|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Re: Искам да мога да бягам
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
l Quo (само питам..) |
| Публикувано | 13.04.11 23:11 |
|
|
Имах пред вид не тъгата, а предупреждението, че все още сме живи. Но никой не знае колко дълго. И че нашата приятелка ни чака зад ъгъла. И че..
Но ти си права, че това е общочовешко, уви - за нас също важи.
и петото: тя много нежно пее...
| |
|
Тема
|
Re: Искам да мога да бягам
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
wake (новак) |
| Публикувано | 14.04.11 00:53 |
|
|
Ей Фейса...
Много се радвам, че мене ми мина мерака от социализации с мирката... онова поне минава ако сега ме фане Фто незнам дали ще ме остави...евър
... или съм задръстен ?...или се плаша от новото? Връзва ли се Фейса с войнството ?
Новият войн има ли безупречна стена?
| |
|
Тема
|
Re: Искам да мога да бягам
[re: wake]
|
|
| Автор |
L.L. (гхрх) |
| Публикувано | 14.04.11 08:43 |
|
|
За мен всичко, което не те държи се връзва.
По-точно, за което не се държиш.
Според мен не е идеята воинът да разпарчетоса света и да захвърли някои негови аспекти, като "неподходящи", защото нещо не може да се впише адекватно в тях или не може да ги разбере и осмисли. Това противоречи на идеята за цялостност, а също и на принципа за нежното отношение и "потупването" на света. Да "потупваш" света означава да се докосваш и да вземаш това, което ти трябва - не повече и не по-малко. Не да го изстискваш и не да го сритваш в ъгъла, обявявайки поредната догма - "ТОВА не е воинско!". Пътят на воина би трябвало да е свободен от догми, цялостен, осмислен и пълен с радост.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
| |
|
Тема
|
Re: Искам да мога да бягам
[re: eooa]
|
|
| Автор |
пороят (кокомяфка) |
| Публикувано | 14.04.11 23:59 |
|
|
виж
още - Dаmien Walters и
също
_______
| |
|
Тема
|
Re: Искам да мога да бягам
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
jeevess () |
| Публикувано | 15.04.11 10:22 |
|
|
Много хубава тема. Народите са като хората - тяхното минало ги прави такива каквито са и това по някакъв начин се отпечатва като щампа в духа на човека, принадлежащ към този народ.
Душевността на българина всъщност има доста дълбоки и многообразни прояви, като всяка друга народност. Народът ни е такъв, вследствие на всичко, което е преживял през вековете. Въпрос на желание е върху кое ще акцентираш.
Ето най-забележителните му черти, според мен:
смелост, устременост, остър ум и изобретателност, толерантност, самоотверженост, непреклонна воля
а ето и другата страна на монетата:
предателство, овчедушие, примиримост, вечно оплакващи се мрънкалници, безотговорност, завист.
Можем да бъдем и едните и другите. И сме били през вековете. Примери безкрайно много.
А ето и нещо, което всички обичаме като нация. Което ни прави щастливи като общност – българските народни танци и музика . Цял свят ги е признал като нещо изключително, а не можем да отречем, че не ни трепва сърцето и краката като ги чуем и като затанцуваме (кой как свари и кой как умее)
Я си представи Гергьовден е...пролетно убаво утро...в китно зелено балканско селце...приклекнеш да помиришеш божура, па от някъде се залее народна музика в ритъм седем осми и направо ти се изпълва душата Любовта към капоейрата ряпа да яде ( всъщност отде да знам де - сигурно и те така) Но имаме...имаме си нашата любов, която ни кара да настръхваме, особено кога Дельо излезе...или кога изгрее месечинката – аляна галяна портокаляна, та дори и като рипнат калинките.
Това много силно ни обединява като нация. Нашият фолклор е израз на най-дълбоката ни душевност и любов. Нашата душа е отпечатана в тази музика и в тези танци.
Знам, че всеки народ си има народна музика, но не всеки народ отпечатва душата си там. За някои отражението на най-съкровената им душевност е в нещо друго, ние обаче, сме го направили в музиката.
| |
|
Тема
|
Re: Искам да мога да бягам
[re: wake]
|
|
| Автор |
jeevess () |
| Публикувано | 15.04.11 10:34 |
|
|
Новият войн има ли безупречна стена?
Има, разбира се! Моята стена например е безупречна.
| |
|
Тема
|
Re: Искам да мога да бягам
[re: jeevess]
|
|
| Автор |
L.L. (гхрх) |
| Публикувано | 15.04.11 10:58 |
|
|
Ахааааа,... е, това обяснява защо аз не виждам "нещото".
Значи, с всичко което каза за качествете на българина съм съгласна. Това, което се е бъгнало при мен по някаква незнайна причина е органичната ми непоносимост точно към прекрасната българска народна музика. Не, не го казвам в ироничен план - наистина го мисля. Има песни, които харесвам и като текст, и като изпълнение, даже не просто ги харесвам, а им се възхищавам. ...Но не ги издържам повече от половин минута, даже и това е много. Не знам защо това е така, нямам обяснение - нито логично, нито алогично. Но не издържам националните ни ритми, не ги понасям, за мен са мъчение. Кой знае какво се е случило някъде дълбоко в детството ми или ...Господ знае кога и къде. ...
Но вчера се случи нещо ново: шофьорът на 94 беше надул радио Мелъди - по-специално песента "Един неразделен клас". За пръв път в живота си се усмихнах на българска песен. Не, не преувеличавам - за пръв път беше. Имаше настроение, лекота, радост... и си помислих, че радостта е голям дефицит по тези ширини.. не че нямаме чувство за хумор, особено примесено със само-ирония. Но чиста радост, ей така - спонтанно между хората... ето това беше нещо ново за мен!
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
| |
|
Тема
|
Re: Искам да мога да бягам
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
jeevess () |
| Публикувано | 15.04.11 12:17 |
|
|
Нормално е да има дефицит на радост – ние сме изстрадал народ и това ни е направило леко мрачни и драматични люде. Няма лошо, нито хубаво в това. Просто е една причина за състоянието на нашия дух.
Пет века българите са се учили да крият радостта си от нещата, в малкото моменти когато са имали повод за тях, и после дори са отвикнали да се чувстват радостни. Та ние дори имаме поговорки за това - Много хубаво не е на хубаво...хората са се плашили от радостта. Бабите ни казваха да не се смеем много, че ще плачем после. Говорила съм с хора, които са били очевидци на събитията в Беломорска Тракия през Балканските войни – за това какъв е бил животът им и преди това. Трудно е да видиш ада и после да си лек и жизнерадостен човек. Още по-трудно когато това е цяла нация , която отпечатва духа си върху последващите поколения.
Приемам, че това е част от пътя както нашият, така и на човечеството.
Така, че напълно разбирам причините за това. Това, което мога да направя е аз да надскоча тази щампа, отпечатана в нас.
А за непоносимостта ти към народните ни трели – верно необяснимо...едно е нищо да не носи...но непоносимост!! има нещо вече тук! Да ги свързваш случайно с чардаци и кебапчета? От друга страна пък това е доста логично обяснение, пък ти каза, че такова няма.
Мен гайдата ме отнася много хубаво. А пък ръченицата ми носи някакво такова настроение на безгрижие – нещо от деството ще да е. Не че си ги пускам да си ги слушам де. Спомням си неделя – ухае на манджи и пране...и по националното радио върви следобедния блок с народни песни „Омиле ми ягодо...” и едно неделно, следобедно народно .... едно много просто такова настроение на тиха, безпричинна радост в трепкащото ми детско сърчице.
| |
|
Тема
|
Re: Искам да мога да бягам
[re: jeevess]
|
|
| Автор |
L.L. (гхрх) |
| Публикувано | 15.04.11 13:15 |
|
|
Не, не ги свързвам с кебапчета... парадоксът е, че ги свързвам с абсолютно същото, с което и ти - неделя, манджа, пране, баба ми и дядо ми са ни на гости, обяд... по насионалното радио върви "Омиле ми ягодо" или Дунавско хоро... и на мен ми иде да се застрелям... Сега ми е смешно, но чувството е ужасно - на принуда, подтиснатост, липса на избор, затвор, "дори в почивните дни НЯМА СПАСЕНИЕ ЗА МЕН!".. Някакви ей такива неща... които допускам, че до голяма степен са ме "накацали" от майка ми - попила съм нейното настроение на притеснение, недоволство и подтиснат гняв спрямо ситуацията в която се е оказала. Но като че ли моята непоносимост към народната музика е в пъти по-силна от нейната - аз наистина не издържам, а на нея не й пречи и понякога даже я харесва.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
| |
|
Тема
|
Re: Искам да мога да бягам
[re: L.L.]
|
|
| Автор |
jeevess () |
| Публикувано | 15.04.11 15:03 |
|
|
Много интересно това...предоставя мегдан за изследователска дейност.
сетих се нещо, което и при мен беше необяснимо.
Установих в себе си някъде още в тийн годините, че ужасно ме потискат пролетните слънчеви ранни следобеди с нацъфтели дръвчета и жужащи пчелички около тях - нещо наглед толкова красиво.
Докато не се сетих една случка.
Аз съм дете. Седя и се заглеждам през отворения прозорец. Дървото пред него е нацъфтяло и чувам многобройните пчели, слънцето пече и ми е много приятно. Чакам да стане четири часа, защото знам, че това е часът за игра, но още е едва към три. Заглеждам се в пчелите и тогава откривам колко са много - на всяко листенце имаше по няколко. Изведнъж чувам силен гръм, който ме кара да подскоча. След няколко минути, чух силна глъчка пред блока – някакви жени викаха. Излязох на терасата и видях едно от децата от нашия блок пострадало. Ръката му беше откъсната от китката като останалата част висеше като парцал от стърчащия кокал. Тази гледка ме шокира. Парализирах се. Усетих нещо като смес от ужас и отвращение. Жените го водеха напред, очевидно към болницата.
Влезнах вътре безмълвно и застанах до прозореца. Продължих да гледам цъфналото дърво пред мен с пчеличките, но то вече не беше същото. Дървото, под което мина детето, беше ужасяващо и изпълнено с болка и някакво чувство за безвъзвратност ме обля. Аз виждах в листенцата и пчеличките моят ужас.
Дълго време след това остана само потискащото чувство през ранните пролетни следобеди с нацъфтели дръвчета, без да знам защо.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
| 
|
|
