Вече се спомена в темата, че при груповата практика е добре човек да изпробва нещата, преди да ги приложи в ежедневието. Дето са вика, предварителни тестове.
В друг клуб имаше дискусия, в която изложих, за пореден път, че общуването чрез текст, пренася около 7-10% от информацията, която авторът е имал предвид. Затова не си правя илюзии, че тук, пишейки си сладки приказки, практикувам. По-скоро се забавлявам, чат пат обменям информация с хора, които имат желание за това и се самонаблюдавам или, както е модерно да се казва, дебна си навиците. В тоя ред.
По едно време съвсем спонтанно споделих, че еди-кой-си ме дразни и това се прие с учудване и то от хора, които доста пламенно разправят как практикували във виртуалния клуб. За мен е очевидно, че човек може да се самонаблюдава. За друго не виждам файда. Но това наблюдение трябва да премине в преглед, иначе е безсмислено. След прегледа е добре да се завърти целия цикъл по премахване на навиците, който сме илюстрирали не веднъж и два пъти с разни схеми.

В кратце, човек или си дебне навиците, докато е пуснал развалената плоча на своето поведение, или съди другите, поради нежеланието или невъзможността си да обърне очи към себе си и да види какви боклуци е скътал през годините.

П.П. Темата за любовта е много добър и показателен пример. Това е клише, с което всички сме закърмени. Очеизвадно клише е, което диктува поведението ни в голяма част от съзнателния ни живот. Има много начини да се изследва, нито един от които не е лесен и безболезнен. Да се самонаблюдаваме, обсъждайки темата и нашата вътрешна съпротива е възможно най-мекия вариант. В сравнение с един популярен тъдява, в който оставаш сам и всички страхове, надежди и подтиснати неща, свързани с любовта, самотата и прочие започват да излизат. Късаш се от вътре и започват да излизат неща, които не си предполагал, че са там. Може би всеки, който се занимава със шаманство трябва да мине през такъв катарзис. Не зная. Това, което зная е, че за да мине човек, трябва сериозна подготовка. В противен случай нещата могат да станат много грозни...

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mo32® на 08.05.13 13:26.

Онзи ден бях на погребение на роднина. И забелязах, че всъщност, хората си се държат доста добре и адекватно, когато не се сещат, че - о! - това е погребение и трябва да е тъжно по БДС. За което спомага и официалният ритуал с оплаквачката, разбира се. Тя е там, за да те сдуха, ако не си се сетил да се сдухаш сам. И не, че хората нямат сърца или не са обичали човека приживе. Но всеки от нас има и вътрешно зрение, колкото и да сме повредени от глупостите с които са ни натъпкали или сме се натъпкали. И когато човек успее да заглуши шума отвън, няма тъга, отчаяние, мъка. Има само дълбок покой и респект пред великите сили, които ни движат.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма как да се потресеш, ако нямаш стандарти. Те са точно за това - за да се потрисаме, когато нещо излиза извън тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

не знам, Джийвс, по скоро това е състояние на духа.
как да кажа, че съм пристрастен или търся отчаяно състоянието, в което обичам децата си ?
това е .. каквото и да кажа, ще е синтаксис, пък и не мога да го изразя с думи.


да, има липса, ако някой ти отнеме това , което обичаш.
и тя е опустошаваща.
не скачаш на следващата " любов " , просто е все едно ти е отрязал част от тялото .

ревност, скука, емоции , желанието да си като съседа, това не ми е интересно.

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

В кратце, човек или си дебне навиците, докато е пуснал развалената плоча на своето поведение, или съди другите, поради нежеланието или невъзможността си да обърне очи към себе си и да види какви боклуци е скътал през годините.

не ми се копира целия ти текст, ама съм абсолютно съгласна с написаното.
и честно казано понякога предпочитам просто да се забавлявам. винаги ми е напомняло това място на чат.
лошо няма и да науча нещо. или друг от мен. евентуално.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ние сме нестандартни.

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Съболезнования!

Оплаквачката се е появила с ролята да поема част от скръбта на опечалените близки и да я изразява публично, преекспонирайки я. По тоя начин хората са можели да останат повече със себе си, без да се налага да следват очакванията на околните, че видиш ли, не се ли скъсваш от рев, значи не си обичал починалия. В наши дни, оплаквачките, били те и спонтанно приели ролята, вместо да премахват част от мъката, я засилват, защото живеем в епохата на "Горкичкия Аз'.

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И когато човек успее да заглуши шума отвън, няма тъга, отчаяние, мъка. Има само дълбок покой и респект пред великите сили, които ни движат.

да, и като огледаш отстрани нещата, сякаш ти идва да се зачудиш, ти ли си мръднал на акъл, или другите са откачили?! пък и толкоз се и чудиш - седиш и гледаш, тишина, това е.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Подсети ме за нещо. Навремето, когато бях много ентусиазиран да помогна ма моите роднини и приятели, се сблъсках с голям парадокс: те не искат да им бъде помогнато. Искат да бъдат съжалявани или, в най-добрия случай - изслушвани. Тогава обаче аз не исках да ги съжалявам, а не можех да ги изслушвам; исках да им помогна. Отидох при моя първи учител и го попитах:

Как мога да помогна на хора, които не искат да им се помогне? Все си намират оправдание, вежливо отклоняват темата или направо си ми казват, че не се интересуват?

Какъв отговор ми даде той? Пробвайте се да отговорите за себе си - какъв отговор бихте дали вие на такъв въпрос. После ще кажа какъв получих аз.

/разбира се, аз не го послушах, не защото отговорът не беше добър, а защото не исках такъв отговор. Достигнах до отговора по-доста по дълъг и болезнен път, но ние сме такива - научаваме всичко само като си счупим главата/

___________

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от mo32® на 08.05.13 13:42.

аз щях да те попитал - а защо искаш да им помагаш ?

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций