Имало едно време един народ, управляван от един изключително умен владетел, наречен Разум. Благодарение на него, народът му развил умът си до такова съвършенство, че с него можели да разгадават и най-големите загадки и мистерии. Разгадали природата на Бога, смисълът на съществуването и какво ли не, та чак им станало скучно. Можели да моделират света около тях; можели да го вкарат в кутийка с размерите на атом и да го инсталират като операционна система на GSM; да пропътуват безкрайни разстояния за нулево време, да сложат още много букви в което и да е било ДНК, дори азбуката не им стигала; въобще можели да правят всичко.
Но едно не можели да правят – да контролират и разбират чувствата. Те просто се появявали всеки път без никакво предупреждение и ги помитали както си искат. Когато мразели, били заслепени. Когато обичали, страдали. Когато се радвали, се страхували. Когато се страхували се ужасявали. Чувствали се напълно безпомощни пред тези усещания. Нито знаели откъде идват, нито накъде ще ги отнесат.
Опитвали се да изобретят уред, който да контролира чувствата, но не успели. Опитвали се да ги заснемат и уловят с уреди, за да разберат природата им, но отново не успели. Ето къде се провалил този народ. Разбира се, цар Разум имал някакво вероятно решение на проблема. Чул, и той самият не си спомнял откъде, но чул че много далече, някъде през девет планини в десета, в невиждани земи, живеел един много мъдър мъдрец, който можел да отговори на всички въпроси. И макар да се срамувал малко, че не е най-умният, цар Разум решил да изпрати пратеници при него, за да разберат отговора на този наболял проблем. Избрал свита от елитни свои граждани, които знаели как да действат в трудни ситуации. Благодарение на острия си ум, на свитата й отнело малко време, за да открие това невиждано място, .
Когато видели мъдреца, седнал на поляната пред къщичката си, с дълга достолепна бяла брада, всички започнали да се надпреварват да го питат, ръкомахайки разпалено.
- Спокойно, спокойно! Най-напред се успокойте! – казал им мъдрецът
- Но ние точно това не умеем! – отвърнали му всички, с пяна на уста
- Добре, кажете ми какво искате да знаете.
- Ние знаем всичко! – троснал му се един от свитата, който се казвал Енгър – Само не можем едно нещо
- Е какво е то? – попитал чисто формално мъдрецът
- Не можем да контролираме чувствата си и те правят каквото си искат с нас.
- Не думай! – загладил дългата си брада мъдрецът – и искате да се научите да ги контролирате?
- Да! – в хор отвърнали всички - Можеш ли да ни помогнеш?
- Мммм мисля, че мога.
- Йес!!! Да започваме тогава. – изивкал един, който се казвал Пашън
- Хмм не бързайте! Има едно условие, което първо трябва да изпълните.
- Знаех си! Не може да направиш нещо просто ей така, нали?– казал пак онзи Енгър – Е и какво е това условие?
- Първо трябва да отидете и да извършите преврат. Да свалите цар Разум от престола и да сложите там най-глупавия човек от царството.
- ???? – Да не си откачил??? – викнали всички.
Учудващ синхрон имало помежду им.
- Това е условието. Иначе не мога да ви науча.
- Но защо? Нас ни праща самият цар Разум. Той най-много би искал да разбере това, което те питаме – попитал един по-сговорчив член на свитата, който се казвал Симпати.
- Не мога да ви кажа защо, преди да изпълните условието. – отвърнал съчувствено мъдрецът

to be continue...

- Егати идиотската ситуация!!! – възкликнал пак Енгър – момчета какво ще правим? (няма нищо чудно в това, че са момчета. Цар Разум не би допуснал момичета, в тази важна задача, а за тяхно облекчение мъдрецът също бил мъж.)
- Ще помислим, все ще измислим нещо. Може би трябва да кажем на царя и да линчуваме този мъдрец. Важното е да помислим добре как да постъпим. – дал идея най-разумният, който се казвал Соубър.
Така те се оттеглили и започнали да мислят. Отнело им доста време. Един предложил да се върнат и да кажат, че това с мъдреца са едни големи измислици и такъв въобще не съществува, друг предложил да притиснат мъдреца със своите супер притискащи уреди, така че да им каже всичко без да им поставя условия, трети предложил да го излъжат и да кажат, че са направили, това което е искал от тях. О, това последното, веднага беше аплодирано от цялата свита. Но разбира се, че ще го излъжат. Та той живее през девет планини в десетата, най-вероятно не знае дори кой век сме.
Речено - сторено. Върнали се при мъдреца и доволно му съобщили, че условието е изпълнено. Мъдрецът помислил, поогледал ги и накрая казал:
- Ще ви кажа нещо предварително, относно вашия въпрос, поради който се
намирате тук при мен.
Всички се зарадвали, мъдрецът щял да им разкрие най-после загадката.
- За да разберете отговора на този въпрос.... – мъдрецът направил
драматична пауза
- Дааа? – навели се към него всички
- ... трябва ....
- Дааа? – навела се още по-напред свитата
- ... да не лъжете! – завършил мъдрецът – А вие, не стига че не сте свалили
царя от престола, ами и лъжете. Най-добре ми се махайте от очите! – изгонил ги накрая той.
Цялата свита побесняла, дори и онзи Симпати. Толкова побеснели, че забравили да се поинтересуват как е разбрал.
- Виж какво, самият цар заповяда да му отговориш на този въпрос, така че по-вероятно е ти да се махнеш, отколкото ние. Условията ти са неприемливи и явно единствения изход е да ни кажеш, въпреки, че не искаш. Имаме хитри методи как да измъкваме информация. Не ги знаеш, но ще ги разбереш и тогава ще съжаляваш. – изсъскал Мелис
- Но моля ви, няма нужда да ги използвате. Защо да не искам да ви кажа? Ще ви кажа отговора щом като толкова много искате. – отвърнал мъдрецът
- Огъна се гадно копиле такова, още преди да сме го почнали. – подсмихнал се един от свитата.
- Името ти е Тарантино, нали? – рязко го попитал мъдреца и го погледнал остро
- Откъде знаеш по дяволите?
- Гледал съм новия ти филм. Нищо особено в интерес на истината. Опитваш се да вкараш романтика в това как киното спасява света, но нищо повече от убийство не можеш да измислиш. Ето какво е нормално за вас, които знаете всичко за света, но не и това, което става във вас.
Тарантино почервенял, но запазил привидно хладнокръвно спокойствие.
- Има, има хляб в тебе... – подметнал му закачливо мъдреца.
- Предлагам ти да не се отклоняваш от темата гадно копиле и да отговориш на
въпроса, за който всички ние сме тук.
- О да, разбира се – плеснал се по челото мъдрецът – добре. Искате да знаете
как да контролирате чувствата си, нали?


to be....

Редактирано от jeevess на 03.02.10 14:36.

-Естествено, че това искаме да знаем, леле наистина си мъдър?! – подметнал някой иронично
- Добрее – навел се напред мъдрецът и с изражение на просветител в свещени тайнства продължил с шептящ и спокоен глас – Тайната на контрола над чувствата е МЕРИГО ТУТИ Е КОСМОРА ВЪРМА ОКОТ СТРУБЕРИ.
После той замълчал и погледнал всички в очакване, за да види как се чувстват след като са разбрали най-накрая отговора.
-??? – недоумявали всички от свитата, но все още гледали с надеждата да чуят някакво обяснение.
-Ееее? – загледал ги мъдрецът от своя страна – Това е! Току- що научихте
отговорът.
-Подиграваш ли се с нас?
-Ни най-малко. Не бих направил такова нещо за нищо на света.
-Но ти каза, че ще ни обясниш.
-Това и направих. Не съм казвал, че ще разберете.
Единствено Симапти можел да говори в този момент. Той изрекъл с треперещ и раздиращ наелектризираната тишина глас:
-Би ли бил така добър да ни преведеш това изречение на нашия език, моля!
-Колко любезно от твоя страна да ме помолиш така учтиво! – отвърнал
очарован мъдрецът – Но това е преводът на нашия език.
-Струва ми се, че нещо бъркаш, нямаме такива думи в нашия език. – още
повече треперел гласът на Симпати.
-Така е. Наистина нямаше думи за тези неща, точно затова и ги измислих.
Сметнах, че е голям пропуск от наша страна и си позволих своеволието да ги допълня в речника.
Последва кратка пауза.
-Все пак мисля, че гадното копиле се подиграва с нас – каза със студен поглед
гениалният режисьор, разцепвайки тишината – Би било редно да предприемем някакви мерки.
-Да!!! – всички излязоха от вцепенението.
Тогава свитата извадила едни много сложни уреди, с които всеки човек на земята казвал само и единствено истината. Залепили част от тях по тялото на мъдреца и пак му зададали този въпрос.
-МЕРИГО ТУТИ Е КОСМОРА ВЪРМА ОКОТ СТРУБЕРИ. – отговорил
отново той
Тарантино загубил самообладание и фраснал силно мъдреца по дясната буза. От удара долният десен мъдрец на мъдреца изхвърчал.
-Това не е добре – натъжил се мъдрецът – казах ви отговора, защо ме удряте?
Всички разбрали, че друго не би могъл да им каже мъдрецът. Той казвал истината, но тя била безсмислена. Направили опит да поискат да им разясни какво означава това изречение, но то той отново взел да настоява за онези преврати и че това било единственият начин думите да започнат да имат смисъл.
-Вижте какво – казал Соубър – Достатъчно умни сме за да разберем сами
какво означава това. Имаме код, ще го разбием. Какво толкова! – и си записал в малко тефтерче изречението „МЕРИГО ТУТИ Е КОСМОРА ВЪРМА ОКОТ СТРУБЕРИ”. – макар, че аз силно се съмнявам в мъдростта на този така наречен мъдрец. – добавил накрая той и го погледнал изкосо.

to be...or not to be...

И свитата тръгнала. Години наред работили над кода. Не един, не сто, а всички умове в страната, дори самият цар. Но най-смисленото, което успели да съчинят било „Мерилото на всичко е космоса, а ярмата не е ягода!”
- Това е тъпо и безсмислено! – разгневил се накрая царят – Искам този мъдрец
веднага при мен!!!
На часа мъдрецът бил докаран пред царя, в голямата тържествена зала, предназначена за важни церемонии. Но преди това свитата не пропуснала да го предупреди:
-Ако кажеш нещо на царя за преврата, мъртъв си!
-Е мъдрецо, ще ни кажеш ли защо не можем да разберем отговора ти? –
попитал царят, когато мъдрецът се изправил пред него
- Споменах на свитата ти да извършат преврат и да те свалят от престола. Обясних им, че едва тогава ще разберете думите.
-Мъртъв си!!! – просъскал някой в залата
-Шшшшт тишина !– викнал царят към всички– Така ли? –обърнал се той
отново към мъдреца, говорейки ясно и отчетливо – Нищо не са ми споменали. А ако това стане сигурно ли е, че ще разберем тази купчина от думи?
-Да, естествено.
-Хмм, но имам един логичен въпрос. Ти как ги разбираш след като аз съм ти
цар, а ти си мой поданик?
-Много просто. Очевидно е, че не си ми цар.
Цар Разум бил мъдър и справедлив владетел, затова не се засегнал от тези думи, а старателно обяснил на мъдрецът, че на територията на тази страна всичко живо, а смеел да твърди и неживо, му е поданик, независимо дали иска или не.
-Вярвам Ви ваше височество, но аз не живея в тази страна.
-Сигурно не знаеш, но макар и да живееш през девет планини в десетата и в невиждани земи, там пак е моята страна . – доизяснил царят.
-Виж ти! Не знаех, че толкова си се разпрострял – учудил се мъдрецът – и все
пак аз не живея във вашата страна.
-А къде живееш тогава, след като там е моята страна и ти живееш там. А? –
попитал възможно най-бавно и с най-любезния си глас царя, за да не издаде навдигащото се раздразнение.
-В МЕРИГО. – отвърнал мъдрецът, така сякаш това било най-глупавият
въпрос, чийто отговорът се подразбирал от само себе си
„Пак тази омразна дума” – помислил си вбесен царят, но с нищо не се издал.
- Виждам, че разговорите с теб са напълно безсмислени, но по някаква причина ... наистина не знам защо, но съм склонен да опитам онова с абдикацията. Временно ... само да пробваме. Защото знанието е преди всичко.
Цялата зала възкликнала в тоз миг „Ооооооо!”. Всъщност не точно залата, а хората в нея, които били събрани специално за случая.
- Тишина! – креснал царят - Решено е вече. Но преди да абдикирам искам най-глупавият да дойде при мен.
Всички погледи се насочили към Шейм – малко слабовато момче, с рижа коса и естествено много лунички. Рижите коси винаги предполагат, че притежателят им е обсипан от глава до пети с малки кафяви точки. Поради тази причина някой дори му казвали Шейми-гепардът, не много любезно от тяхна страна. Та всички погледнали към Шейм, а Шейм свел глава. Той сам знаел, че не се слави с много остър ум и това го правело особено свенлив. Или по-скоро било обратното - бил много свенлив и не можел да разгърне потенциала си. Не можел да конструира и една елементарна машина за трансформация, в следствие на което бил отговорен за мутациите в не един животински вид, без да разбере дори.

may be, that will be CONTINUED...

Негласните погледи скоро започнали да придобиват гласност, чрез силно скандиране: „Шейми, Шейми, Шейми!”
- Шейм, ела насам! – заповядал му царят.
Петнистият рижко смутено пристъпил напред и застанал пред царя.
- На този ден – казал тържествено царя и опрял учебникът си „Нанотехнологии с размерите на нищо” в рамото на Шейм – Аз, в ясно съзнание и по собствена воля, абдикирам в полза на нашия сънародник Шейм. Владей справедливо, хуманно и доколкото можеш разумно тази страна. – след което вече бившият цар се отдръпнал, застанал до мъдреца и нетърпеливо зачакал да види какво ще стане.
А Шейм стоял пред хората с по-глупаво от обичайното изражение. Решил, че трябва да каже нещо за поздрав:
- Добре дошли!...ъ т.е. добре заварили...както и да е. Да ни е честито...е, не точно да ни е честито, а...да сме живи и здрави. Казах! – хората го гледали с разбиране и топлина и с мъничко недоверие в способностите му на владетел.
От този ден нататък Шейм смятал, че управлява страната, но истината била, че никой не го бръснел за нищо, както винаги. А абдикиралият цар, наричан вече само Разум, и останалите хора си повтаряли онова изречение и чакали. Чакали да им се разкрие смисълът в него. Минали десет години и нищо не се случило, но мъдрецът ги бе предупредил, че е необходимо търпение, затова те продължили да чакат. Минали още десет години.
- МЕРИГО ТУТИ Е КОСМОРА ВЪРМА ОКОТ СТРУБЕРИ – измърморил си Разум под носа за 10 519 200–ен път, толкова били и минутите откакто абдикирал – Мътните да го вземат, този мъдрец се е бъзикал с нас! Ще отида да го посетя, ако не се е пръснал от смях в далечната си планина.

I think there is continuation...

За части от секундата се прехвърлил през пространството и застанал пред мъдреца, на полянката пред къщичката му. Веднага забелязал, че все още не се е пръснал от смях, но пък имал много подозрителна усмивка под мустака си.
- Здравей Разум – поздравил го мъдрецът – очаквах те днес.
- Нима? И защо ще ме чакаш, след като самият аз не знаех че ще идвам? – Разум се опитвал да не се заяжда, но тази усмивка, ах тази усмивка как го подлудявала.
- Дълга история. Драго ми е да те видя. Кажи ми как си! Как прекара последните двадесет години?
Това било пръст и сол едновременно в раната му, но Разум само стиснал зъби и казал: - Знаеш ли, малко ме глождят едни съмнения, а сега като те гледам, мога да кажа, че не е чак толкова малко. Мисля си, дали случайно...дали има някаква вероятност, онова с отговора на нашия въпрос за чувствата, да е само някаква шега от твоя страна. Как смяташ?
Мъдрецът загладил мустака си и въздъхнал:
- Нима още не сте открили смисъла в отговора? Ех Разум, Разум, ти сигурен ли си, че абдикира?
Това било. С този въпрос критичната точка настъпила и всички напиращи чувства в дълбините на Разум се излели с цялата си мощ.
- ДАЛИ СЪМ АБДИКИРАЛ? ПИТАШ МЕ ДАЛИ СЪМ АБДИКИРАЛ?!! – крещял обезумял той - Знаеш ли къде бях през последните двайсет години? НЕКА ДА ТИ КАЖА! Бях в херметически затворена камера, която не позволява на мислите да отлитат. Хранех се и дишах от шибани нанокабели и мислех само едно единствено нещо, всяка минута, всяка секунда. Сигурно можеш да изчислиш в какво пространство от мисли се намирах накрая. ООО, МИСЛИШ СИ ЗА ДУМАТА „ТЯСНО” – НЕ, ТЯСНО БЕШЕ САМО ПЪРВАТА ГОДИНА... НО МОЖЕ БИ ТИ ЩЕ ИЗМИСЛИШ ДУМА ЗА НЕЩО ПО-ТЯСНО И ОТ ТЯСНОТО! МИЛИОНИ МИСЛИ „МЕРИГО ТУТИ Е КОСМОРА ВЪРМА ОКОТ СТРУБЕРИ” и на сред тях аз: смачкан и изцеден от очакване. На какво обаче? И аз не знам. ТИ МИ КАЖИ КАКВО СЪМ ОЧАКВАЛ 20 ГОДИНИ?... ДАЛИ СЪМ АБДИКИРАЛ? А? – Разум рухнал изтощен и заридал с пълен глас в скута на мъдреца. – Ето виж ме какво правя в момента, макар да пращя от акъл! Само ме виж!
- Признавам, малко си се престарал – погали го грижовно мъдреца по главата – чак пък камери! – Разум вече бил твърде изтощен, за да се ядосва на тези нетактични подмятания. – Трябвало е да направиш нещо много по-просто.
И добре, че Разум бил изтощен, или мъдрецът беше съобразил този факт и затова бе проявил такава дързост да му казва подобно нещо, след толкова години. Разум навдигнал главата си и с все още насълзени очи и пресипнал глас попитал:
- И какво е това просто нещо?
-Трябвало е не да мислиш, а да спреш да мислиш. За бога, нали за това абдикира! Как можа да ти хрумне да мислиш?!
- Знаеш ли мъдрецо – казал Разум с доста примирен глас – отказвам се. Просто се отказвам. Това е нещо, което не мога да разбера. Не ми е ясно как може да разбереш нещо без да мислиш и как може да мислиш без да разбираш. Приемам този факт и слагам точка! Но преди да сложа точката искам да те попитам нещо: Ти можеш ли да контролираш чувствата си?
- Не! Никой не би могъл.
Разум въздъхнал с нотки на самосъжаление.
- Изморен съм. Всичките тези години ... но аз го подозирах, затова и този факт приемам спокойно. Ще ти кажа нещо: приемам, че си шегувал доста неуместно с нас. – и потупал приятелски мъдреца по дясното рамо
- Но аз не се шегувах.
- О, наистина интересна теория! Но мога само да те посъветвам да разрешиш това противоречие в теб. Първо ни пращаш за зелен хайвер да разгадаваме някакви несъществуващи безсмислици. После си признаваш, че хайверът наистина е бил невероятно зелен, а няколко секунди след това отричаш всичко. Май и ти си имаш доста проблеми. – казал Разум и почукал по главата си, за по-голяма нагледност от какво естество са проблемите на мъдреца.
- Не, нямам такива проблеми. Вие имате проблеми защото мислите чувствата си. Аз не ги мисля, а ги отглеждам. Приемам ги, изживявам ги, разбирам ги, знам откъде идват, знам защо идват. Те ми говорят и ми обясняват всичко Това са моите деца. Обичам ги, а когато ги обичаш те ти отвръщат със същото. Чувствата не нараняват. Те са разбрани и щастливи. Дори тъгата е щастлива, когато е разбрана.
Разум слушал със зинала уста. В този момент изведнъж нещо му проблеснало. Той беше разбрал. Всичко станало ослепително бяло и красиво и тогава чул далечен и звънтящ глас:

...be to?...

- Усмихни се! Усмихни се! Хайде! Кажи зеле! – мъдрецът го снимал отново и бавно се отдалечил от него.
- Чакай! – успял да извика след него Разум, след като зениците му си върнали нормалните размери – Никога не ми каза как се казваш.
- Името ми е Мъдрец – изкрещял от далечината мъдрецът – мислех, че всички го знаете, след като се обръщахте към мен по име.
- Но ние...няма значение. Кажи ми за онова изречение-е-е-е. Какво беше то?
Но мъдрецът вече беше изчезнал, както и къщичката му и полянката му и планината му.
- Прав беше, негодника, че не живее тук. Тази планина явно няма постоянно местонахождение и е някакъв вид МЕРИГО– възкликнал разбиращо Разум – Боже, наистина не знам какво е МЕРИГО, но съм толкова сигурен, че живее там. ЯЯЯ! ЗНАМ КАКВО Е МЕРИГО! – извикал въодушевен Разум и ехото му отвърнало „какво е, какво е, какво е...”
– Гледай си работата! – му изкрещял Разум
- Много си невъзпитан, итан, итан – продължило ехото, но Разум се отказал да разговаря и хукнал при народа си. Може би ще попитате защо просто не се е телепортирал. Имал е нужда малко да се разкърши, все пак двайсет години в онази камера.
И така приказката свършва. Но както сам казва Разум, преди да сложим точка, ще кажем още нещо за финал:
След като се прибрал при народа си им той разказал на хората всичко, което бил разбрал. За съжаление обаче хората не го разбрали, но понеже се казвал Разум му се доверили напълно и безрезервно. Вярвали му, че щом той е научил, ще научи и тях. Той често им казвал грижовно и с много обич: „МЕРИГО ТУТИ Е КОСМОРА ВЪРМА ОКОТ СТРУБЕРИ” и всички кимали неразбиращо, но с одобрение и приемане, след което им намигал и подхвърлял закачливо: „Не бива да ми вярвате чак толкова!”
Хората поискали да го направят отново цар, но той отказал. Шейми-гепардът отдавна живеел живота си в саваната, изучавайки причината за спонтанните мутации в 55 животински вида и на практика народът нямал нито цар, нито господар, нито дори командир.
А Разум гледал децата си с обич.
Едва сега разбрал кой бил Мъдрецът и кой е царят на неговата страна.

That`s it!

Много хубава приказка! Трябва да се напечата!

Човек се учи.

Много хубава приказка! Мерси!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите