Крайния резултат, към който се стремят шаманите като дон Хуан по отношение на своите ученици, се явява такова осъзнаване, което, независимо то простотата му, е много трудно достижимо: осъзнаването на това, че ние действително сме същества, на които предстои да умрат. По тази причина истинската битка на човека се заключава не в борбата му със своите събратя, а с безкрайността, което впрочем не е битка, а по същността си – мълчаливо подчинение. Ние трябва доброволно да се подчиним на безкрайността.
Съгласно описанията на магьосниците нашият живот се заражда в безкрая и завършва там, от където сме се появили – в безкрая. -Карлос Кастанеда

Шаманизма не е религия.
Шаманизма е начин на живот.
Защо искаш от хора, които са на долното ниво на осъзнаване да се държат и да действат като осъзнати хора ?

Те просто не го могат, не го искат и никога няма да го осъзнаят.
Защото, осъзнавайки колко си нищожен и как смъртта ти стои на лявото рамо, щеше да си друг.
Да знаеш, че времето ти е точно определено и че всяко твое действие може да бъде последното на тази земя , е възможно най силната ти мотивация да правиш или да не правиш нещо.
Вторачил се само в материалното, губиш абсолютно всякаква връзка с безкрайността.
Това те уврежда тотално.
Погледни само кое стават политици, и станали веднъж " ВИП " , се стремят с цената на всичко, без всякакви скрупули, да се задържат там.
Да, всичко за почва от точка А- раждането и завършва в точка Б- смъртта.
Единственото интересно е, какво ще срещнеш на пътя между тези две точки.

Не ги съжалявай, те си имат оправдание за всяка ситуация и действие.

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

В ЯЙЦЕТО

Живеем в яйце.
Вътрешността на черупката
издраскахме с неприлични рисунки
и с имената на своите врагове.
Нас ни мътят.

Който и да ни мъти,
ще измъти и нашия молив.
Ако някой ден се измъкнем,
веднага ще нарисуваме
образа на мътещия.

Допускаме, че ни мътят.
Представяме си хрисима домашна птица
и пишем школски съчинения
за цвета и породата
на мътещата ни квачка.

Кога ли ще се измъкнем?
Нашите пророци в яйцето
спорят срещу скромно възнаграждение
върху продължителността на мътенето.
Допускат съществуването на ден „Х“.

От скука и реална потребност
измислихме инкубатори.
Загрижени сме за потомството си в яйцето.
На драго сърце ще предложим патента
на онази, която бди над нас.

Все пак над главите си имаме покрив.
Застаряващи пиленца,
ембриони-полиглоти,
дърдорят по цял ден
и тълкуват своите сънища.

Ами ако не ни мътят?
Ако тази черупка не се пропука никога?
Ако хоризонтът ни е само хоризонтът
на нашите драскулки и такъв си остане?
Живеем с надеждата, че ни мътят.

Макар да приказваме само за мътене,
все пак си остава опасността
някой извън черупката да огладнее,
да ни хвърли в тигана и ни поръси със сол.
Какво ще правим тогава, мои братя в яйцето?

1958

Реалност; съзнание; свобода; безкрай; вдъхновение; смърт.. Много-струнен оркестър, с променлива мелодия, водеща навсякъде. Според една представа, включваща всички житейски времена.

Така като гледам какви неща съм написал преди времето - изглежда съм повлиян от някво странно настроение Само се чудя какво е причината - тематиката или обкръжението!
А колкото за политиците - не са от най-приятните хора

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Най си е добре да мълчи човек. Така няма как да сбърка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ако можеше да мълчиш, грешката нямаше да има никакво значение за теб. Но ти бъркаш мълчанието с не-говореното и резултата е това което е.

А това, също е сериозна грешка

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите