|
|
|
Тема
|
 Личната сила
|
|
| Автор |
holy (12 Chicchan) |
| Публикувано | 09.04.19 23:12 |
|
|
Ох, трудно се пише без съюзник.
След някои уточнения в превода, могат да се изведат смисли, които да изяснят в по-голяма степен въпроса с личната сила.
В Сказания за силата, дон Хуан говори за Тонала и Нагуала. В главата Денят на Тонала, двамата с Кастанеда наблюдават преминаващите пред църквата хора, за да видят различни тонали. Първо наблюдават две жени в началото на петдесетте, които изпитват затруднения с движението и равновесието. Дон Хуан коментира:
"Живота може да бъде така безмилостен и с теб, както е към тях, ако си невнимателен към тонала си."
Следва слабият мъж, който много пие:
"Тонала му е слаб не защото пие, той пие, защото тонала му е слаб. Тази слабост го принуждава да е това, което е."
Следва пълният мъж с костюм:
"Няма нужда да се отнасяме с тялото си по такъв отвратителен начин."
Трябва да се отбележи, че дон Хуан подчертава, че слабия тонал е нещо, което се случва на всички ни, по един или друг начин.
"Но тъжния факт е, че всички ние сме се научили до съвършенство как да правим тонала си слаб. Наричам това угаждане."
След това го запознава с различни форми на угаждане.
Когато става късно през деня, променят стратегията и посоката на наблюдението, и вместо на слаби тонали, са в очакване на същински тонали. Дон Хуан добавя, ча само воините имат същински тонал; нормалния човек може в най-добрия случай да има правилен тонал. Определението за същински тонал:
"Грубо казано, всеки тонал има две страни. Едната е външната част, ръбът, повърхността на острова. Това е частта свързана с действието и действането - грубата страна. Другата част е решението и преценката - вътрешния тонал - по-мек, по-изтънчен и по-сложен. Същинският тонал е този, при който двете нива са в пълна хармония и равновесие."
"За същинският тонал, всичко на острова на тонала е предизвикателство. Казано по друг начин, за воина всичко на този свят е предизвикателство. Разбира се, най-великото предизвикателство от всички е желанието му да получи сила. Но силата идва от нагуала и когато един воин стигне до края на деня, това означава, че часът на нагуала настъпва - воинският час на силата."
Когато Кастанеда се опитва да види, виждането му не е просто и ясно; след като дон Хуан го критикува, Кастанеда претендира за "малко снизходителност". Дон Хуан отвръща:
"Това е лесния път. Това е пътят на угаждането."
"В началото, човек трябва да се обръща към тонала. Тоналът трябва да пусне контрола. Но това трябва да стане с радост. Твоят тонал например, отстъпи контрола в някои случаи без голяма съпротива, защото разбра, че ако остане какъвто е, твоята цялост досега щеше да е мъртва. С други думи, тоналът е устроен така, че да се отказва от ненужни неща като личната важност и угаждането, които само го тласкат към досадата. Целият проблем е, че тоналът се държи здраво за тези неща, когато би трябвало с радост да се отърве от тия лайна. В такъв случай, задачата е да се убеди тонала да стане свободен и гъвкав. Затова преди всичко, воинът се нуждае от силен, свободен тонал. Колкото е по-силен, толкова по-малко се придържа към постъпките си и по-лесно се свива."
"Твоя тонал трябва да бъде убеден с доводи, а нагуалът ти с действия, докато се укрепят взаимно."
"Всяка заплаха за тонала, винаги води до смъртта му. А когато тонала умре, умира и човека. Поради присъщата си слабост, тоналът е лесно да бъде разрушен и заради това едно от балансиращите изкуства на воина е да накара нагуала да се прояви, за да подкрепи тонала. Казвам, че е изкуство, защото воинът знае, че само като подсили тонала, може да накара нагуала да се прояви. Разбираш ли какво имам предвид? Това подсилване се нарича лична сила."
И така, за да се прояви нагуала е нужен силен тонал(не вкопчен в нищо), който става такъв, когато приема като предизвикателство всичко в своя свят и винаги избягва угаждането, леснината (на хляба мекото и на работата лекото). Решенията се взимат премислено и зъдължително са последвани от действие. Воинът може да отмени смъртта си, но не и решението си.
Та така ...
Нещата се случват!
| |
|
|
|
За да си с правилен тонал, се започва с нещо просто - чистиш острова си.
Чистиш , докато не остане нищо, което си готов да защитаваш на всякаква цена.
Много е трудно. Прегледа е нещото, с което се започва.
За отказването на "вредни" навици - ДХ казва, че това също е глезене. Защото , отказвайки се от нещо, ти си угаждаш отново и отново. И очакваш награда.
Трябва са се прави всичко, което ти дойде на ум, без очаквания . В смисъл- без очаквания от награди или от поражения. Това е ключът към постигане на свободата.
Да действаш , без да очакваш нищо и да го правиш, все едно, че е последното нещо, които ще направиш в живота си. Защото това си е така. Кой ще ти даде гаранция, че ще си жив още 5 секунди ?
Та, това упражнение, за откриване на правилния тонал можеш да го правиш всеки ден , особено ако си в градския транспорт или на оживено място. Стоиш, гледаш и се забавляваш. Ако го правиш достатъчно дълго време, ще разбереш, че можеш да кажеш всичко за един човек, само като го видиш. Много е лесно, повярвай ми. Един ден ще видиш и съюзник, точно там, на оживеното място или където и да си. Срещал съм хора , на които не мога да видя лицето, има само едно бяло, размазано петно. Като стигнеш на този етап, ще ти дам и жокер, какво да правиш, като видиш съюзник.
И после си отваряш един кабинет като терапевт , хахахаха. Шегувам се.
По въпроса за писането без съюзник - за какво ти е ? Съюзника е нещо много сериозно, трябва ти много лична сила дори само да го видиш, камо ли да го накараш да ти сътрудничи, или по скоро, да ти върши черната работа.
Поздрави
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
| |
|
| 
|
|
[