|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
Тема
|
Re: Искам да мога да бягам
[re: L.L.]
|
|
Автор |
пороят (кокомяфка) |
Публикувано | 12.04.11 23:39 |
|
тенкю и
_______
| |
Тема
|
Re: Искам да мога да бягам
[re: пороят]
|
|
Автор |
L.L. (гхрх) |
Публикувано | 13.04.11 00:09 |
|
О, много благодаря!
Като сме се разприказвали за капоейра да продължа още малко.
За мен най-интересното беше да усетя духа на капоейра, отношението и намерението на създателите й. (Което най-добре се случи, като разучавах песните им.)
Ако се поровиш малко в нетя, бързо ще намериш, че тя е възникнала, като боен танц или изкуство на робите, а впоследствие на съпротивата и съответно е пропита със стремеж към свобода. Но заедно с това в нея има и невероятно съчетание на изтънчен аристократизъм с коварство. На сплотеност, единство и безжалостност. На страст и контрол до съвършенство. Плюс това капоеристите, особено бразилците, наистина обичат това изкуство! Наричат капоейра "жена", "красавица", "магия". Има нежност, възхищение, страст и огромна обич в тези обращения.
У нас не мога да видя подобен аналог. Най-близкото, което виждам е умилителното име с което Боне Крайненеца си нарича кравката: Сивушка... Не, не е смешно, точно така си е... Ние имаме съвсем друга нагласа, съвсем различен културен консенсус. Това, което най-много ценим в най-добрия случай е острия, бърз ум (Хитър Петър - национален герой). Всички останали личностни прояви са описани с краткия епитет "будала". Това е то, народопсихология.
Та ми беше интересно да усетя нещо съвсем различно.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...Редактирано от L.L. на 13.04.11 00:12.
| |
Тема
|
Re: Искам да мога да бягам
[re: L.L.]
|
|
Автор |
wake (новак) |
Публикувано | 13.04.11 08:36 |
|
Двама индианци си говорят и единият вика:
"Да Джон, Майкъл са хубави имена, ноо не се КОСИ "кучи гъз" И НИЕ имаме хубави имена..."
Та сетих се за Любен Каравелов и мамино детенце ... потекоха ми лигите за ракия, която преди не обичах и сега се сещам, че българската култура е способна да произведе една салата с ракиица и да седнеш час два само да мезиш и да наливаш ... ей това ако не е изкуство!
Твърдя, че е аналог защото движенията след време са близки до капоейра и всичко е красиво и има много магия
| |
Тема
|
Re: Искам да мога да бягам
[re: wake]
|
|
Автор |
L.L. (гхрх) |
Публикувано | 13.04.11 09:06 |
|
Ракийка, салата и ... .
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...Редактирано от L.L. на 13.04.11 09:06.
| |
Тема
|
Re: Искам да мога да бягам
[re: L.L.]
|
|
Автор |
пороят (кокомяфка) |
Публикувано | 13.04.11 12:31 |
|
мда. невероятните действия и способности тръгват все от завързани ситуации )). има аналогия с други бойни системи. карате например възниква от липса на други опции и се усъвършенства като уникална система, която постига невъзможното, щото нищо друго не им е оставало на окинавци.
затва му се вика изкуство.
ма не съм съгласна с идеята за будаладжийското ни национално самосъзнание. българската душевност е такова богато и шарено нещо!
_______
| |
Тема
|
Re: Искам да мога да бягам
[re: пороят]
|
|
Автор |
L.L. (гхрх) |
Публикувано | 13.04.11 14:13 |
|
Може и да си права за душевността на българина. Даже сигурно си права.
Просто аз не съм срещала много дълбоки и многообразни нейни прояви.... Има някои изключения, разбира се, ... но те все още си остават изключенията, които потвърждават правилото... Само като си помислиш, можеш ли да кажеш нещо, което всички обичаме, като нация? Което да ни прави щастливи, като общност? Аз не се сещам.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
| |
Тема
|
Re: Искам да мога да бягам
[re: L.L.]
|
|
Автор |
пороят (кокомяфка) |
Публикувано | 13.04.11 14:52 |
|
сещам се, да: всички българи обичаме да изтъкваме безумието на родната си нация и да казваме "ей такава тъпотия и простотия може да има само в България". и да, това ни прави щастливи, защото се чувстваме особени и уникални. с нещо си.
интересно лично наблюдение: подобни твърдения най-често може да се чуят от хора, които никога не са излизали навън; обикновено говорят в 1л. мн.ч. ("ние, българите, сме..."), но в представите си, всъщност, те "не са от тея".
_______
| |
Тема
|
Re: Искам да мога да бягам
[re: пороят]
|
|
Автор |
L.L. (гхрх) |
Публикувано | 13.04.11 18:55 |
|
Т.е., и ти не се сещаш.
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...
| |
Тема
|
Re: Искам да мога да бягам
[re: L.L.]
|
|
Автор |
l Quo (само питам..) |
Публикувано | 13.04.11 20:26 |
|
Ние обичаме да бягаме от това:
http://i.cdn.turner.com/cnn/2011/WORLD/asiapcf/04/13/japan.disaster.nerves/t1larg.jap.a11.gi.afp.jpg
и петото: тя много нежно пее...Редактирано от l Quo на 13.04.11 20:33.
| |
Тема
|
Re: Искам да мога да бягам
[re: l Quo]
|
|
Автор |
L.L. (гхрх) |
Публикувано | 13.04.11 20:48 |
|
Днес точно такъв разговор имах с една девойка. Казах й, че хората не обичат да задържат вниманието си върху неща, пълни с болка и страдание. Ставаше въпрос за набиране на средства за една кауза и аз се опитах да й намекна, че имат нужда от добра рекламна кампания, а не от потресаващи снимки и негативни послания от вида "който не даде е изрод".
Както и да е, това е общочовешка черта, мисля, а не строго национална.
Ето нещо такова имам предвид:
...can u feel the kiss of summer
in the hart of winter's wind?...Редактирано от L.L. на 13.04.11 20:49.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | (покажи всички)
|
|
|