|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Защо сме такива...?
|
|
| Автор |
lakotavakan (сиу) |
| Публикувано | 19.11.16 19:27 |
|
|
С един вече ме мой съпътник си вървяхме по планинските пътеки и в един момент пътищата ни се преплетоха с една група планинари. На около 50-60 годинките. Та веселба по пътеките и ето ни в хижата. Там тази групичка заформи някакво „планинско покръстване“ и ние бяхме поканени да бъдем „гости“. Чудничко!
Та едни баби навзеха едни чаршафи, едни венци от горски цветя, един чайник и се отпочна... „Покръстваха трима мъже и едновременно ги „приемаха“ в групичката си“. Веселба ... докато започнаха да им дават „имената“. Първият, що годе с осанка мъж, нарекоха „Орел“ - защото ги водел и много ги развеселявал... Вторият пък пое името „ Соколът“ - защото постоянно ги наглеждал, давал им съвети как да не строшат крак и ги пазел... (явно от глупостите им, повечето бяха НЕСПИРАЩОПРИКАЗВАЩИ ЖЕНИ. А третият... а бе тука ми „кипна млякото“! Дадоха му името „Катърчо“!?????! Щото им носел общия по-тежък багаж и постоянно им помагал , ако някой се уморявал... А бе всяко животно си има достойнството, но ...
Значи един самозабравил се „суетник“, ама хубавец в женските очи, може да носи гордото име „Орел“, а този, който наистина, ама наистина им помага - Катърчо?!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!! Ако този, изведнъж обиден „катърчо“ , им захвърли багажа, а Орелът вземе, че отлети, щото той е горд и не носи багажи, що „прайкат“ женките?!?! Ами ще оплюят ТЪПИЯ КАТЪР, че ги е зарезЪл!!!
А бе що сме такива... Години го нося тоя въпрос и отговор нямам... Помагайте, братя...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
| |
|
Тема
|
 Re: Защо сме такива...?
[re: lakotavakan]
|
|
| Автор |
holy (12 Chicchan) |
| Публикувано | 19.11.16 23:28 |
|
|
Писах, трих... Писах, трих...
Искаш справедливост, права...? Кой ще отсъди кое е правдиво?!
Мисля, че въпросът е защо сме тук? Да живеем по правила? Чии правила?!
Не е това. Тук сме, за да се справим. Да вземем урока. Какъв е урока? Добър въпрос. Помисли над това.
За мен, въпросът е да се реши задачата. Не задачата за любовта. Не задачата за парите. Не задачата за властта. Не, за здравето, дълголетието, прозренията...
За мен, задачата е за силата, способността. На английски има един израз How to manage. На български - Как е добре да се живее. Изказвам се твърде общо? За толкова ми стига силата.
Нещата се случват!
| |
|
|
|
защо реши, че катърчо е обидно име ?
защо се отъждествяваш с него и му съчувстваш ?
най вероятно сам е приел, съвсем доброволно, да носи багажа на изкукалите баби.
което не го прави по лош или глупав от другите.
като контрапункт, той самия би могъл да си направи кръщене на бабите и да им лепне по едни етикет.
което значи , че ЧСЗ е супер голямо , ако го прави за отмъщение.
ако го прави за забавление и щото така, нещата са наред.
квото - такова.
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
| |
|
|
|
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
виж само какво правиш.
смяташ орлите за по висши същества от пуйките.
що ??
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
| |
|
|
|
А бе прочетох ти отговора и се зачудих, а после се и шашнах. За каква справедливост пишеш, че съм искал? И аз като тебе ... четох ... четох си няколко пъти писанката и така и не намерих, къде съм писал, че съм искал справедливост? Само питам, защо сме такива?
И права... ама къде пък съм искал права... уф...
Аз знам защо съм тук. Но дебело подчертавам, че това си е мое и само мое виждане! На мен ми е „дадена“ една празна торба съзнание и задачата ми е да я напълня. Независимо с какво - лошо, добро, фантазии, научни доказателства, секс, дебелащина, тъпотия... а бе с каквото искаш... И накрая ще я „изпазарувам“ в Акашите или там, където и е мястото.
Затова и никой до сега не е успял да отговори на въпроса защо живеем. Защото търсим не там, където трябва. Така правим и с всичко...
Но ... Холи, какъв урок те гони тебе? Аз отдавна съм поставил под въпрос дали трябва да мисля над...каквото и да е, дори и над някакъв урок. Ще бъда откровен с теб - срещна ли препятствие, аз поставям дадено решение на сърцето си! И в зависимост от усещането, дали ме кефи или не, аз постъпвам така или иначе. Понякога не усещам нищо... в началото мислех, че нещо не е наред, но после открих, че сърцето ми чака още нещо, което все още не се е случило. После... „нещата се случват...“ и сърцето ми дава точния отговор. Досега не съм бил подведен...
Аз до силата не съм стигнал още... Но съм се запънал с втория враг - яснотата. Някога си мислех, че страхът, първия враг е най-силния, но съм се лъгал. Да се измъкнеш от яснотата е много трудно, за да продължиш напред. Страхът те плаши да продължиш, но в същото време те и стимулира, а яснотата... да, точно така, тя е тресавище...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
| |
|
|
|
Силвъре... вероятно не си ме разбрал. Ще се опитам да разясня. Въпросът не е в имената, животните, вероятната обида. А в помощта. Само помисли - колко сила се влага в „празните“ приказки и колко сила в - реалната физическа помощ, живеем в материален свят, нали? И още... само се запитай... колко реални са парите и колко ... реални са лихвите?! Парите са „реален“ носител на труд, а лихвите... май ги „дърпаме“ от нищото...?! Та сега всички сме „луднали“ по „празните пари“, онези, дето „носят“ Лъжа, а не реален трудоносител? Усещаш ли вече накъде те водя... към нещо, което не е „НАШЕ“, към нещо, от което сме „болни“!!!
Внимавай сега - ти твърдиш...“ най вероятно сам е приел, съвсем доброволно, да носи багажа на изкукалите баби....“ . Така е... това е неговия плюс!
Тъжното е, че бабите, сиреч всички ние, не оценяваме истинския труд!
МАЙ НЕ СХВАНА, ЧЕ ПЪРВИЯТ ПОКРЪСТЕН Е ... „ПРАЗНОГЛАВЕЦА“ НО ХУБАВЕЦ, А НЕ НАЙ-ЦЕННИЯ, КАТЪРЧО?!!?? ПЪРВИЯТ!!!, СХВАЩАШ ЛИ?!!! ТЕ ПОКРЪСТИХА ПЪРВО НЕ НАЙ-ЦЕННИЯ, НЕ НАЙ-ИСТИНСКИЯ, А ХУБАВЕЦА?!!!
Тъжно е... така е със съвременния стандарт... яяааа, супер скъпа кола, егати к'ъв готин „пич“ я кара. И неосъзнато някак приемаме, че готиния пич е изкарал и парите...а дали е така?!
Номерът е в оценката ни. За нас истината е тягостно нещо, ние предпочитаме лустрото. Не напразно Животът е доказал - там, където има красота (човешка де), липсва знание... И жертвата, красавицата да речем, не е виновна, а ние, защото още от малка я глезим и и даваме всичко, без да изискваме първа тя да даде.
ЗАТОВА И ПИТАМ - ЗАЩО СМЕ ТАКИВА...? Хм...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
| |
|
|
|
Да, аз смятам, че орлите са по-висши същества от пуйките...
Първото е, че орлите могат да летят. Те успяват да гледат света не само от земната повърхност, но и от висините. Пуйките не го могат.
Второ - за да издебнат жертвата си, орлите изграждат тактика, наблюдават, дебнат, вероятно мислят. Пуйките не го могат това.
Трето - една пуйка си се мотка из двора на господаря си и го приема за свой дом. Тя е съгласна да е оградена, да и взимат яйцата, да се храни с каквото и дадат. Дори пусната извън двора, вечер тя гордо се прибира самостоятелно, без дори да я насилват, обратно в двора...
Орелът не прави така!!!! ТОЙ Е СВОБОДЕН!!! Опитай се да го задържиш в двора си без клетка! Опитай се да го храниш с каквото искаш! Пусни го на свобода и ...я да видим дали доброволно ще се върне!!! Освен това... Орелът може да те убие!!! А мисирката може ли? Хм...
И тук идва страшното - когато пуйките поискат от Орела да бъде като тях! Мисирка! Тъп, роб, безпомощен...защото виж ти, Той, ОРЕЛЪТ, не бил по-различен от пуйките... Не, братко, Орелът е по-висш от пуйките... Затова... „Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...“
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
| |
|
|
|
| |
|
|
|
Хубава статия... Но... а бе няма да съм аз, ако не отрека...
И така...много бих искал да получа отговор на това, което ще напиша от „нглии“. Заглавието на статията е „Да гониш дивото или да се радваш на питомното...“ Лично аз не обичам питомното... То ми лъха на робство, на прекършен дух... Аз съм Сиу, за бога, макар и луд. Мога да гледам с часове полетът на Орела и нито миг тъжния му поглед в клетката на зоопарка.
„ Искрено вярвам, че колкото повече логика вкарваме в процеса на взимане на решение, толкова по-труден и нещастен става живота ни, защото “в ума на начинаещия има много възможности, в ума на експерта – малко.” - хубаво написано, но изцяло погрешно от моя гледна точка. За какъв ,УМ“ ми пише авторът, та малките дечковци въобще не ползват „УМ“. Те са сърдечни същества, затова с еднакво удоволствие могат да галят до забрава едно коте и друг път да го смажат от болка! И чак след време УМ-а се намесва и ги прави: а) обичащи, б) изверги.
И те стават такива, не защото сами се променят, а защото ги променяме ние, като им вкарваме във възпитанието „бръмбари и дивотии...“ , сиреч УМ!? Защото това ни е проклятието от много отдавна - УМ-а.
Но и не бива да забравяме това, с което най-често свързваме Буда - истината е в центъра, а не в крайностите. Да възпитаваш децата... не е лесно - то е изпит за нас, възрастните. Чрез тяхното възпитание, ние се самооценяваме. Ако детето остане страхливо, питомно - със сигурност сме се провалили... Ако има дързост, ако търси свободата навсякъде - в небесата, при мравките, при ... бозона, ако искате... - може и да сте между 4 и 5... А ако върви в някаква посока, избрана от него и изведнъж кривне нанякъде - кандидатствате за шестица...
Та... г-н или г-жо, НГЛИИ, лично Вие какво мислите по този въпрос? Ама лично, без други мнения да ни пробутвате за Ваши, моля. Кое е по- добре - да сте питомен и да ползвате УМ-а или да сте див и да слушате сърцето си“
П.П. Ако Вие сте авторът на статията, аз се извинявам...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
| |
|
|
|
Първоначално и аз се ядосах и възмутих от това, че сме "такива" (разбирай - малоумни тъпаци), а после се замислих.... добре, а как да кръстят този, който им е помогнал за багажа? Слончо? Тежковозчо? Марко? Самосвалчо? Шерпчо?... Кучешки впряг? Волчо/биволчо?... Нещо, каквото и да ми дойде на ум все е тъпо, неподходящо и дори обидно. И си рекох- добре, явно бабките не са искали да обидят никого; точно обратното - искали са да развеселят всички. И са дали всичко от себе си да измислят възможно най-хубавите и духовити имена. Какво тогава не е наред? Ми, нищо, всичко си е наред. Само нашата оценка не е. Ти, като страничен наблюдател и разказвач, си приписал някакви качества на тези хора и после си отсъдил съобразно собствената си преценка. Те, обаче, могат да имат различно виждане за отношенията си в групата и това виждане да ги устройва. В крайна сметка, събрали са се заедно по някаква причина и явно смешните, планински имена не им пречат на забавата.
Иначе, човек, гледащ животни, на орела и сокола може да се възхити, но отдалече, а виж - за катъра си ще положи грижи, че даже, като за член на семейството може да го има. Всичко зависи от бита, културата и отношението.
Редактирано от L.L. на 22.11.16 00:01.
| |
|
|
|
Първото българско фентъзи, вдъхновено от фолклора
...не ми трябва авторско право за да достигам до нечия интерпретация.
"Лично аз не обичам питомното... То ми лъха на робство, на прекършен дух... Аз съм Сиу, за бога, макар и луд."
:)
"питомното" е променлива на осъзнаването над която имаш контрол, върви със съответните отговорности... Вероятно имаш предвид опитомяването!
пп Достъпността на някой конкретен човек е, уникален дар. " Защото това ни е проклятието много отдавна - УМ-а. "
Редактирано от angeelari-201828 на 22.11.16 04:56.
| |
|
|
|
Лакота, забелязвам едно противоречие при теб, ти не знам дали го отчиташ.
От една страна, поставяш дивото над питомното, това няколко пъти го каза в прав текст. Обаче от друга, в разказа на случката, наричаш този с прозвището "катърчо", истински приятел - този, който наистина им е помогнал. А в същото време, наричаш "орела", "самозабреавил се суетник", при все, че той си е изпълнил "орловата" роля - бил им е водач и ги е вдъхновявал - нещото, което се очаква от един орел, нали? Т.е., за теб истинската помощ и приятелството са по-ценни от повдигането на духа и водачеството. Така излиза от това, което сам си писал. Добре, ама приятелството и подкрепата са свързани с опитомяване, с обвързване. Значи, какво излиза? На теория и в общ план, цениш дивото, ама в личен план и на практика цениш повече питомното.
И сега е мой ред да те попитам: "Що си такъв, а?"
Редактирано от L.L. на 22.11.16 12:33.
| |
|
|
|
Приятелю Ангеелари, имам в пред вид тОчно питомното, а не опитоменото. А най-ме плаши думата „контрол“ . И в по-малка степен и думата „отговорност“. А ти взе, че ги „набута“ в едно изречение... Е, вече съм бая уплашен... и започва леко да ми се изяснява, защо сме такива...
А ... „ Достъпността на някой конкретен човек е, уникален дар...“ - това не мога да го разбера. Не мога да го почувствам ясно... Би ли го разяснил, за да мога да отговоря точно, а не да интерпретирам...
Ама какво авторско право... Начетеният човек днес събира информация отвсякъде, чете, гледа, наблюдава, слуша... И тука не разбирам, за да е по-убедителен, дава разни цитати, за да е по-ясен?! Може би иска да изтъкне, че паметта му е добра или че, виж ти, АвТоритет го е изрекъл, ей!!! За бога, ти имаш собствено мнение, вярно, базирано на опит и търсене знание от други, близки до твоята нагласа източници... но по- дяволите, толкова ли ти е беден речника, че трябва да взимаш изречения назаем?!!!!!!! Мамка му!
За филмчето... моя дядо, овчар, се е „срещал“ със самодиви. Слагам кавичките, защото не е имал директна среща с тях, защото го е хванало шубето, но те, самодивите, цяла нощ са играли хора между колибата, дето са били тримата овчари и кошарите. На зазоряване са изчезнали отведнъж, но...и т. н. ... А змейовете...те са били реални и... въобще не са били „интерпретации“ на природните сили...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
| |
|
|
|
И ха... Ето това ми харесва! Браво Л.Л.! Отлична логика! Ама я да видим наистина дали е така. Аз, който твърдя че ...“ Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...“, [red]не съм кръщавал никого с името „Орел“. Аз, който имам поне бегла представа от тези горди и свободни същества, никога не бих дал прозвището „Орел“ на един такъв суетен „водач“ (да не забравяме, че аз доста време бях с тази група и доста ясно виждах „водаческите“ му качества)...
Драга Л.Л., аз не наричам Орела самозабравил се суетник, а жените дават това прозвище на човек, който трябва цял живот да благодари на родителите си за външната си хубост, щото това, което сам е постигнал, май е само суета - поне това видях, докато бяхме заедно в тази група...
А ето тука ме застреля - „Добре, ама приятелството и подкрепата са свързани с опитомяване, с обвързване. “ Драга, който ти е казал това, жестоко те е излъгал! А ако си стигнала сама до това съждение, моля те, час по-скоро се откажи от него... Всеки, всеки може да ти бъде приятел и в същото време, приятелство най-трудно се постига. А за да го разрушиш, трябва съвсем малко - опит да го опитомиш. Затова можеш да попиташ всяка жена - щом мъж се опита да опитоми една жена за приятел - я на то'а са му издрали очите...
Л.Л., когато отидеш сред дивата пустош, поне така е при мен... започваш да чуваш шепота, езика на ... истинското, чистото, първородника... Той, този шепот, ме успокоява, чувствам се като в майчина прегръдка, чувам нейната песен. Той или тя, тази пустош, ми е приятел. Уважавам ли е, тя ми отвръща със същото, направя ли опит да я опитомя... ами опитай, от опит ще научиш какво следва да опитомиш приятеля си... Няма по-ясен, чист, верен приятел от дивото и по- тъмен, нечестен и подъл приятел от обкръжението около теб в „цивилизацията. Да, вярно е, че сред хората се чувстваш по- защитен, но дали наистина е така? Хм...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...Редактирано от lakotavakan на 22.11.16 15:23.
| |
|
|
|
И така... в обобщение... За мен истински приятел е нещо ...да, свято... а „Катърчо“ е просто един неоценен помощник, който все пак наистина, реално е помагал. Ето един пример, за да съм по-ясен. Шерпите! Леле, ама някой си бил изкачил Еверест! Какъв герой, каква смелост! А бе пич, я вземай тоягата и беж сам на Еверест! Не можеш,а? Що бре, нал' си герой?!
Да изкачиш Еверест не е шега, да, геройство е! Но не би ли било хубаво да се изписват не само имената на „покорителите“, а и на „безименните шерпи“ и това, че без тях изкачването би било немислимо“ Ама те накрая останали в базовия лагер, а само юнаците... там, правили нещо... Така е... ама защо тогава са търсили пусти шерпи... Мисля, че вече съм ясен...
Защо ли се напъвах да пиша толкоз, ли... защото се чувствам безпомощен, че сме оплетени в една паяжина, от която няма измъкване. Аз хич не съм „готин човек“ дори съм яко ЧСЗ и се заяждам с всички...но ми е пределно ясно, че сам не мога да разкъсам тази гадна, невидима паяжина. Мога да се измъкна, да...но не би ли било по-хубаво, преди да си тръгна, да се „навеселя“ с една компания от свободни хора, хора за които „катърчо“ и „орелчо“ са от един отбор, от един организъм с едно сърце... Равнопоставени...
И Силвъре, пиша за хората, човеците, моите писанки не са за животните! Да поясня - хората са едно общество, имат един калъп. Пуйките са друго общество, с техния си калъп. А орлите са пък трето общество с „орелов“ калъп... И ...така е наредил тоналът - обществото „Пуйка“ да е по ограничено от обществото„ Орел“. Макар и двете общества да са птици...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
| |
|
|
|
Л.Л.... ще ти издам една тайна. Ти я знаеш, ама така изглежда по-тайнствено. Изтъкваш, че си противореча. Не, в случая не си противореча, но...няма лошо в това да си противоречиш... Но едно такова „противоречие“ трябва да изглежда само на пръв поглед противоречие, а на по-добро „изследване“ да покаже, че се движиш между „световете“. Там стъпват и ходят магьосниците... И доста трябва да внимават - ходят по острието на бръснач. Не само че е „толкова“ тънко, ама и реже...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
| |
|
|
|
Не е, като да не те разбирам - не съм глуха за шепота на дивата пустош и правя доста ясна разлика между "това тук" и "онова там"... Но от гледна точка на дивата пустош, не е ли абсолютно все едно как са решили група хора (включая бабките И компанията им) да се гаргаросват помежду си? Така или иначе, опитите да се тури дивото в рамки и да му се сложат етикетчета, са поначало безмислени. "Контролирана глупост/ безумие", май му беше цаката при общуването със себеподобни.
А защо сме такива? Не знам, Лакота. Виждам, обаче, че в социума започват да действат едни други закони, различни от тези в пустошта. И това е във всяко общество, а колкото по-голямо е то, толкова по-силно действат. Освен това имат и нещо, като собствена гравитация, която увлича още и още хора, които губят контакта си с дивото за сметка на контакта със себеподобните. И на мен това не ми харесва, но е факт. Защо е така? "Ба ли го. Процеси. Глобално погледнато, всичко, включително и обществото се движи по някакви общовалидни правила и закони. И един мравиняк насред дивата пустош пак е организирано общество. Никъде няма абсолютна свобода, още по-малко на тепсия.
Редактирано от L.L. на 22.11.16 16:41.
| |
|
|
|
:)
Не този контрол!
Контрол на собственото възприятие!
Нещо подобно на това :)
пп "... но по- дяволите, толкова ли ти е беден речника, че трябва да взимаш изречения назаем?!!!!!!! Мамка му! "
Не е, богат е! Изисква двоен превод - по-лесно е.
"За филмчето..."
Хората в него ми харесват...
| |
|
|
|
как са се появили кучетата ?
първо всички са били вълци, диви и свободни.
после се е появил един човек, който е дал храна и защита на поне един вълк.
който в отплата за храната и закрилата му е станал приятел и защитник.
нещата са били по споразумение между човека и вълка.
сега - защо все още има вълци и защо има кучета ?
едните са избрали да са свободни и сами да си търсят храна и да се защитават по техния си начин.
другите са предпочели комфорта на топъл дом, храна и защита.
и двете страни са направили свой избор.
което не прави едните по важни от другите.
та така...
същото е и с дивите коне и домашните коне и катъри.
въпроса е на избор.
един орел никога не е по важен от каквото и да е друго животно.
защото ако с катър можеш да си пренесеш багажа до Еверест, то орела ще си лети и по никакъв начин няма да ти помогне.
както и рибите, които плуват и живеят в Марианската падина на - 5000 метра няма да ти помогнат, ако потъваш .
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
| |
|
Тема
|
Re: Защо сме такива...?
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
silver.moon (strahoten) |
| Публикувано | 23.11.16 08:23 |
|
|
Лейле, социума е изкуствено създаден, за да контролира 99.99% от хората.
закони, които са забраняващи всичко, което може евентуално да те направи свободен .
същото е и с религиите - това е легален начин да държиш в подчинение и в дълбок страх хората, защото това ти е необходимо да комфорта на определена прослойка .
кой се е върнал от Оня свят, за да потвърди или отрече приписваните от всички религии рестрикции , описвани толкова образно от свещениците ????
и в същото време хора като КК, имащи съвсем реални практики, водещи към свобода , биват оплювани и осмивани ( защото това е единственото средство на религиите да им се противопоставят ) , с цел ??
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
| |
|
|
|
представи си свят, в който има само свободни, диви животни.
какво ще правим ние ?
и да ти кажа - обществото на мравките и пчелите е единственото , в което има пълен ред. всеки знае кой е ,за какво е създаден и не започва да се прави на пчела - майка, щото е приятел на търтея, примерно.
ако това стане, ще бъде унищожен на секундата.
само ние , мислейки се за върха на еволюцията , в едни момент ( или още от раждането ни ?) започваме да се правим на такива, каквито не сме, реагирайки на контрола, упражняван ни първо от родителите , после от училището и т.н.
защото някой там е решил, без никакво основание и аргументи, че хората с оценки 3 , стават само за метачи по улиците.
е, да, ама не.
има хора, които не им е интересна математиката ,но са страхотни в други области.
и обратното. виждал съм толкова много провалени отличници, че дори не ми е интересно да се занимавам с тях.
кой лепи етикети на хората , и по скоро, кой е втълпил на масите, че имат права да лепят етикети на останалите хора ???
ей това е станало и с твоята примерна група планинци.
етикирали са хората по някакъв изкривен критерий, и са накарали някой да се чувства втора ръка човек.
не се опитвам да разкъсам никакви паяжини, за мен е важно само моето лично усъвършенстване.
ако мога да помогна на някого - ок.
макар че ДХ казва съвсем ясно - този, който наистина ти помага , го прави по невидим начин.
защото , свиквайки да ползваш помощ от патерици, никога няма да можеш да полетиш.
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
| |
|
|
|
Здравей, Лакота!
Въпроса ти е много добър, просто го насочваш на грешното място.
Сега ще ти задам перифразиран въпрос на твоя, от теб искам да го прочетеш много внимателно като четеш по една дума на всеки две секунди.
Какво те води на мисълта, че катърчо е в най-неизгодна позиция и е достоен за съжаление? Какво в ситуацията те кара да защитиш катърчо?Какво защитаваш?
Или защо си такъв?
Знаеш ли, че от цялата ситуация която описваш погледнато от перисепективата на духа(т.е. сближаване с духа) катърчо е с най-големи шансове? Т.е. той е най-големия късметлия от всички там? Какво ще кажеш за това?
Той единствено полага реални усилия за да се вмести в обществото а това общество така и не го приема... това му дава избор да промени нещо и това може да е или да се промени така, че да е по -примелив по друг начин или да надскочи себе си и да спре да се занимава с тея глупости и да се превърне във воин.
Разбираш ли, че всичко което описваш е пиеса на глупостта, и жените и хубавеца и сокола и катъра... всичко е потънало в глупост но глупостта на Орела и Сокола е толкова блага и примамлива, че те реално нямат шанс да се отърват от нея защото тя им е удобна. Удобна е и позицията на жените в ролята на палачи или пък оценители... единствен с реални шансове е катъра в цялата ситуация!
А ти искаш да му отнем тези шансове и да започнем да го уважаваме! За да може той да се вмести в обществото спрямо заслугите му... айде да не му оказваме такава "помощ" на този човек и да си му оставим шансовете.
| |
|
|
|
Ще ти помогна веднага, като един истински брат.
Може и да се учудиш, но отговорът никак не е важен. Когато гледаш хората от гледна точка на духа си, този въпрос не съществува там. Няма как духът ти да пита това, защото той много добре знае за целта на опита и преживяванията на съществата тук на тази Земя. Духът ти напълно разбира защо на съзнанието му се налага да преживее и опитността на невеж егоцентрик или на надменен задник, или на каквито други определения и роли се сетиш.
Този въпрос, на който нямаш отговор, е въпрос на егото. Сърцевината му идва от нашето самомнение.
И не казвам, че въпросът не е важен /само отговорът му - той може да е всякакъв/. Важен е, защото подсилва егото. Кара го да се отдели и издуе, да сложи границите, да се самоопредели, да се самоусети. Така и трябва. Това е пътя към надскачане на егото...
| |
|
|
|
Силвъре! Я иди си измий лицето и се събуди! Братче, лош сън сънуваш! Чакай, че прочетох какво съм написал и си умрях от смях. Първо се събуди и тогава измий лицето си...ама па работа!
Та...какви вълци и каква защита?! Бре, кой е защитил вълк и му дал храна?! Братче събуди се , ей!!! Не можеш от вълк да вземеш, че да направиш булдог например! Или още по-смешно-йоркширче! Или пък съвсем да пукнеш от смях и да сравниш вълк с онези недоразумения, дето се побират в чаша за вода!!! Както и не можеш да ме убедиш, че Лъвът е произлязъл от котка...
От думите ти излиза, че първо човекът е защитил вълка, а после вълка е започнал да защитава човека?!? Що, човека отслабнал ли е силово, вероятно е остарял, може би? И след като е отслабнал, защо вълкът не е нападнал човека, за да си го хапне, готова кълка е де, а ще ходи да се бие със всеки враг на човека, за да му даде човека...какво бре, щом сам човека не може да се защити, откъде ще намери храна и за двамата, лелей!!!
Я майната им на шантавите учени и „влез в час“!
...„ сега - защо все още има вълци и защо има кучета ? “... - ами ще ти кажа! Защото винаги е имало кучета и вълци! Макар и да си приличат...те са различни! Пример - иде, разбира се! Дивото куче динго!!! Австралия! Защо не е кръстено - подивялото вълк-куче динго?!
Ама ти съвсем ме нараняваш, бе, човеко! Какъв топъл дом, какъв уют, какъв комфорт?!!!!!! За кучето?!!!!! Чувал ли си израза : „ Кучешки студ“? А кучешки глад?!!! ЕГАТИ!!!
Защо има питомни коне ли? Защото са прекършени, духът им е убит!!! Направи си опит... отгледай кон, който никой не е яздил, нито е опитомяван. Пусни го на свобода. И ми кажи след това на кой ден се е върнал. Има още едно условие - наоколо да бродят диви коне...
Аз съм яздил полудива кобила... И после едва ходих...
А що се отнася до товара, орела и катъра... Белоглавия орел може да носи катъра със все багажа...ама не иска! Знаеш ли защо...ами защото е свободен! И сам може да си стигне Еверест, че и да подлитва над него! И тогава...защо му е да носи?!!!
И ако си решил да си потъваш из Марианската падина...кой ти е крив, че си решил да се давиш...?
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
| |
|
|
|
Няма какво да си представям ... „ представи си свят, в който има само свободни, диви животни. “ Такъв е имало съвсем доскоро - цяла Северна Америка! Знаеш ли - единствената максима при Сиуксите е била „Никой не може да каже на другия какво да прави!“!!!
Но другото, за което пишеш е така, макар моето мнение да е малко по-различно. Но малко! Ти пишеш, че единствено значение за теб е личното ти усъвършенстване. Но както пише Наоки, без „страничните ти огледала“ ти не можеш да постигнеш лично съвършенство или подобряване... Затова и ти трябват дребните тирани... Но какво ли предизвикателство би било...ако вместо дребен тиранин се изправиш срещу друго съвършенство...докъде ли бихте стигнали...ако не позацапаш гащите де...
А за личния пример ... изцяло съм „за“...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
| |
|
|
|
Резио, всичко, което си написал е така! Но защо всички се „ловите“ за този Катърчо?! Не става въпрос за този достоен човек, макар и малко глуповат... Става въпрос за останалите!!! ОСТАНАЛИТЕ!!! Те са тези, които дават смахнатата оценка, те са тези, които се прекланят пред (според мен) фалшива красота - външна... Или както го наричаш - пиеса на глупостта. Загледайте се в съвременните певици - и забележете какво е отношението глас - показност!!! Или Тесла - Морган?!
Ето това е въпросът ми - защо сме такива? Не, защо сме като Катърчо...а защо сме като... героите от твоята пиеса на глупостта? Ти я нарече така ...де...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
| |
|
|
|
Джиивс... Казваш, отговорът никак не е важен... Така е... Ако искаш да ти отговоря като толтек... ще ти напиша следното:
„ Богат мъж случайно прочел книгите на КК. Е, първата де, останалите сам потърсил. Та се въодушевил и закупил голяма зала, защото решил да покани всички известни и неизвестни магьосници и подобни. Да споделят мнения, да си кажат някои неща. Честно казано не вярвал да се съберат много, но и не допускал, че и никой няма да дойде.
На уречения ден започнали да пристигат маговете. Първоначално били десетина...но около 11 часа били повече от 400, залата препълнена...
Развълнуван, нашият човек излязъл отпред, благодарил на всички и поканил първия, който и да е той, да говори...
В продължение на два часа никой нищо не казал. Накрая всички станали и тръгнали да си отиват. Те взаимно се ръкували, потупва ли се по гърбовете приятелски и...се разделяли.
Учуден, богатия мъж попитал един - ама защо никой не говори, а се разделяте като приятели?
- Нима има нещо по-хубаво от мълчанието? - отговорил той и повдигнал в недоумение рамене...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
