|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Защо харесвам айкидо
|
|
| Автор |
lakotavakan (сиу) |
| Публикувано | 28.05.12 08:16 |
|
|
Как можеш да отместиш 100 кг човек с минимални усилия? Трудният отговор е - като го накараш сам да се премести
Та иде реч за достойният противник. ДХ е използвал Каталина за достоен противник на Кастанеда, за да го подтикне към по-себеотдайно следване на учението. Но пък никъде другаде във книгите не се описва, нито дори споменава, че са търсени достойни противници за другите ученици. Дори за Паблито, който, както се разбира, не е бил много навит да продължава...
Е, той си го е намерил в лицето на сестричките, а КК си е объркал шапките с Доня Соледат.
Питането е - необходим ли е за всеки Достойният противник? (Нали не го бъркате с дребните тирани? ) Трябва ли наистина да бъдем притиснати до стената, за да учим пълноценно?
И още един въпрос, понеже тук пишат и четат хора, изучавали други подобни учения. Споменава ли се в тези други учения за необходимостта от достоен противник или той е една само патерица, необходима за бавноразвиващи се
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
| |
|
|
|
патерица е
ти сам си най достойния си противник
воюваш сам срещу себе си, срещу привичките си, срещу мързела си...
успех, братко
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
| |
|
|
|
като го накараш сам да се премести
Народът е казал тъй: "Където не достига лъвска кожа, се пришива лисича."
Споменава ли се в тези други учения за необходимостта от достоен противник или той е една само патерица, необходима за бавноразвиващи се
Качествен противник е тоя, който те заставя да изследваш и опознаваш себе си, да се развиваш и да умножаваш знанията и уменията си. Тава е универсално правило, важащо без значение дали си се захванал с кастанеда, айкидо или търговия с гъби. Такива противници ще са ни полезни и необходими винаги и до самия край, защото този, който спре да се променя и да учи нови неща, спира да се развива и отпада от класацията.
От моя опит с б.и. мога да споделя, че най-силните и най-дразнещите ми противници в залата често с времето са ставали най-добрите ми приятели. Това, като цяло, е страхотно, но, също така, тук е точката, в която приключението някак свършва. Защото от "приятелите" се очаква да ни предизвикват да проявяваме силните си страни, без да търсят и да ръчкат из слабите. Последното е функция на "враговете".
В тоя смисъл дребните тирани са перфектните противници: те са наши помощници и учители, защото чрез тях откриваме слабостите си и щем-не щем - започваме да работим върху тях.
Трябва ли наистина да бъдем притиснати до стената, за да учим пълноценно?
На изток има някакви просветлени, които твърдят, че човек може да учи и по лесния начин. Моят опит сочи, че може и да може - ма язе такова жувотно ни съм яла, ни съм виждАла.
| |
|
|
|
Трябва ли наистина да бъдем притиснати до стената, за да учим пълноценно?
И според мен трябва да сме притиснати, за да учим. Всичко в пространството избира най-малкото съпротивление. Никой не би се хванал да прави нещо без основателна причина. Когато намерението се появи нещата стоят по друг начин. Едва тогава...
Има и един неподозиран тласкач:
"Надявам се, че това което видя през тези години изпълни очакванията ти. Направих каквото мога, имайки предвид твоите и моите ограничения. Зная, че вече си започнал да оформяш сънуваното си тяло и това е гаранция, че можеш да продължиш сам. Твоят двойник няма да те остави на мира, докато не постигнеш своята цялост."
носталгия по безкрая
Редактирано от Eholincho на 28.05.12 15:41.
| |
|
|
|
А ето най-универсалният тласкач:
— Нямаш време, приятелю, нямаш време. Никой от нас няма време — каза той.
— Съгласен съм, дон Хуан, но…
— Не се съгласявай веднага с мен — рязко се сопна той. — Вместо да се съгласяваш тъй лесно, по-добре действай. Поеми предизвикателството. Промени се.
— Как — просто така?
— Така. Промяната, за която говоря, никога не става постепенно — тя става изведнъж. А ти не се готвиш за този внезапен акт, който ще доведе до пълна промяна.
Струваше ми се, че си противоречи. Обясних, му, че щом се готвя за промяна, значи се променям постепенно.
— Въобще не си се променил — каза той. — Затова вярваш, че се променяш малко по малко. И все пак може някой ден да останеш изненадан, като внезапно се промениш без никакво предупреждение. Зная, че е така, и затова не губя интерес да те убеждавам.
Осъзнаването на който не е проста работа.
Корабът на съдбата ще вземе всеки един от нас без разлика. Но има два вида пътешественици: воините, които живеят в своята цялост, защото са настроили всеки детайл от живота си, и обикновените хора със скучното си съществуване, без творческа способност, чиято единствена надежда е в повторенията на поведението до собствения им край; хора, чийто край ще еднакъв днес или след трийсет години. Всички ние сме там. Чакаме на кея на вечността, но не всеки го знае. Осъзнаването на смъртта е велико изкуство.
Когато воинът сложи край на своята рутина, когато няма значение дали е сам или с компания, защото чува тихия шепот на духа; тогава можете да кажете, че наистина е мъртъв. От този момент нататък, дори най-простото нещо в живота, става необикновено за него.
И така
носталгия по безкрая
| |
|
|
|
1. Дон Хуан не е търсил в Кастанеда достоен противник, а евентуален продължител на онова което нарича нагуализъм. Продължител не е намерил, защото нагуализмът си има правила.
Каталина може да му е била нужна да го изплаши... толкова да го изплаши, че ума му да превърти и да се подчини, като отстъпи на втори план.
2. Себеотдайно следване на учението няма, защото нагуализмът изключва себеотдайност и спортен дух. Нещо повече, себеотдайните нямат шанс, защото те карат тонала на сянката, краткосрочния ум да плете своята плетеница, а това е пречка за преодобяването на краткосрочния ум.
Достойните противници са не тези които укрепват сенчестия тонал, а които го карат да отстъпи. Това което го кара най-силно да отстъпи е волята на ясния ум. Волята на ясния ум, тоналът на духа излезе ли напред съкрушава игрите на тонала на сянката и неговите сметки излизат криви.
За да излезе напред волята на ясния ум и да се прояви трубва да се преборим с протектора, духовния защитник и да го направим от противник съюзник.
Така наречените дребни тирани само могат да накарат някой да си мисли, че е много велик. тоналът на сянката няма да отстъпи пред дребните тирани, а напротив той може и да се захрани от тях, както от спортния дух и победите на спортното поле.
Студено, студено далече от истината, по начина на задаване на нъпроса, а и по начина по който отговарят.Редактирано от 9 Grass 8 на 30.05.12 18:26.
| |
|
|
|
-------„ воюваш сам срещу себе си, срещу привичките си, срещу мързела си...
Поздрав от твоя приятел лакота!
Самият ти , братко, някога отказа да воюваш срещу мързела си... Ставаше дума за двама тибетци (или които и да са) които ходели по вода, а ти ги посъветва да си намерят лодка. Значи...не учи, след като другите могат да го направят вместо теб. Наистина хитро, добър ход...но докъде води това...този мързел?
А ето ти продължение... Докато обясняваш на тибетците колко са тъпи да се мъчат да ходят по вода и да губят напразно времето си, вместо да гепнат лодка, зад гърба ти засумтява тигър и ти, без да му мислиш, се хвърляш във водите на реката, плуваш бясно и за миг си на другия бряг...хи, хи, правил си го вече в една гора, та някой, когато го прочете, си наплю компа Мокър, но щастлив, че си се отървал, се чудиш кога си преплувал реката без лодка...за никакво време?! Е, ясно, ти си умен, откриваш причината веднага. За този неподозиран подвиг те е пришпорил достойния противник, онзи, който няма жалост. И твоето тяло го е разбрало, нали? Ума си е глътнал граматиката, веднага е настъпило вътрешното мълчание, тялото се е пробудило, действало е безпогрешно, изнамерил си кой знае откъде сила...и т.н. и т. н....
Така...достойният противник...добра работа е свършил, мамка му!
Но...в края на краищата, защо изобщо си ходил при тибетците? Ама па работа...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
| |
|
|
|
---И все пак може някой ден да останеш изненадан, като внезапно се промениш без никакво предупреждение
Моля без политически врякания!!!
Карл Маркс го е казал най-вярно - Количествените натрупвания водят до качествени изменения.
Еволюцията води до революция. Така е и при воините...с натрупването на лична сила настъпват внезапни промени. Внезапни...но те идват с градивна основа. Това не винаги е така. Понякога воина има неподозираща сила и му трябва само лек подтик или само направление, за да се промени. При всеки идва различно. Но винаги преди да се случи промяната има нещо, което я предшества. Винаги...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...
| |
|
|
|
Абе навън е лято, а умирам от студ. Не съм болен, а пак ...а бе студено ми е! Туй то, студено...
Тюююх, задавал съм студени въпроси! Как не се чатнах...Така ще да е, като стоя в сянката на Сенчестия тонал. Пък и той бил на сянка... Пък и наоколо е един такъв сумрак, сенчест...
А бе студено ми е...
Трудно е да летиш с орлите, когато си заобиколен от пуйки...Редактирано от lakotavakan на 02.06.12 14:47.
| |
|
|
|
Братко, това, да си намериш лодка, вместо да загубиш 25 години от живота си, за да се научиш да ходиш по вода, не е мързел. Това е съхраняване на енергия за по важни неща.
ако 25 години си медитирал или чел или правил нещо, което би те развило , тогава ок.
за това говоря, за загуба на време. не за мързел.
мързел е, когато те мързи дори и да медитираш...
ако те гони тигър, и си поне наполовина подготвен, ти просто или бягаш ( плуваш) , за да спасиш живота си, или излизаш срещу него и го убиваш( прогонваш)
никога не зная как точно ще постъпя.
когато сме притиснати до стената, чак тогава от нас излизат най добрите или най лошите ни черти.
При тибетците има какво да се научи. Стига да имаш очи и уши.
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | >> (покажи всички)
| 
|
|
