Две нощи подред като си легна усещам изтегляне в задната част на главата. Нещо като, че ме изтегля мен нагоре през главата, ама не излизам от тялото и не това е целта на изтеглянето. Снощи усещането беше много силно. Най-точната дума е усещане за изтегляне. Въпросът ми е дали това показва преместване на СТ? Интересува ме също и друго какво може да означава и защо точно на това място го усещам?
Вчера паднах на вън и си ударих яко главата точно там - отзад. Като станах все едно не бях в същата реалност. Обаче предната вечер не бях падала и пак го имаше същото усещане. Едва ли падането е причината, по-скоро го е засилило, не знам де питам.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Като си удари главата що не отиде на лекар, ами пишеш в клуб Кастанеда, а?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами точно защото си е ударила главата....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

замаени такива..

Ами не отидох на лекар, защото не ми е за първи път да си тряскам по този начин главата.
От останалото схванах само края - объркване на ляво и дясно, ама то това си е нормално за мен.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Личи ти, че не ти е за пръв път, а и като малка са те изтървали много пъти, но няма значение - случва се и в най-добрите семейства. А сега по темата:

"В този момент получих пристъп на гняв. Исках да ударя плесници и на двете момичета, но тогава усетих странната тръпка да пробягва по тялото ми отново. Започна пак като гъделичкане от върха на главата ми, което слезе по гърба ми, докато стигна до пъпа, и тогава разбрах къде живеят. Гъделичкането беше ка­то щит — меко, топло парче ципа. Усещах го физичес­ки да покрива областта между слабините и края на гръдния ми кош. Гневът ми изчезна и бе заменен от странна трезвост, равнодушие и, едновременно с то­ва, желание да се смея. Разбрах нещо трансценден­тално. Под натиска на действията на доня Соледад и на сестричките, на моето тяло му се размина; според термините на дон Хуан, бях „спрял света". Бях смесил две отделни усещания. Гъделичкането на върха на главата ми и сухото изпукване в основата на шията: между тях се съдържаше средството за това разми­наване с фаталния край.
Както стоях в колата с тези две момичета на бан­кета на пустия планински път, проумях със сигурност, че за първи път бях получил пълна представа за „спиране на света". Това усещане върна в паметта ми спомена за едно друго подобно, първоначално телес­но, осъзнаване, което бях имал преди години. То също бе свързано с гъделичкането на върха на главата. Дон Хуан каза, че магьосниците трябва да развиват такова усещане, и го описа надълго и нашироко. Според него, то бе нещо като сърбеж, който е повече приятен, отколкото болезнен, и който започва от самия връх на главата. За да ми помогне да го проумея на инте­лектуално равнище, той описа и анализира неговите отличителни особености и тогава, от практическа страна, той се опитваше да ме води в развиването на необходимото телесно съзнание и памет за това чув­ство, карайки ме да тичам под клони или скали, които стърчат само на няколко сантиметра над главата ми.
Години наред се опитвах да разбера на какво е искал да ми обърне внимание, но, от една страна, бях неспособен да разбера какво означаваше неговото описание, а, от друга страна, бях неспособен да изпъл­ня тялото си с адекватен спомен, като следвах само прагматично стъпките на описанието. Никога не усе­тих нищо на върха на главата си, докато тичах под клоните и скалите, които той бе избрал за своите демонстрации. Но един ден тялото ми само откри усещането, когато вкарвах голям тир с ремарке в триетажен паркинг. Влязох през вратата на сградата със същата скорост, с която обикновено влизах с моя малък „седан" с две врати; резултатът бе, че от висо­ката седалка на камиона ми се стори, че напречната бетонна греда на тавана идва право към главата ми. Не можех да спра камиона навреме и усещането, което получих, бе, че напречната греда ме скалпира. Никога не бях карал кола, която да е толкова висока, колкото този тир, затова не ми беше възможно да направя необходимата преценка. Разстоянието меж­ду тавана на камиона и тавана на паркинга ми изглеж­даше несъществуващо. Почувствах гредата със скал­па си.
Този ден карах часове по коридорите на паркинга, давайки на тялото си възможност да съхрани спомена за това гъделичкащо усещане.
Обърнах се към двете момичета и исках да им кажа, че току-що съм разбрал къде живеят. Въздър­жах се. Нямаше начин да им опиша, че гъделичкащото усещане ме накара да си припомня една случайна забележка, която дон Хуан веднъж направи, като ми­навахме край една къща на път към Паблито. Той обърна внимание на необичайна особеност в окол­ността и каза, че тази къща е идеално място за уеди­нение, но не и за почивка. Закарах ги там.
"

Значи това усещане те кара да си спомняш неща, които ти трябват в момента така ли?

Събирателната точка не се мести като си чупиш тиквата!
Усещането, че е преместена е, когато усетиш, че гледаш на света по-различен начин, когато правиш нещо, което в нормално състояние няма да посмееш, и т. н.

Силата е нищо без контрол.

не, това е описание на виждането.

енергийното ти тяло се подготвя, за да стане това възможно.

Добре де, ама нали се сещаш че не мога да падна случайно. Вчера паднах два пъти. Първия път си ударих лакътя и си нараних десния крак и всичко отдясно, а втория път само главата. Разбира се помня точно какво мислех и двата пъти. Втория път какво исках да кажа на човека, с когото разговарях по телефона. В интерес на истината след тези две падания ми се промени състоянието.