|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
Тема
|
III. Неправене
|
|
Автор |
пороят (илюзионистка) |
Публикувано | 13.07.11 06:25 |
|
Надявам са, че добре си отдъхнахте и вече сте са успокоили, утешили, доволни сте от живота и си мислите, че сичко ни са е разминало. Само дето тоя път съвсем не сте познали, щот оттук нататък йЕптен ни са стъжнява ситуацията: следва едно безкрайно преглеждане, препитване и преслушване по всяко най-неочаквано време на денонощието и годината. Има път да се върви; и щом сме тръгнали по него и сме са събрали тука, или ша ставаме на ора, или ша фащаме гората!
И тъй, продължаваме с точка 3 от плана: ъ, кво беше ся... а, да: Неправене.
Как ви идва идеята да не харесвате любимия си филм (който сте гледали над 100 пъти и с удоволствие бихте гледали още 200)? Или да си ядете лещата с нож/ пицата с лъжица? Нарочно да паднете на дарц пред цялата компания, когато се очаква да си счупите ръцете да впечатлите всички? Да извършите нещо мегадосадно и ултранеприятно с най-голямо вдъхновение и отдаденост? Как се изразяват в ежедневието ви смирението и безупречността? И въобще – по какви начини се отучвате да бъдете това, което винаги сте били (без да броим самозалъгването)?
Желая да припомня, че упражнението няма за цел да се сочим с пръсти или да се успокояваме, че някой друг е по-зле, нито да се състезаваме и да сравняваме резултати. Иска ми се да разменим опит и идеи; и да си дадем сметка къде точно се намираме и чий следва да го дирим оттук нататък. Поне мен ме вълнуват разни такива въпроси тея дни.
За всички, които сега безидейно ша са сврат по ъглите: казвайте какъв е проблема, ще го решим заедно! Останалите, дето имат някакъв, какъвто и да е опит: няма нужда да са надувате кат панаирджийски свирки – споделете какво можете и как сте го постигнали; къде сте се препъвали и какво сте срещнали по пътя. Все пак за тва сме тука – за да се учим един от друг. Доколкото тва въобще е осъществимо.
| |
Тема
|
Re: III. Неправене
[re: пороят]
|
|
Автор |
пороят (илюзионистка) |
Публикувано | 13.07.11 06:54 |
|
Прибираме се, преди години, с един посред нощите. Отбиваме се да пуснем по една вода в изоставен строеж. Три входа, няколко основни помещения с недовършени стени, тъмница и купчини разхвърляни тухли. Вече се закопчавам, когато чувам как отвън приближават с вой глутница кучета, лаещи очевидно по нас (явно сме им завзели и препикали владенията). Нямах какво да отстоявам, вече се бях приготвила да обърна гръб и да си плюя на подметките през противоположния изход.
Мъжката нагласа обаче е друга. Вече бях отстъпила назад, когато го усетих как пристъпи отляво до мен, може би половин сантиметър по-напред, пое въздух и застина. Не го видях, не го чух – знаех, че е там. Почти едновременно с това знаех и какво ще последва. Приготвих се. Секунда след това, кучетата налетяха вътре. Едновременно изтропахме с крачка напред и излаяхме оглушително срещу тях. После кучета нямаше. Изхвърчаха навън на прескочи-кобила и се разтвориха в тъмнината.
Горното е един от многото възможни примери, който иде да покаже, че тва, хората, не сме нищо друго освен вид животни. Без значение, че живеем зад огради и ключалки и сме забравили какво е да си "част от цялото". Без значение колко ни е префинено менюто или колко ни е резултата от айкю теста. Животинското в нас никога не е изчезвало или отстъпвало, то е само подтискано и преиначавано. Освен това е осъвършенствано и еволюирало по такъв начин, че вече и то само не може да се познае.
Защо го разправям тва. Да е "свободен" един човек, означава да осъзнае какво го кара да действа по един или друг начин и да престане да бъде подвластен на тези няколко основни улея (и разклоненията им). Означава да започне да избира сам, чрез онази плахата и недоразвита част от ума си, която рядко някой от нас въобще е забелязвал, че притежава.
Сега ша рече някой от вази – едно е да се каже, петнайсто е да се направи. И ще бъде съвсем прав. Дори осъзнавайки горното, всеки ден продължавам да се хлъзгам по старите улеи, само за да открия, че те вече съвсем не водят на същото място. Дори и да успея да се излъжа и да си изфабрикувам някакво удоволствие от цялата работа, то е краткотрайно и изисква много да си вярвам. После се чудя за какво ми е било всичкото театро. А следващия път пак ми се приисква да усетя вкуса на постигната цел, заложена в животинската ми същност откакто тя съществува. И въртележката пак набира скорост.
Знам и друго – че освен животинската ни природа, във всички нас се прокрадва и още една, по-различна: природата на осъзнатостта. И че това всички го знаем и усещаме, кой повече, кой по-малко. Но предочитаме да се правим, че го няма и да караме нататък с приятната и уютна заблуда, че нищо не се е променило. Отгоре на тва, знаем, че се заблуждаваме, но си вярваме с всички сили и се стискаме здраво за старите си тарикатлъци и илюзиите, с които ги поддържаме. Защото без тях не знаем нито кои сме, нито за какво живеем, нито как да живеем в новата си реалност.
Неправенето е патерицата, която ни помага да излезем от ограниченията на досегашното си "аз" и да открием красотата на избора; да осъзнаем, че сме животни, които са на нов етап в съществуването си. Трудно ми е да си изясня какво точно значи това и как следва да действам, защото никога преди не съм съществувала в такава реалност; само отвреме-навреме усещам вкуса й.
В момента знам само, че тоя преход много често хич не ми харесва; също, че ще ми трябва време да свикна с новите настройки, през което време ще продължа да се чувствам неадекватна. И че ще се пързалям по старите улеи, отново и отново, още много пъти, докато свикна с това, в което се превръщам.
| |
|
Тази тема е винаги на почит
Никой не пише по нея, всички са респектирани
но пък може да се опита
по добре е да се каже
неправене на вниманието
или неправене на работата на вниманието ще бъде по точно
непревене на лигавенето е също някакъв вид неправене но не касае работата на възприятието и затова не е толкова интересно
вниманието работи по специфичен начин заучен от нас по социални и биологични причини и затова цялата енергия която нашето същество генерира отива за изпълнението на тези заучености
неправенето на вниманието представлява прекъсване на този процес на работа на вниманието
например: най класическото упражнение ходенето назад с глава обърната настрани прекъсва обичайната работа на тялото по няколко канала едновременно по визуалния, по кинестатичния и по слуховия, погледа гледа настрани и визуални канал е форсирана да следи нещо настрани от него а не обичайто петно фронтално от погледа ни, тялкото работи по начин по който никога не работи обичайно всяка стъпка е нещо различно за него и накрая слуха е насочен назад а както обичайно напред
и когато сме походили достатъчно назад и се чустваме комфортно тоест тялкото ни е придобило нови заучености може просто да се обърнем пак напред и на това му викат неправене на непревенето
я дългичко се получи
няма как темата е важна от тук идва енергията а как ще я запазим това е друга тема
| |
|
ти ходиш ли назад?
аз губя и равновесие. все едно не са моите крака. и главата ми все иска да се обърне, за да видят очите.
| |
|
п.п.
явно всички са решили в тая тема да практикуват неправене на клубна тема
| |
|
а какво е гротескният ми опит да си отрежа един косъм от тила , като при нещастният опит държах ножица, огледало за обратно виждане и се хилех като идиот ?
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
| |
|
е тук все пак става въпрос за съзнателно нарушаване на обичайния начин на работа на вниманието
но с доста уговорки ще приемем този опит за неправене ако става въпрос за отрязване на цял кичур косъс по косъм
| |
|
чудя се какво е неправене
да не е нещо като да изглежда че вършиш няква работа а всъщност да си почиваш
| |
|
нееее, неправене е когато не правиш
"Ако веднъж си решил, че имаш нужда от меч, носи го цял живот" Конфуций
| |
|
Ама как? Това хич не ми е ясно.
Скромността изразява точния баланс между крайностите.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
|
|
|