Първо и Второ внимание / Религия и мистика / Кастанеда

Кастанеда твърди че първото внимание е обвързано със ежедневния сетивен свят, а второто внимание е свързано със сънищата. Темата за Първото и Второто внимание е разгледана в йога от преди повече от 2000 год. Там ясно се вижда, че сънното внимание не е еквивалентно на второто внимание.

Нека първо да дефинирам какво е внимание и след това да видим накратко как е развита темата за първото и второто внимание в йога.

Внимание е онова, което решиш, че е важно и то стане реалност в ума.

Много неща преживяваме, но само тези които притежават определени качества на преживяното са внимание.

В йога сутрите на Патанджали се разглеждат два типа внимания, Първо внимание на Аз-преживяващ и Второ внимание Наблюдател.

Ето и дефиницията за първото внимание и коментара към дефиницията.

1.17 Помисли, съзерцание, блаженство и Аз-ност съпровождат изцяло Аз-преживяващото внимание.
(vitarka vicara ananda asmita anugamat samprajnatah)

•vitarka = помисли идващи от сетивага, сетивност; (без разсъдък или рационалност) в суров вид оцветени, идеи и понятия;
•vicara = съзерцание, спокойно осъзнаване;
•ananda = радост, блаженство, чувство на свобода от впечатленията и отключване на разсъдъка, интелекта;
•asmita = Аз-ност, чисто чувство или усещане за Аз-приживяване, съществуване, Его;
•anugamat = съпровождане от или сдружение;
•samprajnatah = преживяване в неговата цялост и подробности

Аз-преживяващото внимание е егоцентрично и съпроводено от някои от четирите елемента или е тяхно общо сдружение. Тези елементи изграждащи първото внимание са:
1. сетивност (vitarka от manas):
2. съзерцание на импресии (vichara от chitta);
3. блаженство (ananada от buddhi) и
4. чувство за чиста Аз-идентичност (asmita от ahamkara).

Аз-преживяващото внимание е способно да постига както общо впечатление, така и да описва детайлите на преживяването чрез 1) сетивност, 2) съзерцание, 3) блаженство и 4) Аз-идентичност. Тези елементи на първото внимание са свързани със съответните функции на ума:
1. Манас в своята дейност създава сетивен свят и помисли (vitarka)
2. Чита в своята дейност поражда съзерцание (vichara)
3. Будхи, различаващия познаващ интелект в своята дейност създава блаженство (ananda) и
4. Ахамкара в своята дейност създава Аз-идентичност (asmita).

Вяса коментира първото внимание на Аз-преживяващия така:
1. Когато общото преживяване от възприемането действа в подкрепа на впечатления и се получава Аз-ност при сетивно преживяване и впечатления, това е витарка (Vitarka).
2. Когато Аз-ността на сетивното преживяване е финно, детайлно, описано в подробности преживяване, това е съзерцаване (Vicara).
3. Когато детайлното преживяване предизвика преживяване за доволство и щастие, това е блаженство (Ananda),
4. Когато блаженството се преживее лично, индивидуално, това е Аз-ност, Его преживяване (Asmita).

Определение за второто внимание

1.18 Затихване чрез непривързващи усилия като остават латентни импресии предхожда другия вид.
(virama pratyaya abhyasa purvah samskara shesha anyah)

•virama = затихване, спиране, отдръпване
•pratyaya = причина, съзнателен принцип, осъзнаване
•abhyasa = непривързващо усилие, практика по успокояване на ума
•purvah = предхождат, стават преди
•samskara = дълбоки впечатления, отпечатъци в несъзнателното, най-дълбоките навици, подсъзнателни активатори, белези в съзнанието
•shesha = остатъчни импресии, подсъзнателни
•anyah = другия вид (другия вид внимание, Наблюдател)

Чрез непривързващи усилия водещи до затихване на впечатленията се постига обезцветяване на дълбоките мисловни нагласи и се създава предпоставка възникване на второто внимание на Наблюдаващия. Наблюдаващият е изчистил оцветеността на мисловните модели, а остават в латентно състояние.

Сънното внимание не е второ внимание, защото в съня има генериране на импресии от огнища, които са активни. Второто внимание е когата огнищата на импресии затихнат и останат латентни. Всичко това което се наблюдава в това състояние е в зоната на второто внимание.

Прехода от първото внимание към второто става не през съня, а през Аз-ността, Еготизма на преживяващото съзнание. Преживяващото съзнание иска целия поток от преживявание в света да мене през него, свързва всичко с преживявания на егото, Аз-преживяващия.

Пречупването на Аз-преживяващия става първо чрез 1)изграждане на вътрешен интегритет, 2)концентрираност в посоката наречена автентичност, 3)разбиране на силните ни страни наречена отговорност към това което си и което представляваш и 4) обогатяване - усещане за единение със света и живите същества. От тази база се прави прехвърляне на Аз-преживяващия ум към друго върховно в името на което се отдаваме и посвещаваме живота си.

По този начин Наблюдателят се освобождава от бремето, Еготизма на Аз-преживяващия ум и се освобождава от грижите за света.

Развиването на второто внимание е път към усъвършенстване и придобиване на сили. Силите нямат отношение към това дали имаме тяло или нямаме. Те са психически придобивки, бонуси на самото съзнание. Идентифицирането със силите обаче е също толбкова обвързващо както и идентификациите на Аз-преживяващото съзнание. За това Наблюдателят развива качествата на Наблюдаващ, като се откаже от бонусите които му дават силите.

Страхотно развита концепция още преди 2000 години нали!