|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
|
|
|
Наблюдавам у себе си синдрома на "горкият аз". Верно, в труден период съм. Верно, това е една от основните причини да избягвам да се срещам с хора. Където отида и като ме питат нещо относно това как я карам, или избухвах в сълзи, или така се ожалвах, сякаш съм най - големият неудачник на земята. С една дума - оплаквам се и се чувствам още по - зле
Другият момент е, че някак вече не мога да се забавлявам. Тоналът ми е слаб. Не че съм била особено силна, освен в социума, но сега съм ужасно слаба. Лошото е, че не мога да намеря основателен мотив, който да ми даде сила. Може би трябва да се влюбя, макар че надали вече съм способна на това. Поне сънят този път да е по - приятен.
Въздържам се също да слушам тъжни песни, да гледам тъжни филми, изобщо от всичко, което може да върне събирателната точка в позиция тъга.
Питам Ви... самосъжалявате ли се и по - важния въпрос - как го трансформирате това?
Следващ въпрос - самотата на воина или изобщо самотата и тъгата...free transform - how to?
| |
|
|
|
е, не е толкоз страшно.
щом го наблюдаваш значи го държиш под око.
или го установяваш постфактум?
********
Времето е ценно. Годините знаят неща, които дните не познават...
| |
|
|
|
самосъжалявам се денонощно. по всяко време и във всяка ситуация мога да си намеря повод за това. жал ми е за мен си, че живея в свят, който не е направен по моите представи и за моето удобство; жал ми е, когато трябва да се отказвам от разни неща, за да получа/постигна други; жал ми е, че често няма никаква полза от усилията, които полагам; да не говорим, че обикновено почти всичко, което правя, си остава незабелязано и неоценено от човечеството. жал ми е за всички пропуснати ползи от решенията, които съм взимала и посоките, в които съм избирала да тръгна. жал ми е, задето не мога да заживея в мир със себе си и с тва, което съм. жал ми е и че не съм отгледана и възпитана по друг начин, та да не ми е жал сега.
жал ми е, че ми е жал!!
и като ми стане едно такова жално-жално, се сещам, че това, дето се съжалява, не съм аз. и, наместо да го гоня и налагам, го оставям да си се жалва колкото иска, а аз продължавам нататък.
| |
|
|
|
Питам Ви... самосъжалявате ли се и по - важния въпрос - как го трансформирате това?
Освен всичко останало, което сме го дъвкали тук до пръскане на очните дъна (и разбира се, всички практикуваме ), като преглед, неправене и т.н.,ето ти един метод, който работи без предварителна подготовка, знание, енергия и прочие:
1. Не подтискай самосъжалението или казано с други думи, съжалявай се колкото си искаш! Ако Умът усети че го подтискат, реагира.
2. Докато се самосъжаляваш - действай - Умът може и да се съпротивлява на подтискане, но въпреки че съзнаваш, че действаш, той не реагира, защото защитите му са мързел и невежество, а не да пречи на действието.
Постави си малки и изпълними цели, успехът ще те окуражи и мотивира. Действай, действай, действай!
3. Като се натрупа малко опит, може да се мине към по-"сложните" практики като преглед, ако не ги правиш вече де.
Хубавото на горния начин на действие е, че може да се прилага към всичко и работи. Умът мрънка, ти действаш - няма значение дали е в личния живот, кариерата и т.н. Едно време по физика ни казваха, че машинистът пускал влака да тръгне назад, за да го изведе от състояние на покой, след което било по-лесно да го подкара напред. По същата логика човек трябва да се извади от състояние на покой и да започне да действа. Това го мобилизира, раздвижва енергията, намалява нервното напрежение.
Това е. Методът е прилаган от доста хора и гаранция, че действа. Разбира се, ползваме проста програма, която да даде схема на ума, защото ума иска схеми, не че е толкова важна. Но програмата можеш и сама да си я направиш. Нещо важно - направи я едва втората или третата седмица, след като започнеш, Няма нужда да засядаш и да се готвиш няколко седмици да я правиш, пък тепърва да почваш.
Успех!
___________
Редактирано от mo32® на 10.07.11 19:06.
| |
|
Тема
|
 Re: синдромът " poor me" и слабият тонал
[re: mo32®]
|
|
| Автор |
ибpaим (къопек) |
| Публикувано | 10.07.11 19:59 |
|
|
кой е умът и кой си ти? виждаш ли се от "по-високо"? хмм, баси тъпото се получва понякога - умът се опитва да заблуди...ума...
ама нема друг начин, де, требе да се тренираме, да се самоизлъжем, ся скиш ли кви сме ловки!
| |
|
|
|
кво ти пука? на кого у теб му пука? на кого и за кого у теб му пука, ама истински?
| |
|
Тема
|
Re: синдромът " poor me" и слабият тонал
[re: ибpaим]
|
|
| Автор |
mo32® (Naan_kadavul) |
| Публикувано | 10.07.11 20:17 |
|
|
умът се опитва да заблуди...ума...
Единият ум се опитва да заблуди другия УМ. Не е пляскане с една ръка
кой е умът и кой си ти?
Ако се мисли над въпроса, само тогава има проблем. Ако се действа, няма противоречие - единият УМ се самосъжалява, другият ум действа... щото не го бива много в мисленето.
___________
| |
|
|
|
С какво те привлече учението на Кастанеда?
Скромността изразява точния баланс между крайностите.
| |
|
|
|
Снощи си направих сух масаж с онази готина четка, баня, качих се в колата и излязох от града, след само 10тина минути отклоних и спрях на една детска площадка в едно мъничко съседно селце, събух си маратонките, легнах на топлата земя и едната поставих под главата си за възглавница, гледах цяла нощ нощното небе
Не съм планирал нищо, чувствах се като теб, но по изгрев вече нямах "тежести в тялото" и се прибрах с онази "вътрешна усмивка"
ПП - Няма от какво да се притесняваш Alice:) we are all ultimately alone
shhhh
| |
|
Тема
|
Re: синдромът " poor me" и слабият тонал
[re: anu]
|
|
| Автор |
Darth_Vader™ (power) |
| Публикувано | 10.07.11 22:29 |
|
|
това е едно от любимите ми знанимания, още от детските години.
Наистина има страхотен ефект.
Силата е нищо без контрол.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | (покажи всички)
| 
|
|
