Re: Рената Мурез за историята и целите на тенсегри / Религия и мистика / Кастанеда

Това е копие на преведен на български отговор на Рени Мурез на въпроси на практикуващи. Оригиналът по всичко изглежда да е на руски, но не мисля да го поствам и него, ако някой се интересува, ще му го пратя.

Нов отговор на Рени – този път за историята и целите на Тенсегрити

На последния семинар по Тенсегрити в Москва Рената Мюрез – пряка ученичка на Карлос Кастанеда, Флоринда Донер-Грау, Тайша Абелар и Карол Тигс – е изслушала много въпроси от практикуващи, отнасящи се до историята и развитието на Тенсегрити, и е решила, че описание от този род може да бъде полезно за тези, които се занимават или се интересуват от тази система от знания.

Въпрос: Можете ли да ни разкажете за историята на образуването на Тенсегрити: защо обучението по тази практика е именно такова, каквото изглежда сега, и с каква цел ние се движим в тази практика – самостоятелно или в група?

След публикуването на първата книга на Карлос Кастанеда „Учението на Дон Хуан” през 1968 г., веднъж Кастанеда бил поканен да чете лекция за своя непосредствен опит от обучението си при Дон Хуан, и тогава в живота му започнали да се появяват негови собствени ученици. С тези заинтересовани и ревностни почитатели на неговите работи Кастанеда прекарва много часове, обяснявайки им своето собствено ученичество, надявайки се, че ще свърже онова на което са го обучавали него самия с това което би могло да бъде доведено до всички тези хора страстно жадуващи за знанията които могат да ги въведат в света на дон Хуан. За съжаление, въпреки героичните усилия и от двете страни, енергията и предадените им знания не могли надеждно да се вкоренят в неговите ученици до 1988 г., когато Карол Тигс отново се завърнала към Карлос Кастанеда и направила предположение, че учениците най-много се нуждаят от енергия – източник на енергия, който те да могат да развият вътре в себе си, и не само за да разберат, но и да живеят според принципите на света на Дон Хуан.

Така започнали да откриват първоначално на тогавашните ученици, а в последствие и на широката публика, магическите преходи (паси): движения, на които Дон Хуан обучил Карлос, Карол, Тайша и Флоринда. През 1995 г. се появило първото видео по Тенсегрити, последвано от още две, започнали да се провеждат и семинари по Тенсегрити.

На тези семинари, в които взели участие Карлос, Карол, Тайша, Флоринда и техните пазители – чакмолите – те обучавали на огромно количество магически паси; фактически, от петнадесет часа на семинар почти тринадесет часа се отделяли за движенията и три часа за лекциите. Въз основа на този опит Карлос и неговите съратнички видели, че учениците – или практикуващите, както започнали по-късно да ги наричат – действително можели да съхраняват енергия и били способни да я задържат в течение на кратки периоди от време. Но вместо да проникне вътре в съществото, тази новопридобита енергия само покривала повърхността на енергията, която те вече са имали. В резултат на това, тази допълнителна свежа енергия действително довеждала някои практикуващи до вътрешно мълчание, но за много други тя работила за увеличаването на силните културни структури или егото, които те притежавали.

Виждайки това Карлос започнал да търси разлики в своите ученици и установил, че способността на човек да задържа тази енергия нямала нищо общо с местонахождението му до самия него или с практикуването само на магическите паси. Съществено влияние върху тази способност оказвало това дали този човек извършвал рекапитулация – преглед на събитията от живота си – или не. Карлос видял, че при хората, които преглеждали и преразказвали своите истории пред свидетел, се появявали празни енергетически канали, които след това се „запълвали” с нова свежа енергия от магическите паси, и които в крайна сметка давали на тези практикуващи не само източник на енергия, но също така и способ за нейното съхранение.

Вдъхновени от това откритие Карлос, Карол, Тайша и Флоринда започнали да структурират семинари и класове така, че магическите паси били прекъсвани от упражнения по рекапитулация и работа със свидетел – и това е този същия формат, но много по-развит, в който се провеждат семинарите днес.

Важно е да се каже също така, че Карлос е искал да възпроизведе пътя на своето собствено обучение при Дон Хуан в начина, по който преминаваше обучението по Тенсегрити.

Това което може да не е съвсем ясно при четенето на книгите е, че Карлос, Карол, Тайша и Флоринда не са прекарвали всяка минута от времето си заедно с Дон Хуан. Те по-скоро извършваха посещения при него; Дон Хуан енергетически ги „призоваваше” по отделно (а не им пращаше и-мейли или sms-си), тогава те пътуваха до Мексико и понякога го откриваха, а понякога – не. След това, може би след като пребиваваха няколко седмици при Дон Хуан, те се връщаха в Лос-Анжелис, където всеки от тях се захващаше сериозно с „енергетическата си домашна работа”.

Точно такъв процес дават семинарите – практикуващите получават енергетически тласък, някои нови практики и знания, след това се връщат по домовете си за да практикуват магическите паси – самостоятелно или в групови практики, и продължават да се занимават с рекапитулация и практика със свидетел.

Целта на Тенсегрити е същата каквато винаги е била от самото начало: изграждане на връзка с енергетическия двойник на нас самите – нашето енергетическо тяло – на сън и наяве, за да живеем не само изпълнени с ярък и енергичен живот, но също така да имаме възможност да пренасяме своята енергия, рафинирана и дисциплинирана от практикуването на изкуството Тенсегрити, от физическото в енергетическото тяло в края на нашия живот, а също да продължим осъзнатото пътешествие в гънките на вселената до нейните граници докато тази земя съществува.

На днешните семенари се обучава не на това как да се „извърши скок в безкрайността в края на живота”, а по-скоро как да се извърши скок в безкрайността или в неизвестното заедно със своето енергетическо тяло всеки ден от нашия живот. Защото именно „тук”, където ние прекарваме всеки ден ходейки по земята на тази планета, се намира нашия изпитателен полигон; ако можем да минаваме през живота в своята физическа форма заедно с нашата енергетическа форма, скоро всички ние ще бъдем в състояние да правим това и в пространството на съновиденията по време на сън и в края на нашия живот.

Това което не се разбира от болшинството практикуващи за тези удивителни истории за Карлос, Карол, Тайша, Флоринда и Дон Хуан е, че Карлос и неговите съратнички не поставиха своите ученици пред себе си за да им разказват нови истории за Дон Хуан; той вече е направил това, написвайки книгите. Вместо това Карлос, Карол, Тайша и Флоринда обучаваха нас, техните ученици, на изкуството на живота: как да се съсредоточим в тишина върху нашите проекти в работата; как с отговорност да можем да се разбираме с хора имащи напълно противоположна гледна точка от нашата собствена; как да живеем стоейки с единия крак в света на ежедневния живот и с другия – в света на енергията, така че в крайна сметка ние, всеки индивидуално, да можем да извършим скок до мястото където Карлос сам можа да отиде в края на своя живот.

Карлос винаги е казвал, че неговата работа не е за „слабаци” и че за нея е необходима „стоманена воля”, дисциплина, способност да се виждат собствените недостатъци и сами да променяме себе си. „Да се виждат недостатъците на другите хора е лесно”, казваше той. Именно така всеки човек води себе си във всяка минута от своя живот и резултата винаги е един: вина, срам и изчерпване на енергията. След това, като воин, съгласно Карлос, ръководейки се от своята собствена мотивация, при поддръжката на целия кръг от хора които се чувстват по същия начин и се придържат към подобни възгледи, се стреми да „промени” себе си пред лицето на безкрайността всеки ден от своя живот. И този процес е бавен. „Отне ми четиридесет и пет години”, заяви Карлос. Неговото последно пожелание за нас преди да ни остави, а също и пожеланието от Карол, Тайша и Флоринда, беше, че благодарение на груповите усилия в практикуването на Тенсегрити напредъкът по този път за следващото поколение – за нас – да вземе по-малко време.

Ние сме експеримент…и освен величествените залези, дълбоките еволюционни взаимоотношения и усилената работа над това да докажа, че „стоя” за нещо, не бих могла да измисля нищо по-интересно което да направя в моя живот.

Рената Мюрез

...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...