqta mi i s tova deistvitelno me iznenada. Beshe syshtiq tozi maznik, koito me beshe priel predi nqkolko dni... grozen i nisyk debelanko sys silna i nepriqtna mirizma na 4esyn i pot.... neustoima kombinaciq. No sled tri dni myl4anie se zaradvah dori i na nego... nqkak iskah kakvoto i da stavashe s men, da stava po-byrzo...



Тема 52 glawaнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано20.08.01 18:36



Toj prosto vleze i se uhili.
i tazi usmivka vyobshte ne mi haresa.
-- Mili4ko, -- kaza toj s nqkakyv osoben jeski glas, -- utre shte te vodqt na razpit... zna4i dnes e poslednata ti vyzmojnost.
-- Osven men dokarali li sa i nqkoi drug? Nqkoi zaedno s men? -- popitah az, ignorirajki tazi "posledna vyzmojnost".
-- Tova ve4e nqma zna4enie, mili4ko, -- uhili se paza4yt i fizionomiqta mu stana oshte po-mazna i protivna. -- Kazwam se Saryn, mili4ko.
Tazi dumi4ka mi polazi zdravata po nervite... "mili4ko"... No se opitah da zapazq samoobladanie i vse pak da izmykna nqkakva informaciq ot tozi maznik.
-- A kakvo predstvalqva razpityt?-- opitah se da izvyrtq predmeta na razgovora v posoka, syshto tyj vajna za men... vse pak me zasqgashe li4no, osven tova iskah da sym podgotvena psihi4eski.
-- Shte razberesh utre, -- kaza mi Libil, usmihna se oshte po-shiroko, ako tova vyobshte beshe vyzmojno... i sedna do men. -- ne ti li e liubopitno, kakvo imah predvid pod posledna vyzmojnost?
-- Predpolagam, 4e taka ili ina4e shte mi kajesh, -- otvyrnah mu oteg4eno, zashtoto mi stana qsno, 4e nishto nqma da moga da izmykna ot nego.. ne naprazno beshe stanal paza4 v Zatwora.
zamislih se neshto... syvsem izkliu4ih, zabravih za prisystvieto mu... i togava usetih rykata mu okolo ramenata si. trysnah q s otvrashtenie.
-- haide, haide, ne mi se pravi na nevinna... tuk nevinni jeni ne popadat... imash vyzmojnost za posledno da se pozabavlqvash... nima shte mi otkajesh? -- dishaneto mu stana nase4eno i rykata se plyzna po-nastoqtelno.
-- Ako me pipnesh, shte vikam! -- predupredih go.
-- O, taka li? I kakwo? Koi shte te 4ue tuk? -- zahili se toj i napravo me povdigna ot legloto... pritisna me do stenata i sega useshtah dyha mu oshte po-otblizo, kak pylzi po vrata mi. Okaza se po-silen, otkolkoto izglejdashe... i se izplashih, izplashih se do smyrt...

...izplashih se...

-- Ne se dyrpaj, shte ti e priqtno... I na dvama ni shte ni e priqtno... samo deto na teb shte ti e za posledno... zatova ne se dyrpaj, mili4ko..., -- re4e toi zadyhano, a rycete mu...

... mamka mu...

I togava si spomnih za Goran... ne znam zashto, spomnih si za nego... i za celuvkite mu... i moje bi tova mi dade sila. Spomnih si i drugo - kak Lekow mi obqsnqvashe za otbranata bez oryjie...

Ako popadnesh v takava situaciq, nqmash vreme da mislish, sledva samo da dejstvash, da dejstvash mignoveno... Horata imat tri slabi mesta, v koito si struva da udrqsh, ako ti se naloji - za ednoto vsi4ki znaqt, vtoroto e o4ite - da opitash da go zaslepish... a tretoto e nosyt.

Udarih go pravo v nosa, s cqlata sila, koqto mi beshe ostanala... koqto beshe otslabena ot nqkolkodnevniq glad, ot trevogite i vla4eneto po stylbi i koridori. Rukna kryv, opliska me cqlata... a Saryn izpsuva i me udari taka, 4e napravo se zabih v stenata... glavata mi, postradala ot me4a, pak se razmyti... no 4ak sled kato paza4yt se izniza, ostavqjki kyrvava sleda sled sebe si...

bassi

Редактирано от ocмaтa на 20.08.01 18:40.



Тема 53 glawaнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано21.08.01 11:44



V nqkakvo polubezsyznanie prekarah poslednite si 4asiove v kiliqta. Rykata mi se beshe podula ot bolka... o4akvah sys strah otvarqneto na vratata - sega Saryn se beshe otkazal da me tormozi, no... pyk i o4akvah tozi taka vajen i posleden za men razpit. Na obed ne polu4ih hrana... i si pomislih daje, 4e tova moje bi e reshenieto - paza4yt shte me ostavi da umra ot glad. A bqh gladna.
4uh stypki po koridora, dryn4ene na kliu4ove... i predpolojih, 4e idvat za men, nqkakva ujasqvashta sigurnost. Syrceto mi se svi ot strah... i se opitvah glupavo da mislq, koe e po-losho za men - razpityt ili mazniqt tip...
Stypkite sprqha do vratata... pak dobre poznatiqt ritual s kliu4ovete.
-- Po-byrzo, paza4o, 4e da ne vzema da te razkrasq pove4e, -- 4uh studen glas, po4ti syskasht...
-- Byrzam, byrzam, stiga se naduva, -- re4e paza4yt Saryn gygnivo. Ne mojah da se sdyrja da ne se podsmihna na tova gygnivo...
Vratata se otvori rqzko i se trqsna v stenata. V kiliqta vlqzoha dvama edri rimanisti, ediniqt ot tqh mi dade znak da stana. Nqmashe smisyl ot syprotiva - stanah i se priblijih do tqh. S byrzo i sry4no dvijenie vyrzaha rycete mi zad gyrba mi, hvanaha me vseki za ediniq lakyt i me povedoha.
Labirinti ot koridori... na edno mqsto mi slojiha dori prevryzka na o4ite... glupaci... bqh oshte zamaqna, Zamykyt mi se struvashe labirint, a te se opitvaha dopylnitelno da me obyrkvat...

Az sym si obyrkana dostaty4no.

Nakraq zad gyrba mi se zahlopna vrata, kakto si bqh s vyrzani o4i me razvyrzaha, posle me slojiha da sedna na nqkakyv stol i privyrzaha rycete mi s kojeni kaishi. Nqmashe myrdane...
Izlqzoha. I me ostaviha taka - oslepena, bezpomoshtna i izplashena.
Togava usetih v staqta ne4ie prisystvie... 4uh vyzdishka, koqto bih opredelila kato oteg4ena. Nqkoi se pribliji do men - 4uh stypkite mu, a tezi stranni podove usilvaha vsi4ko... pribliji me i svali prevryzkata.
Svetlinata me oslepi... nqkolko dni bqh zatvorena v tymna kiliq, moje i sedmica da e bilo - kak bih mogla da znam? Po moi iz4isleniq bqh prekarala v zatvora 4etiri dni.
Opitah se da izgonq blqsyka ot o4ite si, premigah nqkolko pyti obyrkano, posle si spomnih stariq nomer... ako ot svetlo izlezesh na tymno ili obratnoto, vmesto da izmy4vash o4ite si, prosto gi zatvori... zatvori gi za mig, i sled kato gi otvorish, i naj- tymnata nosht shte ti se vidi svetla i qsna. taka napravih i togava. I vidqh Nila.
Poznah q, nqmashe kak... Bqh slushala tolkova mnogo za neq - za jenata-inkvizitor, naj-dobrata v oblastta si. Beshe mlada, okolo tridesetgodishna, i ne se otli4avashe s nishto... osven s o4ite. Bqha myrtvi, syvsem myrtvi. Vtren4ih se v tezi interesni o4i... ottogava se nau4ih da gledam horata pyrvo v o4ite - edin pogled e dostaty4en.



Тема 54 glawaнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано21.08.01 12:04



Jenata-inkvizitor beshe pogylnala izcqlo vnimanieto mi, ne vijdah nishto drugo. 4ak posle zad gyrba i vqdqh ogromen prozorec - svetlinata nahluvashe ottam; a otzad imashe nqkakva zavesa, koqto pregrajdashe staqta.
-- Gorkata... -- proshepna Nila. -- Kakvo sa ti napravili? Zverove!
Zvu4eshe iskreno...
-- Za jalost ne moga da te razvyrja, -- prodylji da mi shepne v uhoto tq. -- Nabliudavat ni. No moga da ti pomogna...
Ne reagirah.
-- Mila, zabludili sa te... dvama razbojnici sa te zabludili. Nima tova, koeto pravqt zad gyrba na "4estnoto" si delo ti e ubqgnalo?-- zamyrkka tiho tq. -- Nima ne sa dostignali do teb novinite za obranite kyshti, koito ste poseshtavali? I dvamata sa izpe4eni moshenici, samo ne moga da razbera, zashto takova dete kato teb se e namesilo v tazi mrysna istoriq.
Tq pomyl4a malko... a az iskah da myl4i, ne iskah da 4uvam pove4e tozi hipnoti4en glas, koito pronikvashe do dynoto na syznanieto mi.
-- Detence, trqbva da mi kajesh, kyde e lageryt im... golqma shajka sa, trqbva da se izlovqt, pomogni ni da se vyzstanovi spravedlivostta! Shte te osvobodim, ti si tuk po pogreshka, ne e bivalo da te zatvarqt dolu, kakvo li si prejivqla... No az doidoh tuk 4ak dnes, i kato razbrah, kakvo sa napravili, vednaga im pory4ah da te dovedat. Izvini me za vryzvaneto... no taka e po-dobre. Az znam, 4e nqmash nishto obshto, kaji mi samo za lagera im... -- prodylji da shepne tq i az razbrah, zashto q bqha obqvili za naj-dobra inkvizitorka... bivashe q da manipulira horata.

To4no kato men...

-- kaji mi, mila, i shte polu4ish svobodata si. Razbrah, 4e si princesa... kakvo pravish tuk? Zashto se nalaga da se otkazvash ot semeistvoto i razkosha si? Kaji mi, -- myrkashe tq tiho.
-- Ne znam, -- rekoh. I istina beshe. Lekow ne mi beshe kazal, Goran syshto. Ne znaeh kyde e prokletiiqt lager. Pyk i da znaeh, bqh se vinatila - nito duma da ne izmyknat ot men, pyk da stava kakvoto si shte. Qsno mi beshe, 4e vsi4ko e lyja, 4e nikoga pove4e nqma da vidq slyn4eva svetlina...

Ima edna latinska pogovorka - po-dobre dostoina smyrt, otkolkoto mijav jivot...

-- Sigurna li si? -- pokoleba se Nila. -- Nima naistina ne znaesh? Ili da ti opresnq pametta?
Tq izostavi mekotata i myrkaneto... glasyt i beshe stanal stomaneno rqzyk. Pribliji se do zavesata i otdrypna 4ast ot neq... otzad se poqwi cql nabor instrumenti. instumenti za iztezanie... pone taka predpolagah, v Armaniq nqmahme takiva neshta. Togava po4nah da se smeq.



Тема 55 glawaнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано21.08.01 12:26



4e smehyt mi beshe neosnovatelen i bezumen - tova qsno. No i dosega ne moga da si obqsnq zashto se razsmqh togava - sega bih go otdala na nqkakyv vnezapen pristyp na isteriq... No ne beshe isteriq. prosto ne mi pukashe, kakvo shte mi pravqt; bqh se otpisala ve4e.
Nila syshto se zasmq. I se smeeshe vse po-silno, dokato moqt smqh sekna kato prerqzan....
-- Shtom tvoeto tqlo ne te zasqga i ne te plashi bolkata... -- kaza tq prez smqh, -- moje bi shte te zaboli neshto drugo.
Togava otdrypna zavesata do kraq.
Na stol, to4no simetri4no razpolojen na moq, sedeshe vyrzan s kojeni kaishi Goran.
I tova beshe pove4e, otkolkoto mojeh da ponesa.... Toi qvno beshe v bezsyznanie, zashtoto ne otvori o4i, beshe bled kato mazilkata po stenata... I neshto v men se prekyrshi, prekyrshi se. Nila se pribliji do masata s instrumentite i se porovi sred jelezariqta....
-- Kakvo li da izpolzvam, -- tananikashe si tq, a tova me vludqvashe. -- Moje bi shte te zasegne negovata bolka, e, shte vidim, -- peeshe si Nila.
Syrceto mi se svi ot ujas... Ne mojeh da mislq. Zna4i vse pak go bqha zalovili... neshto pove4e, qwno znaeha za otnosheniqta ni...
Goran se posyvze vnezapno... vidq me i liceto mu se izkrivi ot bolka.
Nila izmykna nqkakyv predmet ot kup4inata i go ogleda vnimatelno.
-- Daaa,-- re4e, -- podhodqshto e. -- Ti kak mislish?-- obyrna se tq kym men.
Ne znaeh kakvo dyrji... ne iskah i da znam.
-- Vsi4ko shte kaja, -- predadoh se. Predadoh se v momenta, v koito Nila se otpravi kym Goran, a toi prostena, qvno ot nqkakva stara rana. Moje bi go bqha iztezavali i predi... tazi blednina...
-- Slusham te, detence.
Goran samo proiznese s ustni "Myl4i", no Nila useti opita mu i go udari s vsi4ka sila prez liceto.
Usetih go kato moq bolka... moq bolka...
-- Lagera! Kyde e Lagera! -- shepneshe tq nastoqtelno.
-- W Sumra4nata Gora, v izto4nata i 4ast... -- izlygah.
Nila samo se zasmq i zastana zad Goran.
-- Kaji mi ot kyde da po4na... moje bi 4upene na prysti? Ili... -- i se usmihna oshte po-zloveshto.
-- Naistina ne znam kyde e Lagera, nikoga ne sym znaela.
-- Tq ne znae, -- proshepna Goran. -- Ne i kazahme.
-- Ti myl4i! -- izsyska tq. -- Shtom ne znae tova, shte mi kaje drugo... Koi sa Drugite?
S tova naimenovanie se nari4aha voda4ite na osvetenite... osven Lekow... drugite....
"Obi4am te" , proiznesoha ustnite mu. I pak udar...
E, i tova ne znaeh... nishto ne znaeh... i kogato toi mi kaza, 4e me obi4a... ako znaeh neshto za tezi Drugi, shtqh da i kaja, nqmashe da se pokolebaq....



Тема 56 glawaнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано21.08.01 17:17



Myl4ah. Nishto drugo ne mi ostavashe osven da myl4a i da go gledam kak blednee. No ne mojeh da kaja nishto, ne mojeh da go spasq, bqh bezpomoshna i ujasena...
I Nila razbra. Prosto razbra, 4enishto ne kriq, a prosto nishto ne znam. Otvori vratata i napravi nqkakyv jest. Poqwiliqt se rimanist polu4i pory4enieto da me postupat malko, no s mqrka.
-- I ne po liceto, -- dopytni tq. Otvyrzaha me i me pomyknaha... A opityt na Goran da kaje neshto i da se opita da se izmykne ot kaishite beshe vyzprepqtstvan ot edin to4no izmeren udar.



Тема 57 glawaнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано21.08.01 17:38



Lejah na poda da malkata si kiliq... v embrionalna poza, pritisnala kolenete si do gyrdite si. Syshtata tazi poza, koqto e ednovremenno otbranitelna, ednovremenno... ot4aqna?

4esto q zaemam... i nikoga ne e bez pri4ina... boli me neshto... a taka sybirash cqlata si bolka, cqlata si energiq i le4itelski sposobnosti na tqloto v edno malko kylbo ot emocii...

Opitvah se da blokiram bolkata si. Naistina me bqha "postupali"... mai imah s4upeno rebro, ne znam... ne mojeh da pomrydna. A naj-golqmata jestokost beshe, 4e me ostaviha bez voda... pak ato v pustinqta se po4uvstvah... i neshto mi poshepna, 4e moje bi az oshte sym v tazi pustinq, 4e pak umiram ot jajda, 4e pak konqt mi e umrql i me e izostavil...

...izostavil

Pone da mojeh da zagubq syznanie togava, a ne da useshtam bolezneno vsqka kost, dori i naj-malkata; vsqka 4astica ot kojata mi plamteshe. I samo 4uvah poslednite dumi na Nila - " Utre pak shte se vidim, princeso!", kato v tova "princeso" beshe vlojeno tolkova prenebrejenie i prezrenie, 4e me probode vypreki straha mi.
I si misleh togava... sred plyhovete, koito si shareha naokolo.. misleh si za tova, kakvo mi beshe kazal Lekow - 4e tova ne e igra, 4e tova ne e prikazka, 4e vsi4ko e prekaleno realno, prekaleno bolezneno. Dori i sys zatvoreni o4i vijdah preblednqloto lice na Goran i negovoto " Obi4am te".

Kak q mrazq tazi replika! Edva li ima dumi, koito mogat da me izvadqt ot izkustvenoto mi ravnovesie po-byrzo i da me dokarat do gnqw. Moje bi zashtoto mi se struva, 4e pove4eto hora gi kazvat prosto taka, bez da vlagat neshto... kazvat gi avtomati4no. A kak mojesh da se osmelish da proiznesesh takiva dumi avtomati4no? Po navik?
Moje bi zatova go namrazih tova slovosy4etanie. I zashtoto otzad vinagi e syprovodeno s neshto drugo... s jelanie da te izpolzvat? Manipulirat? Ne znam...


E, moje da se 4uvstvah fizi4eski kato trup, no tova ne mi pre4eshe da tyrjestvuvam - Lekow ne beshe zaloven! Ili ako beshe zaloven, to nishto ne sa mmogli da iztrygnat ot nego... nito ot Goran. I po4uvstvah nqkakyv sram, 4e shtqh da se poddam tolkova byrzo i lesno. Obeshtah si, 4e utre tova nqmashe da se povtori, 4e nikoga nqmashe da se povtori. I za da se okuraja i vyoryja, si povtorih dumite na Lekow - "I da prikazvash v Zatvora, i da nne prikazvash - pak shte umresh. Po-dobre myl4i, taka shte spasish pone 4ast ot mrejata, shte spasish 4oveshki jivot".

Moqta fiks-ideq - da spasq 4oveshki jivot...

A nakraq se slu4i tova, koeto iskah - izpadnah v osobeno polusyneno systoqnie, v koeto bolkata se otdale4i i zaglyhna. No se poqwi synqt za feniksa...



Тема 58 glawaнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано21.08.01 17:52



Koshmaryt me pogylna i v opitite da se otyrva ot nego se zamqtah... pozamrqlata bolka se sybudi i ve4e ne mojeh da tyrpq, zastenah tiho i pojelah da umra.
Ne sym usetila koga vratata se e otvorila,; ne sym 4ula stypki... usetih samo kak nqkoi vnimatelno me obtyshta po gryb i mokri ustnite mi s voda.
Otvorih o4i i vidqh Goran. Hubava haliucinaciq...

Verno se usmihvam sega...

Goran trqbvashe da e nqkyde iz kiliite na Zatvora... ili moje bi beshe myrtyv? Usmihnah se na videnieto i sys zapleten ezik se opitah da mu kaja, 4e i az skoto shte doida pri nego... A 4uvah samo "Ali, Ali", povtarqshe go, dokato pronikna prez pelenata na syznanieto mi i naj-posle shvanah, 4e tova ne e haliucinaciq.
-- Mojesh li da hodish?-- popita.
-- Edva li, -- usmihnah se... Bolkata beshe iz4eznala, unasqshe me v priqtna poludrqmka, a Goran neizvestno zashto me raztyrsvashe i ne mi davashe da se otpuskam.
-- Trqbva da vyrvim, myni4ka, -- proshepna toi v uhoto mi i me vdigna na ryce. Bolkata pak propishtq, i to tolkova silno, 4e trqbvashe da zahapq ustnata si, za da ne izvikam.
I toi me ponese... minahme prez vratata na koridora - tam na edin stol lejeshe paza4yt, koito se beshe opital da se vyzpolzva ot men... lejeshe s prerqzano gyrlo. No ne 4uvstvah udovletvorenie... ne 4uvstvah nishto.
Po koridorite sreshtahme rimanisti, koito ni gledaha stranno - podozritelno se vtren4vaha v men,ne v Goran. No toi im kazvashe "Po zapoved na Riman Vsemogyshtiq" i te ni propuskaha... Opitah se da mislq, da se u4udq... tova parola li beshe? I kak me noseshe Goran, sled kato go vidqh polujiv na stola v staqta za razpiti? Mozykyt mi pak se razmyti...
Vse pak qvno mu dotejah, zashtoto na edno stylbishte toi me ostavi na zemqta i priklekna do men, pak zapo4na da me raztyrsva i da mi govori neshto, no az mojeh samo da mu se usmihvam, ne reagirah na nishto... samo mi beshe stranno kak bolkata tu se poqvqvashe v dynoto na pomra4enoto mi syznanie, tu iz4ezvashe pak tam, v bezdnite mu...



Тема 59 glawaнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано21.08.01 18:04



Kogato uspqh da se sysredoto4a, toi me poe otnovo... i otnovo iz labirinta, dokato stignahme do malka vrati4ka, syvsemnezabelejima sred drugite vrati - ogromni i ukraseni. Goran me podprq na stenata, izvadi ot djoba si malko kliu4e - s koeto me obyrka syvsem, zashtoto syznanieto mi se beshe vyzvyrnalo i misleh maj dori prekaleno qsno... otkliu4i i izlqzohme navyn, napravo sred nqkakva gora. Taen izhod, pomislih si... i vdyhnah s udovolstvie noshtniq vyzduh, noshtnata mygla, koqto se beshe spusnala nad fangoriatskata gora... onazi, bezkrajnata.
Goran me otpusna vnimatelno vyrhu zemqta... i sedna do men. Opitah se da se izpravq i da se podpra na stvola na edno dyrvo.
-- Syjalqvam, Ali, -- shepneshe toj i me pregryshtashe... Maj beshe zabravil, 4e me boli, pritiskashe me prekaleno silno, no az si traeh, ne iskah da prekysvam pregrydkata.
-- Za kakvo? -- popitah go nakraq i qvno po tona mi toi razbra, 4e mi pri4inqva bolka i me pusna syshto tyj vnezapno, kakto me beshe dyrjal.
-- Ne razbirash li?
-- Da razbiram kakvo?-- nedoumqvah, makr 4e edno podozrenie se prokradvashe sred mislite mi, a az go typ4eh, ne mu pozvolqvah da nadiga glava...
-- Ne razbra li zashto uspqh da te izmykna, Ali? Az sym ot tqh. Rimanist sym. I vinagi sym bil.



Тема 60 glawaнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано22.08.01 14:30



Ostanah zashemetena, makar 4e... makar 4e kogato rimanistite mu otstypvaha pyt po koridorite, v men se beshe sybudilo podozrenie.
-- Iskam da ti kaja vsi4ko, za da ne me sydish prekaleno strogo; gotova li si da slushash?
-- Slusham te, -- rekoh, i se po4udih, koj i kakvo beshe izstiskalo jiznenostta ot glasa mi.

Goran vyzdyhna. I zapo4na da razkazva; otna4alo malko koleblivo, a posle vse po uvereno i uvereno...
-- Az sym ot tezi deca... koito Riman pribira kato vid danyk... ne si spomnqm liceto na maika si, nito na bashta si. Nishto ne pomnq... V shkolata ni podlojiha na usilen trening, zdrava fizi4eska podgotovka, syprovodena s promivane na mozyka... za nas Riman beshe Bashtata, Slynceto, nare4i go kakto iskash... rano si proli4avashe, koi ot decata se otli4avat. Nqkoi prosto iz4ezvaha - hilavite, bolnavite... nqkoq nosht se sybujdah i ustanovqvah, 4e sysedyt mi po leglo go nqma... i nikoga pove4e ne go vijdah. Uspqh da se izdigna, stanah desetnik - voda4 na deset dushi, tehen komandir... vsi4ko pri Riman e pod4ineno na stroga disciplina... posle stotnik, nakraq hilqdnik. I 4ak togava vidqh Riman za pryv pyt.
-- Vidql si Riman?
-- E, ne liceto mu. Vidqh tova, koeto vidqha vsi4ki na ploshtada - nametaloto i ka4ulkata , tova vidqh. Za men tova beshe ogromna 4est. No vse pak bqh hilqdnik - a nad hilqdnicite sa samo Generalite, te sa trima na broi i sa pod prqkoto komandvane na Riman. I kogato go vidqh, a tova beshe predi 4etiri godini... togava toj me zaslepi s pohvali. I mi vyzloji zada4a...
-- Da stanesh predatel.
-- Ne bih go narekyl to4no taka. Prosto trqbvashe da se vmestq v strukturata na osvetenite, za koito se znaeshe togava izkliu4itelno malko, -- Goran se useti, kakvo kaza, i vyzdyhna otnovo. -- Trqbvashe da otkriq liderite im, kato davam ot4eti na opredeleni mesta i hora. Nagradata za tova shteshe da e vyzmojnostta da stana General - taka mi obeshta Riman. A za men tova beshe neshto neveroqtno - togava bqh na dvadesetina godini, hlapak, i takova povishenie ozna4avashe ogromna vlast. Po nqkakva slu4ajnost byrzo popadnah na Lekow - to4no kato tebe, napylno slu4ajno. Toj dylgo vreme ne mi se doverqvashe, govoreshe s nedomlyvki, vyrsheshe po4ti vsi4ko sam... To4no togava vyzstanovqvashe mrejata i imashe nujda ot 4ovek za drebni pory4ki. Ot hilqdnik stanah mom4e za vsi4ko na Lekow, -- zasmq se gor4ivo Goran i az razbrah, 4e tova 4estoliubie v negi nikoga i pri nikakvi situacii nqma da zaglyhne.



Тема 61 glawaнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано22.08.01 14:45



-- Postepenno navlizah v deloto mi... I dokato predi Riman beshe moqt gospodar, nau4ih se da uvajavam Lekow.. zashtoto toi e naj-neveroqtniqt 4ovek, kogoto poznavah.
Otbelqzah si minaloto vreme nqkak mimohodom.
-- Ostavqh svedeniq, no tvyrde otkysle4ni... ponqkoga se prokysvashe 4ast ot mrejata, zalavqha se osveteni, i to po moq vina... zashtoto Riman e hityr, kakto i da formulirah ot4eta si, uspqvashe da izmykne ot nego neshto syshtestveno i zapo4vaha arestite.... I togava Lekow... Ne znam, tozi 4ovek ima prekaleno golqmo vliqnie nad horata. Slushah go kak govori, kak obqsnqva, den sled den, i togava v men neshto se propukvashe. Razbirah, 4e neshtata, koito govori... v tqh ima prekaleno mnogo istina.. No i tova, koeto govoreshe Riman, syshto beshe istina, i tova me zaplete syvsem. Kak beshe vyzmojno dve napylno protivopolojni mneniq da sa verni? I razbrah, 4e ediniqt ot tqh greshi. No koi? Riman, koito tvyrdeshe, 4e horata kato Lekov podkopavat osnovite na dyrjavata, 4e sa vrediteli... ili Lekow, koito opredelqshe Riman ato pri4ina za bednotiqta i mizeriqta v stranata, upadykyt, lipsata na obrazovanie. Zashtoto lipsata na obrazovanie vodi do zatypqvane, do pokornost...
Tova bqha dumi na Lekow, spomnqh si gi.
-- I togava prestanah da predavam donosi. Preminah na drugata strana, tyj da se kaje... Riman go e usetil... i me povika. Trbqvahse da otida, nqmah izbor... Togava pak govorihme, tozi pyt nasame. I toj mi kaza, 4e da stana General e ve4e nevyzmojno. Povdignah ramene s bezrazli4ie... a toj se zasmq i re4e, 4e moje bi ne mi puka za povisheniq, no za maika mi moje bi shte mi zapuka... Majka mi... ne q poznavah... zna4i e jiva... tova se vyrteshe v glavata mi. Riman mi postavi uslovie - da mu predam Lekow, za koito ve4e bqha razbrali, 4e e edin ot Drugite, ot voda4ite... nqmah izbor, Ali, nqmah izbor. Syglasih se. Toj ostana dovolen i uto4ni, 4e tova za povishenieto moje da se uredi vse pak... ako mu predam Lekow. I mrejata okolo Lekow zapo4na da se zatqga. Toj stroeshe, a az rusheh sled nego... aresti, aresti i iztezaniq... ottam vsi4ko se razplitashe... cqlata mreja. Ne mojeh da zabravq misylta za majka mi... Togava se poqwi ti. I tova mi dade nadejda, 4e shte se izpylni predskazanieto.... no Riman syshto beshe razbral za idvaneto ti i kaza, 4e tte iska, pory4a mi da te... syblaznq? Privleka? Ne znam, ne si spomnqm, kakvo kaza togava.



Тема 62 glawaнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано22.08.01 15:02



Po4uvstvah se izpolzvana... i glupava... i gnevna. No zadyrjah blikashtite dumi. Iskah da razbera vsi4ko.
-- Za men beshe lesno da te omaq, Ali... ti si si detence. Oshte kato me pogledna za pryv pyt, razbrah, 4e nqma dami e trudno, i to nikak, da te nakaram da se vliubish... -- toj mlykna izvednyj.
-- Kaji mi vsi4ko, -- nastoqh.
-- Kakvo ima za kazvane? Izlygah te... Izlygah te. No dnes qvno e noshtta na razkritiqta, a?
-- Ironiqta ti e neumestna.
-- Izvini me. Posle... dokladite mi stanaha po-redovni... poso4ih im v koi oblasti se premestva Lekow, kogato ni ostavi sami... te bqha po petite mu prez cqloto vreme, no naprazno. Goneha i nas... no az znaeh metoda im na deistvie, predvijdah hodovete im. I nqkaksi... neshto se promeni. Kato te gledah... ne mojeh da te ostavq v rycete im, ne mojeh. Ti beshe stanala 4ast ot men...
-- Ne iskam da te slusham.-- rekoh mu.
-- Shte slushash. iskam da znaesh vsi4ko. V Eskaniq polu4ih belejka, 4e majka mi ve4e e premestena v Zatvora i ako ne deistvam c=vednaga, ako ne predam teb i Lekow, shte se razpravqt s neq... bavno... Trqbvashe da izbiram... ne znaeh, dali ne me lyjat, dali tazi majka vyobshte syshtestvuva. A i useshtah, 4e Lekow ne mi vqrva ve4e... Zaradi men te zaloviha, Ali. Rimanistite bqha predupredeni za sledvashtoto mqsto, kydeto shte se poqwite s Lekow... no Lekow se izmykna, ostana samo ti... I iztezaniqta... Riman beshe zapovqdal da ne ti pri4inqvat silna bolka, da prilagat pove4e psihi4eski natisk... Nila malko se pounese. a az trqbvashe da sluja kato stimul da kajesh, kakvoto znaesh. Misleh, 4e moje bi Lekow ti e kazal, koi sa Drugite... I togava, kogato Nila te udari... i te ostavi v rycete na rimanistite... razbrah, 4e si gotova da napravish vsi4ko za men, vsi4ko... da izostavish delo, koeto be priela kato svoe... Ne mojeh da te ostavq v rycete na Riman, Ali... ne mojeh, zashtoto razbrah, 4e kakto az moga da omajvam horata, taka mojesh da gi omajvash i ti. Razbrah, 4e te obi4am....
-- Mlykvaj.
-- Prerqzoh mu gyrloto na paza4a ti... bqh 4ul ot nego, kakvo ti e napravil... i reshih da te iznesa. kazah im, kyde e lageryt, Ali. Trqbva da gi predupredish, 4e prizori rimanistite shte napadnat. A Lekow e tam, po4ti sym siguren. Trqbva da gi spasish... Znam, 4e si zle... trqbva.
-- A ti?
Toj se nadigna i povdigna na ryce i men... zaobikoli nqkakyv gystalak i vidqh vyrzan kon... samo edin.



Тема 63 glawaнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано22.08.01 17:50



-- Zashto vsi4ko trqbvashe da svyrshi taka? -- popitah nqkak nesyznatelno.
I v glavata mi pak vsi4ko se zaplete... trqbvashe da go mrazq tozi 4ovek, koito beshe pri4inil bolka na men, na tolkoa mnogo hora, beshe razrushil mnogogodishniq trud na Lekow... I v syshtoto vreme ne mojeh, prosto ne mojeh da go mrazq. I to ne zashtoto mi kaza, 4e me obi4a, ne zatova...

Slu4i mi se vednyj taka... da haresam myj, koito ne mojeshe da byde moj. E, az malko kysno ustanovih, 4e e taka... razrushitelqt, tyj si go narekoh... ubiecyt na fangoriat... i se kazah - shte te vpleta tuk, priqteliu, heh, shte te vpleta tuk, a s tova shte predopredelq sydbata ti. Zashtoto stava neshto mnogo osobeno s tazi prikazka - neshtata, koito pisha, se sbydvat... ako vpleta nqkogo, tova opredelq sydbata mu... ot4asti, razbira se. I metafori4no. Ponqkoga se 4udq, kakvo li shte mu se slu4i na Kaloqn, NightLight... sled kato Goran mu prerqza gyrloto. Opiqnqvashta vlast. I moje bi sym go kazvala i predi - ne se znae dali az oformqm bydeshteto s tova, koeto pisha, ili prosto go preduseshtam i gootrazqvam po edinstveniq na4in, po koito moga...

Stavashe vypros za syvsem drugo... Oshte si bqh vliubeno dete. Ako tova mi se slu4eshe sega, moje bi stqh da reagiram drugoq4e. A togava prosto se vpih vyv vrata mu i otkazah da go pusna... Ne mi pukashe za nishto sqkash... da stava kakvoto shte,vajnoto beshe toj da e dobre.
-- Kakvo shte pravish sega? -- popitah go, a smehyt mu me stresna.
-- Ako otida pri osvetenite, shte me ubiqt, -- zasmq se gor4ivo Goran.--Nikoga nqma da mi prostqt tova, 4e sym razrushil rabotata im, 4e po moq vina sa izmreli hora v Zatvora. Ako otida pri Riman, toj syshto shte me unishtoji - zagubi teb, a ti beshe naj-vajna za nego. Ne znam zashto taka... ne znam kakvo iska ot teb, Ali. No go iska mnogo, a kogato Riman pojelae neshto, polu4ava go rano ili kysno. Sega se nadqvashe, 4e pone na teb Lekow shte e kazal za Drugite... no se okaza maj, 4e i ti ne znaesh... i po-dobre. No ako beshe kazala za Lagera, ve4e shteshe da si vyv vlastta mu. Toj znae mnogo dobre, kak da si igrae s horata, kak da gi prehvyrlq na svoq strana... Shteshe sigurno da te nakara da se 4uvstvash dotolkova vinovna, 4e si predatelka,4e tova da blokira vsqkakva tvoq bydeshta deinost sred osvetenite. Tova sme go u4ili v shkolata za hilqdnici, ne si misli, 4e ti sy4inqvam prikazki.
-- E, postignal e svoeto, -- rekoh gor4ivo. -- I taka se 4uvstvam predatelka, zashtoto ako znaeh neshto, shtqh da go kaja.
-- 4uj me dobre, myni4ka, -- kaza Goran, -- ne si predatel... Az sym predatelqt. Ne se znae v kraq na kraishtata, dali naistina shteshe da kajesh neshto ili ne... Iskam da otidesh v Lagera - dviji se samo na iztok, shte go namerish, ili po-to4no strajite shte te namerqt. Razkaji na Lekow ili na komandvashtiq tam vsi4ko, koeto se e slu4ilo. ne spestqvaj nishto, ne lyji. Tova iskam ot teb. I trqbva da se dvijish byrzo, shte imate sqmo nqkolko 4asa prednina.
-- A ti?
-- Ostavi men. Imash bojna zada4a, Ali. Razbra li me?

Kak da te ostavq? Ti si 4ast ot men... vse edno da ostavq sebe si.

-- Idi v Armaniq, idi pri bashta mi, kaji mu, 4e mu nosish novini ot men... taka shte se spasish, vsi4ko shte e nared, a nqkoi den i az shte doida... -- shepneh ot4aqno i go dyrjah za rykata, ne go puskah; prosto vijdah v o4ite mu neshto, koeto ne mi haresvashe , nikak pri tova.
-- Ne azbra li, 4e az nikoga ne bqgam, Aled@r? Stiga mi, 4e sym predatel... ne dobavqj kym tova i obvineniq, 4e sym strahlivec, koito tyrsi spasenie do polata ti.
-- Glupav myjkar! -- ve4e ne mojeh da se vyzdyrjam, znaeh, 4e shte stane neshto ujasno...

Редактирано от ocмaтa на 22.08.01 17:52.



Тема 64 glawaнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано22.08.01 18:09



-- Izpylni pory4enieto i me zabravi... -- toj se namryshti. -- Vsyshtnost zapomni samo edno - 4e sym te obi4al, 4e te obi4am. Razbirash li? Ne se sheguvam. Nito te lyja. Ve4e nishto ne bih mogyl da spe4elq, dori i da te lyja... I posledno... Ne vqrvaj na Riman, kakbvoto i da stava, kakvoto i da govori, ako (dano Drakonyt te opazi!) slu4aino se sreshnete, ne mu vqrvaj!

Konqt mi se otdale4i v myglata... i taka i ne mojah da razbera, kakvo smqta da pravi. No qvno beshe reshil... i dokato se noseh v noshtta, dokato cepeh myglata s konq si, premislih vsi4ko... nqkoi noshti sa izkliu4itelno dylgi.

Ima noshti, koito traqt sqkash ve4nost...

Goran vse pak beshe pojertval neshto... sebe si... po nqkakyv na4in... useshtah go to4no taka - kydeto i da otideshe, ve4e nqmashe izhod za nego, beshe prokuden kakto ot ednite, taka i ot drugite... A tova ozna4avashe, 4e nqma mqsto za nego... nikyde...
Da... sega kato se zamislq, tezi dvama myje me formiraha - Goran i Lekow. Vseki beshe silen po svoemu, vseki imashe svoite nedostatyci, no tova, koeto gi obedunqvashe, beshe, 4e bqha sposobni da poemat otgovornost za deistviqta si i da deistvat spored syvestta si. Po4udih se, zashto li Goran be jertval majka si... dali be razbral, 4e tova e manipulaciq? Ili tq beshe myrtva? Nikoga nqmashe da razbera, sigurno....

Ne mojeh... ne mojeh da mislq pove4e... tqloto mi otnovo pridobi 4uvstvitelnost, neravnostite po gorskata pyteka mi pri4inqvaha bolka i tazi bolka progoni ot syznanieto mi vsqkakvi opiti za ravnosmetki... ili zahlupi mislite mi s nqkakva kyrvava pelena. Udaryt s me4a... makar 4e beshe otpredi nqkolko dni... glavata mi... sqkash se pryskashe...
I togava vidqh ariliqta. Po-skoro q 4uh, zashtoto o4ite mi bqha zatvoreni v bezplodni opiti da parirat bolkata.



Тема 65 glawaнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано22.08.01 18:31



Ariliite bqha syvsem drebdi syshtestva, koito jiveeha visoko v gorite... v planinite... po vyrhovete na dyrvetata. Malki,kafqvi, s humanoiden vynshen vid, makr 4e kafqvata koja i drebniqt ryst - okolo dva lakytq - rqzko gi otli4avaha ot horata. Te vodeha dosta otkysnat na4in na jivot, ne kontaktuvaha s hora... i vodeha bezkrajni i bezmilostni voini s trolite. tezi dve rasi se mrazeha ot hilqdoletiq.

Tyj stava - rasite se mrazqt, i nikoi ne znae zashto i kak e zapo4nalo vsi4ko...

Ariliqta izdavashe nqkakvi stranni zvuci... bolka, usetih bolka... nejnata bolka, ili negovata, zashtoto ariliite nqmat polove i za razmnojavaneto im nishto ne se znae. Vsyshtnost malkoto neshta, koito se znaeha za tqh, sym gi napisala... ima i neshto drugo - te sa telepati.
Mahni se, 4uh v syznanieto si, kogato zabavih hoda nq konq si i se ogledah. Ariliqta beshe popadnaa v 4oveshki kapan, mai kapan za vylci, tyj mise stori.
Prenebregnah zapovedniq ton i slqzoh dolu, po-to4no - smyknah se.
-- Moga da ti pomogna, -- rekoh i.
Kaji go kato misyl, ne te razbiram, propq ariliqta. To4no propq... v syznanieto mi. I bolkata mi namalq.
Shte te osvobodq,-- pomislih si.
I kakvo shte iskash v zamqna? Aliliqnskoto zlato?-- qdosa se ariliqta.
Nishti4ko ne isam ot teb, nishti4ko.
Naregnah sili i raztegnah kapana... Znaeh, kakva e sydbata na zalovenite arilii - pokazvaha gi po panairi i demonstriraha vyzmojnostite im. Po4uvstvah neshto... sqash kym mozyka mi se protegna pipalo i me dokosna leko... progleda me... pronikna v mislite mi...
Ariliqta se osvododi bavno. Raztyrka kraka si... tq samata beshe prekaleno slaba, za da moje sama da se izmykne...
Ti naistina ne iskash nishto, -- propq radostno. Zaova shte ti dam neshto... Shte te doveda do lagera, zashtoto v momenta se dvijish v pogreshna posoka...
Blagodarq ti-- pomislih.
Tq se pokateri pred men na konq... Drypna iuzdite ot iztrypnalite mi ryce i poteglihme. Nqkyde tam zagubih syznanie...



Тема Sistemni syobshteniqнови [re: drakona]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано23.08.01 15:54



Syjalqvam, zle sym, ne moga da pisha.



Тема Re: Sistemni syobshteniqнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано24.08.01 19:34



Zle ne zle, nqmam vreme.



Тема 66 главанови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано24.08.01 19:59



Тя ме разтърси леко... и пак пропя нейде отвътре...
Стигнахме... предай на приятелите си, че ако всички са така безкористни, между тях и нас може да възникне добра връзка и красиви отношения... можем да ви помогнем... защото вие сте прави... поне ако е истина това, което видях в съзнанието ти...
Скочи леко от гърба на коня и изчезна. Нямах време дори да й благодаря.

На толкова хора няма да имам време да благодаря... за грижите им, за любовта им... но какво да направя... пясъчен часовник...

Някакъв брадатко изкочи от близкия храст и хвана коня ми за юздата.
-- Коя си и какво търсиш? -- изръмжа и ме изгледа зловещо. Само че на мен вече отдавна не ми пукаше от зловещи погледи.
-- Търся Леков.
-- Ти да не си онази, как се викаше, Алед@р ли беше? -- попита той малко по-любезно.
-- Същата. Трябва да говоря с Леков. Веднага.
Брадатият не се поколеба повече; просто дръпна юздата и ме поведе нанякъде. а аз вече бях... ех. Не знам как съм изглеждала тогава, но брадаткото, Картофа - такъв му беше прякорът, както разбрах по-късно, ме поглеждаше тревожно, все едно че го беше страх, че ще издъхна по пътя и тъкмо той ще е обвинен. Е, това ми бяха мислите - разпокъсани и малко гневни, сутрешно-мъгливи мисли на едно изтормозено тяло и още по-изтормозен дух.
Няколко хижички - това беше лагерът. Хижички, в каквито овчарите преспиваха през влажните есенни нощи... Това ли беше лагерът? Брадатият свирна през зъби, от едната хижа изкочи човек, после още един... Познах Леков и ми олекна... само той ми беше необходим сега, когато бях загубила всичко... бях загубила... любовта...

Все едно че съм я имала... всичко е илюзия... всичко... всичко красиво...

Гледах го... и не можех да повярвам, че преди няколко часа бях в Затвора... че съм на свобода.... че Горан го няма.
-- Трябва да изнесете Лагера, предадени сме, -- опитах се да кажа. Получи се, но с някакъв непознат глас. -- Горан е риманист, предаде ни... а мен ме пусна... защо го направи? Да бях умряла!
И това май беше последната ми реплика, защото после просто се свлякаох от коня в ръцете му и спомените ми прекъснаха.



Тема 67 главанови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано24.08.01 20:19



Била съм в безсъзнание седмица... или по-точно в някакво осоено състояние на неосъзнаване на реалността.

Сигурно съм се излъгала да се мерна тук, в реалността... Каква грешка!

И когато се събудих, бях на непознато място. Съзнанието ми беше изчистено и спокойно. Няква жена седеше до вратата и плтеше; като се надигнах на лакът, тя възкликна радостно и преди да мога да я попитам нещо или въобще да реагирам, изхвърча през прага.
След малко влезе Леков; и това ме учуди - нима е чакал специално да се съвзема? Или случайно беше тук?
-- Как си? -- попита и клекна до леглото ми.
-- Жива... -- прошепнах. А после започнах да му разкавам... за Затвора, за Нила, за Горан, за предателството, за бягството... подред, доколкото можех. Главата ме заболя... спомените нахлуха... а спомените са тирани.

Така е казала още Бронте, Емили - спомените са тирани, които се завръщат, за да ни изтезават... не можеш да ибягаш от себе си, не можеш, колкото и да опитваш...

Toj su[a[e wnimatelno, ot wreme na wreme pokla]a[e glawa.
-- Не знам къде отиде Горан, -- така завърши разказът ми. -- Не знам, нищо не знам.
-- Мога да ти кажа, но още е рано, -- рече Леков, а после се плесна по устата. Нарочно го каза, знам... но не знам защо го направи. Нима не знаеше, как е реагирам? Че ще искам да знам?
-- кажи ми сега, -- рекох му. Тогава май беше последният път, когато съм си мерила езика... Оттогава се отпуснах. Понякога си мисля, че така стана заради удара по главата... а сега си мисля, 4е просто съм имала нужда да говоря истината и това, което мисля.

Ех... личи си, че ми е зле май... не иша смислено. Исках да кажа, че прекалено дълго си мерех приказките спрямо хората, слушах се, какво казвам, внимавах, опитвах се да преценя, какво ли ще кажат хората. а в един момент връзката се прекъсна - престана да ми пука, какво ще си помислят. и започнах да си говоря, каквото мисля. Наруших основното си детско правило - икога не казвай,какво мислиш наистина. макар че... зяапочнах да се усещам, че говоря прекалено много и от този момент започнах да си противореча. така... така обърках всички.



Тема 68 главанови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано24.08.01 20:38



-- Обявена е публична екзекуция, -- рече Леков. -- Това е последната новина за Горан, която ми донесе Жилото от града, до който сме в момента. Цялата страна е облепена с афиши, дори и в това забутано село доидоха да съобщят, че ще бъде екзекутиран един от водачите на осветените.
-- Водачите на осветените? -- попитах с недоумение. Пък и всичко беше толкова странно... как са го заловили? нали беше казал, че не може да се върне при Риман?
-- Не се знае нищо, Али, -- рече ми Леков. -- Мислех, че от разказа ти ще мога да си направя някакъв извод за нещата. Трябваше да ти кажа... ти...
И млъкна.
-- Аз какво?
-- Ти го обичаш. Как да скрия от теб за екзекуцията? Пък и щеше да го видиш разлепено. По-добре да го разбереш от мен, отколкто да го прочетеш. Освен това... Риман иска теб.
-- Как така? -- попитах с недоумение.
-- На плаката пише, че е готов да помилва и да изсели Горан, ако ти се появиш на площада и се съгласиш да гостуваш в скромния му Дворец. Цитирам ти почти дословно.
Леков ме гледаше изпитателно. И усещах как в главата му се върти нещо... не знаех какво... но и не ми пукаше. Вече за нищо не ми пукаше.
-- Отивам, -- рекох. -- Кога е денят?
-- Утре. няма да се опитвам да те спирам... Знам, че не мога.
Наистина не можеше. Не можеше.

Лошото е, 4е вече никой не може да ме спира... преди имаше човек, в чиито ръце омеквах и спирах за кратко... сега вече... нищо не може да ме озапти... пълна лудост. да живее лудостта!

Станах от леглото и залитнах... Той ме подпря, усетих топлината на рамото му сякаш... а после нищо. Бях безчувствена, тялото ми беше безчувствено, като изтръпнало. А когато се почувства раздвижването на кръвта, усетих лека болка. Мисля си, че тогава, в боя, който изядох... нещо се повреди в мен, в тялото ми...
-- Аз тръгвам. -- и млъкнах. Леков ме хвана за рамото здраво...
-- Накъде ще вървиш? --попита. -- какво мислиш да правиш? Да не мислиш, че Риман ще изпълни обещанието си? Иска теб! само не знам защо... за какво си му? Вярно, че си принцеса, ама...
-- Искам кон, -- заявих. Въобще не ми беше до полемики.
-- Идвам с теб, -- контрира ме Леков. -- Къде ще вървиш в това състояние?
-- Не ме интересува състоянието ми.

Не ме интересува

Напуснахме селото в галоп... ей така стана... той не ме заряза... за мен това означавае много, но никога не бих го признала, никога. Трудно ми е да произнасям някои изречения...

"благодаря", например...



Тема 69 главанови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано24.08.01 20:53



Пътят към Фангориат беше изпълнен с мълчание. Какво можех да му кажа на Леков? Струваше ми се, че ме презира... за това, че съм била способна да издам всичко, което знам, за да спася един мъж. Мислех си, че не е способен да го разбере... колко малко го познавах тогава! Той мълчеше... това ме потискаше, но как да му го призная? Минавахме през селата... и аз се чудех - защо жертва всичко заради мен? срещахме риманисти често о пътя си, но всички изглеждаха много заети, с тролите, както се подразбра. Бунт на тролите... отново. И на джуджетата от Вечната планина... Неразбории бяха плъзнали по Фангория. Леков може би точно затова беше в безопасност, накрая се присъединихме в пътя си към една стотица риманисти, уж да ни пазят. Да, наистина тук нямаше как да го намерят. И мен...
Влязохме във фангориат от север този път... вратите бяха без стражи, никой не проверяваше...
И аз усетих, какво става. Просто... освен проблемите с тролите и джуджетата... Риман чакаше мен. Това беше. Чакаше мен. А аз бях готова. защото имах най-страшното оръжие - не ми пукаше. Или поне ми се струваше така, защото ми пукаше за Горан.
Въпросът беше другаде... не толкова исках да спасявам Горан, осъзнавах, че е обречен, леков си беше рав. исках да умра, това беше. Леков ме гледаше съчувствено, сийгурно се опитваше да усети страданията ми по любимия. Хубаво, че не можеше да види другото...

некрофилия некрофилия некрофилия некрофилия

Градът си беше такъв, какъвто е бил винаги... шумен и пиян. И красив в покрайнините, мръсен в центъра... Прстигнахме вечерта, Арен ни посрещна в кръчмата си, а жена му отново беше надянала киселата си физиономия. На сутринта щеше да се решева съдбата ми... а мен не ме интересуваше... не ме интересуваше. Исках да легна, трябваше да легна и да събера сили за новия ден. Защото интуитивно долавях, че ще ме чака нещо, кото не може да се сравни с нищо друго...



Тема 70 главанови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано24.08.01 21:08



Сутрин като всяка друга... Измих се за последно... сресах се за последно... и поисках ножица. Арен ми даде нещо, което с голяма фантазия би могло да се нарече ножица... тъпо и ръждиво.
Хванах кичур от косата си... и го отрязах... подстригах се тъй късо, че заприличах на момче. Всъщност аз въобще бях заприличала на момче. Стоях пред огледалото, същото онова мътно огледало, но този път го бях изнесла навън, в задния двор на кръчмата. Отслабнало лице... изпито... сенки под очите... а очите... яха кафяви. Първо не го забелязах, а като го забелязах, само повдигнах с безразличие рамена. Нали ми бяха черни очите, какво беше станало за тези дни? Чии са тези очи в огледалото? Чие е това лице?
Къса коса, разпиляна на неравни кичури... и това не можа да ме загрози. Защото бях се разхубавила... и то видимо, промяната беше особена... а на мен... само ми стигаше да я отбележа. за какво ми беше да й се радвам или да я анализирам, щом като днес щях да умра?
Леков ме видя и ахна...
Прокарах пръсти през косата си... така щях да я реша в бъдеще. Какво бъдеще? - за мен нямаше бъдеще.

За мен няма бъдеще.

И тръгнахме... през тълпите по улиците, които отиваха да се забавляват със смъртта на Горан, и с моята смърт. Колко весело им беше! Или поне така ми се струваше, защото бях толкова напрегната, толкова гневна, че всичко и всеки ми се виждаше враг. Леков ме гледаше уплашен. На едно място ме хвана за ръка, стисна я... за кураж ли беше това? Или искаше нещо?
Погледнах го въпросително.
-- Недей, -- шепнеше той, -- недей, яма смисъл да се жертваш. Хората мат нужда от теб.
-- Хората ще се забавляват със смъртта ми! -- рекох му. -- Погледни ги! Как предвкусват кръвта!
-- те не знаят какво правят, Али, не знаят...
-- Поне мен не ме лъжи, -- отсякох го и той не посмя да проговори повече. така в мълчание стигнахме до площада... сляхме се с тълпата, вляхме се в нея.



Тема 71 главанови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано24.08.01 21:27



Все едно че сцената се повтаряше... тълпата, плщадът... зави ми се свят, Леков ме подхвана през рамене, а аз го отблъснах гневно.
-- не ме пипай! -- изсъсках. -- Не ме докосвай никога повече!
-- Всички на колене, почетете Риман, господаря си! -- изкрещя Говорителят.
Около мен всичко се сниши. Леков се опита да ме дръпне, но аз останах като закована. Хоарата около мен започнаха да се отдръпват страхливо, все едно неподчинението ми щеше да им навреди.
Видях как Риман излезе, придружен от телохранителите си. Седна на трона. И ме видя. Поне така ми се стори, защото отново беше с качлката и наметалото.... просто се обърна в моя посока.
А аз видях Горан. Водеха го отзад... почти го носеха. Изглеждаше... пребит? По-зле, изглеждаше като смазан. Ръцете му бяха вързани отзад, двама риманисти го влачеха... А той шареше с поглед. Търсеше мен.
започнах да си пробивам път през тълпата. тя сама се разтваряше пред мен, а след мен се затваряше като вълните на някакво море. леков се беше отказал да ме спира... А аз можех само да вървя напред, към съдбата си. Towa be[e, nqma[e myrdane. Goran se opita da aprawi nqkakyw vest, da me spre, weroqtno, no polu`i udyr в стомаха и се сви на две. Пък и... къде щях да се скрия? Какщях да избягам? как щях да избягам от себе си?
Излязох до редицата телохранители и те разтвориха редиците си пред мен. Стигнах до подножието на престола на Риман и там спрях. Погледнахме се. За пръв пт се погледнахме. Опитах се да надникна под наметалото, под качулката... но там сякаш нямаше нищо.
-- Ето ме, -- рекох.
--- Добре дошла, принцесо, -- рече Говорителят. Риман само кимна с глава в съгласие.
-- Разбрах, че това е цената на живота му, -- рекох и посочих Горан. -- Искаш мен - имаш ме.
Усещах как отзад тълпата се вълнува... Всичко вибрираше, цялото това мълчание се еше пропукало и се чуваха отделни възбудени гласове.
-- Тишина! -- кресна Говорителят и шумът спадна, както когато река се прибира в коритото си.
-- Пусни го, -- казах.
-- Не толкова бързо, принцесо, -- изхъхри Говорителят, защото явно с последния крясък се беше пренапрегнал. -- Риман има своите условия.
-- Приемам ги. Пуснете го.
-- Приемаш ги, преди да си ги чула? -- рече Говорителят.
-- Глупава надувка си ти, -- присмях му се и той почервеня. зад мен тълпата пак се завълнува. И замлъкна сама, за да може да слуша.



Тема 72 главанови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано25.08.01 21:42



Обърнах се и погледнах разбушуваното море зад себе си... почудих се, за какво идват хората тук... нима нещо ги тласкаше да гледат екзекуции? И какво беше това, което ги караше да идват тук замаени, за да вдишат проливащата се кръв?
За какво си даваха живота осветените? За тези животни, които идваха да наблюдават как измират тези, които се опитваха да променят нещо? Търсех смисъла, търсех го отчаяно... за какво умирах - а аз го усещах така.... все едно че умирам.
Тълпите мълчаха... видях Леков някъде в далечината, лицето му беше изкривено от мъка... после погледът ми се върна назад и от отвлечени разсъждения се опитах да се върна на площада, където... стоях срещу Риман и не ми пукаше.
-- Условията ще ти ги кажа сам, -- каза Риман и гласът му отново ме изненада - тих и спокоен, като повърхността на езеро. -- Ще трябва да се дуелираш...
-- Добре. Кой ще е противникът ми? -- попитах, без да ми пука особено.
-- Ами... той, -- рече Риман и посочи Горан с ръката си в черна ръкавица.
-- Не разбирам... -- намръщих се. -- Как тъй ще се дуелирам с Горан?
-- Можеш да спасиш живота му, умирайки... Ако Горан победи, не само ще получи живота си, но и ще стане четвъртият Генерал. Това е неговата награда. И същевременно твоя, защото ти ще го спасиш... обичаш го... и ще го спасиш. В този дуел ще има само един победител... другият трябва да умре.
-- Какво ще стане, ако тя спечели? -- попита Горан. -- Какво ще стане, ако аз умра?
-- Ако тя победи... нейната награда е Армания. Мила ми Аледар, -- усетих как се усмихна под качулката и настръхнах, -- на южната ми граница е струпана цялата ми войска. Царството ти... ще падне за няколко дни, неподготвени сте. Ако победиш, ще изтегля своите воини и Армания ще оцелее. как ви се струва сделката?
Мълчах. Горан също.
-- Уточнявам ви пак, -- допълни Риман, -- от тази арена ще слезе само един човек. Или ти, Горане, ще получиш невероятна власт, или ти, Аледар, ще спасиш Армания. Страст срещу страст. Любов срещу любов. Обкръжете ги, -- махна с той ръка към телохранителите си.



Тема 73 главанови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано25.08.01 21:52



-- Дайте им мечове, -- рече Риман и в ръката ми меко кацна Феарад. Запазили го бяха, все пак... Главата ми пламна... Гледах меча в ръцете на Горан, как войниците освобождават място.
И безизходицата се впи в съзнанието ми.
И в неговото.
Тълпата мълчеше.
Всичко мълчеше.
-- Започвайте! -- каза Риман спокойно. -- Стражи, ако някой от тях се опита да избяга, стреляйте по него и по останалия на арената. Ако не започнат дуела докато преброя до десет, стреляйте по тях.
Може би така беше по-добре... Гледах го... и той ме гледаше...

Горане, обичах те, ти беше смисълът ми...

-- Едно! -- отброи Риман.
Не помръднах. Горан също.
-- Две!
Обичам те, мислех си, и си казах - така ще свърши значи, той няма да ме нападне, нито аз него.... и стрелите ще са за нас.
-- Три!
Горан стисна зъби и виждах, просто виждах как се опитва да открие изход.
-- Четири!
Изход нямаше.
-- Пет!
И двамата го знаехме.
-- Шест!
-- Седем!
Как можеше да брои така спокойно?
-- Осем!
Тогава Горан повдигна меча си и рече:
-- Единият поне ще живее! -- и ме нападна.



Тема 74 главанови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано25.08.01 22:03



Отвърнах му вяло... Той искаше власт, значи - нека ме убие... От друга страна... Армания...
Чак после забелязах, че той се биеше про форма, ей тъй, без да влага душа, без да се опитва да победи. Все едно че водехме някое от онези безкрайни упражнения... както едно време...
-- Али, -- рече ми той и парира единмой безпомощен удар, -- опитах да го убия, забих меча си до дръжката в гърдите му, но той... той не умря.
-- За кого говориш?
-- За Риман. Като те оставих, поисках да му докладвам... и се опитах да го убия. Безсмъртен е, Али.
Значи... всичко беше напразно... Смъртта на аркон... всичките ни усилия.... Горан говореше истината... Отбих някакъв вял удар и се почувствах като в

... черна дупка, от която няма изход...

някаква особена безпомощност... какво е да разбереш, че всичко, което си правил, е излишно?
-- Така няма да стане! -- проговори Риман внезапно. -- Искам хубав бой. Дуел. Ако не вложите малко душа, ще заповядам да стрелят.
-- Свиня! -- просъска Горан и ми нанесе силен удар... но аз знаех всичките му удари. Нима след толкова тренировки можеше да се говори за изненада? Или за победител?
Започнах да се старая и аз.
Не знам колко продължи този кошмар... мълчанието на тълпата, искрите на мечовете.... бледото му лице, всичко се въртеше. започнах да се уморявам, той също.... явно го бяха изтезавали...

-- Трябва да решим, Али, -- рече Горан. -- Трябва да решим, кой ще живее. И аз реших. Убий ме.



Тема 75 главанови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано25.08.01 22:12



-- Не мога! -- простенах. -- Как да те убия? Ти си аз! Все едно да убия себе си!
-- Послушай ме, нека не правим панаири... ще се оставя да ме пронижеш... моля те... за мен така или иначе няма живот... и ще спасиш Армания.
-- Нима си мсилиш, че ще той ще си изпълни обещанието?
-- Ще го изпълни..... или поне има шанс да го изпълни. Обещал е публично.
Продължихме двубоя... все по-вяло... и по-вяло...
--- Убий ме, Али... и му отмъсти... не разбираш... той е истинският убиец, не ти... и забрави, че ти си изпълнителят.. принудена си... така или иначе ще ме убие...
-- А постът? Генералите? Властта?
-- Не ми пука за тях, детенце. Вече знам за какво ми пука... за теб. Спаси Армания... Спаси Армания... ти няма да си виновна за нищо...
Той замахна към мен и може би щеше да ме съсече, защото толкова много се бях заслушала, че забравих за двубоя. Мечът на Горан спря на сантиметри от мен... Добър беше в мечовете, много добър... ако наистина искаше да живее, досега да ме беше убил...
-- Обичам те, -- рекох му. -- Оби4ам те.

защо винаги унищожавам това, което оби4ам? Или ми се налага да го унищожа?

-- Не! -- реших. -- Не мога, предавам се.
И отпуснах Феарад.



Тема 76 главанови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано25.08.01 22:24



И тогава той просто се хвърли напред и Феарад проникна в гърдите му тъй леко и просто...
Това беше краят.

Това е краят. Аз съм той, той е аз...

Ръката му се плъзна по рамото ми... а после паднахме, защото цялата му тежест беше отпусната върху мен... бликна кръв, неговата кръв, и заля ръцете ми...

... ножът се плъзна...

... заля дрехите ми и двамата паднахме в праха, преплетени и премесени, все едно че нищо не може да ни раздели...
Пуснах Феарад, той остана забучен обвиняващо в гърдите му... бях на колене, сложих главата му в скута си и заплаках така, сякаш плачех за пръв път... първия плач на първото дете, родило се нейде на тази земя.... някога преди хилядолетия...

...моят плач...

... гледах как тялото му трепери в агония, погледът му помътнява... исках да му кажа нещо, устните ми повтаряха нещо, не знам какво, има ли значение...

... има ли значение и за кого...

... а той умираше в ръцете ми, от ръката ми, от моята ръка, която беше забила меча до дръжка... и Армания беше спасена, но аз бях мъртва...

... но аз съм мъртва...

... и нямаше нищо сантиментално и нищо красиво в тази смърт, както няма нищо сантиментално и красиво в която и да е смърт....



Тема shtom kato ...нови [re: az]  
Авторlm[F(x)] (Нерегистриран)
Публикувано25.08.01 22:24



... taka ili inache si tuk
neka naprawim edin istinski duel a?
s bambukowi mechowe :)))
wika mu se kendo



Тема край на тази частнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано25.08.01 22:27



е да, това наистина е краят на тази част



Тема част IIнови [re: Aли]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано26.08.01 15:07



Ще има част втора, разбира се. В автобиографията ми, която имате възможността да четете, съм стигнала само до 1994 година.
Оттук нещата ще се променят - трето лице - защото онази Аледар умря, така че не би могла да говори; действието ще го посъкратя, защото нямам време.
Толкова за творческото въведение.

Разтеглете завесата, моля! Започва второ действие! Макар че в моята "пиеса" по план трябва да има само три действия. Ако имам късмет.
А, да, не ми пращайте бележки, изключих я тази опция. Мейлът ми е аледар@абв.бг.

Приятно гледане.



Тема Фондация " Спасете Аледар"нови [re: drakona]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано26.08.01 20:54



Горките ми...

1. Им, за теб най ми е жал. Защото имаше най-голяма възможност да разбереш, що за чудо съм. Казвам чудо в отрицателния смисъл, не се превъзнасям. Опитах се да ти кажа, на теб май казах най-много, но ти чиваше само себе си. И така свърши функцията ти на Синя каска и миротворец. Не ме чу, а това най-много го мразя. Да кажеш на някой почти всичко за себе си, атой да остане прикован към първоначалното си мнение и позиция. Това не е инат. Това си е глупост.
2. Лунна, за теб просто нямам думи. Уж нямала да се бърка в живота ми, а уреди такава мрежа, такава конспирация, че направо лошо ми става. И то най-лошо ми става именно от факта, че правиш всичко подмолно. как мога да оценя поведението ти, че говориш за мен зад гърба ми въпреки молбта ми?
3. На останалите наблюдаващи благодаря, че не се намесвате, или поне до мен не са стигнали такива слухове.

Редактирано от ocмaтa на 26.08.01 21:15.



Тема specialna blagodarnostнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано26.08.01 21:10



Specialna blagodarnost otpravqm na Summer - ti si edin ot malkoto hora, koito ne se opitvaha da mi predlagat pomosht, a prosto mi predloji priqtelstvo. I zatova iskam da ti balgodarq, zashtoto dokato slushah drugite, mi stavashe zle, a s teb mi e dobre, Summer.



Тема " Спасете Аледар"нови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано26.08.01 21:58



Tova, koeto mi e interesno - kolko malko hora se pointeresuvaha, zashto iskam da se samoubivam. Opitvahte se da lekuvate simptomite - e, blagodarq vi!

A na men prosto mi beshe neobhodimo nqkoi da postoi s men, bez da kazva nishto, bez da me ubejdava v nishto. Vseki pyt, kogato 4ateh s vas, se stigashe do razni ubejdeniq i blq-blq glluposti. Vse edno 4e takiva nomera mogat da me vyrjat...
Vie tolkova mnogo me ubejdavahte, 4e ve4e mi omryzna. Iskah samo da postoite s men i da mi bydete priqteli. Kogato se obyrna, da ima nqkoi zad men, a ne hora, koito me tlaskat i da mi pripomnqt neshta, koito iskam da zabravq.

ZASHTOTO AKO SHTE STAVAM, SHTE STAVAM SAMA, bez da mi kudkudqkate naokolo.


Aledar~

Редактирано от ocмaтa на 26.08.01 22:04.



Тема Re: Фондация " Спасете Аледар"нови [re: ocмaтa]  
Авторlm[F(x)] (Нерегистриран)
Публикувано27.08.01 13:46



дано разбереш къде бъркаш
дано разбереш навреме
знам че ако аз ти покажа няма да ме послушаш
затова толкова старателно отбягвам да ти давам акъл
и сигурно затова изглежда че само слухтя около тебе
защото така и не ти се набърках истински
защото трябва да го разбереш и поправиш сама

това моето не е нито инат нито глупост
нарича се постоянство
и няма да променя първото си впечатление
защото знам че то е вярното
това пък се нарича убеденост
можеш да наслояваш отгоре му каквото и колкото искаш
същността му ще си остане същата

и нямам нужда от съжалението ти
имам нужда от почивка ...



Тема Re: Фондация " Спасете Аледар"нови [re: lm[F(x)]]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано27.08.01 14:19



Bydi ubeden... s hora kato teb sa se stroili Vavilonski kuli.
Tam, kydeto si sega, az ve4e sym bila.
Kakvo mojesh da mi pokajesh i s kakvo mojesh da me iznenadash?
Jivqla sym hilqda jivota i hilqda sydbi.
I ti si 4ast ot edna ot tezi hilqdi... zashtoto pak ne me 4uvash. I kakto i da govorq, ti 4uvash sebe si. Bydi dovolen - samodostaty4en si si.
Edno vreme tova iskah - da sym si samodostaty4na.
No otkrih, 4e e mnogo po-hubavo da si dostaty4en nqkomu. Ne samo na sebe si.

Allie~



Тема koe e naj-smeshnotoнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано27.08.01 14:26



Naj-smeshnoto e, 4e dvama nekrofili - ti i lunnata, se opitvate da mi davate syveti kak da ne sym nekrofil. Povqrvajte si, deca. Togava shte vi povqrvam i az na prikazkite za cenata na jivota.

Samo ako vqrvash v neshto, mojesh da ubedish i otsreshnata strana.



Тема sistemni syobshteniqнови [re: drakona]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано27.08.01 14:28



Prikazkata se prekratqva do vyzstanovqvane na avtora.



Тема Re: specialna blagodarnostнови [re: ocмaтa]  
Автор ocмaтa (паралелист)
Публикувано27.08.01 14:31



Oshte vednyj ti blagodarq, Summer.

slyn4eva: Ali~:)



Тема za Imнови [re: ocмaтa]  
Автор Aledar (мъртва)
Публикувано29.08.01 18:12



syjalqvam, udarih te. I shte go po4uvstvash.

Aledar~


Тема нема страшно :)нови [re: Aledar]  
Авторlm[F(x)] (Нерегистриран)
Публикувано29.08.01 18:44



я съм държеливо копле :)



Тема ima, ama...нови [re: lm[F(x)]]  
Автор Aledar (мъртва)
Публикувано29.08.01 18:54



ti si neshtastno dete
proveri si poshtata

Aledar~


Тема sistemni syobshteniqнови [re: ocмaтa]  
Автор Aledar (paralelist)
Публикувано30.08.01 10:21



Skoro po4vam da pisha. Tazi sedmica oshte sigurno...
Prekaleno byrzo se vyzstanovqvam, heh.

Aledar~


Тема Готова ли си?нови [re: drakona]  
Автор Axacфep (непознат )
Публикувано31.08.01 18:37



Елате с мен, Боецо, захвърлил своето оръжие от силата на болката;
елате с мен, Звездни Скитнико, посетителю на мъртвите светове;
елате с мен, Господарке на хилядата лица, едно от друго по различни;
елате с мен, Рицарю на загубените илюзии и похабени хартиени копия;
елате с мен, Сърце, забравило да бие и изтръгнато от орбитата на чувствата;

вие сама разбихте маската си и тя се разпръсна на частички малки,
всяка от които се впиваше в мислите, които бяха призраци в ХХ век,
но тук, в новото време, дойде часът да бъде събран несъбраният данък,
и аз съм жетварят, който ще поеме това бреме на вековете и милениума,
аз съм жетварят на ръженото поле, в което се опитахте да съберете сила.

И ако пожелаете да дойдете със мен, Демоне на Вечните метежи,
ако разтърсите крилете си мъгливи, които вятърът на новото разпръсна,
ако докоснете ръката ми със нокти, раздиращи лицето на съдбата,
ако ме придружите, Носителко на Хилядата имена и самоличности,
вашата ръжена трансцеденталност ще остане пленена в машината.

Редактирано от Axacфep на 31.08.01 18:40.



Тема цяла сага стананови [re: Axacфep]  
Автор Axacфep (непознат )
Публикувано31.08.01 18:58



Понякога, като забравите бичовете, когато не виждате лицето си,
способна ли сте да забравите болката? Или тя продължава да се влива
в сърцето, което искате да запазите за себе си? Призовавам ви!
Смелостта на Падналия ангел, опълчил се дори срещу Създателя,
остава ви да съчетаете с търпението на Милиардната капка,
пробиваща скалата на Безвремието... Светлината, дарена ви от Мрака,

ще огрее пътя ви из дебрите на чуждо царство, царството на Другия,
и ако късметът ви е с вас, Драконе на Безкайните Бойни Полета,
ще преминете през царството, от което завръщане има, но с белези.
Виждам белезите ви, Създателко на нечии мечти, била сте там, нали?
А щом била сте, носите Подаръка на Лишените от страх, чието
единствено оръжие е слабостта им, а единствената слабост -
склонността да потъвате отново в царството на Другия...




Тема Re: цяла сага стананови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (paralelist)
Публикувано01.09.01 12:28



Vodi me, umorih se.

Aledar~


Тема Re: цяла сага стананови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано01.09.01 12:45



samo mi kaji imeto si.

Aledar~


Тема именанови [re: Aledar]  
Автор Axacфep (непознат )
Публикувано01.09.01 15:26



Аз този съм, който раздвои Мрака в Светлина пламтяща,
аз този съм, що пътищата знае във посока всяка, защото
живял съм от Създаването на Времето в клетката самотна
на първия - последен ораганизъм. Нима не знаеш, че първото
разделяне било е болка? И болка ще остане! Докрай. Последният
от вас ще бъде пръв във новото зачатие на Вселената.




Тема ръкатанови [re: Axacфep]  
Автор Axacфep (непознат )
Публикувано01.09.01 15:50



Готова сте да следвате оногова, който бе проклет
за своето нищожество и низост? Владетелят на пътищата?

Господарке на Погубените хълмове, обрулени от гневни мисли,
на всяко новолуние нозете ви - напряко волята - докосват
назъбени чакъли на Голготата, а вашите служители
напразно се опитват да ви спрат със воя си, изтръгнат
от дъното на вълчите им чувства... И често чудя се, как може
в едно да съберете вълка, отхвърлил нежност и съчувствие,
и пеперудата със мъглени крила... Елате с мен по пътя,
загубен от човешките религии и страх, ръката си подайте,
а зъбите на свитата ви вярна ще пазят Остатъците от Онази,
която се опита да чувства, вас, Носителко на Прилива.




Тема ангел на изгубената надежданови [re: Axacфep]  
Авторaлropитъм (Нерегистриран)
Публикувано01.09.01 15:57



Angel of the Forasken Hope
Wielder of the Sword of Wind and Obsidian
Slice the Algorithms from our Foe.
Mermaid Beneath the Seven Dancing Moons,
Cantress of the Siren Song,
Drown our Enemies in the Data-stream.
Nymph of the Logic Tree,
Child of the First Word,
Give our Antagonist to Grief.



Тема хаосътнови [re: Axacфep]  
Авторaлropитъм (Нерегистриран)
Публикувано01.09.01 16:00



Хаос, Хаос,
(о милый юноша, милая девушка, ангел отчаянья, влюбленные,
Друзья и прочие игрушки)...
Хаос, Хаос
Доволен



Тема 1 главанови [re: ocмaтa]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано01.09.01 16:08



Двамата лежаха преплетени на арената... Мъжът, който приличаше на момче - младолик, блед, с изпънати и измъчени черти, под които все още прозираше някаква странна красота. В гърдите му бе забит меч - острието му леко се поклащаше, сякаш протестираше... Главата на Горан беше на коленете й, а тя плачеше, плачеше все едно че плаче за пръв и последен път... Още дете, облечено в странни и старомодни дрехи, облята в кръв... и плачът на това дете, на това момиче, защото несъмнено въпреки късата коса беше момиче, успя да направи може би повече, отколкото всички заговори, плетени от осветените. Защото наживо повечето от хората успяха да разберат, каква е жестокостта на Риман. Да, всички я бяха усещали по един или друг начин, но сега беше друго, сега беше реално. Един осветен беше принуден да убие друг осветен...
Сред народа плъзна и новината, която смятаха за легенда - за принцесата, която щяла да дойде от далечни земи и да промени всичко. И тя го промени - промени го с факта, че показа болката си, и ако дотогава всички, които бяха чували за нея, я смятаха за някаква неуязвима легенда, мит, използван от осветените, сега всички видяха. Видяха едно дете, което оплакваше смъртта на другаря си, който бе изменник, но не напълно. И ако Риман си мислеше, че с това ще покаже слабостта на осветените, грешеше. Сега хората разбраха, че осветените също са хора.

Aledar~


Тема 2 glawaнови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано01.09.01 16:38



Ръцете й, обляни с кръв, внимателно и бавно се движеха по лицето му... галеха го. Аледар се почувства изпразнена отвътре, сякаш be[e myrtwa... move[e samo da sledi kak nqkakwa sqnka se plyzwa po liceto na tozi, когото бе обичала, и да се чувства неспособна да направи какото и да е. Призоваваше Дракона, молеше му се, обвиняваше го в жестокост... И изведнъж сълзите й секнаха.
Горан беше мъртъв.
И тя се почувства унизена от факта, че някой наблюдава болката й, че някой се наслаждава на страданието й. Защото някъде дълбоко в бездната си, която наричаше душа, тя усещаше, че Риман се забавлява на цялата тази история, че всичко е планирал, че е знаел за изхода.... Познавал е Горан достатъчно добре... Прозрял е, какво ще стане. И някаква останка от горделивостта й, от гордостта й, може би, се възправи като стена и блокира сълзите. Тя за последен път погледна лицето на този, когото бе обичала, когото бе мразила, на когото бе простила и който беше част от нея; погали го за последно, свали главата му от коленете си, целуна го леко. И се изправи. Изправи се и погледна Риман право под качулката, като сълзите й засъхваха под полъха на вятъра.
-- И сега какво? -- попита Аледар. И гласът й не трепна, прозвуча над целия площад, смълчан не от страхопочитание пред Риман, а от невероятността на това, което ставаше. -- Какво повече можеш да ми направиш?
Риман сякаш не я чу. Седеше си там, на подиума, вятърът не оказваше никакво влияние върху наметалото му, качулката стоеше неподвижно. После черната ръкавица махна към телохранителите, двама от тях се приближиха до детето-воин и го хванаха под лактите.
-- Няма нужда, няма да бягам, ще ви следвам, -- рече Аледар и ръцете им се отпуснаха, без да очакват заповед. Явно това, което беше станало, беше толкова важно, че преобръщаше всичко. Риман сякаш си отбеляза как войниците му се подчиниха на едно дете и някаква вълна на недоволство плъзна от съзнанието му върху тези, които го заобикаляха.
-- Добре, водете я, -- каза равнодушно, изправи се и последва върволицата от войници и телохранители вътре, в Замъка.
Някъде отвън Леков хапеше устните си яростно.

Aledar~


Тема 3 главанови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано01.09.01 17:00



Дълги коридори... В един от тях изчезна Риман, беше просто погълнат. А Аледар очакваше да я заведат отново там, откъдето бе тръгнала - Затвора с омразния пазач... Вместо това я водеха все по нависоко и по-нависоко, по някакво виещо се стълбище, явно в една от кулите. Единият войник вървеше пред нея, другият я следваше по петите, докато стигнаха върха - върха на кулата. Първият отвори вратата и й отстъпи пътя. Без да се противи, Аледар влезе вътре. Зад нея вратата се захлопна и се чу превъртяването на ключ.
Това определено не беше затвор. Просто стая - по-късно тя научи, че това е синята стая, така я наричаше прислугата. Всичко от мебелировката беше в син цвят. Имаше си обикновен прозорец, без кавито и да е решетки, но те не биха били необходими - когато тя погледна надолу, видя, че е невъзможно да се измъкне по никакъв начин. Стената бе гладка като стъкло, височината беше огромна. Нещо я изкуши да се надвеси още повече...

...даааа.... тогава започна некрофилията...

... и дори да опита да полети. Но Аледар си беше дете - малко объркано, зашеметено, отчаяно дете. И в това дете имаше достатъчно сила да преодолее порива. Затова тя се ограничи в това да се тръшне в леглото и да се опита да анализира случилото се. Какво ставаше и какво щеше да става - не се знаеше. За какво я бяха затворили тук, на върха на замъка, в стая, приличаща повече на гостна, отколкото на затвор?

Aledar~


Тема Re: ангел на изгубената надежданови [re: aлropитъм]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано01.09.01 17:04



Значи така звучало в оригинал... Благодаря ти.

Aledar~


Тема Готованови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано01.09.01 17:07



Готова съм.

Aledar~


Тема Ахасфернови [re: Aledar]  
Авторaнreлът нa зaryбeнитe мeчти (Нерегистриран)
Публикувано01.09.01 17:09



Ахасфер

Заспиват вековете своя сън,
и пригвоздено времето трепери,
просторите не ронят звън,
но ти си буден, Ахасфере.

Къде в нощта, безкрайна, глуха нощ,
в зениците на кървав студ стопена,
отнасяш гибелната мощ
на свойта самота смутена?

Ще стихнат ли поройните води
на твойто отчаяние без име,
щом трепнат първите звезди
сред небеса неугасими?

Ще се простре ли светлата ръка
на Бога в заледените пустини
да изведе като река
сънят ти в сините долини?

Или щом трепнат първите звезди,
и времето пак своя ход отмери,
ще чуеш явствен глас: Бъди
проклет навеки, Ахасфере!



О БЛЯСЪК на звездите отразен
като любов,
като надежден зов
напразно в тоя мразен час, пред мен!

Аз стигам до пределната черта.
на свойта черна скръб
без спомен скъп
и без напътствена мечта.

И пак ме люшкат странни ветрила,
и пак плющят
и глъхнат в моя път
на времето покорните весла.

Аз падам пак, и моля, и греша,
но няма смърт
под тая няма твърд
за моята изгубена душа.


ПОГЛЕДНИ, планините блестят
и издигат високо в лазурите
на мечтите кристалния съд!
Но върти се пред мене снегът,
и в нощта, разлюляна от бурите,
несъгрените мисли горят.

Докога? - Дървесата зоват,
небесата ме спират зачудени,
ветровете ме помнят на път.
Докога? - Вековете летят.
И надеждите трепват събудени
на мечтите в кристалния съд.

НАДЕЖДИТЕ са будни,
но в тая тежка нощ,
безкрайна, безначална,
полята са безлюдни,
земята е без вожд,
земята е печална.

Студени сенки раснат
по нейното лице,
разръфали одежди,
и затъмени гаснат,
заключили ръце
най-светлите надежди.


ЧАКАХ години,
чакам и днес
пътник да мине
с блага вест:
- Чудо се носи
вред по света:
снощи Христос се
върнал в нощта.
В глухите степи,
в глухия мрак,
срещнал е слепи,
дал им е зрак.
Още не звъннал
утринен звън,
морни и сънни
вече са вън.
С блясък в душите,
с пламнал възторг,
чакат честити
младият бог.



...ИСУСЕ, аз те виждам - о тоя скръбен лик,
и сълзите горчиви на светъл мъченик!

Исусе, аз те чувам - божествени слова
се ронят и замират сред тъмната мълва.

Край тебе вик се носи, там бичове хлестят,
и ти вървиш отруден по своя стръмен път.

Устата ми позорни мълвят несвестна реч
и тая реч се внизва у тебе като меч.

Ти чуваш ясно всичко: измамните слова
и тъмните закани, и тъмната мълва.

И спираш да починеш, и в твоите очи
аз виждам свойта клетва? тя пламва, тя звучи:

Да няма мир за тебе, и вечно сам в нощта
да скиташ, докогато се върна пак в света!

Исусе, ти ме чуваш: аз страдам, аз търпя,
ела, благослови ме, навеки да заспя!...



НЕГЛИ зад пустинното море,
оживяло от внезапен крясък,
ще ме срещнат тримата царе:
Каспар, Мелхиор и Балтазар,
озарени от божествен блясък,
че се ражда на царете цар.

И в нощта, по техните следи,
аз ще тръгна радостно понесен,
под покров от сребърни звезди.
Моя друм ще тъне в розов дим,
и в душата ведра, млада песен,
ще трепти подобно светъл химн.

И ще шепна вдъхновено аз:
Нека бъде неговата воля
моя воля в тоя чакан час!
И застанал в пещерата сам,
аз пред тебе кротко ще се моля
да измиеш моя вечен срам.


ДА ЧАКАМ ли? - О Господи, вземи
душата ми печално озарена
от спомена по твоите земи,
разпръснати из цялата вселена.

Ти виждаш сам: пред твоите нозе
и посохът, и светлите скрижали,
и всичко, що животът ми не взе,
преди ненавистта да ме пожали.

Ти виждаш, колко много тъмен грях
излъчват мойте сънища опасни,
спусни без жал завесата над тях,
и слънцето за мене да угасне!

Ти сложи пламък в моето сърце,
изпепелено то лежи пред тебе,
и скръстени са гордите ръце,
но няма кой мъртвеца да погребе.

Да чакам ли? - Годините не спят
от писъците земни ужасени,
веявици опасват моя път,
о Господи, смили се ти над мене!


НАПРАЗНО аз чакам да блеснат сред мрака
в небесната твърд
звездите незнайни, предвестници тайни
на моята смърт.

Напразно аз моля: Смили се над мене,
бъди милосърд,
ти виждаш, в неволя са дните живени
и в жажда за смърт!

Напразно! - Отново в студената вечер,
под нямата твърд,
звучи твойто слово: О скитнико вечен,
(безжалостен жребий!) да няма за тебе
в пустинята смърт!


ОТНОВО свирят будни ветрове
- о тоя гневен плач на ветровете!
той мами и приканва, и зове
на кървав пир в полята зверовете.

Там от незнайни върхове нощта
се спуща над пустините бездомна,
и с нея расне, съвест на света,
на Ахасфера сянката огромна.



Тема Ела тогаванови [re: drakona]  
Автор Axacфep (непознат )
Публикувано01.09.01 17:17



Оттук нататък ще слушате тътена на думите ми,
и воят на слугите зад гърба си; не бойте се, Призрако на нежност,
ще съберем парчетата на маските в едно единство.
Огледало на чуждата болка, пръснало се от гнева на Демона,
ще идем там, където са частичките, и новото лице ще изработим -
от скръб, от ярост, отчаяние, от силата на Миналите Дни...




Тема Re: цяла сага стананови [re: Aledar]  
Автор... (Нерегистриран)
Публикувано01.09.01 17:32



защо се предаде,момиче. Ти си тази която е призвана да водиш.силата е в теб,не се оставяй да я изсмуче Хаоса.Спомни си картината на Рьорих "Тази която водеше"........ТАМ БЕШЕ НАРИСУВАНА ТИ В СВОЕТО БЪДЕЩЕ.Не се оставяй в други ръце,моля те!



Тема ...нови [re: ...]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано01.09.01 17:48



4ui me, ti, koito si mnogoto4ie
kogato ve4e nqma izhod
i vsi4ki varianti sa iz4erpani
pravish kra4ka nazad
za da napravish lyvski skok napred

i ti kazvam - nikoga ne sym svetila pove4e
i nikoga ne sym bila pove4e nadejda

Aledar~


Тема za ...нови [re: Aledar]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано01.09.01 18:04



idi v drugiq mi klub, 4ak sega ti vidqh syobshtenieto.



Тема she who leadsнови [re: ...]  
Авторaлropитъм (Нерегистриран)
Публикувано01.09.01 18:31



[image]www.roerich.org/online_collection/s/jpeg_h/She_Who_Leads_1.jpeg[/image]



[image]www.roerich.org/online_collection/s/jpeg_h/She_Who_Leads.jpg[/image]





Тема отново и отновонови [re: Aledar]  
Авторaнreл нa мyзиkaтa (Нерегистриран)
Публикувано01.09.01 19:23



Колкото шумен и оживен изглеждаше на пръв поглед Мартин Силенъс, толкова следващият гост на масата излъчваше непосредствено и точно впечатляващо чувсво за интелигентна сдържаност. Сол Уайнтрауб вдигна поглед при представянето му и консулът забеляза късата сива брада, изрязаното чело и тъжните, блестящи очи на известния учен. Консулът бе слушал разкази за Скитника евреин и за неговите безнадеждни търсения, но бе потресен, когато осъзна, че старецът държеше сега в ръце своето дете: дъщеря си Рахил, която беше само на няколко седмици. Консулът извърна поглед.

Дан Симънс, "Хиперион"



Тема Дотук!нови [re: Axacфep]  
Автор Axacфep (непознат )
Публикувано01.09.01 20:20



От тук започва част с ограничен достъп. Моля тези, които имат някаква съвест, да не четат постингите на Аледар.



Тема начало!нови [re: Axacфep]  
Автор Axacфep (непознат )
Публикувано01.09.01 20:29



Началото се крие в края, но трудно търси се, нали?
къде началото е, где е края? Единствена, кажи
къде началото е? Ще тръгнем натам, ти започни...




Тема paralel 1нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано01.09.01 20:42



Kyde da sloja na4aloto?
Ima li na4alo?
I ako ima...
Sedq si v kuhnqta i 4akam nashite da se priberat. Baba mi poglejda prez prozoreca vnimatelno.,... o4akva se da doidat bashta mi i maika mi... na 5 sym... i dosega moq maika e bila baba mi... a bashta - dqdo. Sega znam, 4e trqbva da gi napusna. I pitam baba - moga li da se skriq pod legloto, za da ne me vzimat? Ne iskam da trygvam s tqh!
Ne iskah, zashtoto ne sa me otglejdali... noseli sa mi razni podaryci, no kakvo ot tova? za men sa vajni horata, koito sa me otgledali. A sega trqbva da zamina, trqbva da zamina na novo mqsto... kydeto nqma da gi ima baba i dqdo... zashto sym tolkova malka i bnezpomoshtna? ne moga da se vyzprotivq. 4uvstvam se kato pliusheno me4e, kato igra4ka v ycete na nqkakvi bogove, koito ne sa milostivi kym men.... zashto mi otnemat doma? Ne iskam, ne iskam, ne iskam.... ne moga da se skriq... nqma bqgstvo. Trbqva da gi posledvam...

Aledar~


Тема paralel 2нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано01.09.01 20:55



Saratovska... bratislava... apartamentyt... na 5 sym... vliza se... otdqsno na vhodnata vrata sa banqta i toaletnata, sreshtu vhoda - kushnqta. Otlqvo - dve vrati - kym hola i kym detskata. Ot detskata se preminava v spalnqta. 10 etaj na sgradata... kuhnqta ne si q spomnqm... hola... v nego e sekciqta... divana... s brat mi go razglobqvahme.... pove4eto vreme bqhme zaedno... tatko beshe vse po komandirovki, maika raboteshe v malko grad4e do Bratislava... sled u4ilishte ostavahme sami... toi se grijeshe za men.... ta ot divana si pravehme kyshti4ki, biehme se s mekite dunaprenovi 4asti ot divana... a po nqkoe vreme brat mi kazvashe - maika shte si idva, opravqj vsi4ko! toi mojeshe da poznava 4asovnika, az ne mojeh oshte... toi me kypeshe daje... beshe mi maika, zashtoto maika mi se pribirashe pretrepana ot rabota.... i ako neshto ne beshe nared, zapo4vaha skandalite.
Detskata... dve legla... biuro, etajerka vliavo... garderob vdqsno... v garderoba bqha kuklite mi, maika im vikashe "4umite" , az si gi obi4ah de.
Spomnqm si 86, 4ernobil... predishniqt den se razbolqh. trqbvashe da ima demonstraciq v centyra, manifestaciq. I trybvashe da idem cqloto semeistvo - iskah da si vzema ot vqtyrnite melni4ki. I to4no predishniq den se rabolqh... predishniq den, predi da grymne 4ernobil... lejah s visoka temperatura i ne mojeha da me ostavqt. Kogato radiaciqta e bila naj-silna, semeistvoto mi e bilo na sigurnost zaradi men,z aradi bolestta, koqto e minala vnezapno na drugiq den... tova si go spomnqm. Brat mi mi 4eteshe prikazki, bashta mi se lutashe... otvyn , na rabota, beshe samo maika mi. Posle 4ak se razbra, 4e bolestta mi e bila 4udo, zashtoto... radiaciqta e shtqla da byde po-silna.

Aledar~

Редактирано от Aledar на 01.09.01 21:26.



Тема paralel 3нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано01.09.01 20:59



spomnqm si, 4e bqh prekaleno malka, za da hvyrlqm kosha, a maika mi prashtashe men. Konteinera beshe ogromen za moq razmer... ne mojeh da go otvarqm, bqh i se oplakala, 4e ne moga, no tq kaza, 4e brat mi bil vyrshel dostaty4no neshta vkyshti... takla 4e i az da sym bila pomagala. Povdigam se na prysti, no ne moga da go otvorq tozi konteiner.... mamka mu. A znam, 4e ne moga da se vyrna.... kakvo da pravq.... neshto... nakraq 4akah. 4akah nqkoi da mi pomogne da vdigna kapaka... i vse nqkoi idvashe... vse nqkoi idvashe... da mi pomaga... i dami se usmihva... zashtto maiaka mi beshe p[rekaleno umorena, za da mi se usmihva. Tova beshe saratovska na 10 etaj...

Aledar~


Тема paralel 4нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано01.09.01 21:08



u4ilishte... ulica panenska 11... bylgarsko u4ilishte grad bratislava... detska gradina, pyrvi klas. Smeniha mi u`itelkata, doide nqkakva nova, Dimitrova i beshe imeto. Ne me haresvashe... nito pyk az neq... shtipeshe me jestoko, tova si go spomnqm....
i drugo...
v klasa ni u4eshe nikoleta, dete na poslanika ili konsula na Bylgariq... v Slovakiq... ta... imashe systezanie... po neobhodimost polu4ih hartieniq medal za naj-dobyr matematik na pyrvi klas; trqbvashe da vzema i po pravopis, no nikoleta go vze... heh... a posle... edna moq druga syu4eni4ka podava na drugarkta Dimitrova vaza i kazva - maika mi vi q prashta. I drugarkata dimitrova e dovolna i q dava za primer. Togava ne razbirah - zashto trqbva da dava vazi? zashto moqta maika ne dava vazi? I zashto? Vyobshte... zashto? ne razbirah, a ne iskah da pitam. Tova si ostana vytre kato na4alo na pyrvata nespravedlivost, koqto sym sreshnala, no ne sym osyznala.
Roditelska sreshta... drugarkata dimitrova ne e dovolna, 4e maika mi nishtone i dava. I me so4i za antiprimer.
'nqkoi deca smqtat vse oshte s prystite si, naprimer Aledar'
'nqkoi deca ne si pribirat igra4kite, naprimer Aledar'
'nqkoi deca ne se pod4inqvat na nishto, naprimer Aledar'
'nqkoi deca sa izhvyrlili belejkite, s koito vi uvedomqvam za tazi roditelska sreshta, naprimer Aledar'
I togava maika mi stanala i slojila belejkata na masata.

Aledar~


Тема paralel 5нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано01.09.01 21:13



nikoleta ne svyrshi dobre maj... v edno mejdu4asie i s4upiha o4ilata... i obviniha men... avsyshtnost edno dete blysna men, az bez da iskam drugo i edva drugoto blysna nikoleta... ottam i o4ilata padnaha... skandal ot mejdunarodno zna4enie! Wse oshte sym 86 godina... heh... i sym na 6, no sym 1klas... ama nikoleta... tq e dyshterq na konsula! I slu`aqt trqbva da se razsledva!
Razsledvane beshe ustanoveno... vinovnik ne be otkrit... o4ilata bqha plateni ot posledniq vyv verigata na blyskaneto... gorkiq konsul, sigurno ne e mogyl da si pozvoli novi o4ila za yshterq si... kakva tragediq,. verno se prosylzih....

Aledar~


Тема paralel 6нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано01.09.01 21:19



Premestihme se v sledvashtiq apartament... ulica saru 8... v pyrviq u4eben den ne iskah da otivam da u4ilishte... drugarkata mi kazvashe, 4e sym debela kato svinq... i kakvoto i da praveh, vse ne beshe dostaty4no... za neq ne beshe dostaty4no... a se symnqvam, 4e sym imala problemi s u4eneto togava... makar 4e otkazvah da se nau4a da 4eta , ne razbirah za kakvo mi e. Maika mi se vbeshe razplakala togava i mi kazva - nau4i se da 4etesh ako shtesh na kitaiski, ama se nau4i... a az ne iskh. davaha mi q za primer - maika mi se bila nau4ila da 4ete na 5 godini, i to sma... a az na 6-7 ne iskah da se nau4a... ne iskah. Za kakvo mi beshe?
Noviq apartament.,... izbirahme si stai... na men se padna tymnata , s izgled kym nqkakyv 13-14 etajen blok.... syshtinska kiliika... leglo, biuro, shkaf, etajerka za knigi... ne 4e togava imah knigi... samo s kartinki, nali ne iskah da se nau4avam da 4eta... ama nau4ih slovashki...

Aledar~


Тема ehнови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано01.09.01 21:21



tova sa paralelite, koito shte smelqm tazi nosht.... vsi4ki spomeni, koito imam... perioda 1985-6.

Aledar~


Тема Re: ehнови [re: Aledar]  
АвторAzzi (Нерегистриран)
Публикувано01.09.01 21:43



Blagodarja ti, mila .....



Тема движение във мраканови [re: Axacфep]  
Автор Axacфep (непознат )
Публикувано01.09.01 21:46



Да се движиш в съзнанието на рода си, да бъдеш неподвижен в самота...
тук има нещо, но какво е, нима... нима трябва спомените да са това?
Нима гневът, омразата и блатен страх от Онова, що беше,
ще погребат в останките си нещата весели, що си преодолял?




Тема дюннови [re: drakona]  
Авторaнreл нa cтpaxa (Нерегистриран)
Публикувано02.09.01 09:07



I must not fear. Fear is the mind-killer. Fear is the little-death that brings total obliteration. I will face my fear. I will permit it to pass over me and through me... And when it has gone past, I will turn the inner eye to see its path. Where the fear has gone there will be nothing. Only I will remain.

*



Тема Re: she who leadsнови [re: aлropитъм]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано02.09.01 18:05



krasivo e

Aledar~


Тема Re: дюннови [re: aнreл нa cтpaxa]  
Автор Axacфep (непознат )
Публикувано02.09.01 18:19



В един от дните срещнах аз Стаха... Облечен беше в мойто отчаяние,
озъбен скелет със усмивка снежна обхвана Мозъка ми престарял...
И казах си тогава - от пороците, обхванали плътта ми и духа на Скитника,
Страха не ще допусна помежду тях, защото това ще да е краят.





Тема 4 главанови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано02.09.01 18:32



Дълго време нещата не се променяха, няколко месеца, може би. Отначало тя се опитваше да брои дните, които отлитаха един след друг, есента беше напреднала доста, идваше зимата. А ден след ден в синята стая нищо не се променяше - носеха й храна, носеха й дрехи, меки и удобни, носеха й и книги - всякакви книги, от всички области. Първите книги, които Аледар получи, изхвърчаха през прозореца в знак на протест и гняв. Но това сякаш не впечатли този, който ги изпращаше, защото книгите идваха. И докато тя имаше възможност първите дни да анализира всоичко, което се беше случило с нея последните месеци, то рано или късно материалът свърши. И тогава не й оставаше нищо друго, освен да започне да чете и така да запълва времето си на мълчание. Няколко пъти на ден тя виждаше прислугата, хвъркатите ефрали, които разнасяха предмети, без да й обръщат никакво внимание. Тя се опита да ги заговори, но нямаше смисъл... не отговаряха. така на нея за пръв път й се наложи да се привърже към книгите, които бе избягвала в Армания. Понякога обаче погледът й спираше на някоя страница и се заковаваше там с часове... Тогава мозъкът й се опитваше да смели, че е убила човек... онзи войник до плевнята... и си мислеше, че може би е убила синът на някой от последователите на осветените. Мислеше си за Горан, чиято кръв лепнеше по ръцете й... Мислеше за Леков, за когото предполагаше, че се е скрил някъде за зимата - през зимата осветените не можеха да действат...
Но преди всичко желаеше кръв. Желаеше кръвта на Риман. Защото омразата й към него нарастваше всеки ден... Пленник на разкош и на омразата... очакващ... месеци наред...

Aledar~

Редактирано от Aledar на 02.09.01 18:55.



Тема 5 главанови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано02.09.01 18:54



Един ден просто зимата свърши. Ей тъй, изведнъж. Снегът, който покриваше всичко като някаква саванена покривка, един ден бе огрята от слънце. И това слънце я събуди... В този ден Аледар усети, че нещо ще се промени. как се променяше тя самата, не можеше да прецени. Но 17 годишните деца се променят бързо, и освен цветът на очите й, преминал в тъмно кафяво, Аледар беше поизраснала... Защото въпреки книгите и затвореният начин на живот, тя използваше голяма част от времето си, за да тренира... часове наред упражнения, които укрепваха тялото й, тъй както книгите укрепваха интелекта и съобразителността й.
И наистина... този ден тя получи нови дрехи....

Всъщност... защо ли се опитвам да се откъсна?

Получих нови дрехи, които адски ме издразниха. Бяха... розови. А розово мразех и винаги съм мразела. Затова задържах летящото същество и му наредих да ми донесе друга дреха. То поклати глава отрицателно. Отворих прозореца и подадох ръката си, стиснала дрехата, навън...
-- Ще я пусна! -- усмихнах се малко зловещо и тръснах дрипата над пропастта.
Летящото същество изхвърча да докладва и след малко бях удостоена с честта да видя човек... след толкова време, че бях забравила да говоря дори. Човечето - защото стигаше до рамото ми - поклати глава неодобрително, и рече:
-- Принцесо, днес ви очаква важна среща... Не може да отидете облечена неподходящо за ранга си.
-- Ако трябва, ще отида гола на срещата, -- реших да го посмутя аз и се зарадвах на изчервяването му. -- Искам дреха, която да отговаря на мен, а не на нечии фантазии и погрешни представи.
Човечето се врътна и след малко ми беше донесена друга дреха - стегнати по тялото ми, като изваяни... черни... само наметало липсваше, иначе си беше стандартен костюм на благородник. Навлякох ги и се опитах да потуша женската си суета... пригладих косата. И си казах - нека ме водят. Все едно че имаше значение...
Следобед вратата се отвори и този път вместо някое от летящите същества видях войник, риманист. Станах от леглото, където се опитвах да успокоя нервите си с някаква огромна илюстрована книга за лечебните растения... и го последвах. Защото не бях под стража... а по-скоро под почетен конвой. Стълбите надолу... спомних си за деня, в който се качвах нагоре и сърцето ми беше разбито от болка и отчаяние.
Сега знаех, къде ме водят. При Риман. Но не ми пукаше, защото... може би защото все още си нямах представа, с какво се захващам.
Не ми пукаше и защото когато убих Горан, една част от мен умря заедно с него. И вече не бях това, което беше напуснало Арманския замък, опиянено от луната и недоволството си. Бях нещо ново... нещо друго.


Aledar~


Тема 6 главанови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано02.09.01 19:13



Слязохме от кулата, аз и нещастният риманист, който трябваше да ме съпровожда. Сега, като бях пораснала на височина, риманистът не ми се виждаше толкова огромен. Вярно си беше, че му стигах до рамото, и то едва-едва. Но момчето беше младо, личеше си под шлема.
-- Къде ме водиш? -- попитах внимателно. Не исках да го провокирам да стане груб, исках просто да разуча малко, какво представляват тези риманисти.
-- Забраниха ми да говоря с вас, принцесо, -- рече той.
-- Вече наруши заповедта, не мислиш ли? -- усмихнах му се и за пръв път се опитах да приложа на практика това, което винаги бях презирала - малко чар.
-- Еххх, -- въздъхна той и ме погледна за пръв път. -- Водя ви при Риман, принцесо, но не казвайте на никой, че съм говорил с вас.
И на мен ми идеше да въздъхна... Нима степента ми на опасност възлизаше на толкова, че да ме оставят в ръцете на някакъв смутен и объркан от задачата си новак? А в края на краищата... Каква ли опасност бях...
Тогава вдигнах глава по-високо и пак пригладих косата си... И отново в кръвта ми закипя желанието за мъст. Но какво можех да направя? бях без оръжие... а и информацията, която ми даде Горан.... от нея излизаше, че Риман е просто безсмъртен.
Риман можеше да е безсмъртен... но аз бях гневна и отчаяна. И с всяка крачка, която првех към него, гневът се качваше по гърлото ми... Тогава още не знаех, че гневът не е най-добър съветник...
Бях готова все пак. Бях готова за всичко. Освен за това, което последва.


Aledar~


Тема Re: за силнатанови [re: Ali]  
Автор.... (Нерегистриран)
Публикувано03.09.01 09:44



бях.....РАЗБРАХ и писах.....ще го правя само там ако искаш разбира се.аз не съм натрапница, само мълчаливо ще присъствувам,без да се обаждам.-:))
тук обаче вече няма да пиша - само ще чета за да разбера плановете ти!



Тема рунд вторинови [re: Axacфep]  
Автор Axacфep (непознат )
Публикувано03.09.01 18:33



ех.... остана ми само въздишка.



Тема Re: рунд вторинови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано03.09.01 18:35



чаках те, Скитнико.

Aledar~


Тема искам да знамнови [re: Aledar]  
Автор Axacфep (непознат )
Публикувано03.09.01 18:40



какво стана натам?



Тема paralel 7нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано03.09.01 18:58



Togava vidqh slovashkiq si dqdo za posleden pyt... beshe v bolnicata, az ne go bqh vijdala predi, zna4i za pryv pyt beshe... toi umirashe ot rak na beliq drob. E, az ne go znaeh... ta cqloto semeistvo otivame tam... Mnogo emocii za edno malko dete.... dqdo mi imashe naj-neveroqtnite sini o4i, koitro sym vijdala... 4ak naskoro, tazi godina, vidqh u drug myj podobni*. spomnqm si go - lejeshe na tova gadno bolni4no leglo. pogali me po glavata i mi kaza - kato porasnesh, shte stanesh mnogo krasiva. gorkiq, da mojeshe da me vidi. e, togava si bqh krasivo dete.... sini o4i, rusa kosa, bqlo kato mlqko... heh... vijdam se kak me zapoznavat sys sobstveniq mi dqdo... kogoto togava vidqh za pryv i za posleden pyt.

Aledar~


Тема paralel 8нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано03.09.01 19:04



posle mi kazvat - shte zaminavame... kyde tova... ami v polsha... bravo be! '87... ne si spomnqm kak sym go ponesla, no edva li sym bila vyodushevena da izostavq vsi4ko, koeto sym imala... pak... ha sega.... nova strana, izostavqne na starata sreda v polza na neshto syvsem drugo... i to tova ne e mestene ot kvartal v kvartal, ot grad v grad, a poredo mestene v druga dyrjava... shte go prejiveq, pak mestene... otkysvane ot korenite, otnovo i otnovo... taman sviknesh i pak.... hop!

Aledar~


Тема paralel 9нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано03.09.01 19:11



spomnih si mesteneto....kashoni, bezkrajni pytishta, novo jilishte... groecka... warshava e hubav grad, dvumilionen beshe togava.... krasiv grad, jalko, 4e tolkova malko pomnq.... apartamenta beshe.... eh...
... vhodna vrata... otlqwo shkaf... i tri vrati, tri stai... sreshtu vhoda.... banqta. Otdqsno... hola i kuhnqta... bassi... spomqnm si mebelite,. kakvo li se 4udq, tova e paralelen svqt.... kosha za prane, dvata telefona... hehe... spomnqm si... ne, tam sym,ima razlika... hubavo jilishte., obi4ah go, makar 4e poludqvah, ako se useshtah sama... zatova ne me ostavqha sama, mrazeh da sym sama...

Aledar~


Тема paralel 10нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано03.09.01 19:20



ruskoto u4ilishte... ogromno... ogromna sgrada s reshetki i disciplina... ne znaeh bkel po ruski, no bylgarsko u4ilishte tam nqmashe. majka mi me obli4a pyrviq den i mi vika - " da si e da, ne e net, drugo ne ti trqbva". Taka po4nah.... otnovo da gradq. zashtoto bqh si postroila svqt i otnosheniq, koreni, v ediniq svqt, v bratislava, a sega trqbvashe da gi zareja, za da navlqza v nov svqt, koito.... kak shteshe... kakvo shteshe... ne znaeh. pak nesigurnost.... pyrviqt u4eben den.... uniformi.... momi4etata - v kafqvo i bqlo, mom4etata - v sini kostiumi... v klasnata staq.... disciplina,kakvato e nevyobrazima... vsi4ki izpraveni, stoikata - syvyrshena, rykata se vdiga po opredelen na4in... sedish v opredelena poza.... tuk izkarah 4etiri godini.... nau4ih ruski, a bylgarskiq go prepodavaha dve jeni izvynredno... znaeh ruski po-dobre, otkolkoto bylgarski.... heh...

Aledar~


Тема paralel 11нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано03.09.01 19:29



u4ilishteto.... vlizash, i se sybli4ash v specialno pomeshtenie... dvijish se s pantofi.... a bibliotekata... na posledniq etaj v ednoto krilo... ogromna... tam hodeh i togava zapo4nah da 4eta... kakvoto mi popadne... vseki den... po edna-dve knijki, obi4ah q atmosferata i mirisa na knigi, zatova i sega kato popadna na nqkoq kniga, obi4am pyrvo da q pogalq, da plyzna prysti po neq, da se zapoznaq... leko, edva edva, da q wdisham, ako moga... v bibliotekata imashe stylba dori... tolkova bqha visoki policite....
.... a iziskvaha tolkova mnogo v u4ilishte.... 4asove nared u4ene, i vse ne mojeh da go ovladeq tozi pravopis, majnata mu... vse greshki... no uspeha mi beshe visok, zashtoto... ne znam zashto, beshe mi lesno, byrzo zapomnqh... pyk i tezi knigi.... vkyshti pretupvah urocite i potyvah v prikliu4eniqta.... ne si spomnqm da sym igrala s kukli togava... 7-8 godishna po4nah da 4eta... i v syshtoto vreme...

Aledar~


Тема paralel 12нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано03.09.01 19:36



a na dvora... tam vlastvashe silata... i liderstvoto... blokyt beshe mejdunaroden,nau4ih se da obshtuvam s vsqkakvi ptici - rusnaci, ungarci, nemci, arabi, kvi li ne... i da ne pravq razliki... igraehme zaedno, nikakyv rasizym... obsht ezik - ruski. ponau4ih malko nemski de,nqkolko dumi....
i po4nah da sportuvam. Fizikata sy4etah s psihika... zapo4nah da rasta... 4etene do kysno, u4ilishte, v ostanaloto vreme - skeibord, rolkovi, kolelo, bqgane... vyobshte.... eh, kakvo gotino beshe.... ei tyj, priberesh se umoren, urocite sa "nau4eni", lqgash v legloto i se vslushvash v tishinata... roditelite gledat televiziq, az potyvam v porednata knijka...

Aledar~


Тема paralel 13нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано03.09.01 19:44



maika mi togava ne raboteshe,no tova ne ozna4avashe, 4e imashe pove4e vreme za men. izpovednik i beshe brat mi, taka beshe togava. dvata lagera... az bqh na stranata na bashta si, maika mi vinagi me e plashela s scenite si, predpo4itah da me nqma... da sym navyn, za da ne dolovq poredniq skandal.... tq se e lutala, samo 4e togava ne go razbirah....
po4nah da hodq nasyn togava, ve4er vadeha kliu4ovete ot kliu4alkata, za da ne moga da izlqza noshtem, zaspala... sybujdah se na razli4ni mesta... v banqta, v legloto na roditelite si, na poda...
ponqkoga prosto sa me prenasqli....
... a vednyj...
shkafa v kuhnqta se otvori. sam. i zavalqha 4ashi i 4inii... prosto se izsipa... i to vyrhu men... bqh se qdosala neshto... hm.

Aledar~


Тема paralel 14нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано03.09.01 19:52



i vkyshti po4naha skandalite...
polsha se razpadashe...
prazni magazini.... prazni raftove... inflaciq, koqto vseki den promenqshe cenite na biletite za gradski transport...
razpadaneto na soc-lagera.... 89, 90.... krasiva gledka na gladni i protestirashti hora....
razpadaneto na edno semeistvo... tova syshto.... syshto tyj priqtna gledka....
Etap vtori ili rund vtori, kaktogo nare4e, skitniko...
tova beshe.... pak material....

Aledar~


Тема 7 главанови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано03.09.01 20:11



Мислех, че ще ме въведат в някаква стая... вместо това ме изведоха директно на върха на някаква кула с хубав изглед. Вратата зад мен се затръшна и аз го видях. Насаме с Риман...
В центъра на площадката си стоеше Феарад, меча ми... върху възглавничка, изчистн... опитах се да запазя самообладание... мечът, с който го пронизах...
-- Добре дошла, -- рече Риман.
-- Ами... какво да кажа... поласкана съм от грижите ви за мен, -- ухилих се гаменски, а нещо вътре кипеше и кипеше... Омраза. -- Кажете ми, какво става с Армания?
-- Изтеглих войските си, както ви бях обещал, Аледар. Вие победихте и спечелихте Армания.
-- И може ли да попитам, защо ме държите тук? -- и се опитах да надникна под качулката. Много се беше говорило за външността на Риман... Той винаги се явяваше с тези дрехи, с тази качулка, която покриваше лицето му, фигурата му беше прикрита от плаща...
Сред осветените се говореше, че Риман е ужасно грозен, че това го изтезава ден и нощ... говореше се, че изглежда на тази възраст, на която е всъщност - някъде около 120-130... съсухрена мумия. Все пак... аз си бях любопитна. исках да видя лицето му... След катобях разбрала, че Армания временно поне е в сигурност - надявах се, че мога да му вярвам на думите, - ми оставаше само любопитството за какво съм му, в името на Дракона... за какво ме държи тук... и как мога да го унищожа. И ако за унищожаването му се налагаше да бъда мила и сладка, щях да бъда мила и сладка. Казвам ви, тогава, на площада, старата Аледар умря, за да се роди нещо друго.
-- Лицето ми ли искате да видите, принцесо, освен че се интересувате защо ви държа тук?-- попита чудовищетго л/безно.
На мен ми остана само да кимна.


Aledar~


Тема хмнови [re: Aledar]  
Автор Axacфep (непознат )
Публикувано03.09.01 20:13



Приятен сън, дете...



Тема 8 главанови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано04.09.01 12:31



Отдръпнах се малко назад, колкото да имам хубав изглед. Не че вярвах, че ще видя лицето му... просто между нас прелетя сянка и тази сянка ме уплаши. Сякна на нещо... мирис на нещо... на нещо развалено? Не знам, но беше неприятно. Затова се отдалечих от Риман и се втренчих в него любопитно.
-- Мила ми Аледар, -- каза той, -- разбира се, че ще ви покажа лицето си! На вас, моята почетна гостенка... Как да ви откажа? Макар че не исках да ви стряскам....
Почетна гостенка... хех, така ли наричаше затворниците си? Но като се замислих тогава, май наистина му бях почетна гостенка в последните месеци. И тогава чак се усетих - та той улавяше мислите ми! Колко пъти беше познал вече какво мисля? Значи... трябваше да внимавам, какво мисля... много да внимавам.
Сложих си маска на невъзмутимост и пак повдигнах глава. В спомените ми изплува нещо за дворцовия етикет и поведението на принцесите.... Хм, там нищо не се споменаваше за гаменски смях, както и да е.
И тогава Риман ме хипнотизира с действията си. Видях как повдига ръката си в елегантна черна ръкавица и разкопчава плаща си. После свали качулката, а като размърда рамене и стана, плащът просто се свлече по раменете му.
Отначало не видях нищо. Първо се бях втренчила в качулката му, в лицето... но сякаш някава сянка имаше там, която отказваше да се отдръпне въпреки светлината. После тази мъгла, или каквото там беше, започна да се отдръпва...
Тогава за пръв път видях Риман. Видях го.


Aledar~


Тема 9 главанови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано04.09.01 15:20



Чак когато се изправи осъзнах, че е висок, и до доста висок, като войниците си той се извишаваше поне една глава над мен... Дрехите му бяха подобни на моите...
Едно време ви говорех за Горан, за чара му, за това, как привличаше външността му, говорех като малко и влюбено момиченце.
Но чак тогава, когато видях Риман, разбрах, какво е красота. Защото той беше красив, демонски красив... Дълга до рамената му светла коса, не руса, не кестенява, а пепеляво светла; очи, които се преливаха, с неопределен цвят на синьо-сиво-зелено море; Драконе, всичко беше съвършено!
И макар да очаквах почти всичко, да бях готова да посрешна грозотата му, не можах да поема тази идея - за красота, която надхвърля представите на нещо нормално...
Мисля си, че ако не бях толкова надъхана с омраза и гняв, щях да се влюбя като последната глупачка в тази външност и в този глас...
Да, сега като си спомня... тогава ме спасиха някакви си мисли... пък и интуицията ми нашепваше, че всичко може да е илюзия. как можеше един човек, който управлява страната от 100 години, да изглежда на... на колко изглеждаше? 25? Там някъде... може би дори и по-малко. Но не изпитвах никакви съмнения, че това е Риман. Той беше. Усетих го.
Ех... гледах Феарад. Това беше грешката на Риман - не биваше да оставя меча ми в полезрението... мечът ми напомняше за Горан, оттам и се почувствах като имунизирана срещу цялата тази хубост... неговата хубост, хубостта на Демона.
-- Искам да станете моя съпруга, Аледар, -- каза Риман и се усмихна.
А аз просто хлъцнах. Казах ви, че очаквах какво ли не... фантазията ми винаги е била прекалено развита... но не очаквах това.
Погледнах го изпод вежди и се опитах да съобразявам бързо... не че ми се удаваше, ама сега определено се налагаше.
-- Ъъъъ..., -- казах не много интелигентно, -- какво казахте?


Aledar~


Тема глава 10нови [re: ocмaтa]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано04.09.01 15:43



-- Ами..., -- рече Риман и малко заекна даже... -- Обичам ви.
Леле, каква комедия стана! Като тези, които гледах като дете в замъка на баща си, когато идваха пътуващите театри. Не знам защо и сега се чувствах така... като на сцена. Наклоних глава надясно - този навик си го имам оттогава... и малко оставаше да се изсмея. А той започна да говори и колкото повече говореше, толкова повече смехът ми потъваше надолу и надолу... Хич не ми беше смешно. Защото се уплаших.
Какво беше за мен да слушам подобни признания? как още като ме видял за пръв път на площада... когато съм се изправила... и той ме бил видял... после... да съм му била простяла за Горан, от ревност бил нагласил нещата... пък и не знаел, че толкова много държа на него... мислел бил, че ще ми е приятно да убия този, който е провалил работата на осветените... късно бил разбрал за татуировката.... да съм му била простяла... да съм била милостива...
Говореше и се приближаваше бавно... Опитах се да не слушам, защото думите му бяха отровни... но те се продираха през съзнанието ми и не можех, просто не можех да не ги чувам.
-- Аз знам, че се отнесох към вас жестоко... и ви държах пленена... но просто не можех да превъзмогна себе си...
Тогава гледах Феарад.
Риман проследи погледа ми и ми предложи да си го взема...
-- Не! -- рекох. -- За какво ми е?
Наистина, за какво ми беше мечът? Вярвах на Горан, вярвах, че не е успял да го убие... спомнях си и думите му, да не вярвам на магьосника за нищо на света... каквото и да ми говори, да не вярвам.
-- Толкова ли съм ви противен? -- тези думи прорязаха съзнанието ми, защото в тях чух нещо истинско, не знам какво...
-- Не, -- казах, и помислих за Армания.
Да, преди месеци, когато баща ми щеше да ме задомява... Тогава още не мислех за Армания. А сега тя толкова ми липсваше, имаше такава цена за мен... И май бях готова на всичко, за да я защитя. Само се надявах Риман да не усети слабостта ми... А после заговори другото ми аз, онова, чепатото, което не се поддаваше на дресировка и възпитание...
-- Никога не бих се омъжила за вас, това е.
Свих устни... Нека става каквото си ще! Нима имаше значение?


Aledar~


Тема глава 11нови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано04.09.01 16:13



-- Не искате ли да обмислите нещата? -- попита Риман. Усмихваше се, а това ме издразни. Опитах се да се овладея, но имах странното чувство, че вече всичко е предопределено, че каквото и да правя, съм просто мушичка в неговата мрежа... И че за него съм като отворена книга, даже и мислите ми чете... Демоне!-- изпсувах в мислите си и се опитах да гледам в перспектива, напред или как там му се викаше. А в главата ми всичко се обърка, преплете, както тогава, когато лежах на площада в локва кръв.
-- Няма какво да мисля. Просто не ви вярвам. Защо ме подценявате? Нима си мислите, че мога да ви повярвам след всичко, което съм чувала за вас?
Фигурата му застина. Той се обърна с гръб към мен и изкушението отново се обади - Феарад е тук, мога да опитам и аз да го забия до дръжката в гърдите на Риман... само че каква полза, каква полза? А и Армания? как да спася Армания?
-- Добре, -- рече Риман. -- Наистина те подцених, Аледар. Но искам да знаеш едно - така или иначе ти си първата жена, която някога ме е привличла, ако ще и с ината си.
Помълчахме заедно. Погледхан го изпод вежди... изглеждаше уморен...
-- Можем да управляваме заедно, Аледар, -- каза той накрая. -- Ще бъда напълно откровен с теб. Малко ме съмняваше, че ще мога да те накарам да ме обичаш... Но знам, че обичаш Армания, и това е вложено в теб.
Опитах се да задържа въздишката си. Толкова прозрачна ли бях?
-- Мога да превзема Армания, но това ще ми коства прекалено много средства. Ако баща ти е от същото тесто, от каквото си и ти... трудно ще ми бъде, това е истината. Не искам излишно да хабя енергия... Но ще го направя. За теб остава изборът - колко кръв да се пролее - Фангорийска и Арманска. Ако се омъжиш за мен... ти си престолонаследникът, ще навършиш пълнолетие... разбираш ме, нали?
Кимнах, какво друго ми оставаше?
-- Двете царства естествено ще се слеят след смъртта на баща ти. А тогава, Аледар... Тогава светът може да стане наш - мой и твой. Ще получиш всичко, което някога си желала, всичко, което ще пожелаеш... защото мога да ти дам всичко.
Сега вече говореше истината, знаех... но колко болеше тази истина!
-- Кръвта... можеш да спестиш кръвта, Аледар... -- повтаряше той, налучкал слабото ми място. Въобще не ме блазнеше идеята да ставам причина за разрушитлна война... за толкова смърт... пак безизходица. И докато в моментите, когато ми се обясняваше в любов, мислех, че от тази ситуация все някак ще се измъкна, то сега разбирах, че съм в ъгъла. Приклещена.
-- А какво ще получа аз? -- попитах. -- Мислиш ли, че властта ме блазни? Не ми пука за властта! Не ми пука за парите! Нима ще ги отнеса в царството на дракона, когато остарея и умра? Как да оставя Армания в ръцете ти? Стигаше ми само да видя какво си направил с Фангория за стотина години!
Започнах да му викам... не можех да се въздържам вече. Нервите ми бяха обтегнати до крайност, струваше ми се, че още малко и ще се пръсна.
-- Ако ми пукаше за проклетите пари, Белиале, -- засмях се пресилено и дори си спомних името му, -- ако ми пукаше за властта, щях да стоя в двора на баща си и да се къпя в разкош. Никога няма даме направиш твоя слугиня, нито ще ме накараш доброволно да оставя Армания в ръцете ти... Може дори до последна капка кръв да е, но ще се борим с теб. Арманците са упорити... И не се знае кой ще спечели!
Хвърлих му това предизвикателство в очите и зачаках реакцията му.


Aledar~


Тема 12 главанови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано04.09.01 21:23



-- Разбирам, -- кимна той съвсем спокойно. -- Няма да те лъжа, очаквах го. Но се надявах, че... ще си по-малко упорита. Знаеш ли... просто си мисля, ей тъй.... какво би казал баща ти... ако се свържа с него... или ако вече съм се свързал с него... и съм му казал... или му кажа... че си моя пленница... или... защо не... да му кажа, че ме обичаш и ме искаш за съпруг... дали няма да даде благословията си? Странни мисли, нали?
Това беше краят.
Баща ми щеше да се предаде и в двата случая. Обичаше ме, не би ме оставил заложник... от друга страна... нали това искаше? Да ме задомява... а бях сигурна, че Риман ще може да го оплете някакси... сигурна бях.
Армания беше обречена. Това не можех да понеса.
-- И си мисля, -- продължи той, -- че да те използвам като заложница ще е достатъчно наказание за гордостта ти. Какво ще кажеш?
Просто си стоях там. И пак се чувствах като животно, притиснато в ъгъла...
-- Но защо да усложняваме нещата? -- рече той. -- Ти реши.
Какво да реша? Как да реша? Имах ли избор или нямах? Колкото повче мислех, толкова повече разбирах, че нямам избор. Можех да спестя кръвопролитието, можех да спестя войната, като платя със свободата си. И всъщност нямах избор, защото бях в ръцете му и той можеше да си прави с мен каквото пожелае.
Армания беше обречена.
-- Ще те оставя да помислиш, -- каза Риман и седна на креслото си.
Тогава мислех... мислех много...
Мислих си... за Горан и смъртта му на площада, смърт жестока и излишна. Мислех си за Леков... и за това, какво би направил той, ако заседнеше така като мен.... Мислех за баща си, който ме обичаше прекалено много, толкова много, че сигурно би оставил Армания в ръцете на Риман...
А Белиал просто си седеше и чакаше решението ми. Каквото и да беше то... имаше ли значение? Безизходица. Даже не можех да реша, всичко беше предрешено. Армания си беше обречена, и то заради мен и капризите ми. Усещах това болезнено ясно... Можех да реша само как да стане смъртта на Армания, с мое участие или без.
Драконе, защо се получи така? Пак бездна, пак дупка...
Нещо... нещо... нещо започна да се върти в главата ми...
Тогава си седях на бойниците, спомням си.
Станах и се протегнах... Риман също леко помръдна.
-- Реши ли?-- попита тихо.
-- Реших, рекох и се усмихнах.


Знаеш ли,има цели, има неща, за които си струва да дадеш нещо.

Скочих от бойницата и се приближих до възглавницата с Феарад... погалих му дръжката. После го препасах през пояса си... приятна тежест. Смелост, Али...

Смелост, смелост, смелост...

Сякаш някой ми говореше, чувах гласа му, искаше от мен да съм смела. И щях да бъда, каквото и да ми струваше това.

Армания е душата ми.

Риман ме погледна очаквателно.
-- Е?
Нима долових съмнение в гласа му? Или подозрение?
Ако можеше да чете мисли...
Изчистих съзнанието си от всичко.
Изправих се на бойницата и му обърнах гръб.
Залез... кога свърши денят? Кога превали следобедът? Забравих, че е пролет и дните са къси...
Ето идва Залезът...


Не се бой. Не се бой. Ти си аз, аз съм ти.

Знам това, мила. Просто исках да погледам залеза над Фангориат...

Не искам да съм играчка в ничии ръце...

Не искам да съм играчка в ничии ръце. Разпънах раменете си... все едно се бях схванала... Погледнах Риман, но само за миг. После очите ми се плъзнаха пак по Фангориат...

Обичам те, Фангориате...

Обичах го някакси... той беше част от мен... Фангория също, както и Армания... Къщите... а зад тях Гората... къде ли щях да отида?

Защо се бавиш, детенце? Така става по-трудно.

Исках да догледам залеза.
-- Не! -- каза Риман. -- Да не си посмяла!
А аз просто скочих напред. И надолу. Отпуснах се.


Благодаря ти.

Aledar~


Тема Армагедоннови [re: Axacфep]  
Автор Axacфep (непознат )
Публикувано05.09.01 20:26



Това стана същинска касапница... Когато умората те е прегърнала,
когато се опитва да спре дъха ти... тогава какво правиш? Оставяш се...
Предаваш ли се, Господарке на Виещите Страсти? Предаваш ли се?
Или искаш меча си, кален в кръвта на тези, които се опитаха да...

... да те спрат?

Редактирано от Axacфep на 05.09.01 20:27.



Тема paralel 15нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано05.09.01 20:32



zagubih dqdo si... eh... 89... togava ni povika, znaeshe, 4e mu ostava malko, i ni povika. toi beshe sveteshtiqt v semeistvoto, toi beshe...
stranno mi e kak me izostavqt myjete... edin po edin...
91 napusnah groecka, napusnah polsha, napusnah 4ast ot sebe si, koqto ostana plenena v igri i ne zabelqza zaminavaneto na semeistvoto mi...
... zashto si spomnqm dori telefonen nomer, koito ne sym izpolzvala... domashniq telefon na edno 11 godishno dete, koeto vse oshte se optva da pravi neshto...

Aledar~


Тема paralel 16нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано05.09.01 20:37



skandalite vyshti prodyljiha, vsyshtnost semeistvoto se beshe razpadnalo, maikata i decata se vyrnaha v bratislava, bashta mi ostana v polsha... no go bqhme zagubili ve4e... ve4erni skandali, kydeto decata bqha cenata za semeistvoto i metodyt za iznudvane... decata, koito tyrseha uteha edno ot drugo, a ne mojeha da ne shuvat krqsycite ot kuhnqta... gotovnost za vsi4ko, bqh gotova na vsi4ko, za da ne 4uvam dumata razvod, i sega otekva v glavata mi, zapushvam ushi i se opitvam da si pripomqn 4e vsi4ko e paralel 4e vsi4ko ne e istina a samo cenata, koqto trqbva da platq rano ili kysno vsi4ko se plashta. I kogato neuteshena si lqgah razplakana, togava kyde.... kyde se zagubih togava, kogato skalite ruhvaha i svetilishtata bqha oskvernqvani, kogato bogovete zalqzvaha i s tqh zalqzvashe i 4ast ot men, umirashe deteto, koeto na drugiq den trqbvashe da hodi na u4ilishte i da se dyrji normalno, vse edno 4e predishniq den ne e gledalo i slushalo ujasii

Aledar~


Тема paralel 17нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано05.09.01 20:40



stoq v staqta si, svila sym se na legloto... v syshtiq tozi apartament, koito mrazq tyj silno, 4e i do den dneshen se budq ot koshmarite.... i pak krqsyci i syznanieto, 4e neshto shte stane, 4e neshto ujasno shte stane, i to skoro, nima shte ni razdelqt? I ako ni razdelqt s brat mi, koi kogo shte vzeme? ne znam, nishto ne znam, tolkova sym obyrkana.... edno dete, koeto v bezpomoshtnostta si se opitva da se dyrji kato vyzrastno, no ne moje, zashtoto
zashtoto e dete

Aledar~


Тема paralel 18нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано05.09.01 20:48



smyrtta na bashta mi, spomnqm si q vse edno 4e beshe v4era. Pribiram se vkyshti ot ekskurziq i vijdam zad ratata brat si, iznikna otnqkyde. bqh otsystvala cqla sedmica, a toj me posreshta s podut ot pla4 nos i ne kazva nishto, samo zdrasti. po4vam da se 4udq kakvo e stanalo, dali sa se skarali s maika ili e stanalo neshto drugo.
maika mi v 4erno, syvsem spokojna... kazva mi ela v kuhnqta, trqbva da ti kaja neshto.
ostavqm si bagaja v koridora i q sledvam
sqdam do prozoreca, do jyltite perdeta...
s bashta ti se e slu4ilo neshtastie, kazva
a v mozyka mi neshto pishti, 4e e myrtyv, znam 4e e myrtyv, cqloto mi tqlo go znae
no se nadqvam da e neshto po-dobro
v bolnica li e
ne, stanala e katastrofa
a az ne moga da se razpla4a
sega e nedelq, a toj e umrql vyv vtornik
bassi
sega kakvo?
problemyt s razvoda e reshen
smeshno mi stava
mnogo smeshno, zashtoto togava o4akvah spravedlivost i si kazvah, zashto me zarqzaha bez opora? ne e 4estno!
vse edno 4e e 4estno neshto tuk
ili kydeto i da e drugade

Aledar~


Тема paralel 19нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано05.09.01 20:56



ne symi znaela, 4e imam tolkova golqma roda v slovakiq, na pogrebenieto gi vidqh, ama...
zashto tezi cirkove?
4erni drehi... traur... grobishta, gledahti na zapad... zashto na zapad? vse edno... tova sa podrobnosti... cvetq... miris na pryst, zatvoren kov4eg, isteriq na nepoznati
pitam se
zashto te sa v isteriq
nqkakvi si lelki
az trqbva da sym v isteriq, ili brat mi, ili maika mi, ili negovata maika, baba mi... wmesto tova... izkustvena katoli4eska skryb
ne iskam da hodq tam, ne iskam!
zatvarqm o4i... karamfili... i 4ujda i nepoznata kutiq, nare4ena kov4eg...
tam ostavih bashta si
na nqkakvo si gadno grobishte
tam ostavih 4ast ot deteto
koeto bezuteshno pla4eshe, no v ritualnata zala
a posle sylzite mu presyhnaha za nqkolko godini
dokato otnovo po4uvstva, kakvo e skryb
i kakvo e zaguba na sigurnost

Aledar~


Тема paralel 20нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано05.09.01 21:07



praznoto vreme na vakuuma
lipsa na sigurnost
togava syzdadoh paralelniq si svqt, pyrviq
kydeto edin myj izmesti figurata na bashta mi
tolkova bqh vliubena
ot ot4aqnie i zaguba
ot fakta, 4e semeistvoto se razpadna i ne si govorehme, ili po-to4no az bqh izolirana nqkyde v pokraininite na semeinata galaktika
zatova si syzdadoh svqt, za da se skriq, za da skriq bolkata si i za da potusha pla4a si. togava sym plakala posledno ot bolka, predi deset godini, ottogava vinagi sym plakala ili ot gnqw, ili ot bezpomoshtnost
paralel v paralela
tam sym krasiva i 18 godishna, sigurna v sebe si i bez semeistvo, bez namek ot semeistvo
i myja, kogoto syzdadoh, beshe moeto semeistvo i moqta liubov, moqta opora i moqta sigurnost
togava prekarvah v paraleli cqloto vreme...
s nego. i s drugite mi geroi v edin krehyk paralelizym, za kogoto nikoj ne nau4i i semeistvoto mi pak ne razra
kakvo semeistvo
sheguvam se, razbira se
predstava si nqmam, kakvo e semeistvo
ottogava sym sama
tolkova otdavna beshe...

Aledar~


Тема paralel 21нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано05.09.01 21:10



vynshno vsi4ko beshe ok
hodeh na u4ilishte i 4etqh, kakto predi
no prestanah da izlizam i da obshtuvam realno. samo v u4ilishte, no u4ilishteto e po-kysno, sega e vreme na bolka
na bolka i paraleli
i na liubov, razbira se, dokolkoto edno 11 godishno dete moje da obi4a
ami moje prez cvetnite stykla na fantaziite si v drug svqt, kydeto nishto ne e syvyrsheno, no e sklonno da stane takova
kydeto dobrite sa dobri,a loshite sa loshi
u4ilishteto vyrveshe nqkak mimohodom, ne mu obryshtah vnimanie...

Aledar~


Тема paralel 22нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано05.09.01 21:18



posle zapo4nah da vodq domakinstvoto
da se pribiram vkyshti i da po4vam da 4istq
i da gotvq i da pazaruvam
da se grija brat mi da e nahranen, da e izprano i iz4isteno,
i tova koga, v svobodnoto vreme
sled u4ilishte
zashtoto maika mi beshe zarqzala vsi4ko i trqbvahse da go poema
brat mi se gubeshe po celi dni, a ponqkoga i noshti
ne mu se pribirashe
a az se opitvah da stroq nqkakyv red i uiut, no ne uspqvah
moje bi zaradi apartamenta i ve4nite dejurstva na maika mi
i zaradi pieneto
i zaradi prokletoto piene
hop! paralel, molq, bez opisaniq

Aledar~


Тема paralel 23нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано05.09.01 21:26



4etqh de
kogato imah vreme
sled odmakinskata rabota
imashe malko vreme
za paraleli, 4etene, televiziq
ako si podredq neshtata kakto trqbva
i kato nahranq zverovete
moga da se pribera v staqta si
brat mi beshe poel 4ast ot tejestta
az se opitah da go oblek4avam da go izslushvam
no bqh prekaleno malka
za da moga da uspeq
da napravq neshto
a ne da gledam kak maika mi potyva v a-to
koeto e izpylnilo dnevnika mi
i brat mi da gubi vyzpitanie
paralel, molq
paralel
paralel
paralel
paralel
paralel
paralel
paralel
paralel
paralel
....................................................................................................................................

Skitniko, kak da sym smela, kato znam kakvo sledva?

Aledar~


Тема ехнови [re: Aledar]  
Автор Axacфep (непознат )
Публикувано05.09.01 21:34



Тук съм
твоята болка е моя болка




Тема Re: ехнови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано05.09.01 21:38



Обеща ми да е по-леко
макар 4е какво леко
може да има в паралелите
които висят като водени4ни камъни?

Aledar~


Тема Re: paralel 23нови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано06.09.01 11:33



Stiga hlen4, vreme e za me4ove i voina, a ne za samosyjaleniq

Aledar~


Тема Тъмното Царствонови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано06.09.01 11:37



Още малко остана, и ще можеш да се влееш тук... съвсем малко...

Aledar~


Тема 13 главанови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано06.09.01 11:49



Аледар много грешеше, като мислеше, че Леков си почива тази зима, принуден от снеговете да се установи на едно място.
Всъщност Леков мислеше за работата; и ако беше почивал някъде, то това беше по принуда, из високите планински селца, докато някой водач събере смелост да го преведе през преспите до следващото село. А когато зимата поумекна, Леков съсредоточи вниманието си върху друг проблем, който май му беше още по-болезнен и от полуразпадналата се мрежа. И този проблем беше Аледар. Защото из народа беше плъзнал слух, че е жива, а осветеният отдавна знаеше, че никой слух не плъзва без някаква основа, без основание. Темата за Аледар му беше много по-болезнена, отколкото искаше да си признае. Затова с омекването на зимата Леков изостави планината, за да се върне в централната част от страната и да се поослуша за новини. По пътя си се срещна с много от съмишлениците, някои похвали, защото не бяха зарязвали работата си и действаха по въпроса с пробуждането на селата и градовете и създаването на отганизация; други укори за мързела и заплаши с отлъчване; от трети получи интересна информация. И тъй като осветените от първия и третия вид преобладаваха, Леков се добра до централните равнинни части обнадежден и информиран. Мрежата бе възстановена. И понякога, когато нощем се криеше в някоя плевня или в дома на съмишленици, той се чудеше, до каква степен работата на Аркон се беше разраснала...
Тогава срещна Жилото, прочутото Жило, което беше един от най-добрите му помошници и съмишленици. По принцип Жилото действаше без какъвто и да е страх долу, в равнината... външността му го закриляше, защото беше дребничък, грозноват и напълно невзрачен. Но зад това тяло се криеше невероятна целенасоченост и съобразителност. Тъкмо Жилото му разказа всички слухове - и което беше по-важно - можеше да ги докаже.

Aledar~


Тема 14 главанови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано06.09.01 12:13



Най-после дворцовата система на Риман се беше пропукала в лицето на един ефрал, един от хвъркатите прислужници. Ефралите бяха планински същества с ниска степен на самостоятелност и борбеност. Може би затова Риман ги беше взел за прислужници... От друга страна предимството им беше, че бяха неми, не можеха да говорят човешкия език и се разбираха само с определени потрепвания на плътните си ципести криле.
А Жилото беше намерил преводач. И което беше най-странното - по-скоро преводачът беше намерил него. Арилия... арилия-телепат, която беше рискувала всичко, за да намери осветен. И беше попаднала на някой от по-нисшите в пирамидата на Леков и Другите... беше го изтормозила толкова, че той се беше принудил да я заведе при Жилото.
Арилията беше същото това същество, на което бе помогнала Аледар в нощта, в която се бе заблудила в гората в търсене на лагера. За приключенията на тази арилия мимоходом би могла да се напише цяла книга. Та тъкмо тази арилия беше рискувала да влезе в човешкия свят, беше стигнала с ината си до Жилото и му беше дала идеята с Ефралите... После Жилото се зае с изпълението на плана... Леков беше изчезнал, нямаше време за колебания. Един от слугите в Замъка бе отвлечен, упоен, арилията докосна съзнанието му, а после ефралът беше изхвърлен в една странична уличка...
Затова първата новина, която получи Леков от Жилото, беше, че Аледар е жива. Според ефрала в една от кулите била настанена изключително капризно същество от рода на човеците, заради което половиният Замък се върти в стремеж да му угажда; че тази жена е пленена и не може да излиза, но това не я прави по-смирена или по-мека; че от гнева й трепери половината прислужващ персонал... Отчасти заради самия гняв, който арилията със смях определи като тресящ кулата, отчасти заради строгата заповед на Риман всичките й капризи да бъдат задоволявани.
Това обнадежди Леков; той заповяда непрекъснато наблюдение на Замъка, което Жилото определи като безсмислено похабяване на осветени. Леков само повдигна рамене. Той беше шефът.
Арилията благополучно напусна човешкия свят и се прибра у дома с чувството за удовлетворение и изплатен дълг... По пътя й се случиха най-различни приключения, но това е друга приказка...
И така Замъкът беше обсаден от всички страни. Около него все се лутаха продавачи на плодове, на питки, разносвачи на вода, които обслужваха риманистите, а през повечето време зяпаха нагоре, към замъка.

Aledar~


Тема 15 главанови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано06.09.01 12:24



Единият от наблюдаващите беше донесъл новината, че наистина в най-високата кула е настанена жена, и по описанието все пак се достигна до извода, че това ще е Аледар... А Леков... Леков просто знаеше, че нещата са достигнали до някаква съдбоносна фаза. Мисълта му беше бърза и той лесно се досети, за какво може да му е на Риман една принцеса, още повече, че това беше принцеса от съседно кралство. Ако подозренията му бяха верни, Риман искаше да лапне по някакъв начин Армания; а това щеше да е същински кошмар. Защото... територията би се удвоила; войската на Риман също; а Леков не се съмняваше, че реши ли нещо, магьосникът го постига независимо от пречките. Една капризна принцеса едва ли би могла да го спре... Всъщност самата мисъл, че Аледар е в ръцете на Риман го вбесяваше и го караше да губи обективността си. Знаеше, че наистина е загуба на сили да слага толкова наблюдатели около Замъка. Но не можеше да се откаже, не можеше.
Зимата сякаш мина... един ден слънцето си проби път сред облаците и всичко започна да капе, да тече, да бълбука. Идваше пролетта.

Aledar~


Тема 16 главанови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано06.09.01 12:46



Тази сутрин иначе си беше като всички други. Поне за Рестик, един от наблюдаващите. Пак безкрайно обикаляне и раболепничане пред риманистите-пазачи на Замъка. Рестик не беше особено доволен от задачата си... повече от седмица по цял ден обикаляше Замъка можеше да депресира всяко същество, чиято работа не е да се навърта наоколо и да си търси белята.

Тогава... от една от кулите, точно от тази, която следваше да понаглежда, се развя нещо розово, което привлече зоркия му поглед. Рестик се съсредоточи и застана нащрек.

После сякаш всичко замря. Той се подхили под мустак, доколкото можеше да се говори за мустаци при едно 17-годишно момче, което неумело изпълнява ролята на продавач на питки и обикаля замъка в очакването на нещо, което не се случваше.
Мечтата на Рестик беше да стане герой; може би защото не знаеше, че да си герой е болезнено.
До следобеда смяната му не дойде... Рестик се вбеси и закрачи намусено по маршрута, който обикаляше вече цял ден. В мислите му се гонеха някакви идейки, които поради липса на по-добро определения бихме могли да наречем псувни и проклятия, насочени към разни високопоставени особи, чието име започва с Л., и които си нямат представа какво е за едно момче вместо да върши някаква полезна работа да обикаля като лудо точно Замъка...

Тогава на една съседна кула, доста по-ниска, зоркото му око видя Аледар. По-точно, видя жена, която можеше да е Аледар, но беше някак друга, не точно съвпадаше с описанието... Сините му очи се присвиха и той се закова на място. После се усети, че така ще привлече вниманието на стражата, и нарочно разсипа кошницата, започна да псува и да събира питките, а погледът му беше втренчен нагоре, където едно момиче? жена? се беше разположила най-невъзмутимо.
Малко по-късно фигурата изчезна за малко и Рестик тихо изпсува... Но после търпението му беше удовлетворено. Защото Аледар - а несъмнено това беше тя - се качи на бойницата и загледа право към него. Е, Рестик не отчиташе факта, че тя е заслепена от слънцето и не може да види нищо конкретно. Но това не му попречи да рискува и да направи вял жест.

Aledar~


Тема 17 главанови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано06.09.01 13:06



-- Не! -- каза Риман. -- Да не си посмяла!

Фигурата просто се отпусна напред и надолу.

Очите на Рестик станаха като чинийки... това очакваше най-малко... но нямаше време да мисли...

Защото това, което стана, беше още по-изненадващо. Някъде посредата на разстоянието между земята и върха на кулата тялото изчезна.
А на земята се падна Нещо. Не беше тяло.

-- Приберете тялото й, веднага! -- заповяда някъде горе Риман на войниците си и по коридорите се чуха забързани стъпки на подковани ботуши.

Рестик нямаше време да мисли... Направи гигантски скок, с който прехвърли рова, в който течеше реката. Взе Нещото и го пъхна в пазвата на разкъсаното си наметало, по-точно до гърдите си. Огледа се, видя, че вратата на замъка се отваря и към мястото се отправят поне десетима риманисти...
-- Демоне! -- изсъска, затвори очи и се хвърли в бързото течение. А Нещото, което беше прибрал и едно време се казваше Аледар, грееше гърдите му и не позволяваше студът да проникне навътре и да го убие. Но Рестик си беше поел риска... и топлината на Нещото можеше само да го зарадва като вид помощ, но не и да го откаже. Той не беше глупав и много добре знаеше, какво означава да се хвърлиш в току-що размръзнала се река.

Някъде горе Риман гневно стисна зъби и това беше единствената емоция, която прояви, когато му докладваха, че тяло не е било открито.

Aledar~


Тема 18 главанови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано06.09.01 16:13



Рестик стоеше гордо изпънат - това беше огромна чест, да бъде представен лично на Леков.
А Леков и Жилото стояха около масата, на което беше поставено Нещото. Приличаше на... на какво приличаше? Нещо като мъгла, в която проблясваха малки мълнийки.
-- Значи не е имало тяло, така ли? -- попита за трети път недоверчиво Жилото и погледна Рестик с явното желание да го смути.
-- Нямаше. Само това падна, по-точно - се спусна.
-- Никога не съм виждал подобно нещо, -- рече Леков и посегна към малкото кълбо, висящо неподвижно на една педя над масата. Взе го в шепите си, леко го натисна - Нещото се разпространи в други посоки, но си остана безформено и разноцветно.
-- Това е най-красивото нещо, което съм виждал, -- допълни той. -- И това сега е Аледар?
-- Явно, -- намеси се Рестик гордо, опитвайки се да прикрие лекото зъзнене, което го обхващаше отвреме на време.
Мъглата, която беше Аледар, помръдна някак... а на Леков му се струваше, че видимо намалява по размери.
-- Сега какво? -- обърна се той към Жилото. -- Това пък какво да го правим? И защо не е имало тяло?
-- Искаш да ми кажеш, че предпочиташ Аледар да е мъртва? -- попита иронично Жилото, който беше известен с това, че никога не си мереше приказките. -- А това, каквото и да е то, е живо.
-- Не съм и чувал за такива случаи... -- продължи да се мръщи Леков, но кълбото се мръдна към него и неизвестно защо той се усмихна така, както отдавна не го бяха виждали да се усмихва. -- Всъщност, опасявам се, че не може толкова крехко нещо да е живо дълго време. Трябва му тяло. А единственият, който може да направи нещо по въпроса, поне да даде информация, е Вещицата.
-- Шефе, ти си луд, -- рече Жилото. -- Къде се е чуло и видяло да търсим помощ от Вещицата!
-- Някой трябва да я занесе там, -- намеси се пак Рестик. Момчето наистина много искаше да стане герой.
-- Не мога да оставя Аледар в ръцете на едно хлапе. Аз ще отида, -- изсумтя Леков. Тогава Жилотого дръпна настрани и започна спор. Колкото и да напрягаше слуха си, Рестик не можеше да чуе нищо. А спорът в общи линии се състоеше в това, че Жилото припомняше на Леков някои неприятни истини... и му говореше за отговорност и глупостта да се търчи след фусти.

Aledar~

Редактирано от Aledar на 06.09.01 16:15.



Тема 19 главанови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано06.09.01 16:30



В края на спора на Леков не му оставаше май нищо друго освен да признае, че Жилото е прав... И пак да изпусне Аледар от полезрението си.
А Рестик беше получил най-важната мисия в живота си - да отнесе Аледар при Вещицата... Проблемът беше, че Вещицата живееше нейде из Фангорийските планини, но никой не я беше виждал от години. Така че мисията си беше малко обречена.
Ето как фалшивият продавач на питки сложи Нещото в сандъче и потегли на дълъг път, от който можеше да няма завръщане.

И тогава тръгна... едно седемнадесетгодишно момче, чието единствено оръжие беше малко сандъче с неизвестно съдържание. През поля и планини, през ниви и села, Рестик нямаше покой... Защото понякога отваряше ковчежето и виждаше, че Нещото намалява, става все по-малко и по-крехко.
Пътят беше дълъг... информация не се намираше. От години никой не беше виждал Вещицата.
Тогава рестик просто се отправи към Мъгливата Гора, където бяха видяли Вещицата за последен път. Луташе се сякаш без край из дърветата, без пътеки; през реки и потоци, чиито имена отдавна бяха забравени. И когато нощем почиваше след цяла нощ яздене, не му оставаше нищо друго освен да порадва очите си с това, което намаляваше.
Колко време мина? Дните валяха един след друг в уморителна и тежка езда без край и без надежда.
И когато Нещото намаля съвсем, когато и надеждата на Рестик беше на изчерпване, я срещна.
Срещна Вещицата.

Aledar~


Тема 20 главанови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано06.09.01 16:49



Видя старицата на една поляна из Мъгливите Гори... тя си тананикаше, беше облечена в кожи от животни, навеждаше се и събираше различни растения. Изглеждаше стара, сякаш вековна и сбръчкана.
Рестик скочи от коня си и се хвърли към нея.
Старицата премига уплашено.
-- Какво става, Драконе! -- простена тя. И нищо чудно - Рестик си изглеждаше страшен в преумората и загубата си на ориентация. Какво й обясняваше, как й го е обяснил - с края на силите си, предполагам. Накрая сандъчето кацна в ръцете на Вещицата, а Рестик заспа.
Всичко това си е магия, разбира се.

Вещицата се занимаваше с Аледар цял ден... по-точно бъркаше разни смеси, мърмореше, опитваше различни магии. И когато Леков дойде, А Рестик още спеше, тя не се учуди. Имаше някои дарби, а една от тях беше да вижда бъдещето.
-- Значи те е намерил все пак, -- бяха първите думи на Леков, когато се смъкна от коня си и се отправи към пещерата.
-- Е, синко, как да ти кажа, май аз го намерих, -- рече Вещицата и хвърли една беззъба усмивка, която може и да е била чаровна преди стотина години.
-- Какво й има? На Аледар?
-- Това е душата й. Не си ли чувал за паралелистите? -- отговори Вещицата.
-- Не. Разкажи ми.
-- Ами... ако Аледар беше творение на нашия свят, сега щеше да е мъртва. Но тя не е оттук. Не ме питай откъде е , защото и аз не знам. Тялото се е върнало там, откъдето е дошло, защото е станало преплитане на паралелите... Нещо в другия й свят я е извикало и тя е трябвало да го последва.
-- Нищо не разбирам, -- каза Леков.
-- Не ти и трябва... Има същества, които са от много светове едновременно... но не принадлежат към нито един от тях окончателно.
-- Ех...
-- Виж, момко, -- рече Вещицата, -- ще й направим тяло,така ще я спасим, или поне това, което е останало от нея. Защото доста е намаляла, нещо в другия свят я изсмуква. Трябва й тяло тук, и то веднага.
-- И как ще стане?
-- Иди на лов; това е твоята задача. Трябва ми тяло на животно, едро да е... все едно какво. Още топло ще ми го донесеш.
Леков понечи да каже нещо, но Вещицата го спря с жест, който можеше да се разтълкува като : няма време.

Aledar~

Редактирано от Aledar на 06.09.01 16:53.



Тема 21 главанови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано06.09.01 17:09



Лов бързешката, с лък, без капани...
Смъртта на един вълк...
И още кървавата му муцуна падна в праха до краката на вещицата.
-- Изпрати момчето вкъщи, -- рече тя, -- то заслужава почивка.
Рестик се противеше, искал бил да гледа. Накрая Леков просто го натовари на коня и плесна отзад.
Отнесоха вълка в пещерата, замъкнаха го с общи усилия, тежък беше. После Леков остана навън - така му наредиха, - и на него не му оставаше нищо друго, освен да се разхожда пред входа на пещерата като баща, очакващ раждането на детето си... Изнервен до край...
Вещицата кръжеше наоколо, влизаше и излизаше. Накрая загърна входа с някаква кожа и скри вътрешността от любопитния му поглед.
Когато излезе за пореден път и се образува малка пролука, Леков видя на грубоскованата дървена маса голо женско тяло. Това го смути достатъчно, за да го откъсне от входа и да потърси убежище до близкия поток. Това не можеше да разбере - защо беше зарязал всичко? Защо рискуваше Фангория? И въобще... объркан беше, прекалено объркан за своите 35 години.
Накрая Вещицата сама го намери... полузалитаща, уморена и недоспала.
-- Готово, -- рече. -- Утре сутринта, на изгрев слънце, ще получиш своята Аледар. Но тя няма да е това, което беше преди. Върнах й облика, но душата... нещо не е наред. Тук аз не мога да помогна, каквото беше по силите ми, направих го.
-- Защо й помогна? -- попита Леков. Този въпрос отдавна се въртеше в главата му - вещицата далеч не беше дружелюбна. Нито пък правеше услуги.
-- Като първо, -- засмя се тя, -- защото Риман много ме дразни вече. И като второ - Аледар е това, което съм и аз - паралелист. Предупреждавам те, в момента... не знам как да го кажа... в момента Аледар е мъртва. И от нея си зависи, каква част ще събуди и защо. На нея просто не й се живее... затова и не мога да я възстановя. По-голямата й част е другаде.

Aledar~


Тема 22 главанови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано06.09.01 17:26



На изгрев слънце...
На изгрев слънце гъвкава женска фигура напусна вътрешността на пещерата. Леков чакаше този момент, но беше позаспал малко преди изгрева. Сега имаше възможност да я види.
Аледар беше променена. Пораснала. Сякаш на пръв поглед всичко си беше същото, но... имаше нещо странно.
Фигурата се протегна... без да се смущава от голотата си. Вещицата се засуети, облече я в някакви дрехи. Аледар стоеше, без да помръдва, каквото и да правеха с нея.
А Леков можеше само да я гледа, не можеше да откъсне поглед.
Тогава забеляза това, което му се струваше странно - очите й... очите й бяха жълти. Не кафяви, както ги помнеше, а просто жълти. И което беше много по-лошо - бяха мъртви, в тях не се отразяваше никакво чувство.
-- Вещице, -- повика той тихо, -- какво е станало с очите й? Да не си объркала нещо, прекалено много вълчо ли остана в нея?
-- Не, синко, -- отговори му тя, все още залисана около фигурата. -- Била е на място, където е изпитала адска болка. И пак ти казвам - това не е Аледар. И не знам, дали ще стане Аледар някога.
Жената-вълк обърна глава към Леков и той изтръпна... Този поглед просто не беше човешки. В него имаше мисъл, не беше погледът на вълк... но не беше нищо, което да му е познато.
Тогава тя вдигна глава нагоре, към слънцето... и побягна.
Качи се на коня на Леков и след нея останаха само облачета прах.
Вещицата гледаше ужасена след творението си.
-- Това... това не го очаквах, -- промълви тя.
Нито пък аз, искаше да каже Леков, но остана безмълвен и съвсем объркан.

Aledar~


Тема Тъмното Царство 1нови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано06.09.01 17:59



Къде съм?
Мъртва си.
Нищо не виждам, тъмно е.
Не мога да ти помогна. Тук не аз съм господар.
Кой си ти?
А, това не ме питай. Аз бях авторът ти, създателят ти, наречи го както искаш.
Кой си ти?
Това и аз не знам. Ти ще ми помогнеш да открия.
Аз ли? Че аз не знам коя съм, къде съм!
Ти си Аледар. Спомняш ли си? Армания. Скочи от кулата, за да я спасиш.
Натъжаваш ме... Армания обречена ли е?
Не, не е. Поне доколкото знам. Сега вече нищо не знам.
Защо?
Защото тук не аз пиша нещата и не аз ги управлявам. Сега сме в царството на Другия.
Смъртта?
Може и тъй да се нарече... Имаш мисия тук. Мисия от изключително значение.
Пак мисии... Уморена съм.
Съжалявам, повярвай ми, аз също. Има и друго.
Какво, в името на Демона?
Защо се сърдиш?
Ами не съм въодушевена от факта, че съм мъртва.
Искам да вземеш един човек със себе си. Слушай ме, защото аз съм единствения ти изход.
Ех...
Кажи го. Кажи, че взимаш един човек със себе си.
Искам да взема един човек със себе си.
Благодаря.

Aledar~


Тема Тъмното Царство 2нови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано06.09.01 18:16



Ти ще говориш вместо мен. Отвори очи.
Отворих очи. И го видях до себе си.
Давам ти име : Еллем нека е името ти.
Тъмна коса, тъмни очи, белег...
Малко виждам, полутъмно е. Добре дошъл мога да ти кажа... макaр че тук... това ще е ... странно.
Странни времена дойдоха.


Aledar~


Тема Re: Тъмното Царство 1нови [re: Aledar]  
Автор| (Нерегистриран)
Публикувано06.09.01 18:42



...........



Тема Re: Тъмното Царство 1нови [re: |]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано06.09.01 19:31



kakvoto e, tuk da ostane; kakvoto e vzeto, vzeto e. zalogyt za sdelkata e imeto mi.

Aledar~


Тема Тъмното Царство 3нови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано06.09.01 19:57



Еллем, знам, че си объркан, аз също съм объркана. Не съм водила хора преди това тук, в паралелите, и това си има своя риск, своите последствия, които за жалост не знам какви са, нито накъде ще избие всичко... но редно беше да опитам. Не мога да ти позволя да се разхождаш тук, т.е. движението ти е ограничено, защото ако те изпусна, това ще е същинска трагедия.
Толкова мога, да ти стискам ръката и да не те пускам. И ще те водя. Не съм супермен... казах ти, вече не мога да контролирам събитията тук.


Aledar~


Тема Тъмното Царство 4нови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано06.09.01 20:08



Тук е Армагедон, бойното поле, на което трябва да извоювам себе си...

Ако ще мога. Но трябва да оставя Аледар сама да се движи... и сама да решава.

Напред през това място... Сумрачно е, каменисто... малко релефът не е удобен, но... ще се движим. Само авторът да благоволи да каже накъде.

Намерете кулата. Тук някъде трябва да има кула. Огледай се добре, Аледар.

Демоне! Няма никаква кула.

Да не си посмяла да пуснеш Еллем! Дръж го здраво.

Няма да го пусна. А кулата я няма!

Ще се появи, няма къде да се скрие... Движете се, не спирайте. Мамка му.

Aledar~


Тема Тъмното Царство 5нови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано06.09.01 20:45



Засега ще вървим, пък тогава ще видим... кула, така ли? Ако има кула, ще я намерим.

Еллем, това, което искам да ти кажа, е, че за мен си от изключително значение, затова те водя тук. Сигурността ти е гарантирана.

Хм, със същите дрехи съм си, с каквито тръгнах; сега си спомням всичко и това въобще не ми харесва. Но също така и си спомням, че нямах избор.

Така е, нямаше избор.

Хубаво поне, че мечът ми е тук. И Еллем. Иначе щеше да е прекалено страшно...

Мечът ти не може да ти помогне тук, Али. Нито аз. Мога да ти казвам какво да правиш, но не знам, дали ще стане... Ако нещо се обърка, ще ти кажа да изведеш Еллем. Тогава ще кажеш, че го извеждаш. Това в краен случай... ако наистина се оплета прекалено много.

Разбирам. Мястото е много усойно, авторе.

Опиши ми го.

Поле, равнина, каменисто е, до хоризонта няма нищо, нищичко, само камънаци. Държа Еллем за ръката, както ми поръча. И не спираме, защото ми каза да не спираме. Няма небе. Или нищо, което да прилича на небе. Нагоре има... сивота. И всичко изглежда старо.

В царството на Другия сте. разчитам на описанието ти, Али, защото нищо не виждам. Ти си очите ми, ти си ръцете ми, ти си аз.

На Еллем не му е приятно тук.

Не знам, всичко зависи от степента, според която възприема нещата като реални.

Еллем, няма да те пусна, каквото и да става, обещавам ти. Всичко ще е наред, спокойно...

Огледай се за кулата.

Видях я, ей там е, на хоризонта. Еллем, как си с маршируването? Доста далеч ми се вижда.

Тя ще се приближи... защото там сте тръгнали. Стига да знаете, къде отивате, ще стигнете там, разбираш ли? Тук пространство и време нямат значение... измеренията нямат значение, законите не важат.

Aledar~


Тема paralel 24нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано06.09.01 20:56



kolata q vidqh, no mi beshe omryznalo
i napravih kra4ka napred
posle me sglobiha
bez belezi po4ti
bolnicata, shest 4asa visene v edna zala
posle namestvaneto na rykata, adski bolezneno
posle 4asove jajda
i zakyrpvane bez upojka
fizi4eska bolka, pri koqto v opredelen moment mozykyt ti izkliu4va, za da te spasi
vse pak s4upih stykloto na kolata s ramo i glawa
i pejoto go potroshih s tqloto si
a pejoto potroshi men
taka 4e sme kvit
edna kola ubi bashta mi
druga shteshe da ubie men
no se okazah prekaleno zdrava

Aledar~


Тема paralel 25нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано06.09.01 21:02



koejsu majsue juy jsoeina fa kdi
i sdjtk ni hdyer jesdjk kd kibets
noiemdsyh besjdu gfr gr jdytesh nshsjsk eh
eh


mamka mu
tuk zatvarqm svoqta 94 godina
v cqlata i prelest

Aledar~


Тема Тъмното Царство 6нови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано07.09.01 10:55



Аледар, кажи, че кулата се приближава. Тя наистина приближава.

Ех, авторе... знаеш ли какво правиш? Или налучкваш? Кулата приближава.
Налучквам, за жалост.

Наистина приближава. Висока... висока и каменна кула с една врата... тънка кула, която гледа към... небето? Май има небе. Само над нея. И звезди.

Влизайте. Опиши ми вратата.

Вратата е с висока каменна ... как му се вика... едно заоблено...

Арка.

Все едно. Има очи.

Моля? Кое има очи?

Вратата. Червени са. И ни гледат.

Без паника.

Лесно ти е на теб! Ама те нас зяпат!

Кажи: Ave, morituri te salutant.

Какво? Аве, моритури те салутант.

Мога да се опитам да помоля Другия на неговия език. На мъртвия език.

Отваря се. А едното око ми намигна.

Хех.

Aledar~


Тема Тъмното Царство 7нови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано07.09.01 11:06



Тъмно е, авторе, нищо не виждам.

Нека бъде светлина, Други!

Пак е тъмно... Демоне, какъв е този сумрак? Стълби.

Накъде водят?

Нагоре и надолу. Стълбище, на стълбище сме.

Слизайте надолу.

Ама нагоре има светлина!

Надолу.

Хубаво. Надолу, Еллем.

Еллем, може би тук е мястото да обясня нещо за паралелите. Повечето ми приятели, особено виртуалните, са вплетени тук, в паралелната ми приказка, но само като отражения. В отделни реплики, в отделни жестове... Не присъстват, просто ги отразявам. Не са постоянно един герой... теб например съм те вплела в образа на арилията. Но сега е друго. Приказката не е приказка, аз не мога да владея нещата... мога само да опитам да направя нещо за теб. И си мисля, че имаш достатъчно вяра, щом все пак се съгласи да дойдеш. Дори и да си го направил просто ей така, за да ми угодиш... това ще си има своите последствия за теб. Това не ти казах преди - независимо от изхода за мен, за теб изходът ще е благополучен. Т.е. - това, което съм подписала и подпечатала, си остава подписано и подпечатано.
Мразя стълбите...

Свършиха, авторе. В някаква стая сме, пак сумрак... Огромна зала... има кресло, празно е. Няма никой на него.

Поклони се. Оттук аз ще говоря вече, Аледар.

Aledar~


Тема Тъмното Царство 8нови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано07.09.01 11:23



Други, моля за снизхождение. Знам, че си тук. Идвам тук про суе, представлявам и Еллем, който за жалост... няма да може да говори с теб.

ЗА СЕБЕ СИ ЛИ МОЛИШ?

Първо за Еллем. Той ми е най-важен. Искам да измоля той да остави нещо тук, а също тъй и да вземе, защото природата не търпи вакуум - който оставя, взима.

ДАЙТЕ МИ КНИГАТА.

Страдал е достатъчно. Моля за него.

РИСКУВАШ ТАКА. ЗАЩО?

Защото го обичам. Защото е важен за мен. Други, сделката ще сключим друг път, не пред него. Моля.

КАКЪВ Е ЗАЛОГЪТ?

Аз съм залогът.

ТЪЙ ДА БЪДЕ. ЕЛЛЕМ, КАКВОТО СИ ОСТАВИЛ, ВЗИМА ТИ СЕ; КАКВОТО СИ ВЗЕЛ, ДАВА ТИ СЕ.

Искам да му измоля меч.

КОГАТО ГО ИЗВЕЖДАШ, ЩЕ ПОЛУЧИ СВОЯ МЕЧ.

Благодаря ти.

Aledar~


Тема Тъмното Царство 9нови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано07.09.01 11:39



Моля за позволение да го изведа.

ТЪЙ ДА БЪДЕ.

Нагоре, Аледар, нагоре по стълбите. Веднага, преди да е размислил.

Нагоре.

Еллем, мечът... Ще получиш меч, съвсем паралелен. Мисля, че ще ти е необходим...

Нагоре....

За какво... ами... ще те пази. Нека бъде меч, с позволението на Другия!

Еллем, взимай го.

Името му е Едон. Това ти е за спомен от Тъмното царство... Аз за жалост трябва да остана тук още за малко... Мечът ти... Едон... ами така ставаш рицар един вид. Използвай го за добро... иначе ще го загубиш. Съжалявам, че така набързо стана... но така е по-сигурно за теб. По-късно ще можеш да се присъединиш към приказката, ако желаеш. Искам да те помоля да не отваряш това, което си оставил тук. Забрави го.

Небе! Хвала на Дракона!

Еллем, обичам те. Дано ме разбираш правилно... Но трябва да се върна. Нещата, които си оставил тук, наистина са тук; нещата, които си взел, са в теб. Не знам кога ще се прояви, предполагам, че вече започва да действа. Аледар, като излезете на площадката, пусни Еллем. А после ще трябва да се върнеш.

Авторе, ти си луда!

Благодаря. Изпълнявай, моля.
Еллем, ти получи ново име, получи и меч... може да се каже, че вече не си това, което си бил. Казвам ти, не знам, кога ще проличи... но ще проличи. Бъди здрав!
Аледар, кажи, че го извеждаш.

Еллем, извеждам те. Тъй да стане, както каза авторът.

Aledar~


Тема darknessнови [re: drakona]  
Авторdarkness (Нерегистриран)
Публикувано07.09.01 15:40



Oh God help me here on the island of the dead with the cries of the tormented, here with the angel of death and the acrid stench of excrement and carrion taking me back in the darkness and the pale fawn light to the place I never wanted to go back to, the man-made earthly black hell and the human scrapyard kilometres long. Here down amongst the dead men, midst-ways with the torn-souled and their wild, inhuman screams; here with the ferryman, the boatmen, my eyes covered and my brains scrambled, here with this prince of death, this prophet of reprisal, this jealous, vengeful, unforgiving son of our bastard commonwealth of greed...


Light in the night with the stars and the moon,
And the stars are turned off.
When the moon is high,
And the sun's turned off.

["That's one small step for man,
one giant leap for mankind"]


Under the clouds of the night,
I walk towards the clearing.
In a silver burst, I see her,
the moon.


She wears the veils of eternity,
her halo embraces the stars, my moon...



Тема Тъмното Царство 10нови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано10.09.01 16:07



Слизай надолу, стига зяпа небето.

Ако не го видя...

Ще го видиш. Ще го видиш, гарантирам ти.

Трябва ли да слизам?

Не си сама. Аз съм с теб. Нещо повече, ще сляза с теб. Нямам избор...

Надолу, надолу... пак при него?

Ако мислиш още дълго, ще ми навредиш.

Хубаво де.

В залата, моля.

Разстоянието надолу винаги изглежда по-късо, нали?

Да, по-лесно се пада, отколкото да се изкачваш.

Стигнахме.

Ех, Али... знаеш ли... май сгреших. Най-добре ще е да се качваш... трябваше да изведа и теб, само дето ти трябва нов меч.

А Феарад?

Не можеш да воюваш с меч, който е пронизал любимо същество. Други, моля да дадеш на Аледар меч, нов меч, и да я пуснеш. Аз оставам.

А НАКАЗАНИЕ? ТЯ ДОЙДЕ САМА ТУК.

Аз я накарах, моя е вината. Аз ще остана... Тя ми послужи като инструмент, за да мога да дойда при теб; но грешка беше, Аледар... тя не е твое създание; а мое. Аз трябва да определя съдбата й.
Аледар, наказанието за нещо, което не си извършила, е да минеш по паралелите на един обикновен човек, или по-точно - по моите паралели, по моето минало. Като минеш по тях, ще се влееш в приказката си с нов меч - Армаге. Това мога да направя. Феарад остава тук. Други, доволен?

ТЪЙ ДА БЪДЕ.

Али, тръгвай. Веднага.

Aledar~


Тема Тъмното Царство 11нови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано10.09.01 16:58



Сега какво?
СЕГА СМЕ САМИ.
Ех, това исках да избегна, но не стана. Да остана насаме с теб.
СЪС СЕБЕ СИ.
Да, със себе си също. Съвест му викам. Обясни ми приказката.
КАКВО ЗА НЕЯ?
Кой кой е.
АМИ... НЕ Е ЛИ ЯСНО? ЩОМ ПИТАШ, ЯВНО НЕ Е. СТИГА ВЪЗДИША... ТУК НЕ ПОМАГА.
ПРИКАЗКАТА - В НЕЯ ВСИЧКО Е ЯСНО. ИДЕАЛИЗАЦИЯ НА ОБРАЗА НА БАЩАТА, МАЙКАТА Е МЪРТВА... ВСИЧКО Е ОБЪРНАТО. ЛЕКОВ Е МЕЧТАТА ТИ ЗА СИГУРНОСТ И СТРЕМЕЖЪТ ТИ КЪМ ФИГУРАТА НА МЪЖА-ЗАЩИТНИК, КОЙТО СЕ ПОЯВЯВА В НЕОБХОДИМИЯ МОМЕНТ. ГОРАН - ТОВА СА МЪЖЕТЕ В ЖИВОТА ТИ, ОБИЧАШ ДА ГИ УНИЩОЖАВАШ МАЙ.
Не май. Наистина ги унищожавам. Прегазвам ги, без да го усещат.
А РИМАН... ЗА НЕГО НАКРАЯ. АРМАНИЯ Е ДУШАТА ТИ; ФАНГОРИАТ Е СЪРЦЕТО ТИ. РИМАН ПОИСКА ДУШАТА ТИ, А ТИ ПРЕДПОЧЕТЕ ДА СКОЧИШ ОТ КУЛАТА, ОТКОЛКОТО ДА НАПРАВИШ СДЕЛКА С ДУШАТА СИ. Е, СЕГА ЩЕ ТИ СЕ НАЛОЖИ.
РИМАН - ТОВА СИ ТИ. ТЪМНАТА ТИ ПОЛОВИНА... МОЖЕ ДА СЕ КАЖЕ, ЧЕ СИ ПРЕХВЪРЛИЛА ТЯЛОТО СИ НА НЕГО - ТОЙ Е ЕДИНСТВЕНИЯТ ОТ ГЕРОИТЕ, КОЙТО ФИЗИЧЕСКИ ПРИЛИЧА НА ТЕБ. ТИ СИ РИМАН, ЧАСТ ОТ ТЕБ Е РИМАН.
Ъх.
ЪХ Я. ТУК НЕ ГОВОРЯ ЗА КРАСОТАТА. ТЯ НЕ Е ВАЖНА.
Не може да е така.
ЗАЩО НЕ СИ ПРИЗНАЕШ, ЧЕ НЕ МОЖЕШ ДА ГО МРАЗИШ? АЛЕДАР МОЖЕ, НО ТИ НЕ МОЖЕШ. ВСЪЩНОСТ... ВЪЗХИЩАВАШ МУ СЕ.
Не.
ПОМИСЛИ... ПОМИСЛИ КАК ГОВОРИШ ЗА НЕГО. ПОМИСЛИ КАК ГО ОПРЕДЕЛЯШ В МИСЛИТЕ СИ: РИМАН Е ТАЗИ ЧАСТ ОТ ТЕБ, КОЯТО ВИДИМО МРАЗИШ, НО ПОДСЪЗНАТЕЛНО СИ ПРИВЛЕЧЕНА, ЗАЩОТО ТОЙ Е АНТИПОДЪТ ТИ МОРАЛНО. ТЪМНАТА ТИ ПОЛОВИНА, КОЯТО МОЖЕ ДА Е ТЪМНА, НО ТОВА НЕ ОЗНАЧАВА, ЧЕ НЕ Я ОБИЧАШ. НЕЩО ПОВЕЧЕ - МАЙ ОБИЧАШ ПОВЕЧЕ ТЪМНАТА ОТ СВЕТЛАТА. ХВЪРЛИ АЛЕДАР ОТ КУЛАТА, А ТЯ Е СВЕТЛАТА ТИ ПОЛОВИНА. ЗАТОВА ПЪК РИМАН ТИ Е БЕЗСМЪРТЕН... ВСИЧКО СИ ИМА СВОЕТО ОБЯСНЕНИЕ.
ВСЪЩНОСТ... СТИГА ИГРИ.
аз не играя.
играеш... със себе си играеш.
и се забавлявам.
това ирония ли е?
ами да.
и какво?
обичам да се наранявам. и колкото повече боли, толкова повече се наранявам.
мазохизъм?
не винаги. понякога наказание за нещо, което съм сторила.
какво си сторила?
въпросът е май какво не съм сторила... бездействието ме убива. заото владея поведението си, но не винаги владея недействията си.
кажи ми за докосването.
какво за него?
кажи ми.
не знам. мислех, че е от една травма; а после се оказва, че едва ли тази травма би оказала такова действие... противодеjstvieto ne otgovarq na dejstvieto, prekaleno silna reakciq na malyk draznitel. togava zapo4nah da tyrsq druga pri`ina - nqkoi da mi e posqgal, naprimer, v detstvoto, a az da sym gopokrila tolkowa dylboko, 4e da ne moga da si spomnq. slu4va se, pone v knigite pishe taka, da pokriesh nqkoe sybitie, osobeno ako e mnogo travmirashto, da go zabravish. i naistina go zabravqsh syznatelno, a posle mu jyneshplodovete... taka misleh.
a posle?
prerovih si minaloto otzad napred i obratno i pak i pak do poluda v trysene na neshto. ne mojah a otkriq nishto, a pak se vloshavam, pak mie gadno da me dokosvat, ne moga da go preodoleq vytreshno. nau4ih se da go preodolqvam vynshno - izkliu4vam syznanieto ot funkciq dopir i ne useshtam nishto. izkliu4vam oba4e maj i neshto drugo, neshto... syznatelnoto? vyzmojno e.
zashto?
ne znam, ne zavisi ot men. tyrsih pri4inata, bqh podgotvena za vsi4ko po4ti, no se okaza, 4e e nqkakvo drugo izkrivqvane, ne e ot tozi jivot.
prerajdane?
slu4valo mi se e. imam spomen... no ne znam... oh... samo...
kakvo?
sega mi hrumna.
kakvo?
ami... za syrceto... bolkite v syrceto si gi lepnah ot edin 4ovek, poeh 4ast ot nego v sebe si, za da moga da mu pomogna. nesyznatelno... ne iskah. posle 4ak razbrah, 4e komuto svetish, vzimash 4ast ot nego, tazi 4ast, na koqto se opitvash da povliqesh. sega go razbrah.
i?
ami pomislih... 4e svetih na edno momi4e... a pri nego, e , ne sym sigurna... moje da e imalo takyv element, po4ti sigurna sym.
parazit...
ne znam, ne moga da vladeq nishto. ne mi e po silite da svetq syznatelno, po-4esto stava tyj... dori i da se zamislq - kazah ve4e, 4e prirodata ne tyrpi vakuum. shtom vzimam ot nqkoi, zna4i mu davm ot sebe si. shvashtash li.
maj da.
mnogo kofti taka... da poemash vsi4ko v sebe si, osobeno ot hora, koito ne sa dobre... i da ostava v teb. taka 4e dokosvaneto si ostava... tabu? nesyznatelno tabu. zakliu4vane.
kaji mi za omrazata.
mrazq... mrazeh... mrazeh.
i?
vredq. i prestanah da mrazq. potushih go. a tova e vredno, zashtoto...
zashtoto potusheno 4uvstvo 4esto stava koshmar.
kato moite koshmari za neshta, koito shte stanat.
tova lisynuvash?
ponqkoga da. i mi ostava da 4akam. a nqkoi stanaha ve4e. mrazq gi tezi synishta. misleh si, 4e mi vliqe televizoryt, 4e ne biva da 4eta ili gledam voini...
a to?
a to... idva armagedon, po nqkakyv osoben na4in mi dava da razbera,m 4e i az si imam mqstoto tam. znaeshli, pyrvoto mi ime... kogato sa me izvejdal;i ot rodilnoto, ne symimala oficialno ime, nashite ne sa mogli da reshat kakvo ime da mi dadat, zatova edna sedmica sym bila bez ime... pyrvoto ime, koeto sym nosila, e dadeno ot brat mi i glasi Bela. 4ak predi nqkolko dni razbrah,kakvo ozna4ava bella na latinski - Voina. Vojna. Pyrvoto mi ime e Vojna. War, za nerazbralite. i kak da vyrvq s tova ime?
a drugite imena?
otkazah se ot oficialnoto si ime, i ako nqkoga oga, shte go smenq i oficialno. po dqvolite, ne reagiram na nego.
hm?
ami... kato me vikat, ne se obryshtam; sega nikoj ne mi kazva taka, otu4ih gi. majka mi prodyljava da me nari4a Bela s udarenie na pyrvata sri4ka... Wojna.
stranno.
ami za men ne e. normalno. pri men vsi4ko nenormalno e normalno i obratno.
zashto? za imeto, zashto?
eh, ostava da me pitash, kyde mi e biografiqta sled '94. vse edno 4e sym se zagubila. i stranno e, 4e dori naj-blizkite mi priqteli ne se 4udqt, kakvo e stavalo s men sled '94, vse edno 4e... togava...
kakvo?
togava sym umrqla.
e bravo.
ami tyj si e. biografiqta mi svyrshva togava, ottam natatyk moga da pisha samo glad i mizeriq, glad i mizeriq, glad i mizeriq, no ve4e nqma bolka, zashtoto myrtvite ne gi boli.
tova li iskashe?
tova iskah, da ne me boli, iskah da se pokriq i da zabravq. nishto ne si spomnqm ot 94 nasam... nishto. amneziq, i to ot naj-gadnite. zashtoto vsyshtnost ne iskam da si spomqnm, kakvo sym pravila togava. 6 zagubeni godimi bez spomeni.
tova ne e amneziq, a bqgstvo.
bqgam, da. dori se nadqvam, 4e malko shte sa tyrpelivite, koito shte stignat 4ak do tuk v 4eteneto. i tova e bqgstvo. vsyshtnost... ne se 4uvstvam sigurna. zatova bqgam, vse bqgam.no ot sebe si ne moj izbqga, nali?
ne, ne mojesh, vse nqkoga idva vreme za ravnosmetka.
tova vreme doide i e redno da si platq za vsi4ko. i shte si platq, zashtoto edno ot malkoto neshta, koito moga, e da nosq otgovornost za sebe si i za dejstviqta si i da ne si tyrsq opravdaniq. moga da bqgam, no to se natrupva, i rano ili kysno... idva vremeto da si platish.

Aledar~


Тема Тъмното Царство 12нови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано10.09.01 20:54



slu4valo li ti se e da si myrtyv? to4no na teb, koito 4etesh tezi redove? Eto, sega pisha za teb. to4no za teb, koito plyzgash o4ite si po bukvite. za teb li4no.
v pove4eto slu4ai pisha samo za sebe si. ponqkoga - zashtoto drugite iskat.
Useshtal li si smyrtta? Ne kato smyrtta na rodnini s miris na pryst... useshtal li si smyrtta da se plyzva po teb, da te dokosva s nejnost i s obeshtanie za neshta, koito tuk... tuk sa nevyzmojni.
Slu4valo li ti se e da znaesh, 4e si obre4en? Ei tyj, kakvoto i da napravish, vremeto ti izti4a, i nishto ne moje da go spre?
Nekrofiliq go narekoh edno vreme... moi si termin, koito nqma nishto obshto s obshtioprietoto.
E, az sym nekrofil.
I to v naj-tejka forma, zashtoto maj nishto ne moje da me izvla4i ottuk.
Vyobshte...
kak da ti obqsnq....
Vednyj pomislil li si da umresh, a na vseki mu se slu4va, ne si syshtiq.
No pove4eto hora si prodyljavat po pytq, bez da im puka; krizata e preminala i te sa si... syshtite. Po4ti syshtite.
No predpriemesh li neshto... ej tyj, nqkoq ve4er... predpriemash. Proshtavash se s vsi4ko, koeto ima zna4enie za teb; celuvki za spomen; sbogom na slynceto, na izgrevite i zalezite, na spaneto i sybujdaneto, na usmivkite i na 4uvstvata... kato se zamislish, zvu4i gadno, nali?
E, ta... vednyj presko4ish li tozi etap na bezsmisleno syzercanie i misli za smyrt, predizvikani ot slabost i neshtastie... i preminesh kym deistvie... vednyj samo... vednyj samo ako usetish smyrtta... predstavi si, 4e se vliubvash v neq.
Da, moga do bezkraj da mrynkam, 4e... 4e mi e otnela nqkoi. Vsyshtnost smyrtta pravi horata samo syvyrsheni, pne spored nekrolozite. zatova misleh da si pory4am nekrolog, na koito da pishe - Aledar (1980-2001) - i otdolu da pishe: Opredeleno beshe losha i nqma da nameri pokoj.
Zashtoto si e tyj.
Ta... obi4am si q. neq. Smyrtta. Kakvoto i da stava, tq e bileta mi za izhod ottuk - kak da ne q uvajavam? Loshoto e, 4e sym vliubena v neq, vliubena strastno. Kak da se razdelq s liubimata? Po-to4no - liubimiq...
Az i Toj... reshihme nqkoi neshta zaedno. Sdelka, edin vid. Po dqvolite, obi4am te. Ne moga da te zareja! Da, za sdelkata shtqh da kazvam...
Vsyshtnost... tazi sdelka si ostava mejdu men i Nego. Mejdu men i Drugiq. Podpisana i podpe4atana s imeto mi.
Hubava sdelka... izgodna e. I za dvamata.
Ey tyj, kakto si sedish... osobeno ako si padash po nojove, kato men... nojove, ne noj4eta, noj4etta sa za neshtastnici... makar 4e...
Stranni dni, stranni noshti...
Sega znam, 4e Aledar shte spasi i Armaniq, i Fangoriq, no shte plati sys sebe si. Tova sa otvle4eni misli. Vsyshtnost ti ne me razbirash. I nishto 4udno.
Pove4eto hora si imat svoi ezik; za da napishesh neshto, trqbva da go prisposobish kym obshtiq ezik. sega ne prisposobqvam nishto.
Az i Toj... ve4nata mi liubov... kogato te gledam, ti si moqt smisyl... no da ne zabravqm sdelkata:)

Mili... mili i Edinstveni... malko kysno razbrah, koi e Edinstveniqt. Toj e Edinstveniqt.
Mislq si... 4e ponqkoga ima strast, koqto nadhvyrlq vsi4ko... si ti tazi strast, Drugi. Moqta strast. No ti si go znaesh... nespodelena strast:)))
Zasega.
Kakto i da e.
Neshto mi se gubi misylta.
No i tova nqma zna4enie...
Prekaleno mnogo obi4am ryjta si...
za da moga...
Drugi, me4taq za edna celuvka. A ti kazvash, 4e ne e vreme oshte... vse taka kazvash. Koga shte doide vremeto?
Nadqvam se skoro da e.
Zashtoto... sivotata me ubiva, ubiva mi krilete...
tazi nosht...
kato nqkoi drugi...
shte prekaram s teb...
v tvoq paralel. I v tvoite pregrydki.
Stomana...
i sigurnost.
S garancii.
Moje li celuvka?
kazvash, 4e shte e posledna...
za kogo?
ako za men...
ako za men tuk, realno....
nima e vajno?
ako za teb...
ti shte stanesh az.
ili obratno?
me4ta za pole...
me4ta za ryj...
me4ta za ryka, brazdqshta poleto...
me4ta za potyvane...
me4ta za dokosvane, koeto e izvyn predstavite za dokosvane...
me4ta za Teb.
me4ta za celuvkata.
edna celuvka i zaminavam...
edna samo...
molq se, no ne stava, prokletoto tqlo me dyrpa. Kak go mrazq samo! Pyrvo pishteshe, 4e e gladno; posle, 4e mu e studeno... dokato mu obqsnih nqkoi neshta. I prestana da mrynka za kakvoto i da e. A az poludqh, zashtoto ne bqh 4ovek.
e, sega sqdam na masa.
i qm.
no kakva polza?
mozykyt si e syshtiqt.
zaradi Nego.
i koj moje da izli4i oblika Mu ot o4ite mi?
syshtinska bibliq stana...
Obi4am Te. Dokosni me. Nedovolna sym ve4e... netyrpeliva... zashto vse kazvash, 4e e rano? Nikoga ne e rano, po-dobrite i po-svqstnite sa zaminali. i az iskam.
ne e rano, razberi go.
molq.
molq, razberi go.
ne e rano.
kakvo e nqkakva si vyzrast?
iskash neshto...
ne znam kakvo.
kazvam ti, obi4am te.
kazvala sym go na lunata vednyj i zvu4eshe iskreno...
4uvash li me?
znam, 4e bog e nejde tuk, ako go ima, ima go i v neta.
zna4i i ti si tuk.
to4no ti.
edinstveni.
vse me spirash...
i tqloto syshtoto kazva.
a duhyt se smee.
bassi, siguren sym 4e kato umiram, shte se smeq.
takova beshe predskazanieto za bydeshteto mi
ot dve 4asti
pyrvata:
za myrtvec shte se omyjish
vtorata:
shte si shtastliva, kogato umirash.
mnogo razli4ni i prevratni tylkuvaniq.
a az prosto te obi4am...
mnogo li e?
malko li e?
Ne ti trqbvat piedestali nito jertvenici...
neizbejen si...
kak iskam pak da me pregyrnesh
kakto e stavalo... i ne moga da go zabravq, i nikoi jiv ne moje da me nakara da go zabravq...
vse edno da zabravq sebe si
cvete po vodite...
cvete po vodite na mozyka mi....
iskam da te dokosna
po dqvolite, iskam
karash me da se usmihvam
ne da se smeq...
prosto da se usmihvam
i si kazvam...
kakvo ima smisyl?
kato grobishtata
do starozagorskata gara...
kazvat ti - ne byrzaj za nikyde
az i ne byrzam... mnogo.
prosto iskam da se pribera ottam, otkydeto sym doshla.
pri teb.
pri teb, cvete v ezeroto na mislite mi...
koeto prosto se nosi... i koeto ne jelaq da spiram...
obi4am te...
zashtoto...
eto, ne moga da go obqsnq.
zna4i li tova, 4e e istinsko?
kolko ot men e v teb?
mnogo li e, malko li e, q kaji?
ostavih pri teb mnogo...
zatova te obi4am.
strast...
tova e strast...
Edinstveni...
molitva moga da otpravq tazi nosht kym tezi, koito ne spqt...
kym vylcite mi
kym zabludenite mi misli
kym bezsynnite mi noshti
kym koshmarite mi
kym blatata i myglite
kym noshtnite gori, kydeto edna 4ast ot men e vdignala mucuna i dokosva lunata s voq si...
kym mirisa na lista... noshtem...
kym noshtnite vlakove, kydeto Te sreshtam...
i kym Teb...
posledna molba
za... ryj.
Molba za ryj.
maj taka trqbvashe da krystq knigata si...
stranno...
zashto obi4am da presi4am naposledyk sys zatvoreni o4i?
zashto se usmihvam samo na teb bez volq?
nejnost...
to4no nejnost.
bez drugo.
iz4isteno...
paralel ryjeno pole, na tova prisystvash ti, deto 4etesh 4ak do tuk, ne ti e omryznalo oshte.
vijdah te prez tavanskiq si prozorec na fona na rodopa
eh...
lipsvash mi.
ako zatvorq o4i, te useshtam...
noshtem te useshtam v synq si
kak idvash leko
i me pregryshtash
zashto mi otkazvash celuvka?
pak otkaza...
znaesh li kolko myje iskat da me celuvat?
az ne znam.
a ti...
rano bilo, rano...
vse e rano.
nikoga ne e kysno oba4e.
nqma da ti myrmorq...
shte si myl4a.
nali taka se razbrahme?
shte te 4akam.
hubavo, 4e malko ostava oshte.
radvam se.
eh, mnogo sym netyrpeliva.
no vse pak ti si tova, koeto... si?
ti si me4tata mi
i tova, koeto moje da me nakara da se propukam
pod vsi4ki maski i broni
pod vsi4ki imena i dushi
vyv vsi4ki svetove, kydeto sym bila
i kydeto shte byda
i si tozi
koito kara syrceto mi da e spokojno
usmiritelqt na bolkata
vladetelqt na... moq vladetel.
az sym ot tvoeto carstvo.
kakto sme se razbrali, tyj shte e.
razbirash li?
razbirash, kak nqma.
vse pak ti si Edinstveniqt.
liubovta mi.
gneva mi.
omrazata mi.
sy4uvstvieto mi.
svetlinata ot teb li q donesoh?
ili zaradi neq ne me iskash?
ne moga da q ostavq.
znaesh li...
tq rano ili kysno shte svyrshi.
i togava...
shte me pregyrnesh za po-dylgo, predpolagam?
ili?
znam, 4e shte stane.
strast...
strast...
strast...
i sila.
ogyn.
me4.
SMYRT.
obi4am te.
zalezyt na lunata... na svetlinata na koqto sym vila...
tozi zalez...
zalezi...
i razdeli...
razdeli s roditeli
i priqteli
i obiknoveni neshta
za smetka na ve4nostta
na infinity-to
tvoqta familiq
moqta familiq....
sdelkata e skliu4ena.
i shte q spazq.

Aledar~


Тема плача :::::::)нови [re: Aledar]  
Авторlm[F(x)] (Нерегистриран)
Публикувано11.09.01 14:16



не питай защо
и аз не знам



Тема Re: Тъмното Царство 12нови [re: Aledar]  
Автор... (Нерегистриран)
Публикувано11.09.01 17:49



ти не знаеш защо не те чува.......защото за него НЕ СИ ЕДИНСТВЕНА.......аз бях много преди теб,с подобни думи и картини се опитвах да го омая,защото той ме плени още едва 8 годишно дете.......видях лицето му,уплаших се,но после го разбрах и го обикнах,защото беше силен и всевластен.Знаех,че няма смисъл да го търся - винаги ще намери с НЕЩО да отлага срещата....докато ТОЙ сам я пожелае.Не тъгувай за него......несподелената любов е болка,А ТОЙ НЕ ТЕ ОБИЧА,той не обича никого,толкова е студен,че изгаря......оставя белези незаличими и спомени от кратки докосвания,които е избрал все някой да прекъсне.Неизбежно е да те приеме,но той не влага страст в това.Такава му е ролята и я играе от сътворението на света.......представяш ли си от тогава до сега колко любими е имал.......едва ли ги знае.Не говоря така от РЕВНОСТ.но любовта те заслепява.После реших да го направя свой противник,с тайната мисъл,че ще го привличам по-често в двубой.......оставя ме благосклонно да го побеждавам.....просто дава ми служебни победи....не става,той не се появява.Вече не го чакам,не го жадувам,просто знам че му принадлежа по право,както роб на господаря и така ще продължа докато ТОЙ САМ РЕШИ.
За всички е така.Защо реши,че ти си изключение.



Тема Re: Тъмното Царство 12нови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано13.09.01 21:10



За разочарование на тези, които са очаквали да си получа целувката... не съм.
Просто това е част от сделката - да си затворя некрофилията в думи и чувства тук. Една от клаузите гласи точно това. Другите клаузи не засягат никого освен мен и Него.

Aledar~


Тема Re: Тъмното Царство 12нови [re: Aledar]  
Автор... (Нерегистриран)
Публикувано14.09.01 07:53



днес съм щастлива..........заради твоя постинг тук............:))



Тема Тъмното Царство 13нови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано14.09.01 11:18



Ставай, авторе.
хисхпааааиуууууув
Ставай. Време е.
Който и да си, остави ме на мира. Трудно ми е да дишам.
Ставай.
Зле ми е... не ми се става.
Стига глупости. Можеш. И трябва.
Омръзна ми от ТРЯБВА. Все трябва, я за онзи, я за този... те да са щастливи. И докога така?
Авторе, ставай, имам нужда от теб.
Аледар? Нали трябваше да минеш през паралелите ми и да се върнеш в паралела... Какво правиш тук?
Върнах се за теб. Не мога да те зарежа тук, колкото по-дълго стоиш, толкова по-зле.
Остави ме. Върви си по пътя.
Ставай. Не мога да те зарежа, ела с мен.
Не ме пипай! Не ме докосвай! Остави ме.
Трябва да вървим, ако трябва, ще те мъкна.
Ако ме докоснеш още веднъж, ще те убия. Свърши вече, в безопасност съм.
А сделката?
На съвест ли ще си играеш сега? Сделката е сключена. И не те засяга... Трябваше... трябваше да затворя любовта си към Него тук... затворих я. Сега ми остава да... все едно...
Кажи ми.
Не.
Пак си направил някаква глупост, Авторе... само се чюдя, кога ще й жънем плодовете.
Ние??? Ха! Теб не те засяга. И не ми говори за жътви. Махай се.
Не и без теб.
Драматургиите са по моята част... не мърдам оттук.
Хайде, дете, трябва да ставаш. Ти си аз, аз съм ти, необходим си ми, както и аз на теб. Стига си хленчил.
Не хленча! Направих всичко, което беше по силите ми. И като се събера, ще стана.
Аз те събрах. Нали бях в паралелите ти... Събрах те.
И как беше там?
Гадно.
Благодаря... много мило, няма що.
Хайде, детенце... Имаме много работа... Фангория, Армания... ти...
Имаш си меч, върши си работата.
Армаге е и твой, и мой... И работата е обща.
Майната ти.
Не разбра ли? Ти си аз! Стига мрънка!
Не мрънкам... уморен съм.
Уморена.
Да де, все тая.
От какво?
Като живея на много места едновременно... нормално е...
Ще ставаш или ще те нося?
Ще ставам, де ще ида... Нали затова ги правя всичките шашми... Не съм мислел обаче, че ти ще ме вдигаш.
Аз съм ти.
Знам. Това беше целта - да стана без помощ. Или по-точно - да се науча да си съдействам. Без да ме утешават, без изкуствено да ме влачат... Това беше целта, да стана сама.
Даже започна да говориш смислено...
Просто ти обяснявам. Трябваше сама да се преборя... с некрофилията... и не само с нея. Самотната война... Аз срещу аз... и... нали... очевидно е... аз спечелих и аз загубих... И то поравно. Трябваше... трябваше да стана сама.
Можеше...
Знам какво можеше да стане! На мен ли ще обясняваш... Трябваше да рискувам. Паралелите бяха риск... Не знаех, как ще завърши... а сега... страничните ефекти... спомням си лица, имена, места и езици... налагаше се да мина по всичко отново, за да престане да ме тормози... и вече не ме тормози. А Тъмното царство... в него трябваше да сключа сделката, която за малко да ме... както и да е.
Поне си довършвай мислите.
Не искам. Оценявам това, че се върна за мен.
Ех.
Винаги си била по-доброто ми аз... ако имам такова.
Имаш. Ти си по-доброто си аз. Само дето обичаш да го приспиваш.
Повечето хора имат навика да се смятат за по-лоши, отколкото са в действителност. Всичко си зависи от самооценката и самокритиката. Понякога трябва да я... трябва да се оглеждат, как ги възприемат околните. И ако има някой, който да ги обича такива, каквито са... значи не са толкова лоши, за каквито се смятат.
Сега какво?
Аз съм си водачът все пак, нали? Макар че идваш да ме вдигаш... аз те водя. И ще те водя. Просто понякога и водачът има нужда да бъде събиран част по част... Което беше твоя задача. Какво сега ли... ами... ще вървим. Ще вървя.
Къде?
Има ли значение? Ще вървя. Ти си с мен... аз съм със себе си... какво друго е важно?
Сделката.
Хех, тя си остава за мен. Ти няма какво да се занимаваш.
Накъде сега?
Нали щеше да ме спасяваш? Ще ти кажа накъде. Напред и нагоре, други посоки няма; това досега беше отстъплението и войната... Изтощен съм до смърт... нищо чудно, че не мога да стана... винаги съм бил воин обаче, не мога да го забравя. И спечелих... някои битки ме смазаха... Станах инвалид... в някои отношения... но... все едно. Това си е моя работа.
Авторе?
Мм?
А паралела?
Твоя паралел ли? Моят паралел... ами... дай ми малко време.
Ще тръгваме ли?
Какво друго ми остава?
Не ми звучиш доволна.
Исках да почивам. Все едно. Не се тревожи за нищо, всичко е наред... детенце.

Aledar~


Тема Изходнови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано14.09.01 11:36



Изход... край. Нямам думи направо, само ми е... бляк!

Aledar~


Тема paralel 26нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано15.09.01 15:10



vsi4ko ili nishto...
oshte malko ostana.
u4ilishteto... obi4ah go, obi4am go. stara sgrada sys sobstveno mnenie za horata i sybitiqta; bivsh dvorec na mariq tereziq i na nacistite... orelyt na nacistite nad vhoda, no kogoto posle e izkrivena glavata, za da ne napomnq za fashizma...
tam blujdaq i do dnes... aktiven paralel mu vikam, mqsto, kydeto poseshtavam 4esto, zashtoto sym ostavila ot sebe si tam i trqbva da gi ponaglejdam tezi 4asti...
portala... arkata... biusta na Botev... stolovata... moga da vyzproizveda vizualno vsi4ko... cvetove, predmeti... hora...
vremeto na trite biblioteki...i na 4eteneto na strani4na literatura kato astrofizika v 4asovete... posle filosofiq... estetika, etika, klasika, matematika, himiq, medicina... ot vsi4ko, bezrazborno... makar 4e si imah plan... imam si plan... po koito se dvija, i kratkovremenni manii ot po nqkolko meseca za dadena nauka...
stylbishte... kartina na hvyrkovatata 4eta... sedqla sym na tezi stylbi tolkova 4esto, 4e moga da vyzproizveda motiva na periloto... zeleo... ubitozeleno, cvetq. Ne iskah da se pribiram vkyshti, ostavah do sledobed da 4eta... v opraznenite stai, dokato zatvorqt... a posle vkyshti pak griji... i skandali... i trud... malko u4ene, knigi, nedospivane, krajba na vreme... cenqh si vremeto togava, zashtoto stroqh...

Aledar~


Тема paralel 27нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано15.09.01 15:15



dejurstvata na maika... dni za po4ivka... moq si po4ivka... brat mi e fu4, qma go... ujas, po4nah da obyrkvam ezicite i da govorq na nqkakva smesica ot vsi4ki ezici, koito sym typkala v glavata si...
apartamenta... i knigite... sivota. stranno... mnogo stranno, moga da se ogledam, ako iskam... vyobshte, paralelite ne sa tolkova nerealni, kolkoto izglejdat, zashtoto... zashtoto v tqh moje da se 4uvstva... jiveq... tam... i tuk... i oshte na stotina mesta...

Aledar~


Тема paralel 28нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано15.09.01 15:25



bratmi go nqma... ottuk se trygna, pak zagubih opora... ostanah sama s maika si, a tova ne e prepory4itelno... osobeno za dylgo vreme, a az izkarah sama s neq... ot maj do noemvri... lqtna vakanciq... samota i tiha ludost... tiha, zashtoto nqma nito zvuk... vsi4ko e opakovano i e v kashoni... maika mi e na rabota... knigi nqma, televizor syshto... cql den nqma kakvo da sepravi, a tova me podludqwa, zashtoto moga samo da obikalqm apartamenta, tozi apartament... mrazq go, i do den dneshen go mrazq... do dnes go mrazeh.
vhod... lqvo - banq, toaletna, dqsno... dqsno edin kiler, 2 vrati... hol s 5 vrati, arhitekturno bezumie... ogromen, prekaleno golqm, za da jiveesh tam dylgo vreme bez kakvoto i da e zabavlenie osven paraleli... i maika si, ako tq moje da se prieme za zabvlenie... e togava ve4e skapah... skapah. ne izdyrjah i grymnah za pryv pyt. paralelite ne mojaha da me spasqt, prispah se, prispah se myrtvo... ne iskam da 4uvstvam, zashtoto tva shte me unishtoji... blokiram vsqka emociq, nqma na4in, nalaga se... ina4e prosto shte se otkaja, a togava se boreh vse oshte za neshto si i vqrvah... vqrvah, 4e vsi4ko shte e nared... vqrvah, 4e imam bydeshte vse nqkoga, nesigurno, no vse pak bydeshte...
heh, po4ti polovin godina samota... napregnata samota... tishina i lipsa na... eh... po dqvolite... zakliu4vane... block... dotuk... ubij 4uvstvata, ili si kaput. de da znam, 4e i ubijstvoto na emocii vodi do smyrt tyj ili ina4e...

Aledar~


Тема paralel 29нови [re: Axacфep]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано15.09.01 15:27



pak mestene, noemvri... rumyniq, stud... vyl4i o4i iz mraka... falshivi policai... granici, granici, granici i mitni4ari... bezkraen pyt... koito se vie pred o4ite mi... tolkova mnogo kilometri...

Aledar~


Тема paralel 30нови [re: Axacфep]  
АвторAledar (Нерегистриран)
Публикувано15.09.01 15:34



dotuk. kakvoto iskam da si vzema, dotuk. shte si vzema deteto... jal mi e za nego... shte go utesha... ot tova ima nujda, zashtoto se e zagubilo v debrite na minaloto si i ne moje da porasne, dori i da iska... deteto... i jenata... heh, parodiq, kakva jena... humoreska... vzimam deteto, toku-vij shte moga da go otgledam... s malko griji shte go uspokoq i prilaskaq s tova, koeto sym v momenta...
ela, detence... ne mi se syrdi, 4e tyj te nari4am, no si si takova... ela, tuk... tuk ne e mnogo po-sigurno ot tam, no trqbva da mi pomognesh, imam nujda ot teb sega, ina4e shte se srutq... molq te, znam, 4e si tam, samo trqbva... da reshish... i da doidesh s men... togava izdyrja, shte izdyrjish i sega... moje bi taka ti davam sila za onezi vremena, a ti shte mi dadesh sila za moq Armagedon, koito doide... mobilizaciq... na vseki element... osven na jenskiq. Mrazq go. Iznervq me... nqkoi den shte pribera i nego, no oshte ne e vreme, rano e.
Heh, i az po4nah da govorq kato Drugiq.



Тема измерениянови [re: drakona]  
АвторThe Bard (Нерегистриран)
Публикувано16.09.01 10:10



GUIL: A man breaking his journey between one place and another at a third place of no name, character, population, or significance, sees a unicorn cross his path and disappear. That in itself is startling, but there are precedents for mystical encounters of various kinds or, to be less extreme, a choice of persuasions to put it down to fancy; until - 'My God,' says a second man, 'I must be dreaming, I thought I saw a unicorn.' At which point, a dimension is added that makes the experience as alarming as it will ever be. A third witness, you understand, adds no further dimension but only spreads it thinner, and a fourth thinner still, and the more witnesses there are the thinner it gets and the more reasonable it becomes until it is as thin as reality, the name we give to the common experience... 'Look, look!' recites the crowd. 'A horse with an arrow in its forehead! It must have been mistaken for a deer!'



Тема представлениянови [re: The Bard]  
АвторThe Bard (Нерегистриран)
Публикувано16.09.01 11:36



ROS: What is your line?
PLAYER: Tragedy, sir. Deaths and disclosures, universal and particular, denouements both unexpected and inexorable, transvestite melodrama on all levels including the suggestive. We transport you into a world of intrigue and illusion... clowns, if you like, murderers - we can do you ghosts and battles, on the skirmish level, heroes, villains, tormented lovers - set pieces in poetic vein; we can do you rapiers or rape or both, by all means, faithless wives and ravished virgins - flagrante delicto at a price, but that comes under realism for which there are special terms. Getting warm, am I?
ROS: (Doubtfully) Well, I don't know...
PLAYER: It costs little to watch, and little more if you happen to get caught in the action, if that's your taste and times being what they are.



Тема всеки влиза и излиза....нови [re: The Bard]  
АвторThe Bard (Нерегистриран)
Публикувано16.09.01 12:17



ROS: You're not - ah - exclusively players, then?
PLAYER: We're inclusively players, sir.
ROS: So you give - exhibitions?
PLAYER: Performances, sir.
ROS: Yes, of course. There's more money in that, is there?
PLAYER: There's more trade, sir.
ROS: Times being what they are.
PLAYER: Yes.
ROS: Indifferent.
PLAYER: Completely.
ROS: You know I'd no idea -
PLAYER: No.
ROS: I mean. I've heard of - but I've never actually -
PLAYER: No.
ROS: I mean, what exactly do you do?
PLAYER: We keep to our usual stuff, more or less, only inside out. We do on stage the things that are supposed to happen off. Which is a kind of integrity, if you look on every exit being an entrance somewhere else.



Тема кръв, любов и реториканови [re: The Bard]  
АвторThe Bard (Нерегистриран)
Публикувано16.09.01 15:49



GUIL: I thought you said you were actors.
PLAYER: (Dawning) Oh. Oh well, we are. We are. But there hasn't been much call -
GUIL: You lost. Well then - one of the Greeks, perhaps? You're familiar with the tragedies of antiquity, are you? The great homicidal classics? Matri, patri, fratri, sorori, uxori and it goes with saying -
ROS: Saucy -
GUIL: - Suicidal - hm? Maidens aspiring to godheads -
ROS: And vice versa -
GUIL: Your kind of thing, is it?
PLAYER: Well, no, I can't say it is, really.We're more of the blood, love and rhetoric school.
GUIL: Well, I'll leave the choice to you, if there is anything to choose between them.
PLAYER: They're hardly divisible, sir - well, I can do you blood and love without the rhetoric, and I can do you blood and rhetoric without the love, and I can do you all three concurrent or consecutive, but I can't do you love and rhetoric without the blood. Blood is compulsory - they're all blood, you see.
GUIL: Is that what people want?
PLAYER: It's what we do.




Тема изгаряме мостоветенови [re: The Bard]  
АвторThe Bard (Нерегистриран)
Публикувано16.09.01 16:44



GUIL: We cross our bridges when we come to them and burn them behind us, with nothing to show our progress except a memory of the smell of smoke, and a presumption that once our eyes watered.



Тема истината и вяратанови [re: The Bard]  
АвторThe Bard (Нерегистриран)
Публикувано16.09.01 17:29



GUIL: But for God's sake what are we supposed to do!
PLAYER: Relax. Respond. That's what people do. You can't go through life questioning your situation at every turn.
GUIL: But we don't know what's going on, or what to do with ourselves. We don't know how to act.
PLAYER: Act natural. You know why you're here at least.
GUIL: We only know what we're told, and that's little enough. And for all we know it isn't even true.
PLAYER: For all anyone knows, nothing is. Everything has to be taken on trust; truth is only that which is taken to be true. It's the currency of living. There may be nothing behind it, but it doesn'e make any difference so long as it is honoured.



Тема Re: Изходнови [re: Aledar]  
АвторAllie (Нерегистриран)
Публикувано18.09.01 21:44



Vhodyt sega e drugade; i maj po-dobre shte e tyj... da ne vlizam ottuk pove4e; ili trqbvashe da kaja, 4e pove4e vyobshte nqma da vlizam?
Vsyshtnost... i vhodyt, i izhodyt... vse sa si v men. Naj-ve4e vhodyt.



Тема Re: Изходнови [re: Allie]  
Автор... (Нерегистриран)
Публикувано25.09.01 16:41



няма изход за този който веднъж е влязъл.........и лабиринта е в нас.......завинаги и до края.повече няма да търся,излизам от тук завинаги.



Тема Re: Изходнови [re: ...]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано25.09.01 19:24



Ima izhod ot vsi4ko... vinagi ima izhod, moje da ne e mnogo realen, moje da e glupav, moje da e ujasen, no e izhod. labirintyt ima izhod, vyprosyt e imash li dostaty4no smelost da go prebrodish i da otkriesh izhoda, i to naj-dobriq izhod.

Aledar~


Тема обратнонови [re: drakona]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано25.09.01 19:43



Да се завърнеш в бащината къща,
когато вечерта смирено гасне
и тихи пазви тиха нощ разгръща
да приласкае скръбни и нещастни...



Димчо, Димчо! Къде си бил, за да го напишеш? На бойното поле? Не знам, не помня, може и да сме го учили... а аз съм забравила. Помня само... помня само това четиристишие, може и с грешки да го възпроизвеждам, не знам.

Да се завърнеш в бащината къща... - онази къща, къщата в Копривщица, разделена на две крила, с вишни и ела, достигаща небето... ти си знаел, че ще я загубиш, нали?

когато вечерта смирено гасне... - смирено ли гасне нощта? Моята нощ гасне в буря, слъчевите лъчи се плискат разбунтувано, защото залезът е смърт. Странна асоциация... Защо пък... Защо пък залезът да е смърт? Дали защото прекалено често са го наричали кървав? Горнотракийският залез... потъване на слънцето в полето сред огнено-червени облаци... Няма нищо смирено в настъпването на нощта...

и тихи пазви тиха нощ разгръща... - нощта е утеха...

да приласкае скръбни и нещастни...

...спомних си вечерта в Копривщица с мирис на влага, листа... звука на реката... и щурците в лятната нощ... всичко е смирено... и тихо... смирено и тихо в Копривщица... където вечерта... гасне, а не се бори... като тракийската...

Aledar~


Тема към коренитенови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано27.09.01 11:59



Звезди в езерото.
Зимният дъжд размива
имената по гробовете.

__________________ Рока ( 1669 - 1703 )


Aledar~


Тема Re: Изходнови [re: Aledar]  
Автор... (Нерегистриран)
Публикувано27.09.01 12:31



даааа.......лабиринт от лабиринти.тази е май точната конфигурация.



Тема az sym azнови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано02.10.01 21:39



Dylgi esenni noshti.
V plqsyka na vodata
4eta svoite misli.


________________


Aledar~


Тема pone bqh azнови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано04.10.01 12:45



edno vreme, predi mnogo vreme sqkash. Bqh ova,koeto iskah da byda v edin kratyk moment na pylno slivane mejdu tqlo, duh i dusha, edinstvo i tyrjestvo na vliubvane na maistora v svoqta statuq. Vliubvane tolkova silno i tolkova strastno, 4e izpepeli kristala i go pokri s tynyk plast sajdi; to4no tezi sajdi spirat svetlinata i q prevryshtt v mytno podobie na predishno syvyrshenstvo. Stranno e tova nakazanie na bogovete, tezi bogove, koito moje bi naistina sa takiva, kakvito gi izobrazqvaha edno vreme, spomnqm si. Bogove jestoki i zavistlivi, stremqshti se da potyp4at vsi4ko, koeto se priblijava v nqkakva svoq harakterstka do tqh samite. Bogove, koito unishtojavaha vseki po-iztyknat predstavitel na 4oveshnkq rod, vseki talantliv i nadaren tvorec te zalivaha s nakazaneto na ludostta. Stranni vremena bqha tova, kogato slyn4evata kolesnica obikalqshe bez umora nebeto i zorata be krasiva ranobudna devoika; togava sqkash horata pove4e jiveeha, no i pove4e gi beshe strah ot nakazaniqta na tezi, koito sami po sebe si bqha ludi - bogovete.

Aledar~


Тема а аз спрях да съм...нови [re: Aledar]  
Авторcиc (Нерегистриран)
Публикувано04.10.01 23:30



...аз....?
.......или.. лигавата?
не знам..
но спрях с едно.. разбира се в най-неподходящият момент...
или той го предизвика?.. момента де//
знам ли...

както и да е...
"не и вестителя" разказче на Р. Залазни
увод към него.. края му де..
" .... предполагам, че история, написана, за да държи настрана нечий мозък..
от скапаната реалност..
е също вид вариация на играта на съзидателния импулс..."
после следва разказа...
неповторим и невероятен...
но ме мързи да го преписвам... нищо че е много кратък...
а има ли значение?...
и въобще кое какво има значение?
определено в сегашното си настроение не мога да си отговоря....



Тема още...нови [re: Aledar]  
Автори... (Нерегистриран)
Публикувано04.10.01 23:41







Тема i za teb neshtoнови [re: и...]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано05.10.01 09:58





Aledar~

Тема pak za onovaнови [re: drakona]  
АвторAledar (Нерегистриран)
Публикувано06.10.01 13:11



umeq da se dvija taka, v muzikata, kato 4ast ot neq, koqto se raznasq v prazna i izostavena kyshta. kyshta, izpylnena s jivot predi godini, a sega... sega izpylnena s prah. Prah, zlatni prashinki, koito tancuvat v redkite uplasheni slyn4evi ly4i, prokradnali se sred zavesite... padashti meko vyrhu pokritite s posiveli 4arshafi mebeli... kyshta bez dyh, koqto e zajivqla sobstven jivot na otricanie i samota, na tiha skryb i nejni spomeni... i koridrite sa izprazneni ot stypki, tishina... tishina, narushavana ot bavniq ritym na malka figura v bqlo, koqto se vyrti v zabrava i omaq... ot godini nared edna i syshta melodiq, zvuka na piano v nedrata na kyshtata, ot syrceto i, syshto tyj jivo, kakto syrceto na vseki 4ovek. zashtoto vsqka sgrada oshte ot zavyrshvaneto si zajivqva svoi jivot, izvyn jivota na tezi , koito q obitavat. zashtoto obitavashtite se smenqt, a kyshtata stoi, godini nared e zakovana ot stroitelite si. I samo ponqkoga tq zajivqva s jivota na nqkoi ot obitatelite si, zashtoto tozi nqkoi q useshta, tq mu stava neobhodima, tq u stava zakrila, tq mu stava maika...
iskam da tancuvam tam ve4no.




Тема Re: Za onovaнови [re: drakona]  
АвторAлeдap (Нерегистриран)
Публикувано06.10.01 16:27



Baby join me in death
Baby join me in death
Baby join me in death

We are so young
our lives have just begun
but already we're considering
escape from this world

and we've waited for so long
for this moment to come
we're so anxious to be together
together in death

Won't you die tonight for love
Baby join me in death
Won't you die
Baby join me in death
Would you die tonight for love
Baby join me in death

This world is a cruel place
we are here only to lose
so before life tears us apart let
death bless me with you

Won't you die tonight for love
Baby join me in death
Won't you die
Baby join me in death
Would you die tonight for love
Baby join me in death

this life ain't worth living
this life ain't worth living
this life ain't worth living
this life ain't worth living

Won't you die tonight for love
Baby join me in death
Won't you die
Baby join me in death
Would you die tonight for love
Baby join me in death
Baby join me in death




Тема Re: Za onovaнови [re: Aлeдap]  
АвторПpяkop* (Нерегистриран)
Публикувано06.10.01 17:28



Wanna be young - the rest of my life
Never say no - try anything twice
Til the angels come - and ask me to fly
Gonna be 18 til I die - 18 til I die
Can't live forever - that's wishful thinkin'
Who ever said that - must of bin' drinkin'
Don't wanna grow up - I don't see why
I couldn't care less if time flies by

Chorus

18 til I die - gonna be 18 til I die
Ya it sure feels good to be alive
Someday I'll be 18 goin' on 55! - 18 til I die

Anyway - I just wanna say
Why bother with what happened yesterday
That's not my style - I live for the minute
If ya wanna stay young - get both feet in it - 18 til I die
A 'lil bit of this - a 'lil bit of that
'Lil bit of everything - get ya right on track
It's not how ya look, it's what ya feel inside
Don't care how - don't need ta know why

Chorus

Don't worry 'bout the future
Forget about the past
Gonna have a ball - ya gonna have a blast
Gonna make it last



Тема Re: Za onovaнови [re: Aлeдap]  
Авторsumm (Нерегистриран)
Публикувано06.10.01 17:37



Сори, но ще ти откажа.
И не мога да се въздържа да отговоря, как му се казваше, слаба воля?
Все едно дали си ти или някой се е подписал...

Първо да ти обърна внимание на противоречията в написаното:

We are so young
our lives have just begun
but already we're considering
escape from this world

and we've waited for so long
for this moment to come
we're so anxious to be together
together in death

Добре де, нали си млад, кога успя да го изчакаш това дълго време?!?!?!? Да не би да живееш бързо?!?! Или караш бърза кола!??!? Или какво!?!?


И откъде лирическият герой е толкова сигуреН, че "отатъка" е по-добре? Не му ли е известно, че от всички злини на света, човек винаги трябва да избира най-малката? Та ако ми следиш мисълта, откъде знаеш, че другата злина е по-малка? А я си представи (можеш ли?), че там проблемите ще бъдат двойни?


This world is a cruel place
we are here only to lose
so before life tears us apart let
death bless me with you

Ако случайно го познаваш този г-н Смърт, ще ми пратиш ли мейла му да го питам кой му отговаря за рекламната кампания? Да не си ти? Имам да го питам някои неща.... та ако може, бъди така добър да ме представиш, ОК?
И какво му е на света тук? Мисля, че е доста разнообразен, пък това, че в момента не си на подходящо място, що смяташ, че е единствено?
Що не се пробваш в някой будистки манастир в Тибет? Просто предложение... там е доста усамотено и е почти божествено, всъщност обмисли идеята, нали догматично погледнато монасите са по-близо до бога (смъртта)? Пробвай първо там, пък ако ти хареса продължи по пътя.
И препоръчвам на лиричния герой да престане да хленчи, жалък е.

Повтаряш се, забеляза ли? Без да кажеш нищо съществено при това.

Пате, животът е такъв, какъвто си го направиш и такъв какъвто си мислиш че е. И този текст би могъл да го напише само някой дрогиран тъпак.

ОК, още един вариант за автора, споменаващ за някакво бебе... кой ще ти го вземе бе? Много те е бъз. Що не стоиш и не се бориш? Много трудно изглежда нали?

Е, изборът на лирическия герой си е негов, но защо се опитва да влачи и други със себе си?



ПП:Извинете ме, че бях искрен.
ППП: Бих ти казал още някои неща, но се правя на възпитан.



Тема Re: Za onovaнови [re: Aлeдap]  
АвторПak cъмм (Нерегистриран)
Публикувано06.10.01 17:53



Дам, видях на кого е песента.

И ако случайно ти е известно, в тая държава нивото на самоубийстна е невероятно високо, та нищо изненадващо всъщност.
И да прибавя нещо към думите за дрогирането - чукът е бил пиян и одрайфан, нещо също типично за туземците в петък и събота вечер.



Тема hmmmmнови [re: cъмм]  
АвторПpяkop* (Нерегистриран)
Публикувано06.10.01 19:50



Izvinqvai ama sym malko infantilen. Kakto e vidno iskam daje kogato stana na 55 da se 4uvstvam kato na 18 (jiv dqdko s bastun4e kara6t posleden model ferari naprimer).



Тема Карай ШИФИОРЕ (със съкращения)нови [re: Пpяkop*]  
Авторшифиop (Нерегистриран)
Публикувано06.10.01 22:25



"Още в началото искам да направя предупреждение, че положението е сериозно!

Става въпрос, че положението е сериозно със движението на МПС-тата по шосетата!

За тез, които не знаят какво значи МПС - на български това значи моторни превозни средства.

войната направо йе започнала.... затова оркестъра няма какво да ме гледа, даваш ми военно положение на шосето, със музика ми го правиш, като интелигентни хора, нали разбираш? Нажежаваш....

(тук музиката започва да свири)

Точно така .... катастрофата още не е станала....


Съъъъъщо като в `13 година на войнаааата
а господин доктореее, в държавна болница мъ завидете


Ако обичате за известно време мама настанете,



Защото....

Камион ме блъсна, трактора ме гази, багер ме товари в една лека кОла.
Камион ме блъсна, трактора ме гази, багер ме товари в една лека кОла.

Карай щифиоре, карай по-нагоре таме на баира става панаира
Карай шифиоре, карай си колата, само гледай да не си счупиш главата


За стари баби гумите са слаби, за млади другарки са вземат други мерки.
За стари баби гумите са слаби, за млади другарки са вземат други мерки.

Карай шифиоре, карай по-нагоре, таме на баира става панаира.
Карай шифиоре, карай по във десно, да не ти се види шисето тясно.

Ако пиеш бира, хич недей шофира, ха си пийнал вино - направо си на кино
Долу алкохола, пийте Кока кола! Швепс, боза и сода, Само гола вода!

Карай щифиоре, карай по-нагоре защота зад баира ще стане панаира

Карай шифиоре, затягай си колана, да не си счупиш главата във вълана!

Камион ме блъсна, трактора ме гази, багер ме товари в една лЕка кОла.
Камион ме блъсна, трактора ме гази, багер ме товари в една лЕка кОла."

Мен това много ме кефи, а ти внимавай с ферарито....



Тема /me se smeeнови [re: Пak cъмм]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано07.10.01 11:11



Stranno e vsi4ko da se vyzpriema bukvalno. Osobeno poeziqta.

Aledar~


Тема i tova syshtoнови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано07.10.01 11:23



In my eyes
Indisposed
In disguise
As no one knows
Hides the face
Lies the snake
The sun
In my disgrace
Boiling heat
Summer stanch
'Neath the black
The sky looks dead
Call my name
Through the cream
And I'll hear you
Scream again

Black hole sun
Won't you come
And wash away the rain
Black hole sun
Won't you come
Won't you come

Stuttering
Cold and damp
Steal the warm wind
Tired friend
Times are gone
For honest men
And sometimes Far too long
For snakes
In my shoes
A walking sleep
And my youth
I pray to keep
Heaven send
Hell away
No one sings
Like you
Anymore

Hang my head
Drown my fear
Till you all just
Disappear



Aledar~


Тема tova mrazq; voenna viziqнови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано07.10.01 11:27



Look mummy, thereґs an airplane up in the sky
did you, did you see the frightened ones?
did you, did you hear the falling bombs?
did you ever wonder why we had to run for shelter
when the promise of a brave new world
unfurled beneath a clear blue sky?
did you, did you see the frightened ones?
did you, did you hear the falling bombs?
the flames are all long gone,
but the pain lingers on
goodbye blue sky
goodbye blue sky
goodbye
goodbye



Aledar~


Тема rykopliaskaneнови [re: шифиop]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано07.10.01 11:44



dano ne katastrofirash, shifiore. ako slushash neshto takova, vyzmojno e.

Aledar~


Тема Re: hmmmmнови [re: Пpяkop*]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано07.10.01 11:45



There's no time for us
There's no place for us
What is this thing that builds our dreams yet slips away from us

Who wants to live forever
Who wants to live forever....?

There's no chance for us
It's all decided for us
This world has only one sweet moment set aside for us

Who wants to live forever
Who wants to live forever?

Who dares to love forever?
When love must die

But touch my tears with your lips
Touch my word with your fingertips
And we can have forever
And we can love forever
Forever is our today
Who wants to live forever
Who wants to live forever?
Forever is our today
Who waits forever anyway?

Aledar~


Тема mmmнови [re: summ]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано07.10.01 11:59



tctc, kakva e tazi netyrpimost?

Aledar~


Тема noshtem s belite koneнови [re: drakona]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано07.10.01 12:01



Толкова тъга вечер по земята.
Тайнствени мъгли пълзят над блатата.

Отварям очи към прохладния вятър,
гората мълчи, пристига луната -
кръгла, бяла, златна, узряла.
Бягам натам, вия сам!

Широката луна пак ме влудява!
Широката луна пак ме влудява!

Всички хора спят вечер по земята.
Аз се взирам дълго в моята любима и добра позната.
Препускам към нея по бял лунен път,
тревожен и сам - едва усмихнат вълк.

Луната тънцува, властва, лудува.
Луната беснее и буйства. Лее се
лунна река на всички страни.
Бягам натам, вия сам!


Широката луна пак ме влудява!
Широката луна пак ме влудява!
Широката луна пак ме изгаря!
Широката луна пак ме пленява!



Aledar~


Тема Re: rykopliaskaneнови [re: Aledar]  
Авторшифиopът (Нерегистриран)
Публикувано07.10.01 16:10



споко, не се притеснявай, аз карам бавно когато карам. А за музиката... Тодор Колев има и доста дълбокомислени песни.... търпимостта... в най-добрия случай мога просто да не обръщам внимание.



Тема тъжна усмивканови [re: Aledar]  
АвторФaлшив repoй (Нерегистриран)
Публикувано07.10.01 16:29



Там, дето поисках бях,
взех колкото пожелах.
Днес питаш ме ти
аз не съм ли бил фалшив герой?

Видях красиви и умни жени,
чух толкова много лъжи,
и ти, пигаш ме ти, какъв, какъв съм бил...

е, как какъв!?!?

...Фалшив герой.....

Но мойте стъпки стоят по пясъка,
и чувам още море под себе си.
Танцувам с тебе, не свършва празника,
и аз оставам и си оставам... такъв оставам...

(твърде късно е за нещо друго)

какъв....

фалшив герой

Знам, всичко си има край,
ад ли чака ни или рай?
Назад не обръщам глава
така... по-добре така...

Фалшив герой...

Но мойте стъпки стоят по пясъка,
и чувам още море под себе си,
танцувам с тебе, не свършва празника
и аз оставам, така оставам, такъв оскавам...
(тъжна усмивка)

....фалшив герой.


Но мойте стъпки стоят по пясъка,
и чувам още море под себе си,
танцувам с тебе, не свършва празника
и аз оставам, и си оставам, такъв оставам...
твърде късно е за друго...
Фалшив герой...

ха-ха-ха

(хех, още една тъжна усмивка)

фалшив герой....



Тема а денем?:)нови [re: Aledar]  
Автор patton (мамуна)
Публикувано07.10.01 17:32



хубави песнички си пеете тука:))
то саунгарден ли не беше... фреди м.-то ли...дорс ли... вълдобрев ли...хим ли... т. колев ли.. и още там каквото си пеехте:)))
песнички за всяко настроение:))))

ади да сте живи и здрави!:))



Тема само внимавай да не попиташ:нови [re: шифиop]  
АвторПpяkop* (Нерегистриран)
Публикувано07.10.01 20:49



Кога ще ги стигнем американците,
ще ги задминем, кога ?
Другари, направо се чудя,
как е възможно това ?
Да ми откраднат чистачките,
от моята скромна кола.
Как ще я карам нататак
в тази гъста мъгла ?
А гледах напред, надалече,
се бях амбицирал дори,
да ги настигна американците,
а то май, дъжд ще вали.

Дай ми ги чистачките,
дай си ми чистачките,
или ми ги върни

Който взел ги е, Господи,
бял ден да не види, че как,
ако пък взел ги е случайно,
да си ги сложи отзад.
Туй няма го даже в Албания,
ни в Зимбабве, ни в други страни,
да си открадват чистачките,
а пък и там дъжд вали

На ляво ли да тръгна, на дясно ли,
вече не знам на къде,
на където да се обърна,
всичко краде ли краде
Как ще ги стигнем американците,
ще ги задминем, кога ?
И аз това се питам, другари,
и след мъглата, пак мъгла




Тема with a hey-ho the wind and the rainнови [re: Aledar]  
АвторПpяkop* (Нерегистриран)
Публикувано07.10.01 21:00



Човек, когато е момче,
Хей-хо, пълзят мъгли, мъгли.
Играта само го влече,
А пък дъждът вали, вали.

Човек, когато стане мъж,
Хей-хо, пълзят мъгли, мъгли.
Момата вика: "Мене дръж!",
А пък дъждът вали, вали.

Човек, когато хлътне в брак,
Хей-хо, пълзят мъгли, мъгли.
Надзърта все към чужди праг,
А пък дъждът вали, вали.

Човек, когато стане стар,
Хей-хо...
Бутилката му е другар,
А пък дъждът вали, вали.

В живота тъй е, то се знай,
Хей-хо, пълзят мъгли, мъгли ...
Но нека с туй да сложим край,
А утре пак - добре дошли!



Тема уточнениянови [re: Пpяkop*]  
Авторчoвekът c чиcтaчkитe (Нерегистриран)
Публикувано08.10.01 19:55



Ех, ако беше слушал изпълнието на живо, щеше да се сетиш да направиш едно много ключово пояснение за да не стават недоразумения....

Който взел ги е, Господи,
бял ден да не види, че как,
ако пък взел ги е случайно,
да си ги сложи отзад.

( става дума за задното стъкло!!! )



Тема Re: уточнениянови [re: чoвekът c чиcтaчkитe]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано08.10.01 20:25



hehehehe

Aledar~


Тема Re: а денем?:)нови [re: patton]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано08.10.01 20:51



Denem se dvija s tramvaj


no mnogo rqdko.
predpo4itam qzdeneto.

Aledar~


Тема Re: тъжна усмивканови [re: Фaлшив repoй]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано08.10.01 20:59



Synuvah, 4e jiveq.
Beshe samo syn.
Synuvah, 4e sym obi4ana;
synuvah da mi shepnat, 4e sym edinstvena.
No beshe syn.
Synuvah, 4e tancuvam pod dyjda i lekite mu diri
ostavqt ogneni sledi.
Synuvah, 4e pregryshtam vqtyra.
Synuvah prystite mu, vpleteni v kosite mi.
Beshe samo syn.

Synuvah, 4e jiveq.
I 4uvstvah neshto - liubov, moje bi.
No beshe syn.
Synuvah se sestra na oblacite;
potyvah v tqh, popivah gi s ustni.
Okaza se syn.
Synuvah, 4e se nosq
prez noshtnata gora;
zaplitah se v listata,
gubeh pyteki, no ne univah, zashtoto oshte se boreh.
Beshe samo syn.

Synuvah, 4e jiveq...
Mrazq koshmarite.


Aledar~


Тема za sisнови [re: Aledar]  
АвторAledar (Нерегистриран)
Публикувано08.10.01 21:03







Тема Re: za sisнови [re: Aledar]  
АвторAli (Нерегистриран)
Публикувано08.10.01 21:05



bassi, ne raboti:(((
http://www.angelfire.com/ak3/stormyangel/fantasy.html
Ima hubavi kartinki.


provalila se: Ali~



Тема angelfire.comнови [re: Ali]  
Автор patton (мамуна)
Публикувано08.10.01 22:29



мдам... последните дни са ми белязани под знака на ангелите:)))
мерси сис... връзката ми много бавна, но ако не днес.. утре ще го разгледам...
бтв.. и аз имам подарък за теб... пак за ангели става дума.. ама мноооооого отнесено:))
като го правих си мислех малко за теб... малко за мен.. и много за други разни работи:)))
ще го получиш утре точно в 17.01ч......на бел....

айе...
целувки:)))



Тема Den sled den...нови [re: drakona]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано09.10.01 18:03



Den sled den... edno i syshto... ednakvi mesta... i ednakvi pytishta... ednakvi drehi... i ednakvi mirizmi... samo... samo horata sa razli4ni; dori tezi, koito poznavame dobre... vseki den... te sa razli4ni.

Skritata cel na Koprivshtica... ne beshe da se spasq 4rez neq... bez da iskam, poso4ih tazi cel oshte dva dni sled syzdavaneto na grada.

"Sega bqh izpliuta v deistvitelnostta po nai-grub na4in... i ne moga da go ponesa, ne moga. ne sym sviknala. Pyk i taka sym bez opora.
Kato se zamislq - 4e prez vsi4kite tezi godini opora sym bila samata az. Az sym stojeryt na razvitieto si, az sym! I ako uspeq...

Ako uspeq da si sygradq svqt.... zashtoto tuk ne izdyrjam...

Syzdadoh Fangoriat, kogato bqh na 16-17 godini; sega sym po4ti na 21; kakvo ozna4ava tova? ami kato se zamislq, ustanovqvam, 4e shte izgradq neshto 4udovishtno. Narasnal e opityt mi; imam motivi, izgraden harakter shto-gode... Shte syzdam neshto, koeto shte e syvyrsheno, zashtoto samata az...
No zavyrsha li si sveta, koito syzdavam v momenta... zashtoto az syzdavam, i ako ne posegna vyrhu sebe si, shte go zavyrsha... Shte vyzrodq Fangoriat. Ako uspeq da ustoq na jelanieto si da umra... shte se zatvorq okon4atelno. Za vsi4ki."

Tova stana. Vyzrodih sveta si. Fangoriat pridobi plyt.

Aledar~

Редактирано от Aledar на 09.10.01 18:04.



Тема Re: уточнениянови [re: чoвekът c чиcтaчkитe]  
АвторПpяkop* (Нерегистриран)
Публикувано09.10.01 18:07



Слушал съм я. Ама реших да пропусна уточнението за задното стъкло... ;)))
Иначе - ето нещичко на Джендема....

ПО ПЪТЯ

По пътя (Кондуктор)
Със нощен влак (Със гаден нос )
По пътя ( Изглежда )
Немил недраг ( Е смукал ром )
(И иска страшно да глобява )
И пак ме пари (Че съм в кенефа )
Остатък от стара (Когато влакът )
любов (е спрял )

Неволя (Кондукторе )
В среднощен час ( Бакалин стар )
Безкраен (Кондукторе )
Кретенски валс ( Почти шапкар )
И ето някакъв ме пита (Я не смущавай моя призрак )
Кога ще бъдем ( Когато дреме )
в Чирпан ( и спи )

Поне да носи мрежа с бира
Поне да носиш мрежа с бира
Или да пита за мокър бюфет
Или да кажеш къде има мокър бюфет
Някъде тук
Или да каже къде се намирам
Или да кажеш къде се намирам
И докога ще съм тук
И докога ще съм тук
Че север и юг /2/
Няма по пътя



Тема otnovoнови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано09.10.01 18:09



moga da brodq tam, kydeto sym shtastliva;

moga da obikalqm ulicite, izbqgvajki shuma i karucite;
moga da zqpam stokite v diukqn4etata;
moga da se vlivam v noshtnata gora;


Ave, Fangoriate! Ti si moqta alfa i omega. Majnata i na realnostta!

Aledar~


Тема Re: тъжна усмивканови [re: Aledar]  
Автор SummerSon (чудещ се)
Публикувано09.10.01 20:54



ami to mai daje e logichno... pri nalichieto na falshivi geroi da ostavsash samo sas sanishta



Тема просто усмивканови [re: Aledar]  
Автор SummerSon (чудещ се)
Публикувано09.10.01 21:21



Имала Мариана весело и добро сърце,
имала Мариана шапка с едно перце.


Тръгнала Мариана, тръгнала в малкото градче,
срещнала Мариана с руси коси момче.


- Добър ден, Мариана, - казало русото момче -
Добър ден, Мариана, дай ми това перце.


Ахнала Мариана, паднала шапката с перце,
смяла се Мариана, смяла се от сърце.


Казала Мариана: - Давам ти моето перце,
но искам във замяна твоето добро сърце.


- Хубава Мариана, - казало русото момче -
давам ти, Мариана, мойто добро сърце.



Ла-ла-лааа ла-ла-ла



Тема 23 glawaнови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано10.10.01 21:26



Ponqkoga se opitvam da si spomnq, kakvo praveh v lipsvashtoto vreme; nqkyde tam v mra4niq period, v koito vlastva pylna mygla. Periodyt mejdu skoka mi ot kulata na Zamyka i Trolskata kry4ma; mejdu poleta i padenieto.
Da, znam zashto sko4ih ot edin ot zyberite. Armaniq beshe problemyt; smyrtta mi beshe reshenieto. I ako si mislite, 4e ne izpitvah kolebanie togava, 4e ne me beshe strah... shte sgreshite. Da reshish da umresh ne e lesno reshenie; nito pyk na nego moje da se gleda kato na vremenna priumica. Togava prosto mi se naloji da napravq svoq izbor; i izboryt ne beshe lesen. Jiveeshe mi se... tolkova mi se jiveeshe! Iskah da useshtam svetlinata i vqtyra. Armanijskite mitove otnosno smyrtta sa tolkova sumra4ni... Spored armancite sled smyrtta si horata popadat v ogromen polutymen labirint, v koito sa osydeni da se lutat v prodyljenie na cqlta ve4nost. Labirinti, pokriti s brashlqni... steni, samo steni i zavoi... koridori... I ako v jivota si si zaslujil, bil si doblesten voin ili vyobshte smel 4ovek (kazvala sym vi i predi, v Armaniq smelostta e na po4it), shte namerish izhoda.
Tazi legenda e dosta razprostranena i sega. Na horata prosto im se iska da vqrvat v neshto, dori i to da e tolkova ujasno... ponepo moite predstavi. Nagradata za vsi4ki v tozi zadgroben labirinten jivot e, 4e mogat da otkriqt druga vrata i da zajiveqt otnovo, da se rodqt otnovo; samo malcina dostigat do nashata predstava za shtastie - mqstoto, nare4eno Herasta. Tam, kydeto e ve4na prolet - tova e prevodyt, struva mi se.
Taka ili ina4e ideqta da se lutam stoletiq vyv vlajni koridori nikoga ne me e privli4ala. Ne 4e i vqrvah osobeno - hlyzgashtoto se po men obrazovanie be ostavilo nqkakvi sledi. No v glavata mi tam, na kulata, se beshe mernala predstavata za labirinta, kakto i strahyt, 4e Herasta ne mi e pisana.
Sko4ih. I ne syjalqvam. Moje bi ne tova e bil izhodyt, no, priznavam si, togava ne mi hrumna nishto drugo; bqh izpraznena ot kakvito i da e misli ili hrumvaniq.


Aledar~

Редактирано от Aledar на 10.10.01 21:28.



Тема 24 glawaнови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано10.10.01 21:38



Ne o4akvajte ot men da vi govorq za vremeto, kogato... kogato sym bila myrtva. Lekow go nari4a po drug na4in - bila sym si promenila formata. Ne znam... kolkoto poe4e mislq, tolkova pove4e se ubejdavam, 4e formata e samo iliuziq. Shtom duhyt mi go e nqmalo, kak bih mogla da sym jiva?
Tova, koeto pomnq vednaga sled adaneto, ili po-to4no - skoka, e praznotata. Vse edno 4e se nabliudavah otdale4, kato zritel v teatyr, koito oba4e vyobhste ne se vylnuva ot tova, koeto se razviva pred oteg4eniq mu pogled.
Znam, 4e se dvijeh. I govoreh. No vsi4ko proti4ahse napylno nezavisimo ot jelaniqta mi ili volqta mi... ne moga da si go obqsnq. Kak togava da go obqsnq na vas?
Dvijeh se... bez da znam nakyde... bez da znam zashto... tlaskana ot neobqsnimi motivi i instinkti.
Kakvo praveh li?
Ami pieh.
Pieh. Nalivah se. Izmislete nqkakva druga duma za neprekysnato piqnstvo i my4itelen mahmurluk. Makar 4e dori mahmurlukyt eshe ritypqvan ot sledvashtoto napivane.
Kry4mata beshe vyv Fangoriat. Kak sym se ustanovila tam - ne znam, ne pomnq. Ne smenqh kry4mite, ustanovih se v naj-dolnoprobnata s nadejdata, 4e nqma da me otkriqt. Tova e edinstvenata pri4ina, koqto mi hrumva kato obqsnenie za tova, 4e sym se zapila to4no v neq.
Trolskata kry4ma... v pokraininite... na Fangoriat.


Aledar~

Редактирано от Aledar на 10.10.01 21:41.



Тема Re: Za onovaнови [re: Aлeдap]  
Авторverletzte (Нерегистриран)
Публикувано11.10.01 14:10



i know it hurts too much
i know that you're scared
i know you're running out of trust
wishing you were dead
in your misery
you're not alone
so come share your tears with me
and witness it all go wrong
i know it and i feel it
just as well as you do, honey
it's not our fault if death's in love with us
it's not our fault if the reaper holds our hearts
41+66.6 equals our loss
we're breathing only to fade away
we're running just to get caught
what love's lies blessed
what love's light cursed
just fear for the best
and hope for our worst
i know it and i feel it
just as well as you do, honey
it's not our fault if death's in love with us
it's not our fault if the reaper holds our hearts
death's in love with us
the reaper holds our hearts
death's in love with us
and the Reaper holds our hearts
i know it and i feel it
just as well as you do, honey
it's not our fault if death's in love with us
it's not our fault if the reaper holds our hearts


P.S.Mai ne samo smartta e vliubena v nas..a i nie v neia..heh...



Тема Re: Za onovaнови [re: verletzte]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано11.10.01 17:57



ne komentiram, lunna

Aledar~


Тема 25 glawaнови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано11.10.01 18:23



Vsyshtnost kry4mata predstavlqvashe nesho kato izba, polutymna i izpylnena s naj-nepriqtni mirizmi. E, kogato 4ovek e piqn, ne e osobeno pridir4iv. Pone pri men e taka.
Golqmoto maze beshe izpylneno s dim i s miris na pregorqlo meso. Proizvolno na mesta bqha strupani masi, gruboskovani dyrveni masi, prikrepeni zdravo za zemqta, za da ne mogat klientite pri nqkoe ot porednite meleta da gi izpolzvat za oryjie i po tozi na4in da privlekat vnimanieo na rimnistite. Sys syshtata dylboka predvidlivost vmesto stolove okolo masite bqha naredeni peiki.
Klientelata, dokolkoto q opoznah, vynshno beshe kraino raznorodna, no se otli4avashe s dve obshti harakteristiki - myrsotiq i bednost. Ot druga strana oba4esqkash imashe neshto obshto i v harakerite - vsi4ki imaha sklonnost agresivno da se nahvyrlqt vyrhu hora ili syshtestva, izglejdashti shto-gode prili4no. Ne 4e takiva ekzempliari se poqwqwaha tuk 4esto - blagoprili4nite tyrgovci i selqnite bqgaha ot mqstoto kato ot 4uma. I ne naprazno - po4ti vsqka ve4er zavyrshvashe s izkustveno predizvikana piqnska svada, kryv se leeshe obilno, syshto kakto dolnoprobnoto pivo. V kraq na meleto sobstvenikyt - muskulest gigant - praveshe podbor sred kup4inata ot trolski, 4oveshki i gnomski tela. Koito se dvijeshe, beshe izhvyrlqn prez prednata vrata; koito ne pokaazvashe priznaci na jivot, beshe izvla4van prez zadnata vrata direktno v rekata.
Pivo... pivoto i vinoto, koeto se predlagashe tuk, iashe svoistvoto da podludqva opitvashtite go. Nito stomahyt, nito umyt mojeha da naviknat ili da razviqt nqkakva prisposobimost kym pitietata, koito se serviraha tuk. Osven tova v Trolskata kry4ma ( kazvat, 4e pyrviqt i sobstvenik e bil trol, no tova sa gradski legendi, zashtoto fangoriat si beshe i e 4oveshki grad i mnogo rqdko tuk se ustanovqvaha syshtestva ot drugi vidove) se servirashe neshto mnogo specialno; pitieto, nare4eno "frog".
Frogyt... zapoznah se za pryv pyt to4no tuk, zshtoto v Armaniq podobna otrova nikoga ne se e proizvejdala. Frogyt ima svoq tajna receppta, koqto znaqt ograni4eniqt kryg frogoproizvoditeli. Sred pieshtite s respekt se komentira, 4e frogyt se izprobval kato v gotovata by4va se pusne jiva jaba. Ako tq ocelee v prodyljenie na 10 tupteniq na 4oveshko syrce, smqta se, 4e napitkata sledva da se brakuva kato nespolu4liva. V pove4eto slu4ai jabite umirali vednaga.
I nishto 4udno. Sled kato usetish kak tazi ognena topka se spuska po gyrloto ti, nishto ne moje da te uplashi.
Tova pieh togava. Frog. Kakto i pove4eto glavorezi, koito se nadvikvaha na sysednite masi. Stranno mi beshe, 4e nikoi ne se opitva da sqda do men ili da se nahvyrlq, kakvoto mi se e slu4valo da vijdam naokolo kato scenarii. Togava ne znaeh, zashto e taka. Posle 4ak Lekow mi razkaza.


Aledar~


Тема виянови [re: Aledar]  
АвторПpяkop* (Нерегистриран)
Публикувано13.10.01 13:49



И като вълк пред мириса на хора
Ще бъда предпазлив, ще се напрягам.
Езика си ще сдъвча от умора
И все едно – ще избягам.
Не можеш да ме стигнеш даже с мисъл,
Познавам и отрова и капани.
Ще виждаш, с нокти по снега съм писъл,
Но няма да ме хванеш.
Ще се скрия в сърцето си както знам,
С орисия пак да остана, пак да се скитам сам.
Ще зария спомена във ямата
И ще свикна с мисълта, че те няма.
По вълче време сам ще те открия
До тебе като сянка пак ще тичам
И впил в луната зъби ще завия
От яростта, че още те обичам.




Тема Нощни влаковенови [re: Пpяkop*]  
АвторПpяkop* (Нерегистриран)
Публикувано16.10.01 01:11



Тръгвам, чака моят влак
Нека да си кажем сбогом
За последно нека се целунем пак
Виждам в очите ти въпрос
Чувствай се съвсем свободна
Превърни във спомен нашата любов

Последния вагон на нощния перон дойде
Последния билет идва моят ред

Тръгват нощни влакове
И разбуждат тишината
Ще се разделим ли с теб
Като тях за миг във мрака
Бързат нощни влакове
До нови срещи и раздели
Само спомените с теб
Не можем да не вземем

Скъпа, защо си тук сега
Ти не трябваше да идваш
Защо протегна своята ръка
С поглед в есенната нощ
Ти ми каза да остана
Отново да потърсим с теб любов

Последния вагон на прашния перон дойде
Последния билет подарих на друг човек

Тръгват нощни влакове
И разбуждат тишината
Ще се разделим ли с теб
Като тях за миг във мрака
Бързат нощни влакове
До нови срещи и раздели
Само спомените с теб
Не можем да не вземем

Заслушани със тебе
Прегърнати в нощта
В шума от влак далечен
Помниш ли това
Като влак чиито релси
Прекъсват своя път
Сега стоя забравен
Във слънце и във дъжд

И на гарата самотна
Знам, че някой ден
Ще видя че пристигаш
Идваш ти към мен

Тръгват нощни влакове
И разбуждат тишината
Ще се разделим ли с теб
Като тях за миг във мрака
Бързат нощни влакове
До нови срещи и раздели
Само спомените с теб
Не можем да не вземем



Тема 26 glavaнови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано17.10.01 20:31



Kogato Jiloto vleze v Trolskata kry4ma, nozdrite mu se sviha ot silnata i nepriqtna mirizma, koqto se beshe razpolojila kato u doma si tuk. Mirizma na vkisnato vino, razlivano s godini po zemqta. Tova uhanie beshe stanalo takyv obi4aen element kakto peikite ili masite... no taka beshe za redovnite posetiteli. Za ostanalite, koito bqha nepriviknali, obshtoto vpe4atlenie beshe, 4e shte se zadushat. 4ak sled izvestno vreme nozdrite se prisposobqvaha pone ot4asti i ve4e ne izglejdashe tolkova nevyzmojno da se poostane tuk. Razbira se, ako imash dostaty4no smelost da sednesh na nqkoq ot peikite zaedno s myrlqvi i mirisheshti syhstestva, otdavna zagubili belezite, koito biha gi opredelili kato prinadlejashti kym opredelen vid.
V mnogo tnosheniq Jiloto se 4uvtvashe dori i tuk kato v rodnata si kyshta. Moje bi zashtoto po-golqmata 4ast ot detsvoto si beshe prekaral v ne po-malko smradlivata ky4ma na Aren, koqto se namirashe nablizo. Osven tova za nqkolkoto godini deinost iz Fangoriat toi beshe pridobil neveroqtnata sposobnost da ocelqva pri vsqkakvi usloviq; sred osvetenite se razkazvashe edna polu-legenda, spored koqto Jiloto bil prekaral blizo dva meseca v maze, na tymno i studeno, poradi izkliu4uitelno shtatelni ogledi na rimanistite, zategnali obry4a na arestite.

Редактирано от Aledar на 17.10.01 22:14.



Тема 27 glavaнови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано17.10.01 22:12



Trqbvashe mu izvestno vreme, dokato o4ite mu popriviknat s dylbokia mrak, carqsht tuk zaedno s vsepronikvashtata mirizma. Toi se ogleda vnimatelno sgyr4enite figuri na masite. Qvno tyrseshe neshto, neshto, koeto se otli4ava sred obshtata tylpa ot poluunishtojeni syshtestva. No pogledyt mu trqbvashe da blujdae dylgo, dokato zabeleji tova, koeto tyrseshe - edna malka figura v dynoto, koqto oba4e se slivashe idealno s obstanovkata - figurata na jena.
Vyv Fangoriat sluhovete se raznasqha byrzo. Syshtestvuvashe prekrasno uredena kliukarska mreja. I to4no po tazi mreja novinite se prenasqha prez ogradite na kyshti4kite, prez dvorovete i uli4kite.
Zatova ne beshe osobeno trudno da se nameri mlada jena s jylti o4i; v provinciqta tq ne bi imala kyde da se skrie. To4no Jiloto predpoloji, 4e edinstvenoto mqsto, kydeto bi mogla da iz4ezne za kratko vreme v granicite na Fangoriq, beshe stolicata.
Toj se vtren4i vnimatelno vyv poluprivedenata figura... ne otgovarqshe to4no na opisanieto. Vmesto da se pribliji vednaga do neq i da q zagovori, Jiloto predpo4ete da se otpravi kym bara i da zagovori kry4marq.
-- Otkoga e tuk tova devoi4e? -- popita toi i se za4udi kak da predrazpoloji ogromnata kup4ina, koqto namuseno byrsheshe s mrysen parcal edna dyrvena panica.
-- Tuk nqmame devoi4eta, -- sled dylgo myl4anie izrymja kry4marq i mu obyrna gryb. Jiloto zapo4na da disha uskoreno, predizvikan ot tazi ne4uvana naglost. Moje bi shteshe da izbuhne i da napravi skandal, no nikak ne mu se iskashe da privli4a vnimanieto na rimanistite to4no sega. Posle se zahili - beshe si spomnil, 4e edno ot osnovnite pravila na vseki kry4mar beshe da ne si spomnq nito na kogo naliva, nito koga e nalival. A tazi kry4ma beshe to4no ot tezi zavedeniq - nikoi ne iskashe da poznava nikoi; tova poznavane bi moglo da byde tvyrde opasno.
Drebniqt myj se otpravi nereshitelno kym masata, na koqto sedeshe "nesyshtestvuvashtoto" devoi4e. Toi ne beshe sreshtal Aledar predi; mnenieto mu za neq beshe, 4e e razglezeno i glupavo dete. I do golqma stepen beshe prav. No sega, kogato se priblijavashe do tova dete, izpitvashe stranna neuverenost, vse edno 4e se gotveshe za zasada na rimanisti.
Figurata ne pomrydna pri zvuka na kra4kite mu. Samo po dylgata kosa se poznavashe, 4e na masata leji jena. A tq to4no lejeshe, obronila glava vyrhu mrysnata dyrvena povyrhnost, sred shishetata; tezi shisheta, koito imaha specialna forma i nadpis FROG.
Toi sedna sreshtu neq i se vtren4i liubopitno. Nakraq pobutna leko lakytq na jenata i za4aka reakciq. Takava ne posledva - sys syshtiq uspeh na masata mojeshe da leji trup. Tova go vbesi; Jiloto stana, nadvesi se nad neq , hvana q za ramenete i zapo4na da q raztyrsva. Moje bi shteshe da zabeleji, ako ne beshe tolkova qdosan, 4e masite okolo nego se izprazniha diskretno.
V momenta, kogato q izpravi na kraka i zapo4na da q raztyrsva, nqkyde sred dripite, v koito beshe oble4ena, iznikna me4; i predi da moje sys sigurnost da ustanovi, kakvo stava, tozi me4 beshe oprqn do gyrloto mu, a vtren4eni v nego ot razstoqnie okolo edin lakyt bqha naj-fanati4nite i obezumqli o4i, koito mojeshe da sytvori fantaziqta mu. I vypreki 4e beshe predupreden, Jiloto potrypna pod natiska na napylno jylti o4i.

Aledar~


Тема 28 glavaнови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано17.10.01 22:33



-- Ne ti li e mil jivotyt? -- kaza Aledar i se usmihna; moje bi tazi usmivka beshe tova, koeto unishtoji poslednite ostanki ot samoobladanieto na Jiloto. 4ak sega toi se ogleda i ustanovi, 4e masite naokolo se bqha raz4istili; posetitelite bqha napusnali mestata si zaedno s pitietata si i se bqha otteglili na bezopasno razstoqnie. Stranno beshe tova.... tazi jena, koqto beshe skovala s prisystvieto si vsi4ki naokolo. No po brym4eneto, koeto se raznasqshe otkym drugite klienti, Jiloto se doseti, 4e ne odobrqvat NEGOVOTO povedenie i biha se namesili v polza na "deteto".
-- Spokoino, malkata! -- opita se da pridade bezgrijnost na tona si toi, dokolkoto bezgrijno mojeshe da zvu4i 4ovek s oprqno ostrie na me4 v gyrloto.
-- Razkaraj se, -- kaza jenata i dobavi nqkakva izkliu4itelno vulgarna mestna psuvnq. Ogleda go naj-bezceremonno, sqkash preceni, 4e e bezopasen, i pribra Armage tam, otkydeto toi se beshe poqvil taka zagady4no.
Jiloto se pokashlq i za poreden pyt se po4uvstva kato nqkakva glupavo dete, koeto e napravilo golqma pakost i se 4udi kak da q prikrie.
-- Lekov me izprashta, -- re4e toi, zalagajki vsi4ko na edna karta. Moje bi gresheshe - tova syshtestvo, koeto otnovo be sednalo i spokoino pieshe prepylnena 4asha frog, edva li beshe princesata na Armaniq, koqto ot nqkolko sedmici tyrseha pod dyrvo i kamyk. Ako ne bqha o4ite, moje bi shteshe da se otkaje i da izleze ot tuk s vpe4atlenieto, 4e jenite sa... opasni.
Bi mogyl da se obzaloji, 4e neshto pod splystenite ki4uri na jenata, v jyltiq j pogled, problqsna. A moje bi taka mu se beshe storilo...
-- Ostavi me na mira, -- prostena Aledar. -- Ne iskam, ne iskam pove4e.
Tova go trogna nqkaksi; beshe podgotven za poredna psuvnq, no ne i za bolka, izrazena taka nedvusmisleno. Kogato nadnikna v o4ite j, toi vidq bezdna. Jivoto sedna tiho i kolkoto se moje po-nezabelejimo do deteto i go potupa nesry4no po ramoto.
-- Neobhodima si ni, Aledar. Trqbva da doidesh s men.
-- Ne iskam nikyde da hodq! -- zaprotestira piqnski-svadlivo jenata i stisna v znak na protest ryba na masata. -- Tuk mi e dobre.
S to4no premereno dvijenie tq povdigna 4ashata i q izprazni. V tozi prosto jest Jiloto vidq tova, koeto beshe nabliudaval v kry4mata na vui4o si kato dete - obigraniq jest na alkoholik. I stranno mu se stori, 4e za tolkova kratko vreme edin 4ovek be mogyl da ruhne do takava stepen.

Boleshe me. Tolkova me boleshe...

Aledar~

Редактирано от Aledar на 17.10.01 22:34.



Тема Re: Нощни влаковенови [re: Пpяkop*]  
АвторMaris (Нерегистриран)
Публикувано18.10.01 13:35



Now that she's back in the atmosphere
With drops of Jupiter in her hair, hey, hey
She acts like summer and walks like rain
Reminds me that there's time to change, hey, hey
Since the return from her stay on the moon
She listens like spring and she talks like June, hey, hey

Tell me did you sail across the sun
Did you make it to the Milky Way to see the lights all faded
And that heaven is overrated

Tell me, did you fall for a shooting star
One without a permanent scar
And did you miss me while you were looking at yourself out there

Now that she's back from that soul vacation
Tracing her way through the constellation, hey, hey
She checks out Mozart while she does tae-bo
Reminds me that there's time to grow, hey, hey

Now that she's back in the atmosphere
I'm afraid that she might think of me as plain ol' Jane
Told a story about a man who is too afraid to fly so he never did land

Tell me did the wind sweep you off your feet
Did you finally get the chance to dance along the light of day
And head back to the Milky Way
And tell me, did Venus blow your mind
Was it everything you wanted to find
And did you miss me while you were looking for yourself out there

Can you imagine no love, pride, deep-fried chicken
Your best friend always sticking up for you even when I know you're wrong
Can you imagine no first dance, freeze dried romance five-hour phone conversation
The best soy latte that you ever had . . . and me

Tell me did the wind sweep you off your feet
Did you finally get the chance to dance along the light of day
And head back toward the Milky Way


Mmm?



Тема across the milky wayнови [re: Maris]  
АвторПpяkop* (Нерегистриран)
Публикувано19.10.01 22:25



wake up, the day is just beginning
get up, smell the air
wake up, you've got to stop your drifting
away without a care

trouble and worries all around you
get up, it's okay
you know, that love will soon surround you,
mm mm mm

across the milky way
a satellite is calling, we could sail away
so leave the world behind
and step into the vista
there are bells among the haystacks
if you'd only care to listen





Тема 29 главанови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано20.10.01 02:49



-- Нека се запознаем, -- каза Жилото, за да отвлече човешката останка от чашата. -- Игрил се казвам.
И в същия момент се усети какво бе сторил... И се замисли. Колко хора знаеха, какво точно е истинското му име? Всички толкова отдавна го наричаха Жилото, че беше забравил... е, не точно забравил, какво е истинското му име, но толкова отдавна не го използваше, че му се струваше неестествено да го произнася.
-- Игрил..., -- произнесоха несъзнателно устните й. -- И какво искаш, Игриле?
Толкова отдавна никой не го беше наричал така.
-- Няма ли да ми подадеш ръка? -- опита се да се пошегува той, но истината беше, че се чувстваше смутен и объркан. Представа си нямаше какво точно трябва да направи в тази ситуация. И макар че твърде отдавна не търсеше съвети от по-висшестоящите, Игрил си пожела Леков да беше тук и да се намеси мъдро и напълно хладнокръвно в ситуацията. А ситуацията си беше банална - една алкохолизирана жена не желаеше да напусне кръчмата, не желаеше да му подаде дори и ръка и да се представи.
-- Не обичам да ме докосват, -- усмихна се малко зловещо Аледар. -- Но това не е твоя работа. Бих се радвала, ако ме оставиш на мира.
-- Защо се наливаш?
-- Не се наливам! Просто се отпускам, нищо страшно. Какво си ме зяпнал така? -- намръщи се жената-дете.
Игрил се забърка... Искаше да каже нещо, но не му хрумваше нищо смислено. Може би защото самият разговор беше съвсем безсмислен. Аледар се беше впила в шишетата и той не можеше да измисли нищо, с което да я накара да помръдне. В главата му прехвърчаха различни алтернативи... Но реално не можеше реши какво точно да направи. Наистина на моменти му се струшаше, че говори с дете; но после се сещаше, какво му беше разказал Леков за това дете... Дете, което бе пропътувало само дни наред, за да стигне тук; дете, което беше зарязало сигурния си живот, за да почне да се занимава с една чужда и малко обезсърчителна кауза; дете, което беше заклало мъжа, когото обичаше; което бе имало достатъчно смелост да се хвърли от една от кулите на Замъка. И някак не можеше да приеме, че всичко това е плод на някакъв каприз или глупост.
Можеше само да стои и да я гледа... как надига поредната чаша от скоросмъртницата, наречена фрог... с обиграния жест на алкохолик. Гневът го обгърна, спусна се като някаква пелена, която напълно забули съзнанието му и реалната му преценка за нещата. Следващото, което осъзна, беше, че я държеше здраво, държеше детето здраво, и дори успя да го вдигне въпреки съпротивата. От рязкото му ставане шишетата се раздрънчаха и изпопадаха по земята. Лактите й се забиха в гърдите му, Аледар се опитваше да се освобоси, без да обръща внимание на това, къде точно удря и дали причинява болка. Може би ако можеше, тя би се добрала до Армаге и би го използвала. Но в момента това беше невъзможно.

Aledar~


Тема 30 главанови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано20.10.01 04:16



Всъщност... ако бях извадила меча си тогава, щях да го убия. Сигурна съм. Фрогът имаше невероятно действие върху човешките реакции, трансформираше всеки. Бях видяла в кръчмата страшни неща... Мъже, спокойни и тихи, след няколко чашки ставаха агресивни и търсеха повод да се посбият с някой просто така; други влизаха наперено и със самочувствие, а под влиянието на фрога се превръщаха в хленчещи баби. И което беше най-лошо- макар да знаеха, как ще завърши поредното им напиване, че изцяло ще загубят достойнството си пред другите, че ще се разнежат и захленчат, те не можеха да спрат да пият, просто не можеха. В това беше тайната на фрога - правеше от всеки това, което криеше под маските си, разкриваше лицето ти, слабостите ти. С фрога просто ставаш искрен, ставаш това, което си всъщност.
Игрил ме носеше през Тролската кръчма, а аз напразно се опитвах да се измъкна от мечешката му прегръдка или поне да достигна Армаге. Мечът ми обаче се беше заплел в някаква част от дрехата и бешеневъзможно да го извадя, а още по-малко вероятно би било да успея да го размахам. Странно, тогава за пръв и последен път ми се случи да не мога да използвам меча си, когато ми е необходим. Може би защото щях да направя огромна грешка - щях да го използвам срещу приятел.
Така че в тази абсолютно глупава ситуация се оставих да ме носят като чувал с картофи през цялата кръчма. И което беше по-лошо и много по-унизително - Игрил ме изнесе през задния вход, приближи се до реката и ме бухна направо в нея.
Странни дни бяха тогава...

Aledar~


Тема 31 glawaнови [re: Aledar]  
Автор Aledar (паралелист)
Публикувано23.10.01 18:47



Po4uvstvah se unizena, tova beshe vsi4ko. V tazi lokva, na koqto samo slu4aino bqha slojili ime "reka", ne mojeh da se udavq, dori i da iskah. Ostana mi samo da se izpravq i da ustanovq, 4e vodata mi stiga do krysta, i da se za4udq kakvo to4no da mu pri4inq na Igril. Toi stoeshe na brega i mi se hileshe naj-naglo; a az stoqh kato absoliuten kreten i ne znaeh kakvo da napravq, prosto ne znaeh.
Nakraq se razsmqh.
Tova mi ostavashe samo. Da me hvane isteriqta.
E, blagodarna sym mu na Igril, 4e me iz4aka da se nasmeq. Posle mi podade ryka kato naj-vyzpitanite kavaleri ot dvora na bashta mi i mi pomogna da se izmykna ot giola - mrysna, mokra, razroshena i - za jalost - syvsem iztreznqla. Ne 4e vodata mojeshe da se prebori s deistvieto na froga. Mai isteriqta svyrshi po-golqmata rabota.
Taka 4e ne mi ostavashe nishto drugo, osven s vyzdishka da posledvam Igril v kry4mata, da si uredq smetkata, koqto beshe dosta vnushitelna, i da posledvam osveteniq. Ne mi se misleshe sega - nito pyk mojeh da govorq, da obqsnqvam kakvoto i da bilo. Dobre, pih; pih mnogo. Nau4ih mnogo ot mqstoto, kydeto prekarah tezi sedmici; zashtoto v edna kry4ma mojesh da nau4ish po4ti vsi4ko kakto za horata, taka i za djudjetata... i za trolite... i za onezi, 4ieto vidovo ime e neprevodimo i neproiznosimo.
Ne znam... pieneto svyrshi. Beshe vreme da se prodylji.
A az bqh reshila da prodylja v posoka na Armaniq.
Isk