усеща се, че си в час... но този менторски тон малко нагарча... трудно е като гледаш от по-високо и виждаш по-надалеч да се въздържаш да не посочваш пътя на останалите... смирение е нужно... :)))

Пропусна много съществен момент:

Човека попита "Въпроса ми е : Какво ви кара да прдължавате да му вярвате?"

Аз му отговорих, че това е "необходимата вяра".

какви Гурута и какво бранене на позиция? Просто му дадох отговор. Това е моят отговор: Необходимата вяра.

Сам си противоречиш, но нейсе
(нормалния човек искал логика и аргументи казваш. казваш още, че Кастанеда си ги е търсил и получил. Добре, и какво- предаде ли ги на нас тези логики и аргументи? И какво ако някой дрег по веригата му каже неговите си логики и аргументи и доказателства, той ще му повярва ли? Или като КК ще проверява? Нали виждаш безмислието и абсурдността на търсенето на логиката и аргументите в тази верига? ДХ казва аргументите на КК, но той проверява. после КК казва на мен, но и аз проверявам. после аз казвам на автора ...и какво? той ще ми повярва и ще прекъсне веригата на проверки ли? на личните доказателства? защо са му тези логики и аргументи, м?
затова многократно попитах наистина ли това търси, та дано сам навърже безумието на търсенето на логика и аргументи от останалите)


-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...

Знаеш ли... не се чувствам повече от някой друг.... просто вече ми е писнало да слушам хора, които прикрито говорят нещо със смирен тон, само и само да покажат какви войни са!

Може тонът ми да е по-остър и дори да звучи менторски - така да е! Но поне не е прикрито смирен и т.н. Сам знам къде съм и сам знам колко съм далеч от целта, която съм си поставил. Може би когато я стигна ще се отбия и ще кажа "сега вече...викайте ми Учителю" хахаха но преди това си знам, че съм никъде. Странно колко са се изкривили хората. Когато казвам "знам, че съм никъде" усещам как вече за някои звучи скучно, банално, "това Карлос го казва", "този се прави на войн" и т.н.

Свежестта се е изпарила, новото го няма.... нормално - когато наизустиш нещо и го повтаряш цял живот...

Нямам нищо против теб или който и да било друг - просто споделям впечатленията след 3 год., най-чистосърдечно.

Редактирано от newday на 04.11.09 16:25.

Хана, спокойно, няма какво да ми се обястняваш на мен, аз просто минавам.

"Права си! Права си!"

Редактирано от newday на 04.11.09 16:21.

ами не, това дали съм или не права и кой прав хич не е важно, нито значимо.

беше ми наистина интересно да разнищим въпроса за мотивацията, и пак повтарям- за мен необходимата вяра е тази мотивация. за себе си знам че е так, щеше ми се да видя дали и за други е така, или има и друга мотивация.


-Вы кто?
-Добрая фея
-А почему с топором?
-Настроение что-то не очень...

е, то оставаше и да имаш нещо против някой, който не познаваш... :)))
писнало ти - викаш - тази думичка също малко нагарча... но както и да е... искрено ти желая да си жив и здрав ииии... т.н.... :)

Аз не му вярвам.
Използвам го.

Той погледна цветето и стана цвете край пътя

Мързи ме да те 4ета ама да ви светна - света свър6и преди малко

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

ще пропусна покрай ушите си останало и ще отговоря само на последните ти думи....

щеше ми се да видя дали и за други е така, или има и друга мотивация.


Не разбирам какво е това "необходима вяра" - съжалявам, на мен ми звучи твърде отнесено и абстрактно (ти може и да влагаш в това нещо конкретно, което не долавям). Мотивацията винаги съм я разбирал като "вътрешна нужда". Не всеки я има. Не знам дали тя може да се развива или внедрява... Това, което ме е мотивирало да вървя напред и нагоре, дори когато вървя надолу, е било "вътрешната нужна". Нуждата да разбера кой съм и защо съм тук? Едно неистово усещане, почти физическо, да махна пердето пред очите си. Винаги съм усещал, че нещо не е в ред, още от дете. Така и не успях да го облека в думи до сблъскването ми с книгите на Карлос. Сега вече знам какво не е в ред, чрез дълги проверки. Сега нуждата ми е още по-изострена, но този път разбираема за мен самият.

Това приемем за единствената здрава мотивация. Всичко останало ми се струва нездрава мотивация - като включиш ....желанията, исканията, вярванията, стремежът за някакви "духовни" придобивки и т.н.

да писнало ми е и знам, че думата говори за определено нездраво вътрешно отношие към нещата. Но за първи път чувствам, че се доближавам към това, което съм - далеч от последовател, търсещ и т.н. Да го кажем поглед който гледа директно навътре, забит като пирон и безапелационно вижда цялата ми лудост, от правенето на някакъв до естествените реакции.