Re: III. Неправене / Религия и мистика / Кастанеда

Прибираме се, преди години, с един посред нощите. Отбиваме се да пуснем по една вода в изоставен строеж. Три входа, няколко основни помещения с недовършени стени, тъмница и купчини разхвърляни тухли. Вече се закопчавам, когато чувам как отвън приближават с вой глутница кучета, лаещи очевидно по нас (явно сме им завзели и препикали владенията). Нямах какво да отстоявам, вече се бях приготвила да обърна гръб и да си плюя на подметките през противоположния изход.

Мъжката нагласа обаче е друга. Вече бях отстъпила назад, когато го усетих как пристъпи отляво до мен, може би половин сантиметър по-напред, пое въздух и застина. Не го видях, не го чух – знаех, че е там. Почти едновременно с това знаех и какво ще последва. Приготвих се. Секунда след това, кучетата налетяха вътре. Едновременно изтропахме с крачка напред и излаяхме оглушително срещу тях. После кучета нямаше. Изхвърчаха навън на прескочи-кобила и се разтвориха в тъмнината.

Горното е един от многото възможни примери, който иде да покаже, че тва, хората, не сме нищо друго освен вид животни. Без значение, че живеем зад огради и ключалки и сме забравили какво е да си "част от цялото". Без значение колко ни е префинено менюто или колко ни е резултата от айкю теста. Животинското в нас никога не е изчезвало или отстъпвало, то е само подтискано и преиначавано. Освен това е осъвършенствано и еволюирало по такъв начин, че вече и то само не може да се познае.

Защо го разправям тва. Да е "свободен" един човек, означава да осъзнае какво го кара да действа по един или друг начин и да престане да бъде подвластен на тези няколко основни улея (и разклоненията им). Означава да започне да избира сам, чрез онази плахата и недоразвита част от ума си, която рядко някой от нас въобще е забелязвал, че притежава.

Сега ша рече някой от вази – едно е да се каже, петнайсто е да се направи. И ще бъде съвсем прав. Дори осъзнавайки горното, всеки ден продължавам да се хлъзгам по старите улеи, само за да открия, че те вече съвсем не водят на същото място. Дори и да успея да се излъжа и да си изфабрикувам някакво удоволствие от цялата работа, то е краткотрайно и изисква много да си вярвам. После се чудя за какво ми е било всичкото театро. А следващия път пак ми се приисква да усетя вкуса на постигната цел, заложена в животинската ми същност откакто тя съществува. И въртележката пак набира скорост.

Знам и друго – че освен животинската ни природа, във всички нас се прокрадва и още една, по-различна: природата на осъзнатостта. И че това всички го знаем и усещаме, кой повече, кой по-малко. Но предочитаме да се правим, че го няма и да караме нататък с приятната и уютна заблуда, че нищо не се е променило. Отгоре на тва, знаем, че се заблуждаваме, но си вярваме с всички сили и се стискаме здраво за старите си тарикатлъци и илюзиите, с които ги поддържаме. Защото без тях не знаем нито кои сме, нито за какво живеем, нито как да живеем в новата си реалност.

Неправенето е патерицата, която ни помага да излезем от ограниченията на досегашното си "аз" и да открием красотата на избора; да осъзнаем, че сме животни, които са на нов етап в съществуването си. Трудно ми е да си изясня какво точно значи това и как следва да действам, защото никога преди не съм съществувала в такава реалност; само отвреме-навреме усещам вкуса й.

В момента знам само, че тоя преход много често хич не ми харесва; също, че ще ми трябва време да свикна с новите настройки, през което време ще продължа да се чувствам неадекватна. И че ще се пързалям по старите улеи, отново и отново, още много пъти, докато свикна с това, в което се превръщам.