помагайте!!! помощ!!!!

ето този цитат искам и моля да разнищите и да ми обясните

Воинът знае, че чака и какво чака; а докато чака, той не иска нищо, затова и най-малкото нещо, което получи, е повече от това, което той може да вземе. Ако има нужда да яде, той намира начин, понеже не е гладен; ако нещо нарани тялото му, той намира начин да го възпре, защото не го боли. Когато човек е гладен и го боли, това означава, че не е воин; и силите на глада и болката му ще го унищожат.

интересува ме специално частта за яденето, и не се майтапя , сериозно говоря.

Ако има нужда да яде, той намира начин, понеже не е гладен- ето това.

какво е? как е? как става? някой правил ли го е?

Сестро, ай първо да изкараме волята и тогава да твърдим, че гладът и болката вече не са фактори. Съгласна?

Мисля, че се сещам за какво иде реч. Ама подозирам, че няма да ти хареса. Защо те интересува, да не би да трябва да ловуваш, за да не умреш от глад?

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...

не, трябва да не ям известно време, и искам да не съм гладна

кажи Лейли, важно е

Ще кажа, няма проблем, ама надали ще ти свърши работа...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

постъпи като Ла Горда - натъпчи една гъба в устата си и я дъвчи цял ден.
Тя се е хранела по 10 пъти на ден, защото тялото и е гладувало твърде дълго и сега просто трупа запаси като превенция на следващо ( евентуално) гладуване.

излъжи тялото си, по скоро ума си, че си сита.

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

един навик се нуждае от всичките си съставни части, за да функционира. Ако някои от частите липсват, правенето се разглобява. Под „правене" той разбираше всяка свързана и смислена поредица от действия. С други думи, навикът се нуждае от всичките си съставни действия, за да бъде жизнена дейност.
После Ла Горда описа как бе издебнала собствената си слабост да яде прекомерно. Тя каза, че Нагуалът й предложил да се заеме първо с най-голямата част от този навик, която била свързана с работата й на перачка; тя ядяла всичко, което клиентите й давали, докато разнасяла прането по домовете им. Тя очаквала Нагуалът да й каже какво да направи, но той само се разсмял и се подиграл с нея, като й казал, че в момента, в който спомене нещо, което тя да направи, тя ще започне да се бори да не го прави. Той казал, че това е присъща черта на хората; те обичат да им се казва какво да правят, но още повече обичат да се борят да не вършат това, което им е казано да направят, и така намразват човека, който им го е казал. ..
В продължение на години тя не можела да измисли нищо, което да направи, за да издебне слабостта си. Един ден обаче така й писнало да бъде дебела, че отказала да яде 23 дни. Това било първото действие което разтърсило навика й. След това й дошла идеята да напъха в устата си гъба, за да накара клиентите си да мислят, че има болен зъб и не може да яде. Хитрината имала ефект не само върху клиентите й, които престанали да й дават храна, но и върху нея самата, тъй като тя имала усещането, че яде, дъвчейки гъбата. Ла Горда се разсмя, като ми разказа как години наред ходела с гъба в устата, докато разруши навика си да яде прекомерно.
— Това ли бе всичко, от което имаше нужда, за да се отучиш от навика си? — попитах аз.
— Не. Трябваше също така да се науча да ям като воин.
— А как яде воинът?
— Воинът яде безмълвно, бавно и съвсем малко на едно ядене. Аз обичах да говоря, докато ям, ядях бързо и поглъщах огромни количества храна на едно ядене.
Тя се разсмя при спомена за прякора, който дон Хуан й бе дал.
— Но издебването на слабостите не е достатъчно, за да се отърсиш от тях — рече тя. — Можеш да ги дебнеш от днес до второто пришествие без никакъв резултат. Затова Нагуалът не искаше да ми каже какво да направя. Това, от което воинът действително се нуждае, за да бъде безупречен прикривач, е да има цел.
Ла Горда разказа как бе живяла ден за ден, преди да срещне Нагуала, без нищо, което да очаква. Тя нямала никакви надежди, никакви мечти, никакво желание за нищо. Възможността да яде, обаче, била. винаги отворена пред нея; поради някаква необяснима за нея причина всеки божи ден тя имала достъп до огромни количества храна. Толкова огромни, че в един момент тя тежала 110 килограма.
— Яденето беше единственото нещо, което ми доставяше удоволствие в живота — рече Ла Горда.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Здравей,

мога да споделя нещо но самият аз не мога да го прилагам винаги(поради липса на желание или друго, няма значение), така че прецени си.

Контрола на вниманието според мен е твоето решения. Ако не си насочваш вниманието към състоянието на глад а към друго състояние няма да изпитваш глад. Примерно сигурно когато си работила върху градината ти се е случвало да се отплеснеш и да забравиш да ядеш. Друг пример са хората с сериозни проблеми, те са толкова вглабени в проблемите си, че буквално забравят да ядат или не изпитват глад.
За си улесниш промяната на фокуса на вниманието първо премахни всички привички свързани с храненето, като определен час или награда след като свършиш нещо или сладко след секс и.т.н. Премахваш тези привички и те няма да ти напомнят повече за това състояние.
Остава ти само контрола върху вниманието, него можеш да го правиш с някаква дейност по възможност да ти е интересна и задължително да не я свързваш с това, че я вършиш защото да не се храниш. Разните дейности улесняват контрола върху задържане на вниманието. Ако можеш да го правиш, можеш и да извършваш каквото и да е в даден момент като контролираш единствено да не си насочваш вниманието към състоянието на глад.

ми същото е-
използваш ума си.

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Според мен цитатът обхваща много по-дълбока тема от някаква конкретна практика. Смятам, че Дон Хуан говори за дистанцирането от преходното. Тогава, когато не се идентифицираме , с мислите си, с егото си, с тялото си. Когато воинът е открил същността си и живее спрямо нея и според нея.

Ошо например казва /по памет/: как си мислите, че ще умрете съзнателно, ако не можете да преживеете операция без упойка.
Ето за какво дистанциране става въпрос - не просто от мислите ни, а напълно тотално, и ето какво означава "ако нещо нарани тялото му, той намира начин да го възпре, защото не го боли".
Да можеш да отиваш на място, където си извън всичко преходно и съзнанието ти да пребъде там в пълната си яснота. Това място е нашата най-дълбока същност, живееща във вечността, извън времето и пространството.

Нашата обвързаност с преходността, ни кара да изпитваме болка, глад и т.н. Нашия "навик" да извличаме идентичността си не само от мислите си, но и от тялото си е това, което ни обвързва и ни кара да умираме с него.
Докато сме с тези окови, оковите ще ни унищожават. Така както болката и глада ще унищожат воина, защото той вече си е позволил да не е дистанциран.

Разбираш, че този "навик" поради една диета не може да се преодолее.

По принцип има много практики, които, поради страдание, карат съзнанието да се отдръпне от тялото, без то да умира, учейки ни на тази дистанцираност и освобождавайки ни от нуждата да се идентифицираме с него...
...но подозирам, че не за това питаш.

Това е за цитата. Защото усещам, че Дон Хуан говори за това.

Колкото до въпроса, как да се справи човек с глада - може да си изработи техника. Не като да не може.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите