смирението не е това, да си поставиш безмълвно главата на дръвника и някой да ти я отсече.
смирението е това, да се преклониш пред нещата, които не разбираш или няма как да достигнеш. нещо като да гледаш падащите листа и да си мислиш - кой кара дърветата да си пускат листата есента ? И да знаеш, че има нещо, което не е човек и което движи всичко и че аз поне няма начин да разбера как се справя със всичко това, аз мога само да го ползвам.

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Как ще победиш личната си важност, ако не със смирение?

носталгия по безкрая

аз СЪМ важна личност, иначе нямаше да съм на този свят. Ти също СИ важна личност, приеми го най сетне. Не бъди в позицията - ама аз не съм толкова умен, не съм учил в Университет, те са по умни от мен и прочие простотии. Ти имаш същия потенциал, както и останалите.
Ако Айнщайн е мислел - ама аз бях слаб ученик в училище, аз съм ено нищо и не мога да се развивам, кво щеше да стане ? Я се стегни, смирението не е пораженческо мислене, смирението е да гледаш един пейзаж със есенна гора, да гледаш, останал без дъх и да знаеш , че има нещо , което е " нарисувало " тази приказна гора с такива багри и че това не е по силите на никой човек на света.
всички си имаме мисия, и ако приемем това, значи сме смирени.
ако изпълняваме мисията на други хора, дори те да са ни най близките, значи живеем техния живот и изпълняваме тяхната мисия.
и що да го правим ?

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

преди време предложих ено упражнение -
застани сутрин пред огледалото и си кажи - ама съм хубав, ама съм готин, ама съм умен и каквото там се сетиш. все суперлативи. после си довърши тоалета и забрави какво си си казал.
и ще видиш, че денят ти ще е усмихнат, ведър и ще ти се случват само добри неща.
ако сутрин застанеш пред огледалото и си кажеш - ама съм брадясал, ама съм уморен, какви са тия торби под очите ми ? ама съм смотан, днес шефа ще е в гадното си настроение - и после излезеш, 100 % това ще ти се случи.
това е Закона за причините и следствията, не съм го измислил аз, и на него ( Закона ) му е през оная работа какво си мисля аз
той просто си действа и това е неотменимо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от silver.moon на 26.10.12 06:22.

ако стреляш по стоманена врата или стена, куршума непременно ще рикошира и ще се върне обратно . обикновено той не се връща директно към теб, а има откат или отскача малко встрани.
това правиш ти в момента - стреляш по стоманени стени - Закона за причините и следствията си работи и опитвайки се да нараниш други хора, ти всъщност нараняваш хората около теб, а това обикновено са най близките.
замисли се за момент, и си направи равносметка .
ако всичко е оки, продължавай .
ако обаче има проблем, поне се замисли.

"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций

Може би така е по-добре за теб. Изглеждаш доволен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много точно казано! Сами се правим такива или онакива с мисленето си. (Там, онази мисъл за мислите, думите, навиците, характера и съдбата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, ако си точно като мен, можеш ли да спреш да пишеш тук? Аз ще спра, а ти бидейки като мен, да спреш също?


Религиозните боклуци не могат да спрат да пишат понеже тук става тяхната социализация. Казано по-просто човека е стадно животно и религиозната утрепка след като не може да пласира тия глупости сред нормалните хора свободно плямпа само тук със себеподобните си ненормалници

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вие сте шепа религиозни идиоти, а ти специално си толко сбъркана в нормалния живот, че си губиш времето тука и се изживяваш като некво гуру къде се опитва да ми ближе куро. Майната ти боклук

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тя е пуйка.американска

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите