|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
Тема
|
 ама хайде де,
|
|
| Автор |
calico-85489 (няма време) |
| Публикувано | 30.12.13 20:41 |
|
|
събудете се де
дядо Коледа остави ли ви подаръчета?
напихте ли се? изтрезняхте ли? ще се напиете ли пак? Кога?
щот ви искам малко трезви, сега, за един въпрос и разяснения, и то ако може преди купоните там...простотиите разни новогодишни
демек спешно ми е
та питането ми е - кой как тълкува/разбира онова изказване дето обикновените хора гледали след отдалечаващото се време, се едно били на последния вагон на влака, пък магьосниците били обърнати с лице към идващото време.
това по памет, къде беше тоз откъс не мога точно да го намеря, ама нещо такова беше по смисъл..
айде, мислители мои, искам да приключа годината с изяснение по този въпрос
| |
|
|
|
Добър въпрос(това обикновено значи, че не зная отговора ). Паля цигара и отпочвам да мисля
| |
|
|
|
Имам кофти дежа вю, че този въпрос е разискван твърде много и обстойно.
Нещо не мога да повярвам, че нямате спомени...
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
| |
|
|
|
всички въпроси са твърде обстойно разисквани, не пречи.
то е също като четенето - винаги се открива нещо ново
| |
|
|
|
Е, ще пропусна...
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
| |
|
|
|
Плахо вдигам ръка
Първата част на въпроса ми е по-ясна. Магьосниците изчистват миналото си, оправят всички сметки, за да могат да заминат във всеки момент. С две думи, нямат минало, към каквото да гледат.
Втората част, по-трудна. Постоянно се говори, че за магьосниците има само настояще. Всичките им усилия са фокусирани в сегашния момент. И може би, това е единственото място, където се споменава фокусиране напред, към настъпващото време(бъдещето).
Винаги ми е било интересно, че магьосниците не правят планове, но погледнато отстрани, изглежда сякаш плануват нещата. Какво мислиш за това?
| |
|
|
|
помогни да намерим точно мястото и цитата
| |
|
|
|
ама моля ви се, Ваша воля [покланям се]
ама толкоз приказки за едното пропускане, не ми прилича на пропускане.
| |
|
|
|
"Друг познавателен елемент у тези шамани е тъй нареченото колело на времето. В обяснението си за колелото на времето те го оприличават на тунел с безкрайна дължина и ширина, тунел с отражателни бразди. Всяка бразда е безкрайна и техният брой е безкраен. Живите същества по силата на самия живот са заставени да гледат само в по една бразда. А да гледаш само в една бразда означава да си впримчен в нея, да изживяваш само тази бразда.
Крайната цел на един воин е чрез дълбока дисциплина да съсредоточава непоколебимото си внимание над колелото на времето, за да го накара да се завърти. Воините, които са успявали да завъртят колелото на времето, могат да гледат в която и да било бразда и да извлекат от нея каквото поискат. За един воин да се освободи от обсебващата сила, която го заставя да гледа само в една бразда, означава, че може да гледа и в двете посоки — как времето отминава или приближава към него."
Това в "Колелото на времето". Другите места, на които се споменава, според мен, са интервютата, където ще потърся като съмне.
Редактирано от Eholincho на 31.12.13 01:05.
| |
|
|
|
"Релсите на времето
Уморително е да бъдеш с този човек. Той има прекалено силно, безпощадно присъствие - пълното внимание, което задържа, направо изтощава. Той сякаш отговаря на въпросите ми, влагайки всичко, което има; речта му е с някаква плавна, изразителна настойчивост, притискаща и категорична, елегантна, елегична. Кастанеда казва, че чувства как времето „напредва" към него. Човек просто чувства тежестта му, нещо чуждо, което не можеш да определиш, ефирно и същевременно някак лениво, тъпо инертно - подобно на тапа или шамандура, корк, който лежи на вълните. Разхождаме се в Бойл Хейтс. Той поспира да демонстрира позиция от бойните изкуства, наречена „конни крака" - леко извити, сякаш на седло.
- Такава стойка имаха в Буенос Айрес - по мое време. Всичко там беше със стил. Усвояваха стойката на мъже, отдавна умрели. И моят дядо беше с такава стойка. В тези мускули тук - той посочва задната страна на бедрото - се насъбира носталгията. Самосъжалението е най-ужасното нещо.
- Какво искахте да кажете с това „времето напредва" към вас?
- Дон Хуан имаше една метафора. Ние стоим в последния вагон и гледаме как релсите на времето летят назад. Ето там съм петгодишен! А натам отивам. А трябва просто да застанем обратно и така времето ще напредва към нас. По такъв начин няма да има неща априори. Нищо не е предпоставено, нищо не се приема за даденост; нищо не се получава спретнато опаковано.
Сядаме на една пейка. На улицата отсреща един просяк поднася картонена кутия към шофьорите на автомобилите, Кастанеда гледа втренчено през него към хоризонта.
- Аз нямам вкус към утрешния ден, а още по-малко към миналото. Факултетът по антропология вече не съществува за мен. Дон Хуан често казваше, че първата част от живота му била пропиляна - той бил направо в ада. През втората част от живота си бил погълнат от бъдещето; в третата – от миналото, от носталгия. И само последната част от живота му е „сега". И точно там се намирам аз."
из сборника "Наследството на дон Хуан", откъс от "Човек живее само два пъти" от Брус Уогнър
Дано намериш отговор преди да е настъпила Новата година, докато аз отивам да се напия нейде из Родопите.
Весело на всички!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
| 
|
|
