във семейството!Какво бихте казали,за амбициозен съпруг който вижда само това което прави самият той !жената се чуства отхвърлена и съвсем ненужна!
Избора е самоубийство,или приемане на положението си,което всъщност не е по силите и!
Това което прави тя е,затваря се в себе си,безкрайно ранима , и на ръба на силите си !Какво ще кажете това вид домашно насилие ли е ?Повтаряемостта на случая е почти през ден!
Жената не работи,съкратена е!Самочуствието и обаче не и позволява да започне всякаква работа!Назначена е в семейната фирма,но с нищо обаче не и се дава възможност да се заеме,бизнеса не е в нейната сфера!Има данни и потенциал да развие нещо свое,но уви парите са на съпруга и!Всяка нейна идея минава през ушите му ,на този свят само той работи,другите са лентяи особено тя!Домакинската работа не е работа!Какво да направи без да нарани самочуствието си още повече,а също и доброто име с което се ползва съпруга и,и цялото семейство?
Няма пари за да потърси психолог или друг специалист,би се срамувала ако се разбере за положението и!
Дайте съвети!Моля ви сериозно е положението!

В така описаната ситуация няма предпоставки за домашно насилие дори и за психическо такова.
Би трябвало жената да се чувства полезна в домакинството и грижа за децата, но тук не се споменава за това нещо.
Нека поговори със съпруга си с какво тя би могла да му е полезна в работата или домакинството.
От къде е съкратена жената и защо не започне същата работа на друго място?

От целия постинг ми става ясно за един приключил брак. Не се споменава никъде за обич, бъдещи или настоящи деца и т.н.

Защо самучувствието да пречи на започването на каквато и да е работа? Един човек със самочувствие винаги би постигнал по-добри резултати в работата си.

Всъщност не съм съгласна, че домакинската работа не е работа, но и мнението, че трябва да се чувства удовлетворена от нея ми е съвсем чуждо.
Според мен съпругът й няма да се промени. Ако бизнесът му тръгне на зле виновна ще е тя. Ако нещо не върви у дома - например ако се появят проблеми с децата - виновна пак ще е тя. Мисля, че се е набутала в ситуация, от която без да жертва нещо няма да се измъкне. И всъщност въпросът по-скоро е кое може да понесе.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това, което описваш, се нарича морален тормоз.
Има една книга - казва се "Моралният тормоз" на Мари - Франз Иригоайен.
Без да е с претенции за кой знае каква професионалност, може би ще е полезно на жената да прочете и да види, че това не се случва само на нея. Че този тип поведение е типичен, често срещан. То е болестно поведение, както и в болестно поведение се превръща поведението на жертвата, от един момент нататък.
Първата крачка е осъзнаването. Всичко започва от там.
После човек взима решение...Варианти винаги има - ако си й близък / приятел, в това трябва да я убедиш - варианти винаги има. Вариант не е, да си жертва на собствения си страх да го оставиш да те убие - морално и психически, известно време преди да те унищожи и физически.
Човек си прави изборите после.
И, за тези избори, които правилни или не, никой не му е виновен. Можеш само да подадеш ръка. но не можеш да накараш никого да я поеме.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Благодаря ти много.Ще се опитам да поговоря с нея.Ще и препоръчам приятелски книгата която споменаваш,с най-тактичния намек на който съм способен.
От вън ако човек погледне ще каже, от какво се оплаква тази глезорана.Не работи,но от нищо не е лишена.Има мъж който държи на нея.Има двама големи вече синове които също я обичат,разполага с време,но в погледа и се чете онова за което ви попитах.идеите и за самата нея не се осъществяват ,защото няма разбиране от страна на човека до нея.
Много често този вид тормоз е трудно откриваем.Може би затова когато се опитах да насоча вниманието и за упражнено насилие върху нея,тя ми се сопна.Това обърка самия мен.Тогава се запитах има ли такъв вид насилие ,или аз доста съм съпричастен към този случай.Но по нейните разговори които прави с мен ,показват точно това.Тя хем страда,хем явно не осъзнава на какво се подлага.

Нормална е и реакцията да го защитава, вече й е насадено чувство за вина и чувство за малоценност. Поговори с нея и за възможностите да прави нещо, да започне нова работа. Ръководните длъжности не са много често срещани, но ги има и се търсят хора. Само й трябва малко повече увереност, за да я вземат. Ако се държи като сива мишка няма да може да ги впечатли с професионализъм и да я възприемат сериозно. Предполагам можеш да й помогнеш с вдъхване на увереност в нея самата. Успех.

Ами инфото е малко недостатъчно,тази жена от колко време е с него,какво,има ли роднини,къде са ,защо изобщо продължава да е с него,защо не работи.......Това да кажа честно ми прилича малко на мазохизъм от страна на жената.Нека потърси възможности...работа мноого,но за този който иска да работи,бас хващам че има и приятелки или роднини които също биха и помогнали.нека посъбере пари и да се отдели от този човек ТОЙ НЕ Е ЗА НЕЯ,защото спира нейната реализация и я смазва като човек,като жена.
Но преди всичко ТЯ,ТЯ и САМО ТЯ трябва да направи нещо за себе си и след това и другите ще и помогнат!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Тя не иска да види какво става с нея и какъв потисник има до себе си,вече когато го осъзнае ще бъде малко късно и ще е загубила мноооооого от възможностите които е имала.Тя просто се е комплексирала и блокирала от поведението на мъжа спрямо нея,но като си затваря очите и не иска да види какво става нищо няма да постигне.ТЯ САМА СИ ПРЕЧИ!!!
Единственото което ти можеш да направиш е да и напомняш по често какъв прекрасен човек е ,колко е кадърна(ПОДКРЕПЕНО С ПРИМЕРИ!!!),и ако ти е споделяла свои лични планове,идеи и мечти все по често да ги споменаваш(уж случайно)УСПЕХ

Ми каквото и да ти кажа, ти вече си знаеш. Тоя твоя е типичен насилник / психологически бабайт - има много такива от мъжкия пол - не казвам, мъжете по природа са такива, но има условия дето им дават възможости да деспотират ... и тази твоя ги е взел - като много други.

Не ти трябва толко психолог - на него, на мъжа ти, му трябва (естесвено, той няма да приеме тоя факт). Трябва ти сила и подкрепа от подобно мислещи хора....

Вместо да се самоубиваш - не можеш ли да оставиш? Явно си мислила по тоя въпрос и те спират неща. Предполагам изолацията и ниското самочуствуе след живот с такъв като този...

Между другото - казваш че като жена си отхвърлена и ненужна - но аз смятам че си МУ МНОГО нужна, всъщност ти си мо по-нужна отколкото той на тебе... ако те нямаше там да ти се перчи колко е нещо и те нямаше да се грижиш за него - той е нула. Такива мъже обаче много лесно си намират други жени да изпълняват същата функция .... все едно - да знаеш, не си сама и много жени са минали и заминали такива ....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Оф, колко е сладко това куче с котето!!!!!