|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Защо сме такива...?
|
|
| Автор |
lakotavakan (сиу) |
| Публикувано | 19.11.16 19:27 |
|
|
С един вече ме мой съпътник си вървяхме по планинските пътеки и в един момент пътищата ни се преплетоха с една група планинари. На около 50-60 годинките. Та веселба по пътеките и ето ни в хижата. Там тази групичка заформи някакво „планинско покръстване“ и ние бяхме поканени да бъдем „гости“. Чудничко!
Та едни баби навзеха едни чаршафи, едни венци от горски цветя, един чайник и се отпочна... „Покръстваха трима мъже и едновременно ги „приемаха“ в групичката си“. Веселба ... докато започнаха да им дават „имената“. Първият, що годе с осанка мъж, нарекоха „Орел“ - защото ги водел и много ги развеселявал... Вторият пък пое името „ Соколът“ - защото постоянно ги наглеждал, давал им съвети как да не строшат крак и ги пазел... (явно от глупостите им, повечето бяха НЕСПИРАЩОПРИКАЗВАЩИ ЖЕНИ. А третият... а бе тука ми „кипна млякото“! Дадоха му името „Катърчо“!?????! Щото им носел общия по-тежък багаж и постоянно им помагал , ако някой се уморявал... А бе всяко животно си има достойнството, но ...
Значи един самозабравил се „суетник“, ама хубавец в женските очи, може да носи гордото име „Орел“, а този, който наистина, ама наистина им помага - Катърчо?!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Ако този, изведнъж обиден „катърчо“ , им захвърли багажа, а Орелът вземе, че отлети, щото той е горд и не носи багажи, що „прайкат“ женките?!?! Ами ще оплюят ТЪПИЯ КАТЪР, че ги е зарезЪл!!!
А бе що сме такива... Години го нося тоя въпрос и отговор нямам... Помагайте, братя...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
| |
|
Тема
|
 Re: Защо сме такива...?
[re: lakotavakan]
|
|
| Автор |
holy (12 Chicchan) |
| Публикувано | 19.11.16 23:28 |
|
|
Писах, трих... Писах, трих...
Искаш справедливост, права...? Кой ще отсъди кое е правдиво?!
Мисля, че въпросът е защо сме тук? Да живеем по правила? Чии правила?!
Не е това. Тук сме, за да се справим. Да вземем урока. Какъв е урока? Добър въпрос. Помисли над това.
За мен, въпросът е да се реши задачата. Не задачата за любовта. Не задачата за парите. Не задачата за властта. Не, за здравето, дълголетието, прозренията...
За мен, задачата е за силата, способността. На английски има един израз How to manage. На български - Как е добре да се живее. Изказвам се твърде общо? За толкова ми стига силата.
Нещата се случват!
| |
|
|
|
защо реши, че катърчо е обидно име ?
защо се отъждествяваш с него и му съчувстваш ?
най вероятно сам е приел, съвсем доброволно, да носи багажа на изкукалите баби.
което не го прави по лош или глупав от другите.
като контрапункт, той самия би могъл да си направи кръщене на бабите и да им лепне по едни етикет.
което значи , че ЧСЗ е супер голямо , ако го прави за отмъщение.
ако го прави за забавление и щото така, нещата са наред.
квото - такова.
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
| |
|
|
|
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
виж само какво правиш.
смяташ орлите за по висши същества от пуйките.
що ??
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
| |
|
|
|
А бе прочетох ти отговора и се зачудих, а после се и шашнах. За каква справедливост пишеш, че съм искал? И аз като тебе ... четох ... четох си няколко пъти писанката и така и не намерих, къде съм писал, че съм искал справедливост? Само питам, защо сме такива?
И права... ама къде пък съм искал права... уф...
Аз знам защо съм тук. Но дебело подчертавам, че това си е мое и само мое виждане! На мен ми е „дадена“ една празна торба съзнание и задачата ми е да я напълня. Независимо с какво - лошо, добро, фантазии, научни доказателства, секс, дебелащина, тъпотия... а бе с каквото искаш... И накрая ще я „изпазарувам“ в Акашите или там, където и е мястото.
Затова и никой до сега не е успял да отговори на въпроса защо живеем. Защото търсим не там, където трябва. Така правим и с всичко...
Но ... Холи, какъв урок те гони тебе? Аз отдавна съм поставил под въпрос дали трябва да мисля над...каквото и да е, дори и над някакъв урок. Ще бъда откровен с теб - срещна ли препятствие, аз поставям дадено решение на сърцето си! И в зависимост от усещането, дали ме кефи или не, аз постъпвам така или иначе. Понякога не усещам нищо... в началото мислех, че нещо не е наред, но после открих, че сърцето ми чака още нещо, което все още не се е случило. После... „нещата се случват...“ и сърцето ми дава точния отговор. Досега не съм бил подведен...
Аз до силата не съм стигнал още... Но съм се запънал с втория враг - яснотата. Някога си мислех, че страхът, първия враг е най-силния, но съм се лъгал. Да се измъкнеш от яснотата е много трудно, за да продължиш напред. Страхът те плаши да продължиш, но в същото време те и стимулира, а яснотата... да, точно така, тя е тресавище...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
| |
|
|
|
Силвъре... вероятно не си ме разбрал. Ще се опитам да разясня. Въпросът не е в имената, животните, вероятната обида. А в помощта. Само помисли - колко сила се влага в „празните“ приказки и колко сила в - реалната физическа помощ, живеем в материален свят, нали? И още... само се запитай... колко реални са парите и колко ... реални са лихвите?! Парите са „реален“ носител на труд, а лихвите... май ги „дърпаме“ от нищото...?! Та сега всички сме „луднали“ по „празните пари“, онези, дето „носят“ Лъжа, а не реален трудоносител? Усещаш ли вече накъде те водя... към нещо, което не е „НАШЕ“, към нещо, от което сме „болни“!!!
Внимавай сега - ти твърдиш...“ най вероятно сам е приел, съвсем доброволно, да носи багажа на изкукалите баби....“ . Така е... това е неговия плюс!
Тъжното е, че бабите, сиреч всички ние, не оценяваме истинския труд!
МАЙ НЕ СХВАНА, ЧЕ ПЪРВИЯТ ПОКРЪСТЕН Е ... „ПРАЗНОГЛАВЕЦА“ НО ХУБАВЕЦ, А НЕ НАЙ-ЦЕННИЯ, КАТЪРЧО?!!?? ПЪРВИЯТ!!!, СХВАЩАШ ЛИ?!!! ТЕ ПОКРЪСТИХА ПЪРВО НЕ НАЙ-ЦЕННИЯ, НЕ НАЙ-ИСТИНСКИЯ, А ХУБАВЕЦА?!!!
Тъжно е... така е със съвременния стандарт... яяааа, супер скъпа кола, егати к'ъв готин „пич“ я кара. И неосъзнато някак приемаме, че готиния пич е изкарал и парите...а дали е така?!
Номерът е в оценката ни. За нас истината е тягостно нещо, ние предпочитаме лустрото. Не напразно Животът е доказал - там, където има красота (човешка де), липсва знание... И жертвата, красавицата да речем, не е виновна, а ние, защото още от малка я глезим и и даваме всичко, без да изискваме първа тя да даде.
ЗАТОВА И ПИТАМ - ЗАЩО СМЕ ТАКИВА...? Хм...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
| |
|
|
|
Да, аз смятам, че орлите са по-висши същества от пуйките...
Първото е, че орлите могат да летят. Те успяват да гледат света не само от земната повърхност, но и от висините. Пуйките не го могат.
Второ - за да издебнат жертвата си, орлите изграждат тактика, наблюдават, дебнат, вероятно мислят. Пуйките не го могат това.
Трето - една пуйка си се мотка из двора на господаря си и го приема за свой дом. Тя е съгласна да е оградена, да и взимат яйцата, да се храни с каквото и дадат. Дори пусната извън двора, вечер тя гордо се прибира самостоятелно, без дори да я насилват, обратно в двора...
Орелът не прави така!!!! ТОЙ Е СВОБОДЕН!!! Опитай се да го задържиш в двора си без клетка! Опитай се да го храниш с каквото искаш! Пусни го на свобода и ...я да видим дали доброволно ще се върне!!! Освен това... Орелът може да те убие!!! А мисирката може ли? Хм...
И тук идва страшното - когато пуйките поискат от Орела да бъде като тях! Мисирка! Тъп, роб, безпомощен...защото виж ти, Той, ОРЕЛЪТ, не бил по-различен от пуйките... Не, братко, Орелът е по-висш от пуйките... Затова... „Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...“
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
| |
|
|
|
| |
|
|
|
Хубава статия... Но... а бе няма да съм аз, ако не отрека...
И така...много бих искал да получа отговор на това, което ще напиша от „нглии“. Заглавието на статията е „Да гониш дивото или да се радваш на питомното...“ Лично аз не обичам питомното... То ми лъха на робство, на прекършен дух... Аз съм Сиу, за бога, макар и луд. Мога да гледам с часове полетът на Орела и нито миг тъжния му поглед в клетката на зоопарка.
„ Искрено вярвам, че колкото повече логика вкарваме в процеса на взимане на решение, толкова по-труден и нещастен става живота ни, защото “в ума на начинаещия има много възможности, в ума на експерта – малко.” - хубаво написано, но изцяло погрешно от моя гледна точка. За какъв ,УМ“ ми пише авторът, та малките дечковци въобще не ползват „УМ“. Те са сърдечни същества, затова с еднакво удоволствие могат да галят до забрава едно коте и друг път да го смажат от болка! И чак след време УМ-а се намесва и ги прави: а) обичащи, б) изверги.
И те стават такива, не защото сами се променят, а защото ги променяме ние, като им вкарваме във възпитанието „бръмбари и дивотии...“ , сиреч УМ!? Защото това ни е проклятието от много отдавна - УМ-а.
Но и не бива да забравяме това, с което най-често свързваме Буда - истината е в центъра, а не в крайностите. Да възпитаваш децата... не е лесно - то е изпит за нас, възрастните. Чрез тяхното възпитание, ние се самооценяваме. Ако детето остане страхливо, питомно - със сигурност сме се провалили... Ако има дързост, ако търси свободата навсякъде - в небесата, при мравките, при ... бозона, ако искате... - може и да сте между 4 и 5... А ако върви в някаква посока, избрана от него и изведнъж кривне нанякъде - кандидатствате за шестица...
Та... г-н или г-жо, НГЛИИ, лично Вие какво мислите по този въпрос? Ама лично, без други мнения да ни пробутвате за Ваши, моля. Кое е по- добре - да сте питомен и да ползвате УМ-а или да сте див и да слушате сърцето си“
П.П. Ако Вие сте авторът на статията, аз се извинявам...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
| |
|
|
|
Първоначално и аз се ядосах и възмутих от това, че сме "такива" (разбирай - малоумни тъпаци), а после се замислих.... добре, а как да кръстят този, който им е помогнал за багажа? Слончо? Тежковозчо? Марко? Самосвалчо? Шерпчо?... Кучешки впряг? Волчо/биволчо?... Нещо, каквото и да ми дойде на ум все е тъпо, неподходящо и дори обидно. И си рекох- добре, явно бабките не са искали да обидят никого; точно обратното - искали са да развеселят всички. И са дали всичко от себе си да измислят възможно най-хубавите и духовити имена. Какво тогава не е наред? Ми, нищо, всичко си е наред. Само нашата оценка не е. Ти, като страничен наблюдател и разказвач, си приписал някакви качества на тези хора и после си отсъдил съобразно собствената си преценка. Те, обаче, могат да имат различно виждане за отношенията си в групата и това виждане да ги устройва. В крайна сметка, събрали са се заедно по някаква причина и явно смешните, планински имена не им пречат на забавата.
Иначе, човек, гледащ животни, на орела и сокола може да се възхити, но отдалече, а виж - за катъра си ще положи грижи, че даже, като за член на семейството може да го има. Всичко зависи от бита, културата и отношението.
Редактирано от L.L. на 22.11.16 00:01.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
