|
.............................................................. Непоискана помощ
.................Кой не обича приказки за пеперуди – тези феерични, вълшебни и пленителни създания?! Всъщност доста хора сигурно не обичат такива приказки, но и те не могат да отрекат, че пеперудата е възхитителна. Тя е красива, грациозна, мъдра, силна, нежна, променяща се, неуловима. Тя е всичко, което бихме искали да бъдем ние самите, събрано в няколко квадратни сантиметра.
.................Това , което ще ви разкажа е история за срещата на пеперудата с гъсеницата. Дааа, много популярна и традиционна среща. Наистина е така, дори малко банална. Ще кажете изтъркана история за красива трансформация – от грозота към красота, от грубост към нежност, от тромавост към грациозност, от не знам си какво към не знам си какво. Това е ясно. И също така и този изтъркан подтекст, който ти го забождат навсякъде: "Леле, че е оптимистично да си мисля, че съм гъсеница, която знае, че един ден ще стане пеперуда". Но да ви кажа, в тази приказка не било така. Гъсениците съвсем не знаели, че ще стават пеперуди, а пеперудите често забравяли, какво е да си гъсеница, което пък ни замисля дали да не махнем думата „мъдрост” от описанието за тях... нооо не всички забравяли, затова нека си остане.
.................Сега ще ви разкажа една такава приказка за две от тези земни творения. Но нека започнем както си му е редът:
.................Имало едно време една чудно красива пеперуда. Нямало цвят от този свят, който да не бил посипан по крилете й. В един приказно красив дъждовен следобед тя кацнала на едно дърво, за да поизсуши намокрените си крилца. Избрала удобно място и разперила крилете.
.................Поседяла пеперудата и що да види - една тлъста, тромава, космата и грозна гъсеница. Качена била на близкото листо и хрупала от него. Гледала пеперудата гъсеницата, гледала я, а те не спирала да хрупа и да хрупа, и да хрупа. Накрая не се стърпяла и я попитала:
.................- Това ли правиш по цял ден? А когато изядеш листото?
.................- Местя се на друго – отвърнала гъсеницата с пълна уста без дори да я погледне.
Тогава пеперудата забелязала, че около нея има много „скелети” на изгризани листа, останали само жилките, които може би били твърди или невкусни.
.................- Не ти ли омръзва? За какво ти е да правиш това по цял ден? – попитала я пеперудата
.................- Подготвям се! – без да й обръща внимание гъсеницата отговорила
.................- За какво?
.................- И аз не знам.
.................- Но това е посредствено съществувание. Какъв живот само! От сутрин до вечер гризане на листа. Не би ли искала да летиш? Да летиш е прекрасен начин да живееш. Да виждаш целия свят, всичките цветя, да бъдеш където си поискаш. Толкова жалко и тъжно е да бъдеш цял ден тук и да ядеш, и да ядеш. Това ли искаш от живота си?
.................- Да! Трябва да се подготвя.
.................- Но ти не знаеш дори за какво се подготвяш!
.................- Не знам, но знам, че трябва да го направя.
.................- Ще ти кажа нещо много важно – казала пеперудата с много тържествен тон – Светът е там и те очаква. Ако ти не отидеш при него, той няма да дойде при теб. Трябва да промениш животът си, ако ти не го направиш той никога няма да се промени сам. Ти имаш воля. Знам го, защото аз се промених. Виж ме!
.................Гъсеницата спряла да дъвче листото и се обърнала към пеперудата. За пръв път погледнала към изящните й красиви и блестящи крилца. Красотата й направо я опиянила. „Такова прелестно създание и толкова мъдро! Говори такива красиви слова!” – помислила си тя, а тези мисли били неприсъщи за нея. За пръв път се замислила за живота си и за това, което прави и за пръв път се усъмнила в това, което знае.
.................- Ти си се променила? А каква си била преди?
.................- Бях като тебе. Бях същата като теб.
.................- Наистина ли?
.................- Да.
.................- И как стана такава?
.................- С воля. Просто го направих. С воля всичко се постига. В един момент си помислих и реших да се променя и ето ме сега. Достатъчно е само да решиш, за да можеш да полетиш.
.................- Но мен ме е страх.
.................- И аз се страхувах. Пребори се с този страх и опитай. Ще видиш, че можеш!
.................Гъсеницата се замислила, замислила, замислила и стигнала до такива дълбочини на мисълта, че изгубила нишката и спряла да мисли. Затова се обърнала и продължила да хрупа листото и нищо повече не казала. Пеперудата дълго време я гледала и накрая отлитнала.
.................Минало време, дни или години, и отново в един дъждовен ден се случило така, че пеперудата кацнала точно до гъсеницата. Ако питате пеперудата, това не било случайно, а нейно желание. Ако питате гъсеницата – тя дори не забеляза. Ако питате мен - Историята нарочно направи така, за да ни покаже колко фатални може да са вторите срещи, ако не сме си взели поука от първите.
.................- Здравей Гъсеничке, ще ми се да те попитам какво правиш, какво направи от последната ни среща до днес, но виждам че няма смисъл. – подлепнала я още отначало пеперудата с поученията си за живота, Вселе...всъщност само за живота, до Вселената така и не опряла, а де не говорим за всичко останало.
.................Гъсеницата от много време, дни или години, не била говорила с никой и въобще не обърнала внимание на думите. Даже аз се питам дали въобще ги е чула. Мисля, че от това непрестанно хрупане нищо друго не чуваше вече.
Пеперудата замълчала. Гледала я дълго време в гръб, как пълзи по листото и оставя празни коридорчета по него и в един миг решила, че ще й помогне. Да, тя трябва да и помогне да види света и неговата красота. Всички трябва да знаят това, което знаеше тя. Не бива да се крие това велико знание! Бутнала я силно от листото. Гъсеничката полетяла надолу и паднала право в една дълбока локва. Естествено удавила се, а съответно, както знаем, удавянето води до умиране.
................. Затова, мили деца, поради ненавременната смърт на единия от двамата герои, нашата история приключва тук.
Може да вините изцяло пеперудата за това, иначе историята продължаваше много интересно.
Но преди да свършим нацяло, ще ви кажа двете гледни точки за този единствен е последен полет на гъсеницата.
................. Гъсеницата: „А, какво става? Защо земята взе да ме приближава така бързо?! ” – за съжаление гъсеницата не разбрала дори в последните си секунди, че това било полет, та поне да умре, знаейки какво е да се лети.
.................Пеперудата: „Оф, разпери си тез крила бе! Е, ма тя тъпотата ти няма граници!” – за съжаление пеперудата така и не разбрала, че никой никога не може да полети, докато не изяде точно 10 000 листа, освен ако разбира се преждевременно не бъде вероломно блъснат. Ако знаеше това, щеше да види, че гъсеницата беше изяла точно 9 999 листа. Колко тъжно!
И едно специално обръщение към всички пеперуди с пърхащи крилца:
Мили пеперуди, трябва да знаете и да разберете, че да се ядат листа е наложително и много необходимо. Радвайте се на хрупащите листа гъсеници. Така се става пеперуда!
Помислете си преди да почнете да пилите на главата на някой, който се занимава с нещо безсмислено и дори вредно, знаете ли въобще какво прави той. И отсега да ви отговоря – Не, не знаете!
Освен... освен ако не знаете онова за 10-те хиляди листа!
|
