|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
Тема
|
Техника на възпитание
|
|
Автор |
resio (член) |
Публикувано | 05.11.12 09:52 |
|
В това клипче вижда основната ни грешка на въпитаващи:
Когато успокояваш плачещо дете помисли какво насърчаваш в него... насърчаваш плача, наърчаваш неудачника в него... това е принципът на който отглеждаме и възпитаваме децата... така когато тука малкия се разциври лошия чичко стана добър успокои го и на малкия му стана по добре, какъв извод ще си направи малкия? като се разрева нешата ще се оправят!
Или чустваш псотояно ударите на възпитанието(който не са никак приятни), и един хубав ден се разболяваш, вашите щурват да те глезят, позволяват ти иначе непозволени нещта, обгрижват те с адски много внимание.... Какво заключение да си направи детето? Да си болен е хубаво! Насърчаваш болеста по този начин...
| |
Тема
|
Re: Техника на възпитание
[re: resio]
|
|
Автор |
L.L. (гхрх) |
Публикувано | 05.11.12 10:02 |
|
Децата плачат, защото, като новородени това е начинът да съобщят на майката, че нещо с тях не е наред. Със сигурност преди да "надуят гайдата" подават ред други сигнали, но... когато майката не ги "чува", какво им остава? После тази липса на внимание и чуваемост продължава и по-натам. Така че вината е в неадекватните родители, но не, че глезят детето - глезенето идва, като по-късна компенсаторна реакция на липсващата адекватна грижа и внимание, когато детето е било съвсем малко и напълно зависимо.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
| |
Тема
|
Re: Техника на възпитание
[re: resio]
|
|
Автор |
jeevess () |
Публикувано | 05.11.12 10:07 |
|
Ти какво би направил с едно плачещо дете?
| |
Тема
|
Re: Техника на възпитание
[re: L.L.]
|
|
Автор |
resio (член) |
Публикувано | 05.11.12 10:16 |
|
Остави на страна защо плачат децата, остави и настрана защо възрастните реагират така както реагират. Просто свържи ситуацията с асоциацията която ще си направи детето... това ще е и бъдещ модел на поведение когато се цели към дадени резултати!
Примерно:
Когато всичко е норамално ние въпитаваме детето, от негова гледна точка се държим гадно=>то не се чуства добре
Когато има проблем с детето (да речем е болно) ние се държим снизходително и му позволяваме много пвоече неща отколкото е необходимо за да се почуства по добре, от негова гелдна точка то се чуства добре поради вниманието което му отделяме и падането принципите на строгото възпитание(което пак е следствие на болеста)=>то се чуства добре и заключва че да си болен е хубаво...
Това в последствие се получава модел на поведение който решава проблеми... Помисли колко хора боледуват(включително и смъртно) за да получат внимание или обич...
Така е и с наказанията, и с неудачите, нещастието... всичко това го насърчаваме ние възрастните.
| |
Тема
|
Re: Техника на възпитание
[re: jeevess]
|
|
Автор |
resio (член) |
Публикувано | 05.11.12 10:18 |
|
Не не Има и дурги решения на въпроса!
Въпроса е какво бих направил с неплачещо дете! Ако приравня реакциите си когато е плачещо и неплачещо няма да може да прави такива асоциации.
| |
Тема
|
Re: Техника на възпитание
[re: resio]
|
|
Автор |
L.L. (гхрх) |
Публикувано | 05.11.12 10:48 |
|
Няма да ги оставя настрана, защото за да оправиш нещо, което считаш за неправилно, трябва да знаеш откъде идва. Иначе нищо не правиш. Защото същото това дете, като продължаваш да го игнорираш ще развие агресия или ще започнв едни безконечни болести и ще те застави да му обърнеш внимание. И после следва едно безконечно влачене по доктори и психотерапевти. И всичко, защото много ги разбираш нещата с възпитанието.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
| |
Тема
|
Re: Техника на възпитание
[re: L.L.]
|
|
Автор |
resio (член) |
Публикувано | 05.11.12 11:02 |
|
Ама защо вообще трябва да го игнорираш(детето)? Освен че можеш да неутрализираш грешната стимулация можеш също така да използваш дори подобна техника за да стимулираш черти като смелост, борбеност, интелект, сръчност и т.н. ако смяташ че детето има нужда от това да бъде стимулирано. Можеш дори да стимулираш по подобен начин доброто настроение и позитивната нагласа. А с познаватено на проблема (като ти казвам остави на страни за сега нямам предвид игнорирай напълно) и подходящ момент можеш напълно да обясниш на детето какво идва и какво следва от нещастието което изпитва... но естествено първо възпитаващия трябва да знае това.
| |
Тема
|
Re: Техника на възпитание
[re: resio]
|
|
Автор |
L.L. (гхрх) |
Публикувано | 05.11.12 11:19 |
|
Тръгваш с презумцията, че детето е малоумно или незнаещо и трябва да му се обяснява нещо. То гледа от теб, не слуша обясненията ти. Да му обясняваш нещата, за които говориш означава да му се обясняваш за собствената си нефелност. Бъди адекватен към нуждите на детето, имай сензитивност за тях и няма да ти се налага да се чудиш какво и как да обясняваш и оправяш.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
| |
Тема
|
Re: Техника на възпитание
[re: L.L.]
|
|
Автор |
resio (член) |
Публикувано | 05.11.12 11:30 |
|
Всъщност тръгвам с преузмцията че възрастните са малоумни и незнаещи, и без никакви предрасъздъци предават това на детето и дори го стимулират да прилича на тях... Нямам намерение да обсъждам и одобрявам техники на възпитание... Просто желаех да покажа как този механизъм работи на точно принципа моркова и тоягата но с условието че възпитаващия незнае това което прави и дори подтиква детето към нежелани от никого резултати... Натъртвам за един неосъзнат процес за придобиване на модел на поведение... Не визирам виновни и невини, това е просто един бъг според мен който е противодействие между нашите разбирания за възпитание и чуствителността ни в определени ситуации.
| |
Тема
|
Re: Техника на възпитание
[re: resio]
|
|
Автор |
jeevess () |
Публикувано | 05.11.12 12:32 |
|
Разбирам какво имаш предвид.
Съгласна съм, че има родители, които стимулират у детето това да използва плача, като средство за привличане на иначе липсващото внимание.
Но смятам, че всичко произлиза от липсата на достатъчно любов.
Бебето при раждането си страда много от загубата на връзката с майката. Буквалното откъсване от този рай, от който е било част, го кара да се чувства самотно и отхвърлено.
Това, което лекува тази травма, НЕ Е свикването с новия свят и че в него вече си сам и откъснат от цялото, а любовта. Тя е тази, която отново го свързва по същия начин, както като е било в утробата. Не грижата, а любовта.
А когато я няма в достатъчни количества, детето не успява да преодолее травмата. За него светът си остава самотно място, на което е изхвърлено и изоставено от създателя си ... и то търси начини да "получи" любовта, за да се свърже отново с цялото.
Това е стремежът му, затова и любовта е най-важна за развитето му.
Далеч по-лесно е да се каже (от хилядите други съвети) достатъчно е да обичаш детето....тогаз сичко си е на място
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
|
|