както се обсъждаше в една друга тема, белият фон дава много повече инфо от черните букви, но доста често тази информация е въпрос на интерпретация на гледащия. А дали е реална, е друг въпрос.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Колко неразбиране има на този свят, боже.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

виж ко. избери си един мой пост, напиши в негов отговор поредната си повърня, и дай да го отбележим като "постът, в който си ма надприказвала". че да са отървеш от манията си да ми са вдаскаляваш и да ми отнемаш точки за воински нарушения, сякаш е нещо, дето има каквото и да било значение

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

направо ми е втръснало да те гледам да се вживяваш в ролята на 'диво' момиченце. погледни се само в огледалото и сама ша разбереш защо

има неразбиране в изобилие също и невежество и незнание и тъмнина ...а бе въобще тоя свят и по-точно неговите обитатели хората са супер упадъчни изпаднали-пропаднали назаднали ....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

как пък ти не втръсна да ти е втръснало, са чудя.




_________________
Because I choose to.

Ех, тази любов! Бленувана и възпявана във времето. Но, както казва стария нагуал - кой ни е учил да обичаме?! Какво знаем ние за любовта? Не я ли бъркаме често със задоволяването на определени потребности? Защо изобщо си търсим партньори?
За мен, има един неоспорим факт, който хвърля светлина върху живота- на този свят идваме сами и си отиваме от него сами.

Човек се учи.

да така е тия партньори са само за да оплескат нещата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не я ли бъркаме често със задоволяването на определени потребности?
Може би я бъркат, но аз - не.
И тя няма нищо общо с партньорите. Това са глупости! Не зная защо си търсите партньори.
Можеш да обичаш някой мъж, жена, дете, куче, дърво... Но когато обичаш, когато наистина обичаш, точно тогава егото ни се стопява и на хората страшно им харесва да се чувстват освободени от този товар. Бленуват и възпяват това усещане, защото изглежда единственото смислено нещо в живота им... и са прави.

Мога да кажа, че липсата на самомнение е любов... човек се изпълва с любов, колкото повече се отказва от себе си, по-точно от това, което нарича себе си. Тогава любовта няма обект, от който да зависи. Тя е независима и свободна. Като слънчев лъч.

За мен има един неоспорим факт, който хвърля светлина върху живота - не зная как идваме, нито как си отиваме, но зная, че глаголът "обичам", няма минало време. Останалите любовни глупости са бошлаф работа.