Знае се, че самомнението е най-голямата пречка по пътя към знанието. Идеята за себе си, която е пряко свързана с физическото тяло се оказва почти непреодолима бариера за всички нас. И ако в общуването си с околните сме в състояние да се овладеем до известна степен, да намалим употребата на лични местоимения, да не се гневим и да се поставяме във фокус, то последното убежище, последния трик на тялото е как се държим когато сме сами. Става въпрос за вниманието и загрижеността, които изпитваме към себе си, когато сме сами. Да сме добре нахранени, наспани, отпочинали, удовлетворени, ободрени, развеселени и т.н.

Магьосничеството е, когато се научим да боравим с една сила. Нормални сме, когато силата борави с нас.

Нещата се случват!

Самомнението е далеч по-малък проблем, например от късогледството. - една приятелка ме догони в тролея, за да ми се извини, обаче не ме видя!

Някак ми се струва, че е по правилно да следиш как се чувстваш. а аз личните местоимения ще се намери кой да ги следи!

Това е една боза чиста проба и така здраво замешана, че на човек свят да му се завие. Нещата са структурирани и замесени по съвсем друг начин.Самото самосъзнание АЗ е най-чистото, истинско и реално нещо което може въобще да съществува. Грешката се състои в разделението от ума на субект и обекти и иденмтификацията с физическото тяло.От тук и личните местоимения са просто следствие и означения и тяхното избягване е като заравяне на главата в пясъка, тоест докато има субект и обекти, идентификацията с тялото е неизбежна и личните местоимения също.Като следствие получаваме глупости от типа, че не трябвало да се грижим за тялото, естествено, че трябва да се грижим, проблема не са самите грижи ,а постоянното мислене за тях.ако не се грижиш и си гладен, жаден или болен мислите се усилват в геометрична прогресия..