„Битка” е в кавички, защото това е една от големите илюзии в пътя. Няма никаква битка. Думата „битка” е измислена от самото его и е неговият начин да инициира дейност, когато търси изяви в духовната сфера. Боря ли се с нещо, знам че това е израз на егото ми. Ако щете дори, когато се боря с тигър за живота си.

Егото не е нещо извън мен. Не е летач, не е ламя, не е лошият герой. Егото, това съм аз - моето усещане за отделеност от останалия свят. Аз съм отделена – все пак ръстът ми е определен, а кожата ми се явява границата към външния свят. Е, аз имам граници, как да повяравам, че не съм нещо отделно? Нали усещам вятъра по кожата си или шамара на даскалката по математика. Отделеността ми е факт и не тя е гнилата част на егото. Виж вярата ми в нея обаче е. А егото ми не е нищо друго освен незнание. Незнанието не може да пребори незнанието. На каквито и епични битки да тръгва, то ще си остане незнание и невежество. Или както е казано на изток, тъмнината се разпръсква само със светлина.

Не егото е злодеят, а властта, която му даваме. Клише пълно, признавам си, но и самата истина, когато се преживее. Какво е например Хитлер без армията си? Общо взето човек като комшията ви.
Това, с което се идентифицираме, това сме ние.

Въпросът тогава е: как да пръскаме светлина, докато сме покрити с черно наметало и дишаме асматично зад черна маска. Но тук отговорът също е въпрос, а именно: кой е този, който иска да пръска светлина?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от jeevess на 22.07.14 11:40.

На първо четене това не изглежда като решение. Вероятно с ведрост се постига светлина: смисъл; в едно със света, като посока..

start of the\"sons of the great bear\"

Редактирано от angeelari-201828 на 22.07.14 15:19.

Няма решение, което да удовлетвори ума.

Този, който иска да пръска светлина ...както и този, който търси решението е егото. Желанията произлизат и обслужват него.
Айнщайн е казал нещо такова: не можеш да решиш проблем на същото ниво, на което си го създал.
Ще го перифразирам така: не можеш да разрешиш проблема с егото от позицията на егото.
А имаш ли друга позиция?

битката е средството за каляване на егото. Отказът от битка, ако е с цел да докажем на себе си или на другите нещо, каквото и да е, е още по мощно средство за утвърждаване на егото.
много често се бърка егото с инстинкта за съхранение, защото в заисимопст от ситуацията границата е тънка. а без тази част от егото - инстинкта за самосъхранение, сме мъртви!
Според мен, само осъзнаването на връзката между индивидуалното и общото е средството за контрол над егото - контрол, а не унищожаване на егото!
А едновременното усещане за сликване между индивидуално и общото, определено надхвърля възможностите на логическото мислене, затова например някои будисти разчитат на коани, а в различните течения на йога са разработили техники като "нети-нети" и "тат вам аси". При едната техника отричаш и едното и другото, при другата приемаш, че си и едното, и другото.

Силата е нищо без контрол!

ето ти малко да се пообразоваш по въпроса отде аджеба извират самозаблудите че виждаш ли моеш да контролираш времето, движението на планетите, изгряването на слънцето и там още кфот си въобразяваш:

NOVA - SECRETS OF THE HUMAN MIND

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Както казах решението не удовлетворява ума. Не можеш да кажеш сега ще се откажа от битка, за да се справя с егото си. Само по себе си това също е битка. Или пък да кажеш ще се боря с егото си, за да завзема контрола. Кой казва това? Кой го иска? Мисля, че е ясно кой. Това е пълно безумие.

А практики в ежедневието са клопка за ума. Целта не бива да е директна, защото егото не може да победи егото. Ако тръгнеш да практикуваш с идеята да разхлабваш контрола на егото, просто ще го подсилиш. Затова и Дон Хуан нарича тези хора пукнати кратуни. По същество те не са, но идеята им и мотива им са гнили и пропукани.

Единственото нещо, което може да пусне контрола е да се смени позицията. Да се излезе от зоната на личността. Няма друг начин, при който човек да види, че е нещо повече от личността с която се идентифицира. Но това не става на ниво личност. Тя не може да види това.Как ще пуснеш контрола, ако държиш единствения волан на колата, който познаваш?

Пускането на волана и излизането от зоната на личността е криза с размерите на разтърсващ катарзис. И това не минава незабелязано. Не можеш постепенно да пускаш контрола и един ден просто да се видиш просветлен. Също както не можеш да се родиш без болка.

Айнщайн е световен капацитет. Един познат го казва с други думи - " Колкото и да го дърпа, палтенцето му е малко и не покрива цялото"

Да, има нещо такова! По скоро е като ръкавица, която става на всеки!

start of the\"sons of the great bear\"

Ще го перифразирам така: не можеш да разрешиш проблема с егото от позицията на егото.
А имаш ли друга позиция?

Отиването в друга позиция е именно начина да се справим със самомнението си. Както казва дон Хуан, всяко отдалечаване от нормалната позиция на събирателната точка е отдалечаване от самомението. Или с други думи, този, който не е променял възприятието си и не познава "другото" състояние няма как да се оправи със самомнението. Освен, разбира се, да говори за него, което и се наблюдава

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, това имам предвид. Без тази опитност, човек не може да има друга позиция за наблюдение.Но това съвсем не е единственото условие, да го нарека. Защото, ако беше така, достатъчно е всички ние да се наядем с гъби и да се просветлим. Другото условие е да придобием друга стабилна позиция, в която да може да се живее тук в този свят, но тя да не е позицията на самомнението…тя да е позицията на духа. Или да го кажем – безмълвният наблюдател. Но както и да стане това, чрез медитации, сънуване или други измествания на възприятието, пътят минава през „смърт” на егото.

Смърт, която се преживява като истинско умиране и помитащ катарзис за емоционалното и менталното състояние на съзнанието.Умирането, знаем, смачква егото. Тъй като егото е това, което умира от нас – не нещо друго. Например преживяванията близки до смъртта значително го свиват и смаляват. Обратното – смъртта на егото - също се изпитва като смъртно преживяване. Затова казах, че е катарзис. Дон Хуан му казва счупване на човешката форма. Най-дълбокият завършек на егото е това да си човек. С това се раждаш.

И да, изместванията на възприятието може да предизвика този процес, но може и да не го предизвика

най-близко казано изглежда ей тъй: всеки човек има уникално възприемане за себе си; и е така, защото координатната система в която се разпознава е уникална, от една страна биографията, от друга психичните процеси който я подържат цялостна картина на възприеманото, за света, и за собствената личност
трудно е да се обхване с думи..

живата връзка предоставя най-много възможност за контрол над ситуацията...
няма възможности за прекалено омайване от смисъла...
всяко промяна на посоката изисква реална обосновка в движение...


при общуване с някой или няколко човека едновременно, се случва:

смислово възприемане на посланието..
логически замисъл за причина-следствие...
интуитивно възприемане за посока...


в задълбочен интензивен процес:

интуитивно се подменя възприемането с това на събеседника...
вече се вижда се през неговите "очи"...
интензивността се вижда в кулминации където в различна степен се разпознава собствената личност...
маски, терлици, чифтета.. летят на оръдейни залпове или тих протяжен валс, многозначително сопрано изпява история в движение, лемурски заплес опява си жената, да бе чудо имало не би мирно седяло, любовта е сенна хрема без кърпички и тн.


и истинска възможност за избор:

общо следене на ситуацията без прехласване по които и да е елемент...
променлив адекватен интензитет...
обратното на консенсус, но без противопоставяне...
в кулминация подмяна с по лека, енергична, чиста необвързваща теза, от някои от събеседниците... ако има има , ко не - здраве - както рече един приятел от село :)


истинските неудобства:

липса на търпение; всеки човек е уникален в същността си... и все пак е идентичен..
предубедеността не позволява влизане в дълбокото, пазене от вредители и навлеци какъвто се явява всеки, изгражда многослойна защита...
злоупотреба с лична история...
изгубване на събеседника, автоматично възприема насреща някакъв изкуствен непълноценен навлек...
ако човека се смята за високо поставен е възмутен от източника на дразнение, припряно спори за да си завърне завършеността в позиция..


необходимост и истинска опасност - себе-подобни пресичащи пътя:

насаждане на страхове и вярвания, не произтичащи от личен опит... - да повярваш на сляпо - за добро..
избухливост и любвеовилност насочени персонално...
човек силен и неуловим, недостижим за възприемане на момента... - отхвърляне или вътрешен колапс.. опитните са винаги на милиметър от обхвата, ма не се сещат да кажат - малък си още :)
зависимост от предпоставки и конкретни личност ти...


и най-значимото фаталити:

понеже машинката за лед е най-ярката при общуване, приятелският огън неотменно първо нея взима на мушка, всеки път; понякога тя е недоразумение, понякога е глупост, чиста провокация... разликата е в степента на осъзнатост на случващото се в крачка.. ако някои много си повярва - ще обели колене, но ако не си поправи ледарката не знаейки какво се е случило - ще ходи половин човек до степен на преждевременна смърт, готови на убийства, правейки себеподобни


*ха сега! ако това не е различна позиция - тогава настина не знам какво е!

start of the\"sons of the great bear\"

Редактирано от angeelari-201828 на 23.07.14 15:33.